Физика и астрономия

Астрономията във Вавилон

Посещения: 129
 

Публикува се по: Хари Сагс, Величието на Вавилон, С., 1998

 

Астрономия

 

640px Dark Rift 2012Сравнително малко западноевропейци с някакви претенции за цивилизован живот са в състояние да живеят далеч от града с неговия замърсен въздух и ярко осветени улици, два фактора, които почти ни лишават от възможността да наблюдаваме нощното небе. Но, кажи-речи, на цялата територия на Ирак тези фактори не съществуват и през по-голямата част от годината там е много приятно да седиш навън, след като се мръкне, и подир жегата през деня да се наслаждаваш на прохладната вечер. Ето защо често се случва туристите или археолозите от Европа, които са пристигнали в Ирак и са приспособили начина си на живот с тамошните обичаи, да видят нощното небе за пръв път и да останат смаяни от гледката. Нерядко асиролозите и други автори дават невероятни описания на сияйното нощно небе във Вавилония. Ето какво пише например един датски учен:

Съвременните пътешественици споделят колко ясно се виждат съзвездията и особено планетите в сухия и студен, безоблачен въздух на Месопотамия, нещо, което мога да потвърдя от собствен опит. Още от зората на историята смълчаните знаци на небесата са привличали хората и зикуратите... вероятно са били идеални обсерватории.

Нойгебауер изтъква, че тази уж изключителна „яснота на вавилонското небе е по-скоро литературно клише, отколкото реален факт“, извод, до който са стигнали и други учени. Различието в мненията не е просто въпрос на естетика, защото то е важно за преценката ни доколко точни са наблюденията на вавилонците върху астрономическите явления на хоризонта, особено върху изгряването и залязването на планетите, чието движение по видимия хоризонт би могло да бъде замъглено от облаците прах и маранята.

В тесния смисъл на думата астрономия означава наука за законите, на които се подчиняват звездите - тази дисциплина всъщност е математическа и няма нищо общо с безцелното любуване на небосвода. Смята се, че астрономията води началото си от астрологията, което е твърде вероятно, но не е доказано по безспорен начин.

За да установим връзката между астрология и астрономия в древна Вавилония, първо трябва да изясним какво разбираме под астрология. В днешно време под този термин обикновено имаме предвид астрологичните хороскопи и абсурдната вяра, че житейското щастие на даден човек зависи от положението на небесните тела в момента на неговото раждане. Този вид астрология не води началото си от древна Месопотамия и се е появил чак през втората половина на I хилядолетие пр. р. Хр. Но много преди това вавилонците наблюдават небесните явления и ги използват като знамения при предсказването на определени явления. Наблюдаваните явления са „натоварени“ по традиция със значения понякога въз основа на символиката, друг път заради прецедент, когато някакво събитие на Земята е било предхождано от дадено небесно явление. Някои от случките, предсказвани по този начин, са обвързвани не само със Слънцето, Луната, звездите и планетите, но и с метеорологични данни и дори с геофизични явления, например със земетресения, но вавилонците и асирийците не правят подобно разграничение и обединяват разнородните факти, ето защо, за да добием точна представа за начина им на мислене, трябва да сторим същото. Тези предсказания никога не са за съдбата на обикновените простосмъртни - ясновидците обслужват царя като въплъщение на държавата или предричат бъдещето направо на държавата и по-конкретно такива важни за нея неща като реколтата, наводненията, епидемиите, бунтовете, чуждите нашествия и така нататък. Ето няколко примера от практическото приложение на тези предсказания:

Ако Слънцето се изравни с Луната, царят може да е сигурен за своя престол.

Ако Слънцето е намира под Луната, основата на престола ще е сигурна, а царят ще бъде справедлив [смисълът на последната част не е ясен].

Ако Слънцето и Луната не се виждат, царят ще прояви мъдрост [буквално „ще си отвори широко ушите“].

През нощта Сатурн се приближи до Луната. Сатурн е звездата на Слънцето. Смисълът е следният: това е на добро за царя, (защото) Слънцето е негова звезда.

Ако през месец нисан има земетресение, народът ще се вдигне срещу царя.

Ако през месец аб от небето вали дъжд, народът ще бъде разгромен. Ако от запад се зададе вихрушка, ще бъде разгромен народът на запад. Ако два пъти удари гръм, царството, пратило вестоносец с враждебна вест, ще прати вестоносец с мирна вест.

