Османско владичество

Кърджалийство. Из султанска заповед от 1796 г.

Посещения: 920

 

Публикувана по: Цв. Георгиева, Д. Цанев, Христоматия по история на България, т. III

 

Тия мръсници като някои паразити и влечуги са наводнили и нахлули в много села, паланки и градове на нашата държава, а населението, особено раята на тези места, е страшно пропищяла от техните нечувани нападения и грабежи. От ден на ден те все повече се увеличават и най-упорито преследват целта си — да опропастят и обезлюдят най-хубавата страна на империята ни. Села, градове и цели селища в империята ни са опустошени и обезлюдени поради тия разбойнически вълнения. Земеделските работи, поминъкът и търговията са окончателно спрени, поради което и приходите на държавната машина са подбити, а на императорското ми съкровище са нанесени най-чувствителни загуби.

Понеже редът на нещата в страната ми е компрометиран, държавните закони не се зачитат и се пренебрегват, като че ли в империята ми съществува пълна анархия. Не ще е чудно, ако един ден от пакостите на тези шайки на много места в империята ми спрат най-важните държавни дела, поради което не ще могат да се изпълняват дори и най-главните функции на властта...

За безопасност на живущата там рая и дума не може да става, защото тези хищни зверове, алчни за грабеж и богатство, оставиха вратите на анархията отворени и се впуснаха за плен и плячка. По тоя начин животът, имотът и честта на раята останаха на произвола на съдбата и на божието великодушие.

С една реч, положението на раята стана непоносимо и плачевно. В просбата си за милост тези мръсни и пълзящи изчадия, погрешно създадени по-подобие на хората, изявиха най-лицемерни обещания и покаяния, най-низки подмазвания и признания във верноподанство... Но уви! Всичко това било хитрост, скроена измама и горчива подигравка за височайшето ми царско достойнство и величието на империята ми!

Тия архиразбойници, щом се спасиха от вратите на затворитe, от бесилките и ножа, използваха великодушието на височайшата ми особа и изведнъж забравиха думи и клетви — не устояха на обещанието си, не се поправиха. Още от първия ден на височайшето ми помилване те като хищен орляк се впуснаха и повторно наводниха градовете Хасково, Султанйери, Гюмюрджина, Чаглиян, Ахъ челеби, Енидженските планини и в областта на Неврокопското поле до града Неврокоп. А казаната Енидженска планина е окупирана отвсякъде от тази бясна cган. Всички междуселски пътища, лежащи по билото на планината, отстрани, в полите, по пещерите, по долините и по обитаемите друмища, водещи за градове и села, за кази и нахии, са завзети от разбойниците, които достигнаха дори до съседното на град Одрин село Юскюдар. Навсякъде, гдето са минавали, те сa превръщали всичко на прах и пепел с огън и меч като са опожарявали, убивали и грабели. Освен това тия разбойнически орди обсадили и започнали да нападат и градовете Гюмюрджина, Димотика, Пловдив и Пазарджик. А на бедната рая в тези области нанасяли всевъзможни мъчения, тиранства, изтезания. Имотите обсебвали, обезчестявали жени и моми, убивали, като изгаряли села, градове и жилища с покъщнина и други имоти. Но и какви ли още нечувани и невиждани престъпления и насилия не са вършили! Броят е неописуем — само бог знае!

Така положението на населението и раята е плачевно и непоносимо. Всичко е оставено на божието провидение и на произвола на съдбата...

В Румелия съществува пълна анархия, властта е отречена, законите не съществуват и редът не би могъл да се възстанови защото е излязъл вън от определените рамки. Още отсега ce забелязва, че бедната рая, живуща по градове, села и селища и притеснявана най-безмилостно, ще бъде принудена да се разпилее по гори и планини...