Османско владичество

Съпротива срещу османската власт (XV – XVII в.)

Посещения: 1751

 

Публикува се по:  Цв. Георгиева, Д. Цанев, Христоматия по история на България, т. III

 

1. Съпротивителни движения през XV в.

 

Из писмо на унгарския крал Сигизмунд

до бургундския херцог Филип от 1404 г.

 

Печата се по ХБИ, I, с. 375 — 376. Превод на А. Милев от E. Hurmuzaki, Documente privitoare la Istoria Romanilor, I, p. II, Bucureşti, 1890, p. 429.

 

Albrecht Drer 082Освен това известният господин Остоя, крал на Босна, както е редно и както е право, се подчини на наше величество и показа готовност за послушание, което и каквото се дължеше на нас и нашите предходници от него, и неговите предшественици. И в знак на това подчинение и покорство лично той с храбрите си войници и с всичките си средства, като присъедини предварително към себе си силна войска от наши народи, която решихме да му изпратим в подкрепа, възнамерява вече да тръгне победоносно срещу Владислав, син на покойния крал от Дурацо, срещу Хейвоя, който някога беше решил да воюва със същия крал на Босна и с нас, и срещу някои други наши неприятели. Също и знатният господин Стефан, деспот и дук на Рашка, подчинявайки се на нашата власт и господство, като се присъедини към нас, реши да се отправи срещу турците и други наши врагове, по-право врагове на Христовия кръст. Воювайки с пълен успех срещу тях и печелейки победа, която бог дава на своите верни, той надви и в последното бойно нападение погуби в битката и уби почти десет хиляди от тях.

И сам известният Константин, благороден владетел на България, и Мирчо, войвода на Трансилванска Влахия, които също се върнаха в лоното на наше величество под наше подчинение, много пъти нападаха смело гръцки области и други области, които и досега се владеят от турците, спечелиха триумфална победа над враговете и слава за себе си. А сега, като присъединихме към тях и наши народи, чиято силна войска ще им изпратим в помощ, толкова са годни да напредват с могъщата си военна сила, та може смело да се вярва, че като бъдат отстранени и унищожени [враговете] на кръста, а след това и другите неверници и езичници, в бъдеще спасително ще се разпространява католическата вяра и ще расте броят на християните.

 

Из „Житието на Стефан Лазаревич“ от Константин Костенечки
от първите десетилетия на XV в.

 

Печата се по ХБИ, I, с. 375. Превод на П. Петров от В. Jaruћ Константин Философ и његов живот Стефана Лазаревића, деспота српского, Гласник српског ученог друштва, XII, Београд, 1875, с. 392.

 

Също така и българските градове се бяха отметнали [от турците начело] със синовете на българските царе, [т. е. с Константин и Фружин]. Преди всичко срещу тях се вдигна цар Мусулман [Сюлейман] и като дойде в Темско [долината на р. Морава]  превзе ги с бой.

 

Из сръбска хроника от XV в.

 

Печата се по Љ. Стojaновић, Стари српски родослови и летописи, Зборник за историjи, jезик, и књижевност српског народа, I, XVI, Београд, 1927, с. 224.

 

[В годината] 6921 [1413] победи Муса българите и ги пресели на 23 април.

 

Из „Задморско пътешествие“

на Бертрандон де ла Брокиер

 

Печата се по Бертрандон де ла Брокиер, Задморско пътешествие, с. 96.

 

Посланикът ми разказа как последният път, когато турчинът разбил императора, който обсаждал Голубац, господин Адвис, полски рицар, бил убит с шест хиляди власи. Тогава той, споменатият посланик, идвал от Турчина, та се явил пред императора едва един ден преди поражението. Той ми каза как се е случило всичко и как Жан Висконти бил предупреден, че султанът наближава, как преди това той бил преговарял с българите да се подчини на императора цяла България до София и да избият всички турци, намиращи се там, нещо, което императорът не желаел да предприеме. Същият тоя господин Адвис бил одран и главата му била отрязана, същото сторили и с още други трима души — нещо покъртително. След това напълнили кожата му със слама и я занесли на султана. Разказа ми още много други неща, станали тогава, и които не е необходимо да споменавам тук.

 

Из „Хрониката“ на Валеран дьо Ваврен от 1445 г.

 

Валеран дьо Ваврен, командва четири галери, изпратени да подпомогнат кръстоносците на Владислав III Ягело в 1444 г. Пристига на Балканите късно и не участва в сраженията. В по-късно написаните спомени В. дьо Ваврен показва обстановката в нашите земи след погрома на кръстоносните при Варна. Печата се по Френски пътеписи за Балканите, с. 68 — 69. Превод на Б. Цветкова от N. lorga, La campagne des croises sur le Danube (1445), Paris, 1927.

 

Като се пръсна из страната вестта как нашите хора побеждаваха неверниците, християните, живеещи в България се пробудиха, сговориха се и заявиха, че не желаят повече да понасят турското господство. Решиха и натовариха на коли и каруци всичките си имущества, жени и деца, като отведоха целия си добитък с тях, за да се предадат на господаря на Влахия и на тези от галерите [кръстоносците], на които изглеждаше, че те са достатъчни, за да окажат отпор на турците, пребиваващи там. Споменатите български християни уведомиха за пристигането на господаря на Влахия и кардинала, като молеха в името на бога да ги приемат. Но турците, които узнали, че споменатите българи са се разбунтували, ги преследваха с около 800-1000 души.

Откриха ги на една левга от района до Росико, където ги обсадиха на един хълм. Узнал истината за това господарят на Влахия нареди конете да преплуват реката и мина с 4000 души, за да подпомогне обсадените. Турците не чакаха повече и щом узнаха за идването му с такава сила, избягаха кой как може. А споменатите българи се предадоха на господаря на Влахия, като го молеха смирено да благоволи да подпомогне преминаването им през Дунава, и да им даде или увеличи в страната си място за живеене. Тогава господарят на Влахия, който имаше голяма и просторна страна, слабо населена в някои гранични райони, удовлетвори на драго сърце искането им, като ги прие свободно за свои хора. Заведе ги в Росико. После споменатият влашки господар поиска от кардинала и господин Ваврен да благоволят да го подпомогнат да прехвърли тези български християни отвъд река Дунав, за да ги постави в страната си извън опасност. Три дни и три нощи ги прекарваха, понеже бяха 12 000 души, мъже, жени и деца, извън багажа и добитъка…, когато всички преминаха реката, влашкият господар изрази доволството си, че е овладял толкова многоброен народ, и казваше, че българският народ се състои от много храбри люде. Благодари много на кардинала и на господин Ваврен за добрините, които са му направили, казвайки, че дори тази армия на вседържателя и на бургундския принц да не бе извършила нищо друго при това пътуване, освен да спаси 11000 — 12 000 християни и да ги изтръгнат от опасност и от ръцете на сарацините, това му се вижда много голямо дело.

 

2. Бунтове и въстания през XVI в.

 

Султанска заповед от 1565 г.

 

Печата се по Д. Шопова, Македониjа во XVI и XVII в., Скопиje, 1955, с. 16.

 

Ти, който си кадия, си изпратил писмо, в което съобщаваш:

Раите Димитър Стале от село Сатока, поп Димитър от село Градешница, Матьо Никола от село Белище, Стоян Пейо и поп Яко от село Старавина са разбойници и под тяхно подстрекателство раите от споменатата нахия [Мариево] са въстанали и са отказали да се подчиняват на шериата. По-рано беше изпратена свещена заповед и беше наредено да се заловят, но те не се предали и избягали. Ако този път не бъдат наказани, сред неверниците от споменатата каза няма да се въведе ред и мир. Поради това нареждам да бъдат заловени споменатите раи.

Заповядвам, когато пристигне моята свещена заповед, да проявиш усърдие и старание за залавянето на споменатите раи, където и да са те. Съгласно с моята по-рано издадена свещена заповед по това искане да накажеш със смърт няколко души от онези, които заради своите бунтарства и злосторства заслужават смърт, а някои от тях да изпратиш до моята щастлива Порта, за да бъдат поставени в галери. Този въпрос изисква усилия, поради това внимавай. Да се пазиш този път от опущения около залавянето на споменатите бунтовници.

 

Султанска заповед от 1566 г.

 

Печата се по Д. Шопова, Македонjия во XVI и XVII в., с. 17 — 18.

