izvori

 

 

Походът на граф Амедей VI Савойски срещу българското черноморие през 1366 — 1367 г.

 

Из „Савойска хроника"

 

Хрониката е съставена от Йохан Сервион през 1464 — 1465 г. според една стара редакция от 1417 — 1420 г. Въпреки своя белетристичен характер и множеството грешки тя е ценен извор за похода на граф Амедей VI Савойски против България през 1366 — 1367 г. Превод на В. Гюзелев от Monumenta historiae patriae — scriprores, I, Aug. Taurinorum, 1840, col. 299 — 318.

 

Публикувано по: П. Петров, В. Гюзелев, Христоматия по история на България, т. II

 

Как графът воюва пo море c императора на България, който държеше в затвора гръцкия император

 

Conde verde SaboyaГрафът на Савоя се зарадва много, когато неговите хора, които се бяха загубили по море, пристигнаха при него в Тенедос и той попита патриарха на Константинопол и неговите рицари какво да прави и те го посъветваха да навлезе в земите на българския император и да воюва неумолимо с него, докато той освободи от затвора императора на Гърция. Графът се съгласи с това и те се качиха на галерите си и тръгнаха към България в един град, наречен Ахтопол, които обсадиха със стълби. И за да не разберат жителите за тяхното идване, те приключиха доста лесно с Ахтопол, където сложиха стълби, и следвайки река Марм, отидоха пред Созопол, където влязоха със сила. Тръгвайки от Созопол, те влязоха в пристанището Скафида, където се намираха доста турски кораби, които, след като се сражаваха, те превзеха и потопиха. И тъй като това пристанище беше хубаво и сигурно, графът прекара в него няколко дни, докато със сила завладя пристанището и града на Скафида; оттам графът и войниците му отидоха пред крепостта Анхиало, за да се сражават, и обсаждайки я, така уплашиха хората от крепостта, че те се предадоха на графа на Савоя, за да спасят живота си.

 

Как графът чрез затворниците, които беше взел, съобщи на императора на България, че ще му обяви война, ако не му върне неговия братовчед, гръцкия император

 

Когато графът се върна в пристанището при своите галери, затворниците, заловени в градовете Ахтопол, Созопол, Скафида и Анхиало, накараха да му кажат, че са учудени от това, че той завземаше и разрушаваше земите на българския император, техния господар, който никога нищо лошо не му беше направил; на което той отговори, че вършеше всичко това, защото българският император беше заловил неговия първи братовчед, императора на Цариград, и че той никога нямаше да престане да воюва срещу българите, докато император Алексий не бъде пуснат на свобода; тогава затворниците помолиха графа на Савоя да пусне няколко от тях, като задържи останалите за заложници, да отидат при българския император, за да поискат освобождаването на гръцкия император. Графът прие тяхната молба и остави да заминат шест от най-разумните, които обещаха да се върнат при него, донасяйки намеренията на своя господар.

 

Как графът и неговите барони превзеха с пристъп град Месемврия, който българският император владееше

 

Графът на Савоя тръгна от пристанището на Скафида и пристигна пред град Месемврия, принадлежащ на българския император, и там той и неговите барони и хората му, които участваха в превземането на Галиполи, слязоха на сушата, после обсадиха Месемврия от всички страни, така че оттам никой не можеше да влезе и излезе, и толкова дълго седя там графът, че има достатъчно време да приготви цялата необходима за превземането на града артилерия. След като бе направена подготовката на артилерията и на разпорежданията за нападението, графът поиска да бъдат направени три части от неговите хора, които да поддържат атаката: в първата бяха господарите на Басе и Еспаре, които поискаха с тях да бъдат Гийом дьо Грансон и месир Жан дьо Гроле; във втората беше графът и с него беше господарят на Женева и господарите на Утрие и на Клермон, тези на Савоя, на Бургундия и Дофине; и в третата част по море беше господарят на Метелия с генуезките галери, на които имаше много храбри хора от различни страни, които всички искаха да се сдобият с чест и слава. Изпълнили разпореждането, хората от трите части започнаха да нападат Месемврия по суша и по море и толкова напреднаха, че от първия път достигнаха стените. Там храбрите рицари опитаха да се изкачат горе, добрите оръженосци и войници опитаха да се покачат, минират, продупчат и разрушат стената, за да се сражават и влязат вътре, а генуезките стрелци и другите стреляха с топовете от галерите си вътре в града. Българите се сражаваха и защищаваха добре, но градът им беше завзет и ограбен и жителите му изклани, защото бяха убили много от нападащите християни и защото имаше много рицари и оръженосци ранени. Графът остана там няколко дни, за да им даде помощ и да ги лекува, но след тяхното оздравяване не искаше да губи време и затова помоли хората на императора на Цариград, които бяха дошли с него на няколко галери: „Аз спечелих с божия помощ и тази на моите барони този град Месемврия и крепостите Анхиало, Скафида, Созопол и Ахтопол, които владееше императорът на България, и съм съгласен да ви ги върна в името на императора, нашия господар, затова ви давам да ги охранявате, защото аз ще воювам срещу тези, които са неверни като българите, докато император Алексий, мой братовчед и господар, не бъде вън от затвора."

