izvori

 

 

Занаятчийство в българските земи XV - XVII в.

 

Публикува се по:  Цв. Георгиева, Д. Цанев, Христоматия по история на България, т. III

 

Из Подробен регистър на хасове и тимари в Софийско от 1462-1463 г.

 

Печата се по ТИБИ, II, с. 77 — 79.

 

Тимар на Хамза, син на доганджи Иса бей.

с. Поповяни [Изчезнало село на западния склон на Витоша].

Угни, син на Милош — в гр. София; кюркчи [кожар) Богдан; Петко Курчар — в споменатия град; Никола син на Дука в споменатия град; Вълче Курчар — в споменатия град; Радослав вместо Радица — в споменатия град; Никола сарач — в споменатия град; Радко, кръчмар — в споменатия град; Радован туджар [търговец) в споменатия град; Милош туджар — в споменатия град; Райко... — в споменатия град; Вълкашин механджи [кръчмар] — в споменатия град; Радоман ковач — в споменатия град; Петко халач [въжар) - в споменатия град; Братислав, механджи — в споменатия град; Продан шапкар — в споменатия град; Степан саса — в споменатия град; Миле кюркчи — в споменатия град; Радослав чаръкчъ [цървулджия] — в споменатия град; Тричко, брат на Вълкашин - в споменатия град; Радица касап [месар] - в споменатия град; Димитри кушакчи [майстор на пояси] — в споменатия град; Иван…, син на Ваклица - в споменатия град; ...Димитри папукджи [обущар] — в споменатия град...

 

Из Законника на Селим I (1512-1520)

 

Печата се по Б. Цветкова, Проучвания на градското стопанство през XV-XVI в., С., 1972, с. 154-156. Превод на Б. Цветкова по фотокопие в Книга законов султана Селима I, изд. А. С. Тверитинова, М., 1969.

 

Раздел — За майсторите на ботуши

Подплатата на ботушите да не бъде по-широка и [цената] да не надвишава единадесет на десет [акчета]. Да се проверят и майсторите на ботуши! За пурпурните и червени ботуши от най-добро качество да се вземат до 30 [акчета], за тези от средно [качество] -- до 20, за най-долнокачествените — до 18 [акчета]. Ако пантофите или други обувки се развалят, преди да са изтекли два дни, има виновник, да го накажат или да го порицаят; да се взема глоба по едно акче за два [удара] с тояга. Но ако се продъни гьонът или сахтиянът, вината е на кожарите.

Да бъдат проверени и подвързвачите, работата им, [извършена] с усърдие, да бъде добра! Да бъдат проконтролирани и продавачите на стари обувки. Гьонът и сахтиянът им за кърпене да бъде много добър! Да не бъде от коремна кожа и мешина! Шевът да бъде добър. Два... да бъдат точно за две акчета. Да не бъдат за повече. Какъвто и вид да е суровата кожа, да не я продават на друг извън кожарите. Ако [се продаде], да продадат на лица, които работят в града. Да не продават на чужденци, които щом купят, си отиват. Онези, които не се покоряват, да бъдат наказани! Козите кожи да бъдат червени и пурпурни: хубавите — по двадесет и две [акчета], средните — по осемнадесет, долнокачествените по шестнадесет [акчета]. А козите кожи с други цветове да бъдат доброкачествените — по 16 акчета, среднокачествените — по 14 акчета и долнокачествените — по десет акчета. При препродажба да не се продава по-високо от дванадесет на десет акчета. Касапите да продават овчите кожи от първо качество по 2 1/2 акчета, тези от средно [качество] — по 2 акчета и долнокачествените - по 1 1/2 акчета. Суровите волски кожи и телешките кожи да бъдат: доброкачествените — по 10 акчета, среднокачествените — по 10 акчета и долнокачествените — по девет акчета. Дължината на черния конски чул да бъде 12 каръша, а ширината му — осем каръша; най-доброкачественият да бъде по 26 акчета. Кичето с дължина десет каръша да бъде с ширина седем и да струва 20 акчета. Най-доброкачествените, среднокачествените и долнокачествените черни конски торби да бъдат по три [акчета]. Да бъдат проверени и дръндарите. Да разчесват за едно акче 15 дирхема памук. Да бъдат проконтролирани и железарите. Произведенията им да не бъдат недоброкачествени. Да бъдат проверени и казанджиите. Казаните и дръжките на казаните да не бъдат от желязо, да бъдат от бакър. Калайджиите да калайдисват добре и да не допускат недоброкачествена и дефектна [работа]. Да не определят за калая, желязото и тям подобни материали по-висока цена от 11 на 10 акчета. Да продават върху 11 на 10 [акчета]. Да следят у дошлите отвън да няма повече подправено, в недостиг или развалено [нещо от стоките].

