Алексиада

Посещения: 5078

 

14. Куманите минават Дунава и опустошават земите на ромеите чак до Одрин

 

X, 2. Един човек, произхождащ не от благородно съсловие, а от долно, като дошъл от военния лагер,1 започнал да разправя, че е син на Диоген2, макар този син да бил вече загинал, когато братът на самодържеца, Исак Комнин, завързал при Антиохия сражение. Този, който иска да научи по-големи подробности, може да прочете за това в съчиненията на славния кесар3. Въпреки че бил вразумяван от мнозина, този човек не се спирал пред нищо. Той дошъл от Изток беден и облечен в кожух, но твърде лукав и много ловък, бродел из града по къщите и улиците, разправял за себе си големи работи и казвал, че бил Лъв4, синът на предишния император Диоген, който, както се каза, бил загинал при Антиохия, ударен от стрела. И тъй този мошеник съживил мъртвеца, накичил се с името му и започнал открито да проявява желание да царува, като подвеждал по-лековерните. И това нещастие било една добавка към бедите на императора, тъй като съдбата му изиграла с този зъл дух като че ли някаква нова драма. И както живеещите охолно, след като се наситят, си поръчват и изяждат още някакъв меден сладкиш, така и ромейската съдба, струва ми се, като се налудувала и преситила от многото злини, подиграла се на императора още и с тези лъжецаре. Самодържецът, разбира се, не обръщал никакво внимание на говореното. Но тъй като този прост войник5 не преставал да бръщолеви такива неща във всяко време и по пътищата, и по улиците, това достигнало до ушите на Теодора, сестра на владетеля Алексий и съпруга на онзи загинал Диогенов син. И тя се измъчвала, като не можела да понася тези глупости. След убиването на мъжа ѝ тя избрала монашеството и живеела най-строг отшелнически живот, отдадена само на бога. След като този негодник не се вразумил от неколкократните напомняния, самодържецът го изпратил в Херсон и заповядал да го държат под стража. Когато пристигнал там, той се изкачвал нощем по градските стени и като се навеждал и говорел много пъти с куманите, които идвали постоянно да търгуват и да доставят оттам нужните им неща, споразумял се с тях и превързвайки се с въже, през нощта се спуснал от стената. Куманите го взели със себе си и заминали в страната си.6 След като живял доста време с тях, той успял до такава степен, че те го наричали вече и император. А куманите, понеже копнеели да лочат човешка кръв, да се наядат с човешко месо и да съберат голяма плячка от нашата земя, използвали този Патрокъл7 като повод и замислили да предприемат поход срещу ромеите, за да го поставят, разбира се, на бащиния му престол. Тогава те криели това свое намерение. Това не останало скрито от самодържеца. Затова той въоръжил, доколкото можал, войските и се готвел за сражение с варварите. Той бил вече успял да укрепи проходите, които, както казахме, на местен език се наричали клисури. След известно време, когато се научил, че куманите заедно със самозванеца завзели Паристрион, той свикал главните военачалници, роднините и близките си и се съветвал дали трябва да потегли срещу тях. Всички го разубеждавали в това. И той не могъл да се довери сам на себе си, нито искал да последва мнението на своите хора, но като предоставил всичко на бога, от него търсел решението. Затова свикал всички от църковния и воинския чин и вечерта отишъл в големия божи храм, където присъствал, разбира се, и самият патриарх Николай8. Последният се бил възкачил на патриаршеския престол през седмия индикт в 6592 г.9, след като Евстратий Гарида10 се оттеглил.

