izvori

 

 

България при Михаил III Шишман (1323-1330)

 

Публикувано по: П. Петров, В. Гюзелев, Христомаия по История на България, т. II, 1978

 

Българо-византийските отношения при Михаил Шишман (1323 — 1330)

 

Из „История" на Йоан Кантакузин

Превод на Л. Йончев от Cantacuzenus, цит. съч., I, с. 175 — 182, 298 — 300, 323 — 329, 340 — 341.

 

Войната между България и Византия продължава

 

По същото време мизийските велможи, след като техният цар [Георги] Тертер умря без наследник, извикаха и обявиха за свой цар Михаил, владетел на Видин и син на техния деспот Срацимир, който произхождал от мизийски и кумански род, и му предадоха Търново, където бяха техните дворци и цялата останала власт. А той събра своята войска и немалко съюзна от угровласи, като взе и скитска войска, реши, че не трябва да напада ромейския император, който обсаждаше Филипопол, понеже чувстваше, че не е достатъчно силен, но потегли срещу градовете, които след смъртта на Тертер минаха на страната на ромеите. Те бяха в планински места, които защитаваха съратниците му скити и други съюзници стрелци. Той ги нападна и опустошаваше земята, като обсаждаше градовете. Това беше съобщено на императора и той, като се посъветва със сановниците, реши да изостави обсадата на Филипопол и да се отправи на поход срещу Михаил, за да се сражава с него. Като реши това, императорът заповяда на деспота на мизите Войсил, който беше -наблизо, да се върне в земите си и като приготви войската и себе си за сражение, на третия ден да дойде в Потука — градче, разрушено, както изглежда, от някаква войска; то отстоеше на един ден път от мястото, където се бил разположил на лагер Михаил. Там императорът щеше да го чака. Войсил замина за родината си в Копсис, за да се приготви за сражение. Императорът пък постави за стратег на Станимака и Цепена Георги Вриений, като остави достатъчно войска за гарнизон, за да не пострада земята от нападащите филипополци. Сам потегли с цялата войска и пристигна в Потука, за да чака там Войсил. Но един човек пристигна и съобщи на разположилия се на лагер император, че Войсил внезапно умрял. Но изглеждало, че този човек лъжел и не казвал нищо вярно. След малко пристигна втори, който съобщи същото, но изглежда и той не заслужаваше доверие. Третият, който дойде след тях, каза, че действително е умрял и че уж сам видял да го смъкват мъртъв на носилка от стръмнината, за да бъде погребан. На този повярваха, понеже бе ромеец и свидетелстваше като очевидец. Поради това императорът реши, че не трябва да се сражава с Михаил. Тогава ромейската войска не бе равностойна на неприятелската, първо, понеже последната бе разположена в планински места и бе заобиколена с дълбоки окопи и разполагаше с много стрелци, които можеха да нанесат големи вреди в теснините и, второ, защото немалка част от войската на ромеите, която трябваше да се яви за сражението, липсваше. Намиращите се под командването на Войсил войници, които бяха около три хиляди, не бе сигурно, че ще пристигнат след смъртта на Войсил. А и в сраженията при Филипопол мнозина бяха ранени (убити бяха не повече от трима) и всеки се отправяше за дома си, за да се лекува. А и мнозина бяха останали за гарнизон при Вриений в Станимака и другите градове. Поради всичко това императорът реши да се върне, без да се е сражавал. Понеже не му се удаде да накаже неприятелите, той се върна в Адрианопол, тежко засегнат. След осем дни императорът получи писмо, в което се съобщаваше, че Войсил е жив. Понеже ял гъби, сърдечните мускули се били парализирали и в продължение на три дни бил обхванат от тежка летаргия и силна безчувственост, така че изглеждало като да е умрял. След това близките му си послужили с териак и с така наречените от лекарите противоядия и едвам го върнали към живот.

