Православна култура

Заветът на Св. Иван Рилски

Посещения: 2727

 

ЖИТИЕ НА МОНАХ ДАНИИЛ РИЛСКИ

 

Житието на рилския монах Даниил, посветено на св. Йоан Рилски, е писано през XVIII в. Единствените сведения за автора, с които разполагаме, са от наслова на творбата, според който Даниил е презвитер в манастира. От съдържанието на самото житие става ясно, че е познавал много други агиографски творби на отшелници: житията на св. Макарий, на св. Сава Освещени, на св. Григорий Синаит, на св. Теодосий Търновски.Този факт характеризира автора като начетен книжовник, което проличава и в написаното от него житие. Следвайки традициите на Евтимиевата агиография, инок Даниил вмъква в житието и някои легендарни сведения, мотиви от познатите нему агиографски творби, които са били на разположение в библиотеката на манастира, тъй като повечето от тях са включени в състава на сборниците на Владислав Граматик. Това обстоятелство прави от житието на Даниил Рилски един интересен късен паметник на агиографската традиция за св. Йоан Рилски.

Житието е запазено в четири преписа, най-ранният от които е в Дамаскина на поп Йоан от Враца от 1788 г.,а вторият се намира в един сборник, писан от монах Теофил Рилец през 1791 г. в библиотеката на Рилския манастир.

Тук поместваме превода на житието на съвременен български език според изданието му в сборника „Народното четиво през XVI-XVIII в." заедно с бележките и коментара.

Издания: Ангелов, Б. Ст., Из старата българска, с. 77-97

Преводи: Народното четиво през XVI-XVIII в., с. 202-221, превод на Р. Златанова.

Библиография: Стара българска литература, с. 121.

 

ЖИТИЕ И ПОДВИЗИ НА НАШИЯ ПРЕПОДОБЕН И
БОГОНОСЕН ОТЕЦ ИВАН, ПУСТИНОЖИТЕЛ РИЛСКИ
СЪБРАНО ОТ РАЗЛИЧНИ СПИСАТЕЛИ, НАЙ-ВЕЧЕ ОТ ЕВТИМИЙ, ПАТРИАРХ ТЪРНОВСКИ.
НАКРАТКО НАПИСАНО ОТ ИНОК ДАНИИЛ, ПРЕЗВИТЕР НА РИЛСКИЯ МАНАСТИР

 

Този наш преподобен и богоносен отец Иван Рилски, велик в постничеството, бе от пределите на славния град Средец, от селото, наричано Скрино. То се намира на около четири часа път от града. От Средец пък до Рилската пустиня разстоянието е около три дни. Селото обаче, в което се роди светецът, сега е пусто от много години насам. В това село се роди този блажен отец Иван, по род българин, по нрав благочестив и милостив, от благочестиви родители. Те добиха две деца, едно от които е този чуден Иван, възпитан и обичен в страстите господни. Във всичко им се покоряваше, защото е добре децата да слушат родителите си. Когато родителите му се преселиха при господа, той остана сам и никак не отсъстваше от църква, слушаше божествените слова и чрез пост и молитва угаждаше на Бога.

Някои разказват за него, че знанието му било от ангел. И в стихирите на неговата служба това се казва. Същото пише и в тропарите: „Богомъдри Иване, ти бе наречен от ангел в майчината утроба, както някога великият Предтеча." От тези, които са писали за живота му, някои казват, че бил добър по нрав, смирено мъдър, кротък по душа и сърце, чист девственик от утробата на своята майка.

Поради това и му бе изпратен от Бога такъв страж, който да го брани в живота. На великия апостол Йоан Богослов237 бе повелено от Бога да го напътства, както непорочен напътства непорочен; изпратен му бе възлюбен Господен ученик, както някога към великия отец Макарий долетяха онези страшни херувими от първия херувимски чин. Така Бог знае да пази онези, които се боят от него и изпълняват волята му и такива стражи провожда той на достойните. Като живееше по този начин, след смъртта на родителите си блаженият непрестанно ходеше в църквата на молитва, подобно на дърво, засадено при водни извори. Някои, лениви за доброто и обхванати от завист, го обсипваха с хули и го наричаха лицемер.

Прочее, като живееше така, той бе обхванат от желание да се отрече от този свят и да стане отшелник, което и направи. Веднъж, както беше заспал, му се яви божествено видение, което му посочваше планината и мястото, където щеше да се оттегли и засели. И щом се пробуди от сън, той схвана смисъла на видението. Радост и веселие изпълни сърцето му. Каквото имаше, без отлагане го предаде в ръцете на бедните и отиде в един от съществуващите манастири. Подстрига се, стана монах, възложи на себе си светия ангелски образ и остана там известно време, за да се обучи. И добре стори това и премъдро, за да не би поради своеволие, безнаказаност и самоуправство, а още повече от незнание да бъде спъван и отпадне, като вижда тези неща, защото извън наставленията лесно се загубва навикът и идва съблазънта от сеятеля на злото.

След това излезе оттам и отиде в посочената му планина. И нищо не взе със себе си, освен кожената дреха, в която бе облечен. Направи си колиба от храсти. Там заживя, като измъчваше тялото си с бдение и молитва. „Ето, отдалечих се - казваше - като избягах, заселих се в пустинята и чакам бога, който ме спасява" (Сп. Пс. 54:16- 17). Храна му беше пустинната трева и водата, изтичаща от изворите. Но дори и от тревното биле не приемаше до насита, а само малко вкусваше от него по залез-слънце. По същия начин отпиваше и от водата, колкото само да разхлади вътрешностите си. А кой може да разкаже за неговите усилия и пот, за всенощното бдение и поклони, за извора на сълзите му, защото повече от всички той непрестанно се трудеше в словословие на бога. Много пъти го спохождаха бесове, преобразени във вид на различни животни, които искаха да го сплашат. Ала светецът нямаше страх.

