izvori

 

 

Аграрните отношения в българските земи през XVIII в.

 

Публикува се по:  Цв. Георгиева, Д. Цанев, Христоматия по история на България, т. III

 

Съдебен документ от 1700 г.

 

Печата се по превод, публикуван в Положението..., с. 61. Оригиналът  се съхранява в НБКМ. Ор. отд., Видински кадийски регистър №14, л. 11-a-III.

 

Относно разглеждането на въпросното дело получих адресиран до мене височайши ферман чрез коменданта на Видин — Сюлейман ага.

Иван, синът на Никола от град Видин, махала Караман, се яви на заседанието на шериатския съд в присъствието на берберина Уста Юмер, син на Али. Той е завел дело против него за следното:

На баира в местността Козловец Иван имал лозе от 3/4 ара, придобито по наследство, при следните съседи: лозята на Мануш, хлебарина Йован, Никола и държавния път. Поменатият Юмер го присвоил незаконно. Нека той бъде разпитан, след което да му се отнеме и ми се предаде.

Разпитан, Юмер казал следното: преди известно време той купил казаното лозе при същите съседи за 15 гроша от чиновника по държавните имоти като безстопанствено. След смъртта на предишния му стопанин Иван Симитчията, който умрял, без да остави наследници, то станало държавно.

Никола възразил, че казаното от Юмер не било вярно, и представил двама свидетели, които потвърдили, че действително лозето било негово.

След това съдът казал на ответника да представи свидетели, които да потвърдят неговите показания, и му определили срок. Понеже до изтичането на срока [Юмер] не могъл да представи свидетели, съдът му предложил клетва в смисъл, че той действително е купил лозето като безстопанствено. Юмер приел клетвата и се заклел в името на бога. Въз основа на това съдът решил да се забрани на Иван да води дело за лозето.

 

Из „Пътуванията“ на А. дьо ла Мотре

от началото на XVIII в.

 

Voyages en Europe Asie et Afrique.tifФренският пътешественик А. дьо ла Мотре се интересува от съдбата на Османската империя и разнородното ѝ население. Преминава през българските земи по диагоналния път Цариград — Одрин — Пловдив — София — Белград заедно с шведския крал Карл XII и свитата му. Печата се по Б. Цветкова, Френски пътеписи..., с. 293 — 294. Превод на Б. Цветкова от Voyages du Sr. A. de la Motraye en Europe, Asie et Afrique, I, La Haye, 1727.

 

След това яздихме и стигнахме Татар Базарджик на шест левги по-нататък до 2 часа след обяд и привечер пристигнахме е Йеникьой. Полето там е чаровно и изключително плодородно. Между последните две станции за подмяна на конете или по скоро малко преди първото отляво започва да се извисява малка планинска верига като полумесец, която обкръжава чудна малка равнина. В тази равнина, прорязана от голяма река, расте ориз, какъвто не бях виждал никъде в Европа. Слязох от коня, за да изуча отблизо растението. Има много листа, много подобни на праза, но несравнено по-дълги и по-тесни. Стъблото трябва да е три стъпки по-високо и надвишава по големина това на ечемика: има повече колелца и поддържа различни малки клончета, всяко с по един клас, чието зърно е с жълта шушулка.

 

Из съдебен протокол от 1728 г.

 

Печата се по ТИИПБЗ, II, С., 1971, с. 160. Превод от оригинал, съхр. в НБКМ — Ор. отд.

 