Той написал на две листчета въпроса, дали трябва да излезе срещу куманите и да ги нападне или не, и заповядал на председателя на цялото събрание да ги постави в олтара. След като цяла нощ били пети химни, на разсъмване този, който поставил листчетата, влязъл, взел едното листче, изнесъл го и го прочел, разпечатвайки го пред очите на всички. Самодържецът сметнал отговора като божие откровение и се посветил изцяло на военния поход, като чрез писма свикал отвсякъде войските. И тъй, като се приготвил добре, той се гласял да тръгне срещу куманите. И след като свикал цялата войска и стигнал до Анхиало, императорът извикал зетя си, кесаря Никифор Мелисин, Георги Палеолог и племенника му Йоан Таронит и ги изпратил в Берое11, за да бдят и осигурят безопасността на града и околността му. После, като разделил войската, поставил ѝ за военачалници останалите вождове Даватин, Георги Евфорвин и Константин Умбертопул и ги изпратил да охраняват клисурите, разположени по Зигос. След това се отправил за Хортарея12 (така се наричала тази клисура на Зигос), обиколил цялата планина Зигос, за да провери дали тези, които са поели грижата за това, са изпълнили всички негови предишни заповеди, и да оправи, ако има нещо необходимо или недовършено, за да не могат куманите да минат лесно през тези проходи. И тъй, като уредил всичко, той се върнал оттам и се разположил на стан при така нареченото Свещено езеро13, което се намира близо до Анхиало. Когато през нощта дошъл някой си влашки първенец Пудил и известил, че куманите са преминали Дунава14, императорът свикал на разсъмване по-видните от близките си и военачалниците и решил, че е необходимо да се посъветва какво трябва да се направи. Когато всички се изказали, че трябва да отидат в Анхиало, той веднага изпратил в така наречените Терми15 Кантакузин и Татикий с някои наемници, а също така Скалиарий, Елхан16 и други първенци, за да пазят тамошните земи. Самият той се отправил за Анхиало. А когато се научил, че куманите се насочват срещу Адрианопол, извикал всички адрианополски първенци, между които изпъквали Катакалон, наричан Тарханиот17, и Никифор, синът на обявилия се някога за узурпатор Вриений, който [после] също се обявил за узурпатор и бил ослепен, и им възложил да охраняват най-строго крепостта.

И той им заповядал, когато куманите дойдат, да не започват войната срещу тях малодушно, но да се целят и да стрелят срещу неприятелите от разстояние, като държат вратите винаги затворени. Той им обещал много благодеяния, ако изпълнят заповедта. Това заповядал самодържецът на Вриений и на другите и ги изпратил с благи надежди в Адрианопол. А на Константин Евфорвин Катакалон той заповядал с писмо да вземе така наричания Манастра (полуварварин, който придобил голям опит във войната) и Михаил Анемас с подчинените им войници и когато узнаят, че куманите са преминали клисурите, да ги последват отзад и да ги нападнат ненадейно.