 

Как графът обсади град Варна и как дванадесет граждани отидоха при българския император, техния господар, да получат освобождаването на гръцкия император

 

След като остави хората на гръцкия император да охраняват крепостите, графът на Савоя се качи на своите галери и пристигна в България в пристанището на един град, наречен Варна, много силен, добре укрепен и добре пазен, и слезе там, обсаждайки го целия. На другия ден графът го огледа със старците, за да види дали могат да го превземат с пристъп, но те след огледа отговориха, че няма да могат, но предложиха да останат там няколко дни, за да видят дали жителите на града щяха някога да поискат да се предадат, и ако те не се предадяха,  бързо да отидат другаде. Това бе прието и графът заповяда на месир Жан от Виена и на месир Гийом дьо Грансон да преговарят с хората от Варна, които така добре извършиха това, че тези от града доказаха, че не искат да огорчат графа, дадоха им продукти и други необходими неща и изпратиха дванадесет от своите граждани при техния господар, българския император, за да се сдобият с освобождаването на гръцкия император от затвора; и императорът обеща да не им нанася щети до завръщането на техните пратеници. След като тези неща бяха обещани, дванадесетте граждани отидоха при своя император и графът остана в своя лагер.

 764px Military campaign of Amadeus VI against Bulgaria 1366 67

 

Как крепостта Емона бе предадена на графа

 

След като графът прекара няколко дни пред град Варна, тръгнаха оттам много рицари, оръженосци, стрелци и свещеници и отидоха пеша пред една крепост наречена Емона, носейки стълби и чукове, за да я нападнат.И когато изправяха стълбите, тези от крепостта помолиха да не им сторят зло и че те биха се предали на графа, ако им пощади живота. След като чуха тези думи, те се оттеглиха от настъплението и дойдоха при вратата, която им бе отворена, обхождайки крепостта, която беше достойна за добрите хора на града, на които графът назначи за кастелан месир Антуан дьо Шампан, наречен незаконния син на Савоя.

 

Как крепостта Колокастро (Козяк) бе взета със сила и населението нарязано на парчета

 

Няколко други младежи, които не участваха в завземането на Емона, поради което бяха недоволни, предложиха да завземат една друга близка крепост и се качиха на една галера, носейки стълби и въжета, за да обсадят през нощта крепостта Колокастро; и когато мина полунощ, те тайно поставиха стълбата и петнадесет войници се качиха на стените, без да бъдат забелязани, и когато се качваше шестнадесетият, един от стражите на крепостта чу шума на оръжията при поставянето на стълбите и започна да вика така силно, че другите стражи се събудиха и всички до един удариха петте рицари и десетте оръженосци, които вече бяха влезли вътре така жестоко, че ги убиха и нарязаха на парчета и откачиха стълбите. Когато другите благородници почувстваха, че другарите им са мъртви и че те не съумяха да помогнат на своите, бяха така разгневени и засрамени, че не смееха, когато се завърнаха, да се покажат на господаря си. Но графът ги извика и им каза: „Приятели, казват, че в битката и в любовта за една радост се плащат сто мъки. Не тъжете, защото с божията помощ ще отмъстя за вашите другари, които са мъртви." Тогава графът накара една група от своите хора да се приготви и с тях тръгна да превземе Колокастро, така че я завзе с пристъп и наряза на парчета жителите й, за да си отмъсти за смъртта на петте рицари и десетте оръженосци, които те бяха убили. След като крепостта бе завзета, графът на Савоя поиска да остави крепостите Емона и Колокастро на хората на гръцкия император, за да ги охраняват. Но те бяха толкова малко, че не искаха да се натоварят и с двете, а само с крепостта Колокастро, затова графът остави за кастелан в Емона месира Антуан дьо Шампан, незаконен син на Савоя, докато той отиде в Цариград и го представи на хората на императора.

 

Как графът освободи своя братовчед, императора на Гърция, от ръцете на българския император

 

Пратениците на град Варна пристигнаха в град Одрин при своя господар, българския император, и му разказаха как графът на Савоя, един могъщ принц, беше дошъл от Франция, за да воюва с него, и вече беше завладял и разрушил неговите градове и крепости, разположени край морето около границите с Гърция, и продължаваше да обсажда град Варна, защото той беше затворил императора на Цариград. И така те го молеха да го остави да си отиде свободно и те щяха да успеят да накарат графа на Савоя да напусне неговата страна; и същото му повториха шестте затворници, които графът беше пуснал от Анхиало, и толкова много му говориха, че императорът на България се съгласи да освободи императора на Цариград, но при условие, че графът на Савоя няма да воюва с него при Варна. Върнаха се дванадесетте пратеници на този град и шестте затворници от Анхиало, разказвайки на графа това, което бяха направили, за да може императорът да се върне в своята страна; от което графът беше много доволен и за да изпълни нещата, за които бяха преговаряли, изпрати патриарха на Цариград при български император с писмо и графът обещаваше, че щом като император Алексий, неговият братовчед, бъде в Цариград на свобода, той ще вдигне обсадата от Варна и повече няма да действа срещу българите и ще се завърне. Когато българският император и бароните му видяха писмото, те бяха по-уверени, отколкото преди и веднага накараха да доведат гръцкия император и, като го предадоха на патриарха, дадоха му конници и те го придружиха до Цариград.

 

Как графът напусна България и отиде по море до Цариград и колко весело бе посрещнат от императора

 

След като графът на Савоя се убеди, че императорът на Гърция, неговият братовчед, е на свобода, той вдигна обсадата от Варна и качвайки се на галерите си, напусна България и се отправи към Цариград. Когато император Алексий и гръцките барони разбраха за идването на графа, императорът, за да посрещне по-величествено и с по-голяма почит графа, накара да съберат свещениците, колежите и религиозните ордени, благородниците, буржоата, търговците, народа, жените, и децата и отидоха на брега на морето, за да посрещнат графа, викайки да живее графът на Савоя, който освободи Гърция от турците и императора, нашия господар, от ръцете на българския император; и го посрещнаха с такава голяма радост, че едва може да се разкаже.