КУЛТУРА И ИЗКУСТВО

Площад "Султанахмед"

Посещения: 196

 

Илбер Ортайлъ

 

Из "Преоткриване на Османската империя", П., 2007, ИК "Жанет 45"

Превод от турски:  Хюсеин Мевсим

 

Constantinople imperial district„Султанахмед“ е площад, който е начална точка на света. Когато слизаме към площада, между него и „Айасофия“, там, откъдето се влиза в цистерната (водохранилището) Йеребатан, се намира колоната „Милион“. Това е началната точка на пътищата, разпростиращи се в четирите посоки на империята. От IV в. насам Истанбул е една световна столица и с историята и шанса си продължава да съхранява тази си особеност. Притиснатият някога натясно от икономически кризи, обедняване и разруха от две войни голям и красив град, днес отново е на път да стане културна столица. Дотолкова, че в някои дни се провеждат по два-три паралелни концерта, поради което почитателите на изкуството са затруднени кой от тях да предпочетат. Същевременно Истанбул е едно пространство на голяма бедност, нищета и несправедливо разпределение на благата. Когато намерим разрешение на всички тези проблеми, като страна ще сме разрешили проблемите на тази голяма културна столица.

Около Йеребатан през последните 50 години - за съжаление, с нечие покровителство - се построиха някои високи здания, а и съществуващите продължават да се надстрояват. А за съхраняването на Йеребатан и другите цистерни от времето на двете римски империи в Хиподрума, съоръжен през 330 г., и в неговото продължение през османския период - Атмегдан, не са построени високи сгради. Освен двореца на Ибрахим паша, зданието на ректората на Мармарския университет, в което през XIX в. се помещава Търговското училище, и използваната днес като сграда на Главно управление по кадастъра, тук няма високи съоръжения. В днешно време сме изтръпнали от намерението тук да се построи хотел, страхувайки се от нарушаването на архитектурния силует. Защото цялостното нарушаване на „тъканта“ на района със строителството на високи здания около Атмегдан, който наричаме площад „Султанахмед“, освен че създава архитектурен риск, всъщност поражда безпокойство от унищожаването на онова, което се намира под 1000-1500-годишната столица. Трябва да се внимава в това отношение.

Днес на площада има и доста неуместни здания. Едно от тях е Съдебната палата. Независимо, че е произведение на един наш известен архитект, тя не може да се смята за една от най-издържаните му работи, защото нарушава силуета на площада, а поради интензивния работен процес на съда създава и допълнителен проблем, като трафика. Султанахмед е място, на което трябва да се отдели специално внимание, защото това място е 1500-годишното свидетелство за аристократизма на Истанбул.

Народ и страна, притежаващи произведенията на площада „Султанахмед“ и прилежащата му територия, могат с право да се гордеят с културата и историческата си самоличност. Докато обаче ги разрушаваме и не внимаваме, докато затваряме очи за грозотата наоколо, е повече от ясно, че дълго няма да можем да си позволим това.

Snake column Hippodrome Constantinople 2007Хиподрумът се смята за централната точка на 1500-годишната световна столица. Като погледнете паметниците на културата на това място, ще се убедите в това. В средата се намира един обелиск, принадлежащ на Тутмос III. Тази колона е пренесена по времето на Теодосий от Египет. Значи, коренът на привичката да се пренасят през XIX в. обелиски от Египет в градове като Лондон и Париж, столици на колониалните държави, в определен смисъл изниква оттук. Тази изтънчена колона и силуетът на джамията „Султанахмед“ случайно образуват една панорама, величествена като фасадата на древноегипетските паметници. Дори тази е по-красива, защото архитектурата и геометрията на джамията са в невероятна хармония с колоната. Препоръчваме ви да съзерцавате този пейзаж от балкона на двореца на Ибрахим паша, който днес е Музей на произведенията на турското и ислямско изкуство.