Като се измина не малко време, той се премести оттам на друго място, където намери и пещера и се засели в нея. Тази пещера е под планината, която се нарича Руен, близо до село Скрино. Но това не е родното на светеца Скрино, а друго място Скрино. В тази пещера, както казах, светецът се засели, прилагайки трудове въз трудове и непрестанно желание да се приближи към бога. Когато преживяваше там така, при него дойде братовият му син, който се беше скрил от баща си и майка си, и желаеше да води отшелнически и свят живот. Пристигна в онази пещера, където преподобният отдаваше постническите си трудове. Когато светецът го съгледа отдалече, помисли, че това е привидение. Отдаде се на молитва и с духа си разсъди, че не може да бъде привидение. Щом дойде при него, детето падна в нозете му и го помоли да го благослови. А той благослови и попита защо е дошъл при него.

То каза: „Искам да стана монах и да живея с теб." Тогава светецът го прие. Така чичото му стана духовен баща. А името на блажения отрок бе Лука.

Но какво направи дяволът, който не можа да търпи подвизите на светия мъж? Преобрази се в човешки образ и отиде при брата на светеца. Разкри му случилото се и наклевети преподобния. „Знаеш ли - каза - друже, къде е синът ти Лука?" А той отвърна: „Отгде да зная?" И му каза: „Иван, брат ти, този лош човек, дойде тук през нощта и примами твоето чедо. Но ела и ще ти покажа къде пребивава сега. Вземи детето си, за да не го изядат зверовете, а ти да не бъдеш наречен чедоубиец, като не си го потърсил навреме."

Като чу тези думи, той се ядоса силно на светеца и тръгна с дявола. Той му посочи мястото и веднага се отдалечи. Братът на светеца тръгна към посоченото място и го намери. И започна да му досажда с гневни слова, нарече го прелъстител и мяташе по него дървета и камъни. А светецът го укротяваше със смирение, застана мълчалив и нищо не му възрази. Онзи грабна детето с гняв и вик от смиреното послушание и се отправи към света, към света - скверна блудница, като го отскубна от планината, от Божията планина, в която Бог благоволи то да живее.

Когато блаженият видя, че това е дяволско коварство, наскърби се силно, падна на земята по лице, говорейки: „Господи, който си рекъл: „Призови ме в деня на твоята печал и аз ще те избавя" (Пс. 49:15), погледни ме и ме избави, Владико, от връхлетялата ме скръб." И като стана от молитвата си, той седна, ридаейки горко поради отнемането на детето. Боеше се да не би то да възлюби света.

Ала какво направи премилостивият Бог? Той заповяда на една змия да ухапе детето, както си вървеше по пътя и то веднага умря. Като видя това, баща му недоумяваше какво да стори. И като се завърна при преподобния, със срам му разказа за случилото се. Той му поръча да го погребе и да отиде у дома си. Онзи така и направи. Благодари на преподобния и заживя вече без скръб.

В тази пещера светецът преживя двадесет години, без да даде нито веднъж почивка на тялото си и като прилагаше трудове въз трудове и страдания въз страдания. Видя това дяволът и не престана да го наскърбява - понякога чрез униние, понякога чрез леност, а много често чрез заплахи и привидения. Но понеже Иван беше по душа диамант, затова съвсем не се поддаваше на козните му

След известно време дяволът взе със себе си безброй бесове, преобразени на разбойници. Като налетяха грубо върху светеца, те немилостиво го биха. И като го тикаха и влачеха, го прогониха от мястото му. Някои казваха, че хората от това място се явили по внушение на дявола в образа на разбойници, били го и го изгонили оттам заради чудесата, които светецът правел. А тях смятаха за чародейство, научено от дявола, защото чуваха, че чрез молитвата си насищал с малко хляб многото хора, които идваха за своя полза при него.

И като се надигна оттук, той се отправи към планината, която се нарича Периг, близо до Рилската планина. Там намери пещера и се засели в нея. След като престоя така малко време, започнаха и тук да идват при него хора. Той ги поучаваше с духовни слова. Също така и ги насищаше с малко хляб, след което ги пускаше да си вървят. А те, понеже бяха злонравни, започнаха да се настройват срещу своя благодетел, казвайки: „Как този магьосник със своето чародейство ни взима хляба?" Впрочем така ги поучи дяволът. Те се вдигнаха всички от онова село - мало и голямо - и го прогониха оттам.

Така той отново потегли на път и дойде в Рилската пустиня. А тя беше непроходима. Засели се покрай реката и живееше в пещерите със зверовете. Там намери и една много висока скала, прилична на някаква голяма кула, където и пребиваваше. Изкачи се на нея и стоя там известно време. Други пък казват, че след като напуснал колибата си от храсти, която си бил направил на Витоша, отишъл близо до манастира, където се подстригал и тутакси, воден от ангели, дошъл в планината Рила. Там го намерил блаженият Лука, братовият му син. Казват, че там бил и гробът му. Дори и така да е, но той го намерил в пещера близо до планината, а не както разправят някои, които не познават живота на светеца, че блаженият Лука отишъл навътре в пустинята при светия мъж. Още повече, че по онова време вътрешността на пустинята не била проходима за никого. А те казват, че гробът на светия отец бил при сегашните постници. Там отишъл при блаженият Лука баща му и оттам го взел. Разказват още, че там трябва да е и гробът му, което не е възможно. Но ние ще оставим това на любопитните да го проучват, понеже разумните не проучват житията на светците, а подражават на живота им, докато неразумните много разпитват, а не се придържат към техните жития. Но да се върнем към нашето изложение.

Блаженият Иван пребиваваше на тази скала, както вече казахме, топеше се от зной и мръзнеше от студ. Твърдо понасяше блаженият земните страдания, мислейки за вечните мъки. Но и тук не можа да се укрие от хората. И пак се вдигна оттук да бяга и дойде до мястото, наречено Шипочане238. Някои разказват, че намерил много голям дъб и се заселил в него като птицата, която бяга от мрежата на дявола, както казва блаженият Макарий или като пчела, която бяга от демонски дим. Така надмогваше ден след ден, положил в сърцето си стремежа към небето, изливаше потоци от сълзи, въздишаше от дълбочината на душата си и се молеше непрестанно на господа. Не даваше покой на тялото си и бе облечен само с една кожена дреха. А Бог, който се грижи за своите раби, не го изостави за дълго, заповяда на земята от онова място, та израстна без оран сланутък за храна на светеца.