 

Ти, който си кадия, преди известно време си изпратил писмо, в което съобщаваш:

Раите Димитър Стале от село Сатока, поп Димитър от село Градешница, Матьо Никола от село Белище, Стоян Пейо и поп Яко от село Старавина са разбойници и под тяхно подстрекателство раите от споменатата нахия са въстанали и са отказали да се подчиняват на шериата. По-рано беше изпратена свещена заповед и беше наредено да се заловят, но те не се предали и избягали. Ако този път не бъдат наказани, сред неверниците от споменатата нахия няма да се въведе ред и мир. Поради това е дадена свещена заповед на бившия [санджак] бей Увеис — нека да пребъде славата му, да бъдат заловени споменатите раи и съобразно със свещената заповед, издадена по-рано, да накаже със смърт няколко души, които според техните престъпления и злосторства заслужават смърт, а други да изпрати в галерите.

Но тъй като споменатият по-горе [бей] бе преместен в друг санджак, споменатите [бунтовници] не са наказани.

Заповядвам, когато пристигне моята свещена заповед, да постъпиш по този въпрос, както трябва. Да заловиш споменатите раи и съобразно с издадената по-рано моя свещена заповед да накажеш със смърт някои от онези, които според техните бунтарства и злосторства заслужават смърт, а някои да изпратиш до моята Височайша Порта, за да бъдат поставени на галери. Този въпрос изисква усилия, поради това внимавай, да се пазиш този път от опущения около залавянето на споменатите бунтовници.

 

Писмо на Павел Джорджич от 1597 г.

 

Печата се по Н. Милев, Един неиздаден документ за българската история, ИИД, 4, 1915, с. 93 — 94. Превод Н. Милев от ръкописната сбирка на Statthalterei — Archiv в Инсбрук, сигн. Amraser Akten, 1597, Einkommene Schriften.

 

Светлейши Кралю и милостиви мой Господарю,

Внезапното заминаване на Ваша Светлост и малкото опит, който имам в тоя град, дето съм новак, е причина, дето аз не дойдох да целуна ръка на Ваша Светлост и да стана най-предан и най-привързан слуга, какъвто съм, като Ви помоля да се омилостивите и ме приемете за такъв. Но тъй като щастието не ми даде такова благоволение и такава милост, то не ми пречи вече да дойда чрез настоящото ми писмо да се поклоня най-смирено на Ваша Светлост и да Ви помоля да ме приемете за свой покорен слуга, за какъвто се предлагам и обричам. И понеже господин Джовани Марини ми каза, че Ваша светлост желаел да бъде осведомен за някои подробности от царство България, за да удовлетворя желанието на Ваша Светлост и да се подчиня на Вашата заповед, веднага седнах да стъкмя едно кратко изложение върху душевното разположение на християните, които се намират под турска власт, а също и за причината на решението, което са взели, и за начина, по който се е действало, за да възприемат това мнение почти всички царства и области; това малко изложение изпращам на Ваша Светлост и Ви моля да остане при Вас, тъй като ми се налага да не разисквам с никого по тоя въпрос: прочее оставам моята чест във Вашите ръце. Ще имам случай да разбера, че сте го получили, макар да съм уверен, че няма да Ви задоволи. Светлейши мой Господарю, цялата тая работа аз съм я създал и ръководил, както и много други, които са останали без следа, аз жаля за редките случаи, които са изгубени; а ако бях имал възможност да споделя толкова свои мисли с Ваша Светлост, уверен съм, че Вие бихте спечелили вечна слава, а аз не бих изгубил толкова труд и време, нито придобитият от мене опит би останал без почести. Като не ми остава друго да кажа, целувам с всяка обич и преданост [ръката] на Ваша Светлост и моля Господа да Ви даде вечна слава, която предвиждам, че предстои да се спечели тая година срещу неприятеля.

От Прага, 22 [12] февруари 1597 г.

На Ваша Светлост най-привързан
и най-предан слуга
Паоло Джорджи

 

Из мемоар на Павел Джорджич до австрийския

ерцхерцог Максимилиан от 1597 г.

 

Печата се по Н. Милев, Едни неиздаден документ за българската история, с. 96 — 99.

 

Има две години откак аз предложих услугите си на Светлейшия Трансилвански княз да привлека всички християни от българското царство да му бъдат предани, както това става явно от направеното от мене тогава изложение, и макар Негово Височество да желаеше и да се стремеше, щото това добро дело да успее, не можа да го осъществи, понеже попречиха много мъчнотии и особено поради татарите; освен това не била такава и волята божия.

Theodore ballina HDНо миналата година, след като Негово Светлейшество се завърна от тоя двор, наново тази работа, с благосклонността и на Пресветлия Нунций и на Великия Канцлер на казания Княз, доби своето значение и се постави началото ѝ, което се състоеше м това, че Светлейшият княз написа едно писмо на Преосвещения Търновски архиепископ от семейството Рали, шурей на господин Одоардо Гаяни и племенник на Кантакузените; същото направи и пресветлият Нунций, което беше направено; по същия начин се постъпи от Негово Височество и от Пресветлия Легат с господин Теодор Балина, пръв благородник в никополския санджак, който се ползва с много голямо влияние пред християните от тая страна поради благородния си произход и своето достойнство; тия писма аз му изпратих в Никопол по нарочно избрания за тая цел мой човек. След получаването на тия писма казаният господин Теодор се отправи за Търново, за да връчи на Преосвещения архиепископ писмото на Негово Светлейше Височество и на Пресветлия Нунций и за да му съобщи желанието на Светлейшия княз, както и начина, по който трябва да се действа в такава една важна работа — която работа, след като мислили и обсъждали, взели решение, за слава на Господа Бога, за спасението на християнския свят и на тяхното отечество, да я прегърнат с истинска преданост и искрена вяра. И при това се заели да наложат същото това мнение на четирима владици, сиреч първият Преосвещения Иеремия — русенски владика, вторият Спиридон — шуменски владика, третият Ловчанския наречен Теофан, и четвъртият от Романия, назован Методий, и дванадесет търновски свещеници и осемнадесет миряни от първенците и видните хора на тоя град, които, всички заедно с архиепископа, отишли в черква, дето с голямо благоволение положили клетва пред евангелието, че до смърт ще останат съгласни в тая работа и че ще се стараят да я изкарат на добър край, с помощта, която ще им се даде от християнските владетели.

След като направили това, решили да изпратят господин Теодор Балина в Трансилвания до Светлейшия княз; за това същото аз го бях убедил, като при това обаче му бях говорил да обиколи лично цяла България като човек почитан и уважаван от всички българи; това той стори в продължение на цели двадесет и един ден, като в това време не остави християнско село непосетено и без да закълне поповете и по-първите и богати хора, особено ония села, които са в подножието на Стара планина, заселени от хора храбри, мнозина от които имат пушки. Всички тия предложили да завземат проходите на тая планина, за да не може да избяга нито един турчин.

Като свършил това, което му е било възложено от Преосвещения архиепископ и което той счел за удобно да направи при такава обиколка, върнал се в Никопол у дома си, където положил клетва за същото нещо заедно с двадесет и трима свещеници и с четиридесет други първенци миряни от същия град, макар да е укрепен със стени, предложил да [го] предадат вътре в три дни, понеже знаят къде му е слабото място.

И така делото за завладяването на Българското царство, както виждате Ваше Императорско Величество, е толкова назряло, че не може да се желае повече; това се потвърждава от писмото на Преосвещения търновски архиепископ до Светлейшия княз и до Пресветлия Нунций, написано след пристигането на господин Теодор в Трансилвания, и от ония, които постоянно пишат никополските свещеници в съгласие с други попове от други места и села; така щото, Ваше Свещено Императорско Величество, и Преосвещеният [търновски] архиепископ, и господин Теодор, и аз, който поставих началото и съм автор на това тъй славно дело, толкова присърце вършихме тази работа и този дълг, колкото трябваше. За да има това предприятие щастлив край, не остава друго освен Ваше Императорско Величество и Светлейшия княз да ни дадете помощ; тая помощ трябва да бъде такава, каквато изисква това велико дело; ако, както се надявам с помощта на Бога, това се свърши благополучно, убеден съм, че ще последва не само превзимането на Царство България и изтреблението на турците там, но и чак до Одрин; това ще причини такъв страх у тях, щото те ще хванат пътя за Азия, без да се обърнат.

По начина за завладяването оставам други да говорят, а относно времето за това, аз казах мнението си, дето трябва; ако се определи времето, предприятието ще бъде най-лесно, защото това е, което повдига всичките мъчнотии.