Около Египетската се намира т.нар. Змийска колона, изготвена от бронз като знак на мира и поднесена в храма на Аполон в Делфи след вътрешната война през класическия гръцки период, позната като Платеа, или Пелопонески войни. Мисля, че една от някогашните три змийски глави все още може да се види в Археологическия музей. Третата колона е издигната от Константин Порфирогенет, или роден със смятания за императорски белег порфир Константин, който притежава слабост към бляскавите византийски тържества и ги поощрява. Константин заповядва тази зидана колона да се покрие с мед, поради което тя блестяла като златна. Кръстоносците от 1204 г., настъпващи от Западна Европа на груби и диви пълчища, предполагайки, че това е злато, снемат покритието на колоната и го изнасят. Един мой приятел австриец каза: „Може да се спори по това кой е по-глупав и лишен от вкус - тези, които са смъкнали медта, смятайки я за злато, или тези, които са изработили покритието?“

Във всеки случай това е Истанбул и онова, което преживява Хиподрумът в периода на Византия, продължава и в османската епоха. Площадът „Султанахмед" приключва своята бляскава и вълнуваща история с митинга, на който говори Халиде Едип Адъвар. Днес е известен просто като туристически център. А в действителност не трябва да забравяме, че той е сърцето на цялата цивилизация и историята ни, поради което е нещо значително повече.

„Айасофия“ се появява в резултат на въстанието Ника от 532 г., наречено така, защото въстаналите срещу император Юстиниан и жена му императрица Теодора викали „Ника!“, сиреч „Победа!“ Опожарената от тях през това време дървена църква носела името „Св. София“. Днешният паметник е резултат от новото строителство на императора.

„Св. София“, тази открита през 537 г. след интензивно строителство голяма църква, през последвалото хилядолетие (до строителството на „Св. Петър“ в Рим, „Сюлеймание“ и построената горе-долу след още 50 г. наблизо Синя джамия) е най-големият храм на света. Това е здание, на което искат да подражават, да го вземат за модел всички народи - християнски и мюсюлмански. Под формата на легенди тя заема мястото си в живота и литературите им.

1024px Hagia Sophia Laengsschnitt

Особеността на „Св. София“ е в широкия ѝ купол. Широки куполи е имало и по-рано, най-малкото Пантеонът в Рим е такъв. Но той е като половин ябълка, поставена върху чаша. Говори се, че техниката на такова архитектурно решение е по-лесна. В нашия случай пък Изидор и Антемий от Трал и Милет, които са двамата млади и известни класически архитекти на тогавашното време, с едно тригонометрично чудо полагат този широк купол върху колони и успяват да го задържат така, придавайки на „Св. София“ невиждана до този момент изтънченост. Скоро обаче се налага ремонт, поради сериозно пропадане на този купол, но така или иначе без друг основен ремонт църквата достига до времето на архитект Синан и после до наше време. Последният ремонт, извършен от братята италианци Фосати, е в епохата на султан Абдулмеджид. По същото време старите фрески в купола и вътре в цялата джамия са отпечатани в книга. И това нещо не е финансирал, въпреки писменото си искане, руският цар. Финансирал го е султан Абдулмеджид. И първият научно-изкуствоведчески каталог на „Св. София“ е отпечатан с посвещение на султан Абдулмеджид.

Както изтъкнахме, до XVI в. „Св. София“ е единствена в света по мащаби и красота и няма спор, че бързо е превърната от покорителите на града в джамия. Всички церемонии, призиви, проповеди в тази джамия са подвластни на един своеобразен ритуал, етикеция, традиция. „Айасофия“ поради тази причина е много важен религиозен център. Превръщането ѝ в музей през 30-те години на XX в. може да се възприеме като нов прочит на новата Република в международен план.

Превръщането на името на Атмегдан в Султанахмед е пряко свързано със строителството на джамията „Султанахмед“ (Синята джамия) от младия султан. 14-ият поред султан Ахмед се възкачва твърде млад на престола, а и смъртта му също така е преждевременна. Особеността на храма е в това, че има шест минарета. Поради това се налага да се добави още едно минаре на джамията в Равза-и Мутаххара в Медина. „Султанахмед“ е последният шедьовър на османската архитектура, популярна особено с порцелановите си плочи.

857px Sultan Ahmed Mosque

Когато стъпите на площада „Султанахмед“, забелязвате, че призивът за молитва от минаретата на едноименната джамия бива последван от околните, и така те образуват един хор и взаимно се допълват.

С времето площадът създава характерните си традиции. Трябва да се спрем върху това... Например, намиращата се малко по-надолу джамия на Мехмед паша Соколович, когото наричаме още Шехит* Мехмед паша, независимо, че се намира извън площада, трябва да си я представим вътре в тази система.