X, 3. Но когато куманите узнали от власите пътищата през проходите и по този начин преминали лесно през Зигос и бързо се приближили до Голое, жителите му, като вързали началника, натоварен със защитата на крепостта, предали го на куманите, а тях приели с радостни възклицания. Константин Катакалон, помнейки добре наставленията на императора, пресрещнал излезлите за фураж кумани, нападнал ги смело и веднага пленил от тях около 100 души. Императорът го приел веднага и го наградил с достойнството „нобилисим"18. А жителите на Дямполи на другите околни градове, като видели, че куманите са завладели Голое, отишли при тях, радостно ги посрещнали, предали градовете и приветствали лъжливия Диоген. А той, след като станал господар на цялата област, вдигнал всичката куманска войска и се отправил за Анхиало, като искал да нападне веднага неговите стени. Императорът, който бил вътре и от дете имал голяма опитност във военните работи, като видял, че местоположението пречи на куманите да нападнат и същевременно защитава стените, разделил войската си на две, отворил вратите на крепостта и вън от нея разположил войниците в боен ред по отреди. Една част от ромейската войска надала викове около крайната част на куманската войска, обърнала я в бягство и я преследвала чак до морето. Самодържецът, като видял това, понеже нямал достатъчно войски срещу толкова голямо множество неприятели и не могъл да се противопостави, заповядал на всички да застават занапред в бойния ред и никой да не изтичва извън строя. А куманите се нареждали и заставали и те срещу ромейската войска, като също така не нападали. Това ставало три дни от сутрин до вечер, тъй като местоположението пречело на желанието им да се бият, а и никой от ромейската войска не изтичвал срещу тях. Крепостта Анхиало има следното разположение. От дясната страна е Черно море, а от лявата страна — неравна и непроходима земя, покрита с лозя, която е неудобна, за да препускат по нея конници. Какво станало след това? Варварите, като видели твърдостта на императора, отчаяли се в намерението си и се отправили по друг път за Адрианопол, излъгани от самозванеца, който казвал: „Когато Никифор Вриений чуе, че съм дошъл до Адрианопол, ще отвори вратите и ще ме приеме с преголяма радост, ще даде пари и ще ме удостои с пълно благоразположение. Макар и не по родство, но поради обич той има към баща ми братско държане. След като ни бъде предадена крепостта, ние ще тръгнем напред към столицата." Той наричал Вриений чичо, защото бил подочул за истинското положение. Царувалият някога Роман Диоген пожелал да се побратими с този Вриений, понеже знаел, че той надминава всички съвременници по ум, че е с честна мисъл и че е напълно правдив в думи и дела. И наистина това било извършено със съгласието на двамата. Това е истина и тя е известна в този вид на всички, но самозванецът отишъл толкова далеч в безсрамието си, че нарекъл Вриений наистина чичо. Такива били хитростите на самозванеца. А куманите като варвари, надарени природно с непостоянен и променлив ум, послушват думите му и като се отправили за Адрианопол, разположили се на лагер извън този град. Там се водили непрекъснато битки в продължение на четиридесет и осем дни, защото по-младите и тези, които горели от нетърпение да се бият, излизали всеки ден и постоянно завързвали сражения с варварите. По това време, когато самозванецът потърсил отдолу Никифор Вриений, последният се навел от кулата и доколкото могъл да разбере от гласа на човека, казал, че не го признава за син на Роман Диоген, който поради благоразположение, както казахме, му станал брат, което обикновено се случвало често, и че истинският син на Роман Диоген бил загинал в Антиохия. Като казал това, Никифор Вриений позорно отпратил лицемера. Но с течение на времето обсадените започнали да се чувстват вече затруднени и с писмо поискали от самодържеца помощ. А той веднага заповядал на Константин Евфорвин да отдели достатъчно число от подчинените си комити и да влезе с тях нощно време в Адрианопол през Калатадите. Катакалон тръгнал веднага за Орестиада, обладан от хубавите надежди, че не ще бъде забелязан от куманите. Но той се, излъгал в очакванията си, защото куманите, щом се научили за това, веднага излезли с голяма конница и като го нападнали, отблъснали го назад и го преследвали жестоко. Тогава и неговият син Никифор, който после ми стана зет, като се ожени за по-малката ми сестра, багренородната Мария, уловил с две ръце дългото си копие и обръщайки се, като пресрещнал преследващия го скит, ударил го в гърдите и той веднага паднал мъртъв. Никифор наистина знаеше да върти копие и да се прикрива с щит. А ако някой го видеше да препуска, не би го сметнал за ромей, но за човек, дошъл от Нормандия. Защото, когато препускаше, този юноша беше чудна гледка и наистина съвършено творение на природата. Беше много благочестив към бога, в отношенията си с хората — благ и приятен. Не били изминали още четиридесет и осем дни, и по заповед на Никифор Вриений (който тогава имал пълната власт над Адрианопол) храбрите войници, като отворили внезапно вратите, излезли против куманите. В завързалото се ожесточено сражение паднали много ромеи, които се сражавали храбро и не пощадили живота си, но от своя страна те убили още повече неприятели. Тогава и Мариан Маврокатакалон19, като видял Тогортак (който бил началник на куманската войска), уловил с две ръце дългото копие и веднага препуснал срещу него, отпускайки напълно юздите на коня си. И насмалко той щял да го погуби, ако не били успели да го спасят намиращите се наоколо му кумани, които малко останало да убият и Мариан. Този Мариан, макар и да бил млад и току-що навлязъл в юношеските години, често излизал на кон от вратите на Орестиада, за да се сражава срещу куманите, и всеки път се връщал победител, като ранявал или убивал противниците си. Той бил наистина най-храбър боец, на най-храбри родители още по-храбър син, получил храбростта като бащино наследство. Изтръгнат от близка смърт и разгневен, той тръгнал срещу Лъжедиоген, който стоял на отвъдния бряг на реката, на същото място, където Мариан се бил сражавал с куманите. И когато го видял облечен в пурпур като цар, а хората му разпръснати, Мариан замахнал с камшика си и го ударил безмилостно, като го нарекъл лъжлив император.