Нека Ваше Императорско Величество погледне окаяното положение на тия нещастни християни, което единствено е причина да вземат те гореказаното решение; нека вземете под внимание и идването на г-на Теодор, който зарад християнския свет и за освобождаването на своето отечество е оставил жена, синове, дъщери, братя и роднини; и това никак не е сторил за своя нужда или необходимост, защото, ако се касае за почести, той имаше в отечеството си, колкото искаше; беят и кадията на Никопол толкова го обичаха, щото гледаха чрез неговите очи. А що се отнася до охолността в поминъка, той има предостатъчно и за себе си, и за да поддържа други; за това негово качество може да свидетелства господин Джовани Марини, който се познаваше с него в ония места на Турция. Ако той не познаваше настроението на християните за леснината на предприятието и за закрепването му, никога не би влезнал в тоя заговор и не би оставил семейството си, което никога вече няма да види, ако предприятието не се осъществи. И аз също не бих го убедил в това решение, ако не знаех и ако не виждах, че е лесно това предприятие, чрез което се отстранява идването на татарите в тия страни, нещо, което ще бъде много изгодно и много полезно за земите на Ваше Императорско Величество и за Вашата войска, и при това дава сигурна надежда за победа против Вашия неприятел. Прочее, той и аз, от името на всички християни в Царство България, най-смирено молим Ваше Императорско Величество да благоволи да се трогне от милост към тия народи и да ни даде онази помощ, която ще се счете достатъчна за такова едно предприятие — дело, което ще бъде възнаградено от Господа Бога, освен облагите и ползата, която ще принесе; при това донасяме до знание, че на десет българи едва се пада един турчин — толкова те [българите] са много. Накрай най-смирено молим Господа Бога да Ви дарува дълъг живот и най-честито положение.

На Ваше Императорско Величество

най-покорни и най-предани слуги.

Паоло Джорджи — дубровничанин

 

Из писмо на австрийски емисар до

император Рудолф II от 1598 г.

 

Печата се по ХБИ, I, с. 398. Превод на Н. Милев от E. Hurmuzaki, Documente privitoare... ХII, p. 370.

 

Влязохме във връзка с търновския архиепископ, гърка митрополит Дионисий, до който по-рано бяхме изпратили писмо на гръцки език, та цяла Македония и Гърция да отхвърлят игото на тиранина — щом като бъдат съгледани отвъд Дунава в България знамената на Ваше неприкосновено величие, водени от войводата Михаил или от някой друг, когото ще одобри Ваше неприкосновено величие. Същото това нещо те сами и по своя воля замислят, обещават честно и заявяват, че в продължение на малко дни ще станат 200 хиляди и сами могат да създават често трудности на Византион [Цариград] и ще изгонят дори самия тиранин. Но това ще стане така, ако главната сила на турските войски ще се отправи срещу Унгария.

 

Из писмо на влашкия войвода Михаил Храбри

до ерцхерцог Максимилиан от 1598 г.

 

Печата се по ХБИ, I, с. 398 — 399. Превод на В. Паскалева от E. Hurmuzaki, Documente privitoare..., p. 411.

 

Misu Popp Mihai ViteazulОтносно тукашните работи аз не искам да оставя Ваше Княжеско Благородие в неведение как преминах с моите войски Дунав; при Никопол се срещнахме с 13 000 турци заедно с 2 паши и 12 санджак-бея и се сражавахме с тях; най-после с божия помощ ги разбихме, така че много от тях останаха в рова, а пашите успяха да избягат. След това изгорихме до основи град Никопол, в който имаше около 6000 къщи, а жителите му (колкото се намираха в града) всички убихме.

След това тръгнахме към Видин. Тъй като отново срещнахме 2 бея с 1000 турци, пак се заехме с отбрана, така че те многократно бяха бити от нас, а знамената им отнехме и взехме в плен знатни турци. Скоро след това в деня на битката подпалихме град Видин, в който имаше 12 000 къщи; от нашите паднаха малцина. Освен това такива известни градове като Плевен, Враца, Флорентин [Видинско] и Оряхово всички бяха изгорени, а жителите турци бяха избити. Що се отнася до областта от Трансалпина чак до София, ние изгорихме над 2000 села, а жителите им, които се намираха там, християни или българи, бяха доведени заедно с нас през Дунава, мало и големо, по моя сметка над 16 000 души заедно с имуществото им, и бяха заселени там, гдето бяха най-бедните в моята страна и гдето можеше да бъдат настанени, като им беше дадено и предоставено толкова място, че те могат да се прехранват. И оставихме областта [на юг от Дунава] напълно обезлюдена и опустошена.

 

Из писмо на Дионисий Рали до

австрийската дворцова камара от 1617 г.

 

Печата се по ХБИ, I, с. 398. Превод М. Йонов от A. Veress, Dokumente privitoare la istoria Ardealului, Moldavei şi  tării Româneşti, IX, 1938, p. 149.

 

В моята най-вярно изпълнявана служба при негово римско императорско величество Рудолф... с моите верни слуги събрах лично към 1000 християни в седмоградската война, обаче наследственият враг, турчинът, връхлетя с голяма сила, разгроми тази войска [въстаниците], отне ми епископството и аз трябваше да избягам.

 

Из „Житието на архиепископ Варлаам Охридски“

от XVII в.

 

Житието на убития в 1598 г. Охридски архиепископ Варлаам е познато само частично от частта, включена от украинския писател Иван Вишенски в написан от него ръкописен сборник. Иван Вишенски, борец срещу полското владичество на Украйна през XVII в. емигрира в Атон, където се запознава с житието на Охридския архиепископ.

Печата се по М. Миноски, Непознато житие за Варлаам Охридски како извор за настаните во Македония от 1598 година, Гласник, 1976, 3, с. 181 — 190.

 

Новина или вест за намирането на тялото на убития Варлаам, архиепископ Охридски, в град Велес, пострадал за правдата, и в реката, наречена Вардар хвърлен, който беше намерен и след това преблажено тяло се пренесе в Охрид, и сега, като мъртъв прави повече чудеса, отколкото през живота [си], и тайнството на възкресението и на надеждата за бъдещия век проповядва на света, и миродържеца дявол разобличава и накрая — засрамва.

Убит и хвърлен в реката Вардар, оня блажен отец, в това време поради гонения и клевети на други християни, никой не смееше да следи тялото и да го извлече... Тялото остана във водата няколко седмици, докато поне малко не се смири тревогата и не олекнаха гневно развълнуваните от дявола яростни турски сърца... [Един] благороден мъж познал тялото [на Варлаам] по раните и по слуховете за това убийство и за хвърлянето в реката... [Тялото било тайно пренесено и погребано в олтара на църквата на едно село, отдалечено] на близо два дни и път от Велес...

 

Из „Писмо“ на Луи Жедоен — Турчина

от 1624 г.

 

Луи Жедоен, наричан Турчина, е един от най-добрите европейски познавачи на Османската империя през първата половина на XVII в. Неколкократно посещавал различни нейни райони, той оставя компетентни сведения за настъпващата криза и общата политическа обстановка. Печата се по френски пътеписи за Балканите, I, с. 212 — 213. Превод на Б. Цветкова от А. Bopp, Journal et correspondance dе Gedoyn le Turc, consul de France a Alep (1623 — 1625), Paris, 1909.

 

Колкото повече навлизам в страната на Турчина, толкова повече се натъквам на смут и стъписване в духовете. Тук е сигурна вестта за превземането на Вавилон от Персиеца и за всеобщо въстание в цяла Месопотамия. Азия е цяла разбунтувана и по-силно към Сирия, където трябва да отида. Емирът на Сайда, наречен Маногли, който преди три-четири години бе в Испания и Флоренция, се въоръжи мощно, напредва бързо в страната и се говори, че сега отива в Ерусалим, за да премине оттам в Египет, оповестявайки навсякъде произхода си по пряка линия от Готфрид Булонски, завоювал Светата земя, която той [емирът на Сайда] иска на това основание да отвоюва. Говори се, че скоро самият Цариград ще бъде обсаден от нарастващата бунтовна армия в Абаза. Всичко отива към война, която още не се е пренесла в Европа. Но сега се узнава, че великият везир, пашата Мере Хюсеин, събира войски в Албания.

Левантинските християни се пробуждат обаче навсякъде и копнеят за помощта на европейските князе. Изглежда, че имат някакви надежди по отношение на лигата, за което ви споменах в последните си писма.

Във всеки случай ще се примиря само да видя коренното преобръщане на тази държава, която, по всичко изглежда, е застрашена. Мога да Ви кажа, че според мен 10 000 смели мъже, водени от храбър началник, биха могли да отпочнат действия откъм Босна и Сърбия, където биха намерили 100 000 хиляди християни, готови да съдействат с имуществата си и с кръвта си за славата на едно не толкова леко завоевание.

 

3. Политически движения и въстания през XVII в.

 

Доклад на испанския посланик във Венеция

маркиз Де ла Фуенте до испанския крал

Филип IV (1621-1665) от 1650 г.

 

Документът е издирен от Б. Цветкова. Превод на Б. Цветкова и Ст. Савов от ръкописната сбирка на Archivia General de Simancas сигн. Estado, leg., 549, 1537 — 12.

