izvori

 

 

Мюсюлмани и християни против османската власт

 

Публикувано по: Непокорни поданици на султана, Документален сборник, съставител: Петър Петров, С., 1995

 

Мюсюлмани, ятаци на хайдути1505065 1479612435598644 1002561060 n

1

Документ от цариградските архиви. - Матковски, Ал. Отпорот, кн. 3, с. 154.

[През януари 1565 г. се нарежда спахията Велед, който бил хайдутски ятак, да се арестува и окован да се отведе в Цариград.]

2
Документ от цариградските архиви. - Пак там, с. 154.

[Документът от 17 януари 1580 г. разказва, че Дурмиш бил ятак на бунтовниците и повечето свидетели потвърдили, че неговата къща била яташко място.]

3

Протокол на битолския кадия. - Пак там, с. 154.

[През 1639 - 1640 г. хайдутинът Трайко бил заловен при своя ятак Чакърджи Улчин.]

4

Протокол на битолския кадия. - Пак там, с. 154.

[През 1647 - 1649 г. Ризван бил наклеветен, че е хайдутски ятак и няколко мюсюлмани гарантирали прeд съда за него.]

 

Смесена хайдушка дружина от мюсюлмани и християни в Самоковско

Документ от цариградските архиви. - Матковски, Ал. Отпорот, кн. 3, с. 181.

[На 24 април 1566 г. бил издаден ферман, упътен до кадията на Самоков. В него се говори, че една хайдушка дружина, в чиито състав влизали турци, цигани и славяни и този Ибрахим, хамамджията Хасан, селският свещеник Гордан със синовете си и други неверници, циганинът Мехмед с повече други цигани, нападнали кервана на търговеца Ахмед, когото убили и ограбили. Тази дружина била заловена и затворена, но вратата на затвора била разбита и злосторниците избягали. Във фермана се нарежда избягалите пак да бъдат заловени.]

 

Мюсюлмани и християни се оплакват от еничарин

Документ от цариградските архиви. - Матковски, Ал. Отпорот, КН.1, с. 239.

[На 27 март 1572 г. било издадено нареждане, изпратено до кадиите на Тиквеш и Енидже Вардар. От това нареждане научаваме, че християнското и мюсюлманското население се оплаквало до румелийския валия против еничарина Баязид, който вършел разни золуми и нечестни дела. Населението в своята жалба добавяло, че и някои лица от властта поддържали този еничарин. Румелийският валия наредил кадията лично да проучи случая, да се накаже золумджията, да се предупредят тези, които са го поддържали и да се обезщетят тези, на които е нанесъл щета.]

 

Мюсюлмани и християни нападат хазната в Дебърско

Документ от цариградските архиви. - Матковски, Ал. Отпорот, кн. 3, с. 239.

[През ноември 1575 г. неверниците Нико, Никола и Стоян се сдружили с някои мюсюлмани и нападнали придружаващите, които транспортирали 18 000 акчета от данъка „кюрекчи" [откуп за гребци], които бил събрал кадията Пири от Дебърската каза.]

 

Съвместни действия на мюсюлмани и християни в Дебърско и Охридско

1

Документ от цариградските архиви. - Матковски, Ал. Отпорот, кн. 3, с. 183.

[От един ферман, издаден на 9 юни 1587 г. научаваме, че някой си Мехмед станал баш харамия в Дебърско, че насъбрал около себе си доста лица - мюсюлмани, и че „към него се присъединили и безброй немюсюлмански харамии и заедно нападали по-имотните мюсюлмански и немюсюлмански жители на този край".]

2
Документ от цариградските архиви. - Пак там.

[В един ферман от 2 август 1585 г., изпратен до санджакбея на Охрид, се нарежда „да се положат особени усилия за ликвидирането на мюсюлманските жители, които се съединили с немюсюлманските злосторници".]

 

Смесена хайдушка дружина от мюсюлмани и християни в Кичевско

Документ от цариградските архиви. - Матковски, Ал. Отпорот, кн. 3, 237-238.

[В 1590 г. една многобройна хайдутска дружина, съставена от християни и мюсюлмани, начело с Първан войвода от с. Мало Върбяни, Реканско, нападнала къщата на кадията в Кичево, където се пазели парите, събрани от авариза. В тази хайдутска дружина били хайдутите Киро, Стойко, Кофе, Гьоре, Сане, Никола, Стефино, Гюро, Тане, Кайо, Петре, Тихо, Мемо, Абдула, Мехмед, Али, Мустафа и други от кичевските села. Като нападнали къщата на кадията, те убили неговите пазачи и заграбили парите, събрани от данъка авариз.]

 

Бунтовници мюсюлмани и християни в Дебърско

Документ от цариградските архиви. - Матковски, Ал. Отпорот, кн. 3, с. 183.

