Османско владичество

Питания на Високата порта до шейх юл-исляма от 1797 г. за бунта на Пазвантоглу

Посещения: 245

 

Публикува се по:  Цв. Георгиева, Д. Цанев, Христоматия по история на България, т. III

Печата се по Д. Ихчиев, Турски държавни документи за Осман Пазвантоглу Видински, с. 35 — 40. Превод на Д. Ихчиев от ориг., съхр. в НБКМ — Ор. отд.

 

Първа фетва. Разбойникът-революционер, носещ бележитото прозвище Осман Пазвантоглу, събрал на своя глава известно число разбойници, на които станал главатар. Като такъв той се одързостил да убива публично хора, да пролива човешка кръв, да заплашва царските поданици, да опустошава градове и села в империята на султана, да тиранизира бедното население и рая и да върши много още нечовешки злодеяния.

Освен това той самозвано се провъзгласил за независим господар, като излязъл извън реда на покорността към султана и станал тиранин. Той събрал многобройни свои съмишленици, настанил се в една от султанските крепости и тръгнал да воюва и напада мирните общества. Ако всичко това е доказано, в такъв случай допустимо ли е от свещения закон да се воюва с подобни революционери, да се почне истинска война срещу тях с всичките родове оръжие, като артилерия, пушки, саби и пр. средства за война? Отговор! „Да, законно и допустимо е!“

Втора фетва. Разбойникът-революционер, именуван Пазвантоглy Осман, събрал известно число разбойници, на които станал господар. Като такъв се одързостил заедно с шайката си да убива хора, да пролива невинна кръв, да разорява градове и села, да тиранизира бедното население и да върши небивали злодейства. Той с викове и песни публично се разбунтувал и се гаврел с властта, като излязъл вън от подчинеността към султана, убежището на света. Сега тия лица, които са се разбунтували и са вдигнали глава пред величието на султана като революционери начело с речения Осман и са негови покорни и послушни съучастници, допустимо ли е според предписанието на свещения Коран да се наказват със смърт? Отговор: „Да, законно и допустимо е!“

Трета фетва. По тоя начин, ако проводените от свещената особа на султана бойци-мюсюлмани за сражаване с поменатите въстаници и ако последните бъдат победени, бойците-мюсюлмапи считат ли се по закона за победители за вярата? Ако пък бъдат убити и загинат на полесражението, могат ли въз основа на свещения шериат да се числят като паднали в защита на отечеството и да се считат загинали за вярата? Отговор: „Да, и в единия, и в другия случай се числят за такива.“

Четвърта фетва. Ако поменатият Осман и неговите подчинени разбойници-пълчища биха успели да се сгрупират на постоянно местожителство в някоя султанска крепост, която е здраво и солидно укрепена и която е обсадена от султана с войска — в такъв случай следва ли по предписанията на шериата заловените живи разбойници и самият Осман да се екзекутират веднага? Отговор: „Да, трябва да бъдат веднага убити“.