Учени и откриватели

„Разкаянието“ на Галилей

Посещения: 2441

 

По "Инквизицията", Й. Р. Григулевич


GalileeПрез 1543 г., малко преди смъртта на автора, било издадено съчинението на неизвестния тогава полски астроном-любител Николай Коперник (1473–1543 г.) «За въртенето на небесните сфери». Въпреки че било посветено на папа Павел III и било написано във формата на традиционното уважение към каноните на Църквата, то коренно се различавало от общоприетата по онова време библейско-птолемеевска картина на света, съгласно която Земята е център на Вселената.

Откритието на Коперник отначало не привлякло особено вниманието на йерарсите на католическата църква, тъй като в предисловието на неговия труд, написано наистина не от автора, а от издателя на книгата — протестантския богослов Осиандър, откритието на полския астроном се поднасяло на читателите само като хипотеза. Нещо повече — първите, които се опълчили против откритието на Коперник, били Лутер и Калвин. Едва половин век по-късно, когато се сблъскали с еретичните възгледи за Вселената на Джордано Бруно, католическите богослови започнали да си изясняват, че хелиоцентричната система на Коперник подрива основата на основите на религиозния мироглед.

Така оценявал теорията на Коперник и Галилео Галилей (1564–1642 г.), чиито открития потвърждавали основния тезис на неговия полски предшественик за въртенето на Земята около оста си. През 1612 г. Галилей писал на своя съмишленик принц Чези: «Подозирам, че астрономическите открития ще бъдат сигнал за погребението, или по-точно за страшния съд над лъжливата философия», като под този термин подразбирал богословските възгледи за строежа на света.

Bertini fresco of Galileo Galilei and Doge of VeniceВ началото на XVII век откритията на Коперник и Галилей разделили църковните служители на два враждебни лагера — привърженици и противници на хелиоцентричната система. Учените в католическите страни по онова време нерядко сами били служители на църквата, членове на различни монашески ордени. Техните произведения, които опровергавали библейските сказания, се разпространявали сред църковното братство и пораждали смут в средите на Църквата, които и без това се намирали в постоянно брожение, предизвикано от църковния разкол, религиозните войни и критиката на църковните догми от хуманистите на Възраждането.

Един от първите в католическия свят, доловил революционното значение на откритията на Коперник и Галилей, бил кардинал Белармино (1542–1621 г.), който взел активно участие в разправата над Джордано Бруно и възглавявал Инквизицията през описвания период.

Отначало папският престол и Инквизицията начело с Белармино се стремели да постигнат нещо като компромис с Галилей и неговите привърженици при следните условия: учените ще представят своите открития като хипотези, без да ги противопоставят на Библията, без да се опитват да опровергаят църковната идея за Вселената, а в замяна на това Църквата и Инквизицията ще ги оставят на мира, ще се въздържат от преследвания и наказания. Тази гледна точка била формулирана от кардинал Белармино в следното писмо от 12 април 1615 г. до неаполитанския учен, кармелитския монах Паоло Антонио Фоскарини, привърженик на Галилей:

«Първо, на мен ми се струва, че ваше свещенство и господин Галилео постъпвате мъдро, задоволявайки се да говорите по предположение, а не абсолютно; аз винаги съм смятал, че така е говорел и Коперник. Затова, ако се каже, че предположението за движението на Земята и неподвижността на Слънцето позволява да се представят всички явления по-добре, отколкото ако се приемат ексцентриците и енциклите, то това ще бъде казано прекрасно и няма да доведе до никакви опасности. За математика това е напълно достатъчно. Но да се иска да се твърди, че Слънцето в действителност е център на света и се върти само около себе си, без да се движи от изток на запад, че Земята стои на третото небе и се върти с огромна бързина около Слънцето — да се твърди това е много опасно не само защото това значи да се възбудят всички философи и теолози-схоласти; това би означавало да се нанесе вреда на светата вяра, като се представят за лъжливи положенията на Светото писание.

Galileo e VivianiВторо, както вие знаете, съборът (Тридентският — бел. авт.) забрани да се тълкува Свещеното писание противно на общото мнение на светите отци. А ако ваше свещенство поиска да прочете не само светите отци, а и новите коментари върху книгата «Изход», псалмите, Еклесиаст и книгата на Исус, то вие ще откриете, че всички са единодушни, че е необходимо да се разбира буквално, че Слънцето се намира на небето и се върти около Земята с голяма бързина, а Земята е най-отдалечена от небето и стои неподвижно в центъра на света. Разсъдете сам, с цялото си благоразумие, може ли Църквата да допусне на Писанието да се придава смисъл, противоположен на всичко онова, което са писали светите отци и всички гръцки и латински тълкуватели? Не може на това също така да се отговори, че то не е въпрос на вярата, защото ако то не е въпрос на вярата ratione obiecti (в смисъл на обект), то е въпрос на вярата ratione dicentis (в смисъл на говорещия). По същия начин би бил еретик онзи, който би казал, че Аврам е имал не двама синове, а Яков не 12, както и онзи, който би казал, че Христос не се е родил от Дева, защото и едното, и другото казва Светият дух чрез устата на пророците и апостолите.

Даже и да е съществувало истинско доказателство, че Слънцето се намира в центъра на света, а Земята на третото небе, и че не Слънцето се върти около Земята, а Земята се върти около Слънцето, то и тогава е необходимо по-внимателно да се подхожда към тълкуването на тези места от Писанието, които изглеждат противоречиви на това, и по-добре е да кажем, че ние не разбираме Писанието, отколкото да кажем, че това, което се говори в него, е лъжливо. Но аз никога няма да повярвам, че такова доказателство е възможно, докато действително не ми го представят; едно нещо е да се покаже, че предположението, че Слънцето е в центъра, а Земята — на небето, позволява добре да се представят наблюдаваните явления; съвсем друго нещо е да се докаже, че в действителност Слънцето се намира в центъра, а Земята — на небето, защото първото доказателство, мисля, може да се даде, а второто — много се съмнявам, че може. В случай на съмнение пък не можем да се откажем от тълкуването на писанието, дадено от Светите отци. Ще добавя към това, че този, който е написал: «Изгрява Слънцето и залязва и към мястото свое се връща», е бил не някой друг, а Соломон, който не само е говорел с божие вдъхновение, а е бил човек, който превъзхождал всички по мъдрост и ученост в човешките знания и познанието на всички сътворени вещи, и цялата тази мъдрост той е получил от бога; значи е съвършено невероятно той да твърди нещо, противно на доказаната истина или на истината, която може да бъде доказана. Ако пък вие ми кажете, че Соломон говори за явлението така, както ние го виждаме, и казва: на нас ни се струва, че Земята се върти, така както на онзи, който се отдалечава от брега на кораб, му се струва, че брегът се отдалечава от кораба, на това аз ще отговоря, че намиращият се на кораба, макар и да му се струва, че брегът се отдалечава от него, знае, че това е измама, и я поправя, като разбира ясно, че се движи корабът, а не брегът; що се отнася до Слънцето и Земята, то няма никаква увереност в това, че е необходимо да се поправи измамата, защото ясният опит показва, че Земята е неподвижна и че окото не се лъже, когато ни казва, че Слънцето се движи, така както то не се лъже, когато свидетелства, че Луната и звездите се движат. Засега това е достатъчно.»

