Алексиада

Посещения: 6099

 

15. Началото на кръстоносните походи

 

Χ, 5.———1 Още не си бил починал, и [Алексий] чул слухове за приближаването на безбройни франкски войски. Той се плашел от идването им, защото познавал техния неудържим устрем, непостоянния и променлив характер и всичко друго, което изобщо е присъщо или последица от природата на келтите2, и че те, понеже са алчни за пари, винаги са известни с това, че при пръв случай лесно нарушават договорите. Наистина той винаги бил слушал за това и то се потвърждавало напълно. И той не бил паднал духом, но всякак се подготвял, за да бъде готов за война, ако се наложи. И наистина действителността била по-страшна и надминавала мълвата. Защото целият Запад и всички варварски народи, които живеят отвъд Адриатическо море до Херкулесовите стълбове3, всичко това се вдигнало заедно от селищата си и вървяло към Азия, пътувайки през цяла Европа с цялото си домочадие. А причината около събитията по това толкова голямо движение била следната. Един келт, по име Петър, с прякор Кукупетър4, бил отишъл да се поклони на Светия гроб,5 но едва се върнал в страната си, след като претърпял много ужаси от турците и сарацините, които опустошавали цяла Азия. Той не се примирил с несполуката в целта, но отново пожелал да поеме същия път. Като разбрал обаче, че не трябва да поема пак сам пътя за Светия гроб, за да не му се случи нещо по-лошо, той взел умно решение. Решението му било да разгласи във всички латински страни [следното]: „Глас божи ми заповяда да известя на всички графове във Франция да напуснат своите имения, за да се отправят на поклонение на Светия гроб и с всичките си сили и от все сърце да побързат да освободят Ерусалим от ръцете на агаряните." И той наистина имал успех. Той като че ли станал причина душите на всички да чуят някакъв божи глас и успявал да събере разните келти от различни места с оръжието, конете и останалото бойно снаряжение. И те били обхванати от такава готовност и устрем, че изпълнили всички пътища. Тези келтски войници били придружавани от невъоръжено множество, по-многобройно от пясъка и звездите, носещо червени кръстове на раменете си,6 и от жените и децата си. И човек можел да ги види да се стичат отвсякъде като някакви реки и да се насочват към нас с цялата си войска най-вече през Дакия. Идването на толкова много народ се предшествало от скакалци, които не закачали житото, но ужасно опустошавали лозята. Това наистина било знамение, което тогавашните гадатели тълкували [в смисъл], че тази толкова голяма келтска войска не ще се меси в християнските работи, но ще се стовари страшно върху варварите исмаелити, които са станали роби на пиянството, виното и Дионис. Идването на такова множество не станало нито едновременно, нито по един и същ път (и наистина как толкова големи множества, устремили се от различни места, биха могли да преминат заедно пролива на Лонгобардия7?). Едни минали първи, други втори, а след тях трети. Така всички един след друг преплавали и [после] преминали през сушата. Всяка тяхна войска, както казахме, се предшествала от безчислено множество скакалци.

И тъй всички, които били видели това, знаели, че те са предшественици на франкските войски. Когато тук-там някои започнали вече да преминават пролива на Лонгобардия, самодържецът извикал някои началници на ромейските войски и ги изпратил към пределите на Дирахиум и Авлона, като им наредил да посрещат дружелюбно тези, които преминават, и да устройват по протежение на пътя им богати пазари от всички селища. После непрекъснато да ги придружават незабелязано и ако видят, че правят набези и че излизат да плячкосват околните селища, да ги отблъсват с леки престрелки. При тези началници имало някои лица, които знаели латинската реч, за да уреждат възникналите помежду спорове. Но нека разкажем по-ясно и по-подробно нещата. Според слуха, който бил проникнал навсякъде, Гонтофре8 бил първият, който продал своите земи и предприел предстоящото пътуване. Този човек бил много богат и много се гордеел с благородството си, храбростта си и със знатността на рода си. Наистина всеки келт се стараел да изпъкне над другите. И се зародило движение от мъже и жени, каквото никой не помни да е имало. По-простичките били наистина увлечени да се поклонят на Божи гроб и да посетят светите места. Но лошите хора и най-вече тия като Боемунд9 и неговите единомишленици имали друга, скрита мисъл, а именно да могат някак по пътя да завладеят самата столица, която смятали като някаква плячка. Боемунд смущавал духовете на повечето благородни [воини], тъй като хранел стара омраза срещу самодържеца. И тъй Петър, след като разгласил това, пръв от всички преминал пролива на Лонгобардия с осемдесет хиляди пешаци и сто хиляди конници и през пределите на Унгария стигнал до столицата. Келтският народ, както всеки може да предположи, е изобщо твърде горещ и буен, а когато пък се възбуди, е неудържим.

