Втора българска държава

Власий, браничевски епископ

Посещения: 1325

 

Иван Лазаров

 

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

 

BranicevoВласий — епископ на Браничево през 1202 — 1207 г. Вероятно бил един от онези духовници, издигнати в архиерейски сан след възстановяване на независимата бълг. държава и архиепископия (1186 — 1188). В. бил един от най-приближените лица на цар Калоян (1196 — 1207) и примас Василий и няколко пъти му били поверявани важни дипломат. мисии. В. споделял възгледите на царя за уния с Римската църква, поради което бързо се издигнал в духовната йерархия. През 1202 г. бил избран за епископ на Браничево. Браничевската епархия била една от най-важните, тъй като била обект на спорове и въоръжени конфликти между България и Унгария. Нейният предстоятел трябвало да притежава не само преданост към църквата, но и дипломат. заложби, толерантност и едновременно с това неотстъпчивост и вярност. По всичко личи, че тези качества били щастливо съчетани у В. През 1203 г. той вече бил посветен за епископ, което означава, че започнал ефективно да изпълнява пастирските си задължения в Браничевската епархия.

Междувременно цар Калоян подготвил възобновяването на преговорите с Рим. През  есента на 1202 г. той написал писмо до папа Инокентий III и го изпратил по папския пратеник Доминик Бриндизки. Калоян не му оказвал особено доверие, отнасял се с него с подозрение (може би основателно) и затова натоварил В. дa придружи Доминик до Рим. Именно по браничевския епископ Калоян изпратил своето искане, формулирано пределно кратко и ясно:  „…А нашето царство иска от апостолическия престол ние да бъдем утвърдени като с майчинско чувство от Римската църква. На първо мястo ние като любим син искаме от нашата майка, Римската църква, царска корона и достойнство, според както са ги имали нашите стари императори..."

По различни причини, най-вече поради опасните пътища В. не успял да стигне до Рим, ала намерил начин царските искания да попаднат в папската канцелария. В края на 1203 г. той отново бил изпратен към Рим начело на голяма бълг. делегация. Носел подаръци за Инокентий, сред които се откроявали копринени платове, една златна купа, четири литри перпери (ок. 300  златни монети с тегло малко повече от 1,3 кг), три сребърни чаши и един обкован със сребро антифорий (обковка за книга). Браничевският епископ имал за задача да преговаря за признаване царското достойнство на бълг. владетел и за титлата патриарх на първосвещеника.

В края на февр. 1204 г. делегацията пристигнала в Рим. Инокентий III не скривал радостта си от пристигането на бълг. пратеници. Той дал и израз на добрата си воля, като помазал В. и му дал палиум — знак за пълнота на свещеническата му власт.

В. получил златен пръстен със смарагд и митра със златошита ивица — знак на особено благоразположение. Започналите преговори не били особено трудни, тъй като папската курия се нуждаела от съюз с България заради  сигурността на кръстоносците от Четвъртия поход (1199 - 1204).

При първата аудиенция В. връчил подаръците и бълг. искания, записани в нарочно писмо. Освен това ръководителят на пратеничеството настоял царят да получи право да сече монети със собствения си образ и да има знаме с личен герб.

Инокентий отговорил по следния начин:

„…По просбата на почитаемия наш брат Власий, браничевския епископ… ние ти разрешаваме свободно да сечеш обществена монета, украсена с твоя образ…" А за знамето пишел:

„…Решихме да пратим знаме, което да употребяваш против ония, които почитат Разпятието с устните, а сърцето им е далеч от него, по просбата на почитаемия брат Власий, браничевския епископ..." Както се вижда, в полит. област папата бил отстъпчив. Що се отнася до църк.- каноничната страна на унията, нещата били далеч по-сложни. В. имал трудната мисия да не допусне големи католически нововъведения в обредната система на бълг. църква, защото това би настроило враждебно правосл. духовенство. Такъв обред било помазването при ръкополагане на свещеници, което изобщо липсвало в ортодоксалната литургика. Инокентий държал точно този обред да бъде изпълняван стриктно, тъй като най-пълно символизирал приемането на унията. В. заявил пред папата, че отказал да бъде помазан при ръкополагането си. Светият отец реагирал незабавно — наредил на двама епископи да го помажат; написал и едно писмо до Василий, в което му обяснявал надълго и нашироко защо е необходимо помазването. Сега дошъл редът на В. да направи компромис — и той го направил. След като била премахната тази пречка, Инокентий определил своя легат за България — кардинал Лъв. В нач. на март 1204 г. В. и Лъв потеглили за България, като носели със себе си всичките необходими книжа, облекла, символи, знаци и др. за церемониите по сключване на унията и коронацията на Калоян. Когато стигнали в Унгария, крал Емерих отначало ги посрещнал много любезно, но след това променил държанието си. Делегацията пристигнала в граничната с България крепост Кеве (дн. Кубин, на левия бряг на Дунав, зап. от устието на р. Морава). На отсрещния бряг били струпани много българи и почетен ескорт, който трябвало да поеме охраната на бълг. територия. При кардинал Лъв се явили пратеници на крал Емерих, които го уведомили, че не може да продължи пътя, докато папата не разреши граничните спорове с България. След това стражата откарала в едно имение кардинал Лъв и епископ В. Те били поставени при много лоши условия — не им позволявали да купуват прясна храна, принудили ги да обитават стаи, които не трябвало да напускат дори и при изпълнение на естествените нужди и др.

Папа Инокентий III бил възмутен от наглата постъпка на Емерих и дори го заплашил с отлъчване от църквата, ако не пусне делегацията да продължи пътя си за България. Кралят не очаквал толкова бурна реакция и бил принуден да отстъпи. В нач. на октомври пратениците били освободени, а на петнадесетия ден от месеца пристигнали в Търново. В деня на тържествената хиротония на Василий (7. XI. 1204) и епископ В. получил всички инсигнии за пълнота на своя архиерейски сан.

След 1204 г. съдбата на В. не е известна. Вероятно той запазил Браничевската епархия поне до смъртта на Калоян (есента на 1207).

 

Литература:

Златарски, В. История. Т. 3, с. 158, 161 - 162, 181 - 203.  

 

X

Right Click

No right click