X, 4. А императорът, когато се научил за упоритостта на куманите около Адрианопол и за непрекъснатите сражения, които ставали там, сметнал, че е необходимо и самият той да тръгне от Анхиало за нататък. И тъй той извикал главните военачалници и видните граждани и се съветвал какво да прави. Някой си, по име Алакасей, се приближил и казал: „Баща ми е бил някога случайно близък на бащата на самозванеца. И тъй аз ще отида и като го отведа в някоя крепост, ще го заловя." След това те търсели начин, по който да извършат това дело. Алакасей, подражавайки на близкия на Кир Зопир20, предложил на самодържеца своя начин. Той заявил, че ще се обезобрази, ще си остриже брадата и косата и ще отиде при Лъжедиоген, уж като че ли тези страдания му бил причинил самодържецът. Това, което казал, той направил и това, което обещал, той осъществил. Защото, щом императорът одобрил съвета, Алакасей се остригал до кожата, изподраскал си тялото и отишъл при онзи фалшив Диоген. Между другото той му припомнил и старата дружба и добавил: „След като изстрадах много ужаси от страна на самодържеца Алексий, аз се осмелих да дойда при тебе поради старото приятелство на баща ми към твое величество, за да ти помогна в предстоящите събития." Служел си и с такива ласкателни имена, за да го привлече повече. И за да разкажа по-подробно за работите около него, той получил от самодържеца писмена заповед до натоварения с охраната на някаква крепост, наречена Пуца21, която гласяла: „Извърши всичко, което ти каже този, който се яви, като му се подчиниш без колебание." (Защото императорът правилно предположил, че куманите ще отидат там, след като се вдигнат от Адрианопол.) След като тези неща били уредени по този начин, Алакасей, който, както казахме, се бил остригал до кожата, се приближил до самозванеца и казал: „Заради тебе преживях много ужаси, заради тебе бях обиден и окован, заради тебе стоях затворен много дни, откак влязох в ромейските предели, понеже бях заподозрян от самодържеца поради приятелството на моя баща към тебе. И тъй, след като се освободих от окови, аз избягах тайно при тебе, господарю мой, за да ти предложа услугите си." Диоген го приел добре и го запитал какво трябва да се направи, за да изпълни плана си. А той отговорил: „Виждаш ли тази крепост и това широко поле, което ще стигне за конете да пасат толкова дни, колкото желаеш да дадеш за почивка на себе си и на войската? Засега ние не трябва да отиваме по-нататък, но трябва да останем за малко време тук, докато се съвземем след превземането на крепостта и докато излезлите кумани докарат необходимите припаси. И тогава ще тръгнем за столицата. Ако ти е приятно, аз ще видя пазителя на крепостта, който отдавна ми е всецяло предан, и ще направя да ти я предаде без бой." Този план се харесал на Диоген. През нощта Алакасей завързал царското писмо и го изпратил в крепостта с помощта на стрела. Пазителят ѝ прочел писмото и се приготвил да предаде казаната крепост. На сутринта Алакасей се приближил пръв до вратите и се престорил, че разговаря с пазителя на крепостта. Преди това той уговорил с Диоген знак, та когато го забележи, веднага да влезе в крепостта. След като се преструвал доста дълго време, че говори с пазителя на крепостта, той дал на самозванеца знака, който му бил обещал. Когато го забелязал, Диоген влязъл смело с няколко войници. Тези отвътре го приели твърде радостно. Началникът на гарнизона в Пуца го поканил на баня и понеже за същото го помолил и Алакасей, той веднага ги послушал. След това нему и на придружаващите го била сложена богата трапеза. И след като хапнали и пийнали достатъчно вино, което точили от пълни мехове, всички едновременно заспали дълбоко. Но веднага ги обкръжили самият Алакасей и началникът с неколцина други. Те им отнели конете и оръжието, като оставили Диоген да хърка там, а подчинените му избили и веднага ги хвърлили в някакви ями като в естествени гробове. И Катакалон, който по заповед на императора следвал куманската войска, като видял, че Диоген влязъл в крепостта, а куманите се пръснали за фураж, отдалечил се и построил лагера си близо до града, за който вече споменахме. Алакасей не посмял да съобщи на самодържеца за Диоген, понеже куманите се били пръснали навсякъде, но с него се отправил направо за Чорлу, за да отиде в столицата. Когато за това се научила господарката, майка на царя, която управлявала царските работи, тя веднага и бързо изпратила друнгария на флотата, скопеца Киминиан Евстатий, за да вземе и доведе в столицата Диоген. Той водил със себе си някой си турчин на име Камир, с когото си послужил, за да ослепи Диоген. А самодържецът, който се намирал в Анхиало, като се научил, че куманите са се разпръснали, за да плячкосват съседните