Балканите

Неовизантийските държави и борбата за византийското наследство

Посещения: 253

 

Христо Матанов

Средновековните Балкани. Исторически очерци, С., 2002



Balkansafter1204 bgВъпреки усилията си кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход не успели да овладеят всички византийски територии. Извън техния контрол останали обширни пространства във византийска Мала Азия. Труден за завладяване бил и теренът западно от планината Пинд в Континентална Гърция. Всъщност Епир бил теоретична част от Венецианска Романия, върху която обаче републиката никога сериозно не се опитала да сложи ръка. Тъкмо там, в Северозападна Мала Азия и в Епир, възникнали двете най-важни неовизантийски държави, които претендирали да бъдат истински наследници на загиналата Византия: Епир и Никея. И двете се опитвали по своему да възпроизведат византийските реалии. Те все пак не били в пълна степен точни копия на бившата империя. Развитието им било повлияно от условията на средата, в която те възникнали, и от концепциите за държавно развитие на управляващия в тях византийско-гръцки елит. Поради тази причина за тях е по-подходящо названието неовизантийски държави. Едната от тези неовизантийски държави - епирската държава - от началото до края на своето съществуване била чисто балканска. Другата - Никея - възникнала и съществувала в Северозападна Мала Азия, но много скоро стъпила на балканска земя и също се превърнала частично в балканска държава. Двете неовизантийски държави били вплетени в жестока борба за „византийското наследство“. Всяка една от тях се опитвала да прогони латинците от Константинопол и да възстанови Византия. Около тази борба гравитирали повечето от важните събития в южните и централните балкански области през първите шест десетилетия на XIII в. Пряко или непряко тя ангажирала също така Папството и много западноевропейски владетели, с които Латинската империя и латино-венецианските владения на Балканите били в постоянна връзка. Тази борба се отразявала сравнително слабо в северните и северозападните части на полуострова, които били в унгарската сфера на влияние и върху които се стоварили опустошителните татарски нашествия от 40-те години на XIII в.

Прочети още...

Възникване, характер и развитие на Латинска Романия

Посещения: 303

 

Христо Матанов

Средновековните Балкани. Исторически очерци, С., 2002



Crusaders attack ConstantinopleТежката криза, в която изпаднала Византия в края на XII и началото на XIII в., съвпадала по време с организирането на Четвъртия кръстоносен поход. Едно от първите действия на енергичния и амбициозен папа Инокентий III (1198-1216 г.) след издигането му на Апостолическия престол било да обяви началото на нов кръстоносен поход, чиято цел била повторното освобождаване на Йерусалим. На най-голяма популярност идеята за кръстоносния поход се радвала във Франция, Фландрия и в Северна Италия. През ноември 1190 г. цветът на европейското благородничество и рицарство от тези области, събрани на турнир във фамилния замък на граф Тибалд в Шампания, обявили участието си в планираното богоугодно начинание. Водач на похода трябвало да бъде графът на Шампания Тибалд. В него трябвало да участват още братовчедът на граф Тибалд Бодуен (Балдуин), граф на Фландрия, граф Луи дьо Блоа, Жофроа дьо Вилардуен, маршал на Шампания и летописец на похода, неговият едноименен племенник, маркизът на Монфера Бонифачо (Бонифаций) и много други.

Прочети още...

Новите балкански държави

Посещения: 312

 

Христо Матанов

Средновековните Балкани. Исторически очерци, С., 2002

 


Сърбия: от автономия към самостоятелност

 

705px През втората половина на XI в. сръбските земи в Рашка отново се появили на историческата сцена, този път под егидата на владетелите на Зета. Поставеният от тях за жупан на областта Вукан положил началото на династия от велики жупани, които с променлив успех се опитвали да извоюват своята независимост от Византия. Тяхната голяма заслуга била, че дори в условията на очевидно византийско превъзходство успели да запазят автономията на своята област и да очертаят насоките на бъдещата териториална експанзия на възникващата сръбска средновековна държава: към Косово, Липлян и долината на р. Морава.

Прочети още...

Унгария, Хърватия и далматинските градове (кр. на XI - XII в.)

