Православна култура

Църкви и манастири в югозападна България от ХV — ХVII в.

Посещения: 15709

 

Център за славяно-византийски проучвания

"Проф. Иван Дуйчев"

 

Калина Минчева, Светозар Ангелов

 

Научни консултанти: Вася Велинова, Костадинка Паскалева

 

ВЪВЕДЕНИЕ

 

Настоящият корпус от църкви и манастири в Югозападна България през XV-XVII в. представлява първа част от проект с научен ръководител проф. Аксиния Джурова, който има за цел да представи съвременното състояние на паметниците от този регион сравнен с архивния материал, съхраняван в Центъра за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" към Софийски университет "Св. Климент Охридски", т.е. отправна точка в изготвянето на тази част от корпуса е фотоархива на проф. Ас. Василиев и проф. П. Мутафчиев, както и излезлите досега публикации: монографии и отделни студии. Подобна идея възникна сред сътрудниците на Център "Проф. Иван Дуйчев", по конкретно докторантите Калина Минчева и Светозар Ангелов, и като резултат от подготвяните от тях дисертационни трудове и проект по линия на СУ "Св. Климент Охридски", който намира своето продължение и в подобен с Министерство на образованието и науката. Така, тази задача, която стартира от 2006 г. е дългосрочна до 2009 г. и в този смисъл се надяваме да можем да обхванем материала посочен в териториалните граници на югозападните български земи.

В процеса на работа се изясниха и принципите на поднасянето на паметниците и параметрите на описанието, както и илюстративният материал. Като най-сполучлив бе избран регионалният принцип, т.е. да се представят поетапно църквите и манастирите от Софийско, Трънско, Брезнишко, Кюстендилско, Бобошевско, по дефилето на р. Искър. Още в първата част на корпуса пролича, че при това деление някои от паметниците излизат извън географските граници на посочения в заглавието регион (например църквата в Карлуково по Искърското дефиле), което означава, че до известна степен заглавието би трябвало да не се възприема в буквалния смисъл на географските очертания.

Опитали сме се за всеки от включените църкви и манастири да приложим констативния метод, т.е. без излишни коментари, които са предмет на следващ етап на изследване, да дадем историческа справка, където това е възможно, архитектурен план и опис на запазените стенописи. Под илюстрациите, съпровождащият текст включва название на сцената и мястото й в храма. Корпусът е придружен с обща библиография, включваща и издания на използваните извори.

Тези скромни цели, но според нас, с оглед добиване на представа за съвременното състояние на църквите и манастирите, полезни за научната общност, стана възможно благодарение на спечеления проект от Фонд Научни изследвания към СУ "Св. Климент Охридски" "Църкви и манастири в Югозападна България през XV-XVII в.", както и на безвъзмездната научна помощ на ст.н.с. Костадинка Паскалева, за което й изказваме нашата искрена благодарност. За оказаното съдействие за достъп до паметниците, дължим своята особена благодарност на Светия синод на Българската православна църква и Негово светейшество Максим, Патриарх български, както и на Кметските управи и Църковните настоятелства в селищата и на свещенослужителите в отделните църкви, без чиято благоразположеност това издание не би се осъществило.

Проф. д.изк.н. Аксиния Джурова

 

Кремиковски манастир
Кремиковски манастир "Св. Георги"

Църквата “Св. Георги” (по П. Мутафчиев)

Кремиковски манастир
Кремиковски манастир "Св. Георги"

Църквата “Св. Георги”

Кремиковски манастир
Кремиковски манастир "Св. Георги"

Дейсис (северна стена, наос)

Кремиковски манастир
Кремиковски манастир "Св. Георги"

Св. Георги (южна стена, наос)

Кремиковски манастир
Кремиковски манастир "Св. Георги"

Архитектурен план (по П. Мутафчиев)

Кремиковски манастир
Кремиковски манастир "Св. Георги"

Поклонение на жертвата (апсида)

Кремиковски манастир
Кремиковски манастир "Св. Георги"

Св. Богородица Ширшая небес (апсида)

Кремиковски манастир
Кремиковски манастир "Св. Георги"

Тайната вечеря (южната стена, наос)

Кремиковски манастир
Кремиковски манастир "Св. Георги"

Западна стена, наос

Църквата
Църквата "Св. Димитър" в Подгумерски манастир

Св. Дамян (южна стена , наос)

Църквата
Църквата "Св. Димитър" в Подгумерски манастир

Св. Димитър (източна стена, притвор)

Църквата
Църквата "Св. Димитър" в Подгумерски манастир

Св. Козма (детайл)

Църквата
Църквата "Св. Димитър" в Подгумерски манастир

Архангел Михаил (западна стена, притвор)

Църквата
Църквата "Св. Димитър" в Подгумерски манастир

Св. Пантелеймон (детайл)

Църквата
Църквата "Св. Димитър" в Подгумерски манастир

Св. Пантелеймон и св. Козма (южна стена , наос)

Църквата
Църквата "Св. Димитър" в Подгумерски манастир

Петдесетница (западна стена, притвор)

Църквата
Църквата "Св. Димитър" в Подгумерски манастир

Архитектурен план (по П. Мутафчиев)

Църквата
Църквата "Св. Димитър" в Подгумерски манастир

Св. Севастиян (западна стена, притвор)

Църквата
Църквата "Св. Димитър" в Подгумерски манастир

Старозаветна троица (южна стена, притвор)

Елешнишки манастир
Елешнишки манастир "Успение на Св. Богородица"

Църква “Успение на Св. Богородица”

Елешнишки манастир
Елешнишки манастир "Успение на Св. Богородица"

Църква “Успение на Св. Богородица” (архив на Ас. Василиев)

Елешнишки манастир
Елешнишки манастир "Успение на Св. Богородица"

Архитектурен план (по В. Пандурски)

Елешнишки манастир
Елешнишки манастир "Успение на Св. Богородица"

Архангели (апсида)

Елешнишки манастир
Елешнишки манастир "Успение на Св. Богородица"

Архангели (апсида)

Елешнишки манастир
Елешнишки манастир "Успение на Св. Богородица"

Св. Богородица на трон с Младенеца (апсида)

Елешнишки манастир
Елешнишки манастир "Успение на Св. Богородица"

Поднасяне на дарове (западна стена на нартекса)

Елешнишки манастир
Елешнишки манастир "Успение на Св. Богородица"

Архангелът от Благовещение (олтар)

Елешнишки манастир
Елешнишки манастир "Успение на Св. Богородица"

Св. св. Константин и Елена (западна стена, наос)

Елешнишки манастир
Елешнишки манастир "Успение на Св. Богородица"

Първи Вселенски събор (западна стена на нартекса)

Елешнишки манастир
Елешнишки манастир "Успение на Св. Богородица"

Бог Саваот (свод на наоса)

Елешнишки манастир
Елешнишки манастир "Успение на Св. Богородица"

Умиване на нозете (южна стена на наоса)

Елешнишки манастир
Елешнишки манастир "Успение на Св. Богородица"

Влизане в Йерусалим (южна стена на наоса)

Сеславски манастир
Сеславски манастир "Св. Николай"

Църквата “Св. Николай”

Сеславски манастир
Сеславски манастир "Св. Николай"

Снимка по П. Мутафчиев

Сеславски манастир
Сеславски манастир "Св. Николай"

Архитектурен план по Д. Каменова

Сеславски манастир
Сеславски манастир "Св. Николай"

Ангел на Гроба Господен (северна стена, наос)

Сеславски манастир
Сеславски манастир "Св. Николай"

Св. Богородица между Архангелите Михаил и Гавраил (свод на притвора)

Сеславски манастир
Сеславски манастир "Св. Николай"

Св. Богородица Ширшая Небес и двама Архангели в цял ръст (апсида)

Сеславски манастир
Сеславски манастир "Св. Николай"

Неделя на жените мироносици (южна стена на наоса)

Сеславски манастир
Сеславски манастир "Св. Николай"

Ангел и св. св. Константин и Елена (западна стена на наоса)

Сеславски манастир
Сеславски манастир "Св. Николай"

Възкресение Лазарово (южна стена на наоса)

Сеславски манастир
Сеславски манастир "Св. Николай"

Част от северна стена на притвора

Сеславски манастир
Сеславски манастир "Св. Николай"

Божествената литургия и Мелисмос (апсида)

Сеславски манастир
Сеславски манастир "Св. Николай"

Слизане в Ада (северна стена, наос)

Сеславски манастир
Сеславски манастир "Св. Николай"

Христос от Възнесението (свод на наоса)

Сеславски манастир
Сеславски манастир "Св. Николай"

Светци-войни (южна стена на наоса)

Кремиковски манастир
Кремиковски манастир "Св. Георги"

Св. Георги (източна стена на притвора)

Кремиковски манастир
Кремиковски манастир "Св. Георги"

Коледен химн (западна стена на притвора)

Кремиковски манастир
Кремиковски манастир "Св. Георги"

Св. Георги спасява царската дъщеря (северна стена на притвора)

Кремиковски манастир
Кремиковски манастир "Св. Георги"

Ктиторска композиция (северна стена на притвора)

Манастирът
Манастирът "Св. Архангел Михаил", Трън

Църквата “Св. Архангел Михаил”

Манастирът
Манастирът "Св. Архангел Михаил", Трън

Снимка от архива на Ас. Василиев

Манастирът
Манастирът "Св. Архангел Михаил", Трън

Архитектурен план по Д. Джонова

Манастирът
Манастирът "Св. Архангел Михаил", Трън

Евхаристия ХVII–ХVIII в. (апсида)

Манастирът
Манастирът "Св. Архангел Михаил", Трън

Христос в гроба ХVII–ХVIII в. (проскомидийна ниша)

Манастирът
Манастирът "Св. Архангел Михаил", Трън

Светци от ХVII–ХVIII в. (южна конха)

Манастирът
Манастирът "Св. Архангел Михаил", Трън

Централният купол на църквата

Манастирът
Манастирът "Св. Архангел Михаил", Трън

Мелисмос ХVII–ХVIII в. (апсида)

Манастирът
Манастирът "Св. Архангел Михаил", Трън

Пророк Соломон и св. Никола ХIV–ХV в. (южна стена)

Манастирът
Манастирът "Св. Архангел Михаил", Трън

Св. Роман Сладкопевец (олтар)

Манастирът
Манастирът "Св. Архангел Михаил", Трън

Св. Богородица Ширшая Небес ХIV–ХV в. (апсида)

Манастирът
Манастирът "Св. Архангел Михаил", с. Билинци

Църквата “Св. Архангел Михаил”

Манастирът
Манастирът "Св. Архангел Михаил", с. Билинци

Архитектурен план по Е. Флорева

Манастирът
Манастирът "Св. Архангел Михаил", с. Билинци

Апсида сегашно състояние

Манастирът
Манастирът "Св. Архангел Михаил", с. Билинци

Св. Богородица Ширшая Небес с Христос (апсида, снимката е по Е. Флорева)

Манастирът
Манастирът "Св. Архангел Михаил", с. Билинци

Сретение (южна стена)

Манастирът
Манастирът "Св. Архангел Михаил", с. Билинци

Гостоприемство Авраамово (северна стена)

Манастирът
Манастирът "Св. Архангел Михаил", с. Билинци

Тайната вечеря (южна стена)

Манастирът
Манастирът "Св. Четиридесет мъченици", с. Лева Река, Трънско

Църквата “Св. Четиридесет мъченици”

Манастирът
Манастирът "Св. Четиридесет мъченици", с. Лева Река, Трънско

Кръщение, снимка по Д. Джонова

Манастирът
Манастирът "Св. Четиридесет мъченици", с. Лева Река, Трънско

Кръщение (южна стена)

Манастирът
Манастирът "Св. Четиридесет мъченици", с. Лева Река, Трънско

Архитектурен план по Д. Джонова

Манастирът
Манастирът "Св. Четиридесет мъченици", с. Лева Река, Трънско

Убрус (олтар)

Църквата
Църквата "Св. Георги" в Колуша, Кюстендил

Църквата “Св. Георги”

Църквата
Църквата "Св. Георги" в Колуша, Кюстендил

Църквата “Св. Георги” (по Н. Мавродинов)

Църквата
Църквата "Св. Георги" в Колуша, Кюстендил

Архитектурен план (по А. Грабар)

Църквата
Църквата "Св. Георги" в Колуша, Кюстендил

Изглед към централната апсида

Църквата
Църквата "Св. Георги" в Колуша, Кюстендил

Св. Йоан Кръстител (наос)

Църквата
Църквата "Св. Георги" в Колуша, Кюстендил

Рождество Христово (южна стена на бемата, фрагмент)

Църквата
Църквата "Св. Георги" в Колуша, Кюстендил

Св. Сава (наос)

Църквата
Църквата "Св. Георги" в Колуша, Кюстендил

Св. Сава, детайл

Църквата
Църквата "Св. Георги" в Колуша, Кюстендил

Сретение (южна стена на бемата, фрагмент)

Църквата
Църквата "Св. Архангел Михаил", с. Горановци, Кюстендилско

Църквата “Св. Архангел Михаил”

Църквата
Църквата "Св. Архангел Михаил", с. Горановци, Кюстендилско

Църквата “Св. Архангел Михаил” (по В. Иванова)

Църквата
Църквата "Св. Архангел Михаил", с. Горановци, Кюстендилско

Архитектурен (по В. Иванова)

Църквата
Църквата "Св. Архангел Михаил", с. Горановци, Кюстендилско

Апсида

Църквата
Църквата "Св. Архангел Михаил", с. Горановци, Кюстендилско

Св. Елена (западна стена)

Църквата
Църквата "Св. Архангел Михаил", с. Горановци, Кюстендилско

Св. Кирил Александрийски (олтар)

Църквата
Църквата "Св. Архангел Михаил", с. Горановци, Кюстендилско

Св. Макарий (северна стена)

Църквата
Църквата "Св. Архангел Михаил", с. Горановци, Кюстендилско

Св. Архангел Михаил (южна стена)

Църквата
Църквата "Св. Архангел Михаил", с. Горановци, Кюстендилско

Св. Архангел Михаил (детайл)

Църквата
Църквата "Св. Архангел Михаил", с. Горановци, Кюстендилско

Св. Никифор (северна стена)

Църквата
Църквата "Св. Архангел Михаил", с. Горановци, Кюстендилско

Архангел Рафаил (апсида)

Църквата
Църквата "Св. Архангел Михаил", с. Горановци, Кюстендилско

Св. Роман Сладкопевец (?) (олтар)

Църквата
Църквата "Св. Архангел Михаил", с. Горановци, Кюстендилско

Успение Богородично (западна стена)

Бобошевски манастир
Бобошевски манастир "Св. Димитър"

Църквата “Св. Димитър”

Бобошевски манастир
Бобошевски манастир "Св. Димитър"

Църквата “Св. Димитър” (по Ив. Кепов)

Бобошевски манастир
Бобошевски манастир "Св. Димитър"

Архитектурен план (по НИПК)

Бобошевски манастир
Бобошевски манастир "Св. Димитър"

Св. Богородица от Благовещението (олтар)

Бобошевски манастир
Бобошевски манастир "Св. Димитър"

Дейсис (северна стена)

Бобошевски манастир
Бобошевски манастир "Св. Димитър"

Св. Димитър (западна фасада)

Бобошевски манастир
Бобошевски манастир "Св. Димитър"

Св. Константин и Елена (западна стена)

Бобошевски манастир
Бобошевски манастир "Св. Димитър"

Св. Архангел Михаил (западна стена)

Бобошевски манастир
Бобошевски манастир "Св. Димитър"

Мъченичеството на св. Димитър (западна стена)

Бобошевски манастир
Бобошевски манастир "Св. Димитър"

Св. Никола и св. Димитър (южна стена)

Бобошевски манастир
Бобошевски манастир "Св. Димитър"

Поклонение на жертвата (апсида)

Бобошевски манастир
Бобошевски манастир "Св. Димитър"