земи, вдигнал се оттам и се отправил за Малка Никея. А когато се научил, че Кичес, един от вождовете на куманската войска, носейки голяма плячка, завзел теснините на Тавроком с около дванадесет хиляди кумани, които бил пръснал да плячкосват, императорът с подчинените си войски слязъл и се разположил край брега на реката, която тече през полето, разположено под тези теснини. Това място било пълно с подъбиче и храсти. Той разположил там войските си. После, като отделил достатъчно голяма част турци, които били отлични стрелци, изпратил ги срещу куманите, за да ги привлекат към склона, като започнат бой и направят няколко конни нападения. Куманите ги нападнали и стихийно ги преследвали чак до ромейската войска. После задържали за малко конете си и като се наредили в редици, готвели се да се нахвърлят и срещу ромейската войска. Самодържецът видял да изскача пред фалангата и да препуска пред редиците един дързък кумански войник, който почти давал вид, че търси човек, за да се срази с него. Понеже не можал да понесе, дето и дясното, и лявото крило не проявяват мъжество, той сам, противно на всички, отпуснал напълно юздите и пръв ударил с копието си варварина, който търсел сражение. После пронизал с меча си гърдите му и го свалил от коня. През този ден императорът се проявил повече като войник, отколкото като пълководец. И тъй той вдъхнал веднага смелост в ромейските редове и не по малък страх у скитите. Той разкъсал войската им, връхлитайки върху тях като кула. Като било унищожено по този начин единството на варварите, те навсякъде побягнали неудържимо. Тогава паднали около седем хиляди кумани, а три хиляди били пленени. Като отнели цялата плячка, началниците на ромейската войска по заповед на самодържеца не позволили тя да се раздели според обичая, но я дали на населението, понеже била плячкосана от околните земи. След като императорската заповед прелетяла като птица по цялата околност, всеки от ограбените идвал и разпознавайки своето, си го вземал. Биейки се по гърдите, те молитвено простирали ръце към небето и се молели за доброто на самодържеца. И можело да се чуе как смесен глас от мъже и жени достигал чак до лунния кръг. Така станали тези събития. А самодържецът весело събрал войските и се върнал отново в споменатата Малка Никея. След като прекарал там два дни, на третия ден си тръгнал и заминал за Адрианопол, където останал доста време в дома на Силвестър. А всички кумански водачи, отделяйки се от останалата войска, отишли при него доброволно с желание да го излъжат и се престорили, че искат бързо да сключат с него мир, за да може куманската войска да се отдалечи, докато трае времето на примирието. Те се забавили три дни, а след третия ден през нощта тръгнали за страната си. След като узнал измамата на куманите, самодържецът съобщил това чрез бързоходци на натоварените с охраната на проходите на Зигос, за да не бъдат небрежни, но да бдят непрекъснато, та ако може някак, да ги заловят. А сам, като се научил, че цялата куманска войска продължава да се движи напред, веднага се отправил с войниците, които имал под ръка, за едно селище, по име Скутари22, на осемдесет стадия от Адрианопол, а после за Агатоники23. Когато узнал, че куманският лагер се намира още при Аврилево24 (това място лежи недалеч от споменатите градове), той отишъл там и като погледнал и видял отдалеч безбройните огньове, които били запалили, изпратил да повикат Маврокатакалон и други видни вождове на войската и с тях се съветвал какво да прави. Тогава решили, че трябва да извикат съюзническите вождове Уза (от сарматите), скита Караджа и полуварварина Манастра и да им заповядат, като се върнат, да запалят по петнадесет и повече огньове при всяка палатка, та куманите, виждайки толкова много огньове, да сметнат за безчислена ромейската войска и изплашени от това, да не нападат за в бъдеще безстрашно. Изпълнението на този план внушило голям страх в душите на куманите. А самодържецът на сутринта се въоръжил и тръгнал с войските си срещу тях. След като и двете страни започнали боя, куманите обърнали гръб. Императорът разделил войската си и изпратил леко въоръжените да тичат напред, а сам на кон преследвал бягащите неудържимо. Като ги настигнал около клисурата Сидера25, той избил мнозина от тях, а повечето пленил. Изпратените напред войски завладели цялата плячка на куманите и се върнали. А императорът, като прекарал цяла нощ на върха при Сидера, понеже било много студено, на разсъмване дошъл в Голое. Там останал едно денонощие, за да почете всички, които се били сражавали храбро, и да ги удостои с най-големи дарове. След като привел в изпълнение намерението си и изпратил всички войници радостни по домовете им, той пристигнал за две денонощия в столицата.