X, 6. А когато императорът се научил какво бил претърпял Петър по-рано от турците10 и го посъветвал да дочака пристигането и на останалите графове, той не послушал, уповавайки се на множеството, което го придружавало, и като преминал [протока], разположил лагера си до градчето, носещо името Еленопол11.

X, 7. Като научил всичко това, самодържецът изпратил бързо Вутумит в град Епидамн, наричан по-често Дирахиум, за да вземе Ув,12 и понеже се боял от идващите отзад келтски пълчища и войски, заповядал му да не продължава пътя си направо, а да направи завой и през Филипопол да го доведе в престолния град. А императорът приел Ув с почести, засвидетелствал му голямо благоволение и му дал доста много пари. По този начин той го склонил бързо да стане негов васал, като се закълне с обичайната за латиняните клетва.13

X, 8. Но събитията около Ув са началото. Боемунд, за когото по-горе в разказа често споменавахме, непълни петнадесет дни след това преминал морето и слязъл на брега на Кавалион14 заедно с разни графове и войска, която надминавала всяко число. Това място е близо до Воюса15. Това са имена на селища в онези предели. Никой да не ви порицава, загдето си служим с тези варварски имена, които могат да осквернят историческия разказ. ———16

Χ, 9. По онова време и граф Гонтофре преминал17 с други графове и десет хиляди конна войска и седемдесет хиляди пехота и като дошъл до столицата18, разположил войската си край Пропонтида — от моста, близо до Космидион19, чак до самия Св. Фока20. Когато императорът настоявал да премине Пропонтидския пролив, той отлагал от ден на ден, като измислял причина след причина. Въобще той изчаквал пристигането на Боемунд и на останалите графове. Защото Петър в началото бил предприел едно толкова голямо пътуване, за да се поклони на Светия гроб, но другите графове, и от тях най-много Боемунд, запазвали старата омраза срещу самодържеца и търсели сгодно време да му отплатят за онази блестяща победа, която той спечелил, когато завързал с Боемунд сражението при Лариса.

Обхванати от една и съща мисъл и мечтаещи да завладеят столицата, те дошли до едно и също решение (аз често го споменавах по-горе), а именно, като пътували привидно към Ерусалим, те в същност желаели да отнемат властта на самодържеца и да завладеят столицата. ———21

X, 10. След него пристигнал и така наричаният граф Раул с петнадесет хиляди конници и пехота. Той се разположил край Пропонтида, до манастира на патриарха,22 с подчинените си графове, а останалите поставил чак до Состенион23. ———

X, 11. Толкова за Гонтофре и Раул и за другите, които ги следвали. А Боемунд заедно с другите графове дошъл в Апри24.———

 

16. Радомир и Манастра служат във византийската войска

 