Всичко, което върша, гледам да стигне до Сената като мнение на мнозина, но ще го представят две влиятелни и благородни лица. И ако в скоро време пристигне секретарят [Петър Парчевич] на архиепископа на България [Петър Богдан], който, както Ваше Величество е разбрал от граф Де Лумиарес, носи предложения, които биха могли да дадат някаква надежда, въпреки че според мен не много основателна, аз ще се опитам да използвам успехите, които войските на Ваше Величество ще имат във Фландрия, и това, че флотата на Ваше Величество ще се освободи след начинанието в Пуетро Лонгон и от мира в империята, за да им внуша надежда, че ще получат помощ от Ваше Величество. Накрая ще положа всички възможни грижи, за да попреча на онова най-вредно дело, което представлява отстъпването на кралството на Кандия.

 

Из дневника на Фридрих Зайдел

от 1596 г.

 

Печата сe по Немски и австрийски пътеписи за Балканите, с. 502 — 503.

 

Когато пристигнахме край Ниш, турците бяха поставили там от двете страни на пътя в чест на турския султан много стотици пресни човешки глави на християни, бедни български селяни, всички с унгарски или хърватски кичури или коси, всеки един до друг, пред двете градски врати, като стигаха далеч в полето. Жално беше да се гледа това. Турците разказваха, че те се били разбунтували срещу турския султан...

 

Из писмо на никополския католически архиепископ

Антон Стефанов до източната конгрегация за пропаганда

на вярата при Римската църква от 1689 г.

 

Антон Стефанов е роден в Чипровец през 1617 г. Учил е в Италия и като болшинството от българските католици се завръща в родния си край. Ръкоположен е за епископ. Без да е участвал в организирането на Чипровското въстание, той е дълбоко засегнат от неговото потушаване, за което свидетелства неговото писмо. Печата се по ХБИ, I, с. 407. Превод на Ж. Николов от АЕВ, с. 304 — 305.

 

Бедствията на настоящите войни причиниха големи вреди и разрушения на бедните католици от моя роден край Чипровец и на околните земи, гдето всичко заедно с манастирите и църквите беше подложено на огън и меч за пълно отчаяние. Каква беше причината, не зная, но мисля, че е само божия воля. Татарите, виждайки бойните успехи на християните и тъй като тяхната пъклена ярост не можа да се излее върху тях, насъбраха безкрайна омраза спрямо бедните католици: и започнаха да правят тайни сговори, за да извършат това, което по-късно извършиха; но малко по-просветените католици, съзнавайки това и научавайки, че Белград е превзет и очистен [от турците], като предполагаха, че кайзеровата армия ще се придвижи по-нататък, и като вярваха, че българите ще се присъединят към тях, вдигнаха оръжие против турците. Но като видяха, че нещата не се развиват така, както те искаха, и като знаеха, че са твърде малко, а и бяха изоставени от българите, изгубиха всичко...

Всички тези наши католици от Чипровец и от околните села бяха осъдени от турците и навсякъде, гдето успяваха, те ги залавяха, убиваха или ги вземаха роби.

 

Свидетелство за участието на Иван Станиславов

в  Чипровското въстание от 1725 г.

 

Печата се по ХБИ. I, с. 409. Превод на А. Милев от Л. Милетич Заселване на католишките българи в Седмоградско и Банат. СбНУНК, XIV 1897, с. 436 — 437.

 

Долуподписаните свидетелстваме за изложените неща под гаранция на нашата вяра, че когато августейшият император на романите, достославният Леополд, беше започнал войната срещу отоманската порта, българският народ не по-малко от албанския беше подтикван от много епископи и францискански отци от средата на същия народ, подчинени на властта на споменатото негово високо величество, за да вземе оръжие срещу този най-жесток враг на християнското име и по този начин да се покаже верен на августейшия австрийски двор. Този същият съвет следва и дадената милостиво от негово неприкосновено величество и запазена до днешния ден диплома на неотдавна починалия, който постоянно е давал, изглежда, същия съвет — да се надигне [българският народ] срещу споменатите [врагове] и по този начин да стане участник в неговата царска милост. Българският народ, като прие с пълна преданост и смирение това милостиво обещание на негово величество, не сметна за нищо живота си и като излезе от четирите селища Кипровец, Железна, Копиловец и Клисура, нападна град Кутловица [Монтана], гдето изби мнозина от враговете и други изгони. В това време между другите първенци знаменосецът Иван Станиславич, наричан още и Павлиганич, брат на Михаил Станиславич, и Лука Андренин, пръв техен приятел, така засвидетелстваха своята усърдна грижа за католическото християнско изповедание и августейшия австрийски двор, че със слово и дело непрекъснато подбуждаха и останалите българи никога да не престанат да проливат кръвта си и предано да се сражават за успеха на свещения божествен култ и за напредъка на християнската държава, доколкото можеха да бъдат полезни със своите малки сили. Те, макар и да се сражаваха разпалено, но малкото техни хиляди не можаха да устоят срещу силата на враговете, понеже не им идваше друга помощ. Поради това едни от тях бяха избити заедно със семействата им, а други бяха отведени в плен. Тогава фамилията на Станиславич понесе по-голяма загуба в сравнение с другите, понеже турците ѝ заграбиха новата къща, построена със стени, лозята, ливадите и мелниците... А достойно е за по-голяма скръб това, че осем еднокръвни роднини на тази фамилия бяха хванати и откарани. За петима от тях и до днес няма никакво известие, а трима бяха откупени от варварите със собствени пари на същата тази фамилия и заедно с останалите избягаха боси, нещастни, ограбени напълно и само живи в Цизалутанска Влахия, хранейки надежда, че могат да живеят там в съседната страна под покровителството на воеводата и княза Бранкован, понеже той е близък на негово божествено величество, докато войската на нашия августейши император не стигне дълбоко навътре в Тракия. Че всички неща са станали така, както са изложени, ние потвърждаваме нашето свидетелство с подписите на нашите имена и с нашите печати.

Крайова, 28 декември 1725 г.

Тома Бригин, Блаж Томенанин, Георги
Томодохей, Иван Латин, Никола Блаж.

 

Из свидетелство за участието на Иван Станиславов

в Чипровското въстание от 1726 г.

 

Печата се по ХБИ, I, с. 408. Превод на Ал. Милев от Л. Милетич. Заселване на католишките българи..., с. 437 — 438.

 

Ние, долуподписаните, разпитани без насилие, с това си писмо честно свидетелстваме, че по време на неотдавнашната турска война под щастливите знамена на августейшия романски император, благочестивия Леополд Първи, българският народ и албанският бе подтикван от много генерали на негово неприкосновено царско величество, от епископи и от благочестиви членове на светия францискански и серафимски орден да се дигне на оръжие в помощ на августейшия австрийски двор срещу отоманската сила. Към техните съвети се прибавя и дипломата на споменатия по име и всесилен августейши император, която се пази с почит и сега от споменатия народ. Тя ги съветва по същия начин за това и обещава, че в бъдеще ще бъде отдадена почит на верните и добре заслужили поданици... Българите и албанците в известните селища Чипровец, Копиловци, Железна и [Клисура) и в други близки и съседни градове... грабнаха оръжие поради своята благородна смелост срещу заклетите врагове на католическата вяра и веднага нападнаха турския град Кутловия, наричан от народа Кутловица, и там предадоха на сеч много врагове, а други изгониха от границите. В този поход Иван Станиславич, брат на Михаил Станиславич, прояви по блестящ начин верността си към августейшия австрийски двор и отличната храброст на своето геройско сърце. Той взе знамето, излезе пред всички други и с думи и пример смело ги въодушеви да не се колебаят да пролеят кръвта си и да дадат живота си за вечната истина на католическата вяра и за верността си към августейшия австрийски двор. Те направиха това по отличен начин. Но по-късно, когато императорската войска се оттегляше към Белград, българите и албанците били притиснати от прииждащата силна турска войска, мнозина били избити, други били отведени в плен... Лишени от всичките си богатства, те се оттеглиха във Влахия и Трансилвания. През време на това преследване и споменатият Иван Станиславич, водач на останалите, заедно с брат си Михаил Станиславич, освен че загуби всичките си ценни движими и недвижими имоти, но за голяма своя скръб загуби и пет жени от своето семейство: Габриела, Анастасия, Петронила, Ана и Луция, които бяха откарани в плен от турците. Останалите, голи, гладни, жадни и измъчени от много и различни скърби, можаха с бягство едва да си спасят живота. А те попаднаха в тези беди не за друго, но заради защитата си на католическата вяра и заради показаната си вярност към августейшия австрийски двор. Ние знаем, че всичко това е станало така, и свидетелстваме. За потвърждение на това наше свидетелство се подписваме собственоръчно и сложихме своите печати.