Предателството на Юда (южна стена)

Бобошевски манастир
Бобошевски манастир "Св. Димитър"

Причестяване на апостолите (апсида)

Бобошевски манастир
Бобошевски манастир "Св. Димитър"

Св. Неделя и св. Петка (южна стена)

Бобошевски манастир
Бобошевски манастир "Св. Димитър"

Успение Богородично (западна стена)

Бобошевски манастир
Бобошевски манастир "Св. Димитър"

Тайната вечеря (южна стена)

Църквата
Църквата "Св. Петка" в с. Вуково

Църквата “Св. Петка”

Църквата
Църквата "Св. Петка" в с. Вуково

Архитектурен план (по НИПК)

Църквата
Църквата "Св. Петка" в с. Вуково

Христос Ангел от Великия съвет (свод)

Църквата
Църквата "Св. Петка" в с. Вуково

Св. Неделя, Св. Константин и св. Елена (южна стена)

Църквата
Църквата "Св. Петка" в с. Вуково

Св. Василий Велики и Архангел Михаил (апсида)

Църквата
Църквата "Св. Петка" в с. Вуково

Св. Архангел Михаил (западна стена)

Църквата
Църквата "Св. Петка" в с. Вуково

Носене на кръста (северна стена)

Църквата
Църквата "Св. Петка" в с. Вуково

Христос Пантократор (свод)

Църквата
Църквата "Св. Петка" в с. Вуково

Св. Петка (южна стена)

Църквата
Църквата "Св. Петка" в с. Вуково

Възкресение (северна стена)

Църквата
Църквата "Св. Петка" в с. Вуково

Преображение Христово и Успение на Св. Богородица (западна стена)

Църквата
Църквата "Св. Петка" в с. Вуково

Видение на св. Петър Александрийски (северна стена)

Църквата
Църквата "Св. Атанасий" в Бобошево

Църквата “Св. Атанасий”

Църквата
Църквата "Св. Атанасий" в Бобошево

Жените мироносици на Гроба Господен (северна стена)

Църквата
Църквата "Св. Атанасий" в Бобошево

Кръщение (южна стена)

Църквата
Църквата "Св. Атанасий" в Бобошево

Неверието на апостол Тома (северна стена)

Църквата
Църквата "Св. Атанасий" в Бобошево

Архитектурен план (по В. Матуски)

Църквата
Църквата "Св. Атанасий" в Бобошево

Преображение (южна стена)

Църквата
Църквата "Св. Атанасий" в Бобошево

Рождество Христово (южна стена)

Църквата
Църквата "Св. Атанасий" в Бобошево

Христос Ветхий Денми и Христос Ангел от Великия съвет (свод)

Църквата
Църквата "Св. Атанасий" в Бобошево

Влизане в Йерусалим (северна стена)

Църквата
Църквата "Пророк Илия" в Бобошево

Църквата “Пророк Илия”

Църквата
Църквата "Пророк Илия" в Бобошево

Благовещение (южна стена)

Църквата
Църквата "Пророк Илия" в Бобошево

Христос Емануил (свод)

Църквата
Църквата "Пророк Илия" в Бобошево

Архитектурен план (по Ел. Флорева)

Църквата
Църквата "Пророк Илия" в Бобошево

Христос от Възнесението (свод)

Църквата
Църквата "Пророк Илия" в Бобошево

Преображение (западна стена)

Църквата
Църквата "Пророк Илия" в Бобошево

Св. Богородица Ширшая небес (апсида)

Църквата
Църквата "Пророк Илия" в Бобошево

Кръщение (южна стена)

Карлуковски манастир
Карлуковски манастир "Успение на Св. Богородица"

Църквата “Успение на Света Богородица”

Карлуковски манастир
Карлуковски манастир "Успение на Св. Богородица"

Снимка от архива на Ас. Василиев

Карлуковски манастир
Карлуковски манастир "Успение на Св. Богородица"

Архитектурен план по П. Мутафчиев

Карлуковски манастир
Карлуковски манастир "Успение на Св. Богородица"

Ангел Господен (южна стена на притвора, детайл)

Карлуковски манастир
Карлуковски манастир "Успение на Св. Богородица"

Св. Архангел Михаил (свода на притвора)

Карлуковски манастир
Карлуковски манастир "Успение на Св. Богородица"

Св. Богородица Знамение (свода на притвора)

Карлуковски манастир
Карлуковски манастир "Успение на Св. Богородица"

Св. Евстатий (южна стена)

Карлуковски манастир
Карлуковски манастир "Успение на Св. Богородица"

Част от източната стена на притвора

Карлуковски манастир
Карлуковски манастир "Успение на Св. Богородица"

Св. Пахомий (южна стена на притвора, детайл)

Карлуковски манастир
Карлуковски манастир "Успение на Св. Богородица"

Св. Павел (централна ниша, детайл)

Карлуковски манастир
Карлуковски манастир "Успение на Св. Богородица"

Св. Петър (централна ниша, детайл)

Карлуковски манастир
Карлуковски манастир "Успение на Св. Богородица"

Св. Петка, св. Марина и св. Архангел Михаил (западна стена, притвор)

Карлуковски манастир
Карлуковски манастир "Успение на Св. Богородица"

Тайната вечеря (северна стена на наоса)

Карлуковски манастир
Карлуковски манастир "Успение на Св. Богородица"

Мелисмос (апсида)

Previous Next Play Pause

 

Църкви и манастири в Софийско от XV - XVII в.

 

Кремиковският манастир „Св. Георги"

Светозар Ангелов

 

izgledКремиковският манастир „Св. Георги" се намира на 2 км от с. Кремиковци, Софийско върху южните склонове на Стара планина1. За основаването на обителта няма сигурни исторически данни. Първите точни сведения за манастира датират от края на ХV в. Това научаваме от съдържанието на почистения и разчетен ктиторски надпис от източната стена на притвора, над входа към наоса. В него се съобщава за възобновяването на храма „Св. Георги" от софийския митрополит Калевит и двамата му синове Радивой и Данко на 31 януари 1493 г. Накрая на надписа с писмо в стил „вяз" е добавена приписка за смъртта на Калевит през 1503 г.2

Църквата „Св. Георги" в Кремиковския манастир е от малкото цялостно реставрирани паметници на монументалната живопис от края на XV в. в българските земи. Работата по реставрацията започва още през 60 години на XX в. и продължава до 2000 г.3 Днес стенописите са в много добро състояние.

Архитектурата на църквата „Св. Георги" е от типа на малките, еднокорабни сгради, така характерни за XV-XVII в. Тя има план с форма на издължен правоъгълник и се състои от засводен наос и притвор с общ двускатен покрив4. Днешния облик на църквата е резултат от два строителни периода. Храмът е имал втори притвор, изписан през 1611 г., сега съборен. Архитектурните данни показват съществуването на една първоначална постройка, разрушена до определена височина на стените, а по-късно възобновена. За този втори етап (1493 г.) ни информира ктиторският надпис от притвора5.

Иконографската програма на църквата „Св. Георги" е в съответствие с установената декорация на малките еднокорабни храмове от XV — XVII в.

В наоса стенописите от свода не са запазени. В конхата на апсидата е изобразена Богородица Ширшая небес с бюст на благославящия Xристос Емануил. Под нея е изписан фриз от медальони с допоясни образи на светци. Това са св. Спиридон Тримитунтски, св. Ахил архиепископ Лариски, св. Герман - патриарх Български, св. Климент Охридски и още двама, чието идентифициране не е сигурно6. Под тях е разположена сцената Мелисмос или Поклонение на жертвата. Младенецът Xристос е изобразен като жертва върху олтарната трапеза. От двете страни са представени по един ангел, с червени крила и рипиди и по двама църковни отци с разтворени свитъци - сред тях са литургистите св. Йоан Златоуст и св. Василий Велики, а имената на другите двама не са запазени. Сцената се разгръща в долните регистри на северната и южната стена в олтара с образите на св. Кирил Александрийски и св. Григорий Нисийски, обърнати на изток и държащи разгънати свитъци. Върху северната стена, както е обичайно, в първия регистър е представена сцената Видението на св. Петър Александрийски. От двете страни на апсидата своето традиционно място заема сцената Благовещение. В арката над нея зографите са разположили композицията Петдесетница, в която са включили само фигурите на апостолите. В протезисната ниша виждаме образа на архидякон Стефан. Стенописната програма на олтарното пространство завършва с фриз от допоясни изображения в медальони на: римския папа св. Силвестър, Александрийския патриарх св. Йоан Милостиви, Антиохийския епископ св. Игнатий Богоносец, Смирненския епископ Поликарп, неизвестен светец и св. Xаритон. Отсъствието на сцената Причестяване на апостолите може да се обясни с малките размери на църквата7.

В наоса както обикновено се разгръщат сцени от живота на Xристос, според евангелския цикъл. Началото е поставено в източния край на южната стена с Рождество Xристово. В западна посока следват сцените Сретение Господне, Възкресение Лазарово, Влизане Йерусалим, Тайната вечеря и Умиване на нозете. Върху западната стена цикълът, в който се смесват Празниците и Страстите, продължава с Предателството на Юда и Отричането на Петър, разположени от двете страни на Успение Богородично. На северната стена са представени сцените Съдът на Пилат, Поруганието, Пътят към Голгота, Разпятие, Сваляне от кръста, Оплакване, Жените мироносици на гроба и Слизане в ада. Поради малкото пространство на храма цикълът на Празниците и Страстите не е пълен. Този редуциран репертоар е типичен за малките провинциални църкви. Интересно е да се отбележи, че тук липсват сцените Възнесение и Преображение. По надолу следва фриз от изображения на светци в медальони. Под тях е разположен регистърът със светци в цял ръст. До олтарната преграда, на южната стена, в пластична арка е изобразен патрона на църквата св. Георги на бял кон. След това са представени светците-лечители Козма и Дамян и сцената Причестяването на Мария Египетска - частично запазена. На западната стена, отляво на вратата, обичайното си място на пазител на храма заема архангел Михаил. От другата страна на вратата са изобразени св. Константин и Елена. На северната стена, регистърът продължава със светците-войни Меркурий, Теодор Тирон, Теодор Стратилат и Димитър. До тях са св. Никола и Дейсиса8.

Една от най-интересните сцени в идейната програма на притвора е ктиторската композиция. Тя заема източния край на северната стена. В нея са представени образите на Радивой, поднасящ модел на храм, неговата жена, двете им деца, митрополит Калевит, приятелски прегърнат от св. Георги и над всички Xристос, приемащ акта на дарителството и застъпничеството. Тук е подчертано привилегированото положение на ктиторите. От техните облекла може да се приеме, че те принадлежали към един богат и знатен род. До фигурите на децата има два надписа, от които научаваме за едно тъжно събитие в семейството на ктиторите. Там са посочени месеца и годината на тяхната смърт - август 1493 г., както и техните имена Драгана и Тодор.9 Върху източната стена на притвора са разположени 13 сцени от житийния цикъл на св. Георги. В патронната ниша, над входа е изписан образът на св. Георги на трон, триумфиращ над победения змей - неприятел10.

От светците в цял ръст в предверието са представени св. Евтимий Велики, св. Сава Освещенни, св. Арсений Велики, св. Онуфрий, св. Пахомий в разговор с ангела и др. Тези образи стават задължителни за притвора на църкви от манастирски тип, каквато е Кремиковската. Върху северната стена, точно срещу южния вход е изобразена голямата композиция Св. Георги спасява царската дъщеря. Между тази сцена и ктиторската композиция са образите св. Илия и св. Йоан Кръстител, символизиращи връзката между Стария и Новия завет11.

Средният регистър от южната, западната и северната стена на притвора е зает от сцените на Богородичния цикъл, според апокрифното протоевангелие на Яков: Благовестта на Йоаким, Благовестта на Ана, Рождество Богородично, Милуването на Богородица, Първите стъпки, Изпиване на водата на успокоението. Като продължение на цикъла зографите са включили и сцени от детството на Xристос: фрагменти от Благовещение, Поклонението на влъхвите, Завръщането на магите, Бягство в Египет и др. Особеност на Кремиковската църква е композицията Коледен химн, най-горе на западната стена, която не се среща сред нашите паметници12.

Особено впечатление в живописта на Кремиковския храм прави разнообразието на декоративните фризове - изящни плетеници и флорални мотиви. Почти същите плетеници са използвани при украсата на известното Кремиковско евангелие, изготвено за манастира през 1497 г. по поръка на софийския митрополит Калевит13.

В Кремиковският манастир са създадени и няколко висококачествени икони - Xристос Пантократор, изписана едновременно със стенописите от наоса, Св. Георги убива драконаот 1667 г., Св. Йоан Крътител с житийни сцени от 1595 г. (днес в Държавния исторически музей в Москва)14.

Стенописният ансамбъл на Кремиковската църква „Св. Георги", притежава висока художествена и историческа стойност. Дело на талантливи зографи, той се нарежда сред най-добрите образци на балканското монументално изкуство от поствизантийския период.

 

Бележки:

1Чавръков, Г. Български манастири. Паметници на историята, културата и изкуството. С., 1974, с. 178-183; Прашков, Л., Ел. Бакалова, Ст. Бояджиев. Манастирите в България. С., 1992, с. 143-148.
2Кирин, Ас. Ктиторският надпис от 1493 г. в Кремиковския манастир. - Paleobulgarica/ Старобългаристика, XIII, 1989, кн. 2, с. 87-99.
3Вълева, Цв. Стенописите от олтарното пространство на църквата в Кремиковския манастир след тяхната реставрация. - Проблеми на изкуството, 2005, кн. 3, с. 41.
4Пасклева, К. Църквата „Св. Георги" в Кремиковския манастир. С., 1980, с. 12.
5Пак там, с. 14-15.
6Пак там, с. 49-50; Вълева, Цв. Стенописите от олтарното пространство... , с. 41-42.
7Паскалева, К. Църквата „Св. Георги"..., с. 49-51; Вълева, Цв. Стенописите от олтарното пространство..., с. 41-45.
8Пасклева, К. Църквата „Св. Георги"..., с. 51-65.
9Grabar, A. La peinture religieuse en Bulgarie. Paris, 1928, р. 324, 334-336; Василиев, Ас. Ктиторски портрети. С., 1960, с. 63-66; Пасклева, К. Църквата „Св. Георги"..., с. 18-19, 34-46.
10Grabar, A. La peinture religieuse..., р. 327-330; Пасклева, К. Църквата „Св. Георги"... , с. 72-95.
11Пасклева, К. Църквата „Св. Георги"..., с. 68-71.
12Grabar, A. La peinture religieuse..., р. 330-333; Пасклева, К. Църквата „Св. Георги"..., с. 95-112.
13Паскалева, К. Църквата „Св. Георги"..., с. 20-21.
14Пак там, с. 25-27

 

Църквата „Св. Димитър" в Подгумерския манастир - Софийско

Светозар Ангелов

 

petdesetnicaНа около половин километър от с. Подгумер, Софийско, се намира късносредновековният манастир „Св. Димитър". Резултатите от извършената реставрационна работа по част от стенописите показват, че неговото възникване трябва да се отнесе към втората половина на ХV в.1

По отношение на архитектурата манастирската църква „Св. Димитър" се състои от наос, притвор и открита галерия от юг и запад. Този специфичен план се среща и при други паметници от региона, например църквата на Елешнишкия манастир и др. Днешният архитектурен облик е резултат от три основни строителни фази - издигането на наоса, прибавянето на притвор в края на XVI в. и изграждането на откритата галерия, вероятно през XVII в. През XIX в. е избита част от стената отделяща наоса от притвора, като е заменена с аркада, носена от дървени колони2. По този начин пространството на наоса се увеличава двойно и се осигурява достъп на по-голям брой богомолци.

От XIX в. датира последното изписване на църквата. Тези късновъзрожденски стенописи са скрили голяма част от по-старата живопис, а фреските от притвора са били замазани с вар.