Но Галилей и многобройните му привърженици, а такива имало дори и в средите на църковните йерарси, отхвърлили предложения им компромис. Те се впускали смело в забранената за тях област на богословието, искайки признание за направените от тях открития не като съмнителни хипотези, а като неоспорими истини. Курията приела отправеното от Галилей предизвикателство и решила да го накаже. На Инквизицията била дадена заповед да се заеме с «делото» на Галилей и тя, с присъщата ѝ традиция, започнала да събира материали, разобличаващи еретичните му възгледи. Кой е доставял тези материали? Както обикновено — доносниците. Един от първите бил доминиканецът Тома Качини. Запазил се е следният протокол от разпита на този типичен за Инквизицията «свидетел»:

130211 r23130 g2048 1200«Петък, 20 март 1615 г.

Яви се по собствено желание в Рим в двореца на Светия съд в голямата палата за разпити пред лицето на достопочтения брат на ордена на доминиканците отец Михаел Анджело Сегецио-де-Лауда, магистър на светата теология и генерален комисар на Римската и Вселенската инквизиция, в моята и т. н.

Достопочтеният отец брат Тома, син на някой си Йоан Качини, флорентинец, свещенослужител на доминикански орден, магистър и бакалавър на епархията Мария над Минерва в Рим, на възраст около 39 години. След като даде клетва да говори истината и т. н., заяви, както по-долу е казано, а именно:

«Аз говорих с преосвещения господин кардинал Аречели за някои събития, станали във Флоренция, и той вчера ми поръча да съобщя за това; той ми каза, че съм длъжен да се явя тук и да кажа всичко; тъй като той ми каза, че е необходимо да дам показание за това в съдебен порядък, то и аз се явих тук за това. И така аз съобщавам, че в четвъртата неделя на коледните пости миналата година, излизайки с проповед в църквата «Санта Мария Новела» във Флоренция, в която тази година ми беше възложено да чета Светото писание, аз продължих започнатата от мен история на Исус (Навин). Точно тази неделя аз стигнах до това място от десетата глава на тази книга, където светият автор съобщава за великото чудо, което извършил Господ, като спрял Слънцето, вслушвайки се в молбата на Исус, т. е. мястото: «Слънце, спри над Габаон. . .», и т. н. По този случай, като използвах отначало буквалния смисъл на това място, а след това неговия нравоучителен и душеспасителен смисъл, аз продължих, с подобаваща за моето положение скромност, да разглеждам учението, което по-рано е приемал и преподавал Николай Коперник, а в наше време, съдейки по широко разпространената във Флоренция мълва, математикът сеньор Галилео Галилей, т. е. учението, че Слънцето, бидейки съгласно неговото твърдение център на света, се явява следователно неподвижно по отношение на постъпателното преместване, т. е. преместването от един край до друг. Аз казах, че подобно мнение се е смятало от най-авторитетните автори за несъгласно с католическата вяра, тъй като то противоречи на много места от Светото писание, буквалният смисъл на които, установен според всички свети отци, свидетелства за противното, както например, освен цитираното място от книгата на Исус (Навин), свидетелства 18-и псалм от Еклесиаст, глава I, а също така и книгата на Исай 38; а за да получат моите слушатели увереност, че това тълкуване не е произволно от моя страна, аз им прочетох поучението на Николай Серарий, въпрос 14-и за десетата глава от книгата на Исус, който, като казал, че това положение на Коперник противоречи на общото мнение на всички философи, схоластически теолози и всички свети отци, дошъл до заключението, че на основа на посочените места от писанието той не вижда как може да не смята това учение за почти еретично. След това аз им обърнах внимание, че на никого не е позволено да тълкува Светото писание против този смисъл, в който го тълкуват всички свети отци, защото това е забранено.

Това мое благочестиво увещаване, макар че то се хареса на много благородни хора, набожни и образовани, не се хареса обаче на някои ученици на горепосочения Галилей; някои от тях се отправиха към проповедника на катедралата, за да го подбудят да излезе с проповед против положенията, изложени от мен. Когато до мен стигна слухът за това, аз, ръководен от усърдие към истината, обясних на достопочтения отец инквизитор на Флоренция колко необходимо ми се е струвало, воден от съвестта си, да говоря за гореспоменатото място от книгата на Исус; аз му обърнах внимание, че би следвало да се обуздаят някои дръзки хора, ученици на горепосочения Галилей, за които ми е говорил достопочтеният отец, брат Фернандо Ксимен, регент на църквата «Санта Мария Новела», като съобщих, че някои от тях изказват следните три положения: Бог не е субстанция, а акциденция; Бог чувства, защото има божествени чувства; чудесата, извършени по общо мнение от светците, не са всъщност чудеса.

След тези събития отецът маестро, братът Пиколо Лорини, ми показа копие от едно писмо, написано от горепосочения сеньор Галилео Галилей на отец Бенедето Кастели, бенедиктински монах и професор по математика в Пиза, в което, както на мене ми се стори, се съдържа учение, неблагонадеждно от богословска гледна точка; и тъй като копието от това писмо беше доставено на господин кардинала на «Света Цецилия», то няма нужда аз да доставям друго. И така, аз съобщавам на Светия съд, че общата мълва казва, че горепосоченият Галилей изказвал следните две положения: Земята сама по себе си цялата се движи също с ежедневно движение; Слънцето е неподвижно. Тези положения според мен противоречат на Светото писание, както го тълкуват светите отци, и следователно противоречат на вярата, която изисква да се смята за вярно всичко, което се съдържа в Писанието. Повече нямам какво да кажа.»