[В един ферман, изпратен през 1592 г. до кадията на Дебър, се говори, че „безброй мюсюлмани и християни били активни бунтовници и познати злосторници".]

 

Мюсюлманин убива спахия по искане на християните

Документ от цариградските архиви. - Матковски, Ал. Отпорот, кн. 3, 241-242.

[През 1605 г. бил убит Ибрахим, спахия на с. Аджелар, Скопско. Убийството извършил познатият хайдутин от този край, лицето Чалък Мустафа, и то по искане на селяните от спахилъка.]

 

Мюсюлмани и християни се оплакват от незаконно събирани глоби

Из султански ферман от 15 дек. 1607 г. до кадията на Битоля, Лерин и Остров. Сиджил № 1 на битолския кадия, л. 20 6.1. - Турски документи за исторjата. T. 1, с. 17.

Съобщено е, че войводите и яве харачите без причина и повод тревожат и додяват на мюсюлманите и християните, настанени в постройките в Битоля, които са притежание на почитания везир, славния съветник, уредник на света и организатор на ислямския ред, на моя везир Ахмед паша, нека възвишеният бог му продължи славата, който е главен дефтердар на царската каса с чин везир, а сега е поставен за събиране на приходите, за реорганизиране на администрацията, за подобряване положението в страната и отстраняване на золумите в Румелия. Макар че нищо не е законно потвърдено и доказано против тях, тези вършели насилие и нападение върху тях, вземайки пари от споменатите под форма на глоба и яве харач, въпреки че не били постоянни жители.

 

Мюсюлмани и християни нападат имението на спахия

Документ от цариградските архиви. - Матковски, Ал. Отпорот, кн. 3, с. 340.

[От един документ, написан на 11 ноември 1613 г., научаваме, че хайдутите Андре Гога, Йосиф Гога, Йоце Гога, Коджа Андрея, Джоджа Нико, Коджа Мето и други се сдружили с тимариота Шах, неговия брат Ахмед и сина му Али и заедно нападнали чифлика на Пири, с когото Шах бил в неприятелски отношения. Запалили чифлика му заедно със стоте товара жито и му нанесли щета за повече от 50 - 60 000 акчета.]

 

Местни османски първенци в подкрепа на хайдути

Документ от цариградските архиви. - Матковски, Ал. Отпорот, кн. 3, с. 200.

[От един ферман от 11 ноември 1613 г. узнаваме, че дори и някои спахии, еничари, чауши, заими и тимариоти, по свои лични причини, заставали в защита на някои хайдути. Това били предимно тяхна рая и затова не позволявали да ги наказват, за да не ги загубят като работна ръка.]

 

Мюсюлмани и християни се оплакват от насилията на еничарин

Документ от цариградските архиви. - Матковски, Ал. Отпорот, кн. 1, с. 242.

[Мюсюлманиге и християните от Охридско и Старовско се оплакали през 1622 г. против еничарина Кадри Алия и неговите двама сина, които вършели разни зулуми, пък и убийства с грабеж. Било наредено тези насилници да се затворят.]

 

Мюсюлмани свидетелстват в полза на християнин против мюсюлманин

Протокол от 3-9 март 1623 г. на битолския кадия. Сиджил № 2, л. 19 б-V. - Турски документи историjата. T. 1, 125-126.

Неверникът Аврам от с. Егри [Битолско] пред съда в присъствието на Влах Хасан бег рече: „Аз имам законна тъжба до съда. Идвайки, той ми удари плесница и ритник на вратата на съда и ми нанесе голяма повреда."

При разпита той [Влах Хасан бег] отрече. Но Осман бег и Али бег казаха: „Ние сме свидетели, че му удари плесници и ритници пред нас, както е изложено."

Също така цялото население от селото се оплака от неправдата, заявявайки: „Заради споменатия ние всички ще напуснем нашето местожителство."

 

Мюсюлмани и християни се оплакват от насилията на спахия

Документ от цариградските архиви. - Матковски, Ал. Отпорот, КН.1, с. 242.

[През 1623 г. жителите от околиите на Старова и Охрид се оплаквали против спахията Хюсеин, който им причинявал разни зулуми, ограбвал техните ниви, лозя и градини и то както на християните, така и на мюсюлманите, и затова много от тези жители от неговите зулуми бягали от своите села и отивали по разни места.]

 

Спахия защитава селяните от събирачите на данъци

Протокол на битолския кадия. Сиджил № 3, л. 23. - Mатκοвсκи, Ал. Отпорот, кн. 1, с. 149.

[През средата на януари 1634 г., когато касапите и откупвачите на овци по ниски цени дошли в с. Ношпал, цялото население на селото с разни оръдия нападнали дошлите касапи и откупчиците. Когато нападащите били повикани пред съда, те не се явили. Интересно е да се отбележи, че селският спахия Мустафа бил на страната на селяните и той казал на откупвачите: „Ако още веднъж дойдете в моето село, ще ви отрежа носовете и ушите".]