Тези предсказания са от Асирия от първата половина на I хилядолетие пр. р. Хр., но има астрологични знамения, датиращи най-късно от началото на II хилядолетие пр. p. Хр., а също от времето, когато е царувал Саргон Акадски (XXIV в. пр. р. Хр.). Тези ранни предсказания по-късно са обединени в сборници, известни като „поредици“ и получили окончателния си вид в края на II или началото на I хилядолетие пр. р. Хр. Най-важната е озаглавена „Енума Ану Енлил“. Предлагаме ви откъс от нея:

Ако на четиринайсетия ден от месец сиван има затъмнение, ако в потъмняването си богът (на Луната) потъмнее горе откъм източната страна и долу откъм западната изсветлее, ако в първата част на нощта излезе северняк, който в средата на нощта утихне, значи богът (на Луната)... оповестява решението си за Ур и за царя на Ур: царят на Ур ще доживее глад, мъртвите няма да имат чет. Царят на Ур, неговият син, ще извърши насилие срещу него, ала Шамаш [богът на справедливостта] ще залови сина, извършил насилие срещу баща си, и той ще умре заради светотатството срещу своя баща. На престола ще се възкачи син на царя, който не е престолонаследник.

MulapinПървият текст, който според нашите представи е чисто астрономически, е от XVII в. пр. р. Хр., макар че ние го познаваме само по преписи от I хилядолетие пр. р. Хр. Той представлява списък на случаите, когато Венера се е появявала преди изгрева на Слънцето или след неговия залез, наблюдавани в продължение на двайсет и една години, през властването на Амицадука, цар на Вавилон (1646-1626 г. пр. р. Хр.). Въпреки някои грешки описанието е достатъчно точно, та по него съвременните астрономи да изчислят групите години, за които се отнася наблюдаваното явление, и така този списък се е наложил като основа при определянето на историческата хронология от началото на II хилядолетие пр. р. Хр. Не знаем с каква цел е бил воден. Във вида, в който се е съхранил и е бил включен в поредицата „Енума Ану Енлил“, са добавени предзнаменования, които обаче безспорно са второстепенни. Няма доказателства, че наблюденията са били провеждани главно като източник на предзнаменования, макар че не бива да изключваме и тази възможност. Съществува обаче и друга вероятност - наблюденията да са дело на гениален вавилонец, който, тласкан от научно любопитство, се е опитвал да установи дали ще открие някаква закономерност в периодичната поява и изчезване на планетата Венера от видимия хоризонт.

Ако изключим този списък, отразяващ движението на Венера, най-старите астрономически документи, съхранили се от Месопотамия, са така наречените астролабии - глинени плочки, върху които са нарисувани три концентрични кръга, разделени от дванайсет радиуса. В така получените трийсет и шест сектора са написани името на съзвездие и някакви числа. Предназначението на тези астролабии не е изяснено докрай, но е очевидно, че те са образували нещо като небесна карта и вероятно са свързани с появата на зодиака. Числата, изписани в астролабиите, образуват аритметична прогресия.

В преписи, където е посочено, че са правени някъде в началото на VIII в. пр. р. Хр. по по-стари материали, откриваме два текста, наречени мулАПИН. В тях неподвижните звезди са разделени на три групи, или „пътя“, а самите текстове всъщност представляват простичко описание на основните астрономически понятия, извлечени от митологията.

 

Астрономически наблюдения

 

298px Babylonian tablet recording Halleys cometВ началото на VIII в пр. р. Хр. вече систематично са регистрирани и наблюденията на астрологически явления, които, както вече отбелязахме, според древните са съдържали предсказания за положението в държавата. Първоначално тези описания безспорно за били свързани с ясновидската астрология и в тях астрологическите явления не само не са изчислявани математически, но дори са смесвани с метеорологичните феномени. Въпреки това от тях става ясно, че по онова време се е знаело: слънчеви затъмнения има само при новолуние, а лунни - при пълнолуние, което иде да подскаже, че древните постоянно са описвали тези явления. Потвърждение на това е и заявлението на древногръцкия астролог Птолемей (живял в Александрия през II в. сл. р. Хр.), че разполага с описание на затъмненията, наблюдавани още от 747 г. пр. р. Хр. И така, макар и първоначално тези наблюдения да са провеждани с астрологическа цел, от VIII в. пр. р. Хр. насам те са правени непрекъснато и предоставят важни сведения и за други периодични явления. С други думи, въз основа на редовните наблюдения, правени в продължение на столетия, е било възможно да се изчисли средното видимо движение на Слънцето, Луната и планетите. Нойгебауер изтъква, че това познание е прераснало в систематизирана математическа теория едва след VI в. пр. р. Хр., тъй като чак до 480 г. интеркаларните дни са добавяни само в редки случаи. През цялата история на Вавилония календарът е лунен и месецът започва (както и до ден-днешен в юдаизма и исляма) в момента на залеза вечерта, когато започва новолунието: дванайсет лунни месеца се равняват приблизително на 354 дни, със 111/4 дни по-малко, отколкото дните в слънчевата година. Така приблизително на три години е необходимо към лунния календар да се прибавя по един месец, за да се изравни той със слънчевата година. Някъде между VI и V в. пр. р. Хр. това вече се прави с помощта на математиката - по всяка вероятност е прилагано правилото, че на седемнайсет години са прибавяни седем месеца. Редът, по който са прибавяни месеците през деветнайсетгодишния цикъл, е посочен по-долу, където със звездички са отбелязани годините, съдържащи интеркаларни месеци:

1*    2    
3*    4    5
6*    7    8
9*    10    
11*    12    13
14*    15    16
17*    18    19

През първата година от този цикъл интеркаларният месец е в средата на годината, а в други случаи - в края.

След като са уточнени стойностите на основните периодични явления, следващата важна стъпка, прилагана първоначално и главно спрямо Луната, е да се осмисли сложното движение на небесните тела като резултат от няколко по-прости периодични действия и периодичните отклонения да се отчитат като поправка към средното движение. С други думи, ако Слънцето и Луната се движат по небето с привидно постоянна скорост, няма да е трудно да изчислим относителното им положение във всеки момент и оттам да получим времето на новолунието и пълнолунието. Всъщност реалното видимо движение на Луната се различава от идеалното (или средно) видимо движение: древните регистрират тези отклонения, установяват, че те могат да бъдат смятани за периодични явления, и в тази форма ги прилагат като поправка към идеалното (или средно) движение на Луната. От подробностите в начина, по който този метод е прилаган в астрологическите текстове, Нойгебауер стига до заключението, че той е разработен от един-единствен човек някъде през IV или III в. пр. р. Хр. - при всички положения е сигурно, че през 250 г. пр. р. Хр. методът вече е прилаган, и то при изчисляването на движението не само на Луната, но и на планетите. От клинописните текстове от последните два-три века преди новата ера става ясно, че методите, които вавилонците са използвали, за да изчисляват движението на Луната, са, както се изразява Нойгебауер, „сред най-забележителните постижения на древната наука, сравними единствено с разработките на Хипарх и Птолемей“. Уредите за наблюдение, с които разполагат вавилонците, са съвсем примитивни: в текстовете и при археологични разкопки не са открити следи например от телескоп, макар че са намерени лещи от скален кристал, и индивидуалните наблюдения явно не са се отличавали с висока точност. И така, забележителните постижения на късновавилонската астрономия са плод на това, че относително напредничавите математически методи, разработени близо хилядолетие по-рано, са прилагани към дълъг низ груби наблюдения и така се получават резултати, по-точни, отколкото могат да се получат чрез едно-единствено наблюдение.

Въпросните текстове съдържат таблици с положението на Слънцето, Луната и планетите, изчислени за определени интервали от време, и са известни като ефемериди - тясно свързани с тях са „приложенията“, в които са изложени правилата за изчисляване на ефемеридите. От двата вида текстове са се запазили общо около триста, сто от Урук и останалите от Вавилон. Периодите, за които са правени изчисленията, обхващат времето от около 230 г. пр. р. Хр. до 49 г. сл. р. Хр. Някои от текстовете са придружени и от колофон - в него е посочена датата на написване, съвпадаща с началото на периода, за който са направени изчисленията. Най-късният текст от този вид, обхващащ период от петдесет и шест години, завършва с 49 г. сл. р. Хр. и вероятно е писан в началото на първото десетилетие пр. р. Хр. Най-късният астрономически текст, който е и най-късният от всички познати ни клинописни текстове, е с дата 75 г. сл. р. Хр.

Освен ефемеридите и приложенията към тях има още една голяма група астрономически текстове. Те са предимно от времето след VII в. пр. р. Хр. и в някои от тях са изброени свързани с Луната и с другите планети явления, а други ги предричат. В тази група има и няколко текста с данни за затъмнения - те са по-малко и са писани още през VIII в. пр. р. Хр.