Посещения: 164

 

Христо Матанов

Средновековните Балкани. Исторически очерци, С., 2002

 

658px A Szent Korona ellrl 2През втората и третата четвърт на XI в. унгарската държава преболедувала от всички „детски болести“, характерни за началния период от развитието на „варварските“ средновековни общества. В страната бушувала жестока борба между кралската власт и църквата с все още живото езичество. Езическите вярвания получили нов импулс с проникването на унгарска територия на езичници печенеги. Династията Арпади все още не се чувствала стабилно на кралския престол, макар че борбите за власт повече се водели между отделните нейни представители. В Унгария все още нямало строги правила за наследяване на престола по низходяща мъжка линия и това предизвиквало продължителни междуособици между наследниците на краля светец Стефан (Ищван) I. Тази „унгарска специфика“ по-късно ще се пренесе на босненска почва, където по сходен начин местната династия не могла дълго време да наложи правила за престолонаследие.

Прочети още...

Византия: От възстановено величие към упадък

Посещения: 299

 

Христо Матанов

Средновековните Балкани. Исторически очерци, С., 2002

 

Alexios1komnenosПрез април 1081 г. в Константинопол бил извършен поредният преврат и на власт дошъл император Алексий I Комнин. Това не учудило никого. Ромеите, на които съдбата била отредила да живеят след смъртта на император Василий II, вече били свикнали с дворцовата въртележка. Освен това и фамилията Комнини била добре известна в дворцовите среди. В социален смисъл тя била от числото на поземлено-военните фамилии, които се издигнали във византийските провинции към края на X и началото на XI в. Фамилното си име - напълно в духа на средновековната европейска традиция - фамилията Комнини дължала на селото Комни в Тракия, което било ядро на поземлените им владения. Иначе предците ѝ произхождали от областта Кастамон в Северна Витиния, Мала Азия. Един неин представител - Исак Комнин - вече бил коронясван за василевс на ромеите. Към времето на интронизацията на Алексий I Комнин в дворцовите и в провинциално-аристократичните среди във Византия царяла по-скоро апатия, отколкото надежда, че новият император - племенник на Исак Комнин - ще промени коренно съдбата на империята. Тя била заобиколена от всички страни от врагове. В Мала Азия били селджукските турци, които били достигнали до родното място на първите Комнини във Витиния. Норманите в Южна Италия и Сицилия открито се готвели да дебаркират на албанското крайбрежие. Отношенията в Адриатика били напрегнати. Освен набиращата мощ Венеция и други италиански градове като Генуа и Пиза заявявали своите амбиции да се намесят в преразпределянето на сферите на търговски интереси. На север от Дунав печенеги и кумани представлявали голяма опасност, тъй като, освен да осъществяват грабителски походи, те започнали все по-уверено и агресивно да участват в системите от антивизантийски съюзи. На Балканския полуостров укрепвала независимостта на Зетското кралство и автономията на Рашка. Положението било толкова отчайващо, че към времето на идването на Алексий I Комнин на власт никой не вярвал, че той ще се закрепи на престола, ще постави началото на нова династия и ще разкъса вражеския обръч около империята. Той обаче - донякъде поради безспорния си политически и военен талант, донякъде поради това, че представлявал най-силната социална група сред византийската аристокрация - осъществил и трите задачи. Като се опирал на провинциално-военната аристокрация, той се стабилизирал на престола и останал на него близо четирийсет години (1081-1118 г.) - нечувано дълъг период на управление за времето след 1025 г. Към края на това успешно управление независимо от обичайните за Византия интриги около престолонаследието никой не могъл сериозно да оспори предаването на властта от баща на син. Алексий I Комнин поставил началото на династия, чиито представители управлявали империята близо един век. Всеки един от Комнини: Алексий I Комнин, Йоан II Комнин (1118-1143 г.), Мануил I Комнин (1143-1180 г.) и Андроник I Комнин (1183-1185 г.), притежавал ярка индивидуалност. Политиката на първите трима съчетавала в себе си имперската традиция с интересите на провинциално-поземлената аристокрация. При управлението им Византия изживяла своя последен продължителен период на величие.

Прочети още...

Хърватия от края на X до последната четвърт на XI в.

