izvori

 

 

Битката при Черномен (1371 г.) и нейните последици

 

Из „Българска хроника“

 

Безименната „Българска хроника“, съставена в началото на XV в., описва нашествието на османските турци на Балканския полуостров. Обхваща събитията от 1296 до 1417 г. Запазена е по препис от XVI в. Превод на Ив. Дуйчев, СБК, II, с. 266 — 275, от J. Bogdan, Ein Beitrag zur bulgarischen und serbischen Geschichtschreibung, Archiv f. slav. Philologie, XIII, 1891, c 526 — 536.

 

В 6904 [=1296] г. се вдигна от източните страни, от планината, назовавана Ефтра [вер. Олимп, в Мала Азия], някой си Отман [Осман], произхождащ от измаилски род, нападаше на кармианците, биеше се и се сражаваше с тях постоянно, побеждаваше ги, а също и обитателите на Харсан. Така също той постепенно дойде и в земята на Айдън, Филаделфия и Малаина. Като опленяваше и завладяваше всички тези земи, Отман умря, след като преживя 30 години.

Неговият син Оркан му бе наследник. Той начена още по-голямо дело, като водеше войни и покоряваше, докато стигна до гръцките страни, там, гдето се намира град Бруса. Той обсади с войските си града, опожари околностите му и го завладя заедно със сина си Аморат Велики. И така той се настани там с престолницата си. Не след много дни умря и Оркан в 6870 [= 1362] г. Остана Аморат, който бе млад и буен и се опълчваше силно против българите. Той искаше от гърците да го пропуснат, но бе възпиран от множеството кораби и катърги [галери], които Кантакузин много добре хранеше и поддържаше, за да пазят брода на Галиполи. Аморат, както казахме, бе принуден да премине морето. И когато Кантакузин видя, че не може да прехранва войниците по катъргите, понеже не достигаше хляб и свинско месо, а и самата съкровищница всекидневно се изпразваше и дукати и сребро не достигаха, обмисли това и изпрати пратеници в Търново при българския цар Александър да му помогне за прехраната на морската войска, за да пазят брода. Българите обаче, когато чуха това, надсмяха се и поругаха гърците, като не само ги обидиха, но ги напсуваха на жена и майка и ги отпратиха празни. Когато вадя това, Кантакузин се нажали много и изпрати пратеници и при сръбските господари Урош, деспот Углеша и крал Вълкашин да помогнат за морските войски. И тези, като чуха това, се надсмяха и поругаха гърците; не само ги обидиха, но ги напсуваха, на жена и майка и ги отпратиха празни. Когато Кантакузин чу това, той се нажали много и недоумяваше що да стори. Тогава Кантакузин изпрати при българските царе и при сръбските господари и им рече: „Не пожелахте да ни помогнете, обаче после ще се каете.“ Те обаче никак не обърнаха внимание на тези думи, а отговориха: „Когато турците дойдат против нас, ние ще се браним от тях.“ Тогава Кантакузин се споразумя с Аморат, положиха клетви и си дадоха един другиму писма, които се пазят и до днес, да не увреждат турците в нищо на гърците навеки нито в Романия, нито в Македония. Турците обещаха да спазват тези неща и тогава Кантакузин даде на турците да преминат през Галиполи.

И премина Аморат, синът Орканов, с турците в 6834 [= 1326] година и се отправиха против Средец. Българските войски се събраха под началството на Александровия син Асен и стана голям бой. Тогава убиха Асен и погина голямо множество от българите. Българите отново се събраха под началството на Михаил, сина на Александър, но и него убиха [турците], като плевиха множество народ и го отведоха през Галиполи.

Кантакузин, след като царува 25 години, умря. Калоян стигна зряла възраст и прие царството на своя баща в 6845 [= 1337] г. Калоян имаше двама синове — Андроник и цар Мануил. Андроник се споразумя с Аморатовия син Челеби Велики да убие своя баща Аморат, а Андроник да убие своя баща цар Калоян. Цар Калоян и Аморат узнаха това и двамата. Аморат улови Челеби и му извади очите, както и цар Калоян улови своя син Андроник и му извади очите. И царуваха двамата заедно — Аморат и цар Калоян, в мир помежду си и с голяма обич.