Площадът „Султанахмед“ - старият византийски Хиподрум, е място на кървави въстания, на състезания. Въстания като Ника са регистрирани и в османския период. Изтънченият везир на султан Сюлейман Законодателя Ибрахим паша, тогава - Макбул, пренася от Будим скулптурната композиция, позната в митологията като Трите грации. Поставянето ѝ пред каменния му дворец става повод за клюки и предизвиква метеж. Поетът от онзи период Фигани, променяйки, хайде да го кажем подражавайки вероятно на стиха на Фирдоуси, посветен на Махмуд Газневи (едно от имената на Махмуд Газневи е Ибрахим), написва следните стихове:

Двама Ибрахимовци дойдоха на този свят, единият счупи тотемите, а другият ги издигна.

Това двустишие силно разгневява Макбул Ибрахим паша и става, по всяка вероятност, причина за смъртта на Фигани. В дворците има скулптури от този тип. Например в периода на халифа Хишам в Ериха, в днешния дворец Хишам, в двореца в Дамаск също има такива скулптури и мозайки. Освен в дворците, има ги и на други места, но след издигането на тази скулптура на площада, до XX в. повече няма да се направи подобен опит.

По много интересен начин дворецът на Ибрахим паша днес предизвиква спорове. Какво е това всъщност: каменно здание, в което се съхраняват прилежно бойни знамена, или дворецът на Ибрахим паша? Във всеки случай голяма е вероятността зданието наистина да е било дворец на този известен велик везир, превърнал се от „макбул“ в „мактул“, тъй като впоследствие, спечелвайки гнева на султана, бива убит. Днес тук се помещава един от заслужаващите най-голямо внимание от европейското общество музеи. С времето тук започват да се организират много интересни изложби, особено с усилията на директорите му, на уважаемата Назан Йолчер и колегите ѝ.

„Султанахмед“ продължава да е „Султанахмед“ и в XIX в. Построената тогава тук малко в космополитен стил, по-точно във византийско-мавритански стил (на почит в Германия и германските среди) чешма, като спомен за посещението в Истанбул на германския кайзер Вилхелм II, не е паметник, който приляга на този площад. Тя е построена не толкова с претенция за високо изкуство, колкото от политически интерес, страх и задължителност. Тя е дотолкова груба, че не е достойна дори за намиращата се малко по-нататък чешма „ Султанахмед“.

* * *

Заобиколеният някога изцяло с дървени здания и махали площад „Султанахмед“ днес е под угрозата от бетониране. Тази голяма опасност, поради значението, което площадът придобива във връзка с туризма, някои хитреци се опитват да скрият от очите на естетите, историците и притежателите на изтънчен вкус с незаконното покритие на зданията, които са издигнали, с дървени плоскости.

„Султанахмед“ е място, чийто всеки квадратен метър трябва да се следи и наблюдава. Границите на „Султанахмед“ започват от Джагалоглу и се простират до морето. В западна посока тази историческа територия продължава най-малко през Диванйолу до квартала Баязид. Съсредоточаването тук на някои работни места, пораждащи строителна безвкусица и интензивен трафик, е опасност за този безподобен и най-красив европейски музей под открито небе. Това трябва да се пресече, защото от историческите площади в цяла Европа нито „Сан Марко“ във Венеция, нито „Конкорд“ в Париж, нито пък „Сан Пиетро“ в Рим могат да бъдат толкова оригинални и обемащи в себе си най-добрите образци на 1500-годишната история, като площад „Султанахмед“ в Истанбул.

 

 

Шахи-Зинда. Човек - това са делата му

Посещения: 572

 

Кир Буличов

Из "7 и 37 чудеса"



Shakh i ZindaРицарят Рюи Гонзалес де Клавихо закъснял. Закъснял с двеста години — той не заварил Афрасиаб, нито стените му, нито минаретата, нито мавзолеите, нито дворците. И все пак, когато вечерта на горещия, дълъг, прашен ден испанското пратеничество при двореца на великия Тимур видяло в далечината Самарканд, рицарят бил смаян. „Толкова градини и лозя има тук, че когато наближаваш града — писал той, — виждаш сякаш гора от високи дървета, а сред тях и самия град.“

Пратеничеството влязло в чуден град, неповторим, несравним с нито един град от Средновековието. Било през 1404 година. Железният куц Тимур, който завоювал половината свят, докарал в новата столица роби: художници, архитекти, зидари, дърворезбари, златари… Властта на Тимур била голяма, могъществото му необятно, високомерието — необуздано. Селата около Самарканд били преименувани. Вече се наричали Багдад, Кайро, Дамаск — най-големите градове на света трябвало да изглеждат като села в сравнение със столицата на Тимур.