Там пребиваваше той. Бог обаче не пожела да остане задълго скрит светилника под шиника {Мат.5:14-15), а благоволи да открие неговата добродетел по следния начин. Тогава там пастири пасяха овцете си, подобно на онези, които бяха някога при раждането на Христа. Неочаквано, като подгонени или викани от някого, овцете им се устремиха и побягнаха без път. А овчарите затичаха по следите им. Така дойдоха до мястото, където бе светият преподобен отец - под дъба. Когато пристигнаха и видяха светеца, те се почудиха. Запитаха го: „Откъде си и по какъв начин си дошъл тук? Кое е родното ти място?" А той им отговори: „Не ме питайте за това, чеда. Дойдох тук, за да изплача греховете си, а родното ми място е на небето. Но за тези неща не бива да ме питате. Елате да ви нагостя с храна от пустинята."

Така той набра сланутъка и в изобилие им предложи да ядат. Те взеха, ядоха и се наситиха. А като помолиха за благословия, си тръгнаха. И когато бяха пуснати да си отидат, един от тях тайно се отдалечи от светеца, настърга много сланутък и радостно се завтече след другарите си. Когато ги настигна и им разказа какво е направил и как е настъргал сланутък, те се нахвърлиха и го разграбиха от ръцете му. Но като разтвориха шушулките на зърната, те не намериха нищо. И веднага, като се разкаяха, те се върнаха и съобщиха за случилото се на светеца, паднаха на колене и го помолиха да им прости. Той ги удостои с прошка и рече: „Така, о чеда, е отредил всесилният Господ: тук да расте и тук да служи за храна!"

А те се изпълниха с удивление от това чудо, тръгнаха си за вкъщи, като славеха бога, за всичко що видяха и чуха, като го разказваха по цялата околност.

Някои от христолюбивите пожелаха да отидат при светеца и да приемат от него благословение. Когато ги видя да отиват, един мъж, който от много години бе измъчван силно от нечист дух, тръгна след тях, понеже желаеше да се избави от беса. И щом дойдоха на едно поприще от светеца, нечестивият дух го разтърси. Паднал, той се валяше, като викаше и говореше: „Огън ме гори тук и не мога да продължа напред." А те го завързаха и с мъка го завлякоха при светеца. Паднаха на земята и го помолиха за опрощение. След като ги благослови, той ги запита: „Защо дойдохте при мен, смирения, чеда?" Те рекоха: „Дойдохме за благословия от светиня ти, честни отче." След това му разказаха и за бесноватия. Паднаха при краката му и говореха: „Помогни на този страдалец, отче, премахни болестта му." А той им каза следното: „Чеда, това не е в наша сила, а е божие дело. Бог прогонва бесове и може да прави всичко, което поиска. А аз съм човек, подобен на вас по страдание." Ала те още по-силно умоляваха да го помилва. Като видя вярата и усърдието им и неумолимото им настояване, светецът се замоли със сълзи на очи на Господа. Веднага бесът излезе от човека. Той оздравя, славеше и благодареше на Бога и неговия угодник - светия отец Иван. Тези, които бяха с него и видяха това, бяха обхванати от ужас и се изпълниха с още по-голяма вяра към светеца. Молеха го да останат да живеят с него, за да се научат от него на добродетел.

Тъй като тогава, както пише и в житието на Григорий Синаит239, по българската земя рядко се наблюдаваше добродетелен начин на живот, поради което и малко бяха духовните люде, които бяха подготвени за такъв живот, въпреки че имаше манастири. Но да се върнем към този преблажен и достоен за безброй похвали наш отец Иван. Най-напред той излезе на борба с невидимите врагове и ги победи, както някога великият египтянин Антоний240 или пък Павел Тивеянин241. Така и той като огромна звезда озари цялата българска земя. Или по-точно да кажем - цялата страна той освети като някакво голямо слънце. След него дойде и Йоаким Велики, наричан Осоговски, и Прохор свети, наричан Пшински, мъж извисен по живот, след това и Гавриил, преподобнейши мъж, достохвален по живот, а след него - светият мъж Йоаникий. Тези светци озариха цялата страна с безбройните си добродетели. Някои казват, че тези свети мъже са били четирима ученици на великия Иван, но за тях тука няма да пишем.

И така, този велик и дивен Григорий, наричан Синаитски, който беше мъж премъдър и недостижим по разум и иночески живот и добре обучен, се устреми като някаква река или утринна денница, дойде и обходи цялата гръцка земя и самата гора Атонска. Но никъде не намери безмълвно и подходящо за монах пристанище. А той беше твърде изкусен в безмълвието, че и много умно направени книги написа и изрече за него. Както казахме, той дойде в българските и гръцките предели, в областта, наричана Парория. Тук се засели в планината, събра много монаси, подобни на ангели. И така те просияха с добродетелите си, както бе някога при великия Антоний. Един от тях бе чудният Теодосий, наричан Търновски, ученик на великия Григорий, който приведе на господа множество иноци, изчисти монашеския живот и го изведе на светлина, а града прочисти от гнетящата го ерес242. На второ място ще споменем Роман, съвършен постник243. Така свети Григорий осветли иноческия живот на българска земя. Него знаеше и цар Александър български244. Но и трима велики архиереи просияха с живот и слово. Един от тях е Иван245, мъж твърде добродетелен. Втори е свети Евтимий246, мъж, изкусен в словото и основал закони за иноческите задължения. Трети е свети преблажени Теофилакт, мъж дивен и премъдър, който разтълкува превъзходно евангелието и го изложи накратко247, което удивлява много премъдри мъже. Всички те просветиха страната и мощите им и досега пребивават нетленни. От тях пръв е този Иван, за когото е и нашето слово. Да се върнем отново към неговото житие.