Аморат отново се вдигна да отиде или против българите, или против Углеша. Когато Углеша и Крал Вълкашин узнаха това, събра се множество сръбска войска, а също и от Далмация, и от Требине. Защото Углеша и брат му крал Вълкашин слязоха чак до град Сер. Тогава дойдоха и множество турци заедно с Аморат, разрази се голям бой и настана страшно кръвопролитие на река Марица. Турците зовяха силно и тъй като сърбите се обърнаха на бяг, те убиха при река Марица Углеша и краля Вълкашин. Двамата загинаха в 6879 [= 1371] г. на 26-ия ден от месец септември. Турците взеха множество пленници и ги преведоха през Галиполи.

Преди това сражение прочее умря търновският цар Александър в 6870 [= 1362] г. на 17-ия ден от месец февруари. На престола се възкачи цар Шишман, син на Александър. Аморат изпрати при него да му даде сестра си за жена и той, ако и да не желаеше, даде сестра си, царицата госпожа Тамара.

Тъй като по това време в Цариград царуваше Калоян Палеолог, турците тогава престъпиха клетвите, които бяха сключили с гърците, и си засвоиха град Галиполи и околните му села, завзеха Македония и така наченаха да воюват, както им бе угодно. На брода поставиха свои стражи с катърги, като изгониха и отпратиха гърците по домовете им.

Цар Калоян, след като царува 35 години, умря в 6880 [= 1372] г. и на престола се възкачи неговият син Мануил Палеолог. Тогава прочее се събра голямо множество турци, потеглиха и наченаха да завоюват и опленяват земи и градове. Те завладяха също и Аморея до Вавилона, а като се завърнаха оттам, завзеха Драч, дори [областта] до Далмация; завладяха и цялата арбанаска земя, тъй като християнските държави бяха немощни и нямаше кой да им се съпротивява.

След няколко години прочее те се отправиха против сръбската земя и там се разрази бран, в която от тях бе погубено преголямо множество — безчислено войнство — и настана кръвопролитие, така щото се изпълни писанието: „Боже, дойдоха племена в твоето достояние и оскверниха твоята света църква, като превърнаха Ерусалим в пазилище на овощия, оставиха труповете на твоите роби за храна на птиците небесни, а телата на твоите светии — на земните зверове.“ Тогава прочее един от воините на име Милош, бидейки много храбър, както някога свети Димитрий нападна царя Скилоян, когато дойде против Солун, и го прониза с копие, така и той прониза нечестивия Аморат, изхвърли с копието си всичките му вътрешности и неговата всескверна душа. Турците убиха сръбския княз Лазар в 6897 [= 1389] г., месец юни. Баязид завзе царството на своя баща Аморат, покори под властта си и сръбската земя, принуди ги да му дават дан, да му пращат войска и да ходят [на война] с него, а деспота Стефан постави да владее бащиния си престол над сърбите.

Не след много дни отново се повдигна преголямо множество турци, отправиха се против власите на Мирчо войвода и се разрази голям бой, така щото сред турците паднаха мнозина избрани между силните, както и от християнските владетели, между които бяха Константин Драгаш и крал Марко. Такова безбройно множество копия бе преломено, че не можеше да се вижда въздухът от множеството стрели. Там протече кървава река от множеството човешки трупове, така че и сам Баязид се уплаши и побягна. Той постави обаче едного от властелините да управлява тази страна, тъй като Мирчо избяга в маджарската земя. А и сам Баязид се обърна в бягство, като искаше да премине Дунава. Той постави стража по целия брод на река Дунав. Той залови българския цар Шишман и го погуби в 6903 [= 1395] г. на 3-ия ден от месец юни, завладя също и българската земя и постави свои управители там по цялата българска земя.

Не след много години се вдигна маджарският крал Сигизмунд в 6905 [= 1396/97] г., като събра всичките западни войски, сиреч крале, князе, властелини, панове и кардинали, мощни и свободни люде, накратко казано, преголямо множество господа — едни по сухо, други по Дунава с голям брой кораби и ладии, така щото не можеше да се види дори водата от множеството кораби. Кралят пък открито, както казахме, пое пътя по сухо, като беше облечен бляскаво с много злато и бисери, оръжие и железни обкови. Напредвайки, той слезе към Долната земя покрай Дунава. Когато пристигна на българска земя срещу град Никопол, пристигнаха и 30 катърги из Венеция и из Цариград, застанаха под град Никопол и очакваха да вземат Никопол. Нечестивият Баязид събра и той множество от своите измаилтяни и колкото войска се намери от източните страни. Той идваше с усърдие, за да се сблъска бързо със западните войски. Когато турците се приближиха, те никак не почакаха, но веднага наченаха бран. Наистина голямо сражение, кръвопролитие и гибел на множество началници и воини, та потъмня небесният въздух от множеството стрели и копия подобно на плява, издигната от вятъра. Земята закънтя и екна като от голям шум поради множеството копия и щитове и падането на коне и люде. Когато кралят се видя не твърде добре, той веднага влезе в една от катъргите и замина с другите катърги като посрамен. Баязид, след като победи, излезе със своите измаилтяни и ги преследва чак до Дунава. Настана пак нова гибел във водите и удавяне на люде в река Дунав. Подобно бе някога, когато фараонът гонеше Израиля в Червеното море. Кралят прочее с колкото високомерие и самовъзхвала дойде, с още по-голям срам и безчестие си отиде, като загуби множество люде и остави множество кости, та да не може човек да премине от кости.