Крайова, 3 януари, 1726 г.

Калфин, Михаил Николантин, Георги Марканин, Стефан Хитин, Иван Андренин, Георги Бибич, внук на светлейшия и досточтим архиепископ Деодат, чипровенец, Йоан Бибич, внук на светлейшия и досточтим архиепископ Деодат, чипровенец.

 

Султанска заповед от 1699 г.

 

Печата се по Документи из турските държавни архиви, с. 32 — 33. Превод на П. Дорев.

 

До кадията на Берковица — заповед. Когато се разбра, че раята от Чипровци, който е хас с 380 000 аспри на пашовия [софийски] санджак, е напуснала пътя на покорството и въстанала, тя биде изцяло разпръсната и досега селата ѝ са разорени. От направените на няколко пъти изследвания излиза, че там сега нямало нито един човек от раята, селата им били разрушени и опустошени.

Живелите по-преди в околностите на Белград и Темешвар и дошли в Никопол маджарски и трансилвански кръстоносци, около 712 души пешаци и 526 конника, напуснаха преди няколко години своето отечество и прибягнаха под сянката и закрилата на османската ми държава. Преди време на боевете те служиха честно и вярно. Сега те влизат под султанската ми закрила. Ферманът ми е — на техните семейства и деца да се раздадат места. Споменатите лица да се заселят в земите — хас на Чипровци. Посредством техните началници те да бъдат поименно записани в един тефтер, та да не би след време друга рая да се смеси с тях. Също да се запише в колко села от въпросния хас трябва да се заселят и да си разделят полюбовно помежду си земите наспроти своето положение. Всички да се настанят и след като си поставят граници на определените им земи, които да им служат за земеделие и изхранване, каквото остане гола земя, и тя отделно да се запише и осигури. И ако на земите на тоя хас има рая от други страни, или пък са се завърнали някои от избягалите при въстанието, нека те да бъдат настанени със султански ферман на други удобни места, като се запишат и регистрират пред кадиите техните имена, отличителни знаци [а също] и къде са били бившите им места.

От тази тайфа (маджари) няма да се иска до 5 години поземлен данък; те ще бъдат облагодетелствани. След изтичането на 5 години, каквото право върху земята се определи, ще плащат само определената такса. Освен това няма да им се иска военен данък и ще бъдат освободени от другите данъци. Друга рая не трябва по никакъв начин да се смесва с тях; тяхното освобождаване от данъци не важи за чужди лица. Ако същите [маджари] искат да се заселят на друго място, нямат право да казват, че са били освободени, а както другата рая ще плашат данъци в новите места, гдето са се настанили.

Те ще извършват своите обреди в църквите на заселените от тях села в поменатите землища и ако църквите са разрушени, ще ги поправят със султанска заповед, както законите позволяват. Отсега нататък няма да се строят нови църкви. И духовниците им са свободни да вдигат умрелите, да венчават и извършват други обреди. Никой не трябва да им иска пари за това и да им се меси по какъвто и да било начин.

И ако те сами не дойдат и доброволно не признаят пред кадията, да не се принуждават да стават мюсюлмани чрез неверни свидетели, [които биха твърдели], че те [уж] били приели мохамеданството.

Всеки да бъде притежател на къщите и дворовете, които със свои средства би построил в землището, разпределено между тях. Той ще е собственик до края на живота си, след като е платил правото на земята, която е получил като своя част. След смъртта му земите минават върху наследниците, и никой да не им се меси, противно на свещения закон и на султанската ми заповед.

И споровете, и процесите, които биха изникнали помежду им, да се разглеждат със съгласието на самите страни, не се ли постигне съгласие, тогава кадиите от съседните места да ги разрешават, както повелява шериатът.

Кадии, мутеселими, воеводи! По никакъв начин да не влизате помежду им, да стоите настрана — ако не вършат буйства в околностите и в съседните пътища и села; ако стане някое буйство от тяхна страна, вън от землището им, да се определи заслужено наказание, както изискват законите. Но в този случай да се направи нужното разследване, както изискват законите, и никой да не пострада противно на наредбите.

В султанските ми територии те могат свободно и с доверие да търгуват и веднъж като платят превозното мито и вземат тескере за това, да не се измъчват с искането на бач и други данъци.

И ако нямат в ръцете си султанско решение, да не отиват в задгранични места и се връщат оттам.

И ако по търговия пристигнат в някое място на империята и някой от тях почине, неговите неща да не се взимат в полза на съкровището, а да се предават на наследниците. Ако пожелаят помежду си, те могат свободно да си назначават хора да им гледат работите и за това няма да се иска нищо от тях.

И тъй като са верни и честни, ако си гледат работата и не излезе някое предателство, да се закрилят в тези земи в рамките на тия условия и постановления. Никой да не ги измъчва безпричинно против султанската ми заповед. Правото на земята се определя и се предава на държавното съкровище.

И след като са живели на тези условия в споменатите земи, ако последва султански поход, с условие да им се плаща дневната храна от фиска, ще дават на всеки пет души по един въоръжен войник, който със своите капитани и знаменосци ще дохождат на поход. С условие да се явяват на султанска служба, земите на горния хас им се дават като султански дар; в ръцете им съм дал султанска грамота.

Посредством назначения... мубашир всички гореспоменати се настаняват по селата; основният тефтер, който се написва на самото място, както и тефтерът, който описва селата и границите, в които са настанени, се предават на мубашира, за да бъдат донесени в столицата. И главният ми тефтердар ще издаде нужния план, за да се действа по него.

Записано в края на месеца залхидже 1110 г. [Краят на юли 1699 г.].

 

Из историята на Силяхдар

 

Силяхдар Финдикли Мехмед паша е участник във войната между Османската империя и коалицията на европейските сили Австрия, Венеция, Полша и Русия в 1683 — 1699 г. Съчинението му съдържа множество сведения за въстанието на Карпош и вълненията, обхванали българските земи при широкото настъпление на австрийските войски в 1689 г.

Печата се по В. Цветкова. Хайдутството…, 268 — 271. Превод на Б. Цветкова и Г. Гълъбов от Silahdar Tarihi, II, Istanbul, 1928, p. p. 440-494, 498, 506, 519.

 

Нахлуването на неверниците в територията на Румили и идването и заминаването на татарския хан и на Махмуд паша за отблъскване на враговете.

Австрийският генерал Ветерани като главнокомандващ бил заблудил кнезовете, свещениците и видните първенци, че османското управление е към края си, и подбудил раята от София, Пловдив и селата да се притекат към Ниш. С началници на кръстоносната армия и със знамена възбунтувалите се в полята и по пътищата са вършили жестокости над мюсюлманското население. Грабили и опожарявали селата. Измъчвали жителите. Неверникът, наречен Карпуз [Карпош] начело с три хиляди бойци нападнал Юскюб, като са избили много мюсюлмани, между които жени и деца. Оттам нападнали и Ищиб, и селищата Испек, Призрен, Калкан Делен, Прищина, Вълчитрън, Косово, Йени пазар, Митровиче, Лесковац, Чачка, Валово, Баня, Шехиркьой, Куманова, Юркюб, Пилевне, Аладжа Хисар, крепостта Семендере, крепост Видин, паланката Хисарджик и др., от които само една трета мюсюлманско население е могло да се спаси и избяга в Истанбул или в Анадола. Османската войска се разпръснала; останали били едва три хиляди еничари и две хиляди спахии и чауши. При везирите и военачалниците са били останали само ичогланите и караколукчиите. Това безредие произвело голяма тревога у мюсюлманското население. Такава грозна беда връхлетя над османската държава, каквато никога от създаването ѝ не бе виждала.

При това положение кримските султани Селим Гирай, брат му Бахт Гирай, синовете им Саадет Гирай, Гази Гирай, Тохтамъш Гирай с тридесет хиляди татарска войска са тръгнали от Крим на осми шевал, понеделник, но на втория престой поради неразположение се забавили с единадесет дни. Все пак през Буджак, Влашко, Нийболу са могли да пристигнат и да се влеят в султанската армия при София на втори сафер, понеделник. Това предизвика голяма радост сред мюсюлманските бойци и в шатрата на Махмуд паша. След четиридневна почивка и след общо съвещание на седмия ден начело със свещеното знаме и командващия войската везир Коджа Махмуд паша с кримския хан и татарските бойци тръгнаха за Юскюб със задача да заемат ислямските градове.

