izvori

 

 

Заповед на Абдул Хамид I по повод бунта на баща и син Пазвантоглу от 1787 г.

 

Публикува се по:  Цв. Георгиева, Д. Цанев, Христоматия по история на България, т. III

Печата се по Д. Ихчиев, Турски държавни документи за Осман Пазвантоглу Видински, СбНУНК, XXIV, 1909, 11 — 12.

Превод на Д. Ихчиев от оригинал — препис, съхраняван от Ор. отд. на НБКМ — София.

 

Tughra of Abdlhamid I

 

До славните, достойни и предани мои велики везири: Мехмед паша, комендант на гр. Видин, и Абди паша, комендант на гр. Белград. До съдебно-шериатските власти в лицето на посветените и предани мои кадии в казите на Видин и Белград и други околни кази, в които се навъртат долуименуваните разбойници. До славния ми сер-торнаджи Елхаджи Мустафа — висок военен чиновник при еничарския ми военен оджак, сега командирован в тия страни. Също и до висшите и нисшите офицери на еничарите във Видин и Белград, до сердарите, старейшините и други висши длъжностни лица в казаните кази.

Нека бог продължи славата и службата ви!

От съдържанието· на настоящия ми царски ферман ще узнаете, че аз съм силно възмутен от смутовете и размириците в тъй голямата ислямска погранична крепост Видин. Възмутителен е тоя печален факт, че размирниците се стараят да подтикнат населението към общо въстание срещу установените от шериата и закона власти, и то тъкмо в тия тежки и опасни за държавата ми минути. Подстрекателите разбойници са започнали да вършат всякакви беззаконни действия, като са заграбвали насилствено имуществата на някои невинни хора и присвоявали живата стока заедно с всичкия останал имот на раята.

Алчни за огромни богатства, те ограбвали цели села и махали, като не пощадявали дори живота на невинните собственици. След едно внимателно изучаване донесе ми се, че имената на по-главните бунтовници са: Юмер Пазвант-Заде и син му Осман, които се числят за военни началници на 31 еничарска дружина. Техни съучастници били Ходжа-Огру от 62 дружина, Муса Калфа от 15 рота, Хюсеин Пехливан от 5 рота, Погачеджи от 61 рота, Емин Юмер от 25 дружина, Кара Коллукчи от 11 рота, Кара Ахмед от 61 дружина и Халил от 17 дружина.

Всички тия бунтовници по-преди заседавали във Видин, дето проектирали и решили да подигнат общ бунт против законите и властта и за тая цел агитирали между населението. След това те избягали от Видин и сега според донесенията се намират в околните на Видин градове и села, дето свободно сноват и насилничат над мирното население и рая.

По повод на това получих колективна жалба от населението около Видин, в която ме умолява да издам височайши ферман за преследване и изтребване на разбойниците, като поставя един пратеник [мубашир] за изпълнението му. Това искане аз удовлетворих. От височайшата ми канцелария се издаде ферман, важността на който стана наложителна и по други причини. Видин и околностите му съставят едни толкова здрави и отбранителни крепости, щото неприятелите на исляма биха се безвредно домогнали до Цариград.

Ето защо заповядвам тия крепости да се пазят с най-сериозно внимание, за което властите трябва да употребяват всички грижи.

Вам, господа кадии на Видин, Белград и други погранични кази, г. г. офицери и забити, делегирани от главния ми оддаж-бубашир, и г. г. коменданти на градовете Видин и Белград, вам се налага свещеният дълг да вземете всички мерки за изтребването на разбойниците. Само вашите мерки могат да донесат желаното от мен умиротворение на страната.

Те ще се помъчат, а може би и ще сполучат да се промъкнат в крепостта, като поставят пред вас предлог, че уж имали да събират от длъжниците си някакви заеми, но вие на това не придавайте сериозна важност, защото те няма да направят друго, ами ще повдигнат населението към общо въстание.

Ето защо нито едно лице от тях да не се пропуща в крепостта, макар и с риск на живота. Безпрекословно отблъсквайте всякакъв натиск от страна на разбойниците, които се стремят да се домогнат до крепостта. Около пределите на Видин [Видин-худудуна] не трябва да се мерне разбойнишки крак. Онези обаче от еничарските орди, които биха ги защищавали, разпръснете ги из другите погранични крепости. За всички ваши разпоредби, длъжни сте да ме уведомите с едни обстоен протокол.

А вие, г г. съдии, офицери и старейшини от видинския гарнизон, дайте гаранция, че обичате отечеството си. След това, за да се констатират вашите разпоредби, съставете съдебно шериатско решение и с препис от закона за военноеничарската организация ще се отнесете до главния счетоводител [баш мухасабеджиян], за да отбележи и той от своя страна в главните регистри имената на ордите и тия на йолдашите еничари, които се преместят от видинския гарнизон в други погранични крепости за дисциплинарно наказание.

Щом главният счетоводител отбележи станалия факт, той ще ви повърне обратно преписа от закона, по силата на който вие ще наказвате провинените еничари. За тая цел предварително ще се издава височайша заповед.

Поради това изпраща ви се и едно писмо от моя велик вези — Негово Високопревъзходителство Хасан наша, сега заемащ длъжността еничари агаси в корпуса при моя палат.

Прочее, господа командири [мухафъзи] на Видин и Белград, издавам настоящия ферман, за да ви внуша сериозността на писмото на еничари агаси и заповядвам точното му прилагане.

Старайте се да отбягвате всякакви мерки, които биха противоречили на настоящия ми ферман. Отдайте нужните почести. Тъй да знаете, тъй да действате.

Първо число от месец рабиюл-ахър 1202 г. [дек. 1787]

Издаден от султан Абдул Хамид Хан I