Днес се разглежда молбата на Тодор и Никола, синове на Анто — жители на село Биримирци, пред светлия свещен духовен съд, които като тъжители предявиха следното искане пред Омер Али бей, син на Мустафа, жител на град София, махала Хаджи Исмаил: „Ние дължим на Хаджи Исмаил бей срещу получен от него заем сумата четиридесет и един гроша. Поради невъзможност да изплатим задължението си бяхме задържани в затвор от полицейската власт съгласно заповедта на съдията. Понастоящем ние сме в несъстоятелност и нямаме нищо; не притежаваме никакви имоти освен вехтите дрехи на гърба ни. Молим, след надлежна проверка, да бъдем освободени от затвора.“ На зададения му въпрос споменатият Али бей отговорил: ,,Отричам, че споменатите немюсюлмани са в несъстоятелност да плащат; имат достатъчно възможност да изпълнят своето задължение.“ По този повод бяха поискани доказателства от Али бей, с които да се установи платежоспособността на въпросните немюсюлмани. Понеже той се оказа безсилен да стори това, то съдът определи да бъдат представени доказателства от тъжителите за тяхната несъстоятелност. Разпитани бяха следните лица — мюсюлмани, свободни и справедливи, а именно: Али ага, син на Абдуллах и Осман, син на Абдуллах, жители на София, махала Мансур Ходжа. Те дадоха следните показания: „Действително немюсюлманите Тодор и Никола понастоящем са в несъстоятелност и нямат нищо, което би могло да се нарече имот, освен дрехите, които имат на гърба си. Ние ги знаем като такива и свидетелстваме за това.“ Съдът прие горните свидетелски показания за истински, и то след като беше проверена честността на свидетелите по таен и околен начин. Поради това и съдът прие, че споменатите са в несъстоятелност и реши да бъде отложено плащането до установяване по надлежния законен ред, че са подобрили материалното си състояние, и дава заповед да се освободят...

 

Султанска заповед до заместниците на кадиите

в Лозенградска, Визенска и Бунархисарска каза от 1730 г.

 

Печата се по ДБИ, III, ДТДА, I (1564 — 1872), С., 1940 г., с. 38 — 39. Превод на П. Дорев.

 

Научаваме се, че от раята в казите и нахиите, числещи се към пристанищата на нахиите Деркос и Мидия надолу до Ахтопол и пристанищата на Инеада, българската рая в селата на Лозенградско, Бунархисарско и Визенско, от старо време всяка година от Гергьовден до жътва се явява с 1000 — 2000 коли, изсича дърва от близките планини и ги продава с печалба на притежателите на кораби; но горските пазачи, ловците и някои от насилниците извънредно изнудват и измъчват въпросната рая, пречат на раята, идеща от други кази, несправедливо я глобяват и наказват и, като последица от това, раята в споменатите кази, изплашена, тази година не дошла да сече дърва от местата, които не са така близко до пристанищата; последните пристанища останаха без дърва, в славната ми столица има оскъдица от дърва и населението страда от люта зима.

Вие, чиито имена споменахме по-горе, нямате абсолютно никакво султанско съизволение нито да се измъчва по този начин раята, нито пък божиите слуги (населението в Цариград — б. пр.) да страдат от немотия; върховното ми царско желание е раята да живее добре и спокойно; сиромаси и богати да бъдат доволни; категорично напомням и повтарям, горските пазачи, ловци и разни лица да не измъчват по никакъв начин нито едно едничко лице от раята и — след като притежателите на горите, както е било в миналите времена, се задоволяват — да не вземат от никого парица и трохица, а да ги закрилят и защитават. Онези от раята, които отдавна се занимават с тази работа, да бъдат оставени овреме да секат дърва, да ги свалят на пристанищата, за да ги продават с печалба на капитаните на кораби. На пристанищата да не допускате нито един от спекулантите и насилниците да купуват дърва и да ги наказвате...

 

Из султанска заповед от 1737 г.

 

Печата се по: П. Тивчев, Й. Калудова, Документи..., ВИС, 4, 1970, с. 71. Превод на Й. Калудова от I. Βασδραβελλη, op. cit..

 

