Православна култура

Заветът на Св. Иван Рилски

Посещения: 2784

 

ПРОЛОЖНО ЖИТИЕ ОТ НОРОВИЯ ПРОЛОГ

 

Този житиен текст е известен в единствен препис от последната четвърт на XIII в., който се намира в ръкопис от сбирката на ГИМ, Москва, сигн. Уваров № 973. Норовият пролог е от типа на простите пролози, които не съдържат стихове преди житията. Житието е съвсем кратко и вероятно не е дело на Рилски книжовник. Кл. Иванова допуска, че е дело на някой монах от Пшинския манастир.

Издание: Иванова, Кл. Две неизвестни старобългарски жития, с. 57-65.

Текстът е преведен от Кл. Иванова. Тук поместваме превода според изданието му в: Стара българска литература, т. IV, Житиеписни творби, с. 131-132.

 

В същият ден (19 октомври) е паметта на преподобния наш отец Иван Рилски

 

Този свети Иван бе в деня на благоверния цар Петър от селото, наречено Скиронт (т. е. Скрино). Той остави своето родно място и влезе в реката, наречена Рила. И намери под планината пещера, наричана Въртопен, и много години преживя в нея. И много напасти претърпя от бесовете. И от привиденията - едното насъскваше хората срещу него, другото крещеше под камъка. А той като изтърпя с божия милост, благодарение на Бога, предаде духа си на Господа.

Когато благоверният цар Петър чу за неговата смърт, дойде, та взе честните му мощи и ги положи в град Средец. И направи църква на неговото име, и тук положи мощите му с голяма почест.

И като изминаха 300 години, благоверният цар Асен се вдигна, дойде в Средец, взе мощите на светеца, пренесе ги в Загорие и ги положи в град Трапезица, като направи църква на негово име. И като лежат тук, те дават изцеление и до днес.

 

X

Right Click

No right click