През 1970 г. е направено научно-мотивирано предложение църквата „Св. Димитър" в Подгумерския манастир да бъде обявена за паметник на културата от местно значение3.

През 80 години на XX в. е разкрита и реставрирана част от старата подгумерска живопис. Тя е била изпълнена на три етапа - през втората половина на XV в., в края на XVI в. и през XVII в.4

Днес стенописите от притвора са почистени от варните бадани и укрепени, като ни разкриват един сравнително добре съхранен живописен ансамбъл от края на XVI в. Важен извор за историята на подгумерската църква „Св. Димитър" е наскоро разкритият и разчетен ктиторски надпис на западната стена, над входната врата. Според него фреските от притвора са създадени по инициатива на игумена йеромонах Митрофан и по времето на софийския митрополит Симон през 1596 г. От надписа научаваме, че изписването е извършено за 67 дни - от 6 юни до 12 август5. Тогава наосът на църквата е бил вече изписан. Майсторите зографи запазват по-ранните стенописи от свода и горните пояси и изписват само ниският регистър с изображения на светци в цял ръст. На северната стена в олтара се разкрива част от Видението на св. Петър Александрийски, срещу него на южната стена е представен св. Спиридон Тримитунтски. От изток на запад, на южната стена, следват образите на св. Теодор Стратилат, св. Пантелеймон, св. Козма и св. Дамян. Върху северната стена е запазена фигурата на св. Йоан Кръстител от Дейсиса. Стенописите от XIX в., чието сваляне предстои, не ни дават възможност да си изградим по-пълна представа за иконографската програма на наоса датираща вероятно от втората половина на XV в. Горе в свода най-вероятно, са изобразени ипостасите на Xристос, а от двете страни и сега се виждат част от фризовете със старозаветни пророци. От цикъла със Страстите, на южната стена се различават сцените Умиване на нозете и Молитва в Гетсиманската градина, а на северната Разпятието, Жените мириносици на гроба, Възкресение и Възнесение. На западната стена своето обичайно място заема Успение Богородично.

Когато през 1596 г. йеромонах Митрофан предприема изписването на притвора, на източната му стена вече имало изображения. Това са образът на св. Димитър, в патронната ниша, и сцената Страшният съд. Преди изграждането на притвора те украсявали западната фасада на църквата. Изображението на св. Димитър и стенописите от наоса са изписани по едно и също време - към края на XV в. В притвора живописта върху свода, южната, северната и западната стена, изпълнена през 1596 г. няма идейна връзка с тази на източната6.

В свода са представени три големи медальона с изображения на Xристос Емануил, Уготованият престол и Богородица Оранта. От двете им страни, вместо обичайните старозаветни пророци, са изписани образите на архиереи в медальони. Фреските на северната стена са унищожени, а от тези на южната е съхранен само най-горният регистър. Там са изобразени: евангелист св. Йоан Богослов, Xристос изцелява болния от воднянка, Xристос Ангел от Великия съвет - в медальон под прозореца, Старозаветна троица (Гостолюбие Аврамово) и евангелист св. Марко.

Живописта на западната стена е запазена изцяло. В люнета е представена сцената Петдесетница. Под нея е разположен фриз с изображения на жени-светици в медальони - св. Анастасия Фармаколитрия, св. Екатерина, св. Неделя, св. Петка, св. Теодора Александрийска и една неизвестна. В долния пояс, отляво на вратата е поместен образът на св. архангел Михаил. Тук зографът не го рисува като войн — пазител на храма, държащ меч и свитък, както най-често го срещаме, а с монашеско облекло и свитък. Всъщност това е част от монашеската сцена Пахомий и ангела, и присъствието й в манастирска църква, каквато е Подгумерската, е съвсем естествено. От дясно на вратата са изписани св. Севастиян и св. Марина. Това е най-ранното засега изображение на св. Севастиян по българските земи. Неговото присъствие тук носи апотропейно значение, вероятно като пазител срещу чумата - този бич през Средновековието7.

В откритата южна галерия, изградена вероятно през XVII в., под стенописите от XIX в. се виждат фрагменти от по-ранна живопис, изпълнена наскоро след изграждането й. На източната стена в малката апсида се вижда долната част от трон и фигура - вероятно Богородица на трон. Тя е фланкирана от архангели, запазена е долната част от изображението на един от тях. В източната част на южната фасада от по-стария слой стенописи могат да се видят част от главата на св. Илия и конете от колесницата му.

Днес манастирът „Св. Димитър" до с. Подгумер е превърнат в клиника за душевно болни. Манастирските сгради и особено църквата, въпреки усилията на персонала, постепенно западат. Ако скоро не бъдат взети необходимите мерки за запазването на този ценен исторически и художествен паметник, до няколко години той ще бъде безвъзвратно изгубен.

Едва след цялостната му реставрация ще може да се направи едно по-детайлно и по-задълбочено проучване на етапите на изграждане, на иконографската програма и стила. По този начин манастирът „Св. Димитър" до с. Подгумер ще съхрани своето достойно място сред останалите обители от Софийската Света гора.

 

Бележки:

1Геров, Г. Новоразкрити стенописи от XVI в. В Подгумерския манастир. - В: Българският шестнадесети век. С., 1996, с. 641.
2Мутафчиев, П. Из нашите старопланински монастири. - В: Сборник на Българската Академия на Науките, кн. XXVII, С., 1931, с. 7-11.
3Каменова, Д. Научно-мотивирано предложение за обявяване на църквата „Св. Димитър" - Подгумерски манастир - Софийско за паметник на културата. 1970.
4Геров, Г. Новоразкрити стенописи..., с. 642.
5Пак там, с. 642, 654.
6Пак там, с. 643.
7Пак там, с. 647

 

Елешнишкият манастир „Успение на Света Богородица"

Калина Минчева

 

carkvaЦърквата „Успение на Св. Богородица" в Елешнишкия манастир и нейните стенописи са сравнително добре проучени в посветеното на нея издание на В. Пандурски1. Един от първите учени, които изследват манастира е П. Мутафчиев2, а на стенописите от XVI в. подробно се спира и Б. Пенкова3. Манастирът е включен в повечето монографии, посветени на българските манастири4.

За първи път намираме сведения за Елешнишкия манастир в приписка от 1577 г. оставена от Байчо Граматик в Четвероевангелие, писано в манастира и днес съхранявано в Църковния историко-архивен институт5. От XVII в са известни и други приписки, които ни дават сведения за дарените ръкописи на манастира6.

Елешнишкият манастир се намира на 4 км североизточно от с. Елешница, Софийско. От манастирския комплекс днес са запазени църквата, една жилищна сграда, в която текат ремонтни дейности и силно разрушената магерница.

Църквата е еднокорабна, едноапсидна, с притвор и открита галерия откъм южната стена, завършваща на изток с апсида. Наосът има цилиндрично засводяване, а нартексът е с дъсчен таван. Покривът е двускатен. Размерите на църквата са 13,50 на 6,40 м. Според П. Мутафчиев първоначално цялата църква е била засводена, а откритата галерия е прибавена по-късно. Най-вероятно най-старата част от църквата е наосът, строен през втората половина на XVI в. По-късно е прибавен притворът7. Според В. Пандурски в средата на XIX в. е добавена откритата галерия. Главният вход на църквата е откъм южната стена на притвора. На северната стена близо до олтара също има врата, но тя е от по-късно време. Наосът се осветява от юг от три малки прозорчета8.

Над вратата на западната стена в наоса е запазен ктиторски надпис, който съобщава, че изграждането и изписването на църквата са от един и същи период, годината на създаването е изтрита. Съхранени са и надписи към стенописите на църковнославянски език.

В църквата са запазени три стенописни слоя - от XVI, XVII и XIX в. , но на последния, описан от В. Пандурски, тук няма да се спираме9.

Първият слой от края на XVI в. е запазен в наоса върху източна, южна и западна стена и върху източната стена на нартекса, която по това време е западна фасада. Фреските от свода и източната стена на нартекса са разкрити през 90-те години на XX в. след реставрационна работа в църквата.

В свода на наоса са разположени: Xристос от Възнесението, Бог - Саваот, Xристос Пантократор и Уготования престол (Xетимасия).

На източната стена е изобразено Възнесението, а от двете страни на апсидата - Благовещение. В апсидата е Богородица с Младенеца на трон, а до нея два архангела. Над нея е Убрусът. В центъра на апсидата е Поклонение на жертвата (Мелисмос), с четиримата отци на църквата - в южната половина са св. Йоан Златоуст и св. Григорий Богослов, другите два образа са много разрушени.

Върху южната стена в най-горния регистър са запазени сцените от празничния цикъл: Рождество Xристово, Сретение Господне, Кръщение Господне, Влизане в Йерусалим и Възкресяване на Лазар. В долния регистър са сцените: Тайната вечеря, Молитвата в Гетсиманската градина и Умиване на нозете. В този регистър са изобразени допоясно и двама архиереи, които не могат да бъдат идентифицирани. Следва фриз със седем медальона. От тях са идентифицирани само св. Орест, св. Мардарий, св. Юлита и св. Кирик. В най-долния регистър са светците в цял ръст: св. Йоан Милостиви, св. Никола, св. Козма, св. Дамян, св. Симеон Стълпник, св.Зосим и св. Мария Египетска.

На западната стена в най-горната част е представена сцената Преображение Господне. Под нея в центъра е разположено Успение Богородично, от лявата му страна е Рождество Богородично, а от дясната – Христос с жените мироносици. Вляво от входа са поместени изображенията на Христос на трон, св. Арсений и до самия вход - Св. Архангел Михаил. Вдясно от входа са изобразени св. св. Константин и Елена, а над тях три медальона на жени светици.

Върху източната стена на притвора, е разположена композицията на Страшния съд10.

Живописта от XVI в. е в приглушен колорит с опростена гама и се приближава до тази от църквите в Струпецкия манастир и с. Марица11. Тя носи традициите на Охридската живописна школа12.

Вторият живописен слой в църквата е от началото или първата половина на XVII в. , т.е. правен малко след първия. Той е запазен най-цялостно в притвора. Там са изобразени сцените от Богородичния Акатист и Вселенските събори.

На южната стена са запазени сцените: Благовещение, Рождество Христово, Мъдреците пътуват, водени от Ангел, фрагментарно са запазени - Зачатие и Буря от помисли и съмнения. Разказът продължава на западната стена с: Поднасяне на даровете, Връщане на мъдреците във Вавилон, Бягство от Египет, Сретение Господне, Ново творение показа, Като видяха странното Рождество, Неописуемото Слово слезе на земята и Всяко ангелско естество. От този пояс на северната стена е запазена малка част от сцената - Красноречивите витии се удивляват.

В долния регистър на южната стена вляво от вратата е изобразен св. Архангел Михаил. В дясно от вратата са: неизвестен светец, св. Ефрем, св. Евтимий, св. Стефан Нови и св. Елисей. На западната стена е изписан св. Йоан Рилски, както и сцените с Шестия и Първия вселенски събори. На северната е запазен фрагмент от Втория Вселенски събор. Според В. Пандурски стенописите от XVII в могат да се отнесат към школата на Пимен Зографски. Тази живопис по своята стилова характеристика се приближава до стенописите от църквата в Куриловския манастир и притвора на Илиенския13.

Днес манастирът е в добро състояние. В него се извършват строително-ремонтни работи и вероятно отново ще посреща туристи и поклонници.

 

Бележки:

1Пандурски, В. Елешнишкият манастир. С., 1981.
2Мутафчиев, П. Из нашите старопланински манастири. С., 1931, с. 22-27.
3Пенкова, Б. Стенописите от XVI век в църквата „Успение Богородично" на Елешнишкия манастир край София. - В: Българският шестнадесети век. С., 1996, с. 621-640.
4Чавръков, Г. Български манастири. С., 1978, с. 188-191; Прашков, Л., Бакалова, Е., Бояджиев, Ст. Манастирите в България. С., 1992, 153-157; Нешев, Г. Български манастири през вековете, С., 2006, с. 84.
5Христова, Б. Караджова, Д., Икономова, А. Български ръкописи от ХI до ХVIII век запазени в България. Своден каталог. Т. I, С. 1982, с. 101, № 249.
6Чавръкив, Г. Цит. съч., с. 188-189; Пенкова, Б. Цит. съч., с. 628.
7Мутафчиев, П. Цит. съч., с. 23-24.
8Пандурски, В. Цит. съч., с. 5-6.
9Пандурски, В. Цит. съч., с. 19-20.
10Пенкова, Б. Цит. съч., с. 639-640.
11Пандурски, В. Цит. съч., с. 12.
12Пенкова, Б. Цит. съч., с. 629. Тя публикува 9 чернобели илюстрации.
13Пандурски, Цит. съч., с. 18-19. В. Пандурски публикува 48 илюстрации

 

 

Сеславският манастир „Св. Николай"

Калина Минчева

 

izgled seslavciНа Сеславския манастир се спират редица наши изследователи, които проучват историята и културата по българските земи1. На него е посветена и отделна монография на Дора Каменова2. С проблемите на реставрация на стенописите се е занимавал П. Попов3.

Сеславският манастир се намира на 100-150 м над с. Сеславци, Софийско. Той е основан в началото на XVII в. Ктиторският надпис на западната стена на наоса е замазан през XIX в. и не може да се прочете точната година на изписване на църквата, Д. Каменова предполага, че тя е 1616 г.

Манастирът е издигнат със средства на местни жители, начело с йеромонах Данаил. В него се развива книжовно-просветна дейност4.

Днес от манастирския комплекс е съхранена само църквата, а в северната част на двора се вижда полуразрушена жилищна сграда.

Църквата на Сеславския манастир е едно-корабна, едноапсидна, с полуцилиндрично засводяване и двускатен покрив. Апсидата е със самостоятелно покритие. Размерите на сградата са 14,60 на 6,50 м. Вътрешното пространство на храма е разделено на наос и нартекс. Характерни се явяват срещуположните засводени ниши на източната и северната стени. Осветлението в наоса идва от прозорци върху южната стена и апсидата, а в притвора също от юг. Върху източната стена на нартекса за отбелязване са трите ниши - над вратата и от двете й страни. Отвън на западната стена, освен аркираната ниша, в която се изобразява патрона, над входа има и три каменни розети. Църквата е изградена е от ломени камъни, споени с бял хоросан5.

Запазени са два живописни слоя - от XVII в. и XIX в., като от последния е съхранен само най-долният регистър на правите светци върху северната стена.

В свода на наоса са разположени Xристос от Възнесението, Xристос Емануил, Xристос Пантократор и Xристос от Великия Ангелски съвет. От двете им страни са образите на 28 пророци.

В апсидата е изобразена Богородица Ширшая Небес с два Архангела в цял ръст. Под тях е изписана Божествената литургия. На долния ред е сцената Мелисмос но е запазена само горната част на фигурите на църковните отци - св. Спиридон, св. Григорий Богослов, неизвестен светец, св. Йоан Златоуст, св. Йоан Милостиви и св. Григорий Чудотворец. В горната част на олтара е изписано Възнесението, а от двете страни на апсидата - сцената Благовещение.

Празничният и страстният цикъл са подредени в два регистъра на южната и северната страна, като за Сеславската църква е характерно, че са пропуснати някои от сцените на Страстите Xристови и на тяхно място са изобразени сцени от чудесата на Xристос. Началото е както обикновено от източния ъгъл на южната стена с Рождество Xристово, Сретение Господне, Кръщение Господне, Възкресение Лазарово, Влизане в Йерусалим и Умиване на нозете. На северната стена от запад започват сцените на страстите: Тайната вечеря, Молитва в Гетсиманската градина, Разпятие, Оплакване, Ангел на Гроба Господен и Слизане в Ада и продължават на южната стена на втория ред с: Неверието на Тома. След това са подредени чудесата на Xристос: Xристос се явява на жените мироносици, Изцеляването на недъгавия, Xристос и самарянката, Xристос изцелява слепия по рождение, Xристос изгонва седемте бяса от Мария Магдалена. Продължават на северната стена: Xристос и книжниците в храма, Явяването на Xристос при Тивериадско море, Xристос изцелява слепите, хромите и прокажените, Петдесетница, Xристос изцелява глухия, недъгавия и парализирания и Xристос проклина смоковницата. Под тези сцени на южната и северната стена е изобразен фриз от медальони на 31 светци в цял ръст. В най-долния регистър са изображенията на големите фигури на светци в цял ръст. На южната стена са: св. Доротей, св. Павел, св. Атанасий Александрийски (в нишата), Св. Архангел Михаил (между двете ниши), св. Теодор Тирон, св. Теодор Стратилат, св. Евстатий, св. Агапий и св. Теоктист.