Прочети още...

Нимруд-Даг. Четирите бога и Антиох

Посещения: 2379

 

Кир Буличов

Из "7 и 37 чудеса"

 

Nemrud Dagh Z2През пролетта на 1097 година шестдесет хиляди кръстоносци, събрани от цяла Европа, стигнали до Хераклея. Там ги очаквала турската армия. Храбрият Боемунд начело на нормандците се хвърлил срещу езичниците. Турците се изплашили от широкия строй на рицарите и напуснали полесражението. Пътят към Сирия, към Ерусалим бил открит.

Вечерта след сражението предводителите на кръстоносците се събрали на съвещание в шатрата на Адемар, епископ дьо Льо Пю, личният представител на папата. Обсъждал се един въпрос: Как да се върви по-нататък?

Вратата на шатрата била отворена, за да влиза свеж вечерен въздух. Наблизо тихо пеели нормандците. Армията си почивала — за пръв път през похода в Мала Азия кръстоносците се озовали сред едноверци-арменци. Храна и вино имало до насита.

Прочети още...

Баалбек. Фантастичните плочи

Посещения: 2831

 

Кир Буличов

Из "7 и 37 чудеса"

 

Baalbek LayoutЩе започнем с дълъг цитат:

„В някои места на Земята са се запазили останки от древни постройки, които смайват с мащабите си, особеностите на конструкциите и други «загадъчни» детайли. Трилитите на Баалбекската тераса например, разположени в подножието на планината Антиливан, представляват гигантски, грубо обработени блокове, дълги до двадесет метра и тежки около хиляда тона. Тези блокове са докарани от кариера и са издигнати на височина до седем метра — задача, която е трудно да се реши дори с помощта на мощните средства на съвременната техника. В самата кариера е останал огромен, одялан, но неотделен от скалата камък. Дължината му е 21 метра, ширината — 4,8 — и височината — 4,2. Биха били необходими обединените усилия на 40 хиляди души, за да се помръдне такъв блок от мястото си.

Прочети още...

Родоският колос

Посещения: 3064

 

Кир Буличов

Из "7 и 37 чудеса"

 

El Coloso de RodasРодоският колос е по-млад съвременник на мавзолея и храма на Артемида. Идеята за създаването му се родила през пролетта на 304 година пр.н.е., когато жителите на малкия остров, намиращ се край самия бряг на Мала Азия, стоейки върху натрошените от дългата обсада стени, гледали как се скриват в морето корабите на единия от наследниците на държавата на Александър Македонски, сина на управителя на Предна Азия и Сирия — Деметрий Полиоркет.

За да покори родосци, Полиоркет докарал край града обсадни машини — последна дума на много развитата по онова време военна техника. Гордост за обсаждащата армия била хелеполидата — обсадна кула със стенобитни машини и подвижен мост, катапулти, площадки за десант. Три хиляди воини пускали в движение обкованата в желязо хелеполида.

Прочети още...

Архитектът Синан

Посещения: 2170

 

Илбер Ортайлъ

 

Из "Преоткриване на Османската империя", П., 2007, ИК "Жанет 45"

Превод от турски:  Хюсеин Мевсим

Публикува се с любезното разрешение на Издателството

 

ПMimar Sinan architecte de Soliman le Magnifiqueериодът на султан Сюлейман Законодателя е известен като най-високата точка и най-бляскавата епоха в историята на Османската империя, дори на цялата турска история. В изпълнената с подеми и спадове история на могъщите народи съществуват такива периоди. Един век ли продължава той, век и половина ли, не е определено. И на Османската империя, както и на другите големи империи, се отрежда възраст от два и половина века. Останалото се възприема като период на основаване и период на застой. Тук нямаме намерение да се спираме върху географията и историческите особености на империите. Но носталгията, с която хората се отнасят към такива периоди, не е характерна само за епохата на Законодателя.

Прочети още...

