Алексиада

Посещения: 6104

 

8. Алексий Комнин задържа павликяните и им конфискува имотите

 

VI, 2. Тук ще прекъсна за малко разказа си, за да разправя как императорът победил и павликяните. Той не могъл да понесе да не победи тези изменници, преди да влезе в двореца си. Но жънейки като че ли победа след победа, той принудил и манихейското множество1 да завърши с поражението си кръга на неговите подвизи. Наистина не беше редно онези хора, произхождащи от павликяните2, да бъдат като петно върху бляскавата победа над западните неприятели. Но той не искал да постигне това чрез военни действия, за да не загинат и от двете страни мнозина във военното сблъскване, защото ги познавал като твърде храбри мъже, дишащи омраза против неприятелите. Затова побързал да накаже главните виновници, а останалите да зачисли към войската си. Наказанието извършил по следния начин. Той знаел неудържимата храброст на тези хора във войната и сраженията и се боял да не би, като се отчаят, да замислят нещо по-лошо. В това време те живеели в отечеството си спокойно и още не се били отдали на грабеж и плячкосване. Връщайки се във Византион, той ги извикал с писма, като им дал големи обещания. А те, като се научили за победата му над келтите, уплашили се да не би в писмата да ги ласкае със сладки надежди. Все пак, макар и против волята си, отпътували при него.3 А Алексий дошъл в Мосинопол4 и там спрял, преструвайки се, че стои поради някаква друга причина, а в същност чакал тяхното пристигане. Когато дошли, той дал вид, че желае да ги види и да запише името на всеки. После седнал намръщен и заповядал първенците на манихеите да не вървят събрани всички вкупом, а на групи по десет и така, след като бъдат записани, да влизат във вратите, като обещал да ги приеме на следния ден всички заедно. Имало приготвени хора, които, като отнемали оръжието и конете, затваряли влезлите в определените тъмници. И тъй следващите ги, намирайки се в пълно незнание за вършеното, влизали, без да знаят това, което ще се случи с всекиго. Така ги заловил Алексий и като конфискувал имотите им, разделил ги между храбрите войници, които се били трудили заедно с него в станалите сражения и опасности. После отишъл натовареният с тази работа чиновник, който, като изкарал от къщите им и жените на манихеите, затворил ги в крепостта. След малко време самодържецът удостоил с милостта си задържаните манихеи. На тези, които поискали да получат светото кръщение5, не им било отказано и това. Като ги надхитрил с най-различни хитрости, той узнал главните виновници на безумието и ги затворил на заточение в островите. Останалите освободил, като им дал възможност да отидат [там], където пожелаят. Те предпочели пред всичко родината си6, върнали се веднага в нея, за да уредят работите си, доколкото било възможно. — — —7

VI, 4. — — — Но нека се върнем отново на прекъснатия разказ. Когато самодържецът бил възведен от Никифор Вотаниат в достойнството на доместик, той взел някой си манихеец Травъл и го зачислил между домашните си слуги, удостоил го със светото кръщение и го оженил за една от служителките на царицата. Той имал четири сестри. Когато видял, че те са затворени заедно с другите и че са им взети всички вещи, възнегодувал и не могъл да понася това, но обмислял как да се измъкне от ръцете на самодържеца. Жена му, като се научила за това и като видяла, че иска да избяга, съобщила на чиновника, натоварен тогава с работите на манихеите. Това не останало скрито от Травъл и той извикал вечерта при себе си тези, на които дотогава успял да открие тайната. Всички, които му били близки по родство, се събрали при него и отишли в Белятово8. Това Белятово е разположено на хълм и около същото градче има долина. Като го намерили пусто, те го сметнали за свой участък и си обзавели в него жилища. След това правели оттам всекидневни набези, достигайки чак до своя град Филипопол, и се връщали, натоварени с голяма плячка. Травъл не се задоволил с това, но сключил договор с живеещите в Паристрион9 скити10, привлякъл на своя страна управителите на Главиница11, Дристра12 и съседните им места и същевременно се оженил за дъщерята на един от скитските вождове. Той бързал с всички сили да наскърби самодържеца чрез пристигането на скитите. Императорът, осведомяван всекидневно за това, грижейки се за бъдещето, бързал чрез писма и обещания да спечели Травъл на своя страна, понеже подозирал злото, което ще произлезе от него. Дори издал и му пратил хрисовул за безнаказаност и пълна свобода. Но ракът не се научил да върви право. Той си останал същият, какъвто бил по-рано, привличал на своя страна скитите, извиквал все повече хора от техните земи и опустошавал всички съседни местности.13

VI, 5. После императорът се занимал пътьом и с манихеите и ги направил свои подчинени. А Боемунд чакал още в Авлона. Наистина трябва да се върнем отново на разказа за него. — — —14

VI, 9. — — — След като извършил тези неща, Сиаус15 се върнал при него. После получил светото кръщение, бил надарен с много дарове и бил назначен за дук на Анхиало. — — —16

VI, 11. — — — Но по онова време граници на Ромейската империя били на изток близкият Босфор, а на запад — Адрианопол. Император Алексий обаче, блъскайки един вид с двете си ръце нападащите отвсякъде варвари и действайки от Византион наоколо като от център, разширявал кръга на империята и за граница ѝ поставил на запад Адриатическо море, а на изток – Ефрат и Тигър. — — —17

VI, 12. А султанът, чакайки завръщането на Сиаус, негодувал и се измъчвал, като видял, че се бави, и като се научил за постъпките му, а именно, че с измама изгонил Харатик от Синопе, че се покръстил, че бил изпратен от императора на запад и че получил достойнството дук на Анхиало. — — —18