 

Ромеите превземат Пловдив

 

Това попречи на младия император да се сражава с царя на мизите и съюзниците [му]. Сам Михаил подчини по споразумение обсадените градове, понеже не получиха подкрепа от императора на ромеите. Същевременно той прати стратег  и друга свежа войска във Филипопол, за да го пази. А повика Иван и обсадените войници заедно със стратезите им, за да ги награди за усилията и храбростта, която проявиха при обсадата. Стратегът на изпратената войска, след като се приближи до Филипопол, изпрати да кажат на Иван за пристигането си и защо били дошли. А Иван заедно с подчинените му военачалници и целия гарнизон излязъл да посрещне идващите и пренощувал с тях извън града, за да може да им предаде града на следния ден. Същата нощ и Вриений пристигна до Филипопол и устрои засада, за да заграби рано сутринта градския добитък. Като узна, че Иван и гарнизонът заедно с техните стратези са излезли да посрещнат смяната, вдигна се и дойде до градските стени. Жителите на града сметнали, че моментът е удобен да се освободят от мизите, и като отворили вратите на града, пуснали Вриений заедно с ромейската войска... А Иван и другите, като узнаха рано сутринта за завземането на града, върнаха се в земите си. След това Михаил, царят на мизите, изпрати войска и като го обсади здраво, притисна Войсил, който владееше Копсис и четири други крепости. В продължение на една година и повече Войсил се съпротивяваше силно във войната, понеже и императорът му помагаше с пари, конница и пехота. След това, като видя, че подчинените му проявяват симпатии към Михаил поради непрекъснатите нападения и понеже бяха откъснати отвсякъде от продоволствие, изостави ги и дойде при императора. А те заедно с крепостите се предадоха на Михаил.

 

Поход на българите в Югоизточна Тракия

 

След като завладя тази земя, той [Михаил III Шишман] с цялата си войска се втурна в ромейска земя и оплячкоса всички по-горни области на Тракия чак до Вира, като ги преброди най-много за дванадесет дни. Но не взе много плячка, понеже селяните предвидливо се затвориха в крепостите и градовете. Младият император, който се намираше в Димотика, не се противопостави на мизите, понеже нямаше достатъчно събрана боеспособна войска. Обхвана го голяма мъка, тъй като не можа да се противопостави на неприятелите. Удряйки с крак в земята, обхванат от гняв и като се подготви, съобщи на Михаил, който се връщаше: „Ти събра подвластната си войска, нахлу в нашата земя и я опустоши, колкото можа. Понеже аз не мога да се сражавам с тебе сега в редовен бой, най-добре би било да се сражаваме в единоборство.“ А той отговори, че няма ум ковачът, който може да вземе нажеженото желязо с клещи, а вместо с тях си служи с ръка. И самият той щял да предизвика голям смях, ако рискува не с голяма и добра войска, а със собственото си тяло. Поради това той не щял да направи онова, за което императорът го подканял. Императорът бил обхванат от гняв, понеже Михаил го надхитрил в играта. А след малко, когато щели да се свържат в здраво приятелство, те щели да се сражават заедно срещу други неприятели. Михаил отговори по този начин и се върна в Мизия.

 

Българи и ромеи сключват мир

 

Докато се събираше войската, от царя на мизите пристигнаха при младия император пратениците Гръд и Панчо, които съобщиха, че техният цар, желаейки да бъде приятел на ромейските императори, се оженил за сестрата на императора, която се била омъжила за царувалия преди него над мизите, и извършили определените за брака обреди. Редно било прочее да бъдат премахнати всички различия и поводи за война. А те, като сключели мирните договори, ромеи с мизи завинаги да се сприятелили и да не се обиждат помежду си в нищо, но всички да бъдат като под една власт. Императорът ги приел радостно и ги наградил царски с дарове и казваше, че станалото сродяване отговаряло на неговите желания. След това сам изпрати при царя на мизите като пратеници своя сват, великия стратопедарх Андроник Палеолог и Йоан Аплесфар, за да потвърдят мира с тях. И ромеи и мизи прекараха в мир дълго време.

