izvori

 

 

Договор между Царство България и Дубровнишката република от юни 1253 г.

 

Договорът е търговски и военен. Дава важни сведения за наличието на български търговци в чужбина, условията за търговия в българските земи и политическата обстановка. Пази се в Дубровник. Превод на Ив. Дуйчев, СБК, II, с. 47—54, от Г. А. Ильинский, ГБЦ, с. 155—159.

Публикувано по: П. Петров, В. Гюзелев, Христоматия по история на България, т. II

 

mihail asen iiВ името на господа бога наш Исус Христос. Амин. В годината от въплъщението на господа наш Исус Христос 1253, месец юни, в деня на свети Вита, индикт единадесети, за да съществува чисто приятелство и делото на чистата любов, както е било изпърво между светото и преславно царство на цялата българска и гръцка земя на Иван Асен и между общината на славния наш град Дубровник, както са живели в правда, любов и в истина, още повече да расте и плод да даде, както ти, светият и верен в Христа бога цар, самодържец на цялата българска земя, господин Михаил Асен, роден от благоверни и свети царе, отдавна желаеш това. Аз, Марсилий Георги, по повеля на славния венециански дож, княз на град Дубровник, и всички съдии и съветници, цялата община на преславния наш град Дубровник, малки и големи, верни приятели на твоето царство, като желаехме отдавна да имаме любов с царството ти, кълнем се в бога и в светото евангелие божие, и в светата дева Мария, негова майка, и в честния животворен кръст, и в светите апостоли Петър и Павел, и в блажените четирима евангелисти Марко, Матей, Лука и Йоан, и в светите мъченици господни Власий, Лаврентий, Петър и Андрей, наши светители, и във всички светии, които са угодили господу богу, и обещаваме пред твоето велико царство да държим против злотворството на неверния крал Урош и срещу неговия брат и рода му и против всички, които живеят в неговата земя, и против онези, които биха имали в тяхната земя някакво владение, ако бъдат неверници и неприятели на твоето свето царство, така също да бъдат неверници и неприятели на нашия град Дубровник. Ако ли някой от гореказаните или всички се обърнат към твоето свето царство и преславното ти царство ги приеме за приятели, то и ние да ги имаме за приятели. Ако ли Урош или някой от гореказаните от неговия род бъде враг на нашия град Дубровник, да бъде враг на твоето свето царство. Ако ли някой от гореказаните бъде приятел на град Дубровник, твоето високо царство да го има за приятел. И ако бог помогне на твоето свето царство да изпъди твоя и нашия враг Урош из сръбските земи, и брата му Владислав, и техния род или други властели и прибягат в град Дубровник, ние да не ги приемем, нито тяхно слово, но да им увреждаме, колкото можем. И светото ти царство да не сключва без нас мир с Урош, а нас да не ни оставя, без [да сключим] и ние мир с него, и още повече да бъдем с твоето свето царство против Урош, твоя и нашия враг, и против целия негов род, и против оногова, който би бил после на неговия престол, и заедно война и мир да имаме с тях през живота на твоето свето царство и нашия. На светото твое царство ще дадем помощ според нашата мощ по крайбрежието, по море и по суша и ако бог помогне на твоето свето царство и завземеш Рашката земя с всичките й предели, а нам бог помогне да завземем всички градове и крепости, които са крайбрежни и подчинени на рашкия престол, да ги предадем на светото твое царство с добра вяра без загуба или на онзи човек, който би бил изпратен от твоето свето царство според нашата мощ. Когато ние узнаем, че твоето свето царство е навлязло в сръбската земя, то ние да се приготвим най-много в продължение на две седмици, след като чуем, с цялата наша сила и мощ и да се отправим по море против крайбрежните градове и земи с онези люде, които се намират по това време в град Дубровник, като оставим обаче толкова люде, колкото да могат да пазят дубровнишкия град. И ако Урош или неговият брат Владислав, или някой друг от неговия род, или властелин би пожелал да ни увреди или би ни увредил, то твоето свето царство да ни помага според своята мощ против тях и да им уврежда. Людете и търговците от светото ти царство и от севастократора, зетя на светото ти царство, и имуществото им, ако дойдат в нашия град Дубровник, да бъдат пазени и закриляни в Дубровник и в неговите предели подобно на самите дубровничани и да стоят в Дубровник по своя воля и да направят свое тържище, като продават и купуват без всякаква дан и без всякаква щета, и да не им се взема никаква дан, нито на врати, нито на мост, нито на брод, нито на път, а да си купуват всякаква стока, каквато им е потребна: злато, сребро, одежди и златни тъкани или що друго им трябва освен пшеница, която не бива да се изнася из града Дубровник без повеля на княза, който по това време е в дубровнишкото княжество. Така също и людете, и търговците на преславния град Дубровник, които идват в земята на светото та царство и в земята на зетя на светото ти царство — севастократора Петър, да си купуват и продават свободно в казаните земи без щета всякаква стока по своя воля и да не им се взема мито или някаква дан нито в града, нито на събор, нито в села на търговци, нито на мостове, нито на реки, нито на пътища, но да бъдат свободни на всяка място и да пребивават и ходят по своя воля и да се връщат, и да бъдат пазени и закриляни в своите личности и в своето имущество. Ако пък се случи смърт на някой човек или търговец от твоето