Втора българска държава

Деспот Алексий Слав

Посещения: 2599

 

Иван Лазаров

 

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

 

Алексий Слав — деспот, самостоятелен бълг. владетел (1207 — 30-те години на XIII в.). Асеневец — племенник на царете Петър (1186 -1196), Асен I (1186 - 1195/1196) и Калоян (1196 — 1207). Син на тяхна неизвестна по име сестра. Първи братовчед на цар Борил (1207 — 1218) и севастократор Стрез.

640px Melnik Despot Slavova FortressЗа А.С. не се знае нищо чак до 1207/1208 г., но от последвалите събития проличава, че бил известен и могъщ велможа, който принадлежал към висшите управляващи среди. Убийството на цар Калоян под стените на Солун (окт. 1207) хвърлило страната в смут. Липсвала твърдо установена наследствена практика. Към трона протегнали ръка няколко личности, все роднини на убития цар — Борил и брат му Стрез, както и самият А.С. Борил изпреварил всички, оженил се за вуйна си, вдовстващата царица, и започнал репресии, за да задържи завоеванието си. Малолетните синове на цар Асен I — Иван Асен и Александър, били изведени извън страната, а Стрез потърсил закрила при ср. жупан Стефан Неман-Първовенчани. Единствено А.С. се противопоставил на Борил с оръжие в ръка. Бил принуден да стори това, тъй като разправата с неуспели претенденти обикновено била жестока и безпощадна — роднинските връзки нямали никакво значение. Вероятно в борбата срещу Борил А. С. намерил подкрепа сред непокорното родопско население и силните местни крепости, които били надеждна гаранция срещу притесненията на която и да било централна администрация.

Съвременните хронисти твърдят, че чрез измама и предателство Борил отнел земята на А.С. и това, което му се полагало по право. Така той също потърсил чужда закрила и помощ.

Междувременно военни неуспехи преследвали Борил. През май 1208 г. край Боруй (дн. Стара Загора) станало сражение с кръстоносците на император Анри, брат на погиналия в бълг. плен Балдуин. Двете страни се оттеглили, без да спечелят решителна победа. Два месеца по-късно, през нощта на 1 август, край Пловдив Борил понесъл тежко поражение. Латинците взели кървав реванш за погрома при Одрин през 1205 г., като завладели почти цяла Зап. Тракия. Тогава в лагера на император Анри Фландърски се появил А. С. Един от летописците на Четвъртия кръстоносен поход (1199 — 1204) описва подробно срещата между императора и бълг. велможа, който се държал не като обикновен молител, а със самочувствието на силен, суверенен владетел, който търси подходящ на ранга си съюзник.

Анри приел А.С. в палатката си в присъствието на най-прочутите барони и рицари. Съгласно етикета A.C. коленичил, целунал крака и ръката на императора. След това обещал васално подчинение и вярна служба. При това с неподозирана и изумителна за кръстоносците дързост поискал за съпруга една дъщеря на Анри, като изрекъл следните думи: Господарю, обърнаха ми внимание, че Вие имате дъщеря, която, моля Ви, ако обичате, да ми я дадете за жена. Аз съм човек доста богат със земя и съкровища от сребро и злато и в моята страна ме почитат доста като благородник...".

Гордите думи породили насмешка у императора, който не скрил възмущението си от проявената дързост, граничеща според него с наглост. Някои негови барони обаче проявили повече полит. разум от господаря си. Те разбирали, че не ще могат да удържат Тракия, ако между Борил и A.C. се установи единодействие. Затова го придумали да се съгласи с направеното предложение. Анри приел и се обърнал към госта си с думите: Аз Ви давам дъщеря си, стига Бог да Ви позволи да ѝ се радвате. Аз Ви давам с нея и цялото завоевание, което ние направихме тук, при условие, че Вие ще бъдете мой човек и ще ми служите...". Така императорът оповестил, че приема A.C. сред своите васали. Освен това, вероятно в отговор на друго искане на родопския властелин, той потвърдил, че ще му помогне да завладее престола на България.

