Османска държава

Въстание в Североизточна България през 1416 г. начело с Бедредин

Посещения: 169

 

Публикувано по: Непокорни поданици на султана, Документален сборник, съставител: Петър Петров, С., 1995


1

Из хрониката на Коджа Хюсеин. –Тверитинова, А. С. Κ вопросу об изучения первого антифеодального крестьянского восстания в средневековой Турции. - Византийский временник, 11, 1956, 223-224.

 

bedrettin31Един от най-учените хора по това време Симавнаоглу Махмуд Бедредин, който по времето на Муса Челеби заемаше поста кадъаскер, бе изпратен от султан Мехмед в Изник със заплата 1000 акчета на месец. Бидейки изкушен във всевъзможни науки и мистика, той събрал около себе си множество ученици. Скоро той добил голяма известност със своя аскетизъм, светост и чудотворство.

От голямото число негови ученици и мюриди се отличил Бьорклюдже Мустафа, който бе при него кетхуда по време на кадъаскерството и сега стана негов заместник. Бьорклюдже бе изпратен като проповедник в Айдън-али. Тук той привлякъл на своя страна множество от неразумни, невежествени и простосърдечни. Скоро броят на привържениците му достигнал десет хиляди души.

Когато Бедредин узнал, че е попаднал в ръцете на посочения еретик и по-чувствал, че от това той ще има вреда, той не останал в страната на османците, а избягал при Исфендияр. Обаче той не останал в Кастамона, а по море преминал във Влахия. Управителят на Влахия го посрещнал дружески и те сключили съюз.

Когато султанът чул за действията на безбожния Мустафа, той изпратил навсякъде нареждане до своя син Мурад, като му предписал да унищожи ереста и възмущението в Айдън. Като чули за приближаването на войската на Мурад, повече от 10 000 безбожници, решавайки да стоят на своето, се съсредоточили в Кара бурун и влезли в жестоко сражение. И двете страни понесли огромни загуби.

Също и Торлак Кемал прелъстил около 7000 души с ереста и безбожието. Останалите, като приели сунитството, се спасили от наказание.

Докато Мурад се занимаваше с усмирението на въстанието в Анатолия, Мехмед със своята войска извършил поход в Румелия, с цел да завладее Солун. Като не постигнал тази цел, той подхвърлил на опустошение околностите на града и с огромна плячка дошъл в Серес. Тук до него дошли вести за въстанието на Бедредин. Този, като събрал във Влахия тълпи от еретици, тръгнал през Силистра и Делиорман. Той разпратил свои мюриди във всички краища на Румелия. С различни базбожни възбуждания те вдигнали няколко хиляди души и ги направили привърженици на шейха.

Бедредин навсякъде заявявал, че Бьорклюдже и Торлак Кемал са негови последователи. Той казвал, че му е предопределено да владее света и да го раздели между своите мюриди и привърженици. Той се отдавал на различни животински страсти и наклонности, позволявал си пиене на вино и други разни забранени неща. Вследствие на това в Румелия за кратко време станало разрушение на религията и нарушение на реда в държавата.

Когато султанът узна за това, а също за победата на своя син в Анатолия, заповяда на Баязид паша да унищожи въстанието. Този настъпи с голяма войска. Стана жестоко сражение. Армията на Бедредин била разбита, обаче той самият избягал в Делиормана. Там, като събрал отново отвратителни банди, не преставал да се бунтува. Тогава Баязид паша, готвейки се открито за настъпление против шейха Бедредин, тайно подготвил няколко верни хора, които, като станат мюриди при Бедредин, да му помогнат да го хване. Те изпълнили това. Тогава бил хванат също Торлак Худ бин Кемал и султанът заповядал да се устрои диспут. Току-що пристигналият от Иран молла Хайдар Хюдан бил назначен да води спора. В диспута Бедредин бил победен и тогава султанът заповядал да го убият. Той бил обесен в Серес на площада за назидание на другите. Обаче имуществото на шейха султанът оставил напълно в ръцете на неговите деца. Това станало в 823 [1419/ 20] година.

 

2

Из хрониката на Мехмед Нешри. - Мехмед Нешри, Огледало на света. История на османския двор. С., 1984, 208-210.

 

Говорят, че по времето, когато султан Мехмед видял сметката на брат си Муса Челеби, кадъаскер на Муса бей бил синът на симавненския кадия, когото наричали шейх Бедредин. Нему султанът определил плата и го проводил на заточение в Изник. А пък синът на симавненския кадия [Бедредин] имал един кетхуда, когото наричали Бьорклюдже Мустафа. Той отишъл в Кара бурун и там взел да безобразничи. След като спечелил по-голямата част от айдънския вилает и започнал да го управлява, той взел да подстрекава народа му към непокорство. Прочул се навред. Като научил за това, синът на симавненския кадия [Бедредин] избягал, отишъл в Исфендияр, сетне се прехвърлил в Агач Денизи и там се заселил. Ама с Бьорклюдже били в единство.