XI, 2. ——— И така цялата ромейска войска влязла в Никея.25 Но Вутумит познавал пълчищата на келтите и ги подозирал поради непостоянството на характера им и неудържимата сила на нападението им да не би, като влязат, да завладеят крепостта. От друга страна, като видял, че сатрапите в града са достатъчно силни в сравнение с неговата войска и че ако само пожелаят, могат да вържат и да убият ромеите, той веднага взел ключовете от вратата. Тогава от всички други врати, които били затворени от по-рано поради страх от намиращите се наблизо келти, за влизане и излизане била отворена единствено тази врата. И тъй, като взел в ръцете си ключовете от тази врата, той решил, че с хитрост трябва да намали числото на сатрапите, за да може лесно да ги надвие, та те да не замислят против него нещо лошо. Той ги извикал и ги посъветвал да отидат при самодържеца, ако искат да получат от него много пари, да бъдат удостоени с най-голяма почит и да им бъдат определени ежегодни възнаграждения. Той убедил турците и като им отключил през нощта, изпратил ги последователно на малки групи през близкото езеро до Радомир и полуварварина Манастра, които чакали около градчето, наречено по името на св. Георги. На тях заповядал, щом турците слязат от корабите, веднага да ги изпращат при самодържеца, без да ги задържат нито миг, за да не се съберат с изпратените след тях турци и да замислят нещо лошо. Това било наистина ясновидство и неоспоримо доказателство за опитността на този мъж. Защото, докато изпращали веднага при самодържеца тези, които идвали, те били сигурни и никаква опасност не ги заплашвала. Но след като станали немарливи, задържаните от тях варвари започнали да стават опасни за тях. Защото, когато се събрали повече, те решили да направят едно от двете: или да нападнат ромеите през нощта и да ги убият, или да ги заведат вързани на султана. Понеже всички намерили за по-добро последното, те нападнали през нощта ромеите и излезли оттам, като ги отмъкнали според решението си вързани. После те пристигнали на височината Азала (това място отстои на стадии от стените на Никея) и като дошли там, както е редно, слезли от конете, за да им дадат почивка. Но тъй като Манастра бил полуварварин и знаел турски език, а и самият Радомир не бил незапознат с този език, понеже някога бил пленник у турците и прекарал между тях дълго време, те непрекъснато им подхвърляли подкупващи слова: „Защо —казвали те — ни приготвяте смъртоносната чаша, без да имате от това и най-малка полза за себе си? Докато всички други са получили от самодържеца големи дарове и им е определено да получават ежегодно парични суми, вие сами себе си лишавате от тези толкова големи придобивки. И тъй недейте се грижи така лошо за себе си и не се хвърляйте в явна погибел, когато е възможно да се спасите без опасност, да се върнете у дома си, отрупани с богатство, и да станете може би собственици на имения. Защото може би ще се натъкнете на ромейски засади (те посочили с ръце към поточетата и към блатистите места), ще загинете и ще погубите напразно живота си. Наистина против вас кроят засади не само твърде много келти и варвари, но и неизброимо множество ромеи. Ако ни послушате, обърнете конете и да отидем заедно при самодържеца. И кълнем ви се в бога, че ще получите от него безброй дарове. После ще отидете като свободни безпрепятствено, където ви е угодно." Турците послушали думите им и като се заклели взаимно във вярност, отправили се при самодържеца. Когато самодържецът ги видял да пристигат в Пелекан, той ги погледнал весело и макар и да негодувал в себе си много против Радомир и Манастра, за момента ги отпратил да си починат. Тези от турците, които пожелали да му служат, получили на следния ден безброй милости. А и тези, които се стремели към своите места, получили немалко дарове и им било позволено да постъпят според желанието си. По-късно императорът се карал много на Радомир и на Манастра заради необмислеността им. Но когато видял, че те от срам не могат дори да го гледат в очите, той си променил държането и побързал да ги привлече с ласкави думи. Толкова за Радомир и Манастра. ———26

 

17. Боемунд отново преминава от Италия в Илирик

 

XII, 1. ——— А сам бързо тръгнал за Солун да обучава във военното изкуство новобранците и същевременно да попречи на Боемунд, според както се мълвяло за него, да премине от Лонгобардия на наша земя.27

XII, 3. ——— [Императорът] изпратил други писма до намиращите се на Запад военачалници и им наредил веднага да отпътуват за Стланица28. А той, като излязъл от Византион, както се каза по-горе, тръгнал за западните области и дошъл в Солун през месец септември, четиринадесети индикт, на двадесетата година, откак поел юздите на царската власт.29 Той накарал да дойде с него и императрицата. ———30