В една планина близо до Кюстендил войската срещна около стотина хайдути, които бяха до един изклани. След Кюстендил  към града Паланка, като научиха, че са се затворили там известен брой немци — те били разбити. След това армията стигнала в паланката Егри Дере — там бидоха избити намиращите се немски, унгарски войски и хайдутите разбойници. При пристигането на армията в Юскюб се узна, че хайдутинът Карпуз бил там. Назначени били татарски бойци, които изловили придружаващите го около двеста неверници злосторници, като избили всички, ограбили имуществата им, а главатарят им Карпуз бил завързан и заведен пред хана и бил набит на кол. Свещеникът от Манастир,  който тръгнал с мечти за кралство, бил заловен и обесен.

При известието, че в паланка Качаник се приютили немски и унгарски войски и хайдути в изобилие, цялата татарска войска  с хана и с петнадесет хилядите албанци, везирът Халил паша, румилийският бейлербей Зорнапа Мустафа паша, албанецът Джафер паша и други паши, дигнали се от Юскюб, стигнали в Качаник и го обсадили. Започнал се ожесточен бой с намеса на три оръдия. На немците пристигнала помощ от дванадесет хиляди подбрани немски неверници и четиридесет и пет оръдия. Сражението било неописуемо страшно. Надвечер всички проклетници били избити. Едва могли да избягат двама души неверници. Всичките им вещи били взети. След това паланката Качаник отново бе обсадена. Предалите се около тридесет немски и унгарски воини са били пощадени. Всички останали са били избити и около хиляда хайдути. Румилийският бейлербей Зорнапа Мустафа паша бил назначен за мухавъз на паланката. Оттам армията се насочила към Прищина, Призрен, Ипек с избиване на много неверници и плячкосване на имуществата им. Предалите се немски и унгарски воини са били пощадени, но хайдутите били избивани.

Жените и децата били взимани като пленници, имотите им оплячкосвани. Навсякъде около седемдесет-осемдесет немци и унгарци са бивали пощадявани, но хайдутите — избивани, а семействата им — взимани в плен. След тези боеве армията се върнала в София, като из пътя са били избивани срещнатите хайдути.

Кримският хан си заминал за Крим, изпратен на няколко престоя от главнокомандващия везир Халил паша. Помощта, която дал на Османската държава, била записана [в историята].

Съобщено е, че неверникът, именуван Сравил [Страхил], рая на Йеникьой, каза Татар Пазарджик, е развял байрак и заедно с двеста хайдути нападал пътниците и оплячкосвал някои села. Разпратени са заповеди до казите Филибе и Татар Пазарджик за набиране на опълчение, определени са двама началници и петдесет бостанджии с два отряда делии и гюнлю на великия везир и бе заповядано заловените да бъдат незабавно наказани. Изпратени бяха бързо на 11-ти във вторник. Обаче проклетниците научили и вдигнали семействата си. Разчу се, че са преминали през сръбските планини и заедно със свинете, които водили, влезли в крепостта Ниш. Преследвачите хванаха тези планини, но, като не заловиха никого, се отказаха.

Невернишкото ограбване на Кюстендил

На местното население е било известно намерението на запилелия се преди време из Нишкия капан неверник, именуван Страил [да нападне] Кюстендил с 4000 немци, маджари и хайдути и то поискало помощ от софийския мухафъз везиря Канделджи Хюсеин паша. Те се оплакали, че ако един-два дни не дойде тя [помощта], областта не само ще падне във вражи ръце, но ще ограбят имуществата им, ще ги заробят със семействата им. Хюсеин паша назначи намиращия се пак в София с цялата си свита мютесариф на Хамид Ахмед паша и Мехмед бей — на лива Джаник. Докато те се противяха да отидат, неверниците потеглиха и събраха местното население научавайки, че откъм полето са поставени за охрана 300 секбани, минаха през планината и нападнаха през нощта вароша Кара Келебек. Стана ясно, че са избили много мюсюлмани, заробили жени и деца, ограбили имущества и нанесли щети, запалили от разни страни вароша и си отишли. Настанените в крепостта излязоха, дойдоха откъм полето и охранителните секбани и с част от населението на вароша преследваха враговете на вярата. Като ги настигнаха, завърза се сражение и погубиха повече от 200 неверници, една част пък от ислямските бойци се насладиха от мъченичеството [т. е. загинаха]. Освободиха известен брой пленници и ги изпратиха. Понеже мнозина от населението на вароша изгинаха, кадията донесе на Хюсеин паша, а той от своя страна до рикяб-и хумаюн, че поради предателството на назначените от него паши неверниците са успели да минат. [Затова] дворцовият капуджибашия Генч Мехмед ага пристигна с хат-и хумаюн и свика диван в София  за да бъдат отрязани главите на двамата [паши]...

Завладяването на крепостта Ниш...

Оттам хайдутбашията, известен с лоша слава, именуван Сераил от раята на Пазарджик, който, неведнъж бе нанасял щети на мюсюлманското население и бе избивал хора, бе избягал със семейството си и се бе затворил в Ниш. Преди идването на ислямската армия вероятно се изплашил и с опасението „Ακο турците превземат Ниш, [австрийците] ще ме предадат и [турците] ще ме убият“, подвел генерал Ветерани: „Турската войска е малко и щом пристигне да обсади крепостта, аз да се намирам отвън и като събера хайдутите, да се нахвърля върху тях и да извърша нощно нападение. Ти пък, като излезеш отвътре, ще сечеш турците и ще ги унищожиш в гръб, да се уговорим“. С тези празнословия той излязъл от крепостта и избягал. Майка му,  жена му и едно момиче, които били вътре, бяха заробени и бяха подарени на един бюлюкбашия от храбрите арнаути.

 

Bulgarian uprisings 17th century

 Карта на българските въстания от втората пол. на XVII в.

Второ Търновско, Чипровско и Карпошово въстание.

Автор: Kandi Лиценз: CC BY-SA 3.0

 

4. Хайдушкото движение в българските земи

 

Приписка от 1454 г.

 

Печата се по Љ. Стоjновић, Српски родослови и летописи, с. 90.

 

1454. В тази година Мехмед цар плени Радич, български войвода в София.

 

Из султанска заповед от 1528 г.

 

Печата се по Б. Цветкова, Хайдутството…, с. 78-80. Превод на Б. Цветкова от ръкописната сбирка на ΒΝΡ, сигн., Fonds Turc 80, f. 66-v – 67-v.

 

Относно разследването на разбойници и харамии.

В казата Ново Бърдо, а понастоящем - в санджаците Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа Хисар, в кадийските околии Юскюб, София, Йени Пазар и към ... пазар се събират и се явяват разбойници и харамии. Те се групират на едно място нападат през нощта селата, избиват хора, ограбват имущества нахвърлят се из пътищата, избиват керваните... и изобщо вършат различни такива метежи и злини. Санджакбейските субаши из посочените места подпомагат разбойниците и харамиите и санджакбейовете дори подпомагат делата на субашиите. Такива метежи и злини стават из санджаците. Въпреки че им е възможно да залавят разбойниците и харамиите и да ги наказват, те не само си затварят очите, но даже освобождават заловените разбойници, като им вземат пари. И понеже не ги наказват, разбойниците и харамиите са се умножили и условията са много обезпокояващи. Понеже [всичко това] е донесено и известно до височайшия праг, назначен си ти за муфетиш по тази работа и за военен, образеца между прославените и благородните — Ахмед игиткетхудас на [отрядите] гариб при щастливата ми порта, да се увеличи славата му.

Заповядвам следното. Щом пристигне със свещената ми заповед, без да се бавиш нито миг и час, тръгни сам и се прикрийте със споменатия ми роб и с голямо внимание и усърдие разследвайте изобщо случая с разбойниците и харамиите. Ако такива лица нападнат къщи и избиват хора, те са виновни. Разбойници и харамии, ятаци и другари на разбойници и харамии, лица, които ги подпомагат, и изобщо такива, които са се разчули с престъпление, с разбойничество и харамийство, да се задържат, делата им да се разгледат според шериата и да се види по установения обичай кои са по шериата и закона и кои са задължителни по закон и съобразени с обичая. И който и да е извършил станалите злосторства в споменатите санджаци и кадийски околии и колкото и да има от категорията на разбойниците и харамиите в тия санджаци и кадилъци, било те живущи там от по-рано или дошли отвън, изобщо каквито и да са — да се заловят разбойници и хайдути и да се донасят до щастливия ми праг ония, които са се проявили с разбойнически и харамийски действия. Незабавно едни да бъдат обесени, а други — набити на кол и да бъдат наказани, като ги малтретират по този начин. Ти да не проявиш склонност да освободиш някого от разбойниците, появили се досега и извършващи метежи, да ги задържиш всички, да ги заловиш и накажеш.

И да наредиш да се издирят, като се приканят скритите им ятаци, хора, при които отсядат, съплеменниците и близките им и изобщо онези, които трябва да се издирят по шериата и закона и да не действаш против заповедта.

