Балканите

Многообразие и съперничество. Избрани студии за обществото и културата във Византия и средновековна България

Посещения: 10189

 

IX

Проблемът за византинизацията на българското царство през XIII - XIV век
 

Оригинално заглавие: Probleme der Gräzisierung des Bulgarischen Reiches im 13. und im 14. Jahrhundert - Etudes Balkaniques, 14 (1978), 4, 104-114.

 

Значимите културни и политически постижения на Византийската империя несъмнено са имали голямо въздействие върху съседните държави. Би било погрешно тази роля на Византия да се възприема като неизменна през цялата почти 1000-годишна история на нейното съществуване. И точно южнославянските държави като непосредствени съседи на Византия са били най-често изследвани в този аспект. Възприетата без големи дискусии теза за "културно влияние" води до пренебрегване на отделни явления и факти. Чуждото влияние и самостоятелното развитие не винаги точно могат да бъдат разграничени и разделени едно от друго. Влиянието означава не само констатация на някакво отношение на зависимост, но изисква и отговор на въпроса до какви конкретни резултати то е довело. Заимстването на държавни институции и на изразни форми не винаги е резултат на липса на самостоятелност. То има дълбоки исторически корени, които трябва да бъдат открити. Промяната в детайлите понякога е израз на осъзнато дистанциране като цяло.

За илюстрация на тази теза трябва да се приведат свидетелства от държавния живот (монети, печати, грамоти и владетелски инсигнии), които — доколкото зная — само частично са анализирани от такъв аспект. Естествено, би трябвало да направим сравнение не само между Второто българско царство и Византия, но и да привлечем от една страна Сърбия, а от друга Влахия и Молдавия. Времето, с което разполагаме, ни принуждава да се ограничим само до една държава, а примерите от другите да бъдат привеждани само по конкретни поводи. Ако аз сега използвам България за този анализ, то това не е въпрос на лично предпочитание, а защото в нейното развитие най-ясно — в сравнение със Сърбия и Молдавия - се открояват контурите на един модел. Тук трябва да добавя, че българските свидетелства не винаги са ми били достъпни в необходимата пълнота, но вярвам, че подбраните примери са достатъчни да подкрепят тезата, че византийското влияние е било в определени граници.

 

I. Монетите

 

Началото на българското монетосечене технически и иконографски е тясно свързано с Византия. Съществуват имитации на византийски монети от времето около 1195 г., върху които стои нe името на българския, а на византийския владетел (Исак II или Алексий III), написано с гръцки букви1. Имитацията може да се установи само по незначителните промени при изработката на лороса. При Йоан Асен II (1218-1241) започва самостоятелното монетосечене в България, тясно свързано с образците от Солун и Никея2. В тази връзка не бива да се пропуска и факта, че са съществували български монетни типове, иконографски много близки до византийските. Тук аз обръщам внимание на някои примери —според мен те са повече — които в отделни свои мотиви отстъпват от византийската система3.

 

1. Владетелят на кон.

 

Появява се върху българските монети за пръв път при Константин Асен (1257-1277) - ил. 1. Императорът на кон не е чужд и на византийската иконография като например конната статуя на Юстиниан, според описанието на Прокопий; сребърното плато от Керч от колекцията на Ермитажа и сребърната плащаница от гроба на Гюнтер, епископ на Бамберг4. Важно е да се подчертае, че този мотив се появява във Византийската империя върху монетите през XIV век, и по-конкретно при Йоан V Палеолог (1341-1391) - ил. 25. В Трапезунд също срещаме подобни монети, но в по-късен период, при Алексий II, управлявал от 1297 до 1330 г.- ил. 3. Образците за владетеля на кон трябва да се търсят в българското изкуство6.

 

2. Царят на трон.

 

Византийски монети с изображения на императора на трон се срещат до IX век (Василий I)7. След това този мотив не се среща. Въвеждането на изображения на Христос върху монетите след края на иконоборческия период не позволява императорът да се изобразява седнал пред Христос.

Отделни монети от времето на Константин Асен показват царя седнал на трон - ил. 4. На обратната страна е изобразен не Христос, а само кръст. Реминисценции от времето преди IX в. са напълно изключени. По-скоро тук се предава византийският и българският царски церемониал. Ще приведа един цитат от Книгата на церемониите, в който се разказва как българските пратеници са питали за здравословното състояние на императора: "Как се чувства великият и могъщ император, който седи на златен трон?"8. Тази стандартна картина, реално съществувала в действителността, е била прехвърлена и върху монетите.