На въпроса, откъде знае, че Галилей преподава и се придържа към мнението, че Слънцето е неподвижно, а Земята се движи, и узнал ли е той това от някого и от кого именно,

Отговори: «Аз вече казах, че за това имаше слухове навсякъде; освен това аз чух от монсеньор Филип де Барди, епископ Кортонски, по време на неговото пребиваване тук, а също и във Флоренция, че Галилей смята горепосочените положения за верни. Монсеньорът добави, че това му се струва много странно, тъй като тези положения не са съгласувани с писанието. Пο-нататък аз чух това от един флорентински благородник — Атаванти, привърженик на Галилей, който ми каза, че горепосоченият Галилей тълкувал светото писание пo такъв начин, че се отстранявали противоречията с неговото мнение; името на този благородник не помня, не зная също къде живее. Аз зная със сигурност, че той идва често в църквата «Санта Мария Новела» във Флоренция, носи одежди на свещенослужител и на вид има около 28 — 30 години, той е мургав, с кафява брада, среден на ръст, с тънки черти на лицето. Това той ми каза миналото лято, примерно през месец август, в енорията Санта Мария Новела, в килията на брата Фернандо Ксимен, във връзка с това, че Ксимен спомена, че в недалечно бъдеще аз ще чета проповед за чудото на спирането на Слънцето, на която Ксимен имал намерение да присъства. Аз също прочетох това учение в една напечатана в Рим книга, която разглежда слънчевите петна и която е издадена от гореспоменатия Галилей. Даде ми я отец Ксимен.»

На въпроса: «Кой е този свещенослужител от катедралата, когото учениците на Галилей убеждавали публично да държи реч, насочена срещу наставленията, които той, даващият показанията, публично е изложил; и кои са тези ученици, които са се обърнали с тази молба към споменатия свещенослужител?»

Отговори: «Проповедникът на Флорентинската катедрала, към когото се обърнаха учениците на Галилей, за да произнесе проповед против наставленията, преподадени от мен, с един йезуитски свещеник от Неапол, името на когото не зная; аз знам за това не от самия проповедник, защото никога не съм говорил с него; за това ми съобщи йезуитът отец Емануил Ксимен; с него се е съветвал споменатият проповедник, когото той посъветвал да не излиза с такава проповед; не знам също кои са тези ученици на Галилей, които са молили проповедника за горепосоченото.»

На въпроса: «Говорил ли е някога със споменатия Галилей?»

Отговори: «Аз даже не знам как изглежда.»

На въпроса: «С каква репутация в религиозно отношение се ползва Галилей във Флоренция?»

Отговори: «Мнозина го смятат за добър католик, други го смятат за подозрителен в религиозно отношение, тъй като, казват те, той е много близък с брата Паоло от ордена на Сервитите, толкова известен във Флоренция със своето неблагочестие; казват, че те и сега си пишели помежду си.»

На въпроса: «Няма ли да каже от кого именно е узнал това.»

Отговори: «Аз чух това от отец Николо Лорини и от приора Ксимен, настоятел на манастира на рицарите на св. Стефан. Те ми казаха горепосоченото, т. е. отец Николо Лорини казваше, че между Галилей и маестро Паоло съществува преписка и голяма дружба, като добави в този случай, че последният е много подозрителен по религиозните въпроси; той казваше това много пъти, а също така ми писа за това тук, в Рим. Приорът Ксимен не ми е казвал нищо за дружбата между маестро Паоло и Галилей; той казваше само, че Галилей внушава подозрение и че веднъж, бидейки в Рим, той чул, че Свещеният съд имал намерение да се заеме с Галилей, защото той се е провинил пред него. Това той ми каза в стаята на гореспоменатия Фернандо, негов братовчед; не помня дали присъстваше самият отец Фернандо.»

На въпроса: «Чувал ли е той от горепосочените отци Лорини и Ксимен в какво точно те смятат Галилей за подозрителен по въпросите на вярата.»

Отговори: «На мен те ми казаха само това, че го смятат за подозрителен човек, тъй като той се придържа към мнението, че Слънцето е неподвижно, а Земята се движи, и тъй като той желае да тълкува Светото писание противно на този смисъл, който е общоприет от светите отци.»
При това той добави по собствена инициатива: «Галилей заедно с другите е член на академия — не знам от него ли е основана, — така наречената «Академия деи Линчеи». Те имат кореспонденция, т. е. гореспоменатият Галилей, с други лица в Германия, както изглежда за неговата книга за слънчевите петна.»

На въпроса: «Говорил ли му е отец Фернандо Ксимен от кого е чул положенията, че Бог не е субстанция, а акциденция, че Бог притежава чувства, както и че чудесата, които са извършени от светците, всъщност не са чудеса.»

Отговори: «Като че ли си спомням, че той назова същия Атаванти, за когото вече говорих, като за един от тези, които изказват споменатите положения; за други не помня.»

На въпроса: «Къде, кога, в чие присъствие и по какъв случай отец Фернандо е разказвал, че учениците на Галилей изказват споменатите положения?»

Отговори: «Отец Фернандо ми каза, че е чувал тези положения от учениците на Галилей много пъти и в манастирския двор, и в своята килия. Това беше, след като аз произнесох своята проповед; той ми разказа за това, като ми съобщи, че ме е защищавал в спора с тях. Не си спомням да присъстваха други.»

На въпроса: «Няма ли вражда към споменатия Галилей, към Атаванти и към другите ученици на Галилей.»

Отговори: «Аз не само нямам вражда към споменатия Галилей, но дори и не го познавам; а също така и към Атаванти нямам никаква вражда и никакво недоброжелателство, също и към другите ученици на Галилей, за които аз, напротив, моля Бога.»

На въпроса: «Преподава ли споменатият Галилей публично и има ли той много ученици?»

Отговори: «Зная само, че във Флоренция той има много последователи, които се наричат «галилеисти». Това са онези, които одобряват и превъзнасят мнението и учението му.»

На въпроса: «Откъде е родом споменатият Галилей, каква е професията му и къде е учил?»

Отговори: «Той нарича себе си флорентинец, но аз съм чувал, че е пизанец; по професия той е математик; доколкото знам, той е учил в Пиза и е преподавал в Падуа. Той е на около шестдесет години.»

След това той беше пуснат и от него взеха клетва да запази мълчание за гореказаното и беше получен неговият подпис: «Аз, брат Тома Качини, дадох горепосочените показания.»