Посещения: 3033

 

Христо Матанов

Средновековните Балкани. Исторически очерци, С., 2002



548px Hrvatski skolski muzej Petar Kresimir IV 300109Променената обстановка в Далмация и в Панония, а и на Балканския полуостров като цяло в края на X и началото на XI в. поставила хърватската държава в трудна и деликатна ситуация. В Далмация тя се сблъскала с растящата венецианска мощ и претенциите на Републиката на Св. Марко за хегемония в региона. Откъм Панония били унгарците и укрепващата унгарска държава. На Балканите пламтяла жестока борба между Византия и България. В тази обстановка хърватският княз Степан Държислав (969-997 г.), коронясан за крал в 988 г., постъпил по начин, който наподобявал политическото поведение на Дубровник след 1024 г. Той укрепил връзките на Хърватия с Византия, която била несъмнено най-мощната сила в региона и в същото време нямала преки завоевателни амбиции в хърватските земи. Византийският император Василий II проявил разбиране към политическото поведение на крал Степан Държислав, тъй като от своя страна повеждал политика на обкръжаване на България с верни на империята държави и владетели. Крал Степан Държислав получил византийската почетна титла „патриций“ и бил признат от империята за „епарх на Далмация“. Смисълът на тази титла не е съвсем ясен. Някои хърватски изследователи я тълкуват като свидетелство, че хърватският крал бил признат от Византия за неин представител в тема Далмация, но по-късно тези функции били прехвърлени на венецианския дож. Други са на мнение, че тя отразявала признанието от византийска страна на властта на хърватския крал върху неговата част от далматинските градове, които впрочем скоро щели да станат обект на венецианската експанзия.

Прочети още...

Новите реалности в Далмация (X-XI в.)

Посещения: 272

 

Христо Матанов

Средновековните Балкани. Исторически очерци, С., 2002



Balkans925Докато в края на X и първата половина на XI в. събитията в по-голямата част от Балканския полуостров гравитирали около византийската реконкиста и нахлуването на нови варварски племена откъм Долен Дунав, развитието на Далмация се подчинявало повече на новата обстановка в Адриатическия басейн. Променената ситуация по бреговете на Адриатическо море се дължала на няколко фактора. На първо място, това било издигането на Венеция като мощна и независима морска сила с експанзионистични амбиции към Далмация, а по-късно и към Източното Средиземноморие. На второ място, това били появата и закрепването на норманите в Южна Италия и Сицилия, създаването на норманска държава там и опитите на италианските нормани да стъпят на балканска земя по бреговете на Йонийско и Адриатическо море. На трето място, макар и не най-маловажно като явление, трябва да се спомене особеното развитие на далматинските градове, които в условията на бързо променяща се политическа конюнктура съумели да запазят и да укрепят своята автономия.

Прочети още...

Балканският север и „второто Велико преселение“

Посещения: 482

 

Христо Матанов

Средновековните Балкани. Исторически очерци, С., 2002



 От края на VII до към средата и края на IX в. в областта на понтийските степи, в Северен Кавказ и по долните течения на реките Днепър, Днестър, Дон и Волга царяло относително спокойствие. В този иначе невралгичен район, където по-рано периодично се появявали номадски племена от Централна Азия, укрепили своята власт българската държава и Хазарският хаганат. Тези две големи политически и военни сили в ранното Средновековие въпреки периодичните конфликти помежду си съумели да спрат притока на нови номадски групи към Северното Черноморие, Долен Дунав и Влашката низина. Особено важна била ролята на Хазарския хаганат, чиито владетели в стремежа си да осигурят спокойствие по северното разклонение на важния търговски „Път на коприната“ и да укрепят своята власт там изградили верига от крепости по теченията на реките Дон и Донец. Поради това, че те били изградени от дялани блокове от бял варовик, съвременните очевидци ги нарекли бели крепости. Между тях изпъквали с важното си стратегическо и търговско значение Саркел и Киев. На няколко пъти хазарите спирали походи на арабите, които в завоевателния си устрем се опитвали да преодолеят Кавказката верига и да сложат ръка на търговските пътища в Северното Приазовие и Прикаспие. Не по-малка била и ролята на България, която контролирала обширни пространства от Трансилвания и Среден Дунав до черноморските степи. Така двете държави осигурили спокойствие за обширен регион, който обхващал Балканския полуостров, Карпатско-Дунавския регион и стигал на изток до теченията на Дон и Волга.

