Балканите

Многообразие и съперничество. Избрани студии за обществото и културата във Византия и средновековна България

Посещения: 10113

 

ПРЕДГОВОР
 Петер Шрайнер - Кратките византийски хроники

 

Сборникът на проф. Петер Шрайнер, един от най-видните византинисти на нашето време, е истински шанс ценните му изследвания да достигнат до широката аудитория на студентските, а защо не и преподавателски среди и колеги, които се интересуват от изследванията върху византийската, респективно славянска история. Достъпният език и синтетична мисъл, опиращи се на дълбоко познаване на изворите и умението да обобщава факта, поставяйки го в неговия социо-културен контекст, придават на тези събрани студии качества така необходими при модерното обучение и изследване на нашето минало. Тяхното послание създава широка информационна база, в резултат на която ориентирането в историята и приспособяването към съвремието с неговите предизвикателства, са тясно и органично свързани. Ще посоча само един цитат от неговата студия "Ролята на Византия върху разпространението на книжовната култура сред народите от Източна Европа. Проблеми на азбуките и превода", поместена в този сборник, за да подкрепя казаното по-горе: "Успехът на византийците през IX и X в. (става въпрос за предния опит за покръстване на славяните, бел. авт.) е обусловен от реалности, които не са били налице през предходните столетия — възникване на трайни държавни структури при част от славяните в Моравия, България и Русия; една византийска държава, процъфтяваща в политическо и културно отношение, необезпокоявана от вътрешни и външни борби".

Другото голямо преимущество на прочита на П. Шрайнер на византийската история в нейната най-широка диаспора, изразил се в сложните взаимоотношения между център и периферия, е умението да коригира редица функциониращи до този момент теории, с което, надявам се, сборникът ще допринесе за тяхната актуализация и в българските научни среди. Тук ще посоча само изключително интересната студия върху "Иконоборството във Византия: критичен анализ на историческите сведения и на съвременните оценки" и "Иконоборството в Южна Италия и Сицилия". Разглеждайки иконоборството на една широка основа, т.е. като част от големите ереси от епохата на ранното християнство, той веднага поставя и разграничителната граница с тях (т.е. с арианство, монофизитство и монотелизъм), а тя е, че иконоборството, освен че засяга оформилата се до VII в. "догматична традиция, но и засяга пряко нейните обекти и тяхното право на съществуване".

В такъв широк контекст П. Шрайнер прави опит да демитологизира част от най-обвития с легенди период, въпреки оскъдността на запазените извори. Така в заключение той смело извежда своята теза, че "иконоборството не е породено нито от социални, нито от икономически причини, а е въведено в резултат на личните убеждения на един император" и като резултат "се свързва трайно с устойчиви типове и програми, подлежащи винаги на контрол. Може би е малко пресилено, но победата на иконопочитателите е същевременно поражение на свободното развитие на византийското църковно изкуство".

Ще спра дотук с интересните и модерни изводи, до които стига в своите изследвания проф. П. Шрайнер, за да оставя читателя сам да се потопи в неговия особен стил на научното откривателство, аргументация и изводи, но не бих могла да подмина, че никой съвременен изследвач на византийската и славянска история, филология и култура не може да мине без откривателя на "кратките византийски хроники", издадени още в 1979 г., в повечето случаи анонимни (от 116 издадени от него само в 10 е споменато името на съставителя, редактора или писача). Сред тях Несебърската хроника е пряко свързана със събития, станали по българските земи, пречупени през чисто византийска гледна точка.

На какво се дължи успехът на П. Шрайнер като учен и неговият определен интерес към византийско-славянските историко-културни връзки през вековете? За да отговорим на този въпрос трябва да се обърнем към неговото обучение и подготовка за тази материя, започнала още в ранна възраст.

Проф. Петер Шрайнер е роден на 4 май 1940 г. в Мюнхен. Завършва класическа филология и византология със специализация в областта на славистиката, латинската филология и история и култура на Близкия изток. През 1974 се хабилитира в катедрата по византология в Свободния университет в тогавашния Западен Берлин. През 1979 г. става професор по византология в университета в Кьолн. През 1986 г. е избран за член на комисията за изучаване на Историята на Европейския югоизток към Академията на науките в Гьотинген, през 1988 г. получава почетен знак на Софийския университет.

През 1991 г. е избран за член-кореспондент на Австрийската Академия на науките и вицепрезидент на Международната Асоциация на византолозите, а през 2002 г. на Световния конгрес по византология в Париж и за неин президент. От януари 1992 е съиздател на Lexikon des Mittelalters, а през март същата година става издател на престижното специализирано списание със световна известност Byzantinische Zeitschrift. През май 1992 г. е избран за почетен доктор на университета във Велико Търново. От 1993 г. е член- кореспондент на Академията в Гьотинген. Бил е гост — професор в Практическата школа по социални науки през 1992 г. и Висшата школа в Париж — IV секция през 1996 г., а през 2000 г. — в Колеж де Франс. От 1994 г. е член на Сицилианския институт за византийски и новогръцки изследвания на името на проф. Бруно Лаванини. През 1998 г. е избран за почетен член на Сдружението на руските медиевисти. От 2000 г. е съиздател на Сборник радова на Византоложкия институт в Белград, експерт към Фондация Александър Хумболт и съиздател на Бюлетина на Гротаферата. През 2003 г. бе избран за почетен доктор на Университета в Белград.

В многостранната си научна дейност проф. Шрайнер неведнъж се е спирал на проблеми на българската средновековна история, на връзките между Византия и славяните, на културата на старобългарската епоха. Редица негови студии са посветени на проблема за двете славянски азбуки. Неговата идея за континуитета на гръцкото маюскулно писмо в епиграфската традиция на българите, а оттам и — в приемането на кирилското писмо и днес не е загубила своята актуалност. Редица студии на проф. Шрайнер са посветени на византинизма в Българската средновековна държава, на изворите за нея в западноевропейски автори. В последната му монография върху историята на Византия се отделя специално внимание на владетелите от Първото българско царство — Борис, Симеон, Самуил — и се представя един съвременен прочит на тези страници от българската история.

Не по-малко съществена част от дейността на проф. П. Шрайнер е и педагогическата му дейност, свързана с катедрата по византология в Кьолнския университет (1979 г.). Близо четвърт вековното му съприкосновение със студентите, любовта, с която той се отнася към тяхното обучение, научните екскурзии на бившите територии на Византия, са оказали изключително позитивно влияние върху неговия стил на изразяване и писане — експресивен, но точен в детайла, атрактивен в поднасянето на научния факт, но строг в неговото атрибуиране. И точно тези качества, задължителни за един педагог, който е и блестящ учен, правят от този сборник едно приятно четиво и средство за усвояване на шрайнеровия прочит на историята и културата на най-дълго просъществувалата в света империя — Византийската.

проф. д-р Аксиния Джурова

22 март 2004

 

X

Right Click

No right click