 

Раздел подковачи

Да се проконтролират подковачите. При цена седемдесет акчета на сто подковани крака да подковават конете — за пет, катърите — за четири, и магаретата — за три акчета. Ако някой каже, че гвоздеите на добитъка са изпаднали, [вината] пада върху налбантите. Да бъдат наказани! Да бъдат проверени и ножарите! Да не правят саби по европейски тип, като ги наричат дамаскини. Най-добрите ножници за мечове да бъдат по 60 акчета, средните — по 50, и най-долнокачествените — по 40.

Да бъдат проверени и златарите. Произведенията им да бъдат без примес. Техният дирхем да се купува по три акчета, мискалът злато да се купува по три акчета. А на мискал за тънки изделия да се вземат пет акчета. На дирхем за изливане и за украса на мечове и каквото и друго подобно да има, да се взема по 1 1/2 акче. Дирхемът позлатени изделия да се купува по три [акчета]. Да докарват [на пазара] пшеница, ечемик и каквито и да са зърнени храни; да не биват спъвани [в това].

Да бъдат проверени търговците на сено! Ечемикът им да бъде зрял. Да не си служат с по-малко по размер киле. [Ечемикът им] да не бъде със слама. В противен случай да бъдат наказани, да се събира глоба по едно акче за [всеки] удар с тояга. Килето да бъде подпечатано.

Да бъдат проверени сапунджиите и свещарите. [Работата им] да бъде много добра. Свещите им да не бъдат проядени и  да не са от вмирисана лой, а да бъдат здрави и без примеси. Товарът на товарните животни трябва да обема съобразно с количеството, да не бъде повече. Подковите им да бъдат в пълна изправност! Самарите им да бъдат цели! Онези, които се противят [на това разпореждане], да бъдат наказани!

Да бъдат проконтролирани атарите! Техните шафрани да не бъдат мръсни и развалени. Каквато и стока да се продава, да не струва повече от единадесет на десет [акчета]. Да не увиват една глава захар в повече от три хартии. Да не продават лошата захар като глава напълно качествена [захар]. Да бъдат проконтролирани манифактуристите, за да не продават, като примесват към хубавата коприна [лоша]. Аршините им да не бъдат с недостиг. Търгуващите с непълен аршин да бъдат наказани и да [им] се събере глоба едно акче на тояга.

Да бъдат проверени бояджиите! Какъвто и цвят да боядисват, да бъде добре направено, да не бъде дефектно. Да не слагат платното на камък и да го удрят с прът и да не простират над пътя боядисаните тъкани.

Да бъдат проконтролирани баняджиите. Ваните и водите им да бъдат чисти и умерено [топли], а теляците им — умели и сръчни. Бръсначите им да бъдат остри. При бръснене на главата да бъдат сръчни и изправни, да не създават никому безпокойство. Кърпите да бъдат чисти. Кърпите, които се дават на неверници, да не се дават на мюсюлмани. На кърпите за неверници да има отделен знак. Онзи, който се противопоставя, да бъде наказан.

Да бъдат проверени и бръснарите. Да не бръснат главите на мюсюлманите със същия бръснач, с който бръснат главите на неверниците. Да не изтриват лицата на мюсюлманите със същите кърпи, с които изтриват лицата на неверниците. Бръсначите им да бъдат остри.