 

3. Двуглавият орел

 

Произходът на двуглавия орел многократно е обсъждан в научната литература9. Върху български монети той се среща от времето на Георги I Тертер (1279-1292) - ил. 510, а върху византийски - никога11. Във Византия двуглавият орел е по-скоро елемент на украсата, познат от времето на Комнините. За първи път е свързан с личността на императора в една миниатюра (Monac. Gr. 442), датирана след 1310 г., на която са изобразени Теодор II, Михаил VIII и Андроник II12. Смятам за изключено Георги I Тертер да е използвал като държавен символ една рядко срещана във Византия емблема13. Тезата, че в това отношение роля е изиграла втората част от името му — "тер" на арабски означава орел — противоречи на всякаква историческа логика14. Най-вероятно и тук става дума за самостоятелно развитие, тъй като мотивът е познат от българската каменна пластика, какъвто е примерът от Стара Загора в Археологическия музей в София от X — XI в. - ил. 615.

 

4. Лъвът

 

В последните десетилетия на българското царство преди османското завладяване, по времето на Йоан Шишман, откриваме нова емблема върху монетите — лъв - ил. 7. Той също няма аналог във Византия. Образците трябва да се търсят в българската каменна пластика, където този мотив е разработван по различни начини - ил. 816. Твърдението, че неговото изображение е символ на борбата на българите срещу нахлуващите османци, ми изглежда доста съмнително.

 

5. Укрепеният град

 

Михаил VIII Палеолог за първи път поръчва монети с изображение на Константинопол, представен като кръгла крепостна стена с образа на Богородица в средата - ил. 917. В България Йоан Александър възприема този мотив, и то в първата фаза на своето царуване (1331-1355). Промените са многобройни: градът не е представен като кръгла крепостна стена, а като голяма порта с многоетажна кула и надпис-монограм "Търново" - ил. 10; липсва образът на Богородица.

По-важен обаче е фактът, че именно Йоан Александър избира този мотив. Търново е трябвало да се превърне в културен и духовен център — конкурент на Константинопол. Това се потвърждава и от други свидетелства, които ще разгледаме накрая. Монетата е пропаганден израз на тази цел.

 

6. Монограмите

 

Изписването на имената на владетелите като монограм ни е познато от византийските монети, но във всеки случай само до X в. Император Василий II е може би последният, поръчал монети с монограм18. След Андроник II името на Палеолозите се среща рядко върху монетите, а първото име на императора изобщо не се изписва19. Обратно на това в България още от началото на монетосеченето при Йоан Асен II монограмът е основна характеристика на монетите и от 1360 г. често заема дори мястото на Христос.

 

 

 Il1

ил. 1

 Il2

ил. 2

 Il3

ил. 3

 Il4

ил. 4

 Il5ил. 5

 Il6

ил. 6

 Il7

ил. 7

 Il8

ил. 8

 

 Il9

ил. 9

 

Il10 

 

 ил. 10

 

 

 

 

 

 

 

 

II. Надписите върху монетите във Византия и България

 

В епохата на Комнините и Палеолозите императорът се титулува върху монетите δεσπότης20; през царуването на Андроник II и Андроник III в отделни случаи срещаме означението αὐτοκράτορες21. Мануил II се нарича понякога βασιλεύς22. Апелативът δεσπότης никога не се е употребявал в България по отношение на царя, а винаги е означавал възприетата от Византия дворцова титла23. Затова не бива да ни учудва, че "цар" в смисъл на βασιλεύς е единственото обозначение на владетеля върху българските монети. За разлика от Византия дори и апелативът "цар" не се употребява редовно. Има монети от времето на Йоан Асен II, Георги I Тертер и Георги II Тертер, които пропускат дори това обозначение24. Надписите върху монетите във Византия по времето на Палеолозите са много по-обширни от тези в България. Например за Андроник II: Ἀνδρόνικος ἐν Χριστῶ τῷ θεῷ πιστὸς βασιλεὺς ό Παλαιολόγος, Ἀνδρόνικος ἐν Χριστῶ δεσπότης ὁ Παλαιολόγος, за Мануил II: Μανουὴλ ἐν θεῷ πιστὸς βασιλεύς ὁ Παλαιολόγος и за Йоан VIII даже Ἰωάννης δεσπότης ὁ Παλαιολόγος θεοῦ χάριτι βασιλεύς τῶν Ῥωμαίων. Прилагателни имена се появяват в българските надписи едва след Йоан Александър, а именно blagoveren. Неговото гръцко съответствие εὐσεβής не е засвидетелствано върху византийски монети. През XIII — XIV в. върху византийските монети не е засвидетелствано названието "ромеи". По време на краткото съвместно управление на Андроник II и Андроник III (1325-1328) то изразява възстановеното единство на Византийската империя, а при Йоан VIII се свързва със съпротивата срещу османците. Върху българските монети етническото название се среща относително по-често, от времето на Теодор Светослав (1300-1322): svetoslav. Вероятно това определение е във връзка със завладяването на византийските черноморски градове. А Йоан Александър нарича себе си iv al 1по време на самостоятелното си управление след 1355 г. Този ограничен до малко примери преглед показва, че и по отношение на надписите върху монетите България върви по самостоятелен път.

