izvori

 

 

Грамоти на Василий II

 

Публикувано по: ГИБИ, Т. VI, С, 1965

 

След окончателното покоряване на България (1018 г.) византийският император Василий II (976- 1025) издал три сигилия или грамоти, отнасящи се до правата на българската Охридска патриаршия, която той свел до автокефална архиепископия. Първата от тия грамоти се датира от 1019 г., втората е от 1020 г., а третата е издадена вероятно между 1020 и 1025 г.

Тези документи са от първостепенно значение за българската история и затова са били обект на много изследвания. Преди всичко те разкриват трудностите, които Василий II по собствено признание срещнал в борбата си с българите, защитаващи упорито земята си от завоевателите. Освен това грамотите на Василий II са много ценен извор и за проучването на социално-икономическите отношения в югозападните български земи през

X—XI в. Най-после те дават важен материал и за проучванията на българската топонимия.

 

ГРАМОТИ НА ВАСИЛИЙ II

 vasilii

 

Първа грамота

 

Много и големи са добрините, с които човеколюбивият Бог е дарявал през различни времена нашето царство и които надминават всякакъв брой; а най-голямата от всички е, че ромейската държава се разшири и че държавата на българите мина под един ярем [с нея].

Прочее вследствие на това ние утвърдихме преблагочестивия монах Йоан да бъде архиепископ на България и да управлява делата, отнасящи се до архиепископията.

И понеже той поиска писмено да му се определят клириците и париците, задължени да работят за църквите на неговата епархия, както и на подчинените му епископи, дадохме му настоящия сигилий на нашето царство, с който заповядваме:

Самият архиепископ да има в градовете на своята епархия, т. е. в Охрид, в Преспа1, в Мокро2 и в Кичево, 40 клирици3 и 30 парици.

Епископът пък в Кастория4 да има в градовете на своята епархия, т. е. в самата Кастория, в Курестон5, в Колона6, в Девол7, във Воюса8 и в Мор9, 40 клирици и 30 парици. Въпреки че може би по-рано той е имал повече, ние обаче не искахме неговите клирици и парици да надминават по число ония на архиепископа.

Епископът на Главиница10 заповядваме да има в самата Главиница, и в Канина11, и в Неаниска12 40 клирици и 40 парици.

Епископът на Мъглен да има в самия Мъглен, и в Просек13, и в Морихово14, и в Сетина15, и в Острово, и в Заодрия16 15 клирици и 15 парици.

И епископът на Бутели да има в Пелагония17, и в Прилеп, и в Деврети18, и във Велес 15 клирици и 15 парици.

И епископът на Струмица да има в самата Струмица, и в Радовиш, и в Конеца19 12 клирици и 12 парици.

И епископът на Моровизд20 [да има] в самия Моровизд, и в Козяк21, и в Славите22, и в Злетово23, и в Луковица24, и в Пиянец25, и в Малешево26 15 клирици и 15 парици.

И епископът на Велбъжд27 [да има] в самия Велбъжд, и в Сътеска28, и в Германия29, и в Теример30, и в Стоб31, и в Долна Сътеска, и в Разлог 15 клирици и 15 парици.

И епископът на Триадица32 заповядваме да има в самата Триадица, и в Перник, и в Суково33, и в Свенял34 40 клирици и 40 парици. И епископът на Ниш [да има] в самия Ниш, и в Мокро35, и в Компл36, и в Топлина37, и в Свелигово38 40 клирици и 40 парици.

И епископът на Браница39 [да има] в Браница, и в Морависк40, и в Сведерево41, и в Грота42, и във Висиск43, и в Истриаланга44, и в Бродариск45 15 клирици и 15 парици.

И епископът на Белград46 [да има] в самия Белград, и в Градец47, и в Омц48, и в Главентин49, и в Бела църква50 40 клирици и 40 парици.

И епископът на Трамос51 заповядваме да има в цялата си епархия 15 клирици и 15 парици.

И епископът на Скопие [да има] в самото Скопие, и във Винец52, и в Прямор53, и в Луково54, и в Принип55 40 клирици и 40 парици.

И епископът на Приздриана56 [да има] в самия Приздриана, и в Хостно57, и в Лясковец58, и във Врат59... 15 клирици и 15 парици.

И епископът на Липенион60 [да има] в цялата си епархия 15 клирици и 15 парици.

