Балканите

Македония през погледа на един византийски учен

Посещения: 307
 
Откриването на един „нов” и „непознат” свят:
географската област Македония през погледа на Никифор Григора

 

Кристиян Ковачев

 

Тази статия цели да запознае читателите с една личност, склонна да обобщава като всеки византийски пътешественик видяното, но и да изпитва типичното за средновековния човек чувство на страх. Това е една личност, която преоткрива един „нов” и „непознат” свят в географската област Македония. Става въпрос за Никифор Григора (ок. 1295-1360) и за това, което той ни е оставил като описание на пътя си към сръбския монархически двор.

Прочети още...

Многообразие и съперничество. Избрани студии за обществото и културата във Византия и средновековна България

Посещения: 1496

 

ЦЕНТЪР ЗА СЛАВЯНО-ВИЗАНТИЙСКИ ПРОУЧВАНИЯ "ИВАН ДУЙЧЕВ"

КЪМ СУ "СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ"

 

STUDIA SLAVICO-BYZANTINA ET MEDIAEVALIA EUROPENSIA

VOL. IX

 

shrainer large

 

ПЕТЕР ШРАЙНЕР

 

МНОГООБРАЗИЕ И СЪПЕРНИЧЕСТВО

 
Избрани студии за обществото и културата
във Византия и средновековна България

 

Научен редактор:

доц. д-р Милияна Каймакамова

 

Превод: Вася Велинова

 

Прочети още...

Възникване на воеводствата Влашко и Молдова

Посещения: 2891

 

Христо Матанов

 

356px Basarab I of WallachiaПрез целия XIII в. обстановката в Карпатско-Дунавския регион оставала динамична и сложна. Развитието му зависело от сложно преплитане на политически фактори и от непредсказуемостта на номадския свят, който продължавал да господства в района на Северното Черноморие. В Трансилвания, където Първата българска държава имала силни позиции, в разглеждания период господството на унгарската монархия било неоспоримо, макар че властта на унгарските крале тук невинаги била пряка и стабилна. Областта била със статут на „воеводство", което имало значителна автономия, а населението й било доста пъстро. Освен власи и унгарски колонисти тук били заселени още саксонци (саси) от Южна Германия и от поречието на Рейн, които се занимавали с разработването на рудните богатства. От Трансилвания много от тях извършвали „вторична миграция" към Балканите и се установявали в България, Сърбия и в Босна. Развитието на рударството в балканските земи дължало много на тези европейски преселници, които освен рударска технология донасяли със себе си идеята и практиката на автономния градски живот.

Прочети още...

Мелник в доосманския и ранноосманския период

Посещения: 1037

 

I. Средновековен Мелник

 

Възникване, название, географски особености

 

640px MelenikoВъзникването на града Мелник не може да се установи с точност, поради липса на достатъчно сведения. Предположения могат да се правят въз основа на самото наименование на селището. Името на град Мелник има чисто славянски произход. То идва от старинната славянска дума мел - бяла глина, креда, с която се означават скалите, всред които е разположен градът. По своя произход името на селището е сродно с наименованието на славянското племе мелинги, което от VIII в. насам живеело по склоновете на планината Тайгет в Пелопонес.

Славянският произход на името на Мелник подсказва, че селището възникнало на това място като поселение на български славяни през най-ранното средновековие.

Прочети още...

Югозападните български земи през XIV век

Посещения: 4859

 

ХРИСТО МАТАНОВ

 

На родителите ми

 

1В книгата е изследвано историческото развитие на югозападните български области, населени изключително с българско население, по време на един неблагоприятен в политическо отношение период — периода на сръбската власт, на независимите и полунезависими феодални княжества и на османското нашествие.

Трудът е написан въз основа на византийски, сръбски, български и османски исторически съчинения, грамоти, епиграфски паметници, документи от Дубровнишките архиви.

 

Прочети още...

Под сянката на полумесеца

Посещения: 3373

 

Христо Матанов

 

mehmed divanЗа османската държава поражението при Анкара не било обикновен военен неуспех, а изпитание за нейната жизненост. Образувана в резултат на непрекъснати успешни завоевания, през лятото на 1402 г. тя се оказала на ръба на пропастта. Първата в историята ѝ военна катастрофа от подобен мащаб изкарала на повърхността всички заглушавани до този момент противоречия в нейния социален и държавен организъм. През първите две десетилетия на XV в. се решавал въпросът дали османската държава има бъдеще или не. Пред нея стояла дилемата да сподели съдбата на много други средновековни политически обединения, продукт на номадски завоевателен устрем, или да се превърне в ислямска империя. Борбата между тези алтернативи се материализирала по типично средновековен начин чрез борба за власт между Баязидовите синове. Те, съзнателно или не, групирали около себе си обществените сили, олицетворяващи различните пътища на османското развитие. С особена острота се очертал един дълбок социален конфликт между османската върхушка и номадско-патриархалната традиция на племенните опълчения. На дневен ред - много по-остро отпреди - застанал проблемът за облика на османското общество. В неговото решаване се оказали замесени съществуващите все още балкански християнски държави. Техните владетели трябвало да избират подходящ политически партньор сред враждуващите османски принцове. За тях и за вече покореното християнско балканско население подобен избор имал съдбоносно значение.

