Втора българска държава

Цар Калоян загива при Солун

Посещения: 2052

 

Йоан Ставракий живял през XII—XIII в. и е бил дякон и хартофилакс (библиотекар) в солунската църква „Св. Димитър", както сам пише в Похвалното слово, което съставил за светеца-застъпник на Солун. Това слово е написано, общо взето, в духа на другите съществуващи похвални слова за св. Димитър. Авторът е използвал материал от първите „Чудеса" на светеца, съставени още през VII в., от житийните легенди за него и от по-късни предания.

Покрай „чудесата" от по-старо време Ставракий е разказал в своето слово и някои други „чудеса", които стоят по-близо до неговото време. Такова е „чудото" с убийството на цар Калоян под стените на Солун.

Публикувано по: ГИБИ, т. X, превод В. Тъпкова-Заимова

 

Йоан Ставракий

 

Похвално слово за чудесата на великия мироточец Димитър

 

 

Калоян загива при Солун

 

d bakalov kaloianXXI. 34. Бог често наказва своя народ и гледа с лошо око ония, които го гневят, понеже се отклоняват от правия път на заповедите му, унизява ги и ги предава на враговете. И когато Бог е разгневен, неверен е конят [който води] към спасението: никога не са помогнали градове и крепости и множество от хора и изобилие от богатства, за да се унищожи злото и да паднат грешниците и [да бъде] всяка слава и всяка красота.

Голямо бедствие настава за държавата на ромеите, загдето разгневиха Бога и престъпиха закона и пренебрегнаха правдата му. То докара латинския бич срещу нас. И най-накрая (о божии решения!) падна царственият град — издигнат и силен и надменен, владетелят става истински беглец, блуждаещ от място на място. Съкровища от богатства падат у неприятелите, ромейските войски са ограбени, разпръснати, омаломощени, и с една дума казано, и държавата на ромеите отива към разруха. И понеже ромейската душа беше, така да се каже, жалко угаснала, цялото тяло от селища беше също умъртвено. Понеже господарката на градовете стана пленница, служителките бяха отведени в плен заедно с владетелката. Именно тогава, когато ромейският император Лъв1 беше обезсилен, като животни по земята някои владения, като се измъкнаха от своите дупки и започнаха да лаят срещу ромейската земя, да нападат, да измъчват, да ограбват, да хапят, не както някога Гевал2 и Амон3 срещу израилевите синове. А излезе целокупно всеки народ, когато владетелят на българите беше Йоан или по-скоро Йоаница4, както обикновено го наричат досега. Той воюва срещу ромеите, без никой да му се противопостави, прекосява цяла Македония, унищожава селища, разрушава всички крепости и из основи ги срива до земята. Опленява, плячкосва, преселва цялото множество и го прави съседно на река Истър. Просто казано, превърна в пустиня цялата земя, която нападна. Той се спусна с неудържим устрем и към града на солунчаните, като водеше войска по-многобройна от пясъка, съставена от българи, от скитници-номади скити, от хазари, от ромеи, от албанци, при русите — голямо множество от всеки народ,5 всички, които храни северната страна: някой би рекъл хилядоглава хидра или стоглав тифон, или сторъки гиганти, или някакви други дръзки титани. Там имаше копиеносци, стрелци, шлемоносци, щитоносци, прашкари, бойци с къси копия и всякакви други видове войници. Предвождаше ги върховният началник на войската му, Манастра. Той беше най-опитният пълководец във военното дело и събирайки безбройна войска, остави я за кратко време да почине в тревистите равнини около реката Галик. След това и онзи български княз разпъва шатрата си в Лангада заедно с колкото военна сила разполага. Това място, отстоящо недалеч от града, достатъчно голямо, за да се разположи многохилядна конница, изобилства с вода и трева. И тъй войските се събраха на едно място от Галик и от Лангада. Венец от трудности, а не слава обкръжава този велик град Солун. Фалангите от войските се сгъстиха около целия град, околните хълмове се изпълниха с тях и всички височини се изравниха. Земята долу се тресеше от въоръжението на конете. Въздухът отгоре отекваше на цвиленето им и откликваше гръмовито, и внасяше смут в сърцата на гражданите. Той изглеждаше като втори Ксеркс, втори Рампсак6, произхождащ от Асур, втори Сенахерим7, единият от които воюва срещу Елада, а другите срещу Юдея. Пред него унищожаващ огън, а зад него силен пламък, както се казва в божественото писание: „като рай от храни пред лицето му, а зад него поле на унищожение".

Прочее, когато онзи проклет княз на тая многохилядна войска пристигна откъм север, от тамошните по-високи места, откъдето погледът обхваща едновременно целия град, оглежда отдалеч града и веднага взима грижа за всичко. Той видя големи и красиви къщи и свети храмове, разпитваше и се осведомяваше. А след като видя и божествения дом на великия Димитър и пита и научи, че този е храмът на мъченика Димитър, веднага слезе от коня си, поклони се и рече така: „Свети Димитрие!8 (трябва отчасти буквално да се предаде тази варварска реч), ако разруша този град, ще ти направя хубав манастир“. Защото той беше замислил грозно нещо и срещу този светъл град, който Бог управляваше свише — Бог, който разпръсва замислите на народите. Именно мислеше да разруши града на мъченика, да го изпразни от всичките му жители, които биха избягнали острието на меча, и да го изравни из основи със земята,  докато превърне в развалини добре укрепения и прочутия и красивия град, като го унищожи и направи поле на разрушение, както искаше.

