Балканите

Многообразие и съперничество. Избрани студии за обществото и културата във Византия и средновековна България

Посещения: 10096

 

V

Преписвачките във Византия

 

Оригинално заглавие: Kopistinnen in Byzanz. Mit einer Anmerkung zur Schreiberin Eugenia im Par. lat. 7560 - In: Rivista di Studi Bizantini е Neoellenici, N.S. 36 (1999, ersch. 2000) 35-45 (mit 3 Abb.).

 

(За преписвачката Евгения — Par. Lat. 7560)

 

Преди около 30 г. Енрика Фолиери възложи един докторат, посветен на легендарните преписвачки във Византия, който след това беше публикуван1. Сред четирите примера, приведени от автора на изданието, трябва за посочим двете легендарни светици — мъченица Текла и св. Матрона, която трудно може да бъде идентифицирана (вероятно става дума за Матрона от Перги — град в малоазийската провинция Памфилия — ВНG 1221-1223), както и две познати исторически личности — императрица Теодора, съпруга на Теофил и писателката Касия. Легендата, че св. Текла е написала прочутия Александрийски кодекс, е записана единствено в архивите на патриарх Кирил Лукарис (1572-1638), който е притежавал ръкописа и по този начин вероятно е искал да повиши неговата стойност. В сбирката на атонския манастир Дионисий се съхранява един псалтир № 446 (761), писан от св. Матрона. Според устни предания императрица Теодора е преписала едно пурпурно евангелие, което сега се съхранява в Библиотеката на Санкт Петербург (Gr. 53). За св. Касия се знае, че е преписала един псалтир, сега в библиотеката на манастира "Св. Екатерина" на Синай (Gr. 108) и едно евангелие, сега в националната библиотека в Неапол (II A 38)2. Всички тези сведения несъмнено са легендарни и са свързани с поствизантийската традиция. Другите преписвачки, за които разказва още Ориген, са свързани изцяло с античната традиция, като например Старшата Мелания (342-409), и в това изложение няма да им отделяме специално внимание3.

Наистина ли в гръко-византийското културно пространство жените- преписвачки съществуват само в легендите? Един поглед върху Репертоара, изготвен от Мария Фогел и Виктор Гардхаузен, както и върху публикуваните вече томове на Репертоара на гръцките кописти4, като че ли затвърждава това впечатление. Във византийската епоха — т. е. Византийската империя до 1453 г. — в Репертоара на Гардхаузен са споменати само четири преписвачки (Ирина, Евгения, Мария и Теодора), които ще бъдат представени тук. От 564 преписвани до средата на XV век в "Репертоара" е спомената само една преписвачка — Теодора5.

До сега на редките случаи на жени-преписвачки не е посветено цялостно изследване, а само две публикации — тази на Спирос Лампрос (останала малко известна в науката) и на Ане-Мари Уел Kap6 - които представят общо преписвачките и притежателките на ръкописи. При това Уел Kap успява да идентифицира още една преписвачка, оставила името си в приписка — монахиня Ана. Споменатата при Гардхаузен Евгения не е гъркиня, но тя напълно заслужава да бъде извадена от забравата и затова ще бъде представена тук в приложението.

 

1. Монахиня Мария

 

Ръкопис № 268 (от сбирката на архимандрит Владимир) от Московската синодална библиотека (сега в Историческия музей) съдържа на л. 119 следната приписка: "εγραφε ταῦτα χεὶρ μαναχῆς Μαριας. Αιτῶ δὲ πάτερ εντυχόντα τῆ βίβλω θεοῦ δεέσυαι καρδίας διαθέσει ψυχῆς ὅπως εὔροιμι τὴν σωθηρίαν"7.

Този пергаментен ръкопис съдържа литургическите формули за кръщене и ръкополагане на монаси. Архимандрит Владимир го датира от XIII в. Почеркът от приписката е представен само с една снимка, която не помага за по-точно датиране8.