 

III. Печатите

 

Иконографията на византийските печати е постоянна от XI в. насам и търпи промени само в незначителните детайли. На лицевата страна се изобразява Христос или на трон, или изправен пред него. А на гърба — император, стоящ на супедион25. Естествено, има и изключения, които вероятно са правени съзнателно: на гърба на печата на първия никейски император Теодор I Ласкарис е изобразен Теодор Стратилат26, според мен като политически символ на новата империя. Теодор Стратилат е изобразен и на гърба на печата на Теодор II27, докато на гърба на печата на Андроник II стои Архангел Михаил28. Поради малкия брой на запазените царски печати в България разглеждането на този проблем е по-трудно. На гърба на печатите на Йоан Асен I и Борил е изобразен св. Димитър с нимб, стрела и къса войнишка дреха (сагион). Вероятно тук откриваме влиянието на монетите или на неимператорските византийски печати29. На гърба на един печат на Йоан Асен II се вижда св. Димитър на трон във военно облекло, като държи меча си с две ръце върху коленете си — изображение, каквото не е засвидетелствано във Византия - ил. 1130. То има съответствие с една староруска икона от Дмитров, съхранявана сега в Третяковската галерия. На гърба на печата на Константин Асен е изобразен Архангел Михаил в цял ръст със сфера в ръка - ил. 12, което напълно съвпада с описания по-горе печат на Андроник II31. Печатът на Константин се свързва с образеца си и чрез още една своя особеност — надписът, ограден с два бордюра. Това има съответствие и с печатите на латинския император на Константинопол - ил. 1332, както и с повлияните от Запада сръбски печати - ил. 1433. И накрая Йоан Шишман поръчва на гърба на неговите печати да се изобрази св. Йоан Рилски.

 

В заключение можем да кажем, че в България се използват мотиви, които излизат извън установената във Византия норма, поне що се отнася до императорските печати.

 

Il11

ил. 11

Il12ил. 12
Il13ил. 13

Il14

ил. 14

 

 

IV. Надписите върху печатите

 

Владетелската титулатура върху монетите и печатите във Византия съвпада в много голяма степен34. Императорът отново се нарича δεσπότης, след което се изписва фамилното му име. При Андроник II и Михаил IX се добавя "во Христе": Ἀνδρόνικος ἐν Χριστῷ δεσπότης ὁ Παλαιολόγος35. Понякога обаче има и незначителни разминавания. Печатът на Йоан Комнин Дука от Солун, датиран между 1240 и 1242 г., носи текста на подписа от грамотата: Ἰωάννης ἐν Χριστῷ τῷ θεῷ πιστὸς βασιλεύς καὶ αὐτοκράτωρ Ῥωμαίων Κομνηνὸς ὁ Δούκας36. Очевидно по този начин се манифестира програма, насочена срещу Никея. Не по-различно е положението и с печата на Михаил VIII, поръчан малко след освобождаването на Константинопол от латинците: Μιχαὴλ ἐν Χριστῷ τῷ θεῷ πιστὸς βασιλεὺς καὶ αὐτοκράτωρ Ῥωμαίων Δούκας Ἄγγελος Κομνηνὸς ὁ Παλαιολόγος καὶ νέος Κωνσταντῖνος37. Допълването на титлата автократор се среща по печатите и на други византийски владетели: Ана Палеологина, когато ръководи регентството над малолетния Йоан V (1341-1347)38; Йоан V Палеолог, непосредствено след завземането на реалната власт през 1354 г.39 и накрая Йоан VIII40.

Върху българските печати титлата "деспот" е заместена с "цар", като във всички случаи, които са ми известни, се добавя етническото определение "на българите" още от времето на Йоан Асен I и Борил. Вероятно под впечатление от победата си при Клокотница през 1230 г. Йоан Асен II се титулува върху един печат ivan asen. По този начин царят се е подписал и върху единствената запазена грамота. Характерен и е надписът върху печата на Константин Асен: konstantin. Преведено на гръцки това означава: Κωνσταντῖνος ἐν Χριστῷ τῷ θεῷ πιστὸς βασιλεὺς καὶ αὐτοκράτωρ Βουλγάρων Ἀσένης. Формулата съвпада буквално с надписа от печата на Михаил VIII, цитиран по-горе, и е еднаква с подписа върху грамотата, издадена от същия цар. Вероятно заемката върху печата е от грамотата, а не от Византия. Йоан Александър се нарича върху печата "благоверен цар на българите", което съвпада с надписа върху монетите, но е различно от формулировката в грамотите му. Титулатурата от печата на Йоан Шишман iv sisman напълно съвпада с тази от грамотата. И тук трябва да подчертаем в заключение, че титулатурата върху печатите съвпада напълно с подписите върху грамотите, което е повлияно от византийската традиция.