В горния край на западната стена е сцената Преображение Христово, а от двете й страни са образите на един неизвестен светец и Ангел. На долния ред в центъра е изписано Успение Богородично, от лявата му страна е сцената Въведение Богородично, а от дясната - Преломяване на хляба в Емаус. От двете страни на входа са изписани два Ангела с разгърнати свитъци, отляво са образите на св. св. Козма и Дамян, а отдясно - св. св. Константин и Елена. Над входа се намира ктиторският надпис.

Сводът на притвора е разделен на три правоъгълни пояса, в които са изобразени: пророк Малахий, пророк Илия, пророк Мойсей (в източния край), пророк Даниил, св. Йоан Кръстител и пророк Захарий (в центъра), Св. Богородица между Архангелите Михаил и Гавраил (в западния край). От двете им страни са допоясните изображения на 20 светци.

В зенита на източната стена е изписан медальон на Св. Богородица с Младенеца и от него тръгва Лествицата на Яков. Следват сцени от Богородичния акатист. Под тях е изображението на патрона на църквата от Х1Х в., От ляво на входа са образите на св. Симеон Стълпник и св. Пахомий, а от дясно - Ангел и св. Алипий Стълпник.

От южната стена в два реда започва Богородичния акатист. На първия ред от изток са сцените: Ангел Вестител, Дръзновението на Девата, Разумът Неразумява, Осеняване от Всевишния да зачене, Срещата на Мария и Елисавета, Йосиф с буря от съмнения. Цикълът продължава на северната стена с: Поклонение на пастирите, Мъдреците следват Боготечната звезда, Синовете халдейски носят дарове, Завръщане на богоносните проповедници във Вавилон и Светлината на истината възсиява в Египет. На източната стена са изобразени: Симеон в храма узнава в Младенеца Бога съвършен и Показа се нова твар. Богородичният цикъл продължава на втория ред на южната стена: Като видяха странното Рождество, Неописуемото слово изцяло беше на земята, Удивлението на ангелското естество, Витии многовещи замълчават като риби безгласни, на северната стена: Христос иска да спаси света, Богородица Стена на девиците, Всяко пение е безсилно, Девата е светлоносна свещ, Христос разкъсва ръкописанието. Акатистът завършва на източната стена с: Богородица Одушевения храм и Молитва - О, възпявана майко.

Под тях на северната и южната стена са допоясни изображенията на 22-ма светци.

В най-долния регистър са изписани светци в цял ръст. На южната стена са образите на св. Панталеймон, св. Теодосий, св. Павел, св. Онуфрий, св. Макарий Египетски, св. Йоан Рилски, св. Зосим, св. Мария Египетска. На северната страна са изписани: св. Йоан Калевит, св. Стефан Преподобни, св. Онуфрий, св. Сава, св. Герасим, неизвестен светец, св. Ефрем, св. Евтимий и св. Антоний.

На западната стена е изобразена сцената Дърво Евсеево, а под нея са правите светци, от ляво на входа: св. Прохор Пшински, св. Йоаким Сарандапорски и св. Гавраил Лесновски, а от дясно - св. Иларион Мъгленски, св. Алексий Човек Божи и св. Ефросим Магер.

Изписването на църквата на Сеславския манастир се свързва с личността на Пимен Зографски. Но това предположение за нея не е сериозно аргументирано. Наблюдава се известно сходство в иконографията на Сеславския и Курилския манастир, което ни навежда на мисълта, че са работени от една група майстори6.

Църквата на Сеславския манастир дълго време е била недостъпна, защото се е намирала в границите на урановите мини, но въпреки това тя е относително добре запазена. Днес паметникът е в реставрация.

 

Бележки:

1Мутафчиев, П. Из нашите старопланински манастири. С., 1931, с. 20-23; Чавръков, Г. Български манастири. С., 1978, с. 184-187; Прашков, Л., Бакалова, Е., Бояджиев, Ст. Манастирите в България. С., 1992; с. 148-152и др.
2Каменова, Д. Сеславската църква. История, архитектура, живопис..
3Попов, П. Проучване и състояние на стенописите в църквата на Сеславски манастир (с оглед на тяхната реставрация). - В: Въпроси на консервацията е реставрацията. Т. III, С., 1989, с. 43-57.
4Каменова, Д. Цит. съч. с. 5-6, 107, бел. 6.
5Мутафчиев, П. Цит. съч., с. 20; Каменова, Д. Цит. съч., с. 8-14.
6Каменова, Д. Цит. цъч., с.95-107. Д. Каменова публикува 68 илюстрации.

 


 

Църкви и манастири в Трънско и Брезнишко

 

Манастирът „Св. Архангел Михаил" край гр. Трън1

Калина Минчева

 

izgled arh mihail tranТрънският манастир е включен в редица статии и монографии, посветени на различни проблеми на християнската култура, архитектура и изобразително изкуство. Сведения за него намираме още при К. Иречек2. Пръв А. Грабар обръща специално внимание на манастирската църква и на нейните стенописи3. Архитектурата на църквата е разглеждана от Кр. Миятев4 и Г. Стойков5. По-късно Трънският манастир е включен в различни монографии, посветени на българските манастири и култови места6.

Манастирът „Св. Архангел Михаил" се намира на 3 км северозападно от гр. Трън на левия бряг на р. Ерма. Днес от него е съхранена само църквата. А. Грабар предполага, че тя датира от XIV-XV в. и всички след него приемат тази датировка.

Г. Чавръков цитира манастирска летопис, според която манастирът е разграбен през 1413 г. и възстановен през 1580 г.7 По време на кърджалийските опустошения той е бил опожарен през 80 - 90-те години на XVIII в. През 1861 г. манастирът отново е опожарен - този път от черкезите. Има сведения, че манастирът е имал библиотека и килийно училище8. К. Иречек, който посещава манастира през 80-те години на XIX в. споменава за ктиторски надпис, който се е намирал над входната врата към наоса. Той разчита, че храмът е изографисан през 1643 г.9

Църквата е еднокорабна, триконхална, с нартекс и два купола, с размери 9 на 15 м. На трите конхи има по един амбразурен прозорец. Таванът на църквата представлява цилиндричен свод. В центъра на сградата чрез слепи арки и пандантиви е изграден седемстенен барабан със седем прозорчета, върху който стъпва единият купол. Нартексът е обширен, с купол, който лежи върху четири широки арки, които се поддържат от четири долепени до стената пиластри. При консервацията на храма от арх. А. Младенов се оказва, че притворът е пристроен по-късно. Подовите нива на олтара, наоса и нартекса са различни. Отвън на южната стена има три ниши, като в две от тях има изображения на игумени рисувани през XIX в. Църквата е изградена от речен и ломен камък с хоросанова спойка, като на места са използвани късноантични тухли. Тя е оградена от широк цокъл, издаден навън и е измазана отвън и отвътре с хоросанова мазилка10. По архитектура църквата „Архангели Михаил и Гавраил" се отнася към т.нар. „атонски тип" и е аналогична с църквите на Пещерския и Погановския манастир.

В църквата фрагментарно са запазени три стенописни слоя. Според стиловите им особености, А. Грабар отнася първия слой към XIV-XV в., а втория към XVII-XVIII в. След сваляне на мазилката е открит и трети слой, който Д. Джонова отнася към XVIII в.11

От стенописите между прозорците на главния купол създадени през XIV-XV в. личат части от фигурите на осем прави пророци. В олтарното пространство са запазени: Св. Богородица Ширшая Небес с Xристос Младенец пред гърдите ѝ, Благовещението, св. архидякон Стефан в проскомидийната ниша, от който се вижда само част от нимба и надписа, декоративни елементи от стилизирани акантови листа в североизточния ъгъл. На южната стена са запазени бюстовете на светци и пророци - св. Никола и пророк Соломон. На северната стена има отделни фрагменти, вероятно от сцената Слизане в Ада. А. Грабар публикува надписите към запазените образи, които са на църковнославянски език12. Изображенията от първия слой се отличават с масивни пропорции - големи глави, ръце и крака, широки лица. А. Грабар смята, че те се приближават към земенските стенописи и охридската живописна школа.13

Вторият живописен слой се отнася към XVII-XVIII в. Днес част от изображенията са свалени и се съхраняват във фондовете на НИПК. От този слой са всички изображения от апсидата: Св. Богородица Ширшая Небес с Xристос Младенец14, Евхаристията с двойната фигура на Христос15, Мелисмоса, с двата ангела, св. Григорий Богослов, св. Йоан Златоуст, св. Николай Мирликийски и св. Василий Велики, които държат свитъци. В жертвената ниша е запазен образът на Христос в гроба, а от другата страна е запазен образът на св. Роман Сладкопевец. На южната стена редът на литургистите продължава със св. Атанасий Александрийски и св. Власий. До тях е изобразен св. Симеон Стълпник и св. Йоаникий в медальон. В южната конха, след свалянето на мазилката, са разкрити образите на св. Йоан Кръстител, св. Антоний Велики и неизвестен светец, а над тях в медальони св. Йоан Милостиви, Св. Мина и св. Виктор. Запазените надписи и от този слой са на църковнославянски език.

Днес църквата на Трънския манастир се намира в относително добро състояние. Тя се поддържа от Църковното настоятелство на града.

 

Бележки:

1Някои автори назовават на манастира "Св. Архангел Михаил", например А. Грабар, Г. Стойков, други -  "Св. св. Архангели Михаил и Гавраил", например Д. Джонова. Никой обаче не се аргументира защо приема това име. Аз се спирам на "Св. Архангел Михаил", както е дадено при А. Грабар, който пръв изследва манастира.

2Иречек, К. Пътувания из България. С., 1974, с. 561¬562.
3Грабар, А. Няколко средновековни паметници из Западна България. — Годишник на Народния музей за 1921 год., С., 1922, с. 286-296..
4Миятев, Кр. Приноси към средновековната археология на българските земи. — Годишник на Народния музей за 1921 год., С., 1922, с. 242-285.
5Стойков, Г. Култови и обществени сгради из Трънско, Брезнишко и Кюстендилско. — В: Комплексни научни експедиции в Западна България. Трънско – Брезнишко -    Кюстендилско през 1957 и 1958 година. Документи и материали. С., 1961, 7-179.
6Чавръков, Г. Български манастири. С., 1978, с. 236-239; Прашков, Л., Бакалова, Е., Бояджиев, Ст. Манастирите в България. С., 1992, с. 183-185; Петрунова, Б., Григоров, В., Манолова-Николова, Н. Свети места в Годечко, Драгоманско и Трънско. С., 2001, 234-238; Нешев, Г. Български манастири през вековете. С., 2006, с. 67-68.
7Чавръков, Г. Цит. съч., с. 236.
8Пак там, с. 236; Петрунова, Б., Григоров, В., Манолова- Николова, Н. Цит. съч., с. 237-238.
9Иречек, К. Цит. съч., с. 561.
Миятев, Кр. Цит. съч., с. 277-280; Стойков, Г. Цит. съч., с. 86-88; Петрунова, Б., Григоров, В., Манолова
10Николова, Н. Цит. съч., с. 234-235: Митова-Джонова, Д. Археологическите паметници в Пернишки окръг. С., 1983, с. 167-168.
11Джонова, Д. Научно-мотивирано предложение за обявяване на манастирската църква „Св. Архангел Михаил" при Трънски манастир за паметник на културата. С., 1974.
12Грабар, А. Цит. съч., с. 287-288.
13Грабар, А. Цит. съч., с. 288.
14Днес това изображение е свалено
15В църквата е запазена само сцената в южната ѝ част

 

 

Манастирът „Св. Архангел Михаил" край с. Билинци

Калина Минчева

 

izgled bilinciБилинският манастир е добре проучен късносредновековен паметник. Едни от първите изследователи, които се спират на него са А. Грабар1, Г. Стойков2 и др. През 1973 г. на манастира e посветено изданието на Е. Флорева3. По-късно той е включен в редица изследвания, посветени на българските манастири и на историята на Брезник и Брезнишко4.

Билинският манастир „Св. Архангел Михаил" се намира на 2 км северно от с. Билинци. Днес от манастирския комплекс е запазена само църквата и част от зида, който го е ограждал.

Предполага се, че Билинският манастир е основан още преди завладяването на българските земи от османците, макар че за първи път се споменава в бележка от 1587 г., публикувана от Иларион Руварац5. В нея той е изброен сред манастирите, които първи установяват контакт с Русия. Вероятно манастирът е изографисан през XVII в. със средства на монахиня, ако се съди от ктиторското изображение6.

Манастирската църква е еднокорабна, едноапсидна, с удължен кораб, с размери 16 на 7 м. Имал е три входа на западната, южната и северната стени, като днес се използва само този от запад. Църквата е изградена от ломен камък с хоросанова спойка, като на места са използвани тухли и дървени сантрачи. Тя има 4 малки амбразурни прозорчета - в апсидата, на северната стена и две на южната. Апсидата има самостоятелно покритие. Източната част на църквата е по-стара, към нея от запад е пристроено продължение. Църквата е била покрита с полуцилиндричен свод, който в западната част е паднал и е подновен с дъсчен. Отвътре южната и западната стена имат по четири слепи аркирани ниши7.

Църквата е изографисана на два етапа. Стенописите от източната част са малко по-ранни от тези в пристроената западна част. А. Грабар и Е. Флорева предполагат, че и двата етапа са от XVII в. За съжаление преди няколко години монахът, който живее в манастира е решил да освежи стенописите и е унищожил голяма част от тях8.

Първият живописен слой се отличава с многобройните си дребни композиции, малки фигури и интензивен колорит9. В зенита на свода от изток на запад са запазени - Христос от Възнесението, Христос по-стар от дните, Христос Пантократор и Архангел Михаил. Днес вече не съществува образът на Христос Пантократор, той е изрисуван наново. Следват фигурите на пророците, отделени с малки арки. На някои места фонът е прерисуван.

В люнета на източната стена е изобразено Възнесение Христово, а двата ангела, стоящи до апостолите държат Убруса. От двете страни на апсидата, на обичайното си място, е Благовещението. В апсидата е била Богородица Ширшая небес с малкия Христос в сърцевиден медальон, днес прерисувана. Под нея са четирима неидентифицирани църковни отци10. Архиволтът на апсидата е украсен с образи на светци в медальони, днес запазен частично. В жертвената ниша е изобразен св. архидякон Стефан. В долната дясна страна на източната стена е изобразен прав светец под арка, от който е запазено само лицето.

Цикълът на празниците и страстите се разгръща в два пояса. На южната стена от изток на запад той започва с Рождество Христово, продължава със Сретение Господне, Кръщение Господне (днес прерисувано), Възкресение Лазарово (днес прерисувано) и Влизане в Йерусалим. Долният пояс включва (от изток на запад): Умиване на нозете, Тайната вечеря и Предателството на Юда. Страстите продължават на северната стена отново в два реда. В горния са изписани: Съдът на Пилат, Разпятие (частично прерисувано, основно фонът, кръстът и някои части от тялото на Христос), Оплакване, Жените мироносици при Гроба Господен и Възкресение Христово (Слизане в Ада). Отдолу са изобразени сцените (от запад на изток): Поругаване, Отричане и разкаяние на Петър и Неверието на Тома.