 

2. Монахиня (?) Ана

 

Ръкопис Ω.ΙΙ.13 от библиотеката на Ескориал, съдържащ съчинения на Йоан Златоуст и Кирил Александрийски, също е преписван от жена, което се разбира от приписката на л. 61: "Χ(ριστ)ὲ βοήθει μοι τῆ σῆ δούλη Ἄννη τῆ γραψάση τὸ βιβλίον| τοῦτο.| Ὦκορυφαῖε τῶν ἀποστόλων Παῦλε, σκέποις με τὴν δύστηνον τῆ| σῆ πρεσβείᾳ.| Ὦ δέσποινα σκέπουσα τὰ βροτῶν γένη σκέποιο κὰμε τῆ πολλῆ σεπησάση| σχῶσα συνεργὸν τὸν κορυφαῖον Παῦλον, όμοῦ τε Πέτρω καὶ πᾶσι τοῖς ἁγίοις"9  Де Андре датира ръкописа от XIII в. Необичайните формули в лексиката и правописът (макар че не винаги е граматично издържан) ни карат да допуснем, че става дума за образовано лице.

 

3. Теодора Раулина (Теодора Кантакузина Раулина Палеологина Комнина)

 

Тя е живяла от ок. 1240 до 1300 г. и е най-известната византийска преписвачка, макар че със сигурност е преписала само един ръкопис на Аристид от 1282 г. (Vat. Gr. I899)10. Знаем, че е притежавала голям брой ръкописи, но други преписани от нея не са ни известни, независимо, че първата дума от приписката "също" може да се тълкува в този смисъл11.

 

4. Ирина, дъщеря на преписвача Теодор Агиопетрит

 

Тя е преписала през 1308/9 г. един датиран ирмологий, който в момента се съхранява в библиотеката на манастира "Св. Екатерина" на Синай под №35612. Тя е спомената в репертоара на Фогел-Гардхаузен, като погрешно е посочена за преписвачка на кодекс № 329 от Петербург13. Във всеки случай е забележително, че преписването на ръкописи е било семейна традиция.

 

5. Несигурни свидетелства

 

Лампрос обръща внимание на един ръкопис с Деяния и Послания на апостолите и Апокалипсис на Йоан Богослов от библиотеката на атонския манастир "Св. Павел" - № 2, който съдържа следната завършваща формула: "Σταυρὲ|φύ| λαττε βασίλισ|σαν|μα|ρίαν"14. На един лист, добавен през XVIII в., е записано, че ръкописът е завършен през 800 г. (έν ἔτει ω+ 800) Същата ръка допълва цитираната по-горе формула с обяснението, че споменатата Мария било внучка на Филарет, а по-късно жена на император Константин VI15. Лампрос прилага факсимиле, от което несъмнено личи, че по палеографски белези ръкописът не е писан около 800 г., така че и тук — както при посочения вече пример — имаме работа с късна легенда, защото самият ръкопис е възникнал около 900 г. (доколкото една единствена страница позволява някаква датировка). Споменатата във формулата βασίλισσα при всичко случаи е била жена на управляващ император. Според синтактичния строеж на формулата не можем да приемем Мария за преписвач на ръкописа, а по-скоро за поръчителка, поставена под закрилата на кръста16. Можем да допуснем, че ръкописът има някаква връзка с Мария от Амния и някой по-късен писач е схванал погрешно това посвещение, тъй като през голям отрязък от време около 900 г. не е имало императрица с името Мария17.

По всяка вероятност късна ръка е написала в кодекс 35 от манастира на "Светия кръст" в Ерусалим, че негов преписвач е монахиня Смарагда, живяла през XV в.18

Във Византия е имало голям брой жени, които са се занимавали с литературно-книжовна дейност и за които със сигурност можем да приемем, че са писали сами съответните произведения. Тук трябва да споменем обгърнатата с легенди писателка Касия от IX в.19, както и благородните дами от Комниновата епоха, начело с хронистката Ана Комнина. Разбира се, това не са преписвачки в тесния смисъл на думата, изпълнявали някакви поръчки. Трябва да подчертаем, че четирите имена, които са единствено сигурни, се отнасят към периода на културен и социален разцвет от ранната Палеологова епоха20.