Да се разследват санджак-бейове и субашии. Ако субашия, заемащ субашийски пост, върши метеж и злочинства, да се разследват и накажат и такива метежници. В случай че помагат на разбойник или ако след като стане известно разбойничеството на разбойник и харамия и той бъде заловен, го освободят, като му вземат пари, изобщо ако подпомагат разбойници, и те самите са като разбойниците. Такива лица да се задържат и наказват надлежно.

Ти да постъпваш спрямо другите според обичая и съвета, да не допускаш субашията да постъпва така, те да охраняват и пазят, както трябва субашилъците си, да не даваш отдих на разбойниците и харамиите, да не им даваш сила по местата, гдето са заловени, и да бъдат наказвани. Изобщо тези неща са крайно необходими. Да вложиш усърдие. Понеже имам доверие в честността и прямотата на този мой роб, затова той бе изпратен. Ти също да се стараеш, както следва. На всяка цена имай грижата да намериш и да наредиш да се издирят разбойниците и харамиите из онези места, които подпомагат разбойниците, ятаците, които им дават храна, и онези, които им дават убежище. Да се издирят всички метежници и да не допуснете [те] да се спасят. Колкото и разбойници и харамии да се намерят, съгласно свещената ми заповед да бъдат убити, да се запишат подробно метежите им и да се представят във височайшия ми двор по споменатия ми роб. В случай, че докато провеждаш разследване на основание на заповедта ми в поменатия район такива разбойници и харамии избягат и се озоват по други места, да се изпрати човек от санджак-бейовете и кадиите на тези места той да изиска и да накара да го приемат и да разследва на основание на заповедта. Понастоящем бе издадена пак моя свещена заповед до санджак-бейовете и кадиите да предадат когото вие поискате. Но при разследването да се действа според правото. Да не бъде никой угнетяван по този повод противно на шериата и закона. Предпазвайте се да не вземате пари. Вещите и храните, взети от онези, които са се изявили с разбойнически действия, се присъждат на стопаните им; да им бъдат предадени без остатък! Да запишеш подробно станалото и да го докладваш. Така да знаеш.

Написа се на 10 реби юл-евел 935 [1. XII. 1528 г.]

 

Султанска заповед от 1578 г.

 

Печата се но В. Цветкова, Хайдутството..., с. 84 — 85. Превод на Д. Шопова, в Македониjа во XVI и XVII в., с. 53 — 54.

 

Изпратил си писмо, в което донасяш:

Когато кадията на Пирлепе и назърът Мустафа чауш съобщиха, че преди известно време са се появили 78 души харамии от селата Пуста река и Дивиак, спадащи към каза Манастир, че нападат къщи, кръстосват пътищата, избиват хора и не прекратяват злодеянията си, издадена бе заповед: ,,В който и санджак да се намират споменатите, постарайте се да ги заловите и да ги накажете надлежно.“ Разследването е проведено на място и са заловени няколко души ятаци на споменатите харамии. Запитани кои са им другарите, те признали, че имат много ятаци и другари в нахиите Пирлепе, Кърчова и Манастир. Но понеже прилепският кадия не присъствал, станало необходимо да се отложат смъртните им наказания. Жителите на Пирлепе и селското население се събрали на едно място и заявили, че ако има отлагане на смъртното наказание, те непременно ще напуснат нашия вилает и ще избягат. Поради това споменатите разбойници са екзекутирани по шериата и след това според техните показания е съставен списък на ятаците и другарите им. [Този списък] е изпратен в запечатано кисе до споменатия Мустафа чауш за наказването [на ятаците] и другарите. Но жителите на Пирлепе и населението на други села дойдоха да се оплачат: „Населението на посоченото село Дивиак е изцяло разбойническо и харамийско, не престава постоянно да кръстосва пътищата, напада домовете, граби имота ни. Така че, ако те не бъдат наказани, положението ни ще се влоши и населението от нашия район непременно ще избяга.“

Поради това нареждам да се разследва населението на това село и да се задържат метежниците в него. Заповядвам следното: щом пристигне заповедта след добро обмисляне да заловите метежниците и злосторниците от жителите на това село. Да накажеш по шериата ония, за които се докаже, че са разбойници и харамии. Ако са спахии, залови ги и донеси [за това]. Ако не — направи необходимото по шериата.

Предадено на Мехмед, който донесе изложението.

2 реби юл-ахър 986 [8. VI. 1578 г.]

 

Из Подробен регистър на мюлкове и вакъфи

в Никополско от средата на XVI в.

 

Печата се по В. Цветкова, Хайдутството..., с. 95 — 96. Превод на Б. Цветкова от ръкописната сбирка на Ор. отд. при НБКМ, сигн. OAK, 217/8, л. 28-а.

 

Вакъф на текето Бали бей, син на Яхя паша.

Село Сърнево, близо до споменатото теке, спадащо към Чернова.

Понеже посоченото място било много опасно харамийско свърталище, споменатият Бали бей като субашия на Тутракан построил на това място отбелязаното теке. Той събрал и поселил посочените неверници, за да косят трева за конете на проходящите лица без постоянно местожителство и да докарват дърва. Оттогава посоченото място станало сигурно поради въпросното теке и мюсюлманите минавали без страх. Понастоящем със заповед му бе зачислен приход. Понеже бе докладвано на негово величество падишаха-господар, негово величество падишахът господар вакъфира на посоченото завие целия доход на споменатото село и бе вписано в регистъра. Тъй като горното бе докладвано, пак бе потвърдено и регистрирано в новия дефтер.

Мюсюлмани: Балабан, син на Абдулах — женен.

Неверници — Малин, син на Никола, Кало, син на Нягул, Петко, син на...

 

Из Съдебен протокол в кадийски регистър

на гр. София от 1618 г.

 

Печата се по Б. Цветкова, Хайдутството..., с. 101. Превод на Ст. Андреев от ръкописната сбирка на Ор. отд. при НБКМ, сигн. Соф. кад. рег. 1 бис., с. 262.

 

Поръчителство за Пейо, син на Иван от село Кремикофче.

Споменатият бил задържан, тъй като по-рано е обикалял с разбойници, обаче няма обвинение срещу него, че е извършил убийства. За него поръчителства Мехмед беше, син на Абдулах, жител на махалата „Гюл джами“ и [гарантира], че той ще се яви лично в свещения съд, щом бъде призован.

Написан през последните десет дни на месец джемази юл-ахър 1027 г. [15. IV. 1618 г.]. по желание на субашията Ахмед бей.

 

Из Съдебен протокол в кадийските регистри

на гр. Битоля от 1646 г.

 

Печата се но Б. Цветкова, Хайдутството..с. 167. Превод на Ал. Матковски в ТИААМ, I, с. 70.

 

Причината да се напише този документ е следната: Мехмед ага, един от бостанджиите на султанската градина, определен да събира [пари] за джелепкешанските овце в Манастир, дойде да заяви в съда:

„Оставих на съхранение в безистена сто и двадесет хиляди акчета от парите на споменатия [данък] за овце „джелепкешан“. Сега харамии нападнаха безистена и ограбиха намиращото се вътре имущество. Споменатите сто и двадесет хиляди държавни акчета са изгубени. Искам да бъдат разпитани мюсюлманите, които присъстват в съда, и да ми бъде даден документ.“

Наистина в съда присъстват мюсюлманите Осман ефенди, копринарят Мустафа, Ридван от безистена и други, които заявиха:

„Вярно, споменатият Мехмед остави на съхранение в безистена сто и двадесет хиляди акчета от споменатите пари, които са изгубени.“

Щом съобщиха това като свидетелстване, станалото се записа. [1646 г.]

 

Из „Книга за пътешествията“ на Евлия Челеби

 

Печата се по Б. Цветкова, Хайдутството…, с. 192 — 197. Превод на Н. Šabanovič, Êvlya Celcbiǧa, Putopis, II, Sarajevo, 1957.

 

Нишката крепост

...На крепостните стени стоят за украшение набучени на копия хайдушки глави...

[Манастир — 1661 г.]

...И безистенът е също така солиден. Но когато бяхме в този град, хайдутинът Байо и петстотин неверници дойдоха от планината Шипка с факли и безстрашно разбиха вратите на безистена, задигнаха разкошни тъкани [на стойност] 70 000 гроша и като [изразиха] задоволството си с топовни и пушечни изстрели, отидоха в равнината. И в такъв голям град не се намира никой да им възрази. Какво зрелище и малодушие!...

Понеже в планините Шехшан в околностите на касабата Наклебенд пак бе хайдутинът, наречен Байо, който бе оплячкосал град Манастир, приходът [данъците] от селата в тези планини бе останал несъбран.