 

Български отред в помощ на Андроник II

 

Когато все още разговаряха за тия неща, от началника на Скопелос пристигна пратеник, който съобщи, че Михаил, царят на мизите, пристигнал в пограничните области на неговата и на ромейската държава, като се разположил на лагер при Диампол [Ямбол], който му бе подвластен. Той водел със себе си съюзна скитска войска, която била разположена на лагер около Росокастро... На следния ден им бе съобщено, че войската на мизите, около три хиляди конници, пристигнала до Цариград в помощ на стария император. Предвождал ги Иван Русина. Това смути немалко младия император. А той заедно с великия доместик и с протостратора търсеше причината, поради която царят на мизите, макар и съпруг на сестра му, е нарушил договора и клетвите с него и е отишъл на помощ на стария император, и подозираха, че сключеният договор и военният съюз са неискрени. Мизиецът, виждайки, че старият император — било от омраза към своя внук, било от страх да не би привържениците му от ромеите да бъдат подкупени от него и да му устроят заговор, по-лесно би приел в дворците си българска стража, като смята, че като чужденци и съюзници повече щели да бъдат разположени към него, прати войска под предлог, че ще се сражава на негова страна срещу нас, а в същност, ако могат с малцина, които влязат, да превземат двореца. След това и сам като пристигне с цялата си войска, щял да си подчини Цариград и така да завладее цялата власт над ромеите. За доказателство те посочваха, че водел скити съюзници от страх да не би те да помогнат на тях срещу Цариград, ако се случи нещо такова. Такива бяха подозренията им за този съюз в разсъжденията им. А това бе истина, както по-късно можаха да научат. Един от ромеите, изгнаници при царя на мизите, му внушава тази идея и му обещава, че сам ще извърши тази работа. И поради това бил избран като пратеник за сключване на военния договор. За опит императорът прати пратеничество при Иван, като му заповяда да напусне пределите на ромеите, понеже бил сключил договор със зетя му, царя на мизите, а той бил влязъл с войската си в земята на ромеите. Ако е дошъл да му помага, да се върне в земята си, тъй като той не се нуждае от него, а ако е дошъл да воюва, той щял да го чака за сражение. Това каза императорът, като изпитваше Иван, тъй като той смяташе, че не е изгодно тогава да влиза във война с мизите. Иван с писмена клетва уверяваше императора, че нито неговият господар е нарушил договора, но държи на съюза с него, нито пък той сам е дошъл с войската си тук срещу него. Императорът, като прочете клетвата, още повече се уверява, че е истина онова, което подозираше за военния съюз на мизите. И веднага, като изпрати Георги Пепагомен при стария император, помоли го да не счита думите му като думи на негов приятел, но да повярва, че той съветва полезни неща и за ромеите, и за него. Ако смята да си послужи с дошлите му на помощ мизи за война срещу него, да не приема мизите вътре в двореца — нито мнозина наведнъж, нито въоръжени...

Младият император чрез пратеника Йоан Рундзерий съобщил на Михаил, царя на мизите, че е узнал, че той се е разположил на лагер в пограничните области на ромейската държава. Той не знаел какво значи неговото идване. Той желаел да разбере дали е нарушил клетвата и договора спрямо него и желаел да води война, за да може и той сам да се приготви за същото. Той не знаел дали причините за похода са други. Все пак, че той е дошъл неповикан, е доказателство, че идва против него, че е изпратил военна помощ от три хиляди войници заедно с Иван на ромеите, които са му неприятели, и за него това е доказателство, че е враг... А когато Михаил узнал, че императорът е пристигнал в Цариград и се е разположил на лагер недалеч от неговата войска, бил изплашен много за войниците си и не виждал никаква надежда за спасението им, освен ако убеди императора колкото се може по-бързо, че не е нарушил договора с него и че войската не щяла да воюва срещу него, но била дошла в Цариград поради други причини. И като извадил веднага светите реликви пред пратеника, които държал в пазвата си, и като му подал кръста, който бил между тях, казал: „Като занесеш на императора това, кажи, че аз се кълна в тялото, разпънато върху него заради нас, че нито съм нарушил договора с него, нито съм изпратил войската срещу него. И поради това моля те [моите войски] да не претърпят нищо лошо. И изпратил с писмо един от приближените си заедно с пратеника, заповядвайки на Иван да върне войската, и крило, опърлено от огън, защото това бе знак у мизите за бързина. А когато пристигнаха при императора с кръста и съобщиха какво е отговорил Михаил, императорът изпрати на Иван и на мизите писмото и крилото на техния цар. А те, като ги видели, върнали се у дома си. Това приключи така.