Прочети още...

Дуклянската държава и жупаните на Рашка

Посещения: 2927

 

Христо Матанов

Средновековните Балкани. Исторически очерци, С., 2002



518px Kraljevina Duklja za vrijeme BodinaЕдна от особеностите на византийската власт на Балканския полуостров през ХI-ХII в. се състояла в това, че империята никога не могла да наложи реално своята власт във всички кътчета на полуострова. Формално под управлението на Константинопол след 1018 г. се намирали земите в Босна, Рашка и Дукля (Диоклея). Те всъщност попаднали под византийска власт поради обстоятелството, че в края на X и началото на XI в. били включени в българската държава. В тези земи обаче поради труднодостъпния им планински характер византийската власт никога не успяла да се наложи стабилно и трайно. В тях почти непрекъснато съществували островчета на политическа автономия. Най-изявен бил този процес в Дукля. Тази населена от сърби област била поредната „славиния“, която се събудила за самостоятелен държавен живот в края на X и през XI в. През по-голямата част на единайсетото столетие Дукля се управлявала от свои князе и се консолидирала като самостоятелна държава. В определени периоди дуклянските князе владеели - реално или теоретично - Захълмие, Требине, Рашка и Босна. Поради тази причина времето на съществуване на Дуклянското княжество може да се определи като период на „дуклянската хегемония“ в средновековната история на сърбите.

Прочети още...

Византийската реконкиста и Балканите

Посещения: 7502

 

Христо Матанов

Средновековните Балкани. Исторически очерци, С., 2002

 


Византия: ограниченият триумф

 

Byzantine Macedonia 1045CE.svgУспоредно с укрепването на византийската монархия и с изграждането на нейните институции, към средата на Х в. империята - за пръв път от бурната епоха на Великото преселение - почувствала отслабване на външния натиск. Византия устояла на амбициозната политика на българския цар Симеон и успяла да подобри отношенията си с неговия наследник цар Петър. Голям успех за нея било окончателното ликвидиране на арабската опасност, която векове наред изсмуквала по-голямата част от имперския военен и икономически потенциал. На азиатските си граници Византия получила близо едновековна мирна пауза, която нейните управляващи използвали, за да укрепят позициите на империята на Балканите. Преведено на езика на византийската политическа доктрина, това означавало настъпление срещу българската държава, която символизирала ограничаването на византийските сфери на влияние по Долен Дунав. В Константинопол помнели добре униженията, които ромейската политика е трябвало да преглътне с признаването на България и с плащането на данък на нейните владетели. Със самочувствието на потенциални владетели на християнското икумене, византийските василевси изчаквали търпеливо времето, когато са можели да получат реванш. Възстановяването на имперските владения по Среден и Долен Дунав за ромеите символизирало връщане към времето отпреди масовото нахлуване на славяните и възстановяване на нормалното за тях статукво.

Прочети още...

Ранносредновековните балкански държави (VII-Х в.)

Посещения: 6984

 

Христо Матанов

Средновековните Балкани. Исторически очерци, С., 2002



Византия: обновеното наследство

 

Byzantiumby650AD ruПрез първата половина на VII в. Византия била подложена на тежки изпитания. Освен масовото славянско заселване на юг от Дунав и унищожаването на византийските държавни, църковни и обществени структури на Балканите, империята трябвало да води тежки войни с перси и араби по източните си граници. Те също довели до тежки загуби. Мощният арабски завоевателен устрем отнел на Византия най-богатите ѝ източни територии: Египет, Сирия, Палестина, Месопотамия. Основните защитни усилия на ромеите били насочени към Мала Азия и несъмнен техен успех бил нейното трайно задържане под скиптъра на ромейските василевси. Векове наред тъкмо този азиатски полуостров ще бъде основен резервоар на икономически и човешки ресурси за империята.

Прочети още...
X

Right Click

No right click