Алексиада

Посещения: 6105

 

7. Боемунд, оставен от Роберт в Илирик, продължава войната срещу византийците

 

V, 5. След като Роберт се върнал в Лонгобардия, Боемунд подел войната с императора и според съветите [на баща си], подклаждайки непрекъснато битки и сражения, изпратил Петър Алифа заедно с Пунтес да обсаждат различни градове. След това Петър Алифа веднага завладял двете Полови1, а гореспоменатият Пунтес — Скопие. Сам, поканен от охридчани, бързо дошъл в Охрид. Като останал за малко време там, той, без да може да направи нещо, понеже Ариева защищавал крепостта, отишъл в Остров2. Отпратен и оттам с празни ръце, той преминал през Cоск3 и през Сервия4 отишъл във Верея. Нападайки често много селища, но без успех, Боемунд през Воден пристигнал в Мъглен5 и възстановил разрушената преди време крепост. После той оставил там с достатъчно войски някой си граф, по прякор Сарацин, и пристигнал при Вардар в така наречените Аспре Еклесие6, където прекарал три месеца. През това време било разкрито, че трима знатни графове — Пунтес, Реболд и някой си по име Гелиелм— направили заговор да преминат на страната на императора. Пунтес, подушвайки [опасността], избягал и отишъл при императора, а другите двама били заловени и според келтския закон били накарани да се бият- Гелиелм паднал победен. Него Боемунд затворил и ослепил, а другия, Реболд, изпратил в Лонгобардия при баща си Роберт, който ослепил и него. А Боемунд се вдигнал от Аспре Еклесие и отишъл в Кастория7. Когато се научил за това, великият доместик се отправил към Мъглен и като го превзел, убил Сарацин и веднага разрушил до основи крепостта. Между това Боемунд излязъл от Кастория и отишъл в Лариса, където искал да презимува8. Самодържецът, като пристигнал, както казахме, в столицата, какъвто бил припрян и винаги деен, веднага се заловил за работа и поискал от султана9 войски и военачалници с голям опит. А той му изпратил седем хиляди войници и твърде опитни военачалници, между които и самия Камир, който надминавал останалите по години и опит. Докато императорът нареждал и приготвял тези неща, Боемунд, отделяйки част от войската, изпратил всички облечени в ризници келти и с пристъп завладял Пелагония10, Трикала и Кастория. А самият Боемунд, като влязъл с цялата си войска в Трикала, изпратил част от нея, състояща се само от храбреци, и при първото нападение завзел Цивиск11. И после, като дошъл така с всичките си сили до Лариса в самия ден на паметта на великомъченика Георги12, обкръжил стените и я обсадил. А Лъв Кефала, син на служител на моя баща императора, който пазел този град, цели 6 месеца мъжествено противостоял на опитите на Боемунд13.  Той известил тогава с писмо на самодържеца за нападението на варварина. А този, макар и да нямал търпение, не поел веднага пътя, водещ към Боемунд, но отлагал заминаването, като събирал отвсякъде по-голям брой наемници. После, като въоръжил добре всички, излязъл от Константиновия град.14 Той се приближил до околностите на Лариса, минал през планината на килиите15 и като оставил отдясно държавния път16 и планината, наричана от местните жители Кищаво17, дошъл в Ежево18. Това влашко селище е разположено много близо до Андрония19. Оттам, като стигнал отново до друго село, наричано обикновено Плавица20, разположено някъде близо до носещата същото име река, той се установил на лагер и прокарал [около него] достатъчно дълбок ров. Вдигайки се оттам, императорът отишъл до градините на Делфина21, а оттам в Трикала. — — —22

V, 7. — — — Като видели, че знамето, което било изправено, се навело, латиняните се смутили и хванали друг път23.  По този път те дошли в Трикала, който бил вече завзет по-рано от някои хора на Боемунд бягащи към Ликостомион24. Като влезли в него, те се разположили временно там, а после отишли в Кастория. А императорът, връщайки се от Лариса, отишъл в Солун и какъвто си е при такива обстоятелства, изпратил много бързо известие до Боемундовите графове, давайки им големи обещания в случай, че си поискат от Боемунд заплатите, които им бил обещал. И понеже той не могъл да им ги даде, те трябвало да го убедят да слезе до морето и да ги поиска от собствения си баща Роберт, пък и сам да премине морето, за да изиска заплатите им. Ако успеели в това, всички щели да получат почести и хиляди благодеяния. Той щял да приеме тези, които поискат да му служат срещу заплата, и щял да им даде достатъчна според желанията им заплата. А тези, които искат да си отидат по домовете, той щял да препрати безопасно през Унгария. Графовете последвали внушенията на императора и започнали безмилостно да си искат заплатата за четирите изминали години. А той временно отлагал, понеже не могъл да им плати. Но когато те постоянствали да искат дължимото, Боемунд, нямайки какво да прави, оставил там Вриений25  да пази Кастория и Петър Алифа, който пазел Половите, а самият той се отправил за Авлона. Когато узнал това, императорът се върнал като победител в царицата на градовете.

