izvori

 

 

Кореспонденция между папа Инокентий III и цар Калоян

 

Публикувано по ЛИБИ. T. III, 308-378.

Превод: Ив. Дуйчев, М. Войнов

 

УВОД

 

papa inokentiiПапа Инокентий III (1198—1216) произлизал от аристократическо семейство. Юридическото си образование получил в Болоня, а богословското — в Париж. Папа станал на 37-годишна възраст. Идеалът на Инокентий III бил всесветска папска теокрация. За осъществяването на тези цели католическата църква по това време била в пълно настъпление.

Българският цар Калоян (1197—1207), по-малкият брат на Асен и Петър, бил съвременник на папа Инокентий III.

Международното положение на възобновеното българско царство по време на краткото царуване на Калоян било твърде тежко. Независимо от всички други затруднения на българската държава унгарският крал Емерих (1196—1204), използвайки заетостта на Калоян в Тракия и Македония, завзел тогавашните български градове Браничево и Белград, а на сърбите отстъпил Ниш. По-късно Калоян се възползвал от раздорите между унгарския крал Емерих и брат му Андрей и си възвърнал от сърбите Ниш, а от унгарците Браничево и Белград. Оттогава унгарският крал започнал да вижда в лицето на Калоян най-големия си враг.

При една отслабнала Византия, когато се подготвял вече Четвъртият кръстоносен поход, властният и амбициозен папа не е могъл да не направи опит да привлече към Рим българския цар и българската църква. Самият папа Инокентий III пръв подхваща този въпрос по много дипломатичен начин с писмото си „до благородния мъж Йоаниций".

Едва когато през юни 1203 г. кръстоносната флота се явила при Цариград, Алексий III Ангел най-после почувствал реалната опасност и бил принуден да потърси помощ от Калоян, като му предложил и царска корона, и независима църква с патриарх. Това е било голямо изпитание за Калоян. Много наскоро (1204) кръстоносците създали в Цариград своята Латинска империя. Но новият южен съсед изобщо не признавал съществуването на каквито и да било български земи. В този критичен за българския народ момент Калоян проявил своите големи дипломатически качества. Той се съгласил да се подчини в църковно отношение на Рим, като срещу това получил царска корона и заедно с това признание на държавата си  от най-меродавния по онова време фактор. С това българският цар си запазил свобода на действие спрямо цариградската Латинска империя и унгарския крал.

За тези сложни международни отношения ние разполагаме със самите писма на папа Инокентий III, на цар Калоян, търновския архиепископ Василий и др.

Тези писма са запазени само в препис в така наречените Regesta Vaticana, т. е. в регистрите, съставени в папската канцелария и съдържащи преписи на получените и изпратените документи. За съжаление обаче регистрите за някои години са загубени. Тази загуба до известна степен се попълва от Gesta Innocentii III рарае (Делата на папа Инокентий III), съставени вероятно през 1208 г. от някой роднина на папата. Като говори на някои места за отношенията на Инокентий III с българите, съставителят на Gesta дава почти дословни извадки от запазените писма, а на места — откъси от загубените. По тази причина ние даваме тук и всички съответни места от Gesta Innocentii III рарае.

Тъй като писмата в регистъра не са наредени в строг хронологически ред, за някои от тях се явява трудност да бъдат датувани, защото в канцеларията за краткост вместо точна дата е било поставяно data eadem, сиреч „същата дата", която невинаги може да се получи от предходното датувано писмо.