 

V. Грамотите

 

Прегледът на грамотите ще бъде малко по-точен, тъй като съществуват предварителни конкретни изследвания41.

Различните видове грамоти в късната Византийска империя се разграничават ясно по своите външни и вътрешни белези. Подобни строги разграничения не могат да се направят по отношение на България. Формите "хоризмос" (какъвто издава Йоан Асен II на Дубровник42) и "хрисовул" се преливат една в друга. Един документ на Йоан Шишман за Рилския манастир има златен печат43, въпреки че от текста става ясно, че това не е хрисовул.

zografОпределените като хрисовули документи на Константин Асен и на Йоан Александър са възприели в уводната си част всички характерни черти на византийските грамоти след XII в. Вместо инвокация има кръст, а интитулация и инскрипция липсват44. По отношение на писмото — в тях не се използва определен тип, както и във Византия след 1204 г. В известен смисъл изключение прави хрисовулът на Йоан Александър за Зографския манастир от 1342 г. - ил. 15. Той е изписан с изящен шрифт, какъвто може да се открие само в ръкописите45 и няма нищо общо с канцеларския тип писмо. са изписани с червено мастило върху редове, оставени предварително свободни, каквато е и практиката във Византия. Сериозни различия обаче показва есхатоколът46. Изписаната с червено дата във византийските документи в българските се изписва с нормално мастило. Грамотите не са били подписвани собственоръчно от императора. Хоризмосът на Йоан Асен II носи името на царя47, макар че съответната му византийска форма съдържа само месеца и индиктиона. Хрисовулът на Йоан Александър за манастира в Оряхово и хрисовулът на Йоан Шишман за Рилския манастир съдържат в есхатокола бележката, че царят е написал, подписал и подпечатал документа, което е непозната за Византия практика48. Хрисовулите във Византия са датирани с година, индиктион и месец, без да се посочва ден. В Рилския хрисовул е посочен деня от месеца49, а в хрисовула за Оряховския манастир — дори деня от седмицата50. Известните досега български царски грамоти са написани само на български език, за разлика от някои сръбски.

Императорската титулатура за подписа е установена във византийските хрисовули от времето на Комнините: Ν ἐν Χριστῷ τῷ θεῷ πιστὸς βασιλεὺς καὶ αὐτοκρὰτωρ Ῥωμαίων Ν Ν51. Йоан Асен II не възприема тази формула; в двата запазени документа той се е подписал като car52. С въвеждането на ромеите в титулатурата си той се връща към една традиция от времето на цар Симеон от X в. Константин Асен възприема византийската формула konstantinЙоан Александър използва същата формула след 1348 г., като прибавя и "цар на ромеите"53. Той вмъква и непознатото във Византия "на всички". Трябва да отбележим също, че Йоан Александър се титулува не veren, а blagoveren car, един начин на изразяване, който също не е познат във Византия. Титлата "самодържец" заедно с цялата формула за подпис е възприета от Византия. При това, струва ми се, никой вече не си е спомнял, че още през 1015 Йоан Владислав се назовава samodr 54.

Въпреки различията с Византия, които показват, че през епохата на Второто българско царство византийските образци в сферата на дипломатиката не се следват безкритично, като цяло оформянето на грамотите следва византийските модели.

Не можем да се съмняваме, че и в Първото българско царство е имало грамоти, които също са били ориентирани към Византия. Но те не са оказали влияние върху грамотите от XIII и XIV в. През XIII в. се поставя ново начало, което възпроизвежда тогавашните византийски традиции, още повече, че те са били познати на българите от времето на византийското владичество.

 

VI. Владетелско облекло и инсигнии

 

В нашето изложение много пъти говорихме за владетелите, тяхната титулатура и подписите им. Сега е моментът да се опитаме да сравним облеклото и инсигниите на византийските и българските владетели въз основа на изображенията им върху монети, печати, фрески и миниатюри55.
Най-ранното изображение на владетел от този период ни представя един печат на Йоан Асен II56. Той носи на главата си стема с пропендули с по три скъпоценни камъка. Облечен е в сакос, украсен с ромбовидни мотиви. Препасан е с лорос с подобна изработка, който е преметнат през лявата му ръка по византийски маниер. С дясната си ръка държи дълъг лабарум, в лявата — сфера с кръст. Царят е стъпил върху супедиум.