И епископът на Сервия61 заповядваме, да има в цялата си епархия 30 клирици и 30 парици.Всички тия клирици да са свободни от икомодион и от другите епирии, както се освобождаваха и при Самуил. Поради това и за сведение на бъдещите императори съставихме настоящия сигилий и го дадохме на архиепископа, като го подпечатахме с оловен печат на наше царство.

 

Втора грамота

 

Тъй като след издаването на тоя сигилий за обсега на всяка българска епископия, пресветият архиепископ на България поиска царство ни да издаде и друг сигилий относно останалите негови епископства, неизброени в първия сигилий, и относно другите подвластни нему епископства, защото съседните митрополити ги били заграбили от българската област и си ги били присвоили, и понеже царство ни не благоволява да допусне никого от тия [митрополити] или от техните люде да престъпи и крачка навътре в пределите на българската област, затова постановяваме, щото и сегашният пресвети архиепископ да притежава и управлява всичките български епископства, както и всички други градове, които бяха под властта на цар Петър и Самуил и се държеха и от тогавашните архиепископи. Защото не без кръв, не без труд и пот, а с многогодишна упоритост и с божия помощ тая страна ни се подари в подчинение от Бога, чиято благост явно ни помагаше, съединявайки в едно разделените части и слагайки под един ярем границите, без в нищо да се нарушат наредбите, добре установени от царстващите преди нас62. Защото, ако и да станахме обладател на страната, все пак запазихме непокътнати нейните права, като ги потвърдихме с наши хрисовули и сигилии. Постановяваме също сегашният пресвети архиепископ на България да има толкова голяма епархия, каквато и колкото голяма е била при цар Петър, и да владее и управлява всички епископства на България, т. е. не само ония, които бяха споменати в първия сигилий, но и тия, които са били пропуснати и непосочени заедно с другите и които чрез настоящите сигилии се обявяват и дават поименно63. И на тях, както и на останалите, подаряваме клирици и парици.

Прочее заповядваме, щото епископът на Дристра64 да има в градовете на своята епархия и в другите градове около нея 40 клирици и 40 парици. Защото при царуването на Петър в България тая [епархия] е блестяла с архиепископско достойнство, а след това архиепископите [й] са се премествали от едно място на друго, единият в Триадица, другият във Воден и в Мъглен, и след това ние намерихме сегашния архиепископ в Охрид. Затова [заповядваме] самият Охрид да има архиепископ, а за Дристра да бъде ръкополаган епископ.

Епископът на Воден65 да има в градовете на епархията си 40 клирици и 40 парици, защото тая епархия бе за мен най-полезна и предана и ми отвори достъпите на прекия път за страната, та трябваше тя във всеки случай да получи по-голяма награда и непременно да бъде издигната над най-добрите. Но за да не надмине и да не се постави над [епархията на] архиепископа, дадохме й равно число клирици и парици с тия на архиепископа, като увеличихме архиепископските седемдесет с още десет души.

Епископът на Раса66 заповядваме да има в цялата си епархия 15 клирици и 15 парици.

Епископът на Орея67 заповядваме да има в цялата си епархия 12 клирици и 12 парици.

Епископът на Черник68 заповядваме да има в цялата си епархия 15 клирици и 15 парици.

Епископът на Химара69 заповядваме да има в цялата си епархия 12 клирици и 12 парици.

А на митрополията на Дирахиум заповядваме да остане само на своя престол, да се задоволява от своите имоти и доходи и да не встъпва в епископиите на България, тъй като тях ги утвърдихме за архиепископа на България, който ги е имал още от старо време и властта му е била установена в старо време. Защото ние не нарушаваме нищо от това, което е било отредено от по-рано за архиепископията на България. Обаче, ако нещо е станало неясно, ние чрез настоящия наш сигилий го изясняваме и повторно потвърждаваме, за да се пази ненарушено и неизменно всичко, което принадлежи от старо време на архиепископията. И самият митрополит, и другите в българските епископии да не роптаят, а да се задоволяват с това, що е тяхно и утвърдено от старо време, и винаги и неизменно да се ограничават в своето владение.

Епископът на Адрианопол70 заповядваме да има в цялата си епархия 15 клирици и 15 парици.

И епископът ...71 заповядваме да има в цялата си епархия 15 клирици и 15 парици.

И епископът на Вотрот72 заповядваме да има в цялата си епархия 12 клирици и 12 парици.