След няколко дни бил обявен годежът, а в крепостта Станимака се състояла втора среща между бъдещите роднини. На нея било определено времето на сватбата. Император Анри подарил на A.C. любимия си кон — особен знак на благоразположение. Всъщност жестът бил предназначен да подслади горчивата реалност — между тях все още нямало пълно доверие. A.C. бил принуден да приеме в своите земи два рицарски отряда под командването на императорския брат Евстатий.

Така завършила и тази среща. След това кръстоносците потеглили към Константинопол, спокойни, че били затвърдили властта си в Тракия и Родопите. По пътя към столицата Анри и A.C. се срещнали за трети път. Родопският владетел бързал да вземе невръстната си невеста. По поръка на императора тя била доведена в Силиврия, където бъдещият ѝ съпруг я видял за първи път. След това тримата — бащата, дъщерята и зетят — потеглили за Константинопол. Сватбата била отпразнувана по най-блестящ начин. Императорският зет бил почетен с най-високата възможна титла — деспот, а тържествата продължили цяла седмица. Скоро след това новооглашеният деспот, придружаван от детето съпруга, заминал за владенията си. На раздяла император Анри дал обстойни съвети на дъщеря си как да се държи като съпруга, а тя обещала да изпълнява неговите наставления.

Обширният разказ на кръстоносния хронист показва недвусмислено, че в Константинопол гледали твърде сериозно на съюза с А.С.

За момента той бил единственият сигурен васал и съюзник сред враждебното обкръжение на Балканите. А и военните възможности, които имал, не били за пренебрегване. Деспот А.С. можел да сдържа враждебните прояви на цар Борил, докато Анри се разправял с размирните ломбардски барони в Солунското кралство, които се били съюзили с Борил.

Към края на 1208 г. Анри предприел поход в Солунското кралство, а по същото време Борил нахлул във владенията на А.С. Бълг. цар сполучил да превземе Мелник, който малко преди това преминал под властта на деспота. Кампанията обаче се затегнала, местното население не подпомагало Борил. През пролетта на следв. г. бълг. цар се насочил срещу Стрез в Македония, но конфликтът се уредил сравнително лесно. Оформил се антилат. съюз между двамата братя. Съвсем естествено те били враждебно настроени срещу братовчед си А.С., който останал верен на васалните си клетви и запазил лоялност към височайшия си тъст.

През 1211 г. Борил отново подновил антилат. война, като се възползвал от заетостта на Анри в М. Азия. Главната роля била отредена на севастократор Стрез, комуто царят изпратил 52 отряда войска. С тяхна помощ Стрез нахлул в Солунското кралство. Силите на рицарите били незначителни и ако не била решителната намеса на деспот А. С., съдбата на държавата им би била по-различна. Стрез бил разбит в Пелагонийската равнина от кръстоносците, а Славовите войски заедно с латинците отблъснали Борил и му нанесли тежки поражения — 24 отряда пехота и 2 отряда конница били пленени и безмилостно изклани, но не от своите, а от „благородните" рицари.

Деспот А.С. се възползвал от ситуацията и се погрижил за себе си. Разширил владенията си в Македония, отново завзел Мелник и дори пренесъл там престолнината си. Всички негови действия били одобрени от император Анри Фландърски, който умеел да бъде признателен. През януари 1212 г. той уведомил всички свои приятели от Европа, че Борил е узурпатор и е „заграбил владетелската титла и знаците на владетелското достойнство у българския народ". Така той потвърдил дадените обещания при сродяването с А.С. и отново признал претенциите му за престола в Търново.

През 1212 — 1213 г. отношенията между България и Лат. империя започнали постепенно да се подобряват. Нещо повече, Анри се оженил за една бълг. принцеса (дъщеря на Калоян). Тази стъпка на константинополския владетел охладила васалната вярност на деспот А.С. Той все повече придобивал самочувствие на самостоятелен владетел и не признавал над себе си ничия власт освен божията. Все пак, до смъртта на Анри през 1216 г. спазвал (поне формално) васалитета си.