Баязид обаче не почака нито най-малко, но се вдигна оттам и отиде към запад, като завладяваше царства и земи. Той залови и подчини цар Срацимир в 6906 [= 1397/98] г. Нахлу в маджарска земя, като опожаряваше и палеше; както пламък опожарява планината, така и той оплени областта до самия град Буда. Оттам ce върна с голяма победа — както някога в — старина Навуходоносор се завърна от Израил във Вавилон, като караше пред себе си множество боси и със свързани ръце, за да се изпълни отново писанието: „Обърнах се към страданието, когато трън ме убоде.“ Като се завръщаше с голяма победа и пристигна в Македония, Баязид премина през Адрианопол и Неапол, отгдето възнамеряваше да отиде против Константиновия град. Като остави Галиполи надясно от себе си, той се отправи натам и премина гръцката земя. Гърците излизаха и с усърдие му се покланяха, а той никому не увреждаше, но само бързаше да стигне до светия град. Когато пристигна с големи войски, той обсади градските стени, а целия град се тресеше и трепереше поради страх от измаилтяните. Убоя се и самият цар Мануил, и целият синклит заедно с него. Баязид изпрати при царя да го пусне да влезе в града. Понеже не знаеха що да сторят и недоумяха, [гърците] само казваха: „Господи Исусе Христе, сине божий, помогни“, въздигаха ръцете си към небето и отправяха молби и моления към Богородица, както обичайно правят в своите злочестини. Патриархът, господин Антоний, повели да бъдат взети с целия причт и клир честният кръст и иконата на пречистата наша владичица Богородица и образът на нашия Господ бог и спасител Исус Христос и така обхождаха стените на града с пост и молитви. Той повели да се пее и акатистът, казвайки и някои други молитви: „Господи, помилуй, в нашето отчаяние ние ти поднасяме тази молитва." А царят се посъветва със синклита, като каза да се изпратят [на Баязид] много дарове, за да сключи мир, а и го молеха да му дават и дан. Изпратиха му много дарове, но той не пожела да приеме даровете а настояваше да влезе в града. Те видяха неговото неукротимо свирепство, защото бе по-възможно да бъде укротен звяр, но никак не и той, тъй като рикаеше подобно на лъв и казваше: „Утре ще завладея вашия град, а вас голи ще изпратя да отидете, където желаете.“ Бедните гърци, като чуха това, от все сърце простенаха към бога и със силен зов казаха: „Господи боже, обърни мощта и посети твоето лозе, което твоята десница посади, стори им, както на Авим и Сисара в потока Кисон, които казаха да наследим светилото божие.“ Турците обаче не обръщаха внимание и като се повдигна цялото множество, пристъпваше към градските стени и пращаше толкова стрели, та не можеше да се вижда въздухът, нито слънчевото сияние от многото стрели подобно на плява, възвята от вятър. От многото възгласи по въздуха се носеше глас като гръм. Нищо не можеха да сторят със своите заплахи, но хвърляха с прашки, други приспособления, цагри и ломбарди, избягвайки някъде далече със своите коне и бегом стигаха чак при Галата, като отправяха силно и там неудържими викове и страшни погледи. Баязид застана на високо място и като видя „Света София", каза на своите велможи: „Там ще направя жилище за себе си и за моите жени.“ Така също и всички велможи си разпределяха да си направят жилищата в светите църкви. Но донесоха и тръбачи за разрушаване на града. Наченаха най-напред. прочее да удрят Галата и извършиха много щети, като сваляха зъбците на града, а понякога пробиваха и част от стените. Когато преминаваше денят и наставаше нощ, градители франки по цяла нощ градяха и на сутринта [стените] бяха цели и нови, та измаилтяните се учудваха. Обаче и франките не бездействаха, а се бореха и те: хвърляха своите цагри и самострели с ломбарди, с пушки правеха огън с дим и ги отблъскваха далече. Веднъж измаилтяните нападнаха и веднага стигнаха под стените на града, така че франките се убояха и поискаха да избягат в светия град, но гърците им се притекоха на помощ. Пο този начин прочее те един другиму си помагаха с приятелство, сякаш майка обгръща своя младенец, така също и гърците се притичваха и помагаха на галатчаните, за да се изпълни писаното: „Майка се весели за чадата си.“ Като чуха това, обитателите на Трапезунд, Кафа и Амастро и на всякакъв техен остров пристигнаха със своите катърги, с оръжие, самострели и цагри, носейки и достатъчно храна. Всички от Венеция и от Митилин се стичаха в светия град, с плуване стигнаха там в светия град със своята храна и препитание, влизаха вътре и се възкачваха на кулите и на градските стени, стреляха със своите самострели и цагри, съпротивяваха се, колкото им бе възможно, и ги прогонваха далече от града. Често някои от гърците нощем тайно събираха войска, излизаха [извън града] и избиваха от тях. Така правеха в продължение на почти седем години. Когато нечестивият Баязид видя, че нищо не може да постигне, обладан от силен гняв, той взе цялото свое военно множество и си отиде. И като не искаше да стори това със срам, положи ръка на устата си и само тези думи каза, както някога Юлиан се хвалеше към свети Василий Велики Кесарийски, когато отиваше против персите: „На следната година ще превзема града.“ Така също и този си отиде, като каза тези думи.