В Румелия и Анадола ще започне мобилизирането и въоръжаването на много и достатъчно войници за проектирания и сигурен поход през пролетта срещу неверниците австрийци и руси. Цели се демонстрирането с божия помощ на мюсюлманското величие. Но през време на такива походи се изисква подсилването на мюсюлманските войски и раите, за да може да смогнат лесно във внасянето на данъците, трябва да се занимават повече с обработката на земята, а разпръсналите се и изселилите се раи е необходимо да се върнат и настанят в първоначалните им места. Налага се през периода на справедливото ми царуване да не бъде засегнато имуществото на никой. През щастливото ми царуване трябва първо да се уреди въпросът за страха на раите, който те имат, казвайки „реколтата ни ще се стъпче от войската“. Идващите войници — конници и пехотинци, при отиването и връщането им трябва да бъдат водени от изтъкнати офицери, назначени от оджаците им. При преминаването им през местата, в които ще правят престой, да пазят както подобава посевите на жителите и да полагат старание да възпират и командват войските тъй, че да не бъдат стъпкани посевите на никого, да не взимат и да се забрани да взимат безплатно провизии и да не засягат по никакъв начин семействата и децата на бедните, както и имуществата им. Да се препоръча и да се заповяда строго на офицерите, в случай, че някой от раите бъде засегнат или бъдат стъпкани посевите му, или се вземе макар и едно негово въже, да се налага и изпълнява изискващото се строго наказание на виновните. Ако офицерите са безразлични по въпроси, трябва да им се заповяда и да се заплашат и те, че несъмнено ще бъдат наказани.

В сътрудничество по въпроса с кадиите и тимариотите на селата да върнете оттам, където се намират, в старите им места раите, които са напуснали местата си и са се разпръснали в други части, като ги успокоявате, че са в сигурност всичките им неща, имущества и посеви и да ги поощрите да се отдадат на обработката на земята и посевите повече от предишните години. Ако нямат волове и семена, да се намерят под форма на заем от тимариотите на селата и от благоденстващите първенци необходимите количества, а може би и повече волове и семена, тъй че да не остане нито педя необработена. Преди да мине времето, да побързате спешно да бъдат засети всички земи в района на управлението ви. Тимариотите и надзирателите да останат в селата, защитавайки и покровителствайки бедните и безсилните.

Написа се в Константинопол на 29 шабан 1150 г. (22 декември 1737 г.)

 

Из османски съдебен регистър от 1739 г.

 

Печата се по Стр. Димитров, Османски кадийски документи за Североизточна България и Добруджа през XVIII в. С., 1982. Превод на Стр. Димитров от оригинал в ОДА — Толбухин (Добрич).

 

Ахмед, син на Омер, владелец на тимар от 3749 акчета в село Алъджа, нахия Варна, Силистренски санджак, по време на отбраната на моста в полето при Бендер от страх пред руските табори избягал и от 15 дни не се намирал под знамето и е напуснал службата. По този начин тимарът му станал вакантен. По доклад на силистренския алай бей Али, анадолският валия и главнокомандващ на армията при Бендер, честитият везир Елхадж Вели паша от 23 ден на джемази юл-ахър 1152 г. го връчил на мюлазимина от този санджак Муртиза, висок ръст, пъстри очи, открити вежди, приносител на настоящия берат...

В тимара се включват части от селата Алъджа, Яйляни (?), Дурбали, Саръджа и Диване муса куюсу.

23 джемази юл-ахър 1152 (26 септември 1739) г. Селото Диване муса куюсу е от Силистренската нахия.

 

Из съдебен протокол в кадийски регистър

на гр. София от 1749 г.

 

Печата се по Б. Цветкова, Хайдутството…, Τ. I, С., 1971, с. 349 — 354. Превод на Б. Цветкова от оригинал в НБКМ, Ор. отд., Софийски кадийски регистър 311/1, л. 5-б, док. I.

 

Списък за разхвърляне върху наличните ханета в долупосочените села на общата сума 374 гроша от споменатите заплати, която трябва да събере бекчибашията на посочената Софийска каза Ахмед за 17 пеши секбани, на човек по 22 гроша, които с общо съдействие да пазят селяните, живущи в селата от околията на град София, и пътниците от хайдути, друмски разбойници и други разбойници от 17 джемази юл-евел, т. е. от Гергьовден на 1162 г. (5. V. 1748 г.) до навършване на шест месеца.

Написа се на 10 от щастливия рамазан, 1162 г. (24. IX. 1749 г.).

Със задължението за събиране от негово благородие мютеселима Ессеид Мехмед ага: с. Брезник — неверници — 1 хане — 11/2 руб, с. Кътне — 3 ханета — 11/2 руб, с. Маслово — 1/2 руб, с. Харасник — 1 хане и 1/2 руб.