Прочети още...

Цар Стефан Душан

Посещения: 1762

 

Христо Матанов

 

Car Duan Manastir Lesnovo XIV vekДраматичните събития във Византия и на Балканите през втората четвърт на XIV в. съвпадали по време с апогея в държавно-политическото развитие на средновековна Сърбия. Той бил достигнат при управлението  на предпоследния представител на династията Неманичи Стефан Душан (1331-1355 г.). Този сръбски владетел дошъл на престола с помощта на войнствено настроените сръбски властели, които очаквали от него да осъществи широкомащабна експанзия. Те се надявали, че ще разширят своите лични владения и власт чрез завземането на нови земи на юг за сметка на изнемощялата и разтърсвана от граждански войни Византия. През цялото си управление крал (а от 1346 г. - цар Стефан Душан се стараел да оправдае тези очаквания и да използва благоприятната за сръбската експанзия обстановка на Балканския полуостров.

Прочети още...

Битката на Косово поле, 1389 г.

Посещения: 2898

 

 Любомир Грозданов

 

Sabor u Prizrenu pred Kosovsku bitkuВ 1387 г. в битката при Плочник силите на Полумесеца понесли първото си голямо поражение от християнските войски на сръбския княз Лазар и босненския крал Твъртко. Победата на християните показала, че османлиите не са непобедими, ако срещу тях се действа организирано и целенасочено. За голямо съжаление обаче, тази победа срещу настъпващите османски армии останала единствена.

След похода в България Мурад I решава да отмъсти за поражението при Плочник и нахлува с голяма армия в Сърбия. За битката на Косово поле разказва османският хронист Мехмед Нешри в "Огледало на света":

Прочети още...

Света гора и другите православни манастирски общности

Посещения: 1621

 

Христо Матанов

 

320px Zografou2В периода на османската експанзия на Балканите светогорската манастирска общност изживяла противоречив етап от своето развитие. От една страна, тя затвърдила своята роля на водещ православен религиозен и културен център на средновековните Балкани. Оттук продължавали да идват основните импулси в културното развитие на балканския православен свят. Атонските манастири не преставали да бъдат основни книжовни средища, които диктували насоките на книжовния живот с православна насоченост във Византия, България, Сърбия и във всички балкански области с преобладаваща православна традиция. Светогорското монашество още от самото начало прегърнало идеите на исихазма и направило много за разпространението му в целия православен свят. От друга страна, светогорските манастири се оказали замесени в сложните политически и църковни отношения на Балканския полуостров в тази епоха, което понякога носело облаги, а понякога създавало рискове. Както балканските държави, така и светогорската монашеска република страдала от османските нашествия и в края на краищата била принудена да признае османската власт.

Прочети още...

Венецианските, генуезките и латинските владения на Балканите

Посещения: 1618

 

 Христо Матанов

 


В периода от възстановяването на Византия до края на първата гражданска война в 1328 г. императорите в Константинопол се опитвали да намалят венецианското присъствие във византийско-балканския ареал и влиянието на венецианската политика в региона чрез поощряване на генуезкото настаняване в Проливите, в Черно море, по малоазийското крайбрежие и в островите от Източна Егея. Венецианска Романия претърпяла значителни щети, но в общи линии, запазила своя облик и влияние. Византийската политика за контриране на венецианското надмощие довела до това, че на нейна територия и в нейни води започнало жестоко съперничество между двете италиански морски републики, известни в цяла Европа и в Средиземноморието с непримиримостта си една към друга. В основата на конфликта лежало търговското съперничество, но към него се прибавяли и фактори от „идеологическо" естество.

Прочети още...

Църковна организация и манастирски живот на Балканския полуостров в края на X и през XI в.

Посещения: 984

 

Христо Матанов

 


StuditeУспоредно с укрепването на византийското самодържавие укрепвала своите позиции и византийската църква. Тлеещият конфликт с Апостолическия престол в Рим карал византийските духовници да търсят нови аргументи в полза на каноничността на константинополското патриаршеско достойнство. Спорът за първенство в християнския свят излязъл извън сферата на църковно-историческата аргументация, в която основният пункт бил свързването на патриаршеския статут на епископите на „Новия Рим" с императорската титла на неговите владетели. Старата теза, че Константинопол имал свой патриарх, защото бил столица на империя и по силата на правилото „царство без патриаршия не може", вече не била достатъчна. Търсели се чисто църковни аргументи, които да покажат, че „Новият Рим" не е център на патриаршия само по императорско благоволение. Първоначално се твърдяло, че Константинопол бил наследник на архиепископската катедра в Ефес, основана от св. Йоан. През ΙΧ-Χ в. популярна станала идеята за „апостолическия" произход на Константинополската катедра. Тази версия намирала подкрепа в някои апокрифни документи от раннохристиянския период, според които при своите пътувания св. апостол Андрей, брат на св. апостол Петър, минавайки през Босфора и Тракия, ръкоположил първия епископ на Византион Стахий.

Прочети още...