 

1Т. е. войник. G. Buckler, Anna Comnena, A study, Oxford, 1929, стр. 373, бел. 9, в χάραξ (лагер) вижда гр. Харакс и превежда „произхождащ от Харакс".
2Роман IV Диоген.
3Т. е. Никифор Вриений.
4Според Никифор Вриений обаче (I, 6), към когото Ана Комнина препраща читателя, това бил не Лъв, а Константин, женен за Теодора, сестрата на Алексий Комнин. Той загинал още през време на царуването на баща си.
5Или „жител на гр. Харакс.
6Към края на 1092 г. Вж. Васильевский, Византия и печенеги, стр. 111.
7Ахил се намесил отново във войната против Троя, за да отмъсти на троянците заради убийството на приятеля си Патрокъл.
8Николай Граматик, цариградски патриарх (1084—1111).
9Т. е. 1084 г.
10Цариградски патриарх (1081—1084).
11Дн. Стара Загора.
12Според Jirecek, Die Heerstrasse, стр. 147, това е проход при Анхиало, който y Теофилакт Симоката се нарича Sabuleti Canales.
13Според Златарски, История, II, стр: 213, бел. 1, това очевидно е дн. Атанаскьойско езро.
14Въпреки съобщението на Ана Комнина в началото на главата, че куманите са преминали в Паристрион, т. е. са минали през Дунава, тук тя твърди, че Пудил осведомил императора за преминаването на Дунава от страна на куманите. Любарский, Анна Комнина, стр. 555, бел. 950, смята, че при първото споменаване Ана Комнина е имала пред вид преминаването на отделни отреди, а Пудил вероятно е съобщил за преминаването на цялата куманска войска. За другите обяснения на това противоречие у Ана Комнина вж. на същото място у Любарский.
15Римските Aquae calidae, дн. Айтоски бани.
16τοῦ τε Σκαλιαρίου τοῦ Έλχάν. У Leib, Anne Comnene, стр. 193, е преведено с „хана Скалиарий", a Buckler, Anna Comnena, стр. 160, бел. 2, предлага да се чете: τοῦ τε Σκαλιαρίον καὶ τοῦ Έλχᾶν, τ. е. Скалиарий и Елхан. За това име вж. Moravcsik, Byzantinoisrcica, II. стр. 277.
17Според Никифор Вриений (III, 7) този Тарханиот е бил наместник (= управител) на Одрин.
18За това достойнство по времето на Алексий Комнин вж. Brihier, Les institutions, стр. 139.
19Зет на Ана Комнина, оженен за една от сестрите на Никифор Вриений.
20Зопир бил близък не на Кир, а на Дарий. Той се престорил на дезертьор и за да внуши доверие, си отрязал носа и ушите. Избягал във въстаналия Вавилон, за да отвори тайно вратите му на войските на Дарий (Her., III, 154).
21Пуца (Поджа) — крепост на едноименна река, южно от Айребол и западно от Родосто. Вж. Златарски, История, II, стр. 215.
22Крепост на северозапад от Одрин, при дн. село Щит. Вж. Златарски, История, II, стр. 218, бел, 1.
23Крепост северно от Одрин. Вж. Златарски, История, II, стр. 218, бел. 1.
24Връх на север от Скутари (Щит), дн. Дервишка могила. Вж. К. Иречек, Княжество България. II. Пътувания по България, Пловдив, 1889, стр. 696.
25Σιδερᾶ Κλισοῦρα според Златарски, История, II, стр. 191, бел. 3, не може да се свърже с един определен проход.