izvori

 

 

Печенежки нападения, земетресения и глад

 

От Йоан Скилица

Превод на В. Тъпкова-Заимова в ГИБИ, VI, с. 298 301, от Skylitzes-Cedrenus- II, с. 484—518.

 

Pechenegs c.1030.bg.svgПрез същата година [1026] и печенеги извършили нападение в България и избили и пленили извънредно много народ, а също и стратези и тагмархи. Затова император Константин назначил [Роман] Диоген, архонта на Сирмиум, за дук на България. Този влизал много пъти в бой с тях, когато се били пръснали, обърнал ги в бягство, принудил ги да преминат Истър и да мируват.

Като преминали Истър [през 1034 г.], печенегите опустошили цяла Мизия чак до Солун, а корабите на африте [арабите) нанасяли немалко щети на Цикладските острови.

Понеже настъпил непоносим мраз [през 1035 г] и Истър замръзнал, печенегите го преминали и причинили немалки вреди в Мизия и Тракия чак до Македония. Скакалци пък нападнали тракезийските области и нанесли щети на храните.

През пролетта на 6544 [=1035] г., 4-ти индикт, печенегите извършили три нападения срещу ромеите, като унищожавали всичко по пътя си, избивали поголовно всички заловени хора и подлагали пленниците на неизказани мъчения.

През 6546 [= 1037] година, 6-и иадикт, на 2 ноември станало голямо земетресение към десетия час на деня и земята продължила да се тресе чак до края на месец януари. Настанал и глад в Тракия, Македония, Стримон и Солун, чак до Тесалия.