800px Jupiter.moons1Като узнал, че в Рим имат намерение да го съдят, Галилей, снабден с препоръчителни писма до римския папа и до кардиналите от великия тоскански херцог Козимо II, при когото той служил, се отправил към папския двор с надеждата, че ще успее да получи признание за своите открития. В тях той не виждал нищо несъответствуващо на вярното, според него, християнско учение. Но докато Галилей посещавал папските велможи в Рим, като защищавал своите възгледи, Инквизицията поискала от своите цензори да дадат заключение по двете основни положения на Коперниковата теория, която защищавал и развивал Галилей: Слънцето е център на света и отвън е неподвижно по отношение на преместването; Земята не е център на света и не е неподвижна, а цялата се движи с денонощно движение.

За първото положение цензорите единодушно заявили, че то е «глупаво и абсурдно във философско и еретично във формално отношение, тъй като то явно противоречи на изреченията на Светото писание в много негови места както по смисъла на думите на Писанието, така и по общото тълкуване на светите отци и на учените богослови».

За второто положение цензорите също така единодушно заявили, че то «подлежи на същата цензура и във философско отношение; разглеждано от богословска гледна точка, най-малкото е заблуждение по въпросите на вярата».

Това заключение било подписано на 24 февруари 1616 г., а на 5 март същата година конгрегацията на Индекса на забранените книги по поръчение на Инквизицията взела решение, осъждащо Коперниковото учение за Вселената, в което се казвало:

«А тъй като до горепосочената конгрегация достигна, че лъжливото и изцяло противоречащо на Свещеното писание питагорейско учение за движението на Земята и за неподвижността на Слънцето, на което учат Николай Коперник в книгата за въртенето на небесните кръгове и Дидак Астуника в коментарите към книгата на Йов, вече широко се разпространяват и от мнозина се приемат, както това се вижда от появилото се напечатано послание на някой си кармелитски монах под название «Писмо на кармелита отец Паоло Антонио Фоскарини по повод мнението на питагорейците и Коперник за движението на Земята и неподвижността на Слънцето и новата питагорейска система на света, Неапол, при Лазар Скоржио, 1615», в което този монах се опитва да покаже, че горепосоченото учение за неподвижността на Слънцето в центъра на света и движението на Земята е съгласно с истината и не противоречи на светото писание — то за да може подобно мнение да не се разпространява малко по малко по-нататък в ущърб на католическата истина, конгрегацията определи: посочените книги на Николай Коперник «За въртенето на кръговете» и на Дидак Астуника «Коментари на Йов» трябва да бъдат временно задържани до тяхното поправяне. Книгата пък на отец Паоло Антонио Фоскарини, кармелит, съвсем се забранява и осъжда. Всички книги, които учат по същия начин на същото, се забраняват и настоящият декрет съответно ги забранява и осъжда или временно задържа. В удостоверение на това настоящият декрет е скрепен с подписа и приложения печат на преосвещения и достопочтен господин кардинал на светата Цецилия, епископ Албански, на 5 март 1616 г.» След приемането на тези документи Белармино и другите инквизитори започнали да увещават Галилей да се откаже от публичната защита на своите възгледи, обещавайки в замяна да не го закачат. Но да се убеди ученият не било така лесно. Посланикът на Флоренция в Рим Гвичардини съобщил за създалото се положение във Флоренция на херцог Тоскански, приятел на Галилей, по следния начин:

«Аз мисля, че лично Галилей не може да пострада, защото, като човек благоразумен, той ще желае и ще мисли това, което желае и мисли Светата църква. Но той, като изказва своето мнение, се горещи, проявява крайна страстност и не проявява сили и благоразумие да я преодолее. Затова въздухът на Рим става за него много вреден, особено в нашия век, когато нашият владика изпитва отвращение към науката и нейните хора и не може да слуша за нови и тънки научни предмети. И всеки се старае да приспособи своите мисли и своя характер към мислите и характера на господаря си, така че онези, които имат някакви знания и интереси, ако са благоразумни, се преструват на съвсем други, за да не си навлекат подозрения и недоброжелателство.»

На 23 май 1616 г. на Галилей писал Курций Пикена — негов приятел и доверен човек на херцог Тоскански:

«Вие вече изпитахте преследванията на монасите и вкусихте от тяхната прелест; техни светлости се опасяват, че по-нататъшното ваше пребиваване в Рим може да ви причини неприятности, и затова те биха се отнесли към вас с похвала, ако сега, когато излязохте с чест от положението, вие не дразните кучетата, докато те спят, и се върнете при първа възможност тук, тъй като тук се носят слухове съвсем нежелателни, а монасите са всемогъщи, и аз, вашият покорен слуга, също искам да ви предупредя за това от своя страна, като довеждам до ваше сведение мнението на техни светлости. Ваш предан слуга Курций Пикена.»

Скоро след това Галилей се върнал във Флоренция. Какво обаче се е случило с него по време на пребиваването му в Рим? Публикуваните документи на Инквизицията отговарят много противоречиво на този въпрос.

В един от тях се казва, че той е получил предписание, т. е. заповед, да се откаже от защитата на коперниковската ерес, в други — че него само го е «увещавал» кардинал Белармино да не влиза в конфликт с Църквата по този въпрос. Самият Белармино издал на Галилей собственоръчно написано свидетелство, датирано от 26 май 1616 г., в което се заявява, че Галилей не се е отрекъл от нищо и че току-що му било «обявено направеното от нашия господар (папата —бел. авт.) и публикувано от светата конгрегация на Индекса постановление, в което е казано, че учението, приписвано на Коперник, съгласно което Земята се движи около Слънцето, а Слънцето стои в центъра на света, без да се движи от изток към запад, е противно на Светото писание и затова не трябва да бъде нито защитавано, нито споделяно.»

Тези документи свидетелстват само за едно — че по време на срещите с Белармино, както и с папа Павел V, който също беседвал с учения, над Галилей бил оказан натиск с цел да го заставят занапред поне да не излиза публично със защита на хелиоцентричната теория. Като се има предвид постановлението на Инквизицията, която обявявала тази теория за противоречаща на учението на Църквата, всяко неподчинение на Галилей в това отношение го заплашвало със сериозни неприятности и дори с клада, както напомняла съдбата на Джордано Бруно. При тези условия Галилей решил да прояви благоразумие, да не отива на риск и да се подчини на исканията на папата и Белармино. От друга страна, последните, като имали предвид огромния авторитет и влияние на Галилей, предпочитали да постигнат взаимоизгодно споразумение, без да искат от него унизително отричане и осъждане на Коперниковото учение. По такъв начин първата схватка на учения с Инквизицията завършила със своеобразен компромис.