Известно е, че сравнително малък брой ръкописи съдържат сведения за преписвачите си — 7,6 % от тези в библиотеките в Рим и 9,3 % - от Париж21. Би могло да се допусне, че сред останалите 90 % ръкописи без име на писача, има и такива, писани от жени. В известна степен това би отразявало действителното положение. Когато обаче при относително добра документираност са известни само четири ръкописа, преписани от жени, докато в латинското средновековие жените доста по-често са свързани с преписваческата дейност22, то можем да предположим, че като цяло във Византия не е било присъщо на жените да се занимават с преписваческа дейност.

Причините за това трябва да се търсят в общата представа за мястото на жената във византийското общество, за което още преди 20 г. Ангелики Лаю направи основополагащи изводи23. Макар че тя не засяга проблема, който ни интересува тук, все пак той може да се причисли към посочените от нея примери.

Факт е, че на основата на римското право жената във Византия е имала по-голяма самостоятелност отколкото тази в латинския Запад. Но юридически предоставените възможности трябва да се разглеждат диференцирано, с оглед на тяхната практическа реализация. Основните дейности на жената се свързани на първо място с домакинството и нейните задължения там — предене, тъкане и шиене на дрехи. Създадените по този начин предмети са били изключително за лична употреба; търговската им реализация е била изключение и е можела да доведе до конфликти в семейството24.

Жената, която е постъпвала в манастир, е продължавала и там основната си "домакинска" дейност25. Съвсем друг е въпросът за литературното образование на жените, който ни е познат от няколко редки, но впечатляващи примера (преди XI—XII в. - само Касия). Във Византия умението да се чете и пише е било по-широко разпространено в сравнение със Запада26, но все пак преписването на ръкописи е изисквало повече знания от елементарното ползване на азбуката. Ние знаем малко за социалния произход на преписвачите на ръкописи, но трябва да си ги представяме предимно в обкръжението на властващите (както в столицата, така и в провинцията), а в рамките на манастира това са предимно хора, приели монашество след продължителна административна светска служба. Обучаването на собствени монаси-писачи, което ни е известно от устава на Теодор Студит, е било изключение във Византия27. Г. Кавало убедително показа, че преписването на ръкописи във Византия е правено преди всичко по поръчка28 и "като работа за другите" не е било достъпно за жените. Въпреки известните примери дори в дворцова среда литературното образование на жената не е било обичайно явление, и както по времето на Молиер, les femmes savantes са били обект на подигравки. Така например Йоан Цец критикува с хапливи стихове жените, които се упражняват в епистоларния жанр29, докато същата дейност е било нещо съвсем обикновено за образованите млади мъже. Интересът и получаването на литературно образование от страна на високопоставените жени са били различни през вековете и голяма рядкост до епохата на Комнините30.

Образованието на жените от дворцовите кръгове достига своята кулминация в началото на XIV в.31 и тук вече имаме работа с изявени таланти в областта на книжовната дейност. Работата на преписвачките не е можела да бъде нито професия, нито дори временно занимание, което обяснява отсъствието на женски имена в приписките. Там, където легендата свързва жени с изработването на ръкописи, откриваме влияние на късновизантийската епоха, когато обществените ограничения в тази област във Византийската империя вече са загубили своята сила.

 

Приложение:

 

Преписвачката Евгения от Par. Lat. 7560

 

В латинския Запад също рядко се срещат преписвачки, макар че обществените условия за преписваческа дейност за жените там са били съвсем различни и поне в ранното и зрялото средновековие преписваческата дейност е била съсредоточена предимно в манастирските скриптории.

Няколко примера в това отношение са събрани от Вилхелм Ватенбах32, и по-късно разширени от Бернард Бишоф, така че в крайна сметка преписвачки на Запад се срещат по-често, отколкото това ни изглежда на пръв поглед33.

Тук няма да говорим общо за преписваческата дейност на монахините на Запад, а ще бъде представена само личността на преписвачката Евгения, която поради своето име и поради това, че е употребила гръцки букви в един латински кодекс, е причислена към гръцките преписвачки в репертоара на Фогел-Гардхаузен34. Тя е преписала един латински ръкопис — Par. Gr. 7560 — и ни е оставила своето име в приписка на л. 54. Открита е от Анри Омон35. Без да познава тази наистина малко известна статия, с ръкописа работи Паул Леман и в края на кратките си бележки задава въпроса коя е било писачката Евгения36.