Да бъдат проконтролирани и лекарите. Да показват на лекарите домовете за луди. Нека направят преглед. Ако някои не се съгласят [на това], да попречат!

Да бъдат проверени и хирурзите! Да бъдат изправни в професията си.

Да бъдат проверени мелничарите. Да не хранят кокошки във водениците си, за да не нанасят щети на брашното и пшеницата на населението. Да не вземат повече, отколкото е обичайно! Да не мелят едро и да не подменят пшеницата с плява.

 

Султанска заповед от 1571 г.

 

Печата се по Документи из турските държавни архиви, с. 8. Превод П. Дорев.

 

С писмо ни донасяш, че си приготвил заповяданите железни котви и гвоздеи, за да бъдат натоварени и изпратени в Анхиало, и че трябвало да се напишат височайши заповеди до кадиите в София, Пловдив, Самоков, Дупница и Радомир, за да изкарат нужното количество коли.

Изпратих царски заповеди до споменатите кадии да изкарат срещу прилично възнаграждение достатъчно количество коли. Побързай да изпратиш за Анхиало приготвените железни котви, гвоздеи и други неща, нужни за потребите на арсенала. Сам ще наглеждаш изкарването на колите и да не повикваш чрез мубашири рая по този случай.

С божие име, султанската ми флота е на път да отплува преди 21 март. Да не бавиш мунициите за арсенала, а да се погрижиш да бъдат бързо изпратени.

 

Султанска заповед от 1571 г.

 

Печата се по Документи из турските държавни архиви, с. 9-10. Превод П. Дорев.

 

Каюнъ чауш от султанските ми чауши, който е натоварен [да ръководи] в Самоков изработването на муниции за военни цели, с писмо до трона ми явява, че населението от Софийско се противело на измиването на желязната руда в реката, която тече към тоя град, тъй като това нещо увреждало неговите мелници. Те твърдели още, че притежавали и височайша заповед в тяхна полза.

Населението на споменатата околия няма право да се противи на измиването на рудата. Трябва да се вземе от ръцете им дадената султанска заповед, да се запечата в една кесия и се изпрати в славната ми столица.

Заповядвам сериозно да се погрижиш по този въпрос, да не позволяваш никому да се противи на свещената ми заповед за измиването на рудата; а който се противи, да го отстраняваш. Намиращата се в техни ръце заповед да вземеш, запечаташ и изпратиш в престолния ми град. Въпросът е важен, та избягвай неща, противни на славния ми ферман.

 

Султанска заповед от 1572 г.

 

Печата се по Документи из Турските държавни архиви, I. Превод П. Дорев, с. 11 — 12.

 

Ти, който си чаушин от султанските ми чауши, с писмо съобщаваш, че тамошните железари били пръснати по разни места на околията: някои в Самоков, други в Костенец, останалите в селата Радоил и Куриц. И тъй като не си могъл да бъдеш едновременно на всички тия места поради отиване от едно място на друго, някои лица давали тайно на работниците в железарниците цени, по-високи от установените надници, и с това доставките за държавните припаси се забавяли.

Заповядвам прочее, щом получиш настоящото, да припомниш и оповестиш във въпросната околия и в селата, че когато железарите имат да работят материали за държавата, никой отвънка или от вилаетското население да не се намесва в работата им и да не ги подлъгва с изработването на частни поръчки. След като cе оповести това, ако помежду държавната работа се намери нещо изработено за някое частно лице, изработеното ще се конфискува, а той ще бъде наказан.

 

Из съдебен протокол в кадийски регистър

на гр. София от 1605 г.

 

Печата се по ТИИПБЗ, II, с. 113. Превод на Г. Гълъбов от ръкописната сбирка на Ор. отд. при НБКМ, сигн. Соф. кад. peг. № 313, отк. III, л. 15.