 

Възобновяване на войната между България и Византия

 

А по същото време и царят на мизите Михаил с цялата си войска нахлу в ромейската земя, като водеше и съюзници скити и опустоши в разстояние на доста дни градовете на Горна Тракия. Императорът, като узна за нахлуването, събра колкото можеше войска и пристигна бързо във Виза. Там се приготви за сражение. Михаил пък, като узна от съгледвачите си, че императорът се приготовлява във Виза (защото дотогава все още стоеше в ромейска земя и я опустошаваше) уплаши се, че не е в състояние да се брани, ако го нападне, и сметна, че трябва да го излъже... Императорът на сутринта заповяда войската да бъде в бойна готовност и да чака нападението на варварите. И сам приготви всичко необходимо за сражението. Изпрати няколко войници да огледат лагера на неприятелите. А около обед съгледвачите войници се върнаха заедно с шест пленени мизи. Разпитани, те казали, че техният цар предният ден се вдигнал с войската и заминал за страната си, а те, останали за грабеж, били пленени от войниците. Така Михаил надхитри императора. Немного дни след това и той нахлу в Мизия, опустоши и други места и завзе Ямбол при първо нападение. Той го опустоши и се върна в страната си. А Михаил на шестдесетия ден от нападението на императора и сам нахлу отново в ромейската държава. Той пристигна в земята на одрисите и завзе с предателство така нареченото градче Вукелон, понеже стражите го предали през нощта, и се разположи в него на лагер, без да извърши нищо лошо. А императорът, който беше в Димотика, като узна за нападението, пристигна бързо в Адрианопол. И там събираше войската, за да се сражава с мизите. И Михаил, като се бе разположил на лагер във Вукелон, се приготвяше, като викаше войски от страната си. Малко дни след това се разположи на лагер около Проватон, което градче бе наблизо, и го обсаждаше. Като се разположиха така на лагер едни срещу други, в продължение на тридесет дни те приготвяха необходимото за сражение. Когато всичко бе приготвено и трябваше да нападнат, императорът проводи пратеничество при Михаил и каза, че той е забравил и клетвите, и договора, които са сключили при срещата си в Черномиан, и затова пръв бил нахлул в ромейската земя и бил започнал войната, а той помнел споразумението и държал на договора. Но онеправдан и коварно нападан, той се бранел и бил въвлечен във войната против волята си. Не трябвало да се нападат едни други, а заедно да нападат неверниците варвари в името божие, защото, първо, двете войски били от една и съща вяра и, второ, понеже сам той бил съпруг на сестра му и не би желал да го има за неприятел, а за приятел, ако, разбира се, върнел градчето, което бил взел с предателство. Ако ли не го върнел, той, поставяйки на знамето кръста, който по-рано му бил изпратил, щял да се отправи срещу него. И Михаил също чрез пратеници съобщил на императора, че по същия начин той и неговата сестра са деца на баща си. Прочее редно било, като имал сам цялата бащина власт, и сестра му на законно основание да получела известна част от бащиното наследство. Императорът каза, че той желаел това много и му дал като на сънаследник на бащиното наследство не само градчето Вукелон, но и други градове... Михаил, който се бе разположил и сам на лагер наблизо, веднага отговорил и казал, че не подобавало нему, който е император, да бъде под властта на друг император, но ако желаел да получи градчето Вукелон, вместо него да дадел многонаселения и голям град на Черно море Созопол. Тогава императорът не отговори нищо, но нареди пратениците да починат в лагера. На следния ден на разсъмване заповяда цялата войска да се въоръжи... А пратениците колкото могло по-бързо пристигнали при своя владетел и съобщили думите на императора и че войската, която е толкова голяма и така въоръжена, била вече на поход срещу тях. А Михаил, който преди това не смятал да влиза в сражение с ромеите, като ги видял да се насочват към сражение, а и като научил за множеството и колко голямо било въоръжението, реши, че не трябва да се излага на явна опасност в неприятелска страна. И той проводи отново пратениците по най-бърз начин при императора и извести, че щял да предаде градчето Вукелон и щял да живее занапред в мир, и помоли императора да върне войската в лагера си. Императорът, като видя, че връщането им ще бъде почетно и че победата е безкръвна, радостно се върна в лагера... И поради това императорът реши да се възползва от случая и да не се стреми към нищо прекалено. Защото предишните години, когато при управлението на стария император Андроник мизите извършваха много нападения срещу ромейската държава и понеже никой не им се противопостави, императорът с пратеничества и убедителни думи отстраняваше споровете с тях, [сега те] мислеха, че ромейските императори не биха могли да издържат дори погледа им като на непобедими... Все пак, когато бе сключен мирният договор, Михаил върна Вукелон на императора и на следния ден, срещайки се на коне, подновиха и приятелството и вече война не се води между ромеи и мизи, но занапред заживяха в мир. Когато решиха помежду си, че в бъдеще ще се срещат на това място, когато е нужно, единият се върна в Мизия, а императорът — в Цариград и войската бе разпусната по градовете.