Епископът на Янина заповядваме да има в цялата си епархия 15 клирици и 15 парици.

И епископът на Козъл73 заповядваме да има в цялата си епархия 15 клирици и 15 парици.

Епископът на Петра74 заповядваме да има в цялата си епархия 15 клирици и 12 парици. Епископът на Риги75 да има в цялата си епархия 40 клирици и 40 парици.

Постановяваме пресветият архиепископ на България да владее не само изложените поименно епископии, но ако има и други някои, които се намират в българските предели и поради забравяне е пропуснато да бъдат споменати, заповядваме той да владее и управлява и тях. И каквито други градове са пропуснати, да бъдат споменати в грамотите на царство ми, да ги владее всички същият пресвети архиепископ и да събира от всички тях каноникон, както и от власите по цяла България и от турците около Вардар, доколкото се намират в българските предели.

И всички стратези в България и останалите служители и архонти да го почитат много и да слушат думата и наставленията му, да не се намесват в делата нито на български манастир, нито на църква, нито в каквато и да е изобщо църковна работа, и да не се бъркат нито нему, нито на подчинените му пребоголюбиви епископи и да не им пречат, за да не си навлекат подобни хора големия и безмилостен гняв на царство ми.

Поради това и за сведение на царете след нас ние съставихме тоя сигилий и го дадохме на пресветия архиепископ, като го подпечатахме с моливдовула на царството ни в месец май, индикт 3, година 652876.

 

Трета грамота

 

Настоящият сигилий на царство ни77 се даде на пресветата архиепископия на България, за да обладава тя безпрепятствено следните епископии, именно на Сервия, на Стаг78 и на Верея, защото и те лежат в българските предели. С настоящия наш сигилий ние причислихме и тях към останалите епископства и ги поставихме подвластни на архиепископията на България и решихме да надарим и тях с клирици и парици:на епископа на Стаг 78 парици и 12 клирици;
на епископа на Верея 30 клирици и 30 парици.

А на Сервийската епископия бяха дадени с първия сигилий и да не се пречи.

 

 