Поведението на Галилей скоро показало, че той съвсем нямал намерение да се подчини на Инквизицията и да се откаже от защитата и пропагандата на своите възгледи, осъдени от Църквата.

Наистина, той защитавал своите открития и откритията на Коперник не пряко и открито, а с хитрости и по косвен път. В своите трудове Галилей започнал да изразява покорност към Църквата и дори осъждал коперниканството, но така, че на читателя ставало ясно, че в действителност той осъжда не своите възгледи и възгледите на Коперник, а църковната гледна точка по тези въпроси. Пример за такъв иносказателен, езоповски език, към който нееднократно прибягвали учените в борбата си с богословите в периода на Възраждането, е следното изказване на Галилей в неговото съчинение за кометите («Изпробвачът»), издадено през 1623 г.: «Тъй като приписваното на Земята движение, което аз в качеството си на благочестив католик смятам за напълно лъжливо и неотговарящо на истината, прекрасно обяснява маса различни явления, то аз смятам, че при цялата си лъжливост то до известна стенен обяснява явлението на кометите.»

478px Gian Lorenzo Bernini Portrait dUrbain VIIIПрез същата 1623 г., когато бил публикуван «Изпробвачът», на папския престол се изкачил кардинал Матео Барберини, който приел името Урбан VIII. Новият папа, докато бил кардинал, поддържал приятелски връзки с Галилей, който сега, разчитайки на неговото покровителство, започнал по-смело да се обявява в защита на своите възгледи. През 1630 г. Галилей пристигнал в Рим с ръкописа на своето ново съчинение «Диалог за двете най-главни системи за света — Птолемеевата и Коперниковата». В него вземат участие три персонажа: Салвиати, Сагредо и Симпличио. Първият е привърженик на Коперниковата система, вторият играе ролята на неутрален председателстващ, а последният е защитник на Птолемеевата теория за Вселената. Макар че спорът се води, както бихме казали сега, «на много високо теоретично равнище» и авторът с пределна обективност излага доводите на противниците, дори и само по това, че е кръстил защитника на остарелите схоластични схващания Простак (по италиански Симпличио), става ясно на чия страна е авторът. Този Простак, след като е изчерпал всички доводи на йезуитите, перипатетиците и инквизиторите против Коперниковата система, в заключение заявява, че за нищо на света няма да се съгласи с нея, дори и ако тя отговаря на действителността, защото изпитва отвращение към нея.

Това горчиво, или по-точно — смъртоносно за остарялата философия хапче, било поставено в сладка обвивка, която се състояла от предисловие и послесловие, в които предвидливият автор заявявал, че е написал своето съчинение в защита на църковното осъждане на Коперниковото учение! Изглежда, че това обстоятелство, както и че учението се излагало в «Диалог» като една от хипотезите, една от гледните точки (другата била църковната) — позволило на Галилей да получи от църковната цензура в Рим разрешение за издаването на своето съчинение, което излязло във Флоренция през 1632 г. на италиански  и бързо се разпространило, предизвиквайки нов пристъп на ярост сред противниците на Галилей. Йезуитите и останалите му недоброжелатели започнали да доказват на Урбан VIII, че книгата на Галилей представлява голяма опасност за цялото християнство, че тя е «по-ужасна и по-гибелна за Църквата от писанията на Лутер и Калвин», че под образа на Симпличио авторът показал едва ли не самия римски папа, че в нея дръзко се противопоставя авторитетът на науката на авторитета на Църквата, и така нататък. Противниците на Галилей успели лесно да убедят Урбан VIII, че авторът на «Диалог» е излъгал доверието му, изпаднал е в ерес и подлежи на сурово наказание. Не изминали няколко месеца от излизането на «Диалог», и папата забранил продажбата на това произведение, като дал заповед на Инквизицията да възбуди против автора му обвинение в еретични заблуждения.

800px Galileos Dialogue Title PageКогато великият тоскански херцог Фердинанд II, на когото бил посветен «Диалог», се опитал чрез своя посланик в Рим Николини да се застъпи за Галилей пред Урбан VIII, римският папа, крайно разгневен, отговорил на флорентинския дипломат: «Вашият Галилей е тръгнал по лъжлив път и се е осмелил да разсъждава за най-важните и най-опасните въпроси, които могат да възникнат само в наше време.» Няколко дни по-късно, когато Николини отново се осмелил да заговори с папата за Галилей, той му казал: «Вече 16 години са осъдени защитаваните от Галилей мнения и той се е заплел в много сложна работа. Нещо много опасно и книга крайно вредна. Работата е по-зле, отколкото мисли великият херцог — моля да му го напишете. Той не трябва да търпи Галилей да развращава учениците си и да им предава опасни възгледи.»

Съобщавайки във Флоренция за беседите си с Урбан VIII, Николини отбелязал: «Папата не може да бъде по-зле разположен към нашия беден Галилей.»

На 30 септември 1632 г. флорентинският инквизитор предал на Галилей нареждането на папската Инквизиция незабавно да се яви в Рим. Ученият тогава бил на 70 години, болен, а в папските владения свирепствала чума. Галилей, като се позовал на тези обстоятелства, помолил неговото дело да бъде разгледано във Флоренция, надявайки се на покровителството на великия херцог. Но херцогът, въпреки че съчувствал на Галилей и се опитвал да повлияе на папата за по-благосклонно отношение към него, не се осмелил да влезе в конфликт с папския престол заради учения. На Галилей не оставало нищо друго, освен да се подчини на повикването и да се яви в Рим.

В Рим Галилей отседнал в двореца на флорентинския посланик Николини. Инквизиторите разпитвали учения четири пъти.

Каква позиция заел Галилей по обвинението, което инквизиторите отправили срещу него? Ако не се признаел за виновен и не се отречел от истинските си възгледи, него можели да го хвърлят на кладата като Джордано Бруно. Ако се признаел и се отречел — това би приличало на предателство. Галилей предпочел третия път: въпреки очевидните факти той категорично отричал, че е споделял Коперниковото учение, след като Инквизицията го обявила за еретично през 1616 година.

Инквизиторите му показали решението на Свещения съд от 25 февруари 1616 г., в което му се забранявало не само да преподава или да защищава учението на Коперник, но дори и да го излага. В случай на неизпълнение на това предписание Галилей уж подлежал на тъмничен затвор. Текстът на това решение противоречи на писмото на Белармино от 16 май 1616 г., в което се казва само, че на Галилей било съобщено, че не трябва нито да защитава, нито да се придържа към учението на Коперник, и не се казва нищо за забраната да го преподава или излага, и за каквито и да било задължения на Галилей към Инквизицията в това отношение. От това много изследователи правят единствено правилния извод, че документът от 25 февруари бил фалшифицирам от инквизиторите с цел да компрометират обвиняемия.