 

Написано за това, че немюсюлманинът Нино, син на Бойо, хлебар в големия град София, се яви в свещения шериатски съд и в присъствието на държателя на този протокол, доганджи башията Мустафа Челеби, син на Месих ага, се изказа и по добра воля призна:

„На поменатия Мустафа Челеби дължа със срок първи зилкаде на долуозначената година [21. III. 1605 г.] сумата пет хиляди акчета от стойност на пшеница. За изплащането на тази сума посочвам за мой имотен поръчител по предложение и приемане [съгласие] присъстващия в съда хлебар Недялко, син на Чоче. Поменатият поръчител Недялко заяви, че приема възложеното му поръчителство. По искане на Мустафа Челеби гореказаните признания [на длъжника и поръчителя] се протоколираха в кадийския регистър. Написано през последните дни на зилкаде свещени 1013 г. [11-18 април 1605 г.].

 

Из съдебен протокол в кадийски регистър

на гр. София от 1612 г.

 

Печата се по ТИИПБЗ, II, с. 114. Превод на Г. Гълъбов от ръкописната сбирка на Ор. отд. при НБКМ, сигн. Соф. кад. per. № 313. отк. VIII, л. 4.

 

Латинецът [дубровничанинът] Никушо, син на Папаз [поп] жител на махала Гюлджами на големия град София, се яви пред високоуважаемия шериатски съд и в присъствие на приносителя на този документ, немюсюлманина, именуван Иван, син на Никола, кожухар, с чиста своя воля призна и заяви:

„С окончателна продажба продадох на поменатия Иван за две хиляди сребърни акчета понастоящем в обръщение собствения си дюкян с всички приспособления в границите му и с всички права, който дюкян се намира в Кюркчюлер суку [Кюркчийска чаршия] при граници: от двете страни имотите на Кюркчю Осман и на евреина, именуван Исмаил, от лицевата страна обществен път; дюкянът е построен върху място на вакъфа „Яхя паша", на който вакъф следва да се плаща месечно по осем акчета наем за мястото; получих означената цена и предадох оценения имот; от днес нататък той е купен имот на поменатия Иван; да го владее, както иска."

Тези заявления, направени по гореизложения начин от поменатия заявител, бяха потвърдени присъствено и устно от тогова, в полза на когото се направиха. По искане на същия се написа този добър документ като свидетелство за истинността на станалото [в съда] и се връчи на просителя, за да му служи като доказателство в случай на нужда. Написано през последните десет дни на рамазан 1021 г. [5-14 ноември 1612 г.].

 

Из съдебен протокол в кадийски регистър

на гр. София от 1617 г.

 

Печата се по ТИИПБЗ,  с. 115 — 116. Превод на Г. Гълъбов от ръкописната сбирка на Ор. отд. при НБКМ, Сигн. Соф. кад. рег. № 308, л. 23.

 

Синан, кетхуда на хлебарите в големия град София, и други хлебари в огромно мнозинство и голям брой [се явиха] пред шериатския съд, призоваха на съд Мехмед Чауш, титулярен мухтесиб, и в негово присъствие взеха думата и казаха:

„Именуваният Айнаджи Мехмед, който е кулоглан на поменатия Мехмед Чауш, взе насилствено от нас като глоба шестстотин акчета нарх акчеси, молим да бъде разпитан [по въпроса]  и да се направи надлежното." На запитването [как стои въпросът] Мехмед Чауш каза: „Нямам нищо общо с тази работа." При този отговор градският кетхуда Сюлейман, жител на самата София, началникът на пазарището, Хилми, Ахмед Челеби и други служебни лица в голям брой и огромно мнозинство, присъстващи в съда, заявиха: „Поменатият Айнаджи Мехмед често се провинява в подобно деяние; преди известно време му бе забранено да се меси в градските работи, но той не се вслуша в това предупреждение, а продължи да се бърка в градските работи; ако и занапред той влезе в пазарището ни в качеството на кулоглан, решени сме всички да напуснем дюкяните си." При тези изказвания шериатският съд предупреди поменатия Айнаджи Мехмед да не влиза занапред в чаршията и пазарището в качеството на кулоган и станалото [в съда] се протоколира.

 

Из съдебен протокол в кадийски регистър

на гр. София от 1618 г.