1В Преспа са се намирали Самуиловите дворци. Дн. има само област Преспа (Горна и Долна) от двете страни на едноименното езеро.
2Мокро, дн. Мокра, е име на област и планина западно от Охридското езеро.
3Не е известно точно какъв вид зависимо население са били клириците. Според Литаврин, Болгария и Византия, стр. 77, изброените тук клирици не са всичките, които зависели от българските епископи, а са само освободените от някои налози в полза на държавата.
4Дн. Костур.
5Според Новаковић, Охридска архиепископија, стр. 9, Курест (Корешча) е дн. Корча. Според Йорд. Иванов, Епархиите на Охридската архиепископия, стр. 102—103, и Грамоти, стр. 551, бел. 1, тя е област северно от Костур и има 15 български села, от които едното (Жервени)е помашко.
6Колона, Колония (Colonia) лежи западно от Костур в западните поли на Грамос.
7Девол е лежал при р. Горни Девол в Корчанско.
8Воюса се е намирала на р. Воюса, Албания.
9Мор е неотъждествен.
10Около отъждествяването на Главиница има изказани няколко мнения. Според Йорд. Иванов, Епархиите на Охридската архиепископия, стр. 103—108, и Грамоти, стр. 551, бел. 5—6, тя лежала недалеч от Авлонския (Валонския) залив. Според Златарски, История, II, стр. 332, този град се намирал между р. Гяница и Бувалица, леви притоци на Семени. К. Миятев, Где се е намирала Главиница, Археология, IV (1962), кн. 1, стр. 5—6, обръща внимание на намиращата се в Актите на XII межд. конгрес за виз. проучвания в Охрид работа на Джурдже Стричевич:
„Eglises triconques médiévales en Serble et en Macédoine et la tradition paléobyzantine", където ce търси Главиница в село Зглавеница, северно от Охрид. Снегаров: Археология V (1963), кн. 3, стр. 1 сл., търси Главиница близо до Авлонския залив.
11Kанинa е градец, който лежи на 2—3 км от морето ю.-и. от Валона.
12Неотъждествено.
13Сега Демиркапия на Вардар. Просек станал известен главно в края на XII
и началото на XIII в., когато Добромир Хриз се укрепил там като самостоятелен владетел. За подробности вж. П. Мутафчиев, Владетелите на Просек, СбБАН, I, 1, София 1913, стр. 1—85.
14Сега планинска област Мориово или Мариово между Селечка пл. и пл. Нижде на север от Завоя на Черна.
15Сега село в Леринска околия, с.-з. от Островското езеро.
16Според Новаковић, пос. съч., стр. 20, Заодрия се намирала вероятно при р. Бистрица и местността Орда. Според Йорд. Иванов, Епархиите на Охридската архиепископия, стр. 108—109, и Грамоти, стр. 551, бел. 12, тя е античното Έορδέα.
17Пелагония се наричала обикновено областта, а градът — Бутели. Срв. Cт. Романски, Имената на някои македонски градове, ΜΠρ, V, 4 (1929), стр. 63—70.
18Новаковић, пос. съч., стр. 22, смята, че Δευρέτη трябва да се отъждестви с Дебър, Йорд. Иванов, Епархиите на Охридската архиепископия, стр. 109—110, и Грамоти, стр. 552, бел. 1, го отъждествява с дн. Дебреше, Прилепско.
19Според Новаковић, пос. съч., стр. 22—23, Конеца (дн. Конче) се намира при Струмица. Според Йорд. Иванов, Грамоти, стр. 552, то е в Радовишко.
20Сега с. Мородвис в Кочанската околия с развалини от църкви.
21Козяк дн. е област с около 60 села между р. Пчиня и Крива.
22Славище или Славишко поле дн. е област с около 30 села по долината на р. Крива.    
23Злетово днес е село в Кратовско.
24Дн. с. Луковица в Осоговията или с. Луково в Кратовско.
25Пиянец е дн. област до средна Брегалница.
26Малешево е дн. област по горна Брегалница.
27Сега Кюстендил, наричан по-рано у народа Баня.
28Сътеска на ст. бълг. означава „теснина, проход, клисура". Тая Горна Сътеска ще е лежала около с. Ръждавица или при с. Стенско. Долна Сътеска ше е лежала по клисурата на р. Струма между Кадин мост и Бобошево. Вж. Йорд. Иванов, Грамоти, стр. 552.
29Германия е било родното място на Юстиниановия военачалник Велизарий (VI в.), сега с. Сепарева баня, Дупнишко.
30Теример ще е лежал по северните поли на Рила между Германия и Стоб.
31Дн. село със същото име на левия бряг на р. Рила.
32Триадица е виз. име на Средец.
33Сега село в Царибродско (Димитровградско).
34Свенян е или област около Трън, или село Звонци, Трънско, гдето има развалини и топли извори.
35Дн. село със същото име до Бела Паланка.
36Неотъждествено.
37И днес има р. Топлица, ляв приток на Българска Морава, която минава през Кургаумлия и Прокуплье. Според Иоваковић, пос. съч., стр. 35, гр. Топлица е тъждествен с дн. гр. Куршумлия.
38Свеличово, Свелич, сега с. Варош на Горни Тимок (Свърлишки Тимок).
39Браница или Браничево е дн. Костолац.
40Морависк (или Моравище) ще е античният гр. Margus при вливането на р. Морава в Дунав.
41Дн. Смедерево на Дунав.