Пергаментният ръкопис (230 х 175 мм, текстово поле 175 х 145 мм) съдържа 54 листа и е изписан от същата Евгения, авторка на приписката на латински език с гръцки букви на л. 5437. Омон датира ръкописа приблизително от X в., докато Леман много по-убедително го отнася към края на VIII или началото на IX в. Той говори за североизточно-френски произход и открива в писмото влияние от Англия и Ирландия, докато Бишоф не се занимава с въпроса за произхода38.

Ръкописът съдържа антични текстове по граматика, в повечето случаи съкратени, за които Паул Леман казва, че "заслужават да бъдат изследвани отделно". Тук няма да се занимаваме с този въпрос39. Ще направим само няколко кратки бележки към наблюденията на Омон и ще предложим една наша интерпретация на ръкописа.

Омон издава частично едно писмо-посвещение (лл, 10-11), от което се разбира, че някой неизвестен, нарекъл себе си Anonymus indignus universalis ecclesiae matricularis, е събрал за някой си Зигеберт (Зигиберето) откъси от многобройни антични съчинения по граматика, които изброява в писмото. То е издавано преди Омон и по друг препис от Е. Дюмлер в книгата му Epistolae Carolingi Aevi II (M.G.H., Epp. IV). Паул Леман c голямо основание предполага, че автор на писмото е англосаксонският епископ Алдхелм (640-709)40, а в автора на граматиката (в нашия ръкопис лл. 11-37 б) вижда Винфрид Бонифациус41. Преди това писмо е главата De conjunctione, извадка от Institutiones grammaticae на Харизий, а на лл. 31-54 следват откъси от Присциан, Фока и Хоноратус. Очевидно Евгения е преписвала различни граматически текстове, сред които и граматиката на Бонифаций, и в сегашният си вид кодексът съдържа само заключителната част и приписката от един първоначално много по-голям ръкопис.

Що се отнася специално до гръцките части в граматиката на Харизий на лл. 1, 2, 3, 3 б, 4 и 4 б, или в другите граматически текстове (лл. 33, 33 б, 34, 36 б, 50), съответно до латинските заглавия, написани с гръцки маюскул на лл. 13, 14, 14 б, 15, 15 б, 22, 29, 30, 31 (ил. 3) и 31 б, както и до споменатата вече приписка на л. 54, то Омон много правилно отбелязва, че "знанието на гръцкия език у нашата преписвачка не надхвърля познаването на азбуката". Гръцките букви са изписани някак несигурно, сякаш са прекопирани и са примесени с елементи от латинската азбука. Самите латински заглавия, написани с гръцки букви, както и формата на някои от тях, издават ирландската традиция42: при надписите на лл. 14 б и 15 е използван характерният знак )-( = М, както и високо изтеглената, напомняща на курсив ламбда — и двете често срещани в Ирландия43. Буквите изглеждат някак изкуствени и са изгубили връзка с византийското писмо. Едва през X век можем да установим непосредствен контакт с византийските образци44.

Коя е тази Евгения, която не е написала правилно дори собственото си име (ΕΟΓΕΝΥΑ)? Със сигурност не е била гъркиня. Срещаните в този трактат форми на гръцките букви от ирландската традиция са били широко разпространени на Запад до X в., което се дължи на характерния за ирландците интерес към граматиката. Гръцкото име Евгения ни кара да мислим, че преписвачката, нарекла себе си в приписката Captiva (Нищожна) е било някоя образована (ирландска?) монахиня.

 