Петра. Розовият град на Мойсей

Посещения: 3425

 

Кир Буличов

Из "7 и 37 чудеса"

 

640px Petra Jordan BW 36В началото на миналия век Отоманската империя още здраво държала в ръцете си Близкия Изток. Европейските пътешественици, които прониквали в дълбочината на турските владения, рискували главата си. И все пак интересът към източните страни, който пламнал в Европа с експедицията на Наполеон в Египет, бил толкова голям, че все нови и нови пътешественици, шпиони, мисионери слизали в ливанските и сирийските пристанища и заедно с керваните, преоблечени като мюсюлмански търговци, дервиши или пилигрими се стараели да се доберат до Мека, Медина и до забравените приказни градове на пустинята, споменати в библията, но които не били видени почти от никакъв европеец от времето на падането на Римската империя.

Прочети още...

Египетските пирамиди

Посещения: 2045

 

Кир Буличов

Из "7 и 37 чудеса"

 

EgyptianPyramidsandSphinx2006Египетските пирамиди са най-известните постройки на Земята. По-забележителни няма да намериш. Освен това те са и най-древни от известните. Гигантските гробници на фараоните от IV египетска династия — Хуфу (Хеопс) и Хафра (Хефрен) — са издигнати преди около пет хиляди години и нито времето, нито завоевателите са могли да направят нещо с тях. Почти три хиляди години след това съществувала египетската държава: сменяли се на престола фараони и царе, но пирамидите, издигнати в зародиша на египетската цивилизация, си останали най-могъщите съоръжения в страната, както и в целия свят.

Прочети още...

Тадж-Махал. Бялата половина на чудото

Посещения: 2229

 

 

Кир Буличов

Из "7 и 37 чудеса"

 

355px Shah Jahan Riding StallionДо затворническия прозорец стоял Великият Могол Шах-Джахан, владетелят на Индия, чието величие било безгранично, името му хвърляло в трепет, а погледът му бил по-страшен от мълния.

До затворническия прозорец стоял болен, немощен старец, в живота на когото били останали две радости: чорбата — нея ще я донесат привечер, и тесният прозорец-бойница в каменната стена.

Прозорецът не побирал нито рижите прашни долини, нито тъмните храсти на манговите дървета пред храмовете, нито глинените кубчета на селските къщи. В тежката каменна рамка на прозореца се е вместил само лекият, бял като облак Мумтаз-Махал, мавзолеят на отдавна умрялата жена на Шах-Джахан.

Преди шест години Шах-Джахан, внук на Акбар и продължител на политиката му, се разболял тежко. Изникнал въпросът, кой от синовете му ще заеме престола? По-големият син, Дара-Шикох, бил съмишленик на баща си, дядо си и прадядо си. Искал единството на страната, мир с индусите, съюз с раджпутските и маратхските раджи. Мюсюлманските молли и велможи, раздразнени от либерализма и търпението на двора на Великия Могол към различните вери, като стена стоели зад Аурангзеб, третия син, мюсюлмански фанатик, жесток и мрачен. Аурангзеб победил брат си и влязъл с войските си в Агра. Тук разбрал, че баща му е оздравял и не мисли да освобождава трона.

Прочети още...

Палмира. Въстаналият оазис

Посещения: 2804

 

Кир Буличов

Из "7 и 37 чудеса"

 

Още от детството си помня добре цигарите „Северна Палмира“. Върху капака на бялата кутия се извисяват рострални колони* пред сградата на борса. Това беше тайнствена кутия. Знаех, че Ленинград е „Втората Венеция“ и това лесно се обяснява: във Венеция също има канали и морето е близо, тя също е разположена на острови. Но Палмира? Ако такъв град е съществувал, то най-вероятното е там да са расли палми, а в Ленинград не растат.

Прочети още...

Карнак. Хилядогодишната луковица

Посещения: 3737

 

Кир Буличов

Из "7 и 37 чудеса"

 

1024px ISSidotempel KarnakТива — столицата на фараоните от XVIII династия, се намира на седемстотин километра южно от Кайро, на брега на Нил, върху земите на четвъртия ном на Горен Египет. Оттам вече е близо до първите прагове на Нил, до нубийските земи, чужди по времето на строителството на пирамидите, но покорени към средата на второто хилядолетие преди нашата ера.

XVIII династия е може би най-известният период в живота на древен Египет. Фараоните му ни са познати от училище и с техните имена е свързана за нас историята на тази страна: Тутмос III и гордата му съуправителка Хатшепсут, Аменхотеп IV, бунтовник, известен под името Ехнатон, прекрасната му жена Нефертити, младият Тутанкамон, покорен на жреците на Амон…

Прочети още...
X

Right Click

No right click