Царувалите едновременно с него византийски императори Теодор I Ласкарис и Йоан III Дука Ватаци са изобразени върху печатите си със същите инсигнии, носят същата стема със същите пропендули. При Йоан III още по-отчетливо личи сакосът, украсен с ромбове. И двамата нямат лорос, а хламиди, като при Йоан тя се разширява надолу в силно стилизирана форма. Теодор държи в дясната си ръка лабарум, а Йоан — жезъл с кръст; и двамата държат в лявата си ръка сфера с кръст. Супедиумът също се вижда ясно.

Константин Асен57 е показан на печата освен с изброените по-горе инсигнии, и с акакия в лявата ръка, която от времето на Михаил VIII и във Византия измества сферата с кръст.

В по-различно облекло ни го представя фреската в Бояна58. Там той носи на главата си не стема (както по монетите и печатите), а камелеон. Върху сакосът, който почти не се вижда, е преметнат богато украсен лорос. Лявата ръка е свита към тялото и държи акакия. Царицата носи корона с кръст от скъпоценни камъни на начелника, облечена е в тържествено облекло, познато ни от изображенията на Ана Савойска59. В лявата си ръка сякаш държи скиптър. Във Византия не ни е познато подобно изображение на императрица от това време.

Йоан Александър, изобразен в началото на Манасиевата летопис, има същите атрибути като Йоан Кантакузин от един Парижки ръкопис60. Българският ръкопис е създаден през 1344/5 г., точно по време на управлението на Йоан Кантакузин. Двамата владетели носят камелеон, тъмнокафяв сакос и златотъкан лорос с перлена украса. В силно свитата си дясна ръка Йоан Кантакузин държи скиптър, както и Йоан Александър. И при двамата леко отпуснатата надолу лява ръка държи червена акакия. Стъпили са на пурпурен супедиум. Титулатурата към двете изображения е еднаква: Ἰωάννης ἐν Χριστῷ τῷ θεῷ πιστὸς βασιλεὺς καὶ αὐτοκράτωρ Ῥωμαίων Παλαιολόγος Ἄγγελος ὁ Καντακουζηνός и съответно aleksandar.

За формулировките на титулатурите вече стана дума61.

Следва да представим още една форма на владетелските изображения — семейния портрет. Според изследванията на Грабар със сигурност може да се приеме, че семейният портрет възниква по времето на Палеолозите62, въпреки че има отделни по-ранни примери: Василий I с Лъв, императрица Евдокия и Александър, обкръжени от пророк Илия и архангел Гавриил63, както и фреските на семейството на Ярослав Мъдри в "Св. София" в Киев64. Представителни портрети на царската фамилия се изработват и в България —    миниатюрата в Лондонското евангелие от 1356 г. Задача на подобни портрети е да се онагледи идеята за царя и династията: царят чрез инсигниите и знаците на ранга му, династията — чрез присъствието на наследниците, при което престолонаследникът се поставя между родителите си. Тази форма ни е засвидетелствана за първи път в екзонартекса на църквата "Св. Богородица от Аполония" в Албания от 1281/2 г.65 и по-късно върху една дарохранителница от сбирката на Дъмбартън Окс, изработена около 1352 г.66 Няколко години по-късно — през 1356 г. — е направен портретът на Йоан Александър67. Престолонаследникът Йоан Шишман е отдясно на царя, върху червен супедиум и подобно на баща си носи камелеон, червен сакос и лорос. Теодора е в тържествено облекло, което дори в детайлите на орнаментиката повтаря облеклото на Елена Драгаш — жената на Мануил II — от Парижкия ръкопис със съчиненията на Псевдо-Дионисий Ареопагит. Титлите са същите като в печатите и грамотите. Теодора е наречена novoprosv. Такова определение няма съответствия във византийската традиция. Теодора е била еврейка и "просвещението" се отнася за нейното покръстване.

Петдесет години по-късно — между 1404 и 1407 г. — още едно византийско императорско семейство е представено в миниатюра — това на Мануил II в ръкопис със съчиненията на Псевдо-Дионисий Ареопагит, предназначен за краля на Франция Шарл VI (сега се съхранява в Лувъра)68. За разлика от традиционния тип, престолонаследникът Йоан VIII е отдясно на императора и от другата му страна няма никой. Той е облечен в тъмнокафяв сакос като баща си и носи същия лорос. В ляво под пурпурни завеси, украсени с двуглави орли, са другите синове — Теодор и Андроник — а съвсем встрани е Елена Драгаш, с характерната за Палеологовата епоха висока стема, облечена в празнично облекло. Това изображение съвпада в основни линии с българската миниатюра и онагледява единството в начина на представяне на владетеля във Византия и в южнославянските държави.