На първия разпит на 12 април 1633 г. Галилей заявил на инквизиторите: «Относно спорния въпрос за движението на Земята конгрегацията на Индекса беше решила, че такова мнение за неподвижността на Слънцето и за движението на Земята е съвършено противно на светото писание и може да бъде допуснато само като хипотеза, както представя това Коперник... Това определение ми беше съобщено от кардинал Белармино, който знаеше, че и аз, както Коперник, признавах този възглед като хипотеза... Той ми каза, че тъй като мнението на Коперник, приемано утвърдително, е противно на Светото писание, то към него не трябва да се придържам, нито да го защищавам, но мога да го приемам като хипотеза и мога да пиша в този смисъл за него... Не мога да си спомня, тъй като това беше преди много години, да ми е било казано или предадено нещо друго и не знам дали бих си спомнил, ако казаното ми бъде прочетено. Открито казвам това, което помня, защото не мисля, че с нещо съм се отклонил от съобщеното ми...»

Galileo before the Holy OfficeГлавният комисар и обвинител на Инквизицията заявил на Галилей: в заповедта, предявена му от Белармино, било казано, че той «по никакъв начин не трябва да се придържа, нито да защищава споменатото мнение, нито да го преподава». Но Галилей отричал: «Помня, че заповедта гласеше: «нито да се придържа, нито да се защитава», и именно така беше изразена в записката на Белармино. Възможно е там да е имало и другите два израза, които сега ми се предявяват — «и да преподава» и «по никакъв начин», — но не си спомням това. Те не са се задържали в паметта ми, предполагам защото не са споменати в свидетелството, към което се придържах и указанията на което запазих в паметта си.»

На обвинението, че Галилей е получил чрез измама разрешение от главния цензор на конгрегацията на Индекса Рикарди за печатането на своя труд, без да е известил цензора за заповедта на Белармино, ученият отговорил: «Това не беше необходимо, тъй като в моята книга аз съвсем не представях за вярно и не защитавах учението за движението на Земята и за неподвижността на Слънцето, а напротив — доказвах противното мнение, като посочвах, че основанията на Коперник са несигурни и неубедителни.»

След третия разпит Галилей бил арестуван и затворен в двореца на Инквизицията, наистина не в килия, а в един от покоите, но оттам до затворническата килия го отделяла само една крачка...

В продължение на 18 дни Галилей бил «увещаван» — тероризиран — от комисаря на Инквизицията Моколани. На 20 април 1633 г. Галилей заявил на инквизиторите, че докато обмислял въпросите, зададени му на разпита, той отново прочел своя «Диалог», който този път му се сторил като ново съчинение на чужд автор. Галилей признал, че много места от неговото съчинение са така написани, че с изразите си по-скоро биха могли да укрепят «лъжливото мнение», отколкото да облекчат опровержението му.

Папата отказвал категорично да облекчи участта на затворника на Инквизицията, макар че Николини продължавал да го моли за това. «Аз още веднъж повтарям — казал Урбан VIII на флорентинския дипломат, — че не може да се направи никакво облекчение за Галилей. Бог да му прости, че се е впуснал в такива въпроси, където става дума за нови учения и за светото писание. Винаги е по-добре да се следва общоприетото учение... Сеньор Галилей беше мой приятел; ние често беседвахме с него без церемонии и се хранехме на една маса, но сега става дума за вярата и за религията.»

Нещо повече, на 16 юни 1633 г., на тайно заседание на конгрегацията на Инквизицията, Урбан VIII, както е записано в протокола, заповядал Галилей да бъде разпитан под заплахата от мъчения.

На 20 юни Галилей отново бил разпитан и както свидетелства Николини, заявили му, че на следващия ден ще бъде подложен на «разпит и изпитание». На 21 юни ученият бил подложен на «строг» последен разпит.

Измъчвали ли са 70-годишния учен по време на този разпит, или само са заплашвали да го подложат на мъчения? В присъдата на Инквизицията ясно се казва, че Галилей е бил подложен на «строго изпитание» — термин, под който инквизиторите разбирали мъченията. Каквото и да се е случило, инквизиторите успели да сломят Галилей и на 21 юни 1633 г. да изтръгнат от него заявление, в което ученият обявявал учението на Птолемей за «вярно и несъмнено».

На 21 юни Инквизиционният трибунал произнесъл присъдата над Галилей. На следващия ден присъдата била обявена в църквата «Света Мария на Минерва». Там Галилей произнесъл и своето «отричане». Присъдата гласяла:

«Ние... с Божия милост дякони и кардинали на Светата църква от апостолския престол, назначени за генерални инквизитори и против всякакво еретическо извращение, което може да се появи във вселенското християнско общество.

Тъй като ти, Галилей, син на флорентинеца Винченцо Галилей, 70-годишен, през 1615 г. беше обвинен от Свещения съд, че смяташ за истина и разпространяваш сред народа лъжеучение, според което Слънцето се намира в центъра на света неподвижно, а Земята се движи около оста си с денонощно въртене, в това, че си имал ученици, на които си преподавал това учение, в това, че по повод на това учение си водил кореспонденция с някои германски математици, в това, че си издал няколко писма за слънчевите петна, в които си обявявал горепосоченото учение за правдиво.

Когато на тебе непрекъснато ти напомняха за твоето заблуждение, като ти възразяваха, основавайки се на Светото писание, ти отговаряше, че Светото писание е извън твоето разбиране. Накрая появи се екземпляр от твоето съчинение във вид на писмо до един от твоите бивши ученици и в него, следвайки бълнуванията на Коперник, ти разви някои положения, противоречащи на здравия разум и на Светото писание. Вследствие на това настоящият Свещен съд, желаещ да запази хората от вредата и съблазните, които произтичаха от твоето поведение и заплашваха чистотата на Светата вяра, по заповед на нашия господар и високопреосвещените господа кардинали на цялата върховна и вселенска Инквизиция, подложи на обсъждане Коперниковата хипотеза за неподвижността на Слънцето и за движението на Земята и богословите-квалификатори постановиха следните две положения:

1. Да се смята Слънцето за център на Вселената и стоящо неподвижно е мнение нелепо, философски лъжливо и крайно еретично, защото явно противоречи на Светото писание.
2. Да се смята Земята не за център на Вселената и не за неподвижна е мнение нелепо, философски лъжливо и от богословска гледна точка също крайно противно на духа на вярата.