Най-долният регистър на южната и северната стена е разчленен от четири ниши. На южната стена в самите арки и на тяхното „чело" са изрисувани медальони с фигури на светци и растителни орнаменти. В първата ниша са образите на прави светци и над тях три медальона с отроците Анания, Азария и Мисаил. В другата ниша над правите светци са двамата евангелисти - Лука и Матей, пишещи един срещу друг (рисувано е върху фона и „челото" на арката). От правите светци в нишите се различават образите на: св. Козма, св. Дамян, св. Никита, св. Теодор Тирон и св. Теодор Стратилат. Върху пиластрите са изобразени стълпници, св. Георги и ктиторката-монахиня.

Върху северната стена е изобразено Гостоприемство Аврамово (първата ниша). и Лествицата на Яков (втората ниша). От правите светци се различава само фигурата на св. Стефан Нови (лицето на светеца и фонът са прерисувани).

Вторият живописен слой е по-декоративен и фигурите са уголемени. Той също е от XVII в. и се намира в пристроената западна част на църквата11. От тази живопис е оцеляла много малка част. В нишата на южната стена са представени в цял ръст - св. Мина, св. Николай и св. Атанасий, в аркосолиите св. Виктор и св. Викентий, а в медальоните над тях - св. Козма и св. Дамян (днес в нишата е рисувано и от стария слой не е запазено нищо), от двете страни на арката са запазени образите на св. Марина и св. Петка. Върху пиластър вляво от южната врата е оцеляла и сцена от Страшния съд - Ангел Господен тръби в морето, а над вратата фрагмент от Шествието на праведните.

В нишата на северната стена са изобразени прави светци във военни доспехи - св. Прокопий, св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат12.

За съжаление днес стенописите в църквата на Билинския манастир се рушат. Опитът на монаха да ги прерисува е довел до унищожаването на не малка част от тях. В момента църквата няма врата и ако в скоро време не се вземат мерки този паметник на българската късносредновековна живопис ще изчезне.

 

Бележки:

1Грабар, А. Няколко средновековни паметници из Западна България. — Годишник на Народния музей за 1921 год., С., 1922, с. 289-292
2Стойков, Г. Култови и обществени сгради из Трънско, Брезнишко и Кюстендилско. — В: Комплексни научни експедиции в Западна България. Трънско - Брезнишко - Кюстендилско през 1957 и 1958 година. Документи и материали. С., 1961, с. 7-179.
3Флорева, Е. Манастирската църква Архангел Михаил в Билинци. С., 1973.
4Чавръков, Г. Български манастири. С., 1978, с. 236-239; Прашков, Л., Бакалова, Е., Бояджиев, Ст. Манастирите в България. С., 1992, с. 183-185; Нешев, Г. Стари църкви и манастири в Брезнишко. — В: Брезник и Брезнишко. Краеведски изследвания. С., 2005, с. 47-56; Нешев, Г. Български манастири през вековете, С., 2006; с. 69-70.
5Иречек, К. Пътувания по България. С., 1874, с. 583, бел. 3.
6Флорева, Е. Цит. съч., с. 6; Нешев, Г. Стари църкви..., с. 169.
7Марди-Бабекова, В. Научно-мотивирано предложение за обявяване на манастирската църква „Св. Архангел Михаил" при Билинския манастир - Пернишко за паметник на изобразителното изкуство. С., 1969; Митова-Джонова, Д. Археологическите паметници в Пернишки окръг. С., 1983, с. 23.
8За идентифицирането на стенописите ще използвам изданието на Е. Флорева, където е нужно ще отбелязвам стенописите, които днес вече не съществуват или са прерисувани отново.
9Грабар, А. Цит. съч., с. 289.
10Ние нямахме достъп до олтара и не може да се каже какво е запазено и какво не.
11Грабар, А. Цит. съч., с. 289.
12Е. Флорева публикува 48 чернобели илюстрации

 

 

Манастирът „Св. Четиридесет Мъченици" до с. Лева река, Трънско

Калина Минчева

 

izgled leva rekaМанастирът „Св. 40 мъченици" се намира на 1,5 североизточно от с. Лева река, Трънско. Най-вероятно той е от ХVІІ в. За него днес не са известни писмени сведения и той не е достатъчно проучен. Д. Джонова е първата, която публикува статия за него и прави обстоен анализ на стенописите му1. В статията си тя дава богат чернобял снимков материал от църквата. По-късно авторката включва манастира в „Археологически паметници в Пернишки окръг"2, a П. Стефанов се спира на запазените надписи3.

Днес от манастирския комплекс е съхранена само църквата, a камбанарията и една от сградите са полуразрушени и достъпът до тях е невъзможен.

Манастирската църква се намира в източната част на двора. От нея е останала само най-старата, източна част. Църквата е триконхална, засводена с размери 6,80 на 7,20 м. Двете странични конхи и апсидата са полукръгли и гладки отвътре, а петостенни отвън. На източната и южна конха има прозорец. Апсидата е със самостоятелен покрив. Градежът е от ломен камък с хоросанова спойка. През XIX в. църквата е разширена и преустроявана. От надписа на северната стена може да се приеме, че тази промяна е станала през 1850 г. В този период западната стена е съборена изцяло, а страничните конхи са разширени. Вероятно тогава църквата е измазана отвън и на места днес личат следи от синя декоративна украса, особено на външната стена на апсидата4. Пристроената западна част на църквата днес не е запазена.

След разрушаването на пристроената част църквата остава дълго време открита от запад. Това довежда до падането на голяма част от живописния слой. Стенописите от западната стена и конхите са унищожени още при преустройството през XIX в. В момента изцяло са съхранени само фреските на източната стена и фрагментарно тези в зенита на свода и южната стена. В най-лошо състояние са образите от северната стена. В църквата е извършена реставрация през 80-те години на XX в. За съжаление при сравнение на вече публикувания снимков материал и сегашното състояние на църквата се вижда, че стенописите продължават да се рушат (например сцената Кръщение Христово и др.).

При изписването на църквата е използван съкратеният иконографски цикъл. В зенита на свода, като отглас на иконографската схема на кръстокуполната църква, в центъра, където би трябвало да е барабанът на купола, е изписан Христос Пантократор в медальон, а около него са наредени в медальони образите на архангелите, Св. Богородица и четиримата евангелисти. На изток от Христос Пантократор е Бог Саваот в медальон, а на запад - Христос Емануил в медальон, а около тях са изписани серафими. Следват старозаветните пророци, които са представени допоясно с разгънати свитъци. От тях са запазени образите на пророк Данаил и трима неизвестни пророци върху южната стена, пророк Захарий и пророк Соломон на северната.

В горната част на източната стена са изписани Убрусът и Възнесението, обединени така, че се възприемат като една сцена. В апсидата е Поклонение на жертвата - Мелисмос, със запазени фигурите на Христос - Жертва, св. Василий Велики и св. Йоан Златоуст. От двете страни на апсидата е разположено Благовещението. Под него са образите на архидякон. Стефан и св. Роман Сладкопевец. В североизточния ъгъл е сцената Видение на св. Петър Александрийски.

От реда на празниците и страстите, сцените са частично запазени. На южната стена са: Рождество Христово, Сретение Господне, Кръщение Господне, а на северната Разпятието, а отделни фрагменти маркират мястото на Жените при гроба Господен и Слизане в Ада. Над тях е минавал широк декоративен пояс със стилизирани палмети.

От допоясните образи на светци в медальони личат: св. Дионисий, св. Методий, св. Ахил (на южната стена), пророк Андрей, пророк Леонид, пророк Макарий (на северната стена).

От реда на правостоящите фигури, до нас са достигнали само образите на св. Меркурий и св. Кирил Философ - на южната стена.

Д. Джонова отнася изписването на църквата към края на XVII в и го преписва на местни зографи, които са школували на различни места и използват различни ерминии5. В църквата има и надписи на църковнославянски към повечето от съхранените стенописи. Въз основа на тях П. Стефанов изказва предположение, че зографът е българин и произхожда от Костурско6.

Църквата "Св. Четиридесет мъченици" за съжаление все още не е достатъчно проучена. За нея липсват писмени сведения от годините на нейното създаване. Надяваме се, че влизането ѝ отново в научно обръщение и нейното популяризиране ще доведе до изнамирането на нов изворов материал, който ще осветли нейната история.

 

Бележки:

1Джонова, Д. Манастирската църква "Св. Четиридесет мъченици" при с. Лева река, Пернишки окръг. - В: Реставрация и консервация на художествени ценности. С., 1982, с. 189-198.
2Митова-Джонова, Д. Археологическите паметници в Пернишки окръг. С., 1983, с. 104-108.
3Стефанов, П. Надписи към стенописите в Лева река. -Български език, 1, С., 1989, с. 59-62.
4Петрунова, Б., Григоров, В., Манолова-Николова, Н. Свети места в Годечко, Драгоманско и Трънско. С., 2001, с. 220; Митова-Джонова, Д. Цит. съч. с. 104-105; Джонова, Д. Цит. съч., с. 189-190.
5Джонова, Д. Цит. съч., с. 191-197
6Стефанов, П. Цит. съч., с. 59-62


 

Църкви и манастири в Кюстендилско

 

Църквата „Св. Георги" в Колуша, Кюстендил

Светозар Ангелов

 

izgled kolushaВ някогашното село Колуша, днес югозападен квартал на гр. Кюстендил, се намира средновековната църква „Св. Георги". В многовековната си история, паметникът претърпява множество преобразования - няколко строителни и надживописни периода. Последните най-сериозни изменения са направени в края на Х1Х в., след Освобождението, когато църквата е изцяло подновена. От запад е пристроен притвор, старият покрив е подменен, прозорците разширени, а стените отвън и отвътре са покрити с нова мазилка. Храмът е изписан от местни и самоковски майстори (1878-1882 г.).

Църквата „Св. Георги" е характерен представител на типа храмове с архитектурно маркирано предапсидно пространство. По план тя е почти квадратна - 10 х 8,70 м. Наосът е пълен квадрат към който е прибавена бемата, завършваща с три полукръгли апсиди. Четири масивни стълба поддържат четирите сводови рамена на кръста и куполния барабан. Рамената на кръста са еднакво дълги, но към източното рамо е прибавен още един по-нисък свод, който бележи характерното за цариградския вариант на кръстокуполната църква, предапсидно пространство. Две стени с по един нисък проход в тях отделят това прастранство от протезиса и дяконикона, които са покрити също с полуцилиндрични сводове. Изградена е изцяло от тухли и то така, че тухлите са през един ред скрити под мазилка и се получава впечатление, че зидарията е с широки декоративни фуги1.

Реставраторските и архитектурните проучвания дават основание да се предположи, че изграждането на църквата „Св. Георги" става в края на Х или началото на ХI век. Устано¬вени са следи от четири живописни периода. От първия слой, вероятно едновременен с изграждането на църквата (Х-ХI в.), има запазени само няколко малки фрагмента. Основната част от съхранените средновековни стенописи в олтара и наоса (с изключение на три изображения и няколко фрагмента) принадлежат към втория етап на изписване - началото на ХII в. Тук е представена уникалната евхарис- тийна сцена Велик вход, която не се среща другаде до ХIV в.2 Към третия период, датиращ вероятно от ХVI-ХVII в., принадлежат две изображения върху североизточните стълпове в наоса - на св. Сава и св. Йоан Кръстител, а също орнаментите от централната олтарна и апсидната арка. Към това изписване се отнасят и частично запазените сцени Рождество Христово и Сретение върху южната стена на бемата. Единствено допоясното изображение на св. Йоан Предтеча, намиращо се върху западната страна на югоизточния стълп в наоса, е малко по-ранно. То ляга върху слоя от ХII в., но е застъпено от пласта с образа на св. Йоан Кръстител (ХVI—ХVII в.)3.

Двете изображения от ХVI-ХVII в., на св. Сава (вероятно Сръбски) и св. Йоан Кръстител са представени под рисувани плоски арки, характерни за късното средновековно изкуство4. Фоновете им са разделени на три пояса, като вторият съдържа геометричен орнамент тип „кошница".

В многовековната си история Кюстендил е известен като административен и духовен център. Още през VI в. градът е познат като седалище на епископ5. От Синодика на българската църква е известно, че градът е бил митрополитски център6. До 1557 г. Кюстендил е под духовната власт на Охридската архиепископия. След тази дата до 1767 г. кюстендилската епархия е присъединена към възобновената Печка патриаршия.

Митрополитската църквата „Св. Георги" в Колуша е най-старият паметник в Кюстендилския регион. Със своите уникални средновековни стенописи от ХII в. и малкото, но добре запазени образи от ХVI-ХVII в. тя заема своето достойно място в историята на българското монументално изкуство.

 

Бележки:

1Миятев, Кр. Архитектурата в средновековна България. С., 1965, с. 165.
2Мавродинова, Л. Новоткрити средновековни стенописи в църквата „Св. Герги" в Колуша, Кюстнедил (предварителни бележки). Старобългарска литература. кн. 25-26, 1991, с. 194¬210.
3Мазакова, А. Проучване, реставрация и експониране на средновековните стенописи от черквата „Св. Георги" - Колуша, Кюстендил. - Паметници, реставрация, музеи. кн. 1-2, 2006, с. 61-68.

4Мавродинова, Л. Новоткрити средновековни ..., с. 210.
5Снегаров, Ив. История на Охридската архиепископия. Т. 1. От основаването й до завладяването на Балканския полуостров от турците. С., 1995, с. 176-177.

6Дуйчев, Ив. Из старата българска книжнина. С., Т2, 1944, ХШ, LVI, с. 165, 387.

 

 

Църквата „Св. Архангел Михаил" до с. Горановци, Кюстендилско

Светозар Ангелов

 

izgle goranovciХрамът „Св. Архангел Михаил" се намира на 2 км северно от с. Горановци и на 17 км от гр. Кюстендил. Той е бил част от малък манастир. Кога е бил основан не е известно, тъй като не са запазени исторически данни. В подробния османски регистър за Кюстендилския санджак от 1570 г. манастирът е описан като действащ и заедно със с. Горановци принадлежали към нахията Ълъджа (Кюстендил)1. И днес местните хора наричат мястото, където се издига църквата, „Манастирчето".

Архитектурата на църквата е особено интересна. Тя е малка, еднокорабна, засводена и без притвор сграда. Западната фасада е оформена с анти, а над входа е запазена двустъпална ниша в която е имало изображение на патрона. Сложното вътрешно разчленение я причислява към типа църкви с арки покрай надлъжните стени2. Две двойки пиластри, носещи тежестта на свода, оформят по три ниши във всяка от тях. Подобна конструкция имат храмовете „Св. Петка Самарджийска" в София, „Св. Архангел Михаил" в Билинци и др. Този архитектурен тип се среща в България преди XIV в., а през XVI-XVII в. се появява отново. Църквата „Св. Архангел Михаил" до с. Горановци е един от малкото паметници със зидана олтарна преграда, следи от която личат и днес3. Сводът е бил разрушен и наскоро след това възстановен, поради което стенописи, сравнително добре съхранени, има само по стените. Надписите в храма са на църковно-славянски език.

За първи път църквата е публикувана през 1933 г. от В. Иванова, която прави много обстоен архитектурен анализ и я датира през XVI в.4 В статията тя дава снимки на някои от стенописите. Ас. Василиев в Комплексните научни експедиции в Западна България - Трънско, Брезнишко и Кюстендилско5, обръща особено внимание на живописната украса и я отнася към XIV в. Статията му е придружена от  фотоси на голяма част от изображенията. През 1968 г. в направеното предложение църквата до с. Горановци да бъде обявена за паметник на изобразителното изкуство с национално значение тя е датирана през XVI-XVII в.6

Иконографската програма на църквата е утвърдената за малките еднокорабни църкви от XV-XVI в. В свода най-вероятно са били разположени ипостасите на Христос, зоабиколени от два фриза с допоясни образи на пророци. В конхата на апсидата е представена Богородица Платитера с бюста на Христос в медальон, фланкирана от два ангела. По-долу е изобразена сцената Мелисмос или Поклонение на жертвата. От двете страни на апсидното прозорче са разположени фигурите на литургистите св. Василий Велики и св. Йоан Златоуст, предвождани от архангелите Гавраил и Рафаил с рипиди, всички обърнати на изток. Изображението на Христос, като Агнец Божи липсва. В проскомидийната ниша виждаме образът на архидякон Стефан с тонзура, държащ кадилница. На източната стена в олтара е изписана висока колона с допоясен образ на светец-стълпник,името на който не е запазено.

