Православна култура

Заветът на Св. Иван Рилски

Посещения: 2783

 

ВТОРО ПРОЛОЖНО ЖИТИЕ

 

Това житие е може би най-ранният проложен текст за св. Йоан Рилски, но се нарича Второ по традицията, създадена от изданието на Й. Иванов. Това житие е възникнало преди Първото проложно и вероятно му е послужило като източник. Запазено е в единствен препис в извънредно ценния Драганов миней от XIII в.(минеят е химнографски сборник, съдържащ служби за светците по календарния им ред), който е най-ранната сбирка със служби на славянски светци. Драгановият миней се съхранява в Зографския манастир на Света гора, но листите с Второто проложно житие са откъснати от В. Григорович и отнесени в Русия. Сега се съхраняват в РНБ под сигн.1752. Всъщност Й. Иванов погрешно смята, че това житие е запазено в два преписа (Зографски и Московски) и съобщава, че го публикува по Зографския препис от Драгановия миней. За уточнението на преписите еж. Иванова, Кл. Житиеписни творби, с. 548.

Поместеният тук превод е направен от Ив. Дуйчев. Осъвременен е правописът, идентифицирани са библейските цитати, даден е коментар на топонимите и личните имена в текста.

Издания: Радченко, К., Отчет магистранта К. Ф. Радченко о занятиях рукописями с. 50-51; Иванов, Й. Български старини из Македония, с. 364-365; Иванов Й. Жития на св. Ивана Рилски, с. 13-15,58.

Преводи: Старобългарска литература, т. IV, Житиеписни творби, с. 130-131, превод на Кл. Иванова.

 

В този ден, [ 19 октомври] е [паметта] на преподобния отец наш Иван Рилски

 

Преподобният наш отец Иван беше българин по род, роден и отгледан в селото, наричано Скрино. И като остави света и нещата, които са в света, възлюби ангелския живот, раздаде на нищите целия имот на своя баща, излезе и се посели в Рилската пустиня, както е писано: И ти остави цялата печал, отче Йоане, и се притече към божествения, крайъгълен камък Христа75. Извърши много подвизи в постите и бодърстваше в молитвите, понесе, отче, студ в пустинята без всякаква храна: Господ те хранеше със сланутък76, без да бъде съзряно рало, пое на себе си доброволна мъка и претърпя много напасти от бесовете. И той се подвизаваше в годините на царя Петра. А след смъртта му, потърсиха го в Рилската пустиня, намериха го някои изпратени от благочестивия цар Петър и с чест, голямо възхваление, песнопение и духовни песни пренесоха неговото всечестно тяло в Средец. А след няколко [известно] време, по божие попущение [решение], Средец бе опленен от унгарците, и то биде пренесено в Унгария77. И поради неверието на един епископ, който ослепя78, защото рече: „Не го намираме в древните писания", молим му се много със сълзи и поклонения, та отново прогледна, а след като този прогледна, унгарците върнаха мощите му в Средец. И след много време, когато Бог пожела да въздигне падналата скиния на българското царство, Той издигна новата издънка на христолюбивия цар Иван Асеня, който обнови българския род. И дойде цар Иван Асен в Средец и намери свети Ивана, великият пустинник, и постъпи подобно на древните царе - сиреч като великия цар Константин и цар Петър - вдигна тялото на всечестния и преподобен отец Иван и го пренесе в града Търново. И [светецът] биде положен в създадения от него монастир на Трапезица, гдето лежи телом и досега и постоянно върши чудеса за онези, които идват с вяра към неговия ковчег.

 

Бележки

75Ср. Ефес.,2:20.
76Сланутъкът е вид див нахут.
77Вж. бел. 66.
78Само в това житие се говори за епископ, вместо за архиепископ и се посочва, че е ослепял. Във всички други текстове архиепископът онемява, което е аналогия с онемяването на пророк Захарий преди да се роди Йоан Предтеча, т. е. онемяването е Божие наказание за неверието. Ср. Лк., 1:19-22.

X

Right Click

No right click