Със задължение за събиране от негово благородие заима Ессеид Осман ага: с. Кърбовина — 4 ханета и 1/2 руб, с. Ислафче — 1 ханета и 1 руб, с. Ярджиловче — 3 ханета и 1/2 руб, с. Дивотино – 41/2 ханета, с. Радуй - 2 ханета и 21/2 руб, с. Хан-и джедид и Търнова - 10 ханета и 3 руб, с. Хан-и джедид — мюсюлмани — 11/2 ханета.

Със задължението за събиране от негово благородие черибашията Сеид ага: с. Биримирча — 21/2 ханета, с. Оградище - 4 ханета и 1/2 руб, с. Кючукоба — 11/2 руб, с. Доганово — 5 ханета и 11/2 руб, с. Кючукоба — мюсюлмани — 1 хане и 31/2 руб.

Със задължение за събиране на заима Абдулатиф ага: с. Курила — 3 ханета и 11/2 руб, с. Бухова — 5 ханета и 11/2 руб, С. Елешниче 1 хане и 31/2 руб, с. Лакатник — 1 хане и 31/2 руб, с. Кладнича — 1 хане и 3 руб.

Със задължението за събиране от заима Измаил ага: с. Челобеч — 3 ханета, 13 руб, с. Харкова — 4 ханета и 1/2 руб, с. Слатина — 2 ханета и 11/2 руб.

Със задължението за събиране от Ессеид Хюсеин ага: с. Желява — 5 ханета и 31/2 руб, с. Малина-и баля — 2 ханета, с. Чеканча — 2 ханета и 1 руб, с. Обеля — 1 хане и 1/2 руб, с. Подгумер - 1 хане и 1/2 руб, с. Волуяк — 2 ханета и 1/2 руб, с. Безден — 2 ханета и 1 руб, с. Лесковдол — 11/2 руб.

Със задължението за събиране от заима Елхадж Мустафа ага: с. Сеслафча — 5 ханета и 11/2 руб, с. Балша — 31/2 руб.

Със задължението за събиране от чарибашията Мехмед ага: с. Карабулат — 21/2 ханета.

Със задължението за събиране от черибашията Мустафа ага: с. Малашевча — 1/2 ханета, с. Войнугофча — 1 хане и 1 руб.

Със задължението на Юсуф от Обрадовча: с. Обрадовча 11/2 ханета, с. Осеновлук — 41/2 ханета, с. Реброва — 2 ханета и 21/2 руб, с. Гьореджи — неверници — 21/2 ханета, с. Брайкьовча — 1 хане и 1 руб, с. Градеч — 21/2 ханета.

Със задължението на пълномощника Мифтах ага: с. Съгърлъ — мюсюлмани — 1 хане и 31/2 руб, с. Съгърлъ — неверници - 11/2 ханета, с. Богдановдол — 3 ханета, с. Малина-и зир — 4 ханета и 11/2 руб, с. Новосел — 8 ханета и 3 руб, с. Костимброд — 1 хане и 3 руб.

Със задължението за събиране на доганджибашията Ρустем ага: с. Златуша — 11/2 хане и 1/2 руб.

Със задължението за събиране на Елхадж Хасан ага: с. Гайтанево — 5 ханета.

Със задължението за събиране на драгалевския забит Молла Хасан: с. Драгалефча — 5 ханета, с. Панчар — 1 хане и 3 руб, с. Лозене-и зир — 3 ханета и 1/2 руб, с. Бурлеша — 1 хане и 31/2 руб, с. Райлово — 21/2 ханета.

Със задължението за събиране на Елхадж Хюсеин: с. Мешинча — 21/2 ханета.

Със задължението на бусманския забит Ибрахим ага: с. Бусманча — 3 ханета и 3 руб, с. Богроф мензил — 3 ханета, с. Огой 3 ханета и 1/2 руб.

Със задължението за събиране на Хюсеин ага: с. Чукурова — 3 ханета и 3 руб, с. Кумарича — 2 ханета и 1 руб.