 BG 1371

 

 Втората българска държава след 1371 г.
Автор:  Kandi, базирана на  "Феодална разпокъсаност на България и падането и под турска власт (1280-1396)" и "Атлас по история на България за средните училища", "Картография", София, 1990 г. Лиценз: CC BY-SA 3.0

 

Приписка на монах Исай от 1371 г.

 

Светогорският монах Исай е превел от гръцки на славянски съчиненията на Дионисий Ареопагит, към които добавил една обширна приписка за битката при Черномен през 1371 г. и турското нашествие в Тракия. Превод на И. Иванов, CP, с. 53—54, от БМС, с. 226—227.

 

В добри времена почнах да превеждам тази книга на св. Дионисий, когато божествените църкви и Света гора процъфтяваха като рай, като постоянно напоявана градина. Свърших я обаче през най-злочестото от всички зли времена. Тогава бог бе излял гнева си над християните от западните области, тогава деспот Углеша дигна всички сръбски и гръцки войски и брат си крал Вълкашин и други мнозина велможи, нещо около шестдесет хиляди избрана войска, която тръгна в Македония да изгони турците, без да помислят, че срещу божия гняв никой не може да се противопостави. Те не само не изпъдиха турците, но сами люто пострадаха, защото бяха избити и костите си там оставиха непогребани; други, множество голямо, погинаха от острието на меча или бяха закарани в плен; трети, малцина, бяха сполучили да се спасят и да се върнат. Никога ухо не е слушало или око не е виждало неволите и злочестините, що се изсипаха над всички западни градове и области.

Като убиха юначния деспот Углеша, турците се пръснаха и полетяха по цялата земя подобно на птици по въздуха. Едни от християните бяха изклани, други отвлечени в плен, а онези, които останаха, и тях смърт несретна ги покоси, защото погинаха от глад. Такъв глад настана тогава, какъвто никога от създаването на света не е бивал и какъвто, Христе милостиви, да не настава никога вече. Които пък се спасиха от тази напаст, те по божие попущение биваха изпояждани от вълци. Денем и нощем те нападаха и разкъсваха хората. Уви! Какво прискръбно зрелище бе настанало! Опустя земята, лиши се от всичките си блага, погинаха людете, изчезна добитък и плодове. Не остана княз или вожд, или наставник някой между людете, нямаше кой да ги избави и спаси; всички бяха обзети от турския страх и юначните някога сърца на доблестните мъже сега се бяха обърнали на слаби женски сърца. В това време се довърши, мисля, и седмият владетелски род на сръбското племе. И наистина тогава живите облажаваха по-рано умрелите. Но, вярвайте ме, не само аз, който съм неопитен във всичко, но и художественият някога у елините Ливаний не би могъл да опише неволите, що се изсипаха над християнския свят в западните области.

Ако искате да узнаете името на мене, недостойния инок, то неговото начало е осмица, средата двеста и едно, а краят единадесет.1 Тогава течеше годината 6879 [ = 1371], индикт 9...

 

1Превръщането на цифрените знаци в буквен ред дава: N = 8, СА =201, їA = 11, т. е. ИСАїА.