Православна култура

Моралните ценности в житието на патриарх Йоаким І (ХІІІ век)

Написана от Силвия Аризанова
Посещения: 273

 

Статията е публикувана в списание "Времена", бр. XVI

 

360px PatriarshiaЖитийната литература може да разкрие много за светогледа на средновековните българи. Любопитно е какви са били техните представи за добро и зло, какви са били моралните убеждения и в какви ценности са били възпитавани. Съвсем естествено, подобни представи присъстват в житийната литература, където фокусът е насочен към добродетелния живот на светците. Разказът за светия човек пресъздава положителен образ, към който трябва да се стреми всеки благочестив християнин. Внушават се качествата, които са присъщи на добрите хора и тези, които водят до падение и загуба. Житийните текстове са достигали не само до образованите членове на обществото, които са могли да четат, но са имали и своите слушатели, когато са били четени в църква по повод отбелязване на паметта на светеца.

Доколко написаното в житието на българския патриарх Йоаким І (ХІІІ в.) е достигало до обикновените хора, е трудно да се каже. Фактът, че е запазено в един-единствен препис, открит досега, подсказва, че не е било особено популярно. Въпреки това текстът изразява моралните схващания и представите за добродетелния живот на един български книжовник, живял през втората половина на ХІІІ в. Освен това житието е проложно, което показва, че е написано с цел да се отбелязва паметта на българския църковен глава и е четено на датата, на която е почитан като светец – 18 януари.

Прочети още...

Монахинята в българското средновековие – между греха и светостта (X-XIV в.)

Посещения: 1276


Петя Крушева

 

Доклад от кръгла маса "Монашеството по българските земи", проведена в СУ "Св. Климент Охридски" на 15 февруари, 2017 г.

Публикуван в сп. „Времена“, бр. 13, декември, 2017 г.

 

Tomichov psaltir list292b monahiniОпитите за изследване на женското монашество в средновековна България срещат винаги затруднение от липсата на достатъчно изворов материал. Запазените епитимийни въпросници и законодателни актове очертават идеалната представа за монашеството. Посочените тук сведения за реалния манастирски живот са откъслечни. Въпреки това дават известна възможност да се изгради един културологичен образ на Монахинята, а с него и да се представят едни от най-болезнените въпроси на българското монашество, споменати от Васил Гюзелев1. Голяма част са съпоставени с тези във Византия, Сърбия и Западна Европа, за да се очертаят характерните православни черти на българското общество и мироглед.

Прочети още...

Свитъкът-амулет от колекцията на проф. Иван Дуйчев и неговото място в традицията на апотропейната книжнина

Посещения: 1659

 

Вася Велинова

 

Амулетът – същност, форми и механизъм на действие

 

1234Още в зората на своето самоосъзнаване като разумно същество човекът е почувствувал и самотата си в един свят, който често пъти му е показвал враждебното си лице. Нашите далечни прадеди са изработили свои специфични инструменти, с които да въздействат на неблагоприятните фактори от обкръжаващата ги среда като природни стихии, бури, гръмотевици, светкавици; болести, епидемии, психосоматични смущения; отделни прояви в социалния живот на колектива като магии, клетви, ходене в съда, и пр. Те са вярвали, че всички беди, от които не е бил застрахован никой, са били неутрализирани от амулетите. Това са сакрални предмети, за които се е смятало, че поради силата на вложената в тях човешка енергия, тайнствена информация и преди всичко – вяра, са в състояние да повлияят на висшите сили, управляващи света.

Прочети още...

Начало, развитие и крах на Крупнишката епископия

Написана от Кристиян Ковачев
Посещения: 2174

 

 

“... Мисленето и социалният живот са доминирани от монашеската идеология, работата е била свързвана с падението:  това е наказанието за първородният грях. Адам и Ева са изгонени от земният рай по заповед на Бога и принудени да работят...”1  Това са думи, изречени през 2008 г. от медиевиста Жак льо Гоф – представител на френската историографска школа „Анали”.

Прочети още...

Култът към светците в България и Византия през ХІІІ–ХV век

Написана от Силвия Аризанова
Посещения: 1982

 

Текстът на статията е прочетен като съобщение на XXII-я Международен конгрес за византийски изследвания, проведен в гр. София на 22–27 август 2011 г.

Публикувана в сп. "Времена", бр. VIII, 2016

Прочети още...