Върху южната стена, от изток на запад, се разгръщат следните изображения: в олтара светец-архидякон в цял ръст, облечен в бял стихар, с брада, държащ дарохранителница вероятно св. Роман Сладкопевец (?). Следват изображенията на св. Амвросий, св. Кирил Александрийски - представен в първата ниша, обърнат на изток в 3/4 и държащ разгънат свитък, св. Лаврентий, св. Вакх, св. Архангел Михаил, патронът на църквата - заемащ цялата площ на втората ниша, св. Иисус Навин, св. Теодосий, пророк Ной, св. Мардарий, светец-войн - чието име не се чете.

На западната стена от двете страни на вратата са изобразени св. Константин и Елена - с частично запазени букви от надписа. Обикновено зографите ги представят заедно от двете страни на Честния кръст. Но тук те са разделени, нещо твърде необичайно, като причините за това вероятно са малките размери на църквата. Над вратата са изписани пет допоясни образи на светци в медальони, чиито имена не могат да се установят. Над тях, на традиционното си място, е разположена сцената Успение Богородично. Запазена е долната част на ком¬позицията. Различават се фигурите на Св. Богородица върху одъра, архангелът с меча и Йефоний стремящ се да събори ложето на мъртвата, част от фигурите на трима апостоли.

На северната стена от запад на изток иконографската програма в първия регистър продължава с образите на св. Онуфрий - с дълга брада, стигаща до земята и с вдигнати ръце, св. Макарий, светец-войн - неизвестен, св. Вукол, св. Никифор, св. Петър и св. Павел, св. Христофор и св. Трифон, св. Ана, св. Данаил Стълпник и Видението на Петър Александрийски - заемаща обичайното си място в олтара.

Цокълът в църквата е изписан с надиплена завеса, части от която се виждат много добре.

При разполагане на образите зографите са използвали изключително умело пространството на храма, въпреки малките му размери. Прави впечатление богатството на орнаменти и афинитетът на майсторите към топлите охрово-кафяви и червеникави тонове. Особено внимание заслужава монументалният образ на патрона на църквата св. Архангел Михаил, държащ меч в дясната и ножница в лявата ръка. Детайлната разработка на главата и на мощните криле показват работата на много добър майстор-зограф.

Църквата „Св. Архангел Михаил" до с. Горановци е от малкото запазени паметници от XVI-XVII в. в Кюстендилско, който представя изкуството от Югозападните български земи.

 

Бележки:

1Турски документи за историята на македонскиот народ. Т 5, кн. I. Скопиjе, 1983, с. 25, 31, 33-34.
2Миятев, Кр. Архитектурата в средновековна България. С., 1965, с. 217-218; Тулешков, Н. Архитектурата на българските манастири. С., 1988, с. 53.
3Гергова, Ив. Ранният български иконостас 16-18 в. С., 1993, с. 32.
4Иванова, В. Неиздадени църкви въ югозападна България. - Годишник на Народния музей, 1931, с. 264-275
5Василиев, Ас. Художествени паметници и майстори образописци из някои селища на Кюстендилско, Трънско и Брезнишко. – В: Комплексни научни експедиции в Западна България – Трънско – Брезнишко – Кюстендилско през 1957 и 1958 година. С., 1961, с. 184-192.
6Марди-Бабекова, М. Научно-мотивирано предложение за обявяване стенописите на църквата „Св. Архангел Михаил“ край село Горановци – Кюстендилско за паметник на изобразителното изкуство. С., 1968.

 


 

Църкви и манастири в Бобошевско

 

Бобошевският манастир „Св. Димитър"

Светозар Ангелов

 

izgled dimitarЦърквата „Св. Димитър" се намира на 4 км над гр. Бобошево (Кюстендилско), в подножието на връх Руен и на 40 км от Рилския манастир. Историческите извори показват, че на това място през Х в. е съществувал манастирски комплекс, свързан с името на св. Иван Рилски. Така например, според Безименното житие на светеца вероятно тук той приема иночество1. По време на османското нашествие манастирът запада. От запазения ктиторски надпис научаваме, че църквата е възобновена от йеромонах Неофит и синовете му поп Димитър и Богдан през 1488 г. по времето на султан Баязид II и крупнишкия епископ Яков2. Този акт е свързан със засилената християнска активност в края на XV в., чиито най-ярък израз е пренасянето на мощите на св. Иван Рилски от Търново в Рилския манастир през 1469 г. Днес от манастирския комплекс е запазен само храмът3.

Архитектурата на църквата „Св. Димитър" принадлежи към характерните за XV-XVII в. култови сгради. Тя е малка, еднокорабна, едноапсидна с полуцилиндричен свод и е покрита с двускатен покрив. Към 1864 г. е прибавен притвор4. През 1968 г. църквата е обявена за паметник на архитектурата, а през 1972 г. за художествен паметник с национално значение. Тя е от малкото цялостно реставрирани паметници в България след 1989 г.5 В наоса на църквата са установени два слоя стенописи, като тези от второто изписване (1488 г.) заемат цялата площ на стените и свода6.

Първото най-цялостно проучване на църквата прави големият изследовател на византийското изкуство А. Грабар, като публикува и някои изображения7. Живописта на църквата е запазена почти изцяло. Иконографската програма е в съответствие с принципите на декорация на малките еднокорабни храмове от XV-XVI в.

В свода от изток на запад са изобразени три големи медальона - Христос от Възнесението, Ветхий денми и Уготованият престол8. От двете им страни са разположени шестнадесет по-малки медальона, които съдържат бюстове на старозаветни пророци. Много интересно е присъствието между тях на рядко срещаните образи на етиопската царица Сибила и персийския лечител Валаам9.

В следващия регистър е представен цикълът с Големите празници. Началото е поставено с Благовещението от двете страни на олтарната апсида. На южната стена от изток на запад следват Рождество Христово, Сретение, Кръщение, Възкресение на Лазар, на западната продължава с Преображение Христово. На северната стена следват сцените Влизане в Йерусалим, Разпятие, Жените мироносици на гроба Господен и Слизането в ада. Цикълът завършва на източната стена над апсидата с Възнесение и Петдесетница, а Успение Богородично заема обичайното си място на западната.

Под големите празници е разгърнат цикълът със Страстите Христови. Началото е поставено на южната стена с Тайната вечеря. От изток на запад следват сцените Умиване на нозете, Молитва в Гетсиманската градина, Предателството на Юда, Отричането на Петър и Довеждането на Христос пред съда на Каяфа и Пилат. На западната стена от двете стани на Успението са изобразени епизодите с Връщането на сребърниците и Обесването на Юда. На северната цикълът продължава с Поругание Христово, Съдът на Пилат, Носене на кръста, Качване на кръста и Оплакване. Страстите завършват на източната стена с Полагане в гроба и Неверието на Тома.

В конхата на олтарната апсида е представена Богородица Ширшая небес с бюст на благославящ Христос, фланкирана от образите на архангелите Михаил и Гавраил. Под тях е разположена сцената Причестяване на апостолите. В долния регистър на апсидата се разгръща сцената Мелисмос или Поклонение на жертвата. От двете страни на Христос-агнец са изобразени литургистите св. Василий Велики своето обичайно място заема Видението на Петър Александрийски, срещу него, на южната е изписан св. Атанасий Александрийски, а до него е св. Роман Сладкопевец. В проскомидийната ниша е представен св. архидякон Стефан. Под Възнесението от двете страни на Петдесетница виждаме изписани Свети Убрус и Керамион с ангели в медальони отстрани.

В наоса в реда с правите фигури на южната стена от изток на запад са изобразени св. Никола, св. Димитър „Велик Воевода" - патрона на църквата, св. Георги, св. Неделя и св. Петка. На западната от двете страни на вратата са изписани св. Архангел Михаил и св. Константин и Елена. Над тях са представени две редки сцени, свързани с патрона на църквата. Това са Борбата на Нестор с Лий в присъствието на император Максимилиян и Мъченичеството на св. Димитър.

Върху северната стена редът завършва със светците-лечители Козма и Дамян и сцената Дейсис, в която Христос и Св. Богородица са изобразени в царско облекло, съответно като „Цар на царете" и „Небесна Царица".

Идейната програма на църквата „Св. Димитър" завършва върху западната фасада, където се разгръща обичайната за това място композиция Страшният съд. Най-горе е представен голям бюст на Христос Пантократор, заобиколен от архангелите Михаил и Гавраил. Под тях е разположен пояс с фигурите на апостолите и сцената Дейсис в средата. В нишата над входа своето достойно място, като патрон на храма, заема св. Димитър на бял кон. В северната част, до нишата, са изобразени Адам и Ева около Уготования престол и Рая, а в южната е Огнената река, изтичаща изпод краката на Христос; ангели, които свиват небето, персонификациите на Земята и Морето, зверове и риби, които връщат мъртвите от своите утроби. От двете страни на входа са разположени сцените Въведение Богородично и Гостоприемство Аврамово. Най-долния регистър на западната фасада не е съхранен добре10.

Освен живописта, от декоративната система на църквата е запазен и иконостасът (от 1729 г.), чиито икони се съхраняват в криптата на храм-паметника „Александър Невски"11.

В годините на османското владичество в манастира „Св. Димитър" съществува килийно училище и скрипторий, където се преписвали книги, както за нуждите на обителта, така и за издигнатите през XVI-XVII в. енорийски църкви в Бобошево - „Св. Атанасий" и „Св. Илия". За това свидетелстват намерените в манастира ръкописи от XVI-XVII, днес съхранявани в Църковния историко-археологически музей в София12. Голямо значение за дейността на манастира „Св. Димитър" има неговото местоположение. Той се намира недалеч от Рилския манастир - най-голямата обител в региона - и в близост до поклонническия път по долината на р. Струма към Света гора - най-големия духовен център на Балканите.

Манастирската църква „Св. Димитър" със своя цялостно запазен стенописен ансамбъл, заема важно място в нашето монументално изкуство от поствизантийския период. Тя е сред малкото съхранени български паметници, които са възобновени и изписани в последните две десетилетия на XV в.

 

Бележки:

1Дуйчев, Ив. Рилският светец и неговата обител. С., 1947, с. 95.
2Grabar, A. La peinture religieuse en Bulgarie. Paris, 1928, р. 306; Снегаров, Ив. История на Охридската архиепископия - Патриаршия. Т 2. От падането ѝ под турците до нейното унищожение (1394-1767). С., 1995, с. 164; Суботик, Г. Охридска сликарска школа од XV век. Охрид, 1980, с. 134.
3Чавръков, Г. Български манастири. Паметници на историята, културата и изкуството. С., 1974, с. 252-257; Прашков, Л., Ел. Бакалова, Ст. Бояджиев. Манастирите в България. С., 1992, с. 215-217.
4Кепов, Ив. Минало и сегашно на Бобошево. С., 1935, с. 172-173.
5Станева, Хр. Реставрация на църквата „Св. Димитър" в Бобошево. - Проблеми на изкуството. 2005, кн. 3, с. 37-46
6Пак там, с. 37.
7Grabar, A. La peinture religieuse..., р. 306-322.
8Grabar, A. La peinture religieuse..., р. 306; Суботик, Г. Охридска сликарска..., с. 135.
9Grabar, A. La peinture religieuse..., р. 306-307; Суботик, Г. Охридска сликарска..., с. 138, 140.
10Суботик, Г. Охридска сликарска..., с. 138.
11Гергова, Ив. Ранният български иконостас 16-18 в. С.. 1993, с. 24.
12Кепов, Ив. Цит. съч., с. 174-176

 

Църквата „Св. Петка" в с. Вуково

Калина Минчева

 

izgled vukovoЦърквата „Св. Петка" е обстойно проучена. Едни от изследователи са А. Грабар1 и А. Протич2, но те в повечето случаи я дават само като пример за декорацията от фризове с медальони, ситуирането на някои сцени, а в някои случаи се спират и на конкретни изображения. Доста по-късно вуковската църква е включена в описа от експедицията на Ас. Василиев3 по долината на р. Струма, и в статиите на Ат. Божков4 и Д. Панайтова5. През 1987 г. Е. Флорева публикува монография6.

Село Вуково се намира на 8 км северозападно от гр. Бобошево. Църквата „Св. Петка" е разположена в долния край на селото, на левия бряг на р. Струма. Тя е еднокорабна, с полуцилиндрично засводяване, сграда с размери 8,10 на 4, 10 м. Сводът излиза във външна арка на западната фасада, оформени са и дълбоки 45 см анти. Над входната врата има засводена ниша с изображение на патрона на църквата, днес почти напълно унищожено. Храмът има три прозореца - един на южната стена и два на източната. Градежът е от грубо дялани камъни, споени с варов разтвор7.
От ктиторския надпис над входната врата на църквата научаваме, че тя е построена със средствата на местни хора и е изписана през 1598 г.

Поради малките размери на сградата зографът е използвал съкратения иконографски цикъл. В зенита на свода е изобразена Уготованият престол, което не е традиционно за османския период. В свода са изобразени още: Христос от Възнесението, Христос Пантократор и Христос Ангел от Великия съвет. От двете страни следва редицата на пророците, изобразени в медальони.

Люнетът на източната стена се запълва от Възнесението, а под него, от двете страни на апсидата е изобразено Благовещение. В горната част на апсидата е Богородица Ширшая небес, а под нея е сцената Мелисмос, която включва Христос - Жертва, два архангела, св.Василий Велики, св. Йоан Златоуст, св. Атанасий Александрийски. Тази процесия преминава в долния регистър на южната стена с изображения на св. Григорий Богослов, св. Николай Мирликийски и св. Спиридон. В олтара на северната стена е сцената Видение на Петър Александрийски.

Празниците и Страстите са изобразени в един регистър. На южната стена са изписани: Рождество Христово, Поклонение на влъхвите, Сретение, Кръщение, Възкресение на Лазар и Влизане в Йерусалим. Те продължават на северната стена с: Предателство на Юда, Носене на кръста, Разпятие, Ангел при Гроба Господен и Слизане в Ада. Под тях на южната и северната стена има фриз от медальони с мъченици и светци. В най-долния регистър са изобразени фигури на светци в цял ръст. На южната стена, от изток на запад са образите на: св. Петка - отляво на прозореца, св. Неделя, св. св. Константин и Елена и св. Марина - отдясно на прозореца. На северната стена са запазени фрагменти от образите на: св. Теодор Тирон, св. Теодор Стратилат, св. Георги и Дейсис.

На западната стена са изографисани Св. Архангел Михаил отляво на входа и св. Меркурий отдясно на входа. Над вратата се намира ктиторският надпис, а над него на цялата стена е изписано Успение Богородично. В люнета се намира Преображение Христово8.

Иконографията е типична за стенописите от късното средновековие, с използването на иконографски типове и схеми, познати от ХV в. Тя притежава и някои специфични черти, които я свързват стилово с живописта на църквите в селата Марица, Студена, Добърско, и пр.9

Надписите в църквата и ктиторският надпис са на църковнославянски език, като единствено върху свитъците на светците те са на гръцки, вероятно преписани от използваната ерминия и с грешки10.

В църквата е извършена реставрация, на която Люба Красовска дава подробен опис11.

Църквата „Св. Петка" в с. Вуково е в добро състояние и за нея се грижат хората от Църковното настоятелство на селото.