Аз, смиреният, като оставих всичките си придружители, само с един мой прислужник се метнах на коня и за два часа се изкачих в планината Шехшан.

Приключението на смирения

Видях да идва един неверник с гола сабя, който каза: „Бре турчине, какво правиш из тия планини?" Аз, смиреният, отвърнах: „Дойдох при нашия приятел. Трябва да се срещна [с него]." Неверникът отиде и пак се върна, като каза: „Ела да идем!" Вървейки пеша навлязох в гъстата гора, минах отдясно и отляво сред около 500 — 600 неверници, въоръжени с къси копия, с по два-три пищова и с хубави саби. От двете страни се приготовляваше кебап може би от 300 овце и свини. Стотина терзии крояха и шиеха чохата, взета от града Манастир и от панаира от Маскалур. Като ги оглеждах, продължих напред. Един енергичен човек, гологлав, с червен елек и с бръсната брада скочи и каза: „Брей, човече, добре дошъл!" Аз, смиреният, отвърнах: „Добре заварил, дойдох на драго сърце." „Абе, човече, как дойде в тия планини, без да се побоиш?" „Аз съм смирен, идващият доброволно според Мохамедовата и Христовата вяра, не умира. Но аз дойдох да умра. В селата на тези планини останаха за събиране три товара акчета от зехире беха. Кадията даде списък от съда. Ако Мелек Ахмед паша ме попита: „Къде е прихода ми?", и аз кажа, че не съм го събрал, той ще попита къде е писмото от кадията. А кадията не дава писма. Пашата ще ме затвори и ще вземе от мен прихода от [хората) в тези планини. [За да спася] душата си от горчивини, сложих главата си в торбата и дойдох при вас. Каквото трябва да направиш, стори го. Ето и душата ми, ето и главата ми" — рекох. Ти нямаш вина — каза Байо. — „Вина имат вашите кадии, те дават списъка. Кадиите и местните угнетители вършат безчинства над раята. Но ако е рекъл бог трябва незабавно да убием този съдия за назидание на всички…

Оттук [от Кратова], като вървяхме два часа, минахме през цветущи села с кули. Понеже из тези места българските хайдути са много, из селата има високи гевгирени кули с великолепни железни врати. Като продължихме напред, дойдохме в касабата Кочани... Тя спада към нахия Кратова и е хас на кюстендилския бей. Управител е субашията. Но и субашията даже е привърженик на хайдутите... Цялата рая открито се изявява като хайдутска...

 

Султанска заповед от 1690 г.

 

Печата се по В Цветова, Хайдутството…, с. 273-274. Плевод на Б. Цветкова от А. Refik, Türk idaresinde bulgaristan, Istanbul, 1935, p. 169.

 

Заповедта до войводата на Ефляк е следната.

Хайдутите Андрей от село Бешевиче, спадащо към каза Видин, Стойе от село Лешовиче, Столе, от село Пирехоща, спадащо към каза Поломие, Мирчо Вълчо от село Вълчидръм, Курмуш от село Караш, Кълоре, Согун, Вълчо, Белян, Шахин, Захни [?] Брегун, Димитри Влашчо, Павло, Пойраз, Кара Никола и друг Димитри и познатите под името синове на Харте Горундже [?] — дванадесет разбойници, и попът на Черна река — тези именувани разбойници заедно с подведените от тях повече от сто разбойници се разбунтували из Видин, Бане, Кутлофча, Беркофча и околностите. Изпратеният срещу хайдутите действащ одрински бостанджибашия Реджеб, прослава между славните и знатните, да се увеличи славата му, научил, че те са в планините „Магарешки рудник", и пристигнал там. Щом се научили, три дни преди това те намерили убежище при Димитрашко, капудан на Бистриче, и при капудана на войводата на влашка земя. Като ги покровителствали, те преминали на отвъдната страна в Ефляк и се спасили от дошлите да ги заловят бойни сили. Това бе съобщено. Това, че споменатите капудани са се осмелили [да вършат] такъв бунт, се дължи само на твоята небрежност и ти си отговорен. Понеже е наложително необходимо незабавно да се издирят посочените разбойници, бе назначен и изпратен за мубашир образецът между равните и еднаквите си Мехмед Уста от одринските бостанджи уста, да се увеличи мощта му.

Сега ти, който си споменатият войвода, щом пристигне свещената ми заповед, да наредиш споменатите капудани да издирят незабавно с помощта на казания мубашир отбелязаните разбойници, да ги оковеш всички, и да ги изпратиш в столицата ми заедно с посочения мубашир. Издадена е заповед да се въздържаш много от немарливост по този повод и под такъв предлог да угнетяваш раята, която си гледа работата, и да не взимаш нито едно акче и зърно от никого.

През първите десет дни на реби юл-евел 1102 [3 — 12. XII. 1690 г.]

 

Султанска заповед от 1698 г.

 

Печата се по Б. Цветкова, Хайдутството…, с. 285 286. Превод на М. Калицин от ръкописната сбирка на Ор. отд. при НБКМ, сигн. Рус. κад. рег. Р/2, л. 78-6.

 

Блюстител на шериата, господин кадията на Нийболу и господа кадиите на целия санджак — да расте добродетелта им!

Гордост на равните им аяни на вилаета и служебните лица — да расте силата им!

Съобщава се следното:

Нийболу, бидейки [част] от правоверната Османска империя, е един от онези ислямски градове, които през настоящата благословена година подлежат на пълна мобилизация и трябва да бъдат готови да окажат помощ в императорския поход.

Образец на най-достойните — нашият мютеселим — да расте силата му, е изпратен да обиколи целия санджак и да съобщи за мобилизирането на честните чиновници, жители на градовете, нахиите и селата на санджака и за [необходимостта] да се прогонват и унищожават хайдутите и разбойниците, щом те се появят някъде. По този повод, както бе обяснено, се издаде и заповед за мобилизиране на местни чиновници, които не са заели службите си във военния поход и са останали по местата си.

Щом пристигне [тази заповед] и споменатият мютеселим обиколи санджака и уведоми за мобилизацията и за прогонването и унищожаването на хайдутите и разбойниците, които обикалят с цел да грабят имуществото на мюсюлманите, всички вие да действате в единство и съгласие и много да внимавате да не бъде пропуснат някой. И ти, който си споменатият мютеселим, да обиколиш както е заповядано, всички градове, нахии и села на санджака и да ги уведомиш както за мобилизацията на местните чиновници от санджака, така и за разгонването и унищожаването на хайдутите и разбойниците, появили се, за да причиняват вреди на мюсюлманското население.

Проявете голямо старание в това отношение, въздържайте се от небрежност и най-вече от покровителстване на когото и да било, като действате според заповедта!

[Написан] на 22 зилкаде 1109 г. [1. VI. 1698 г.].

 

Султанска заповед от 1699 г.

 

Печата се по Б. Цветкова, Хайдутството..., с. 289. Превод на Ст. Андреев от ръкописната сбирка на Ор. отд. при НБКМ, сигн. Вид. кад. рег. 13, л. 27-6.

 

Образец на кадиите и съдиите, рудник на добродетел и слово, нашият господин, кадията на Видин — да расте добродетелта му!

Щом пристигне документът, снабден с височайшия императорски знак, да се знае [следното]:

Войници от Белоградчишката крепост бяха изпратили до моя императорски дворец човек и молба, с която бяха съобщили, че през 1100 година [26. X. 1688 - 14. X. 1689 г.] най-благородния от емирите — Хасан, да продължи щастието му, който е [един от] защитниците на Видинската крепост, без да има право, насилствено е отнел от ръцете им двама роби, които те са били задържали по-преди в околностите на Белоградчик през време на битка с неверници хайдути. Тъй като бяха поискали с моя императорска заповед да им се върнат робите, след съответното допитване до свещения закон издадох нареждане да се проучи закона и заповядах: щом пристигне моето свещено разпореждане, да действаш в този случай според издадената от мен заповед, като призовеш в шериатския съд пълномощника на споменатия мир-и миран и в присъствието на противната страна още веднъж да поставиш за разглеждане този въпрос пред закона. Да внимаваш той да се разреши правилно и справедливо. А що се отнася до присъдата, във всички случаи постъпвай в съответствие със стария закон и след като се докаже, че споменатият мир-и миран е задържал незаконно робите, възстанови справедливостта, като наредиш [те] да бъдат върнати. Отсега нататък да не ce отнасяш към никого по начин, противен на свещения закон и на моята императорска заповед и да не предизвикваш ново оплакване по споменатия случай и изпращане на нова заповед.

Така да знаеш, имай доверие в свещения знак!

Написан през първите дни на мухарем 1111 година [29. VI. — 8. VII. 1699 г.]. В резиденцията Едирне.