Щом научил за техните размирици, султан Мехмед пратил срещу Бьорклюдже Баязид паша. Последният стигнал с войската си до Кара бурун и се вдигнала голяма битка. Много народ погинал и от двете страни. Най-после Бьорклюдже, който участвал в боя, бил убит. Така страната била прочистена от размирието му.

Имало също така един млад пройдоха, на име Ху Кемал. Около него се били събрали неколкостотин подобни нему младоци и бедняци. Те скитали нагоре-надолу из страната въоръжени и всявали развала. Затова, щом видял сметката на Бьорклюдже, Баязид паша пристигнал в Маниса. Там той намерил Ху Кемал и го обесил ведно с неколцина негови последователи.

По онова време султан Мехмед бил отишъл в Серес и смятал да тръгне към Селяник. Ала тогава синът на симавненския кадия [Бедредин], който се бил настанил в Агач Денизи, разпратил наоколо бедняци, наречени „софи“, и обявил: „Отсега нататък идвайте при мен и ми се покорявайте! Падишахството за мен е отредено и аз трябва да стана халиф на земята. Комуто трябват земя и служба, при мен да дойде! Кой каквото желае, нека дойде, защото отсега нататък аз съм господарят! Бьорклюдже Мустафа отиде в земята Айдън, а той е мой ученик и зарад мене отиде там!“

И така, докато седял в Агач Денизи, около него се събрали множество последователи и привърженици. От тази простолюдна сган се образували и няколко сдружения. Скупчили се около му и неколцина, на които по-рано той, като кадъаскер на Муса бей, бил раздал тимари. Ала дошлите при него видели, че работите му не са хубави, защото искал да вдигне ръка срещу бейлика. Те хванали сина на симавненския кадия [Бедредин] и го завели в Серес при султан Мехмед.

Имало един учен човек, дошъл от Аджем, когото наричали мевляна Хайдър. Той се намирал при султан Мехмед. Султанът го попитал: „Какво е според свещения закон наказанието на човек, който върши такива работи? Защото този също е учен човек.“ Мевляна Хайдар отвърнал: „Според свещения закон е разрешено да бъде убит, ала имотът му е неприкосновен!“ После сам издал такава фетва.

Завели сина на симавненския кадия [Бедредин] на пазара и го разкъсали на парчета пред един дюкян. След няколко дни неколцина от неговите ученици дошли, та го погребали. И сега има по онези места от учениците му. Не могат да се опишат чудесиите, които те извършили.

 

3

Из хрониката на Ибн Арабшах. - Тверитинова, А. С. Цит. съч., 215-216.

 

Бедредин Махмуд е син на кадията на Симавна, Този Симавна е град, разположен близо до Одрин...

През 819 [1416] година аз видях шейх Бедредин у Исфендияр бин абу Йезид и ние беседвахме с него за науките. Аз видях, че широтата на неговата ученост е безпределна като море... Като достигна върха на науката, след завръщането в страната си той стана софи и събра около себе си богослови и дервиши. Народът от далечни места започна да идва при него на поклонение и от благодарност за беседите му започна да носи всевъзможни подаръци. Около него се събра множество обикновен народ. И той поиска да стане падишах. Той вдигна въстание против османския владетел, който по това време бе султан Гяседин Абул-Фетх Мехмед бин Абу Йезид ел Керишджи [Мехмед I].

Султан Мехмед изпрати против този [Бедредин] войска. Последният, заедно с намиращия се при него в значително количество народ, бе разбит. След това шейх Бедредин по море пристигна при споменатия Исфендияр. Поради това, че между османците и Исфендияр съществуваше наследствена вражда и между тях имаше раздори, Исфендияр оказа помощ на шейха, тъй като имаше интерес да създава затруднения на османския управител.

Когато Бедредин пристигна в околностите на Одрин, вестта за неговото пристигане бързо се разпространи сред народа и множество хора отвсякъде се събраха при него. Въобще за него оставаше единствено и последно средство да запази своя живот като присъедини народа към себе си. Поради това султан Мехмед беше принуден лично да настъпи [против него]. Султан Мехмед, като обкръжи последния, победи го и го залови в плен.

 

4

Из хрониката на Идрис Битлиси. - Пак там, 220-222.

 

Живял тогава един от  най-уважаваните кадии и учени, който в познаване на шериата бил единствен между хората. Имайки широка слава в страната, той бил известен под името Бедредин Махмуд, син на Симавненския [кадия]. Той станал известен сред мюсюлманите с това, че тръгнал по пътя на ереста и мистицизма и се прославил със своите странни обичаи, с думи и дела. Сред учените в Румелия били известни и почитани неговите писания, а от тях особено книгата под название „Събрани раздели“, която представлявала от себе си събрани основните принципи на ханифитския фикх [правната школа на Абу Ханифе] и описание на качествата и достойнствата на правата вяра.