 

Сключване на съюз между България и Византия

 

А императорът се върна във Византион. Когато беше там, царят на мизите Михаил му съобщи да се срещне с него, ако му е удобно, и да подновят договора и мира. Защото срещата преди това, която станала в Адрианопол, била кратка и тревожна, тъй като времето и положението пречели поради случилата се тогава война. И понеже на императора бе удобно, направиха срещата между Созопол и Анхиало в така наречената Кримни и сключиха здрав мир и вечен съюз и като се разделиха, върнаха се в родината си...

 

Битката при Велбъжд (1330 г.) и нейните последици

 

Из „История“ на Йоан Кантакузин

Превод на Л. Йончев от Cantacuzenus, цит. съч., 1, с. 427 — 431.

 

Немного дни след това от Запад бе съобщено на императора, че войска на трибалите [сърбите] се готвела да нападне Ахрида, град на запад, разположен до планината Пиериа. И след малко трибалите опустошиха местата около него и като се разположиха край града, започнаха да го обсаждат. И императорът бързо дойде на помощ. Трибалите, като научиха за това, изоставиха обсадата и се върнаха в родината си. И императорът пристигна в Ахрида и се погрижи за града колкото можа и завладя веднага някои от разположените около него крепости, подчинени на трибалите. Той се погрижи за другите западни градове и веднага се върна в Димотика. А Михаил, царят на мизите, настроен враждебно срещу краля, архонта на трибалите, поради някакви недоразумения, се подготвяше да воюва срещу него. Когато разбра, че императорът е също негов враг, проводи пратеничество при него и го помоли да нападне краля, за да бъде сразен лесно от двамата. А тъй като и императорът реши, че е време да накаже трибалите, които обидиха ромеите, предложи на Михаил войска. Той добави, че и да не го вика, той сам смята с войска да нападне трибалите, понеже твърде много е оскърбен от тях. Императорът събра войска и като си набави всичко, от което се нуждаеше, през Пелагония нахлу в земите на трибалите и опустоши известна част от нея. Веднага завзе някаква крепост, наречена Вудзунис, а Деврица, Дуврунис и Каваларион и Сидерокастро, също крепости, си ги подчини доброволно. А и Михаил през Пеония с цялата си войска потегли срещу трибалите, разположи се на лагер в място, наричано от местните жители Велмаздис. Той пренебрегна неприятелите, тъй като те нямало да се осмелят да го нападнат. Архонтът на трибалите крал Стефан [Дечански], когато се видял обграден и от двете страни с неприятелски огън, реши, че не е в състояние да се противопостави на двамата царе, ако раздели войската си. Той предпочете да се срази с царя на мизите и като пристигна, разположи се с цялата си войска на лагер до него в удобно място,  с тесен и мъчнодостъпен проход. Там постави пехота да го охранява така, че никой да не може да го нападне през него.  