V, 8. Когато пристигнал в града и заварил църковните работи разстроени, той не си отдъхнал нито за момент. Но като истински апостолски ученик, когато намерил, че църквата се вълнува от учението на Итал26, макар и да кроял планове против Вриений (този келт, както казахме, държал Кастория), въпреки това не изоставил евангелското учение. — — —27

VI, 1. Понеже, както казахме по-горе, Вриений държал Кастория, самодържецът свикал отново войската, бързайки да го изгони оттам и да завземе Кастория. И като снабдил всички с оръжие за обсада и за война с външните неприятели, той поел пътя, водещ към крепостта. Положението на мястото било следното. Има езеро, което се нарича Касторийско. От сушата в него навлиза ивица земя, която се разширява на края и завършва с каменисти хълмове. Около тази ивица са построени във вид на крепост кули и стени, откъдето се е получило името Кастория. Като обсадил там Вриений, императорът сметнал, че най-напред трябва да изпита със стенобойните машини кулите и стените. Но тъй като не било възможно войниците да се приближат иначе освен от някаква база, той построил най-напред вал, после приготвил дървени кули, чиито греди свързал с желязо, и от тях като от някаква крепост завързвал с келтите битки. И тъй, като поставил отвън стенобойните и метателните машини, той се сражавал непрекъснато денем и нощем и разклатил крепостната стена. Но тъй като тези отвътре се съпротивявали по-силно (не падали духом дори след разрушаването на стената), императорът не могъл да постигне целта си и затова взел едновременно смело и умно решение — да води сражението едновременно от две страни, и от сушата, и откъм езерото, като стовари с кораби неколцина храбреци. Понеже нямало кораби, той натоварил на коли няколко малки лодки и ги вкарал в езерото през малкото пристанище. Виждайки, че латиняните се изкачват от едната страна по-бързо, а от другата слизат, като употребяват повече време, той вкарал в лодките Георги Палеолог заедно с други храбри мъже и им заповядал да се насочат към подножието на хълма. Същевременно му съобщил, когато види дадения му сигнал, да нападне хълма откъм тила им и да влезе по пустия и по-лесен път. А когато види, че самодържецът започне сражението с латиняните откъм сушата, сам да побърза, колкото има сила, за да могат да се сражават еднакво на двете страни, а когато напрежението на битката отслабне от едната страна, тогава да бъдат победени лесно от тази страна. Георги Палеолог се приближил до брега на споменатия хълм и като се спрял с войниците, поставил горе наблюдател, който да се старае да види дадения му от императора сигнал. Същевременно му съобщил, когато го види, от своя страна да му извести. Когато се съмнало вече, императорската войска, надавайки бойни викове, побързала да започне сражение с латиняните откъм сушата. Наблюдателят, като видял дадения сигнал, с друг сигнал известил на Палеолог. Той веднага бързо се изкачил със своите войници на върха на хълма и застанал в гъст боен строй. Вриений, макар и да виждал, че отвън ги обсаждат и че ги заплашва Палеолог, и при това положение не паднал духом, но заповядал на графовете да се съпротивяват още по-храбро. А те, отнасяйки се към него дръзко, му казали: „Виждаш как се трупа нещастие върху нещастие. Занапред всеки от нас е свободен да се грижи за спасението си, като едни минат на страната на императора, а други се завърнат в отечеството си." — — —28

 