Тези, които бяха дошли с бесноватия, се замолиха на светеца да ги приеме в иночество, но той не стори това. След като ги поучи, пусна ги да си отидат и им каза: „Най-напред съблюдавайте Христовите заповеди, а след това се насочете към съвършения живот, както е казал великият Василий: „Нахрани гладния и напои жадния и живей в мир с всички", а и други заповеди е изрекъл." Някои пък разказват, че тези мъже, които бяха дошли при светеца, му донесли брашно и овощия. И те не се привършили, докато светият пребивавал на това място. Когато се завърнали, те прославили светеца по цялата земя. Като чували това, мнозина прославяли бога чрез него. Много хора идваха, за да ги види и благослови. А той поучаваше всички с душеполезни слова, насищаше ги с онова брашно и със сланутък, а после ги пущаше да си отидат. Забраняваше им да идват често и да смущават неговото безмълвие. Но те бяха изпълнени с обич и вяра в него и често го навестяваха. Някои пишат, че мнозина се подстригали, направили си жилища тук и пребивавали заедно със светеца, така че изглеждало като скиния на нов Йерусалим. Светият отец Иван обичаше безмълвието и реши да се махне оттам, което и направи.

Но аз бих попитал преблажения отец: „О, най-очакван и мил от всички, отче Иване, защо бягаш от хората сам в пустинята и нямаш къде глава да подслониш като уединен елен и сладкопойна птица? Не би ли ти било добре да седиш сред народа, да събереш много братя и заедно с тях да славиш бога и се утешаваш? И да бъдеш със словата си от полза на много хора, които да насочиш към добродетел? Тогава мнозина, наблюдавайки добрия ти живот, биха се утвърдили във вярата си. А сега, какво имаш, скитайки се в пустинята като див звяр или като бухал в развалини? Каква полза имаш от това, кажи ми? Не беше ли по-добре да насочваш братята и да помислиш за нищите? Какво от това, че сега се скиташ бос и гол като уродлив из пустинята?"

А преподобният отговори тихо на ухото ми, като че ли говореше на съвестта ми: „Какво ми говориш, о, суетни човече, кажи! Не знаеш ли, че мирската мълва и човешките занимания отделят ума от Бога и водят до дъното на ада, като стават лов за дявола? Сега виждам ясно бога в съзнанието си, виждам неговата неизказана трилъчиста святост248. Сърцето ми е озарено от неизразима радост, която е изпълнила и него, и вътрешността ми. Виждам това, което око не вижда, ухо не чува, нито сърцето на светолюбивите обхваща. Сподобих се заедно с ангели да живея и се радвам, прославих се повече от хиляди земни царе. Седях в пустинята, а гласът ми зовеше: "В света не любете света и това, което е в него. (1 Йоан, 2:15)" А ако бях сред народа, тогава никой не би ме погледнал, а биха се гнусели от мен и биха ме ненавиждали. Сега, избягал в пустинята, цял свят се е обърнал да ме гледа. Човеците се научиха от мен да презират сладостите, да отхвърлят тленното и преходното в живота, да се надсмиват над суетната слава, да ненавиждат житейската гордост и се гнусят от нея. Ето, когато много тщеславни хора, сребролюбци, чревоугодници и властници видяха моето смиреномъдрие, нищета и страдания, смириха своята умисъл и съвест. Вътрешно обругани, те се съсипват, идват в разкаяние и започват да презират суетата на този преходен век. Освен това, ако бях седял в манастир или някъде другаде, тогава бих научил и бих бил от полза само за тези, които биха били там с мене. А сега, от много страни и племена имах ученици, та дори и малките деца ме носят на езика си. Те говорят за Иван, отец Рилски. Ето, седя в пустинята, а словото отнася гласа ми в света, зове и говори: „Елате, чеда, послушайте ме, ще ви науча на страха Господен." Поради това се прославих повече от всички премъдри учители на тоя век. Мълчах, а делата ми поучаваха. Така доведох много ученици до моя Христос и насочих мнозина към страх Божи."

О, Иване, сладко име! О, Иване, съименник на благодатта! О, Иване, любезни! Откъде е тази слава и святост!

„От любовта - отговори той - и от търпението, защото възлюбих от цялото си сърце Христа и към него се привързах с цялата си душа и сила (Сп. Ефес. 2:4, 5:2). Много труд и болки претърпях заради него, много скърби, беди и различни напасти и страсти изпитах заради него. Презрях и оставих всички блага на този свят. Затова Христос ме венча със слава на небето. И не само на небето, но и на земята. На небето ми дари веселие с ангели, апостоли, мъченици, пророци и преподобни, а на земята ми даде чрез силата на Исус Христос да прогонвам бесовете, да връщам зрението на слепи, слуха на глухи, говора на неми, да нося очищение на прокажени и изцеление за болестта на всеки. Всичко това получих от живоначалната десница на единосъщната троица. А ако си бях седял в света и бях почивал, тези дарове не бих могъл да приема от Бога мой, Христос."

Така ни говореше преподобният отец, който вървеше към вътрешността на пустинята, бягайки от мълвата и най вече, защото бе презрял човешката слава. От онзи дъб светецът се засели по-късно навътре в пустинята, която беше непроходима и трябваше с много усилия да я премине. Той стигна до мястото, където днес е неговият гроб и постницата на името на свети отец Иван. Когато пристигна там, както вече казахме, той намери пещера, в която се засели. А като излезе навън, видя много голяма скала - на височина около 40 сажена - и веднага се изкачи на нея, както някога боговидецът Мойсей на Синайската планина влезе в недостъпния мрак на боговидението249. Със сълзи обливаше скалата; с всенощно бдение и въздишки стократно увеличаваше плодовете на делата си; сам разговаряше с единия Бог; летеше към небето на леки крила и се приближаваше към бога, като търпеше дневния зной и нощния мраз. Когато забеляза великото търпение, с което той понасяше всичко, Бог, който знае всички тайни, му изпрати невидима сила.

Ала дяволът, като го наблюдаваше, не понесе задълго подвига на светеца. Взе със себе си легион груби бесове и те се нахвърлиха срещу него. Какво не вършиха и какво не му сториха! Биха светеца, мушкаха го, влачиха го, като крещяха срещу му - кой за крака го теглеше, кой за ръката, кой за косите и внезапно го хвърлиха от скалата долу. После си отидоха, като мислеха, че е умрял и че не ще оживее. След като лежа там доста време, доблестният Иван едва дойде на себе си. И както охкаше и изнемогваше, изпълни се с тъга и скръб и си каза: „Защо скърбиш, душо моя? Защо ме смущаваш? Уповавай се на Бога, защото нему ще се изповядам. Той е моето спасение и моят Бог (Пс.24:5)." И като стана, той пак се изкачи на скалата и се отдаде на предишните си подвизи, като превърна вишния Бог в свое прибежище. Бог наблюдаваше трудовете на своя угодник и заповяда на своя ангел да му носи храна всеки ден. И писаното за него се сбъдна:,,Хляб ангелски яде човек (Пс. 77:25)."