свето царство, или човек или търговец на високия севастократор Петър в дубровнишкото княжество, или със завещание или без завещание и да бъде без дружина, разпореждаме да бъде описано цялото имущество на този покойник и когато твоето свето царство изпрати свое писмо за него, да [го] дадем и от имуществото на този покойник да не се изгуби нищо от нас. Така също, ако на дубровнишки люде и търговци се случи смърт, или със завещание или без завещание в земите на твоето свето царство, и в земите на високия севастократор господин Петър, а не биха имали дружина, имуществото на този покойник да бъде запазено от твоето свето царство и да се предаде на оня, който би бил изпратен за имуществото на гореказания покойник с писмо от господин дубровнишкия княз. А ако людете на твоето свето царство или на Петър, високия севастократор, имат да предявяват някаква правина срещу някой човек от дубровнишкото княжество, ние се задължаваме да извършим за него съд без съдебни разходи и без данък според нашия закон на пълна правда. Така също да има справедливост за нашите люде в земите на твоето свето царство и на севастократора Петър [според закона] на вашето свето царство и на високия севасто [кратор] Петър без никаква дан и без съдебни разходи. Никакво поръчителство да няма между твоето свето царство и нас, докато не се отсъди по справедливостта. И ако бог помогне на светото ти царство и то завладее сръбската земя, ние да си имаме онзи стар закон с тях, който е имал град Дубровник, и да стоим с всички сръбски и крайморски земи и градове според онези закони, които сме имали с тях преди петнадесет години, изминали досега. И ако бог помогне на твоето свето царство и станеш господар на цялата сръбска земя, някои зли люде да не създадат неприязън между светото ти царство и нашия град, но любовта всякога от добро на по-добро да расте. Земите и селата, и владенията от земята и по суша от селата, и владенията от онези земи и от онези села и владения, които господ бог ще помогне бързо да бъдат завладени от твоето величество, искаме да ги отбележим. Гореказаните дедови наши земи и села и владения начеват от църквата на свети Георги срещу стария град Епидавър, после отиват до църквата на свети Петър, а от църквата на свети Петър отиват до църквата на свети Покрит, държат горе връх Белома и слизат до водениците, а от водениците държат гopе и отиват към мелниците дори до Влашица, а от Влашица, като държат височините, които са над Шумет, и отиват до извора, а от онази страна на извора, като държат височините, които са над реката, и стигат дори до височините, които са над Корила, и от Корила държат височините, които са над Затон и над Полица, и над Орешец и стигат до църквата на света Текла; всички казани земи и села и владения, които от върха от всички казани височини слизат до морето, всички са наша дядовина. А онзи закон, който съществува относно митото за солта между сръбския крал и града Дубровник, да го поддържа и светото твое царство, а именно: половината от печалбата от всичката сол, която се продава на рашките люде, да има твоето свето царство, а другата половина да има дубровнишката община, както бе в стария закон. И светото ти царство да държи за нас стария закон, а именно от река Дрин до Неретва митото за солта да не се взема на друго място освен  Дубровник. И ако бог помогне на твоето свето царство да завладее всички крайбрежни градове, нашата светла майка, Църквата, майката на всички наши църкви, да владее онова, което е владеела по всички градове и по суша — или епископии, или манастири, или църкви, или попове, или някаква друга правдина, която е имала от стари времена — да ги има свободно, както е писано в старите книги с правдини. А ние, цялата община на нашия град Дубровник, малки и големи, да сме задължени да правим да се заклеват всички князе, които с времето ще бъдат в Дубровник по волята на славния венециански дож, да държат това обещание през време на своето князуване, когато се кълнат за дубровнишкото княжество. И ако ние престъпим тази клетва и това обещание, да ни съди бог и тази клетва както на този свят, така и на онзи и ние, и нашите деца да имаме запрета и гняв от високия римски папа навеки и всичко писано по-горе да имаме и искаме да държиме, като пазим клетвата и почитта, и службата, които сме задължени да оказваме на господина дожа на венецианската община, докато съществува светото твое царство и ние. Това обещание и това писание, за да получи по-голямо потвърждение, е подпечатано с печата на общината и на славния Марсилий Георги, княз на нашия град Дубровник.

А тези са имената на онези лица, които са се клели да бъде това обещание твърдо и крепко: първом славният властелин господин Марсилий Георги, княз дубровнишки. Съдиите: [следват имената на петима души]. Съветници от малкия съвет: [следват шест имена]. От намаления съвет: [следват шест имена]. Общински съветници: [следват три имена]. Общински застъпници: [следват две имена]. Онези, които държат имуществото на света Богородица: (следват две имена]. Съветници от големия съвет: [следват имената на 72 души]. И за цялото това писание Мартол Гулеривик, бан от дубровнишкия княз, и от цялата община на град Дубровник по волята на господин дубровнишкия княз и на всички дубровнишки властели, като позвъниха звън за събор, както е според дубровнишкия закон, за своята душа и за цялата дубровнишка община потвърди и се закле да държи.