Някъде между 1215 и 1216 г. починала съпругата на А.С. — незаконната дъщеря на Анри. Със смъртта на дъщерята връзките и на бащата с латинците в Константинопол били прекъснати. В създалата се сложна обстановка на Балканите деспот А.С. показал удивителен полит. инстинкт за оцеляване. Той почувствал растящата мощ на епирския деспот Теодор Дука Ангел Комнин, както и нарастващата заплаха от страна на България, където набирал сили Иван Асен II. Слав преценил, че по-опасен е Теодор. Затова се сродил с него, като се оженил за дъщеря на Теодор Петралифа, шурей на Теодор Комнин. Сближението с амбициозния грък запазило Славовите владения като остров сред епирските територии. Оттук нататък сведенията за А.С. секват. За последен път е споменат през 1228 г. като враг на латинците. Вероятно след битката при Клокотница (9. III. 1230) владенията му били присъединени към България под скиптъра на цар Иван Асен II.

Деспот А.С. бил последният и най-забележителният самостоятелен владетел на Балканите през първите десетилетия на XIII в. Той се задържал на полит. сцена повече от 20 години, при това непрекъснато усилвал своята мощ и независимост. Границите на владенията му не могат да се уточнят съвсем сигурно. Все пак изследователите смятат, че на север граничели с България, на изток и юг — с Константинополската империя и Солунското кралство, а на запад — с владенията на севастократор Стрез. Под властта на А.С. били почти целите Родопи, Североизт. Македония по ср. течение на р. Струма (Пиринска Македония) и на изток чак до Пловдив.

До 1211 — 1212 г. А.С. резидирал в непристъпната родопска крепост Цепина, а след това се преместил в Мелник. Там той се разпореждал като „самодържец". Това проличава от една негова грамота (сигилий) на гр. език, издадена през 1220 г. Той дарявал на манастира „Св. Богородица Спелеотиса" в Мелник селото Катуница. В документа А.С. се самоопределя като самодържец в държава, която е напълно независима. Той смята, че властта му е равна на царската — назовава манастира „деспотски и царски". Обдарява монашеската обител наистина по царски — дава ѝ земи, добитък, църковна утвар, книги.

Съвременниците имали твърде високо мнение за А.С. Виз. хронист Георги Акрополит отбелязва: ,,... Планината Родопи, която се нарича и Ахридос, а също и Мелник... владеел Слав, който бил роднина на цар Асен и бил почетен с деспотство от Константинополския император Ерик (Анри), за чиято дъщеря, родена от незаконна връзка, той се бил оженил. Този Слав..., като завладял силния и почти непревзимаем за всички противници Мелник, станал самодържец и не се покорявал на никой от околните владетели. Понякога бил съюзник на италийците, свързвайки се с тях по роднинство, понякога държал страната на българите поради родство, а понякога — на Теодор Комнин. И никога никому не бил подчинен, нито пък се свързвал истински във вярност и съгласие...".

Споменът за деспот A.C. останал да живее столетия. През 1393 г. името му се споменава в една грамота на ср. владетел Константин Драгаш. През XV и XVI в. Родопите са наричани в някои извори „Славееви гори" — епоним от Слав. Река Доспат носи името си от титлата деспот.

Деспот A.C. бил женен два пъти — веднъж за незаконната дъщеря на император Анри Фландърски и втори път — за дъщеря на Теодор Петралифа. Не е известно да е имал деца от двата си брака.

 

Литература:

Златарски, В. История. Т. 3, 270 — 322; Божилов, Ив. Фамилията на Асеневци. I, № 11, 95 — 98; Радић, Р. Обласни господари у Византjи кpajeм XII и у првим деценjама XIII века, ЗРВИ, XXIV - XXV. Београд, 1986, 235 - 245.