XII, 4. ——— Когато пристигнал в Солун, както успяхме да изясним в разказа си, императорът се готвел против десанта на Боемунд, като обучавал новобранците да опъват лък, да стрелят точно и да се защитават с щит. Освен това той с писма извикал от чужбина наемни войски, за да могат да се явят бързо, когато моментът наложи. Взел всички предпазни мерки и за Илирик, като укрепил град Дирахиум и назначил за негов управител Алексий, втория син на севастократора Исак. Същевременно заповядал да се приготви флота от Цикладските острови и от крайбрежните градове на Азия и на самата Европа. Макар мнозина да били против събирането на флота, понеже Есемунд не бързал да премине, императорът все пак не ги послушал, като казвал, че военачалникът трябва да бъде бдителен пазач, да се готви не само за настоящето, но да гледа и бъдещето, за да не се окаже неподготвен в нужния момент поради неуместно скъперничество, особено когато знае за нападението на неприятелите. И тъй, като уредил тези работи по най-добър начин, той се отправил за Струмица, а оттам отишъл близо до Слопим31. А когато се научил за поражението и на изпратения против далматите Йоан, сина на севастократора, той му изпратил на помощ достатъчно войски. Вълкан, който бил твърде подъл, веднага запитал императора за условията на мира и изпратил исканите заложници. Императорът прекарал там година и два месеца и като узнал, че Боемунд се бави още в пределите на Лонгобардия, понеже зимата вече настъпвала, изпратил войниците по домовете им, а сам се отправил за Солун. По време на пътуването за Солун при и Валовища32 на багренородния император Йоан33 се родил първородният син, съпроводен при раждането от друга дъщеря. След като отпразнувал там [в Солун] паметта на великомъченик Димитър,34 той влязъл в столицата.35

XII, 6. ——— Соломон бил затворен в Созопол. ———36

XII, 9. ——— Благодарение на щастливия случай той [Боемунд] преминал от Бари към Авлона и стоварил на отвъдния бряг цялата си войска. Водейки цялата безчислена франкска и келтска войска и тези от остров Тула, които служат на ромеите, а тогава поради обстоятелствата били преминали на негова страна, също така твърде много от германското племе и от келтиберите37, той най-напред опустошил целия бряг. Защото, като ги събрал, той ги пръснал по цялата адриатическа земя. И след като опустошил всичко наред, приближил се към Епидамн, който наричаме Дирахиум. Той имал за цел да завладее този град и после по същия начин да плячкоса по-нататък земята чак до Константинопол. Дирахиум или Епидамн е стар елински град. Разположен е под Елисос38, наляво от него, а Елисос е над него и по-надясно. Не мога да кажа положително дали този Елисос е наречен по една река Елисос, приток на най-голямата река Дрин, или градчето е било наречено просто така. А Елисос е градче, разположено нависоко и напълно непревзимаемо. То гледа, както казват, отгоре в полето към Дирахиум и е толкова сигурно, че и откъм суша, и откъм море дава пълна защита на Дирахиум. Като си послужил с това градче Елисос, за да помогне на град Епидамн, самодържецът Алексий защитил град Дирахиум и откъм река Дрин, която била плавателна, и откъм континента, внасяйки и по суша, и по море. необходимото както за изхранването на тамошните войници и обитатели, така и за военното въоръжение. А река Дрин, за да прибавя нещо и за нея, тече отгоре, от езерото Лихнида39, по сто корита, които ние наричаме гефири40. Сегашният оварварен език е нарекъл това [езеро] Ахрида най-напред от [времето на] Мокър41, първия български цар, и накрая — на Самуил, който живял по времето на багренородните царе Константин и Василий. От езерото като от различни извори изтичат реки, достигащи на брой около 100. Те не пресъхват, а се вливат в Дрин при Десре42, откъдето се нарича Дрин43, и като се слеят с нея, я правят твърде широка и твърде голяма. Дрин минава покрай крайните далматински земи, отива на север, след това се извива на юг, минава в подножието на крепостта Елисос и се влива в Адриатическия залив. ———44

 