1С. Casetti Brach, Donne copiste nella leggenda di Bisanzio, in: Orientalia Christiana Periodica Ai (1975), p. 479-489.
2Приведените от мен факти са подробно разгледани в цитираното в бел. 1 издание.
3Тези преписвачки са споменати за първи път (καί κόριας ἐπί τὸ καλλιγραφεῖν ἠσκημέναις) от Евсевий в неговата История на църквата (Hist. Eccl. 6,23,2), a впоследствие и от редица византийски автори; срвн. К. Haines-Eitzen, Girls trained in beautiful writing, in: Journal of Early Chr. Studies 6 (1998), p. 629-646 (тази публикация не ми е достъпна); за преписваческата дейност на Мелания вж. студията на Sp. Lampros, p. 234-235, цитирана в бел. 6.
4М. Vogel - У. Garthausen, Die griechischen Schreiber des Mittelalters und der Renais-sance, Leipzig 1909 (Nachdruck Hildesheim 1966); E. Gamillscheg - D. Harlfinger, Repertorium der griechischen Kopisten. Досега издадени 3 тома (Großbritannien, Paris, Rom), Wien 1981-1997.
5В общия брой на преписвачките са включени, тези, чиито имена се срещат многократно в различни библиотеки, както и допълнителни имена на по-малко известните. Преписвачки, чиято дейност се датира след средата на XV в., не са включени в общия брой.
6Sp. Lampros, Ἑλληνίδες βιβλιογράφοι καὶ, κυρίαι κωδίκων κατὰ τοὺς μέσους αιῶνας καί ἐπὶ Τουρκοκρατίας, in: Ἐθνικὸν Πανεπιστήμιον. Ὲπιστημονικὴ Επετηρίς (Athen 1902-1903), ρ. 229-264. Това изследване беше издадено и като отделена книга със собствена пагинация. (Athen 1903). A. Weyl Carr, Woman and Monasticism in: Byzantium: Introduction From an Art Historian, in: Byzantinische Forschungen 9 (1985) p. 1-15.
7Архимандрит Владимир, Систематическое описание рукописей Московской синодалъной библиотеки, Москва 1894, с. 386-387; Sp. Lampros, op. cit., p. 243-244 (със снимки на приписките); A. Weyl Carr, op. cit., p. 5-6.
8В дуктуса си тя показва сходство с писача Гаврил от Par. suppl. gr. 1268: Repertorium der griechischen Kopisten 800-1600. 2. Teil. Handschriften aus Bibliotheken Frankreichs. C. Tafeln, Wien 1989, Tafel 33 (13. Jhd., Ende).
9G. de Andres, Catalogo de los Codices Griegos de la Real Biblioteca de El Escorial, Bd. 3, Madrid 1967, p. 167-168. Вж. и Α. Weyl Carr, op. cit., p. 5, спомената в Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit, Nr. 1001.
10A. Turyn, Codices graeci Vaticani saeculis XIII et XIV scripti annorumque notis instructi, Vatican 1964, p. 63-65; Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit, facs. 5 (1981) Nr. 10943 и Е. Gamillscheg, Repertorium der griechischen Kopisten 800-1600. 3. Teil. Handschriften aus Bibliotheken Roms mit dem Vatikan, Bd. A, Wien 1997, Nr. 206. Допълнителна литература за живота и дейността на образованата принцеса у В. Fonkic, Scriptoria bizantini. Risultati е prospettive della ricerca, in: Rivista di Studi Bizantini е Neoellenici, N. S. 17-19 (1980-82), p. 73-116, и особено 113-116. Подробно за нейната биография вж. D. М. Nicol, The Byzantine Lady: Ten Port rents 1250-1500, Cambridge 1994, p. 33-44.
11Приписката е в дванадесетосричен размер и я цитирам по изданието на A. Turyn: καὶ τὴν Άριστείδον δὲ τήνδε τὴν βίβλον | γραφεῖσαν ἴσθι παρὰ τῆς θεοδἴρας | καλῶς εις ἄκρον γνησίως ἐσκεμμένην | Ῥώμης νέας ἄνακτο(ς) ἀδελφῆς τἒκος | Κἀντακουζηνῆς ὲξ ἀνάκτων Ὰγγέλων | Δουκῶν φυείστης Παλαιολἴγων φἶτλης | Ραοὺλ δάμαρτος Δούκα χαριτωνύμον | Κομνηνοφυοῦς πρωτοβεστιαρίου.
