Първа българска държава

Поп Богомил

Посещения: 3159

 

Иван Лазаров

 

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

 

640px Beseda07Богомил (поп Богомил) — създател на богомилството в България през X в. „Случи се, че в годините на православния цар Петър в българската земя се появи поп, по име Богомил — по-вярно е да се нарече Богунемил. Той пръв почна да проповядва ерес по българската земя" — пише старобълг. писател презвитер Козма. И като че ли това е единственото сведение, че поп Б. е съществувал. Кой е бил поп Б.? Някога един бълг. учен написа, че произхождал от знатен слав. род, твърдение, което можем да отдадем на фантазията, но не и на достоверни ист. сведения. Други пък се опитаха да докажат, че Б. и поп Йеремия, знаменит автор на апокрифни съчинения от X в., са едно и също лице. И тази хипотеза не издържа сериозна критика. Трети направиха опит изобщо да отрекат, че Б. е съществувал. Те се позоваха на факта, че за него се споменава един-единствен път в беседата на презвитер Козма и векове по-късно името му се среща в рус. съчинения. Те отдадоха името му на традицията, която наложили самите еретици, като се назовали „мили на Бога", след което възникнала идеята за техния митичен водач, наричан Б.

Прочети още...

Краят на едно царство

Посещения: 3881

 

Стивън Рънсиман

 

Из "История на Първата българска империя"

 

640px Tzimiskes returnsВ Западна България по времето на руското нашествие живеел един комит, или областен управител, на име Никола. От жена си Рипсимия той имал четирима синове, които нарекъл Давид, Мойсей, Арон и Самуил. Те били известни под общото име комитопули, т.е. синове на комита.1 Не се знае на коя област е бил управител Никола, нито пък кога е умрял. По време на абдикирането на цар Борис той вече бил наследен от синовете си и към тях били обърнати очите на западните българи с надеждата, че ще запазят независимостта им. За историята на тяхното въстание не знаем нищо. Очевидно император Йоан Цимисхи не се интересувал от размириците в България след победата си при Дръстър. Вниманието му било насочено най-вече към източната граница. Научаваме само, че следвайки старата политика на Империята, той заселил голям брой арменци — павликяни край Филипопол и по тракийската граница.2 Така целял да разреди и отслаби славянското население, но го отслабил главно в едно отношение, за което, като набожен владетел, би трябвало да съжалява — засилил влиянието на дуалистичната ерес. С по-западните области императорът не се занимавал. Едва след смъртта му през януари 976 г. управниците в Константинопол осъзнали напълно, че там не само има голям брой непокорени българи, но и че те енергично се борят за своята независимост.3

Прочети още...

Докс (Дукс Черноризец)

Посещения: 2185

 

Иван Лазаров

 

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

 

413px CividaleGospelДокс (Дукс Черноризец) — бълг. аристократ, брат на княз Борис I (852 — 889). Името му срещаме в няколко паметника. За първи път е споменат през 867 г.

Д. бил един от най-влиятелните хора в държавата. Той играл голяма роля при приемането на християнството (864) и бил един от онези, които подкрепили безрезервно княза при потушаване на антихрист. бунт (865). Взел участие и в преговорите с Рим относно независимостта на бълг. църква. Папа Йоан VIII му изпратил специално писмо, което свидетелства за влиянието на Д. при вземането на важни държавни решения:

Прочети още...

Енравота

Посещения: 1926

 

Иван Лазаров

 

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

 

1332918388Енравота (Воин) — бълг. принц, първороден син на хан Омуртаг (814 — 831). Съгласно наследственото право на прабългарите бил канартикин, т.е. престолонаследник. Поради явната си привързаност към християнството бил лишен от властта, вероятно още приживе на баща си. Държавното кормило било поето от най-малкия Омуртагов син Маламир (831 — 836).

Скоро след смъртта на баща им Е. помолил брат си да освободи от тъмницата един ромейски пленник на име Кинамон. Младият хан откликнал на отправената му молба: той извадил Кинамон от затвора, където го намерил гладен, мръсен, отслабнал, но все така ревностен в своята вяра. Отначало Е. не можал да го познае — толкова променен бил пленникът.

Прочети още...

Иван Рилски

Посещения: 1962

 

Иван Дуйчев

 

360px Ivan Rilski fresco from church in rila monastery bulgariaЕпохата, която обхваща втората половина на IX век и първите десетилетия на X век, е време на основни промени в културното развитие на българския народ. Покръстването през 865 г., подготвено от цялото предишно развитие, предизвиква дълбока криза в живота на народа. При липсата в онази епоха на истинско народностно чувство и съзнание в днешния смисъл на думата, вярата и езикът съставят главните обединителни звена в държавата. Двувековното съществуване на българската държава се отличава по начало с борба на „езичници" срещу „християни", с други думи между езичниците славяни и първобългари и християнската Византийска империя.

Борбите между двете съседни държави и двете етнически групи приемали облик на стълкновения между два противоположни религиозни светогледа. Това схващане е особено ясно изразено в един от първобългарските надписи от времето на хан Персиан (831 — 836) гдето, говорейки за българо-византийските отношения, византийците са означени не с обичайното име „гърци", а като „християни" „Българите сториха много добрини на християните, но християните забравиха".

Прочети още...

Кавхан Иратаис

Посещения: 4223

 

Иван Лазаров

 

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

 

Иратаис — бълг. болярин, кавхан при хан Крум (803 — 814). Името му е известно от един прабълг. каменен надпис от 813 г. Кавхан И. бил поставен за „главатар“ на лявата (източната) страна на „саракта“, т.е. държавата. Тази част на България обхващала новозавладените през 811 — 813 г. земи на юг от Стара планина. По стар тюркски обичай те били разделени на три части съгласно устройството на войската — център, ляво и дясно крило. Лявата страна била почетната. Това се определяло от факта, че тронът на хана бил обърнат винаги на юг — свещена посока у прабългарите. От лявата му страна стоял кавханът, а отдясно се намирал ичиргу-боилът.

Прочети още...

Цар на българи и ромеи

Посещения: 9094

 

Стивън Рънсиман

 

Из "История на Първата българска империя"


Boris I de BulgariaОт съпругата си, наречена след кръщението Мария, Борис имал шест деца — Владимир, Гаврил, Симеон, Яков, Евпраксия и Ана.1 Гаврил вероятно е умрял млад, както и Яков. Евпраксия станала монахиня, а за Ана знаем със сигурност, че се омъжила — може би за член на моравското княжеско семейство.2 Симеон дал монашески обет, а Владимир бил определен да наследи бащиния си престол.

Владимир твърде дълго бил престолонаследник. Той трябва вече да е наближавал четиридесетата си година, тъй като още в старите езически времена придружавал баща си в Сръбската война. И както всички нетърпеливи престолонаследници, той бил изпълнен с дух на недоволство към политиката на баща си. За вътрешния живот на страната по време на управлението му не се знае почти нищо освен, че през 892 г. приел пратеничество на немския крал Арнулф.3 Както изглежда, едва Борис се уединил в своя манастир, и новият хан отменил всички негови реформи. Старата прабългарска аристокрация, смазана от твърдата ръка на Борис, отново надигнала глава и Владимир попаднал под влиянието ѝ. Болярите изпитвали неприязън към Борисовото християнство, с неговия аскетизъм и подкрепа на самодържавието. Като реакция срещу него, сега дворцовият живот станал разточителен и разгулен и дори бил направен официален опит за възвръщане на старите езически обреди и култове.

Прочети още...
X

Right Click

No right click