Византийско владичество

Никифор Вриений. Из „История“

Посещения: 238

 

Публикува се по: В. Тъпкова-Заимова, Р. Пенджекова, Византия през погледа на съвременниците ѝ, П., 2002

 

Никифор Вриений (р. 1062 г. в Одрин) бил известен пълководец на Алексий Комнин и съпруг на дъщеря му Ана Комнина. Съчинението му обхваща събития от 1070 г. до 1079 г. и семейна хроника на Комниновци, преди възцаряването на Алексей Комнин. Творбата е важен извор за събитията от XI век. Печата се по превода на Л. Йончев в ГИБИ, VII, С., 1968, с. 115.

 

Въстанието на Георги Войтех

 

Тогава по-младият от синовете на пресветлия кесар1, Константин, мъж доблестен, внезапно се поминал, а старият - Андроник, - който доказал геройството на своята душа във войната с Урсел и не пощадил себе си за спасението на своя баща, така силно бил ранен, че насмалко не му изтекла кръвта, се върнал в Цариград. А когато се върнал, благодарение на твърде големите грижи се освободил от мъчителните рани, но обзет от вътрешна слабост, се изпълнил с вода, лечението на която се отказвало от лекарите, понеже лечебното изкуство било безсилно да помогне на болния, когато всичко това ставало, и кесарят променил светския си живот с монашески, тогава император Михаил2 се борел с безбройни грижи, понеже скитите вършели набези в Тракия и Македония, племето на славяните3 отхвърлило ромейското иго и опустошавало и грабело България; били разграбени също Скопие и Ниш; в бедствено положение се намирали Сирмий и земите, лежащи около река Сава, и градовете покрай Истър до самия Видин. А след това пък хървати и диоклейци въстанали и опустошили целия Илирик.

Когато станали тия неща, император Михаил изпаднал в голям страх и мислел да си избере някого за помощник в управлението и да му предостави второто звание, т.е. кесарското достойнство. Понеже всички негови родственици били починали, той се обърнал към висшите военачалници и между окръжаващите го търсел такъв човек, който превъзхождал другите с опитността си в работата, с ум и доблест. Понеже всички около него и самият логотет смятали, че такъв [човек] е Никифор Вриений, за когото споменахме в предишното изложение - като човек предан богу, верен в дружбата, способен да предчувства бъдещето и способен да вземе мерки да води война срещу неприятелите, затова той с императорско писмо веднага бил повикан от областта на одрисите.

 

1Йоан Дука, брат на византийския император Константин X Дука.
2Михаил VII Дука.
3Т.е. българите. Става дума за въстанието на Георги Войтех (1072 г.).