 

1Вж. тук стр. 3, бел. 15.
2В същност учението на павликяните е произлязло от учението на манихеите. Тази грешка на Ана Комнина кара Златарски, История, II, стр. 179, бел. 1, да се запита дали с манихеите не са обозначени богомилите. По тези въпроси вж. Б. Примов, Богомилски дуализъм, произход, същност и обществено значение, ИИБИ, VIII (1960), стр. 113—118.
3Това не може да е станало в края на 1083 или в първите месеци на 1084 г., както пише Chalandon, пос. съч., стр. 105, бел. 1, а преди завръщането в Цариград. Вж. тук, бел. 28. Срв. Любарский, Анна Комнина, стр. 515, бел. 599.
4Дн. Гюмюрджина.
5Всички манихейски секти отхвърляли обреда кръщение. Вж. Д. Ангелов, Богомилството, стр. 135 и сл.
6Т. е. Пловдивската област.
7Следва разказът за недоволството в столицата против императора поради взетите скъпоценности от църквите и за начина, по който той се защитил. На инициаторите на разкрития против него заговор Алексий конфискувал само имотите, а тях заточил.
8Белятово било крепост на север от Пловдив. Вж. Златарски, История, II, стр. 181, бел. 1; Chalandon, пос. съч., стр. 107,. бел. 1. Бягството на Травъл ще да е станало между средата и края на 1084 г. Вж. за хронологията на тези и следващите събития у Chalandon, пос. съч., стр. 105 и сл.
9Паристрион (Подунавие), тема, обхващаща Северна България заедно с Добруджа с център Дръстър. Вж. Златарски, История, II, стр. 16; N. Banescu, La question du Paristrion, Byzantion, 8, 1933, стр. 277 и сл.
10Със скити тук са обозначени печенезите, които се били установили между Дунав и Стара планина.
11Тази крайдунавска Главиница се намирала вероятно недалеч от Дръстър. Вж. Златарски, История. II, стр. 184, бел. 2.
12Т. е. Дръстър, дн. Силистра. Всички тези събития станали вероятно към края на 1084 г. Вж. Chalandon, пос. съч., стр. 105, бел. 1; Златарски, История, II, стр. 182.
13Според Латаврин, България и Византия, стр. 419—420, който се присъединява към мнението на по-старите руски автори, между тези скити е имало може би и руси. Според него някои райони в Паристрион по това време били независими. Срв. Любарский, Анна Комнина, стр. 517. бел. 649.
14Боемунд дочакал Вриений (Бриен) и неподчинилите се на императора графове и, както бе вече казано, отишъл при баща си в Салерно. Роберт не се отчаял и отново събрал голяма войска, за да мине в Илирик. Двамата му синове Рожер и Гвидо завзели Валона и Бутринто. Роберт с един кораб се отправил към Кефалония, която била завзета от сина му, а останалите кораби отправил към Водица (на залива на Арта), която била в ръцете на норманите. Роберт умрял в Кефалония на 17 юли 1083 г. Император Алексий възнаградил венецианците с големи привилегии, като между другото ги освободил от всякакви данъци в търговията им по цяла Византия. Рожер отнесъл тялото на баща си в Апулия. Драч минал отново на страната на Византия Алексий Комнин се върнал в Цариград в деня на раждането на Ана Комнина (1 декември 1083 г.). След неговото завръщане турците, с чийто никейски султан Сюлейман бил сключил договор, отново започнали да нападат земите на Византия дори до самата Пропонтида. Сюлейман оставил в Никея военачалника Апелхасим (Абул Касим), а сам превзел Антиохия. Неговият чичо Татуш, братът на великия султан Малек шах, го нападнал и го принудил да се самоубие. Малек шах се уплашил от нарасналата мощ на брат си и затова изпратил при Алексий Сиаус (Чауш) с предложение за сродяване и мир. Той дал писмени пълномощия на Сиаус в случай на успех да отстрани от всички приморски градове турските управители. Алексий обаче привлякъл на своя страна Сиаус и го накарал да използва даденото му пълномощие. Сиаус най-напред изгонил турския управител на Синопе — Харатик.
15За Сиаус вж. Moravcsik. Byzantinoturcica, II, стр. 274. Ана Комнина употребява неправилно „чауш" като собствено име.
16Апелхасим останал управител на Никея. Той се домогвал до султанската власт. Когато нахлул във Витиния, императорът изпратил срещу него Татикий, а после и Вутомит. Апелхасим едва се спасил в Никея. Императорът се мъчел да го привлече на своя страна и го обсипал в Цариград с големи дарове. Тези събития станали през първата на 1086 г. Вж. Chalandon, пос. съч., стр. 101. Султанският пълководец Прозух обсадил Никея.
17Когато говори за старите граници на Византия, Ана Комнина пише и за положението при Алексий Комнин. С ромейска помощ Никея била освободена от обсадата.
18Султанът изпратил емира Пузан против Никея. Апелхасим отишъл с дарове при султана, но бил погубен от него. И Татуш обаче бил разбит и убит от Паргиарух, сина на убития султан. След смъртта на султан Малек шах държаните в плен от него двама сина на Сюлейман избягали и се върнали в Никея (1092). Братът на Апелхасим им предал бащиното наследство. По-възрастният от братята — Килидж Арслан — бил провъзгласен за султан. Между това главният управител Елхан завладял Аполониада и Кизик. Изпратеният против него пълководец Александър Евфорвин бил разбит. Вторият византийски пълководец Оп разбил Елхан, който се подчинил на Византия и станал християнин.