 

Печата се по ТИБИ, VI, с. 245 — 246. Превод на М. Калицин от ръкописната сбирка на Ор. отд. при НБКМ, сигн. Соф. кад. рег. S1 /bis, с. 81.

 

Пазител на настоящия документ стана немюсюлманинът Данил, син на Кирко. В негово присъствие съпругата му Зафира, дъщеря на Костадин, жителка на махала Новосел в защитения град София, се яви в шериатския съд и заяви, и декларира [следното]:

„Продадох чрез законна и окончателна продажба на споменатия Данил за 8000 сребърни акчета по текущия курс своята къща. Тя се намира в споменатата махала и е оградена и ограничена от имотите на платнаря Якоми (?), на търговеца на брашно Георги, на хлебаря Иван, на златаря Мануш и от обществения път. Състои се от зимна стая, лятна стая, килер, приземен етаж, отгоре чардак, а във външната част — 2 стаи, килер, плодни и неплодни дървета. Взех определената сума и предадох имота, намиращ се в посочените граници. Отсега нататък той става собственост на купувача и последният може да го владее, както желае и предпочита."

Споменатият Данил лично устно потвърди казаното от споменатата [Зафира] относно описания имот. След това бе написан настоящият документ за истинността на извършената продажба и му бе връчен, за да послужи при нужда. Написано през последното десетдневие на месец ребиюл евел на 1027 г. [18-27. III. 1618 г.].

 

Из съдебен протокол в кадийски регистър

от гр. Битоля от 1634 г.

 

Печата се по ТДИМН сер. I, т. II, с. 85.

 

Зулфикар, Омер, Сюлейман, Димо, Стамо, Павле и всички други свещари и сапунджии в защитения [град] Битоля, в присъствието на искателя на този документ Мехмед, свещар, заявиха пред съда:     „Осман Челеби, който е сега наш кехая, се отказа от споменатата длъжност. Тъй като нямахме кехая, имаме много трудности. Със съгласието на всички нас назначаваме за кехая споменатия Мехмед."

По искане се записа и в първата десетдневка на м. сафер 1044 г. [27 юли — 5 август 1634 г.].

 

Из Вакъфнаме от 1656 г.

 

Превод на Ст. Андреев от ръкописната сбирка на ОДА — Толбухин, сигн. ф. 239. К, сидж. № 7.

 

Вакъфнаме

 

Ебу Бекир, жител на махалата „Елхадж Тимур" на Хаджиоглу Пазар в свещения съд пред служебните лица и новоназначения мютевелия [сина му Ибрахим Челеби], вакъфира следния имот:

14 покрити с керемиди стаи, намиращи се в споменатата махала;

11 дюкяна, които се намират на държавния пазар. Условията са следните: Споменатите дюкяни и стаи да се дават под наем. Полученият приход от наемите да се използва, както следва:

за мютевелията да се заделят ежедневно по 2 акчета

за четците на джюзове — Сюлейман, Ибрахим и Реджеб [синове на лицето, вакъфиращо имота] да се заделят ежедневно по 2 акчета

за четеца на сури — Мустафа [също негов син] да се заделят 2 акчета на ден. Останалата сума да се използва за ремонт на споменатия имот [стаи и дюкяни]. Ако отново има паричен остатък, следва да се раздава по равно на поколението на мютевелията.

В момента мютевелия е Ибрахим. След него следва да бъде синът му и така от поколение на поколение, т. е. от син на син, до прекъсването на рода, тогава мютевелия следва да бъде назначен мъж или син от женското поколение на вакъфиращия, след това мютевелийството да преминава от син на син. Ако и това поколение прекъсне, следва избирането на нов мютевелия. Първи реджеб 1066 г. [13. V. 1656 г.].

 vakaf ohrid

Охридско вакъфнаме от 1491 г. Завещание за имота на Охризаде.

Държавен ахив на Р. Македония. Лиценз: CC BY-SA 3.0

 

 

Из „Кондика на Пловдивския абаджийски еснаф"

 

Печата се по М. Апостолидас и Ал. Пеев, Кондика на пловдивския абаджийски еснаф, Книга I, от 1685 г. до 1772 г. ГНБМ — Пловдив, 1928 — 1929 г., с. 5-6.

