izvori

 

 

Карпошовото въстание. 1689 г.

 

Из историята на Силяхдар Фъндъклълъ Мехмед ага (1658 — 1725), участник в Австро-турската война от 1683 — 1699 г. Печата се до Д. Шопова. Карпошовото востание во светлоста на Силахдаровата история. Разгледи, т. I, № I, 1954, стр. 12 — 13.

 

Leopold I pismoКогато градецът Ниш премина в ръцете на неприятеля [австрийците], на мястото на укреплението, издигнато преди от сераскера Реджеб паша, беше създадена мощна землена твърдина, която със своите дълбоки и широки ями, зидове и безброй ровове стана здрава опора. Поставени бяха 20 топа, които бяха пленени от ислямската войска или пък се намираха в тяхната войска и бяха донесени от Белград, като бе приготвено достатъчно количество боеприпаси и храна. Начело на около 10 000 бойци германци, унгарци и гранична рая бе определен германският генерал Ветерани. Той бе обзет от илюзията, че ще превземе цяла Румелия, затова тайно изпрати апели до князете, свещениците и изтъкнатите личности във всички села, градове и казарми. Тези пък помислили по този повод: свършено е с османското царство, сега настъпи нашият момент. Вследствие на исканията, които бяха изпратени чак до Истанбул, най-напред се разбунтува раята от София и Пловдив и отказа да се подчинява. Тогава от всички села, паланки и градове дойдоха невернически първенци и свещеници в Ниш, където германците взеха със себе си старейшините, вдигнаха германски знамена с кръстове и тръгнаха пред тях.

Неверникът на име Карпош като скопски мартолос бе удостоен от владетеля с много добрини, но ги погази; още преди това той беше избягал и беше станал водач на повече от 3000 неверници, рая и военни дезертьори и тогава тръгна към Скопие. Серхатли Мехмед паша беше определен за отбрана на вилаета. На мястото, където се надявал да дойде неприятелят, той поставил 500 души милиция, пешаци и конници, които били записани срещу пари от гражданите. Когато Карпош обаче научил тази вест, преминал през брега, където не бил очакван, слязъл в долината и тръгнал към града...

Една чета неверници нападнали градеца Щип и всички тамошни хора. Тя изпотрепала мохамеданския народ, а тяхната покъщнина плячкосала и разграбила. Тогава още около 3000 разбунтувани арнаути слезли от Черна гора и завзели градеца Печ. Една част от гражданите (мохамедани) се спасили, а мнозина от тях били заробени и изпосечени със саби... Наистина черно нещастие, каквото от образуването на Османската империя мохамеданският народ не е виждал!

В събота, на осмия ден на месец шеввал [юли], тръгна от Крим честитият Селим Гирай, кримски хан, с 30 000 татарски войници и принцове, синове на брат му Бахт Гирай — Саадет Гирай, Гази Гирай и Токтаниш Гирай... Когато дошъл на границата с Влашко, чул за поражението при Баточино, а при пристигането си в Никопол — за поражението при Ниш и много се опечалил. Като плачел, в събота на втория ден от месец сафар [ноември] пристигнал в София, в царската армия. Всички първенци дочакали татарската войска и в парада дошли до палатката на сераскера, везира Махмуд паша. Ислямските войници били обзети от храброст, а имало и веселби.

Naredba za ubistvo na KarposНа един бряг близо до Кюстендил [везирът] намерил около стотина хайдути и посякъл всички със сабя. А когато преминал Кюстендил и дошла вест, че в градчето Крива паланка са се затворили голям брой германци, татарските войски се притекли и ги унищожили. След това стигнали до планината Егри дере и посекли със сабя германците, унгарците и хайдутите — разбойници, които се били укрили там. При слизането към Скопие чуха за мястото, където се намира хайдутинът Карпош, и отделиха много татари, които успяха да посекат около 200 невернически бунтовници, които бяха с него, като успяха да пленят безгранично много. Самият той, когато дойде вързан пред хана [Селим Гирай], бе набит безмилостно на кол. Също така беше заловен един свещеник от град Манастир, който се бе появил с претенции за цар и бе обесен.