В рамките на разгледаните до тук компоненти - монети, печати, грамоти и владетелски портрети — последните несъмнено са най-близки до византийските образци. Подражанието тук е най-силно, защото хилядолетната традиция има голямо въздействие — това е култът към владетеля.

Проблемите на византинизацията на Второто българско царство ми изглеждат също така и проблеми на "невизантинизацията". Това обстоятелство изисква едно поне хипотетично обяснение. Политическата ситуация е значително променена в сравнение с Първото българско царство. След 1204 г. България за почти половин век не е граничила с Византия, която дори след връщането на Константинопол през 1261 г. никога повече не достига предишното си величие. Византия става държава като другите, която е можела да демонстрира само традиционното си политическо и културно наследство. То обаче е станало излишен товар за собствената си държава, както още през 1300 г. го е почувствал Теодор Метохит и го е изразил в своите сборници69. Една единствена идея е продължавала да привлича — идеята за императора, естествено в смисъл, че можеш да се изравниш с Византия чрез възприемането на нейни традиционни форми, наситени обаче частично с ново съдържание. Кулминацията на този процес в България е достигната по времето на Йоан Александър, в неговия културен и административен център Търново, с право определен от Белтинг като "малка Византия"70. Със сигурност обаче Византия е повлияла и негативно на южнославянските народи с потискащото изобилие на своята литературна продукция и с препятствията, които е създавала пред оригиналните творчески сили, както и в собствената си държава71.

По отношение на формите на изява на институциите, разгледани тук, може да се каже, че Второто българско царство е получило импулс от Византия, но със съзнанието за политическа равнопоставеност е създало и развило и собствени форми.

 