Като се подвизаваше по този начин, той се прочу по цялата земя, та дори и царят чу за него. Тогава при българите царуваше цар Петър в Средец. Когато чу какво се говори за светия отец, той пожела силно да го види. Веднага извика девет души, много опитни ловци. Изпрати ги да търсят светеца и им заповяда да не се върнат, докато не го намерят.

Те бързо отидоха в пустинята. След като скитаха там много дни, без да открият нищо, те изнемогваха от глад и недоумяваха що да сторят, нито смееха да отидат при царя. Малко по-късно намериха една малка диря и жилище. Откриха светеца, паднаха на земята и го замолиха да ги благослови. А той, като ги накара да станат, ги благослови и ги запита: „Защо сте дошли при мене смирения, чеда?" И те му разказаха всичко поред. Пребожественият Иван с духовното си око прозря, че от пет дни не са яли и са много гладни. Веднага им предложи трапеза и любезно ги нагости. Видяха те, че е сложил малко хляб, и си помислиха: „Как ще ни стигне, като сме девет мъже?" И тъй като блаженият с духа си почувства какво си мислят им каза: „Не отпадайте във вярата си, чеда, а яжте достатъчно." И те ядоха до насита. Но о, чудо! Остана половин хляб, а те си мислеха, че десет хляба няма да им стигнат. А ето, че с половин хляб се наситиха, както бе някога при Христа - с пет хляба насити пет хиляди и останаха дванадесет коша остатъци (Mт. 15:32). Така и тук девет мъже се наситиха с половин хляб, а си мислеха, че десет хляба ще изядат.

Светецът направи същото - с малко хляб ги насити, както каза Господ: „Този, който вярва в мен, делата, които върша аз, и той ще ги върши, дори и по-големи от тях (Йоан, 14:72)."

Видяха мъжете чудо такова и изпаднаха в удивление. Върнаха се и всичко разказаха на царя. А царят се изпълни с неизказана радост, разпали се от божествена ревност, затече се, подобно на елен към водни извори. Като взе неколцина със себе си, бързо се отправиха към планината, наричана Рила. Намериха висока и сурова скала, която беше трудна за преминаване. Като не можеха да отидат напред, изведнъж съгледаха друга висока планина, която се наричаше Книшава. Оттам показаха на царя височината и скалата, на която пребиваваше преподобният. Поради стръмнината и непроходимостта на мястото обаче, царят не можеше да отиде там. Затова веднага изпрати две момчета, които много обичаше, да кажат на светеца да отиде при него и го благослови. От доста време той имаше желание да го види.

Момците отидоха и съобщиха това на светеца. Какво направи божественият Иван? Не се възгордя, че царят го вика. Не си помисли, че е цар - глава на много хора и страни, а още повече - благочестив, и че трябва да го послуша и изпълни волята му. Блаженият си каза, както някога отец Антоний: „Аз някога умрях за света, та каква ще е ползата за живия от мъртвия?" Но на изпратените отговори следното:

„Чеда, кажете на царя: „Твоят труд и молба се възнесоха като кадило към Бога и са приети от него. Ала ти по-скоро се махни оттам, защото мястото е ронливо, да не би неочаквано нещо да пострадаш - ти и всички, които са с тебе. На този свят ти не ще можеш да видиш наше смирение, но в бъдния ще се видим един друг и ще се насладим на неизказаната радост, ако принесем достойни плодове на покаяние."

Царят много се опечали, защото мислеше, че е изгубил нещо велико. Той си отиде с голяма болка и тъга. А щом стигна в двореца, пак му изпрати заради благословение немалко злато, заедно е различни овощия, необходими за монах. Изпрати му и писмо със следното съдържаше: „До всечестния пустиножител отец Ивана от цар Петър. Чух за боголюбния нрав на твоята душа и за пребиваването ти в пустинята, за ангелския ти живот, както и за съвършеното ти отдалечаване от света. И много исках да видя твое преподобие и да се насладя на твоята медоточива реч. Мислех, че ще придобия немалка полза, когато те видя. Но стремежът към богатство и суетна слава, а също и страстите не позволява на нас, които тънем в морето на този суетен живот, да се издигнем към твоя чист и невеществен живот, защото се помрачиха душевните ни очи от светски грижи и тревоги. И ето, сега, когато се пробудих от някакъв дълбок сън, пожелах да видя твоята светлост. Но и от тази благодат се лиших аз, окаяният, поради многото си грехове. Затова моля се и припадам пред твое преподобие да ни изпратиш утеха и опрощение на греховете, и да изсушиш жара на скръбта ни. Защото знае, добре знае твое преподобие, какви световни бури и метежи, и облаци приучват царските сърца да се вълнуват."

А преподобният, като благодари на бога, че е дарил християните с такъв смирен и боголюбив цар, се преклони пред царската молба и прие постническата храна, но съвсем не и златото и така му отговори:

„До благочестивия цар Петър, самодържец на българския скиптър, от смирения Иван. Не е полезно за нас да изпълним цялата ти молба, ала заради вярата и усърдието, което показа към нас, изпълняваме онова, което подобава нам - приемаме постническата храна, а злато задръж сам. Такива неща много вредят на иночестващите, най-вече на онези, които се подвизават в пусти и неутешни места. Та и за какво ли ще потрябват те на онези, които никога не ядат хляб, за да се наситят, нито пък пият вода, за да погасят жаждата си? Защото за нас животът е Христос, а смъртта е придобивка. Тези неща са потребни на държавата ти и на такива като теб. Ала и ти, който си увенчан с диадема, не трябва да се наслаждаваш на тях, защото е казано: „Когато се увеличава богатството, не привързвайте сърцата си към него." При все, че е писано: „Богатството е сила за царя", но то трябва да се изразходва не за свое удоволствие, а за оръжие и войска, а също и за убогите и сиромасите, за голите и бездомните. Затова, ако искаш да наследиш и небесното царство заедно със земното, бъди щедър, както е щедър и нашият небесния отец. Не се надявай на неправдата и не пожелавай да грабиш! Бъди кротък, тих и благопристъпен към всички! Очите ти към всички да поглеждат! Елеят на твоята милост да се излива над всички! Левицата ти да не знае що върши десницата! Бедните да излязат весели от твоите дворци, а князете да носят върху езика си похвали за теб! Да сияе със светлината на добродетелите багреницата ти! Твои чеда да бъдат въздишките и сълзите! Споменът за смъртта винаги да спохожда твоя ум, а твоята мисъл постоянно да мечтае за бъдещото царство! Валяй се в нозете на твоята майка църквата! Усърдно коленичи и прекланяй глава пред нейните първопрестолници, та царят на царете и господаря на господарите, като види твоето усърдие, да те надари с такива блага, които око не е виждало и ухо не е чувало и за които човек не е помислял, а Бог ги е приготвил за онези, които го обичат!"

Чу тези неща царят, прочете писмото и си помисли, че е получил нещо голямо. И като го целуна любезно, постави го в пазвата си като някое скъпоценно съкровище. Често като го четеше, той прогонваше мрака на светската мълва.

Този Иван преживя в пещерата дванадесет години, а на онази скала още седем години и четири месеца. А преди това, както вече описахме, прекара дванадесет години в споменатата пещера. За други места, където е отсядал блаженият и за които не е известно за колко време и години, не знаем или преподобният не е разказал, а и поради небрежност не е съобщено от списателите, понеже светият не обръщаше внимание на преместването от едно място на друго, а се стремеше да достигне вишния град Йерусалим. По този начин светецът се подвизаваше и нито веднъж не се подаде на леност или униние; напротив прибавяше още повече ревност към ревност и усърдие към усърдие, или просто да се каже: в старческата си възраст той показваше юношески стремеж. Мнозина идеха при него, като донасяха свои болни, които отвеждаха оздравели чрез молитвите на светеца.

И славата му се пренесе по цялата околност. Мнозина пристигаха, подстригваха се и живееха при преподобния. Когато броят на братята се увеличи, те си съградиха малка църква при пещерата и взеха отец Иван за началник. Той пасеше добре стадото си, мнозина възвърна към Господа и сътвори големи и преславни чудеса. След това повика братята, поучи ги надълго за послушанията, смиреномъдрието и дълготърпението и им избра игумен. И отново се затвори сам в пещерата, като беседваше единствено с бога и със собствените си ръце си изкопа гроб. Достигна до дълбока старост, като живя до седемдесет години и повече, без да изнемогне, нито да отпадне в постническия си живот и труд.

Когато разбра, че ще отиде при Господа, извика своите ученици и започна да им говори със сълзи на очи. Каза им:

„Чеда мои, аз отивам при Господа, внимавайте за себе си. Видяхте че и за миг не престанах да ви поучавам, и пак ви казвам: съставете отечески правила и разкажете за постничеството, за да ви знаят всички като Иванови ученици. Бъдете винаги с господа и имайте любов към него, защото любовта е главното - без любов е невъзможно да се спасите! Не дружете с еретици, не слушайте ученията им, нито приемайте словата им! Не отсъствайте от съборната и апостолска църква, а крепко и непоколебимо я следвайте! Умъртвете тялото си на земята, чеда мои! Избягвайте безполезните светски разговори, трудете се с ръцете си и чрез труда си изкарвайте вашия насъщен хляб! Мислете винаги за смъртта, а страхът божи и молитвата да са винаги на устните ви! Пазете тялото и душата си в чистота, помагайте според силите си на изпадналите в беда! Ако някои от братята се моли с нечистите си помисли, неуморно го наказвайте и поучавайте, утешавайте го, укрепвайте го, та да не бъде уловен от дявола и падне в мрежите му! Да няма във вас гняв, ярост, злопаметност, ненавист и завист, защото те са чужди на християнина, а още повече на инока! Обхванатия от гняв е завладян от бяс!"

Така божественият Иван поучаваше братята, като им вдъхваше страх Божи. „И след моята кончина не се опечалявайте, чеда, защото ако тялом си отида от вас, то духом ще бъда винаги с вас, съхранявате ли заповедите ми. А ако не спазите това, което ви заповядах, не ще се веселя с вас."

Като чуха това, те започнаха горко да плачат: „На кого ни оставяш сиротни, отче?" А той каза: „Не плачете, чеда, а се радвайте, защото ще се представя на Христа. Не унивайте в постническите подвизи, нито отслабвайте, а всеки ден пребивавайте както в началото - така ще пребъдете!" След като утеши по този начин учениците си, блаженият се пречести с Божествените тайни - тялото и кръвта Христова - пусна всички ди си отидат, а сам се затвори в пещерата. Отдаде се на молитва и топли сълзи лееше от очи. И като преклони колене на земята, каза:

„Боже, вседържителю на всички, приеми грешния и недостоен твой раб и ме причисли към лика на избраниците. Понеже нищо добро не съм направил на земята, затова прося твоята благост, та да заповядаш на благия ангел да дойде, за да не ми попречат духовете на лукавия."

Помоли се още и каза: „Господи, в твоите ръце предавам своя дух (Лк. 23:46)". И тутакси предаде дух в Божиите ръце.

На сутринта учениците му дойдоха и намериха своя отец честно предал дух, а светата му душа беше отишла при Господа. И като паднаха на земята и се поклониха на мощите му, плакаха неутешимо, защото бяха осиротели и се бяха лишили от такъв отец, учител и наставник. След това станаха, обливани в сълзи, украсиха ковчега и положиха в него тялото на преподобния отец Иван. Така го и положиха в гроба, който бе изкопал с ръцете си. Извършиха надгробните песнопения и го оставиха незасипан с земя, за да го гледат, като че е жив, тъй като не искаха да се отделят от него. Запалиха и кандило над гроба. След четиридесет дни светецът се яви на учениците си и им заповяда да покрият тялото със земя. Те изпълниха заръката му - покриха тялото му със земя.