 

В годината хилядо седемстотин и първа стана събрание на майсторите абаджии, малки и големи, които подновиха старата книга. Новата я подари на руфета кир Дросин.

За потвърждение и за възпоминание се написа този протокол, т. е. седна за първомайстор хаджи Димо пред най-полезните старци в годината 1685, май 15.

 

1688

 

Даде Папу угощение гроша 10
Даде Манолаки гроша 10
На Захарин брат 10
Даде Живко гроша 10
Даде Тони капанджиоглу угощението си гроша 10
Даде Коста Мижо гроша 10
Даде Манолаки Чекирденкоглу угощение гроша 10
Даде Кирияк, племенник на Рад, гроша 10
Даде Константин Мумджоглу гроша 10
Даде Панайот Лангера угощението си гроша 10
Коста, брат на Мизмиза, угощението си гроша 10
Даде Аргир на руфета за душата си гроша 20
Атанас гроша 15
Даде Аркаваноглу гроша 10
Даде Стамат угощението си гроша 10
Сакаджията угощение гроша 10
Чапища угощение гроша 10
Даде Димитър Фороглу угощението си гроша 10
Даде Димитър Мишка угощението си гроша 10
Даде Арибистана гроша 10
Даде Фочо гроша 10
Даде братът на Пейчо угощението си гроша 10
Даде Яманди Аслани 10
Остави покойният хаджи Алекси на руфета гроша 25
Остави покойният Цветан на руфета гроша 30
Даде Христодул гроша 10
Ангел угощение гроша              10
Даде Ризо гроша 10
Марин, угощение, гроша 10
Xристодул, угощение 10
Даде Кулабки [угощението] си гроша               10
Никифор, угощение, гроша 10
Даде Димо, калфа на Ризо, угощението си, гроша 10
Коста Пашамахалелия, угощението си, гроша 10
Константин Копан, гроша 10
Даде Ковачоглу, гроша 10
Христодул Лангера, гроша 10
Даде Димитър, калфа на Санида, угощението си гроша 10
Станю, съдружника на Баю, угощението си гроша 10
Атанас Питуни гроша 10
Даде Никола, чичо на Стоянчо, гроша              10
Никола, съдружник на Петър, даде угощение, гроша 10
Илчо, угощението си, гроша 10
Даде Стою, съдружник на Димо, угощението си, гроша 10
Иван, съдружник на Илчо, угощението си, гроша   10
Димитър, ученик [чирак] на Георги, угощението си, гроша 10
Дувлетлоглу, угощение, гроша 10
Полизой на Каяли-хаджи даде угощението си, гроша 10
Коста Зазали, гроша 10
Нецо угощението си 10
Куню, угощението си, гроша 10
Лефтер, угощението си, асл 10
Чаде Мандражооглу, угощението си, гроша 10
Константин Репоглу, асл 10
Михал Влаха, гроша 10
Яни Арванит, гроша 10
Гарга Зафир, гроша 7
Василоглу Начо даде угощението си, гроша 10
Димитър Калчоглу, гроша 10
Георги Пурназоглу, гроша 10
Иван, на Петко калфа, асл 10
Петър Кешишоглу, гроша 10
Мавруди Тироглу, асл 10
Мавруди Каракашоглу даде угощението си, гроша 10
Якоми и Константин, синове на Секелариу, дадоха за угощенията си гроша 20
Тодор Влаха, гроша 10
Илия Станимакалия, асл 10
Трендафил, гроша 10
Георги, угощение, гроша 10
Петко, угощение, гроша 10
Тращкоглу, угощение, асл       10
Ангел Станоглу, гроша               10
Мавроди Рафтоглу, гроша 10
Константин, угощение, асл 10
Кирякоглу асл 10
Мавруди Чирчируглу даде угощение, гроша 10
Манол, гроша 10
Цука, гроша 10
Стасин, гроша 50
Брат на Лефтер, асл 10
Илия Станимакалия даде угощение, гроша 10
Сава, угощение, гроша              10