 

Бележки:

1Grabar, A. La peinture religieuse en Bulgarie. Texte. Paris, 1928.
2Протич, А. Денационализиране и възраждане на нашето изкуство от 1393 до 1879 год. - В: сб. България 1000 години (927-1927). т. 1, С., 1930, 383-540.
3Василиев, Ас. Проучване на изобразителните изкуства из някои селища по долината на Струма. - Известия на института за изобразителни изкуства, т. VII, 1964, 151-153.
4Божков, Ат. За някои забравени паметници на българската монументална живопис от XVI в. Стенописите във Вуково. - Изкуство, 9-10, 1964, 47-56.
5Панайтова, Д. Църквата "Св. Петка" при Вуково.
- Известия на института за изобразителни изкуства, т. VIII, 1965, с. 221-254.
6Флорева, Е. Средновековни стенописи. Вуково 1598. С., 1987.
7Пак там, с. 26-27; Панайтова, Д. Цит. съч., с. 221-255.
8Е. Флорева публикува 94 илюстрации.
9Панайтова, Д. Цит. съч., с. 241. Тя публикува 19 чернобели илюстрации.
10Флорева, Е. Цит. съч., с. 94-142.
11Красовска, Л. Техника и технология на изписването на декорацията и иконите.- В: Флорева, Е. Цит. съч., с. 165-167.

 

 

Църквата „Св. Атанасий" в Бобошево

Светозар Ангелов

 

izgled atanasiiЦърквата „Св. Атанасий" се намира на обширна тераса в т.н. Горна махала на гр. Бобошево, където са гробищата. Тя е еднокорабна, засводена църква, изградена от камък и тухли, с полукръгла апсида. През ХVIII в. е прибавен закрит притвор, а през 1926-27 г. е изграден нов притвор с трапезария. До 29 октомври 1862 г. църквата служи като главна и там се черкували не само бобошевци, но и хора от околните села. След това е построена голямата църква „Св. Богородица", а „Св. Атанасий" е превърната в гробищна църква1.

През 1957-58 г. в проучванията на Института за изобразителни изкуства по долината на р. Струма, Ас. Василиев отбелязва, че в Бобошево са съхранени църквите "Св. Илия" (ХVІІ в.), "Св. Атанасий" (ХVІІ в.) и "Св. Богородица"2. Той обаче не споменава нищо за стенописите в гробищната църква "Св. Атанасий", а публикува само запазените икони от иконостаса. Върху една от тях - Дейсиса от апостолския ред, под изображението на Св. Богородица, той разчита годината 1666 г. Оттогава църквата "Св. Атанасий" е датирана през ХVII в. Две други интересни икони - на св. Никола и св. Атанасий са дело на софийския зограф Йоан3. На първата Ас. Василиев е разчел името на зографа и годината - 1723. През 1969 г. е направено предложение храмът да бъде обявен за паметник на културата с приетата датировка на Ас. Василиев4. В монографията на Ел. Флорева посветена на църквата "Пророк Илия" в Бобошево, авторката предполага, че стенописите в храма "Св. Атанасий" са създадени около 1678 г.5

Появилите се наскоро няколко статии от В. Матуски в различни сборници разглеждат историята, архитектурата и иконографската програма на храма и определено имат приносен характер6. В една от статиите авторът представя графична възстановка на ктиторския надпис от южната стена, където той е разчел годината 1590 г.7 Според мен от графичната възстановка не може с абсолютна сигурност да се твърди, че това е годината на изписване на църквата. Самият надпис е в много лошо състояние, а четенето на годината може да има и други варианти. Стенописите най-вероятно са създадени в самия край на ХVІ или началото на ХVII в.

Стенописната програма на храма е обичайна за декорацията на църквите създадени през ХV-ХVII в. В зенита на свода, от изток на запад са представени четири големи медольона - Христос от Възнесението - Христос седнал на небесната дъга, благославящ с двете ръце, носен от четири летящи ангела; Христос Пантократор - Христос със затворено евангелие и благославящ, заобиколен от символите на четиримата евангелисти; Ветхий Денми - Христос по-стар от дните, представен в сложен медальон - символ на трите ипостаси на Христос; Христос като Ангел от Великия съвет. Тези медальони са фланкирани от фризове с изображения на старозаветни пророци. По-надолу следват двата регистъра със сцени от Великите празници и Страстите Христови. Иконографската програма съдържа още два регистъра с допоясни изображения на светци в медальони и на светци в цял ръст. Те са представени под рисувани арки, срещани често в стенописите от ХVІ- ХVІІ в. Този регистър е в тежко състояние и някои от образите едва личат.

Началото на цикъла с Великите празници е поставено със сцените Благовещение и Рождество Христово, разположени в олтара. Евангелският разказ продължава в наоса на южната стена, в посока изток-запад със следните сцени: Сретение, Кръщение, Възкресение на Лазар, Преображение. На западната стена следва многофигурната композиция Успение Богородично. Върху северната стена цикълът се разгръща с Влизането в Йерусалим, Разпятие Христово, Жените на гроба Господен, Слизане в Ада, Възнесение.

Страстите Христови са представени в 12 сцени. Началото е поставено на южната стена с Тайната вечеря, като от изток на запад следват: Умиване на нозете, Молитва в Гетсиманската градина, Предателството на Юда, Съдът на Пилат. На западната стена са изобразени Отричането на св. Апостол Петър, Поруганието и Бичуването на Христос. Върху северната стена Страстите Христови продължават с Носенето на кръста, Качване на кръста, Обесването на Юда, Оплакване, Апостолите Петър и Йоан на гроба Господен, Явяването на Христос на двете Марии, Неверието на апостол Тома.

На източната стена в няколко пояса са изобразени следните сцени: в първия, най-горе, е разположена Петдесетницата, под нея са представени две старозаветни сцени: Жертвоприношението на Авраам, Гостоприемството на Авраам и Неръкотворният образ на Христос върху Убруса. В горната част на апсидата е изобразена Богородица Ширшая небес, с бюста на младенеца Христос върху гърдите, а от двете ѝ страни се намира сцената Благовещение. Под Св. Богородица са изписани Четирима велики отци литургисти.

Както е добре известно разполагането на старозаветни сцени в олтарното пространство на църквите през османския период не е така често срещано, поради което е интересно да се види контекста в който те се появяват. Двете сцени, изобразени в бобошевския храм, са свързани със старозаветния първообраз за евхаристийната жертва. Гостоприемството на Авраам се е схващало, като символична представа за Тайната вечеря, а Авраам - като свещеник който принася жертва на Света Троица на честната трапеза. С евхаристична символика е изпълнена и сцената Жертвоприношението на Авраам, където той принася в жертва сина си Исаак, така както Бог Отец отдава своя Син за изкупление на човешките грехове8. Това връщане към архаични старозаветни образци, отново възстановени в изкуството на XIV-XV в. и интерпретирани през XVI в., предполага определено екзегетично ниво на изпълнителите на стенописите.

От първия регистър на правите светци могат да се възстановят по иконографски белези и частично запазени надписи следните образи: Св. Мина, Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат, Видението на св. Петър Александрийски (на северната стена в олтара), Св. Атанасий - патронът на храма е изобразен на южната стена до иконостаса, Причестяването на Мария Египетска, Св. Марина - замахваща с чук. На северната стена в реда на правите светци В. Матуски е идентифицирал сцената Дейсис, която почти не се вижда. Отляво на входа на западната стена е представен св. Архангел Михаил, пазителят на храма, а отдясно св. Константин и Елена.

Върху западната фасада е изписана сцената Страшният съд. Горе в тимпана, в медальон, е изобразен Христос Велик съдия, а под краката му изтича огнената река. Той е заобиколен от фигурите на Св. Богородица и Йоан Кръстител, а под тях са разположени Адам и Ева. В ъглите са представени фигурите на два ангела, които свиват Небесния свод. Върху стената е разположена патронната ниша, като изображението е покрито от нарисувана върху платно икона на „Св. Атанасий" (XIX в.).

Надписите в църквата са на църковнославянски език.

Според реставраторката Аблена Мазакова за направата на стенописите в църквата на „Св. Атанасий" са използвани висококачествени пигменти, което ни дава основание да се надяваме, че след реставрацията на паметника ще бъде възможен един по-прецизен стилов анализ, какъвто този паметник заслужава. Стилът и графично-линеарната стилизация дават основание църквата „Св. Атанасий" да се постави  сред интересните паметници създадени в периода XVI-XVII в.

За времето от XV до XVII в. в Бобошево са построени четири забележителни паметника на християнското изкуство - храмът „Св. Тодор", манастирът „Св. Димитър" (1488 г.), църквите „Св. Атанасий" (XVI-XVII в.) и „Пророк Илия" (1678 г.). Причините за появата на тези храмове вероятно са няколко: географското и стратегическо положение на Бобошево - то се намира на важна артерия, свързваща двата главни пътя на Балканите - Via Militaris и Via Egnatia. То е разположено от двете страни на р. Струма, на изхода от скалистото дефиле, където реката се разлива нашироко и води на юг към Беломорието и Света гора, а на север към Кюстендил и София. Както показват османските извори селището е с особен статут, като населението е облекчено от плащането на някои данъци и повинности. Съществуването на тържище и еснафи в Бобошево, сочат доброто му икономическо развитие. Към манастира „Св. Димитър" и църквата „Св. Атанасий" съществували килийни училища, където наред с преподаването се преписвали и подвързвали книги9. Доказателство за книжовната дейност там са запазените ръкописи. Особено интересни са Бобошевското евангелие от края на XVI - началото на XVII в. и Бобошевския дамаскин от 1743 г., създадени вероятно в църквата „Св. Атанасий"10.

 

Бележки:

1Кепов, Ив. Минало и сегашно на Бобошево. 1935, с.191.
2Василиев, Ас. Проучвания на изобразителните изкуства из някои селища по долината на Струма. - Известия на института за изобразителни изкуства. кн. VII, 1964, с. 155-158.
3Пак там, с. 155-158.
4Бабикова, В. Научно мотивирано предложение за обявяване на църквата "Св. Атанас" в гр. Бобошево, Кюстендилско за паметник на културата. София, 1969.
5Флорева, Ел. Църквата пророк Илия в Бобошево. С., 1978.
6Матуски, В. Иконографската програма на храма "Св. Атанасий Александрйски" в гр. Бобошево и някои особености в иконографията му. - В: Любен Прашков реставратор и изкуствовед. Материали от научна конференция посветена на 70 год. на проф. Л. Прашков, 14-15 дек. 2001, ВТУ, С., 2006, с. 291-300. Същият, За три храма по долината на река Струма. - В: Проф. д.и.н. Станчо Ваклинов и Средновековната българска култура, Велико Търново, 2005, с. 452-458; Същият, Стенописни надписи от бобошевския храм "Св. Атанасий Александрийски" в контекста на неговата иконография. - В: Културните текстове на миналото, носители, символи и идеи, IV, С., 2005, с. 60-63.
7Матуски, В. За три храма по долината ..., с. 453, 455.
8Петковић, С. Зидно сликарство на подручjу Пећке патриаршиjе 1557-1614. Нови Сад, 1965, с. 101-102.
9Спространов, Е. Опис на ръкописите в библиотеката на Рилския манастир, С., 1902, с. 23.
10Кожухаров, Ст. Две ръкописни книги. - Известия на института за литература. кн. XVI, 1965, с. 147-162.

 

 

Църквата „Пророк Илия" в гр. Бобошево, Дупнишко

Светозар Ангелов

 

izgled iliiaЦърквата „Пророк Илия" се намира в махалата „Панаджуро" на гр. Бобошево, на левия бряг на р. Струма. Според надписа върху патронната икона тя е изписана през 1678 г.1 Това става, вероятно по инициатива и със средствата на кюркчийския еснаф2. Проучването на храма е свързано главно с имената на Ас. Василиев и Ел. Флорева. През 1969 г. е направено научно-мотивирано предложение храмът „Пророк Илия" да бъде обявена за паметник на културата от национално значение3.

Църквата е еднокорабна с полуцилиндрчен свод и покрита с двускатен покрив. Трите апсиди на източната, южната и северната стени я причисляват към типа църкви с певници, като западната фасада е оформена с анти4.

Иконографската програма на църквата „Пророк Илия" е обичайната за този тип храмове. В свода от изток на запад са представени четири големи медальона: Христос от Възнесението, Христос Пантократор, Христос Ветхий денми и Христос Емануил. От двете им страни са изобразени два фриза с 24 допоясни фигури на старозаветни пророци. И тук както в манастира „Св. Димитър" (1488 г.) е представен образът на Сибила5.

Цикълът на Великите празници започва в олтара, на южната стена с Благовещението. От изток на запад следват сцените Рождество Христово, Сретение, Кръщение и Възкресението на Лазар. На западната стена Празниците продължават с Петдесетница, изобразена горе, в люнета, Успение Богородично и Преображение. Цикълът се разгръща върху северната стена, с Влизане в Йерусалим, Умиване на нозете, Тайната вечеря, Молитва в Гетсиманската градина и Христос изкушаван от дявола6.

Началото на Страстите Христови е поставено на южната стена, в олтара с Предателството на Юда. От изток на запад следват сцените Съдът на Пилат, Удрянето на плесници, Отричанията на Петър и Поругание Христово.

Върху западната стена Страстите са представени от сцената Бичуване. На северната стена цикълът се разгръща от запад на изток с Носене на кръста, Качване на кръста, Разпятие, Оплакване, Жените мироносици на гроба и Слизане в ада7.

В конхата на източната апсида е изобразена Богородица Ширшая небес с бюста на Христос Емануил. Под нея вероятно е била разположена сцената Мелисмос, но днес тя е доста разрушена. На източната стена единствено композицията Възнесение, заемаща люнета, е добре запазена.

В долния регистър на западната стена, както обикновено, от двете страни на вратата са представени архангел Михаил (отляво) и св. Константин и Елена (отдясно).

Поясът с образите на правите светци в цял ръст е унищожен.

Декоративният характер и графично-линеарната стилизация на стенописите са типични за изкуството на ХVII в. Църквата „Пророк Илия" със своя стенописен ансамбъл заема достойно място сред паметниците на късносредновековното изкуство в българските земи.

 

Бележки:

1Василиев, Ас. Проучвания на изобразителните изкуства из някои селища по долината на Струма. - Известия на института за изобразителни изкуства. кн. VII, С., 1964, с. 155-157.
2Флорева, Ел. Църквата „Пророк Илия" в Бобшево. С., 1978, с. 17, 19, 22.
3Марди-Бабикова, В. Научно-мотивирано предложение за обявяване на църквата „Св. Илия" в с. Бобошево, Кюстендилско за паметник на културата. С., 1969.
4Флорева, Ел. Църквата..., с. 20.
5Пак там, с. 35-45.
6Пак там, с. 35-80.
7Пак т там, с. 35-80

 


 

 Църкви и манастири по дефилето на р. Искър

 

Карлуковският манастир „Успение на Света Богородица"

Калина Минчева

 

izgled karlukovoКарлуковският манастир е привлякъл интереса на редица учени от първата половина на ХХ в. Един от първите, който публикува статия за манастира, е Кр. Миятев1. В свои разработки по различни проблеми на манастира се спират А. Протич, П. Мутафчиев, Ас. Василиев, Ст. Бояджиев, Г. Нешев и др.2 През 2002 г. посмъртно бе публикувана и монографията на В. Пандурски, която е написана към края на 80-те години на ХХ в.3

Предполага се, че на мястото на Карлуковския манастир е имало друг по времето на Второто българско царство, който е разрушен при идването на османците. От ктиторския надпис на източната стена на притвора научаваме, че той е изписан през 1602 г. Вероятно след това манастирът отново е запустял. П. Мутафчиев дава сведение, че манастирът се е наричал „Богородица Викторова лъка"4.