Някои пишат за този преподобен, че Йоан Богослов с ангелите го погребал и не споменават за учениците. Поради тази причина и иконописците така го изобразяват по стените. Но във всичко това има безверие, защото, както пише блаженият Евтимий, патриарх търновски, учениците му го погребаха. Светецът имаше много ученици, а където е човешкото множество, там не е потребно ангелите да се занимават с чувствени дела. Защото за много светци и още повече за пустиножители как ангели им служат, когато е необходимо, а още повече, когато някой е далеч от хората, както този велик мъж. Преди да се съберат неговите ученици, как ангели носеха на светеца храна! Често свети Йоан Богослов го посещаваше и го подкрепаше в подвизите, като му възвещаваше възнаграждение в бъдещето. Чрез тези неща става ясно и стореното от Богослов, което и до ден днешен се вижда, защото, когато дойде великият Богослов, възвещавайки му преосъществяване от земния живот, той не го прие, тъй като се боеше от козните на дявола. А онзи удари с жезъла си скалата, та веднага се разтроши и бликна много вода, от която и днес хората черпят за здраве и изцеление.

А аз казвам - Богослов е дошъл един път заедно с ангелите за изпровождане на светеца, но също така са дошли и всички апостолски, пророчески и преподобни чинове, множеството на мъчениците и всички духове на праведниците, защото той беше техен съжител. И в житието на свети Сава250 пише, че когато божественият Сава отишъл при господа, в палестинските страни имало по това време мъченик на име Теодор. Когато някой идвал при него с вяра, веднага получавал опрощение. Тогава там имало един човек, който много страдал. Дошъл да помоли мъченика да му извести къде са откраднатите му вещи, защото бил ограбен от крадци. Останал в църквата на мъченика пет дни. На петата нощ мъченикът му се явил и казал: „Какво има, братко, защо толкова плачеш?" Той му разказал за себе си. Мъченикът му отговорил: „Вярвай ми, братче, че не съм бил тук. През ония дни по повеление на бога се събрахме всички мъченици, за да приводим душата на блажения Сава при Бога."

Също така за великия Макарий пише следното251. Когато в Емос Макарий се преселил при Господа, мнозина от учениците му виждали в мисълта си как херувим носел душата на светеца, а заедно с него и множество ангели, апостолски, пророчески, мъченически и преподобни лица и всички духове на преподобни в радост и веселие с него. Нечистите духове стояли тъжни настрани и му казвали: „О, с каква слава си се сподобил, Макарий!" А той им отвърнал: „Не, но и още се боя." А други още по-силно плачели и викали: „О, как избяга от нас, Макарий!" А той рекъл: „Не, но и още повече трябва да избягам." И отново още по-високо викали: „Не, не! О, Макарий, как избяга от нас!" А той извикал със силен глас: „Избягах със силата на моя Христос от вашите мрежи."

По същия начин мисли и за този наш отец Иван. Защото не само Йоан Богослов, но и всички праведни духове бяха при успението му и отшествието към Господа, тъй като той бе не по-малък от онези древни светци. Макар и да е от последните времена, но по дело той е равен на древните. След него много други преподобни възсияха не само в България, но и в Русия и Сърбия. Пръв сред тях е този велик наш отец Иван. И за него онзи спасител казва, че Йоан Богослов е погребал мощите на светеца. Но той говори така от простота и невежество, защото не познава истината, нито божиите сили. Да приемем това за извинение, защото великият Богослов често посещаваше блажения Иван и беше с него в пустинята. При това Богослов не беше сам, а имаше там и множество свети ангели и ликове на праведници. Казват, че свети Богослов го погребал. Но аз ти казвам, о, суетни човече, че не това беше грижата на великия Богослов - да погребе мощите му, а да представи душата му пред Бога и да я проводи на небесата. И тялото му той остави да погребат учениците, а сам радостно препроводи със светците душата му до Господа. За тези неща това можем да кажем.

След погребението на светеца, като измина немалко време, от гроба започна да излиза неизказано благоухание. Когато отвориха ковчега, учениците видяха тялото на своя отец изобщо незасегнато от гниене. Той лежеше в гроба, като че в момента заспал. Като видяха това, те прославиха бога и не покриха ковчега отново с пръст. При гроба на светеца станаха много чудеса и знамения, изчезнаха различни болести, стичаха се нататък хора от всякакви области и нямаше човек, който да не получи опрощение.

Преподобният наш отец Иван почина през 954 година при царуването на христолюбивият български цар Петър. Подвиза се с добър подвиг, изпълни наставленията на постничеството и предстои сега пред бога в неизказана светлина. Иван - чисто обиталище на светия дух, Иван - безпристрастен застъпник на истината, който освен себе си нямаше друго в пустинята, който не се уплаши от крадци, нито в мисълта си се поддаде на разбойници! Иван - велик в постничеството, който с дела и до последната си година надмина мнозина от древните! Иван - твърд диамант по душа, който изтърпя толкова години в пустинята, подобно на свят мъченик! Иван - съименник на благодатта, подобно на Йоан Предтеча, който като него живя в пустинята! Иван - славен сладкопевец, който пя сред непроходимите гори! Иван - лястовица сладкогласна, денонощен събеседник с непорочен ум на бога, Иван - върховен постник, Иван - похвала и слава на отшелниците! Честният Иван - непоклатим стълб и опора на иноците! Иван - лечител на болните! Иван - избран гражданин на пустинята! Иван - голяма чест за българите! Иван - добра издънка на благочестието и крепост на правоверието! Иван - страшен войн срещу бесове, победил и прогонил ги докрай, който изложи тяхната лъст и ги посрами! Иван - помощ за изпадналите в беда! О, за какви похвали е достоен нашият отец Иван! Иван - земен ангел и човек небесен, Иван - украшение и похвала за Рилската пустиня!