Но тъй като ние намерихме за добре да постъпим с теб снизходително, то в светата конгрегация, събрала се в присъствието на нашия господар на 25 февруари 1616 г., беше решено високопреосветеният кардинал Белармино да ти внуши да отстъпиш от горепосоченото лъжеучение; същото ти беше повторено и чрез комисаря на Свещения съд, в присъствието на нотариуса и свидетелите, под страх от тъмничен затвор — занапред да не говориш и да пишеш в полза на осъдената Коперникова система; след това те пуснаха.

След това, за да се изкорени окончателно толкова гибелната ерес и за да не проникне тя в Католическата църква и да не и нанася силна вреда, беше издаден от свещената конгрегация Индекс-декрет, с който се забраняваха всички книги, говорещи за такова учение, лъжливо и противно на божественото писание.

През миналата 1632 г. се появи книга, издадена във Флоренция, заглавието на която показва, че ти си неин автор. Тази книга се нарича: «Dialogo de Galileo Galilei delle due massimi sistemi del Mondo Tolemaico е Coperniсаnо», От напечатването на тази книга свещената конгрегация узна, че лъжливото учение за движението на Земята с всеки ден все повече и повече укрепва; горепосочената книга при щателното ѝ разглеждане показа, че ти явно си нарушил направеното ти внушение и продължаваш да защитаваш мнения, вече проклети и осъдени от Светата църква. В посочената книга ти по разни начини се изхитряваш да представиш въпроса като не напълно решен, а мнението на Коперник — за твърде вероятно, но и това вече е страшно заблуждение, защото по никакъв начин не може да бъде вероятно това, което Светата църква окончателно е признала за лъжливо и противно на Светото писание.

Затова, извикан тук по наше искане, ти се яви пред Свещения съд и на разпита под клетва призна, че посочената книга е съчинена и издадена от теб. Ти също така призна, че си започнал да я пишеш преди 10 или 12 години, след вече направеното ти гореспоменато внушение, и като си искал от цензорите позволение за издаване на това свое съчинение, ти не си ги предупредил, че на тебе вече ти е било забранено да подкрепяш системата на Коперник и по какъвто и да било начин да я разпространяваш.

Точно така ти се покая, че текстът на посоченотο съчинение е съставен по такъв начин, че читателят може по-скоро да се поддаде на изложените лъжливи доводи и да застане на страната на лъжливото учение; при това ти се оправдаваш, че като си написал съчинението в разговорна форма, си се увлякъл от желанието да придадеш най-голяма сила на доказателствата в полза на своето мнение и казваш, че всеки човек, разсъждавайки за каквото и да е, толкова по-бързо се пристрастява към любимата си теза, колкото по-трудно е тя да бъде доказана, колкото тя е по-неоснователна, макар и да изглежда вероятна.

Накрая, когато ти беше определен приличен срок за оправдание, ти спря нашето внимание върху свидетелството, което ти е било издадено от преосвещения кардинал Белармино по твоя молба, и както ти казваш, за да те защити от клеветите на враговете, които са разпространявали слуха, че ти си се отричал от своите убеждения и си бил наказан от Свещения съд; това свидетелство доказва, че ти съвсем не си се отричал от своето мнение и не си бил наказан, но че на теб ти е било обявено постановлението на свещената конгрегация на Индекса, в което се казва, че учението за движението на Земята и за неподвижността на Слънцето е противно на Светото писание и затова не може да бъде нито защищавано, нито разпространявано.

Тъй като в това свидетелство не е било споменато за два от пунктовете на декрета, то трябва да се мисли, че ти, както казваш, в течение на 14 или 16 години си ги забравил и по тази причина, искайки позволение да издадеш книгата, не си споменал за направеното ти внушение. Всичко това се казва от тебе не за да се извиниш за заблуждението си, но с цел да се припише то по-скоро на суетна гордост, отколкото на зла умисъл.

Но това обстоятелство, вместо да облекчи провинението ти, само засили твоята вина, тъй като то потвърждава забраната да подкрепяш това учение, противно на Светото писание, а ти обаче си дръзнал да разсъждаваш за него, да го защитаваш и дори да го представяш за вероятно. Не говори в твоя полза също и позволението, измъкнато с изкуство и хитрост, когато ти не си казал на цензора нито дума за направеното ти внушение.

Тъй като на нас ни се струваше, че ти не съвсем чистосърдечно си признаваш намеренията, то ние отсъдихме, че е необходимо да те подложим на сурово изпитание (т. е. мъчение — бел. авт.), по време на което, въпреки твоите предишни показания и обяснения, ти отговори като истински католик. Вследствие на това, като разгледахме и зряло обсъдихме всички страни на твоето дело и като взехме под внимание твоите показания и извинения, както и същността на каноническите правила, ние достигнахме относно тебе до следното заключение:

Като призоваваме на помощ името на нашия Исус Христос и самата преславна Негова майка Дева Мария, по силата на това наше окончателно постановление на заседанието на съвещателния съд, със съдействието на нашите почтени магистри на богословието и доктори на двете права, съветници при този наш съд, относно твоето дело, разкрито пред нас от великолепния Карл Синчело, доктор на двете права и фискал-прокурор на Свещения съд, от една страна, и от тебе, Галилео Галилей, подсъдим в настоящия процес — от друга, постановяваме следното:

Вследствие на разглеждането на твоята вина и твоето признание присъждаме и те обявяваме, Галилей, за всичко горепосочено и изповядано от тебе, под силно подозрение в ерес пред този Свещен съд, като обхванат от лъжливата и противна на Светото и Божествено писание мисъл, че Слънцето е център на земната орбита и не се движи от изток към запад. Земята пък е подвижна и не е център на Вселената. Също така те признаваме за непокорник на църковната власт, която ти е забранила да излагаш, защитаваш и представяш за вероятно учение, признато за лъжливо и противно на Светото писание.

По тази причина ти подлежиш на всички санкции и наказания, налагани от светите канони и от други общи и частни закони за престъпления от подобен род.

Да се освободиш от тях ти ще можеш само когато от чисто сърце и с искрена вяра се отречеш пред нас, прокълнеш и намразиш както горепосочените заблуждения и ереси, така и въобще всяко заблуждение, всяка ерес, противна на католическата църква, в изрази, които ние намерим за подходящи.