1След известна почивка Алексий Комнин взема мерки да укрепи границата на Витиния срещу турците. Следва единственият по-пълен византийски разказ за Първия кръстоносен поход. За този поход Зонара (XVIII, 24) дава само 15 реда. За Първия кръстоносен поход вж. Chalandon, пос. съч., стр. 155; R. Grousset, Histoire des croisades et du Royaume Franc de Jerusalem, Paris, 1934, I, стр. I—X, 163; St. Runciman, The First crusaders journey accross the Balkan peninsula, Byzantion, XIX (1949); Св. Георгиев, Първият кръстоносен поход и българските земи, БИБ, 1 (1928), 2, стр. 69—115; Златарски, История, II, стр. 222 и сл. — По въпроса, дали Алексий Комнин е бил изненадан от този поход или не, вж. Любарский, Анна Комнина, стр. 557, бел. 970.
2За да означи кръстоносците, Ана Комнина си служи безразборно с имената франки, келти или латиняни.
3Така е бил наричан Гибралтар.
4Това е Петър Пустинника.
5Около 1090 г.
6φοίνικας φέρον καὶ σταὺρος ρονς ἐπ᾽ ὤμων. Любарский, Аина Комнина, стр. 555, бел. 972, приема поправката на P. Lemerle, Byzance et la croisade, Relationi del X congr. intern, di scienze stor., Roma, 1955, III, стр. 599, бел. 1, и  превежда: те имали на раменете си червени кръстове".
7Т. е. Адриатическо море. За Ана Комнина всички кръстоносци са минали през Италия, понеже нейното детско въображение е било поразено от първите отреди, които наистина дошли от Италия. Вж. Leib, Anne Comnеnе, стр. 208, бел. 1. Но Петър например минал през Лотарингия. Франкония, Бавария, Австрия, Унгария и Тракия. В Цариград дошъл на 30 юли 1096 г.
8Т. е. Готфрид IV Булонски (или Лотарингски), който дошъл в Цариград на 23 декември 1096 г. Вж. Chalandon, пос. съч., стр. 176.
9Боемунд Тарентски, син на Роберт Гискар.
10Chalandon, пос. съч., стр. 169, смята, че с турци Ана Комнина обозначава унгарците. Той изобщо поставя под съмнение първото отиване на Петър Пустинника в Ерусалим. В такъв случай обаче мъчно може да се обясни казаното от Ана Комнина в X кн., 5 гл., че той „едва се завърнал в страната си, след като претърпял много ужаси от турците и сарацините, които опустошавали цяла Азия".
11Латинските автори говорят за гр. Цивитот. Еленопол е град във Внтиния. -В пропуснатия текст се говори за безчинствата и алчността на кръстоносците и за почти пълното им унищожение. Само Петър Пустинника заедно с малцина успял да се върне в Еленопол. Алексий Комнин изпратил пълководеца Константин Евфорвин Катакалон, който прогонил турците и довел Петър Пустинника в Цариград. Ув (Хугон), братът на френския крал Филип I, на път за Драч бил настигнат от буря и едва се спасил. Дукът на Драч Йоан, син на Исак Комнин, осведомил за всичко императора.
12За да се срещне с отредите на кръстоносците, които вече се насочвали към Цариград. Срв. Chalandon, пос. съч., стр. 175.
13За тази клетва вж. Я. Любарский и М. Фрейденберг, Девольский договор 1108 г. между Алексеем Комнином и Боемундом, ВВр, XXI, 1962, стр. 260 и сл.
14Селище в околностите на Драч, може би дн. Кавая. Събитието станало през ноември 1096 г. Вж. Chalandon, пос. съч., стр. 184.
15Река, вливаща се над залива на Валона, или едноименно селище.
16В пропуснатия текст Ана Комнйна описва несполучливия опит на графа на Превенца (= Рихард де Принципат, брат на Роберт Гискар и съюзник на Боемунд; вж. Leib, Anne Comnene, II, стр. 215, бел. 3; за други предположения относно тълкуването на ό κόμης Πρεβέντζας вж. у Любарский, Анна Комнина, стр. 564, бел. 1008) да премине морето след Боемунд. Той бил настигнат от корабите на византийската флота (6 декември 1096 г.) и след известна съпротива се предал с хората си. Описва се подробно „варварският" лък чангра (разпространеният в средновековна Европа арбалет), който бил непознат на гърците. По повод на двубоя на един латински духовник с Мариан (сина на Никола Маврокатакалон) се изтъква, че латинските духовници за разлика от византийските могат да бъдат и войници.
17Според западните хронисти Готфрид се отправил за Цариград по суша.
18На 23 декември 1096 г.
19Предградие извън стените на Цариград, достигащо до края на Златния рог.
20Този манастир се намирал на европейския бряг на Босфора, на север от Цариград- Вж. Jatiin, Constantinople byzantine, стр. 434.
