izvori

 

 

Евлия Челеби в Габрово

 

Сведение за преминаването на Евлия Челеби с военен отряд от 536 души през Шипченския проход през 1662 г.

Евлия Челеби. Пътепис, 50-53.

Публикувано по:  Цв. Георгиева, Д. Цанев, Христоматия по история на България, т. III

 

Evlija celebijaОколо пладне, когато слизахме по средата на склона на тази планина, на едно тясно диво каменисто място за хайдушки засади, бяхме свити от две страни от неприятели. В тази тясна клисура хвърлихме няколко куршумени залпа, те към нас и ние към тях, и като се сблъскахме лице с лице, започна сражение. Понеже мястото беше такова, че не можеше да се действа с коне и не можеше да се използва оръжието, всички ние се спешихме и се вплетохме в една борба, която не може да се опише. Неприятелите бяха извънредно много. Ние веднъж бяхме разбити и в безредие избягахме в горите, обаче не отидохме далече. Неприятелите не ни преследваха, а си казаха: „Най-напред да заловим конете" - и се захванаха с тях. Конете дойдоха право към нас и пресрещайки ги незабелязано, както си вървят, много от нашите бойци успяха да си хванат конете и заминаха. Неприятелите докараха другите ни коне и багажите в планината и пред очите ни започнаха да си разделят имуществото ни.

По едно време ние дойдохме на себе си и си казахме един на друг: „Брех, газии [храбреци]! Конят отиде, имуществото отиде - какво остава да правиме!" Излязохме на един висок връх над неприятелите и всички задружно отведнъж открихме огън. Те набързо побягнаха надолу или всички станаха плячка на ножа. Ние не само спасихме цялата си стока и имане, не само отървахме главите си, но и взехме около 70 глави. И още докато бяхме там набихме на кол главатаря на хайдутите и още шест души, а задържахме с нас си 40 души пленници. Взехме от тях и от труповете дрехите, девет кобили и четири магарета, натоварени с вино и сухар. В една от торбите на едното магаре намерихме две кесии с грошове. Изглежда, че сутринта те са ограбили някой керван в подножието на планината и са дошли тук, за да разделят това, което са взели, а когато са ни видели, са си казали, че им се отдава нов случай за плячка и ни нападнаха. От нас паднаха с мъченическа смърт 4 души, бяха убити 4 коня, а 19 наши храбреци бяха ранени.

С толкова плячка и с около 40 пленници слизахме по нанадолнището, когато около 80 души юнаци бешалии [конници], прилепнали до ушите на конете, се врязаха между нас и завикаха: „Я ги гледай тези разбойници. Вие значи нападате селата, вие разсипвате овчарите, които пасат овцете си по летните пасища. Тези вързаните са държавни овчари. Пускайте ги, тук е хасът на великия везир Габрово." Те се залепиха за вързаните уж овчари и започнаха да налагат със сопи и бастуни много от газиите, та дори нараниха главата на един момък на име Керим.

Аз, смиреният, останах удивен и колкото и да бях любезен с тях, те продължиха да се размесват с нас. Взеха от ръцете ни няколко хайдути. Когато излязохме от гората и дойдохме до едно място, където конете могат да играят, ние викнахме от едно гърло „Аллах, аллах" и се втурнахме срещу тях. Те побягнаха като вятър, ние се спуснахме по нанадолния склон като победители и герои.

Дойдохме в селото Габрово, хас на великия везир, на брега на Янтра. Прекарахме с конете си в едни ливади в устието на прохода. Веднага агата на хаса заедно с неверниците от селото дойдоха срещу нас и се оказахме въвлечени в една битка с 530 души конници. Аз, смиреният, казах: „Гледай, хей ага! Ако ти си ага на великия везир, аз пък съм ходжата на Ибрахим кехая Евлия Челеби. Сега щом отидем при походната армия, ще подадем жалба срещу теб до Ибрахим кехая и Кьопрюлюоглу. Какво е това, което ти правиш? С уловки ли искаш да вземеш хайдутите от ръцете ни? Е, добре, ние избихме и онези 40 души. В планината паднаха за вярата толкова наши хора и тук имаме толкова ранени хора! Седем часа водихме сражение, а ти не ни дойде на помощ - нека отминем това! Но сега вдигаш шумотевица и искаш да ни отнемеш плячката. Прилича ли такава работа на един правоверен?" След като дълго време спорихме, намиращите се в свитата му съдебен наместник, имами и другите сведущи лица се намесиха и ни помириха.

В последна сметка ни дадоха пътната храна, а от продадените от нас пушки и брадви на неверниците ние получихме два-три пъти цената ѝ, така че на всеки храбрец се паднаха от тях по 60 гроша. След като превързахме нашите ранени, спокойни и облекчени, ние дойдохме при конете си...

Село Габрово е бунтовническо, не е за отсядане в него на 5-10 души. Даже докато ние бяхме там, в къщата на някои имаше стенания и плачове, някои лежаха, правейки се на болни. Всъщност ридаели роднините на хайдутите, загинали в боя с нас в планината, а лежащите като болни в много къщи били онези, които се върнали ранени. С една дума, тези селяни вършат разбойничество в Шипченската планина, не настаняват в селото си дори 150-200 конници, а онези, които се настанят там насила, не се изпращат със здраве. Които си имат свой разум, да не ходят из тези планини, защото и зиме, и лете има много разбойници. Те казват: „Хас е на великия везир" и дори кадия да отиде, не може да ги овладее. За оня, който пътува от Цариград за Белград или за места отвъд София, ако върви през тази размирна Шипченска планина, пътят му е с десет прехода по-кратък и по-изгоден, но е страшен и пълен с опасности път.

Оттук на разсъмване всички оседлахме конете си, натоварихме си багажите и взетите от неприятелите тъпан, знамена с кръстове и украсените с техни глави прътове. И още не бяхме казали: „Да тръгваме за град Ловеч", внезапно дойде споменатият ага на Габрово с многобройна като насекоми свита. „Къде носите тези глави, знамена и тъпана", рече той, нападайки ни. Тогава целият наш отряд от военни хора с пламнали души се струпа върху главата на този господинчо — агата на хаса, удряйки с брадви и кирки него и свитата му. Теглихме му един бой, какъвто не може да се опише. Прочее, през претеглената в това село нощ всички мошеници бяха се впили в нас и дори до сутринта ни оставиха без дом, но, слава богу, ние им отмъстихме.