12Подробно y Α. Weyl Carr, A Note on Theodore Hagiopetrites, in: Scriptorium 35 (1981), p. 287-290. Дъщерята на известния писач и илюстратор е спомената мимоходом от R. S. Nelson, Theodore Hagiopetrites. A Late Byzantine Scribe and Illuminator, Wien 1991, p. 19 и 25. Приписката е публикувана за първи път от В. Бенешевич, Описание греческих рукописей монастыря Святой Екатерини на Синае, С. Пб. 1911, с. 156- 157. От неговото издание я препечатва A. Weyl Carr, A Note..., p. 289:  †Σὺν θεῷ ἀγίῳ ἐπλη I ρώθη τὸ παρὼν ειρμ | -ολόγιον διὰ χειρὸς Ειρήνης ἁμαρτωλῆς | θυγατρὸς Θεοδώρου | τοῦ Άγιοπετρίτου καὶ | καλλιγρἐφου: † Ἔτ(ους) ,ςωιζ. +Τῷ ἔχοντι καὶ γράψαντι | Χριστἓ μου σῶσον: - Ὰμήν.
13Тук става дума за два листа, които Порфирий Успенски е "измъкнал" от един ръкопис със съчинения на Ефрем Сирин, № 34 от библиотеката на манастира "Сама" в Ерусалим. Е. Е. Гранстрем, Каталог греческих рукописей Ленинградских хранилищ - В: Византийский временник 27 (1967), с. 274-275. Ръкописът от манастира "Сава" не дава никакви сведения за преписвача (А. Papadopulos-Kerameus, Ίεροσολυμιτικὴ βιβλιοθήκη, Bd. 2, St. Petersburg 1894, p. 78). Грешката е възприета от С. Wende), Die Ταπεινότης des griechischen Schreiber-mönches, in: BZ, 43 (1950), p. 259-266, който говори за два ръкописа на Ирина, Петербургски и Синайски. Уел-Кар, основавайки се на Н. Husmann, Die datieren griechischen Sinai-Handschriften des IX. bis XVI. Jahrhunderts, Herkunft und Schreiber, in: Ostkirchliche Studien 27 (1978), p. 143-168 (който не познава каталога на Гранстрем) определя Петербургските листове като част от Синайския ръкопис, който също съдържа съчинения на Ефрем Сирин.
14Sp. Lampros, op. cit., p. 235-237.
15За Мария от Амния (или Пафлагония) вж. Prosopographie der mittelbyzantinischen Zeit. Abt. I. Bd. 3, Berlin 2000, p. 147-149 (Nr. 4727). Никъде в приписките не ce споменава, че тя е преписала ръкописа.
16За съжаление няма пълно и систематизирано издание на заключителните формули и посвещенията на писачите.
17Обобщено изследване на титулатурите у Е. Bensammar, La titulature de l'impératrce et sa signification, in: Byzantion 46 (1976), p. 243-291. Вероятно Мария Лакапина — жената на българския цар Петър — е носела тази титла след 927 г., но това не е засвидетелствано в изворите. Доколко тази датировка е приемлива, ще покаже цялостното палеографско проучване на ръкописа.
18Sp. Lampros, op. cit., p. 250. Спомената и y M. Vogel - V. Garthausen, op. cit., p. 401 и в Prosopographisehes Lexikon der Palaiologenzeit, Nr. 26259.
19I. Rochow, Studien zu der Person, dem Werk und dem Nachleben der Dichterin Kassia, Berlin 1967. Преписваческата дейност на Касия е по-скоро част от легендата, поне що се отнася до запазените ръкописи, вж. С. С. Branch, op. cit.
20Това състояние на нещата подчертава и A. Weyl Carr, Woman and..., p. 6.
21Тези данни се основават на посочения общ брой на писачите в Répertoire des bibliothèques et des Catalogues des manuscrits grecs, Turnhout 1995 и в Repertorium der griechischen Kopisten и съдържат известни неточности, но очертават ясно една тенденция.
22Вж. бел. 32 и 33.
23А. Е. Laiou, The role of the women in Byzantine society, in: XVI. Internationaler Byzantinistenkongreß. Acten I, 1, Wien 1981, pp. 233-260. Изказвам благодарност на моята асистентка д-р Кордула Шолц за научните консултации по този въпрос и за литературата, която ми посочи.
24А. Е. Laiou. op. cit.. p. 245 споменава за един случай на развод, тъй като жената е ушила рокля, която след това продала.