Те водили преговори помежду си и като не могли да се разберат, решили, че трябва да воюват. Съгласили се да сключат примирие за един ден, за да се сражават на следния ден. Тъй като вече не достигала храна в лагера на мизите, царят Михаил решил, че трябва да изпрати отбрана войска за храна в деня на примирието. И по-голямата част от войската се пръснала по околните места за грабеж. А кралят, като видял пръснатата войска на мизите и като счел, че моментът е удобен да се нахвърли върху Михаил, който бе надхитрен от него, с най-голяма бързина взел въоръжената войска и като довел и триста тежковъоръжени алемани, пренебрегнал договора и потеглил срещу мизите. Като видял идващата войска на трибалите, Михаил разбрал, че е излъган, но и сам с възможна  бързина въоръжил войската и я извел за сражение. И преди да се подредят, трибалите нападнали, обърнали мизите в бягство и ги победили напълно. Едни от тях избили в сражението, а колкото хванали живи, взели им оръжието и ги освободили.  Защото не бе редно да се поробват помежду си, тъй като бяха едноплеменни. Михаил, ранен смъртно, бил хванат още жив и отведен в лагера на неприятелите. И като живял малко, умрял. Трибалите разграбили лагера на мизите. А когато пръснатата за продоволствие войска узнала за поражението на своя цар, едни от тях, заловени на различни места, били избити, а по-голямата част от тях намерила спасение в бягство.

Battle of Velbud detail from Visoki DeaniА кралят след победата не се отправи срещу ромейския император, който също нападаше и обсаждаше градовете в граничните земи между неговата и ромейската държава, но остана разположен на лагер надалеч. Неясно беше дали да събере повече войска, понеже наличната изглеждаше, че е неравностойна на ромейската, или да намисли нещо друго. След малко бе съобщено на императора, че знатните у мизите, след като умрял техният цар Михаил — било желаейки да спечелят крал Стефан, било пък че кроели нещо друго, изгонили сестрата на императора заедно с децата, а на сестрата на Стефан, която преди това бе съпруга на Михаил, и на децата ѝ предали  и дворците, и властта над българите. Императорът събра съвета на знатните и се съветваше какво трябва да прави. И реши,  че трябва да напуснат тамошните места, понеже нямало да спечелят почти нищо за себе си, тъй като кралят вече се освободил от войната с мизите и би могъл лесно да се защищава  срещу тях, като опустошават страната му, и да се отправят бързо срещу Мизия, понеже надеждите там бяха големи. Повод за война имало немалък: лишаването от власт на сестрата на императора, която имала по-голямо право да управлява, понеже сестрата на краля била изгонена още докато бил жив Михаил. А императорът, след като реши да се върне, постави стражи в градовете, които неотдавна му се бяха подчинили доброволно, прояви внимание към останалите погранични градове..., взе цялата останала войска и се върна в Адрианопол. Немного дни след това събра и останалата ромейска войска, колкото имаше, и нахлу в Мизия. И освен това, като опустоши извънредно много страната и си подчини доброволно намиращите се под властта на мизите градове Анхиало и Месемврия и Аетон, Ктения и Росокастро и Диампол, върна се в Цариград.

 

Из сръбските летописи

Превод на П. Петров от Љ. Cтojановић, Стари српски родослови и летописи, с. 199.

 

След това излезе скитският владетел, наречен Михаил, цар български, с голяма сила, т. е. татари, бесараби и други околни народи, искайки да го отстрани от отечеството му. Но този блажен [Стефан Дечански] се устреми срещу него и го уби в лето 6838[= 1330] на Велбъжд.