1M. F. Hendy, Coinage and Money in the Byzantine Empire. 1081-1261. Washington, 1969. p. 218-222. Вж. също D. M. Metcalf, The Peter and Paul Hoard. Bulgarian and Latin Imitative Trachea in the Time of Ivan Asen II. - The Numismatic Chronicle, ser. 7, 13 (1973), 144- 172, както и Е. Pochitonov, La plus ancienne émission monétaire bulgare de l'époque du second royaume. - Byzantinoslavica, 31, 1970, p. 54-63.
2M. F. Hendy, Op. cit., p. 296-297.
3В тези свои разсъждения ce основавам на незагубилата своята актуалност работа на Н. А. Мушмов, Монетите и печатите на българските царе, С., 1924.
4A. Grabar, L'impereur dans l'art byzantin, Paris 1936, p. 45-54.
5T. Bertelé, Una curiosa moneta di Giovanni V Paleologo. - Studi Veneziani, 12,1970, табл. II.
6D. Krändzalov. Les reliefs du cavalier thrace. - Byzantion, 39, 1969, p. 137-151. Тук няма значение фактът, че тези паметници не принадлежат на (първо)българското изкуство.
7A. Grabar, L'impereur..., p. 24-26.
8De cerem. II 47 = p. 682. Вж. и стереотипното описание на българския цар, направено от Йоан Екзарх. Сравни сведенията на Goschew, Zur Frage der Krönungszeremonien und die zeremonielle Gewandung der byzantinischen und bulgarischen Herrscher im Mittelalter. - Byzantinobulgarica, 2, 1966, p. 145-168.
9Най-подробно y Α. V. Solovjev. Les emblèmes héraldiques de Byzance et des Slaves. - Seminarium Kondakovianum, 7, 1935,119-164. Най-новото изследване на същия автор по темата (Историjа српског грба, Мелбърн, 1958) не ми е достъпно.
10Н. А. Мушмов. Нови български монети с двуглав орел —Известия на Бълг. археол. Инст., 1, 1921-1922, с. 61-67 и J. Bančilǎ. Eléments d'art monétaire bulgare au XIIIe siecle. Известия на археол. Институт 25 (1962) 65-69.
11Това твърдение се основава на публикувания до момента материал, срвн. T. Bertelé, Una curiosa moneta..., p. 227.
12Подробно за състоянието на изследванията на този ръкопис вж. J. Spatharakis. The Portrait in Byzantine Illuminated Manuscripta. Leiden, 1976, p. 165-172. Дискусията ce разгаря около двуглавия орел върху супедиума на Теодор II. Смята се, че той е нарисуван по-късно (като допълване на едноглав орел), но Спатаракис приема двуглавия за оригинален. Но тъй като миниатюрите са правени едва след 1310 г. (годината на смъртта на Георги Пахимер, чието исторически съчинение съдържа ръкописа), за фигурата на двуглавия орел се поставя terminus ante quem.
13Α. V. Solovjev. Les emblèmes héraldiques..., p. 144.
14H. A. Мушмов, Монетите и печатите..., с. 30 , бел. 2 и предположението на С. Младенов.
15А. Василев и др. Каменна пластика. С., 1973, табл. 25.
16Пак там, табл. 102 (XIV в.) сравни също табл. 97, каменен релеф от околностите на Солун (XIV век).
17W. Worth. Imperial Byzantine coins in the British Museum. London, 1908, табл. LXXIV, Nr. 2 или силно увеличени в изданието на Т. Герасимов. Антични и средновековни монети в България. С., 1975, табл. 10.
18С. Morrisson. Cataloque des monnaies byzantines de la Bibliothèque Nationale. Bd. II. Paris, 1970, p. 830-831 (императорски монограми).
19T. Bertelé, Una curiosamoneta..., p. 219-229 (табл. 1, № 2).
20Примери в каталозите на Уорт и Морисън.
21W. Worth. Imperial Byzantine coins..., p. 626-628.
22W. Worth. Imperial Byzantine coins..., p. 637.
23Вж. Б. Ферjанчић. Деспоти у Византщи и јужнословенским земљама. Београд, 1960, с. 141-155.
24Надписите върху българските монети се цитират според изданието на Мушмов (бел. 3) и различните публикации на Герасимов.
25F. Dölger. Aus den Schatzkammern des Heiligen Berges. München, 1948, p. 317.
26G. Zacos, A. Véglery. Byzantine lead seals. Basel, 1972, Nr. 116.
27G. Zacos, A. Véglery. Byzantine lead seals. Basel,1972, Nr. 2755.
28G. Zacos, A. Véglery. Byzantine lead seals. Basel,1972, Nr. 2757.
29Срвн. G. Zacos, A. Véglery. Byzantine lead seals. Basel, 1972, Nr. 2703, 2704, 2706 и за изображенията върху монетите - T. Герасимов, Първата златна монета на цар Иван Асен II —Известия на Бълг. археол. Институт, 8, 1934, с. 360-368. Във Византия също има монети, върху които е изобразен този светец, посрещащ Алексий I — вж. С. Morrisson. Cataloque des monnaies..., Bd. II, p. 680-682.
30Седящият св. Димитър ce среща в средновековното руско изкуство. Паралел с изображенията върху монетите ни дава една икона от Успенския събор в Дмитров, която днес се намира в Третяковската галерия в Москва. Виж цветната й репродукция у Н. А. Розаиова. Суздальская живопись XII-XVI веков. М., 1970, табл. 3.
31Репродукции y T. Gerasimov. Sceaux bulgares en or des XIIIe et XIVe siècles. - Byzantinoslavica 21, 1960, p. 62-74 (табл. IV, ил 1). За печата на Андроник II вж. по- горе бел. 27.
32G. Zacos, A. Véglery. Byzantine lead seals. Basel,1972, Nr. 112a.