Но за да не остане твоя толкова тежък и вредоносен грях и неподчинението ти без всякакво последствие и ти след това да не станеш още по-дързък, а напротив - да ти послужи за пример и предупреждение за другите, ние постановихме книгата под заглавие «Диалог» на Галилео Галилей да се забрани, а ти самият да бъдеш затворен в затвора при Свещения съд за неопределено време. За твоето спасително покаяние предписваме в продължение на три години веднъж седмично да прочиташ 7 псалми на покаянието.

Наше е правото да намаляваме, изменяме и отменяме, напълно или отчасти, някое от горепосочените наказания и санкции.

Така казваме ние, произнасяме, обявяваме за присъда, постановяваме и присъждаме с властта, която ни е дадена, по най-добър начин и според цялото наше разбиране.»

След обявяването на присъдата Галилей прочел следното «отричане»: «Аз, Галилео Галилей, син на Винченцо Галилей, флорентинец, на седемдесетата година от моя живот застанал лично пред съда, преклонил колена пред вас, високи и достопочтени господа кардинали на вселенската християнска република, имайки пред очите си Светото евангелие, което докосвам със собствените си ръце, се кълна, че винаги съм вярвал, сега вярвам и с божията помощ и занапред ще вярвам във всичко, което съдържа, проповядва и на което учи Светата католическа и апостолска църква. Но тъй като от този Свещен съд отдавна ми беше направено законното внушение да изоставя лъжливото мнение, което поставя Слънцето в центъра на Вселената и неподвижно, да не подкрепям това мнение, да не го защитавам и да не го преподавам по никакъв начин, нито устно, нито писмено, а междувременно аз съчиних и напечатах книга, в която излагам осъденото учение и посочвам силни доводи в негова полза, макар и да не давам окончателно заключение, то вследствие на това аз съм признат за намиращ се под силно подозрение в ерес, т. е. че мисля и вярвам, че Слънцето е център на Вселената и е неподвижно, а Земята не е център и се движи.

Затова, желаейки да изгоня от вашите мисли, високопочтени господа кардинали, както и от ума на всеки истински християнин това подозрение, законно възбудено против мен, от чисто сърце и с искрена вяра се отричам и проклинам с омраза горепосочената ерес, заблуждение или секта, която не е съгласна със Светата църква.

Кълна се занапред никога да не говоря и да не разсъждавам нито устно, нито писмено за каквото и да било, което може да възстанови такова подозрение против мен; когато пък узная за някого, че е обхванат от ерес или е подозиран в нея, аз се задължавам да донеса за него на този свещен съд или на инквизитора, или на ординария на най-близкото място. Освен това кълна се и обещавам да уважавам и строго да изпълнявам всички наказания и санкции, които ми е наложил този свещен съд.

В случай че наруша (да ме пази Господ) нещо от тези думи, свидетелства, клетви и обещания, да бъда подложен на всички наказания и санкции, които са определени от светите канони и от другите общи и частни постановления против престъпления от такъв род. В това да ми помогне Господ и неговото Свето евангелие, което докосвам със собствените си ръце.

Аз, нареченият Галилео Галилей, се отрекох, заклех се и се задължих, както беше казано по-горе. В потвърждение на това поставям ръката си под тази формула на моето отричане, която прочетох на всеослушание дума по дума. Юни, 22 ден, 1633 г. в манастира «Минерва» в Рим.

Аз, Галилео Галилей, от гореказаното се отрекох със собственоръчен подпис.»

Както гласи легендата, след своето отричане Галилей изрекъл: «И все пак тя се върти!» Не е известно дали той е произнесъл тези думи в действителност или не (тази фраза се среща за пръв път в мемоарите на неговия ученик Винченцо Вивиани, написани 12 години след смъртта на Галилей), но затова пък е точно установено, че и след отричането неговите възгледи не са се променили. Галилей пише: «Пазете се, теолози, желаещи да направите от въпроса за движението или покоя на Слънцето и Земята догма на вярата... Вие сами създавате почва за ереси, като смятате без всякакво основание, че писанието гласи това, което на вас ви е изгодно, и искайки знаещите хора да се отрекат от собственото си мнение и от неопровержимите доказателства... От двете системи едната е ясна, а другата — тъмна; този, който не е съвсем ослепял, трябва да умее да различава бялото; тогава кажете ми направо — кое ви се струва бяло?»

Присъдата и отричането на Галилей били разпратени по целия християнски свят. Те били оповестени и в катедралата във Флоренция, в присъствието на духовенството, приятелите и роднините на осъдения.

Галилей бил обявен за «затворник на Инквизицията». Забранявало му се да се среща с когото и да било без присъствието на инквизиторите, да пише и чете каквото и да било без техния контрол. През 1634 г. умряла дъщеря му, през 1637 г. Галилей ослепял. Заставили сина му да го следи.
Едва девет години след осъждането, когато Галилей вече умирал, го освободили от надзора на Инквизицията.

На 8 януари 1642 г. той починал. Чак 95 години по-късно – през 1737 г., Галилей е препогребан на осветена земя в църквата "Санта Кроче" във Флоренция. Великият учен е официално реабилитиран от Апостолическия престол в 1741 г., когато с разрешението на папа Бенедикт XIV са  издадени всичките му научни изследвания.

Galileo arrival at JupiterОгромният принос на Галилео за развитието на науката е отдавна признат. Неговото значение се корени отчасти в научните му открития, като закона за инерцията, изобретяването на телескопа, астрономическите наблюдения и гениалното потвърждение на Коперниковата хипотеза. Много по-важна обаче е ролята му в развитието на научната методология. Повечето други натурални философи, вземайки пример от Аристотел, наблюдавали характерните черти на явленията и ги категоризирали, а Галилео следял измеренията на явленията и ги преценявал според величината им. Това предпочитание към внимателните количествени измерения става след него основна черта на научните изследвания.

Галилео може би повече от всеки друг е основоположник на емпиричния подход в науката. Той е първият, който настоява за необходимостта от експерименти. Той отхвърля представата, че научните въпроси могат да се решават с позоваване на авторитети, независимо дали това са църковните власти, или мисли на Аристотел. Той отхвърля също използването на сложни дедуктивни схеми, които не се опират на твърдата основа на експеримента. Средновековните схоластици обсъждат надълго и нашироко какво трябва да се случи и защо едно или друго се случва, а Галилей настоява, че е необходим експеримент, за да се определи какво наистина става. Неговият научен мироглед е лишен от всякаква мистика - в това отношение той е дори по-съвременен от някои свои последователи като Нютън.