42Според Иоваковић, пос. съч., стр. 39, Γρόνισος се намирало в областта Гружа. Според Йорд. Иванов, Епархиите на Охридската архиепископия, стр. 111, и Грамоти, стр- 553,  бел. 12, то не може да се търси толкова на юг и е може би дн. Гроцка (Исарджик) на Дунав.
43Новаковић, пос. съч., стр. 39—40, изказва предположение, че то може да се чете τὸ Διβίσιακον, което евентуално би се отъждествило със с. Дивостин, недалеч от Крагуевац. Според Йорд. Иванов, Грамоти, стр. 553, бел. 13, Висък е неотъждествено.
44Новаковић, пос. съч., стр. 40—41, отъждествява Ίστραάλαγγα със Сталач, като посочва, че там има развалини.
45Новаковић, пос. съч., стр. 41, го намира в Бродско поле, южно от Парачин.
46Според Голубинский, Краткий очерк, стр. 68, става дума за гр. Берат в Албания, а не за Белград на Дунав.
47Новаковић,пос. съч., стр, 43, го поставя в околността на Вальево.
48Неотъждествено.
49Новаковић,пос. съч., стр. 44, го свързва е имената Глава или Главица, но не го отъждествява, понеже подобни местни имена има на много места.
50Може би Паланка, наричана по-рано Бяла Църква, на р. Ясеница, ляв приток на Морава.
51Дн. Сремска Митровица.
52Е. Голубинский,, Краткий очерк, стр. 70, го сближава със с. Бинач, Гнилянско. Според Йорд. Иванов, Грамоти, стр. 554, бел. 6, В(б)иньци е може би Скопското с. Винче или Кумановското c. Винци.
53Новаковић, пос. съч., стр. 46, търси с. Прямор на север от Скопие по долината на р. Морава. Йорд. Иванов, Грамоти, стр. 554, бел. 7, го смята за неизвестно.
54Според Голубинский, Краткий очерк, стр. 70, Луково е може би с. Луковица, южно от Скопие. Според Новаковић, пос. съч. стр. 46—47, Луково се намира на изток от Враня в долината на Луковската река или между Враня и Кюстендил. Йорд. Иванов, Епархиите на Охридската архиепископия, стр. 111, посочва с. Луково в Кратовско и с. Луковица в Тетовско, като смята, че не се знае за кое става дума.
55Според, Новаковић пос. съч., стр. 47, Принип се намирало на ю.-и. от Враня към р. Пчиня. Йорд. Иванов, Грамоти, стр. 534, бел. 7, го смята за неизвестно.
56Дн. Призрен.
57Хвостно се споменава в сръбските паметници около Печ (Ипек).
58Местното име Лясковец се среща на много места. Но това селище не е Лесковец до Морава; срв. Йорд. Иванов, Грамоти, стр. 554, бел. 9.
59Четенето Βραίτος е несигурно. Новаковић , пос. съч., стр 50—51, посочва под резерва едно място ма име Брути на ю.-и. от Призрен. Според Йорд. Иванов, Грамоти, стр. 554, бел. 10, Б(в)рат е неизвестно.
60Дн. Липлян, античната Ulpiana, град в Косово.
61Дн. Сервин (Селфидже) в Южна Македония.
62Самуил управлявал до 1014 г.
63Златарски, История, II, стр. 3—4, предлага по-друг превод, който почива на не много убедителни промени в текста.
64Дристра - дн. Силистра
65Новаковић, пос. съч., стр. 56, и Йорд. Иванов, Грамоти, стр. 557, смятат че става дума за Видин
66Дн. Нови Пазар.
67Новаковић, пос. съч., стр. 57—58, го поставя в Северна Албания между Призрен и Леш, дето главното място и централното племе се наричали съответно Орош и Ороши. Йорд. Иванов, Епархиите на Охридската архиепископия, стр. 111, и Грамоти, стр. 558, бел. 2, допълня, че то може да е и античното Horreum, дн. Палиури, т. е. „Старо Орион", на з. от Янина.
68Дн. Черменика, с.-и. от Елбасан, срв. Новаковић, пос. съч., стр. 58.
69Селище в Южна Албания на брега на морето.
70Адрианопол (Дринопол), източно от Химара. Лежи на река Дрин (по албански Дропули), проток на Воюса.
71Gelzer, op. cit., p. 56, допуска тук да е стояло името на епископството Βελᾱς, съседно на Дринополското.
72Дн. Бутринто.    
73Новаковић, пос. съч., стр. 60—61, предполага, че Козъл може да се търси или в името на Кузлу-дере, както се нарича Бойминската река, приток на Вардар, или на мястото на Кожани. Йорд. Иванов, Епархиите на Охридската архиепископия, стр. 111—112, и Грамоти, стр. 560, бел. 1, поправя тези отъждествявания, като посочва, че епископството Κοζύλη заместило през XIV в. Никополското епископство като подчинено на Навпактския митрополит и че следователно то се намирало в Южен Епир.
74Вероятно дн, с. Петра, със старини и с близък едноименен манастир, северно от Олимп, ю -з. от Катерини.
75Вероятно то е същото епископство, което е имало седалище в крепостта 'Ρωγῶί или 'Ρωγός и чийто епископ се наричал ἐπίσκοπος τῶν 'Ρωγῶν. То се памирало на 32 км по пътя от Превеза за Янина.
761020 г.
77Според Новаковић, пос. съч., стр. 62, тази грамота е също от 1020 г. ; Йорд. Иванов, Епархиите на Охридската архиепископия, стр. 95, определя издаването й след тази дата.
78Стаг или Стайни, дн. Калаб-ка, с.-и. от Трикала в Тесалия.