25А. Е. Laiou, op. cit., p. 244.
26H. Hunger, Schreiben und Lesen in Byzanz, München 1989, p. 76-85.
27Theodoras Studites, Descriptio Constitutionis monasterii Studii cap. 26, in: PG 69, col. 1713 и Poenae monasteriales cap. 53-60, ibid. col. 1740.
28G. Cavallo, Committenti е produzione artistico-letteraria nell'Medioevo Occidentale, in: Settimane di Studio del Centro Italiano di Studi sull'Alto Medioevo 39 (1992), p. 617-643.
29S. G. Mercati, Giambi di Giovanni Tzetze contro una donna schedografa, in: BZ44 (1951), p. 419.
30A. E. Laiou, op. cit., p. 253-257.
31Α. Ε. Laiou, op. cit., p. 257.
32W. Watienbach. Das Schriftwesen im Mittelalter, Leipzig 1896, p. 444-447: "Повече от дузина примери за цялото средновековие".
33В. Bischoff. Die Kölner Nonnenhandschriften des Skriptoriums von Chelles (8.-9. Jhd.) in: B. Bischoff, Mittelalterlische Studien, Bd. 1, Stuttgart 1966, S. 16-34; по въпроса напоследък вж. H. Hoffmann, Bernhard Bischoff und die Paläographie des 9. Jhd., in: Deutsches Archiv 55 (1999), p. 549-598 и особено p. 563.
34M. Vogel - V. Garthausen, op. cit., p. 120.
35H. Omont, Note sur un recueil des grammariens latins copié par une femme au Xe siècle, in: Académie des Inscriptions et Belles-Arts. Comptes rendus des séances de l'année 1905, p. 15-19.
36P. Lehmann. Mittelungen aus Handschriften I, in: Sitzungsberichte der Bayer. Akademie der Wiss., Phil.-Hist. Abt. 1929.1, S. 19-20. Ha тези лаконични сведения се основават и по-късните споменавания на преписвачки у В. Bischoff, Das griechische Element in der abendländischen Bildung des Mittelalters, in: BZ 44 (1951), p. 27-55, особено 35-36; В. Bischoff, Die Kölner Nonnenhandschriften..., p. 34. W. Berschin не ги включва в своята студия "Griechisch-lateinisches Mittelalter" тъй като не открива връзката им с "литературната или книжовна история" (писмено съобщение от 14.6.2000 г.)
37Издадено и разчетено от Омон и Леман. Последният посочва различни библейски цитати и се опитва на някои места да обясни техния смисъл.
38В. Bischoff. Die Kölner Nonnenhandschriften..., p. 34.
39Изказвам благодарност на колегата Волфрам Акс, с когото обсъждах различни проблеми на този текст и който подготвя неговото детайлно проучване.
40Р. Lehmann. Ein neuentdecktes Werk eines angelsächsischen Grammatikers
vorkarolingischer Zeit, in: Historische Vierteljahresschrift 26 (1931), p. 738-756.
41P. Lehmann, Die Grammatik aus Aldhelms Kreis, in: Historische Vierteljahresschrift 27 (1932), p. 758-761; самият текст е издаден от A. Mai, Classicorum auctorum е Vaticanis codicibus editorum, torn. VIII, Rom 1835, p. 475-548. Общ преглед виж у F. Brunhölzl, Geschichte der lateinischen Literatur des Mittelalters, Bd. 1, München 1975, p. 229 и 543.
42W. Berschin, Geschichte bei den Iren, in: H. Lowe, Dielren in Europa im frühen Mittelalter, Stuttgart 1982, p. 501-510.
43W. Berschin, op. cit., p. 505 ил. 1. Едно систематично изследване на тези "ирландско-гръцки начертания на буквите" е необходимо, за да изясни произхода на образците (предимно от сирийско-палестинския регион?), но тук не може да бъде направено.
44I. Sevcenko, Byzanz und der Westen im 10. Jhd., in: A. v. Euw - P. Schreiner, Kunst im Zeitalter der Kaiserin Theophanu, Köln 1993, p. 5-30 особено p. 17-20; там на ил. 8 се вижда как в ръкописа "ирландското" )-( е поправено на М.

 

X

Right Click

No right click