21В пропуснатия текст се описва конфликтът между Готфрид и Алексий Комнин. Надвит в сражение, Готфрид се принуждава да даде клетва на императора, че всичко, което завладее и което е принадлежало на императора, ще му го предава. След това Готфрид преминал на азиатския бряг.
22Наричан така, защото в този манастир, посветен на св. Михаил, се намирал гробът на цариградския патриарх Игнатий, който бил негов игумен. Местоположението му не се знае с точност. Вж. R. Janin, La geographie ecclesiastique de l Έmpire byzantine. Les eglises et les monasteres, Paris, 1953, стр. 406.
23Манастир на брега на Босфора. — В следващия пропуск се разказва как Раул отлагал преминаването на азиатския бряг, защото изчаквал пристигането на другите кръстоносци. Разбит в едно сражение, по негова молба той и хората му били пренесени по море чак до Божи гроб. След Раул последвало друго безбройно и разнородно множество. Когато бил извикан Готфрид, и техните водачи дали клетва на императора.
24Боемунд изпреварил войските си и на 9 април 1097 г. пристигнал в Цариград. Той също дал клетва на императора и всички преминали Пропонтида, за ла се присъединят към ядрото на кръстоносците. Алексий имал желание да замине заедно с кръстоносците, но се плашел от тяхното множество. Той решил да отиде в гр. Пелекан (във Витиния), за да наблюдава оттам събитията. Императорът предложил на турците в Никея да се предадат нему, а не на кръстоносците. За това си послужил с пълководеца Вутумит, който бил в течение на плановете му.
25Никея се предала на 19 юни 1097 г. на войските на Алексий.
26В пропуснатия текст се разказва подробно за събитията в Мала Азия. За дук на Никея бил назначен Вутумит. Императорът, който все още бил в Пелекан, поискал и получил и от останалите графове клетва, преди да потеглят да превземат Антиохия. Тяхната войска била придружавана и от византийци начело с Татикий. При Антиохия Татикий се оттеглил. Градът след тримесечна обсада бил предаден на Боемунд от един арменец. (В същност обсадата траяла седем месеца — от края на октомври 1097 до юни 1098 г.). Извиканият на помощ от обсадените турци Курпаган (мосулски емир) дошъл късно и обсадил затворените в Антиохия кръстоносци. Пратениците на обсадените в Антиохия молели императора, който бил дошъл до Филомел, да побърза с помощта си, но той се уплашил от турците и изоставил Антиохия. Кръстоносците превзели Ерусалим и избрали за крал Готфрид, след чиято смърт престолът бил зает от Балдуин. В Цариград дошла нова норманска войска начело с двама фландърски графове—състояла се от 50 000 конници и 100000 пехотинци, които, след като преминали Проливите, били избити от турците. Започнал остър конфликт между императора и кръстоносците, които отказвали да предадат според клетвата заетите от тях градове. Вутумит оставил за управител на Киликия Манастра, с когото я бил завладял, и се върнал в Цариград. В резултат на развилите се по суша и по море военни действия Боемунд се принудил да остави в Антиохия сина си Танкред, а сам пуснал слух, че е умрял, и като мъртвец бил пренесен с кораб. В Корфу той отправил чрез тамошния дук Алексий жестоки закани срещу императора. Започнал да готви много по-голяма войска, за да я прехвърли в Илирик. Императорът отправил писма до Пиза, Генуа и Венеция да не се поддават на лъжите на Боемунд. И за да опровергае клеветите, че бил враг на християните и езичник, отпратил по домовете им пленените от владетеля на Вавилон 300 графове.
27За да може да се противопостави на Боемунд, императорът извикал от Азия войските на Кантакузин, който пазел Лаодикея, и на Манастра, който охранявал Tape и Киликия.
28Неотъждествено селище в Тесалия. Вж. М. Vasmer, Die Slaven in Griechenland, стр. 254.
29Септември 1105 r. Това е в същност 24-ата година от царуването на Алексий. Вж. Любарский, Анна Комнина, стр. 588, бел. 1221.
30Следва описание на добродетелите и привързаността на императрицата към съпруга си императора. Сега идването на келтите било предшествано от появата на най-голямата досега комета (февруари- март 1106 г.). Вж. Любарский, Анна Комнина, стр. 589, бел. 1233.