1Според Томашек трябва да се чете Πολόγου (вж. A. Reifferscheid, Annae Comnenае Alexias, стр. XV). Днес има Горен и Долен Полог като долина на югоизток от Шар планина. Подробности вж. у А. М. Селищев. Полог и неговото българско население, София, 1929. Вж. и Т, Томоски, Дали постоел град Полог. Гласник на Институтот за национална историjа, год. I, бpoj 1 (Скопие, 1957), стр. 271—275.
2Дн. Oстровo на Островското езеро.
3Дн. Суботско в Мъгленско. Вж. Златарски, История, I, 2, стр. 752. Срв. Ив. Дуйчев, Проучвания върху българското средновековие, София, 1945, стр. 146.
4Дн. Селфидже, на югозапад от Солун.
5Дн. област Мъглен, Меглен или Meгления. Вж. Й. Иванов, Български старини в Македония, стр. 551.
6Т. е. „Белите църкви", на запад от долното течение на Вардар. Вж. Златарски, История, II, стр. 175, бел. 3. Според него (История, II, стр. 276, бел. 2) това селище ще да е същото, което се споменава в Теофилактовите писма под името  Ἑκκλεσίαι (Църкви).
7Дн. Костур.
8През зимата на 1082—1083 г.
9Сюлейман.
10Обикновено с това име се обозначава Битолското поле, но тук явно се говори за гр. Битоля.
11Неотъждествено селище. Вж. Chalandon, Essai sur regne d'Alexis Jer Comnene, стр. 88.
1223 април 1083 г. Според Chalandon, пос. съч., стр. 88, бел. 6, Боемунд може би е обсадил Лариса още през октомври или ноември 1082 г., а през април 1083 г. се е върнал лично там.
13Изглежда, че по-късно Лъв Кефала е бил възнаграден с поземлени владения за заслугите му по отбраната на Лариса. Вж. Любарский, Анна Комнина, стр. 506, бел. 531.
14Алексий I излязъл от Цариград, след като подготвил войска, през пролетта на 1083 г.
15Планината на килиите (τοῦ βοῦνου τῶν Κελλίων) — неотъждествена. Вж. Chalandon, пос. съч., стр. 89.
16Тук по всяка вероятност става дума за пътя между Солун и Лариса или между Остров и Лариса, а не за Via Egnatia. Вж. Любарский, Анна Комнина, стр. 506, бел. 532.
17Кишаво (дн. Оса). Срв. М. Vasmer, Die Slaven in Griechenland, Berlin, 1944, стр. 100.  
18Неотъждествено селище. Вж. Chalandon, пос. съч., стр. 89; Vasmer, пос. съч., стр. 216. Опит да отъждестви това селище прави М. Gyeni, Egy vlach fabe neve Anna Komnene Alexiasaban, Egyeteraes Philologiai Kozlony, 71, 1948, стр. 22 и сл. Вж. Любарский, Анна Комнина, бел. 533.
19Неотъждествено селище. Вж. Chalandon, пос. съч., стр. 89.
20Край едноименна река (вероятно приток на Саламврия — Пеней). Вж. Vasmer, пос. съч., стр. 101.
21Вероятно става дума за Никулица Делфин, феодал в Тесалия, предводител на въстанието през 1066 г. Вж. Г. Цанкова-Петкова, Югозападните български земи през XI в. според „Стратегикона" на Кекавмен, ИИБИ, VI (1956), стр. 618, бел. 6.
22Византийската войска си послужила с хитрост и разбила войската на Боемунд като превзела и лагера ѝ. Това ще да е станало вероятно през юни 1083 г. Вж. Chalandon, пос. съч, стр. 89—91. Според Златарски, История, II, стр. 176, това е станало през юни 1084 г.
23Описва се краят на сражението при Лариса.
24Ликостомион е близо до Лариса.
25Този Вриений (Бриен) бил на служба при Роберт Гискар, от когото получил длъжността конестабл. Когато Роберт заминал за Италия, той оставил него начело на норманската войска заедно с Боемунд. Вж. Златарски, История II, стр. 177, бел. 1.
26Йоан Итал, византийски философ от XI в., родом от Италия.
27Подробно се описва случаят с Итал, чието учение било анатемосано на църковния събор на 13 март 1082 г. Под негово влияние изпаднал и цариградският патриарх Евстатий Гарида (1081 — 1084). Обвинен бил, че вярвал в прераждането на душите и че бил против иконите. Срв. Chalandon, пос. съч., стр. 311—316; I. Dujčev, L'umanesimo di Giovanni Italo, Stud. biz. е neoell., V, 1939, стр. 432 и сл.
28Вриений (Бриен) отказал да мине на страната на императора. Вероятно завладяването на Кастория (Костур) е станало през октомври или ноември 1083 г., тъй като императорът влязъл в Цариград на 1 декември 1083 г. Вж. Chalandon, пос. съч., стр. 91, 105. Според Златарски, История, II, стр. 177, това станало през 1084 г.