33F. Dölger. Aus den Schatzkammern..., Bd. II, табл. 123, ил. 3 — златният печат на Стефан Лазаревич.
34F. Dölger. Die Entwcklung der byzantinischen Kaisertitulatur. Byzantinische Diplomatik. Ettal, 1956, p. 130-151.
35Един все още непубликуван печат от Виена.
36G. Zacos, A. Véglery. Byzantine lead seals. Basel, 1972, Nr. 115.
37G. Zacos, A. Véglery. Byzantine lead seals. Basel,1972, Nr. 2756 bis.
38G. Zacos, A. Véglery. Byzantine lead seals. Basel, 1972, Nr. 127.
39Един все още непубликуван печат от Виена.
40G. Zacos, A. Véglery. Byzantine lead seals. Basel, 1972, Nr. 128 bis.
41Е А. Ильинский. Грамоты болгарских царей. M., 1911; M. Laskaris. Influences byzantines dans la diplomatique bulgare, serbe et slavo-roumaine. - Byzantinoslavica 3,1931, p. 500-510; Същият, Ватопедската грамота на цар Иван Асеня II. — Български старини, XI. С., 1930; Е. П. Наумов. Месемврийские грамоты XIV века. — Révue des études sud-est européennes, 6, 1968, p. 55-70.
42Γ. А. Ильинский. Грамоты..., № 1.
43Γ. A. Ильинский. Грамоты..., № 5.
44F. Dölger, J. Karayannopulos. Byzantinische Diplomatik. München, 1968, p. 123-124.
45Е А. Ильинский. Грамоты..., № 3.
46M. Laskaris. Influences..., p. 508.
47Γ. A. Ильинский. Грамоты..., № 1.
48M. Laskaris. Influences..., p. 508.
49Е A. Ильинский. Грамоты..., № 5.
50Е А. Ильинский. Грамоты..., № 4.
51F. Dölger. Aus den Schatzkammern..., p. 147.
52Е А. Ильинский. Грамоты..., № 1; M. Laskaris. Ватопедската грамота...
53Е А. Ильинский. Грамоты..., № 4.
54Сведението за тази ранна употреба въведе V. Tapkova-Zaimova. L'idée impériale à Byzance et la tradition étatique bulgare. - Byzantina, 3, 1971, p. 287-295.
55За Византия виж обобщената статия в Reallexikon zur Byzantinischen Kunst, Bd. 3, s.v. "Insignien". Специално за византийско-българските връзки вж. и I. Gosev. Zur Frage der Krönungszeremonien und die zeremonielle Gewandung der byzantinischen und bulgarischen Herrscher im Mittelalter. - Byzantinobulgarica, 2, 1966, p. 145-168. Освен еднаквите титли, авторът привежда съвсем малко точни съответствия; някои изводи, като например този за различната употреба на лороса, според мен не издържат научна проверка. Обаче с крайния извод за голямата близост между Византия и България в областта на владетелските церемонии съм напълно съгласен.
56T. Gerasimov. Sceaux bulgares..., табл. I и II.
57Пак там, табл. IV ил. 1.
58Ph. Schweinfurth. Die Fresken von Bojana. Mainz, 1965, табл. 8.
59Sp. Lampros. Leukoma Byzantinon autokratoron. Athen, 1930, табл. 83 и J. Spatharakis. The Portrait in Byzantine..., табл. 180-181.
60И. Дуйчев. Миниатюрите на Манасиевата летопис. С., 1962, табл. 1; Sp. Lampros. Leukoma Byzantinon..., табл. 81.
61Вж. по-горе бел. 44.
62A. Grabar. Unepyxide en ivoire à Dumbarton Oaks.-DOP, 74,1960, p. 121-146 особено 127-134. Вж. също обобщеното изследване на T. Velmans. Le portrait dans l'art des Paléologues. - in: Art et société à Byzance sous les Paléologues. Venedig, 1971, p. 91-148, както и специално за семейния портрет J. Spatharakis. The Portrait in Byzantine..., p. 251-253 и Heide und Helmut Buschhausen, Die Marienkirche von Apollonia in Albanien. Wien, 1976, p. 173-174 (c указания за литературните съответствия на тези представителни портрети).
63J. Spatharakis. The Portrait in Byzantine.... табл. 62-63.
64Е H. Логвин. Софiа Киiвска. Κiiв, 1971, табл. 125.
65Срвн. блестящата интерпретация на Heide und Helmut Buschhausen, Die Marienkirche von Apollonia..., p. 143-182.
66Вж. по-горе бел. 61.
67За Лондонското евангелие вж. монографията на L. Shivkova. Das Tetraevangeliar des Zaren Ivan Alexander. Recklinghausen, 1977.
68Цветни репродукции само y Sp. Lampros. Leukoma Byzantinon..., табл. 84. За ръкописа вж. J. Spatharakis. The Portrait in Byzantine..., p. 139-144 както и Κ. Wessel. Manuel II Palaiologos und seine Familie. Zur Miniatur des cod. Ivoires A 53 des Louvres. In: Beiträge zur Kunst des Mittelalters, Festschrift H. Wentzel. Berlin, 1975, p. 219-229 и P. Schreiner. Chronologische Untersuchungen zur Familie Kaiser Manuels II. - Byz. Zeitschrift, 63, 1970, p. 285-299.
69H.-G. Beck. Theodoras Metochites. Die Krise des byzantinischen Weltbildes im 14. Jahrhundert. München, 1952, p. 50-75.
70H. Belting. Das illuminierte Buch in der spätbyzantinischen Gesellschaft. Abhandlungen der Heidelb. Akad. Der Wiss. Phil.-Hist. Klasse 1970, p. 53. За литературната дейност в двора вж. И. Дуйчев. Търново като политически и духовен център през късното средновековие. —Археология, 3, 1966, с. 1-9.
71Забележките на Р. Mutafciev. Der Byzantinismus im mittelalterlichen Bulgarien. - Byz. Zeitschrift, 30, 1929/30, p. 387-394 ми изглеждат прекалено негативни.

X

Right Click

No right click