Синът на султана, Муса Челеби, за неговото познаване на божиите слова и законите направил [Бедредин] кадъаскер и той бил такъв дотогава, докато султанът не победил своя брат. Султанът [Мехмед I], имайки предвид неговото достойнство и знание, го оставил в Изник, за да се занимава с тълкуване на науката за религията и да разпространява истинската вяра, да направлява в правилния път търсещите съвършенство и да ги предпазва от погрешния път. Обаче той имал склонност към ерес и действие. Цялото си време той употребявал за подвижничество и борба за вярата, така че станал известен сред народа с откровения и чудни деяния. Обаче той не достигнал напълно големите пътища на благочестивите, а се кичил с ученост, изпаднал в самохвалство и надменност, представляващи от себе си обичаи на тези, които са се подчинили на дявола. Това послужило като причина, че около него започнали да се събират множество мюриди... Той станал причина за многочислени отклонения [от правата вяра].

На един от своите мюриди, на име Мустафа, той дал разрешение да действа в качеството на шейх и го изпратил, с цел да привлече народа в Айдън. С измама и лицемерие [Мустафа] привлякъл на своя страна в тези области множество неопитни хора. Много невежи и простосърдечни той хванал в капана на лъжата и измамата… Споменатият Мустафа дал разрешение на своите безбожни еретици - мюриди да се занимават в уединени и тайни места с непозволени и греховни дела. В кратък срок с всевъзможни сатанински уловки той събрал при себе си около десет хиляди души и по такъв начин изпълнил възложеното му от Бедредин задължение да разпространява сред народа безбожие и ерес.

[Бедредин] се убедил в това, че в един прекрасен ден извършеното от неговия мюрид и доверен Мустафа несъмнено ще се отрази на неговото положение, а съпоставянето на ереста на Мустафа с това, че той е негов последовател, също така ще се насочи против [Бедредин]. Поради това той неочаквано избягал от Изник при управителя на Кастамона Исфендияр. А оттук, прекосявайки Черно море с кораб, отишъл във Влахия. [Заради Муса Челеби] той имал дружба с управителя на Влахия. Несъмнено е също така, че в основата на тази дружба лежала близостта на неговата ерес с неверничеството [гяурството]. Управителят на Влахия по лични съображения му оказал огромни почести и тържествен прием...

Когато те [султанските войски от Солун] пристигнали в Серес, султанът узнал от вестители, че Бедредин Махмуд, [син] на кадията на Симавна, е излязъл от Влахия и с дяволски измами се стреми да завладее властта, като се е появил в Делиорман, разположен близо до областта Силистра, а също така че е разпратил свои мюриди и доверени лица по всички краища на Румелия, а те с еретически речи, призиви за метеж и пиянство отклонявали по пътя на неподчинението лековерните и заблудените. Разказвали още, че [Бедредин] допускал и разрешавал на скотоподобните негодяи от хората животински, чувствени подбуди. Говорили, че въстаналите Мустафа и Торлак Кемал са негови привърженици и сподвижници и че той ги е изпратил с цел, както той заявявал, „да обръщат в исляма“. Султанът чул и това, че Бедредин обещал, че по таен знак ще се появи със своите мюриди и привърженици и ще разпредели страната между достойните. Чрез установяване господство на науката и единобожието той щял да унищожи законите на общините и тълкованията. Като разпространяваме нашата вяра, заявявал той, ние позволяваме на някои хора забранени дела. Играейки си с ниските страсти на хората, с подобни слова той събрал мнозина около себе си и, съгласно с духа на своето тайно еретическо учение, разрешил на мюридите да свирят на саз и да пият вино. В кратък срок споменатият мевляна Бедредин достигнал в онези области изключителна известност и слава.

По това време, когато султанът се връщал от похода срещу Солун, той чул за тези събития. Тогава до него дошла приятната новина за успеха на Мурад при ликвидиране еретическото движение в Айдън.

Това потушено въстание на Мустафа — мюрид на мевляна Бедредин - предизвикало изумление у падишаха и той изпратил за унищожението на Бедредин своите най-важни емири и особено Баязид паша с многочислена войска. Гореспоменатият [Бедредин] проявил упорство в сраженията, тъй като той притежавал независимост и смелост. Против войските на падишаха той построил линията на своята войска. Поради това, че лъжливото дело [трябва] да претърпи поражение, ръководителят на ереста Бедредин бил победен в битката за вяра. Обаче той избягал от полето на битката и се скрил в Делиормана. Тук отново се образувало сборище от метежници и еретици. Те пристъпили към метежни действия и с всеки ден [числеността им] нараствала. Баязид паша приложил други, разумни средства, и за да залови кадията Бедредин, той изпратил свои хора в онази гора. Когато пристигнали вестите за смазването и унищожението на Мустафа и на неговите приближени, то и светилникът на лъжата кадията Бедредин вече не бил толкова ярък. По предложение на Баязид паша някои от неговите хора станали привърженици на Бедредин и били направени мюриди. Последните с помощта на различни уловки го заловили в гората и го вързали. Окован във вериги, посрамен от извършените от него мерзости, той бил доведен при султана и застанал пред него. [По-нататък се описва как Бедредин бил съден и погубен].