Но ти, Димитрие, хубави мъченико, защитнико на града, отечестволюбецо, велики военачалнико на божието войнство, като се присмя на безумието му и се подигра на лекомислените му замисли, наостри меча си срещу него, но все пак почака, като му даде време, ако някак си може, да промени разумно намеренията си и да се откаже от злобните и празни планове, които кроеше. Но той не го направи, а колкото можеше по-бързо изпрати съгледвачи около целия град, преброи всички кули до една и всички разстояния между кулите на стената, всички зъбери и предни укрепления. Целият военен съвет се събира бързо около него на съвещание и взимат решение за обсада; по един отред от войските му да се отправи срещу всяка кула и всеки един отред да носи по две стълби, така че едновременно цялата войска да завземе града от първия пристъп и лесно, като го обкръжи и завладее по законите на войната. И замислите му щяха да се осъществят. Защото тогава градът нямаше вътре народ, способен да се противопостави на такава многохилядна войска, ако великият наш пазител и добропобеден военачалник не беше възбудил своята мощ и не беше излязъл на спасителна за града езда.

И наистина прочутият повелител на българите Йоан приготви от вечерта и войската, и всички съоръжения, и целия си план, и оръжието, и двуострите мечове, и лъковете, и цялата военна организация, та при настъпването на деня, именно когато на сутринта слънцето изгрее вече на изток, да обкръжи града, за да се сражават и воюват. След това той легна да спи. Защото вече беше настъпила съдбоносната за него нощ. И, както изглежда, привидя му се точно това, което се вижда нощем в сънищата, именно че полковете му обсаждат града, че те се качват по стълби на стените, че той вижда убийства, чува бъркотия и с голяма гордост влиза вътре в града.

35. Но така беше с него до полунощ. След това той заспа, докато кандила още разпръсваха нощния мрак в шатрата му, а младежи стоеха будни на нощна стража пред него, както е обичайно. Именно тогава, призори, Бог най-сетне наостри отмъстителния си меч и го наточи като с точило с ревността на Мъченика. Нашият наистина буден пазител и защитник на града и голям войн на великия Цар, Димитър, яздещ бял кон, се появява внезапно пред българския владетел и тутакси нанася смъртоносна рана на окаяника. А той веднага извика силно и започна да обвинява върховния началник на войската си — Манастра, че уж бил наранен от него. Защото му се сторило, че го видял вътре в шатрата, възседнал породистия бял кон, който яздел обикновено, да го пробожда в сърцето с копието, което носел. И той отново започна да вика срещу него, и то многократно, така че и самият Манастра, смутен от виковете, скочи от постелята си — защото шатрата му беше в съседство, влезе и видя, показа се и чу: „Преди малко ти беше тук възседнал белия си кон и ме удари с копието си!" А той се стъписа и каза: „Недей, царю, съжали ме, смили се! Не е така, не е! Теб ти се е явило привидение, не е действителност!" Но онзи дълбоко и смъртоносно наранен, страшно се мяташе, викаше и стенеше. Той наистина беше ударен право в гърдите и се стичаше надолу достатъчно количество чиста кръв, така че да се обагри кракът ти, Димитрие, в кръвта на враговете ти заради тоя твой град. И [царят] започва да изнемогва. Като видя това Манастра, върховният началник на войската му, колкото можа по-бързо го обърна гърбом и удари на бяг, за да се спаси. Той отстъпва назад с голяма бързина и заедно с него [отстъпва] цялата му многобройна войска така бързо, като че ли някакви северни ветрове гонеха тия нещастници. Защото страх и трепет ги налегна като при някое вражеско обкръжение. И наистина [на царя] не му оставаше дълго да живее, а същия ден по залез слънце тоя окаяник умира насилствено, както еднодневката в приказките. Той свърши, след като пожъна плодовете на своята злост и суета и беше изпил до дъно чашата на яростта и потира на гнева Господен. Когато божият меч се опи [с кръвта му], той струпа неговото злодеяние на главата му и несправедливостта му падна върху самия него. Той хлътна в ямата, която беше приготвил. Едно само замахване на мъченика беше достатъчно, за да отмъсти за многобройните му злини, и справедливо проляната кръв изтече от вътрешностите му като възмездие за многото несправедливо пролети кърви.

 

1Може би става дума за Лъв VI Философ, който е последният византийски император с такова име. Но не е ясно в каква връзка е поставен след превземането на Цариград от латинците. Вероятно има антиципация.
2Гевал — планина. Там по повеля на Мойсей имало издигнат жертвеник.

3Амон е древно египетско божество, почитани главно в Тива. Не е ясна връзката на автора с имената на Гевал и Амон.
4Цар Калоян (1197—1207).
5Този пасаж показва, че в Калояновата войска е имало много наемници
6Рапсак бил виночерпец при Сенахерим (Синахериб) и е свързан с неговите походи в Израел.
7Сенахериб (Син-аххе-ериба), асирийски цар (705—680 г. пр.Хр.).
8Тези думи са предадени на български в текста.