Карлуковският манастир се намира на западния бряг на р. Искър, на 8 км от гр. Луковит и е съвсем близо до с. Карлуково. От манастирския комплекс е запазена само църквата и сега тя се намира в границите на психиатрична болница. От известно време за нея се грижи местният свещеник. За съжаление годините, през които църквата е стояла без надзор, са повредили сериозно стенописите.

Манастирската църква е еднокорабна, едноапсидна, с два притвора и полуцилиндрично засводяване на наоса и нартекса, с размери 13 на 6 м. Тя е леко вкопана. Покривът е двускатен. Отвътре църквата е разделена на две части от преградна стена, в която са пробити три арковидни входа. Над централната арка има патронна ниша. На южната стена има два прозореца и един на апсидата. В олтара освен жертвената ниша, има и ниша на северната стена. Откритият притвор, оформен с арки, поддържани от каменни колони, е прибавен по-късно5.

Стенописите покриват всички стени, а празните места са запълнени с орнаменти.

Разрушение има основно по северната стена на притвора и наоса, заличени са и някои от надписите.

В свода на наоса са изобразени: Христос Ангел от Великия съвет, св. Йоан Кръстител, Христос Пантократор, Христос Емануил и Христос от Възнесението. От двете им страни са медальоните на 24 старозаветни пророци.

В апсидата е представена Св. Богородица Ширшая Небес с Младенеца, под нея - Мелисмоса с два архангела с рипиди и светите отци на църквата св. Николай Чудотворец, св. Василий Велики, св. Йоан Златоуст и св. Григорий Богослов. Над апсидата е Възнесение Христово, a от двете ѝ страни - Благовещението. Под него са образите на св. Роман Сладкопевец и св. архидякон Стефан. В жертвената ниша е изобразен Христос в гроба, а на обичайното място - Видението на св. Петър Александрийски.

Върху южната и северната стена празниците и страстите са изобразени смесено в два регистъра.

На южната стена в горния регистър са сцените: Рождество Христово, Недреманное око, Христос в храма, Кръщение и Възкресение на Лазар. На северната стена сцените от запад на изток продължават с: Влизане в Йерусалим, Тайната вечеря, Умиване на нозете, Молитва в Гетсиманската градина и Преображение Христово. На втория ред на южната стена са изобразени: Сретение Господне, Предателство на Юда, Поругание, Съдът на Пилат и Носене на кръста. На западната стена е изобразено Разпятието и то изпълва целия люнет. Изписването на сцената на това място е уникален случай в българското средновековно изкуство. Цикълът приключва на северната стена със сцените: Сваляне от кръста, Оплакване, Жени мироносици при Гроба Господен, Слизане в Ада и Явяване на Христос пред апостолите.

Точно под Господския цикъл на южната, западната и северната стена са изобразени светци в медальони върху орнаментален фриз.

Най-долният регистър е с фигури на правите светци: На южната стена са образите на: св. Кирил Философ, св. Атанасий Александрийски, св. Николай, св. Трифон (от ляво на прозоречната ниша), св. Меркурий, св. Евстатий, св. Мина, св. Виктор и св. Викентий. На западната стена върху двете колони на арките са изобразени св. св. Теодор Тирон и Теодот Стратилат. На северната стена регистърът от прави светци е доста повреден. Там са изобразени светците-войни: св. Прокопий, св. Георги, св. Димитър и двама неизвестни светци, както и сцената Дейсис.

В свода на притвора са изписани св. Богородица Знамение и Св. Архангел Михаил, а от двете им страни са наредени медальони на 12 пророци и светци. От източната страна на медальония фриз е изобразена Лествицата на Яков, която продължава на южната и северната стена.

В притвора основната тема е Богородичния акатист и някои старозаветни сцени представени в два пояса.

На източната стена в най-горната част са изписани: Св. Богородица на трон - Зачатие, Христос Пантократор и Св. Богородица Светоносна свещ с Младенеца. На южната стена са изображенията на Св. Богородица Живоносен източник и Св. Богородица Неопалимая Къпина. На западната стена са изписани: св. Козма Маюмски, Срещата на Йоаким и Анна, Йоаким и Анна с малката Мария и св. Йоан Дамаскин. На северната стена са показани сцените Жертвоприношението на Авраам и Премъдростта си съгради свой дом.

Вторият пояс продължава на източната стена с изображенията на евангелист Йоан, Старозаветната Троица - Угощение Аврамово, Св. Богородица с Младенеца на трон с архангелите Михаил и Гавраил, Христос разкъсва ръкописанието на нашите грехове и евангелист Матей. На южната стена са изписани: Срещата на Мария с Елисавета, над прозоречната ниша е образът на пророк Елисей и Премъдростта на св. Йоан Златоуст. На западната стена са изобразени: евангелист Марко, Въведение Богородично, Успение Богородично и евангелист Лука. Този пояс свършва на северната стена със Страданието на Йов и Премъдростта на св. Григорий Богослов.

Под тези изображения в целия притвор има фриз с медальони на светци.

В най-долния регистър, както обикновено са правите фигури на светци. На източната стена върху колоните на арките са св. св. Козма и Дамян. В централната арка са образите на св. апостол Петър и св. апостол Павел, а в двете странични арки - св. Севастиян (една изключително рядка за България иконография, която се среща в Подгумерския манастир и в Арбанаси) и св. Симеон Стълпник (в ляво) и св. Мария Египетска и св. Зосим (в дясно). На южната стена са изображенията на Ангел Господен, св. Пахомий, св. Евтимий, св. Антоний и св. Сава. На западната стена отляво на входа са образите на: св. Петка, св. Марина и Архангел Михаил, а от дясно - ктиторът йеромонах Агапий, св. Константин и св. Елена. Долният регистър на северната стена е доста повреден и фрагментарно се различават образите на 6 светци, от които е идентифициран само св. Ефрем6.

Църквата е реставрирана. Днес за нея се грижи местният свещеник.

 

Бележки:

1Миятев, Кр. Карлуковският манастир „Св. Богородица" - Годишник на Народния археологически музей, VI, 1932-1934, с. 275-286.
2Протич, А. Денационализиране и възраждане на нашето изкуство от 1393 до 1879 год. - В: сб. България 1000 години (927-1927). т. 1, С., 1930, 383-540; Мутафчиев, П. Из нашите старопланински манастири. С., 1931, с. 86-98; Василиев, Ас. Ктиторски портрети. С., 1960; Чавръков, Г. Български манастири. С., 1978, 46-49; Прашков, Л., Бакалова, Е., Бояджиев, Ст. Манастирите в България. С., 1992, с. 117-120; Нешев, Г. Български манастири през вековете, С., 2006, с. 103-104.
3Пандурски, В. Манастирската стенна живопис в Карлуково. С., 2002.
4Мутафчиев, П. Цит. съч. С. 88; ; Прашков, Л., Бакалова, Е., Бояджиев, Ст. Цит. съч. С. 117.
5Каменова, Д. Научно-мотивирано предложение за на църквите при с. Карлуково (Ловешко)
1. Манастирската църква „Успение Богородично:, 2. Църква в скалите „Св. Марина", Църква в скалите „Св. Гришрий" (Глигора) за паметници на културата. С., 1969; Пандурски, В. Цит. съч. с. 13-14.
6В. Пандурски публикува в монографията си 132 илюстрации.

 

Използвана литература:

Бабикова, В. Научно мотивирано предложение за обявяване на църквата "Св. Атанас" в гр. Бобошево, Кюстендилско за паметник на културата. С., 1969.
Божков, Ат. За някои забравени паметници на българската монументална живопис от XVI в. Стенописите във Вуково. - Изкуство, С., 9-10, 1964, с. 47-56.
Василиев, Ас. Ктиторски портрети. С., 1960.
Василиев, Ас. Художествени паметници и майстори образописци из някои селища на Кюстендилско, Трънско и Брезнишко. - В: Комплексни научни експедиции в Западна България - Трънско - Брезнишко - Кюстендилско през 1957 и 1958 година. С., 1961, с. 184-192. Василиев, Ас. Проучване на изобразителните изкуства из някои селища по долината на Струма. - Известия на института за изобразителни изкуства, т. VII, 1964, с. 151-158.
Вълева, Цв. Стенописите от олтарното пространство на църквата в Кремиковския манастир след тяхната реставрация. - Проблеми на изкуството, 3, 2005.
Гергова, Ив. Ранният български иконостас 16-18 в. С., 1993.
Геров, Г. Новоразкрити стенописи от XVI в. в Подгумерския манастир. - В: Българският шестнадесети век. С., 1996, с. 641-655.
Грабар, А. Няколко средновековни паметници из Западна България. - Годишник на Народния музей за 1921 год. С., 1922, с. 286-296. Джонова, Д. Манастирската църква "Св. Четиридесет мъченици" при с. Лева река, Пернишки окръг. - В: Реставрация и консервация на художествени ценности. С., 1982, с. 189-198.
Джонова, Д. Научно-мотивирано предложение за обновяване църквата Св. Четиридесет мъченици - с. Лева река - Пернишки окръг за паметник на културата. С., 1969.
Джонова, Д. Научно-мотивирано предложение за обявяване на манастирската църква „Св. Архангел Михаил" при Трънски манастир за паметник на културата. С., 1974.
Дуйчев, Ив. Из старата българска книжнина. С., т. 2, 1944.
Дуйчев, Ив. Рилският светец и неговата обител. С., 1947.
Иванова, В. Неиздадени църкви в югозападна България. - Годишник на Народния музей. С., 1931, с. 264-275.
Иречек, К. Пътувания по България. С., 1974.
Каменова, Д. Научно-мотивирано предложение за обявяване на църквите при с. Карлуково –(Ловешко)  1. Манастирската църква „Успение Богородично:, 2. Църква в скалите „Св. Марина", Църква в скалите „Св. Григорий" (Глигора) за паметници на културата. С., 1969.
Каменова, Д. Научно-мотивирано предложение за обявяване на църквата „Св. Димитър" - Подгумерски манастир - Софийско за паметник на културата. 1970.
Каменова, Д. Сеславската църква. История, архитектура, живопис. С., 1977.
Кирин, Ас. Ктиторският надпис от 1493 г. в Кремиковския манастир. - Paleobulgarica/Старобългаристика, ХШ, 2, 1989, с. 87-99. кепов, ив. Минало и сегашно на Бобошево. С., 1935.
Коева, М., Йолимов, П., Стоилова, Л. Православни храмове по българските земи XV - средата на ХХ в. ). Архитектура, История, Библиография. С., 2002.
Мавродинова, Л. Новооткрити средновековни стенописи в църквата „Св. Герги" в Колуша, Кюстендил (предварителни бележки). - Старобългарска литература. С., 1991, 25-26, с. 194-210.
Матуски, В. За три храма по долината на река Струма. - В: Проф. д.и.н. Станчо Ваклинов и Средновековната българска култура, Велико Търново, 2005, с. 452-458.
Матуски, В. Стенописни надписи от бобошевския храм "Св. Атанасий Александрийски" в контекста на неговата иконография. - В: Културните текстове на миналото, носители, символи и идеи, IV, С., 2005, с. 60-63.
Матуски, В. Иконографската програма на храма “Св. Атанасий Александрйски” в гр. Бобошево и някои особености в иконографията му. – В: Любен Прашков реставратор и изкуствовед. Материали от научна конференция посветена на 70 год. на проф. Л. Прашков, 14–15 дек. 2001, ВТУ, С., 2006, с. 291–300.
Мазакова, А. Проучване, реставрация и експониране на средновековните стенописи от черквата „Св. Георги“ – Колуша, Кюстендил. –Паметници, реставрация, музеи. С., 2006, 1-2, с. 61–68.
Марди-Бабекова, М. Научно-мотивирано предложение за обявяване стенописите на църквата „Св. Архангел Михаил“ край село Горановци – Кюстендилско за паметник на изобразителното изкуство. С., 1968.
Марди-Бабекова, В. Научно-мотивирано предложение за обявяване на манастирската църква „Св. Архангел Михаил” при Билинския манастир – Пернишко за паметник на изобразителното изкуство. С., 1969.
Марди-Бабикова, В. Научно-мотивирано предложение за обявяване на църквата „Св. Илия“ в с. Бобошево, Кюстендилско за паметник на културата. С., 1969.
Митова-Джонова, Д. Археологическите паметници в Пернишки окръг. С., 1983.
Миятев, Кр. Приноси към средновековната археология на българските земи. – Годишник на Народния музей за 1921 год. С., 1922, с. 242–285.
Миятев, Кр. Карлуковският манастир „Св. Богородица” – Годишник на Народния археологически музей. VI, 1932–1934, с. 275–286.
Миятев, Кр. Архитектурата в средновековна България. С., 1965.
Мутафчиев, П. Из нашите старопланински манастири. – Сборник на Българската Академия на Науките. С., ХХVІІ, 1931.
Нешев, Г. Български манастири през вековете, С., 2006.
Нешев, Г. Стари църкви и манастири в Брезнишко. – В: Брезник и Брезнишко. Краеведски изследвания. С., 2005, с. 47–56
Панайтова, Д. Църквата “Св. Петка” при Вуково. – Известия на института за изобразителни изкуства, Т. VIII, 1965, с. 221–254.
Пандурски, В. Елешнишкият манастир. С., 1981.
Пандурски, В. Манастирската стенна живопис в Карлуково. С., 2002.
Пасклева, К. Църквата „Св. Георги“ в Кремиковския манастир. С., 1980.
Пенкова, Б. Стенописите от ХVI век в църквата „Успение Богородично” на Елешнишкия манастир край София. – В: Българският шестнадесети век. С., 1996, с. 621–640.
Петковић, С. Зидно сликарство на подручjу Пећке патриjаршиjе 1557-1614. Нови Сад, 1965.
Петрунова, Б., Григоров, В., Манолова-Николова, Н. Свети места в Годечко, Драгоманско и Трънско. С., 2001.
Попов, П. Проучване и състояние на стенописите в църквата на Сеслваски манастир (с оглед на тяхната реставрация). – В: Въпроси на консервацията и реставрацията. С., Т. III, 1989, с. 43–57.
Прашков, Л., Бакалова, Е., Бояджиев, Ст. Манастирите в България. С., 1992.
Протич, А. Денационализиране и възраждане на нашето изкуство отъ 1393 до 1879 год. – В: България 1000 години (927–1927). С., Т. 1, 1930, с. 383–540.
Снегаров, Ив. История на Охридската архиепископия. Т. 1. От основаването й до завладяването на Балканския полуостров от турците. С., 1995.
Снегаров, Ив. История на Охридската архиепископия – Патриаршия. Т 2. От падането й под турците до нейното унищожение (1394–1767). С., 1995.
Станева, Хр. Реставрация на църквата „Св. Димитър“ в Бобошево. – Проблеми на изкуството. 2005, 3, с. 37-46.
Стефанов, П. Надписи към стенописите в Лева река. – В: сп. Български език, кн.1, С., 1989, с. 59–62.
Стойков, Г. Култови и обществени сгради из Трънско, Брезнишко и Кюстендилско. – В: Комплексни научни експедиции в Западна България. Трънско – Брезнишко – Кюстендилско през 1957 и 1958 година. Документи и материали. С., 1961, с. 7–179.
Суботик, Г. Охридска сликарска школа од ХV век. Охрид, 1980.
Тулешков, Н. Архитектурата на българските манастири. С., 1988.
Турски документи за историята на македонскиот народ. Т. 5, кн. І. Скопиjе, 1983.
Флорева, Е. Манастирската църква Архангел Михаил в Билинци. С., 1973.
Флорева, Е. Църквата пророк Илия в Бобошево. С., 1978.
Флорева, Е. Средновековни стемописи. Вуково 1598. С., 1987.
Христова, Б. Караджова, Д., Икономова, А. Български ръкописи от ХI до ХVIII век запазени в България. Своден каталог. Т. I, С. 1982.
Чавръков, Г. Български манастири. С., 1978.
Grabar, A. La peinture religieuse en Bulgarie. Paris, 1928.