 

Мюсюлмани и християни в Битоля гарантират един за друг

Протокол на битолския кадия между 8 юли 1633 и 24 юни 1634 г. Сиджил № 3, л. 129 a II. - Турски документи за историjата. Т. 2, с. 9.

Свещари и сапунджии, неверници, гарантират един за друг.

Неверниците Димо и Павле са гаранти един за друг; Хаджи Рамазан е гарант за неверника Йове; Мустафа и неверникът Стамо са гаранти един за друг; Хюсеин бег е гарант за неверника Томо.

 

Мюсюлманин оглавява смесена хайдушка дружина

Документ от цариградските архиви. - Матковски, Ал. Отпорот, кн. 3, с. 246.

[През 1637 г. хайдутите от една мюсюлманско-християнска дружина начело с Шемскиоглу Омер, попа „Шейтан", сина на свещеника от с. Търница, Вълкашин и много други нападнали кетхудата на Скадарския санджакбей Мехмед, който се движел с много придружители, започнали жестока битка и в нея убили Осман, роднина на кетхудата, и ранили 10 лица от неговата въоръжена свита.]

 

Спахия освобождава раята си от затвора

Сиджил № 6 на битолския кадия. Оплакване между 4 и 13 ян. 1640 г. - Турски документи за историjата. Т. 4, с. 4.

Пайраз заде Ахмед, спахия, и Хюсеин, прангаджия, жители на гр. Битоля, дойдоха в шериатския съд и доведоха лицето Кулоглу Хасан от споменатия град, който е спахия на Нижеполе, и в негово присъствие повдигнаха тъжба против него:

„Споменатият излезе пред нас с няколко разбойници, извади сабята и искаше да ни убие. Не само че ни разби портите, но ни нападна и, за да освободи раята от споменатото село Нижеполе, която е затворена законно по искане на заемодателя, мене ме удари, разкъса синджирите и счупи бравите, и извърши голямо насилие. С това, че освободи насила своята рая, той наруши честития закон и се установи неговото самоволие и непослушност. Отсега нататък ние въобще не можем да затваряме длъжниците поради увеличаването на тяхната съпротива и самоволие, тъй като, когато са повикани пред съда, те не идват докато не дойде черибашията."

Когато, след разпитването и отричането, се поиска доказателство, пазарбашията Мехмед и друг Мехмед бей се явиха в съда и казаха: „Наистина споменатият спахия Хасан дойде и нападна затвора. В наше присъствие освободи насила раята на Нижеполе, разкъса синджирите и счупи бравите. Изложеното насилие и угнетяване видяхме с очите си и свидетелстваме за този случай така."

 

Мюсюлмани и християни нападат чифлици в Битолско

Протокол на битолския кадия. Сиджил № 3, л. 36 - Mатκοвсκи, Ал. Отпорот, кн. 3, с. 217.

[Група хайдути мюсюлмани, сдружени с християните, жители на с. Чикрикчи, Битолско, през февруари 1640 г. нападнали няколко мюсюлмански чифлици, които се намирали в същото село, и ги ограбили.]

 

Християнин упълномощава мюсюлманин да получи дълга му от друг мюсюлманин

Сиджил № 8 на битолския кадия. Пълномощно, издадено между 1 и 10 юли 1640 г. - Турски документи за историjата. Т. 4, с. 20.

Хюсеин ходжа дължи 600 акчета на зиммията Стойко, соколар, зимми от с. Дихово. Той законно упълномощава за тъжба и събиране [на дълга] присъстващия в съда Ахмед ефенди, писар. Този пък приема споменатото пълномощно и се задължава да извърши необходимата работа.

 

Мюсюлманин пречи да се събират данъци от християни

Сиджил № 8 на битолския кадия. Оплакване между 19 август и 17 септември 1640 г. - Турски документи за историjата. Т. 4, с. 22.

Лицето Сеид бей, човек на алайбея Хюсеин бей, който е назначен за събиране на джелепкешана в казата на гр. Битоля, доведе в съда лицето Курт бей, който има чифлик в с. Чаирли и в негово присъствие повдигна тъжба против него: „Когато сега, тази събота, отидохме в споменатото село да съберем парите за джелепа, жителите на селото не искаха да дадат парите за държавната хазна. Аз хванах един зимми между зиммите на споменатото село и исках да ви го доведа. Но споменатият Курт бей ме нападна на пътя и ме оплячкоса и ограби известна сума пари, а споменатият зимми ми го взе от ръцете и го освободиха. Искам споменатият да бъде разпитан за истинността на случая и да му се даде правото на онзи, на който му се следва."

Когато бе запитан, споменатият Курт бей отговори: „Наистина, когато споменатият Сеид хвана един мой слуга, аз им излязох на пътя и освободих моя слуга."