31Нелокализирано място. Вж. Златарски, История, II, стр. 243.
32Дн. Демир Хисар. Вж. Златарски, История, II, стр. 243.
33Бъдещият император Йоан, син на Алексий. Близнаците били Алексий и Мария.
3426 октомври 1107 г.
35По-нататък се говори за тежкото положение на Алексий Комнин. В заговора против него на четиримата братя Анемади взел участие и сенаторът Соломон Йоан.
36Разказва се как императорът назначил за главнокомандуващ на ромейската флота Контостефан Исак и го изпратил веднага за Дирахиум, за да изпревари преминаването на Боемунд в Илирик. Той предупредил с писмо и дука на Драч, братовия си син Йоан, да бди за преминаването на Боемунд. Контостефан на своя глава отплувал към Бриндизи, но там бил разбит и в ръцете на Боемунд паднали шестима от скитите, които били на служба в ромейската войска. Боемунд си послужил с тях, за да възпламени омразата на папата и на италианците срещу императора. Контостефан се оттеглил в Химара, а останалият в Авлона Ландулф се отдалечил на известно разстояние, виждайки, че, не разполага с достатъчно сили, за да се противопостави.
37Т. е. испанците.
38Крепост на устието на р. Черни Дрин (Дримон).
39Т. е. Охридското езеро.
40Т. е. „мостове". Тази дума е озадачила още Дюканж и той предлага вм. γέφυρας конектура sτροyγάς (слав. — корито, русло). Вж. възраженията срещу тази конектура у G.. Buckler, Anna Comnena, стр. 403, бел, 5; I. Dujčev,
Une interpolation chez Anne Comnene, Byzantion, 10, 1935, стр. 113; Любарский, Анна Комнина, стр. 597, бел. 1292 (той приема конектурата). Но Ана Комнина, която подчертано нарича „Ахрида" варварска дума и назовава Охридското езеро „Лихнида", няма в никой случай да се изрази „които ние наричаме струги", т. е. да приеме, че византийците са възприели като своя една „варварска“ дума („струги"). Не сме съгласни също така и с онези автори, които оставят думата γέφυρας, но я тълкуват като „ров", „канал" и пp. (G. Buckler) или като „прагове" (Ив. Дуйчев, пос. статия, ΜΠρ, VIII, 4 (1933), стр. 6—7). Ние също сме на мнение, че тук ще трябва да си остане думата γέφυρας, но в смисъл на „мостове", както византийците са наричали мястото с многото („стоте") корита. Съображенията ни са следните. Инж. Коста Хаджиев, голям специалист в своята област и автор на проекта за построяването на канала, по който сега изтича водата от Охридското езеро, ни даде необорими доказателства, че Ана Комнина не бива да се поправя. Той ни каза, че при прокопаването на сегашния канал са били разкрити и много от мостовете, които са стоели някога върху отделните корита. Това обяснение блестящо потвърждава догадката на Хилфердинг, че мостовете били толкова много, та цялата околност била наречена „Стоте моста" (вж. А. Гильфердинг, Сочинения, I. СПб, 1868, стр. 210—211).
41Тълкуването на това място е несигурно. Според Ив. Дуйчев, пос. статия, ΜΠр, VIII, 3 (1933), стр. 14 и сл., VIII, 4 (1933), стр. 1 и сл., ἀπὸ Μόκρον означава планината Мокра, а думите τοῦ Βουλγάρων до τῶν πορφυρογέννητων са плод на някаква интерполация. Според Дуйчев (пос. статия, стр. 6) мястото ще трябва да се преведе по следния начин: „Тази река Дрин — нека нещо и за нейното течение да разкажа — изтича над езерото Лихнида, което оварвареният сега език назовава Ахрида, от планината Мокра през някакви стотина канали, които назоваваме прагове." Дуйчев смята, че интерполираното място стои във връзка с името на Крум. Предложението на Дуйчев намираме за неприемливо. Приемането му налага недопустими изнасилвания при превода на останалия текст. Вж. М. Vojnov, Μόκρος et γέφυρα, пос. ст., стр. 95 и сл.. J. Bromberg Тороnymical and historical miscellanies on medieval Dobrudja, Bessarabia and Moldo-Wallachia, Byzantion, XIII (1938), cтp. 22 и в бележката извежда Μόκρος и Άχρίς от гръцки форми на името Борис. Тълкуванията му будят също възражения.
42Дн. Дебър.
43Има две тълкувания за превода на това място: 1) че Дрин е наречен по името на град Девре (Дебър) и 2) че от Дебър нататък реката получава името Дрин.
44В пропуснатия текст Ана Комнина съобщава, че Алексий Комнин, осведомен от бързоходец - скит на драчкия дук, узнал, че Боемунд е преминал в Илирик, и побързал да излезе от столицата.