Но, о, отче на отците, пречестна и изпълнена с благодатта на светия дух славо, Иване, обиталище на спасителя и на отца! Като стоиш пред престола на царя на всичките, като се наслаждаваш на светлината на единосъщната троица, херувимски като пееш с ангелите великата трисвета песен и като имаш непостижимо дръзновение, моли се на всемилостивия владика за твоята обител и църква, че си въздигнал храма на божията майка в слава Божия и си събрал в него стадо от ликовете на иноците и тях си научил непрестанно да се молят на бога в триединната му същност. Запази ги от видимите и невидими врагове, от глад и пагуба, от трусове, наводнения, огън и меч и премахни нашествията на безбожните агаряни во веки веков!

И спаси твоите сънародници, твоя български народ, като унищожиш нечестивите! Помогни на нашия държавен цар и подчини под нозете му всички противни врагове! Запази вярата непорочна, затвърди нашите градове и села, усмири целия свят, избави всички ни от нападението на иноплеменниците (и съхрани тези, които днес се събрахме в храма - светата твоя обител)! Утеши старите, поучи младите, вразуми безумните, смили се над вдовиците, застъпи се за сиромасите, възпитай младежите и запази всичките си люде (по градове и села) от всякакви напасти! И в деня на страшния съд избави ни от лявата си страна и с молитвите си ни сподоби заедно с овцете от дясната си страна, за да слушаме онзи глас на владиката Христа: „Елате, благословените на моя отец! Наследете царството, приготвено за вас от сътворението на света!" На него подобава да бъде чест и поклонение, заедно с отца и единородния му син и пресветия му, благ и животворящ дух, сега, и винаги, и во веки веков. Амин.

 

Бележки

237Йоан Богослов е авторът на Евангелие от Йоан и Откровение на Йоан, но той не би могъл да бъде апостол Йоан, защото евангелието е писано късно - в края на II в. В апокрифната литература евангелисти и апостол Йоан често са отъждествявани, както става и тук.
238Шипочане е село в Самоковско, съществува и днес със същото име.
239Става дума за житието на Григорий Синаит, написано от патриарх Калист (1350-1363 г. и 1355-1363г.), исихаст, ученик на Григорий. Още през XIVB. житието е преведено на български език.
240Антоний Велики (251-356 г.) е основател на отшелничеството. Неговото житие, написано от Атанасий Александрийски (III-IV в.), епископ на Александрия, е преведено на български език за пръв път през първата половина на X в. от презвитер Йоан. Иван Рилски се сравнява с него, защото той е основателя на българското отшелничество и защото Антоний се смята образец на отшелник, през цялото средновековие той се сочи за пример.
241Павел Тивейски (около 228-341 г.), прекарва в уединение 91 години, в края на живота му в пустинята го открива Антоний Велики.
242От тези редове проличава, че Даниил е чел житието на Теодосий Търновски, написано също от патриарх Калист I веднага след смъртта на Теодосий в Цариград (1362 или 1363 г. на 27 ноември). Това житие е преведено скоро след появата му на български език, като за евентуален преводач се смята Евтимий Търновски. Гръцкият оригинал на житието е изгубен. Българският превод е запазен в Рилския панегирик на Владислав Граматик от 1479 г. Тъкмо от този сборник го е чел монах Даниил Рилски.
243Роман, исихаст, е известен от житието на Теодосий Търновски. За него авторът споменава няколко пъти. Мнението на Даниил се формира главно от следния пасаж на Теодосиевото житие: „Подобава да изтъкна и многократно споменавания преди Роман, мъж добродетелен и знатен, мъж (ревнител в духовните дела, който с нищо не отстъпваше на блажения Теодосий), мъж - наистина пустиник и постник и пазител на всички господни заповеди... А той, като пое манастира (Калифаревския след заминаването на Теодосий за Цариград) и игуменството на братството, усърдно ги ръководеше и се стараеше във всичко да бъде последовател на блажения Теодосий... Той самият се придържаше към строго постничество и пребиваване. Вкусваше храна само веднъж дневно, а и то твърде малко и груба."
244Става дума за Иван Александър (1331-1371 г.), който е дарител, на манастира на Григорий Синаит, намиращ се на българо-гръцката граница. За отношението на цар Иван Александър към Григорий Синаит Даниил знае от житието на Григорий Синаит.
245Както личи по-долу от текста, монах Даниил има предвид Иван Рилски. Той обаче никога не е бил архиерей, т. е. висш духовник.
246Има се предвид патриарх Евтимий Търновски. Като споменава „законите за иноческите задължения", авторът навярно има предвид посланието на Евтимий до Киприан в Света гора, в което се обясняват въпроси, свързани с монашеската практика.
247Има се предвид Теофилакт Охридски (кр. на XI - нач. на XII в.). Неговото тълкуване на Евангелието, преведено на български, намира широко разпространение до най-късно време. В него Теофилакт е наречен „български", защото е архиерей на българите в Охридската архиепископия. Това название заблуждава по-късните книжовници, които го смятат за българин.
248Трилъчиста - защото се има предвид троичната същност на Бога - отец, син, дух.
249Мойсей да се въздигне до него и се приближи до него. Мойсей вижда мястото на бога и чува глас: „Възлез при мене на планината и стой там!" Мойсей възлиза на Синайската планина и облак я покрива.
Бог разговаря с Мойсей и му дава „каменни плочи, написани с божи пръст". Затова Мойсей се нарича „боговидец" (Бит., 24:32).
250Авторът познава житието на св. Сава Освещени (439-532 г.), основател на манастир в пустинята недалеч от р. Йордан (Лаврата на св. Сава Освещени). В житието му той се нарича „наставник на пустиножителя". Преведено е на български през XV1I-XV1II в. и се разпространява в дамаскините, например намира се в Протопопински дам. № 708, XVII в., НБКМ; Тихонравов дам. ХУП в. (издаден от Е. Демина, Тихонравовский дамаскин, С., 1971) и др. В по-ранен период житието се намира в Рилския панегирик на Владислав Граматик № 4/8/61/ от 1479г. Навярно Даниил го е прочел оттук. В края му действително се говори (но по-подробно) за това, което по-долу разказва Даниил.
251Даниил говори за житието на Макарий Велики (Египетски), автор на поучения, често цитирани през Средновековието. В бълг. превод житието му е познато по Панегирика на Владислав Граматик от 1479 г. № 4/8/61. Писано е от Серапион.

X

Right Click

No right click