Със задължението за събиране на Махмуд ага: с. Филиповча - 1 хане и 1 руб, с. Вердекална — 11/2 ханета.

Със задължението за събиране от Хюсеин ага от Храбско: с. Пожарева — 11/2 руб, с. Храбска — 61/2 ханета, с. Иваняне — 3 руб, с. Сохуляне — 1 руб.

Със задължението за събиране на боянския забит Ахмед ага: Подуяне — 1 хане, с. Световрач — 1 хане и 31/2 руб, с. Михалово - 3 руб, с. Диване Даут — мюсюлмани — 21/2 ханета, с. Диване Даут — неверници — 11/2 ханета, с. Равна — 1 руб, с. Желен - 1 руб.

Със задължение за събиране на пълномощник на румилийския кетхуда: с. Махала Мехмед паша — 21/2 ханета, с. Мошина -  31/2 руб, с. Гиляне — 1 хане, с. Бучина-и Кючук — 11/2 руб, с. Чуряк — 21/2 ханета, с. Калканджи — 11/2 руб, с. Бучино-и Кюмюрджи — 2 ханета, с. Мърчай — 1 хане и 1 руб.

Със задължението за събиране на Абди ага: с. Хюсеинлу - 3 ханета и 11/2 руб.

Със задължението за събиране на Омер ага: с. Драгичева — 1 хане и 1 руб, с. Лукова — 21/2 ханета, с. Богданлъ - 1 хане, с. Кубратова, с. Куманча — 11/2 ханета.

Със задължението за събиране на Осман ага: с. Бакянлу – 1 хане.

Със задължението за събиране на Молла Халил: с. Орман — 3 ханета и 1/2 руб.

Със задължението за събиране на железнишкия забит Хюсеин ага: с. Железниче — 71/2 ханета, с. Кирмикофча - 2 ханета и 3 руб, с. Ботоп  —  руб, с. Чепинча — 11/2 руб.

Със задължението за събиране на горублянския забит Халил ага: с. Горубляне — 5 ханета, с. Дираговищинча – 21/2 ханета, с. Земляне — 1 руб.

Със задължението за събиране на Елхадж Мустафа: с. Лозене-и баля - мюсюлмани — 31/2 руб, с. Лозене-и баля — неверници - 10 ханета.

Със задължението за събиране на спахията Ахмед: с. Овчиндол — 11/2 ханета.

Със задължението за събиране на Ахмед ага: с. Басарел — 2 ханета.

Със задължението за събиране на Кокалянския забит: с. Кокаляне — 1 хане и 31/2 руб.

Със задължение за събиране на Ислям бюлюкбаши: с. Дръмша - 1 хане и 3 руб; с. Игнатича — 2 ханета и 3 руб; с. Добърчин - 3 руб; с. Ракофча-и Кючюк — 1 хане; с. Бучино-и Дербент — 1 хане.

Със задължението за събиране на спахията Мустафа: с. Ак. Данишменд — мюсюлмани — 31/2 руб; с. Ак. Данишменд — неверници — 2 ханета и 1/2 руб.

Със задължението за събиране на Али Челеби: с. Бейлер Чифтлиги — 1 хане, с. Шума — 1/2 хане; с. Манастирище - 3 руб.

Със задължението за събиране на мухтесиб Ахмед ага: с. Враждебна — 21/2 ханета; с. Бушкович — 1 хане; с. Гинча — 1 хане.

Със задължението за събиране на пазарбашията: с. Саранча — 1 хане.

Със задължението за събиране на Ахмед ага: с. Локорска 5 ханета и 11/2 руб; с. Буткьофча — 1 хане и 3 руб; с. Мировяне 11/2 ханета.

Със задължението за събиране на Хасан Челеби: с. Mycакьой — 5 ханета и 1 руб.

Със задължението за събиране на орманлийския забит: с. Орманлу мюсюлмани — 4 ханета и 1/2 руб; с. Орманлу — неверници — 4 ханета и 1/2 руб.

Със задължението за събиране на Ессеид Хасан челеби: с. Ябланча — 2 ханета и 3 руб.

Със задължението за събиране на Бейоглу Халил: с. Ретин – 31/2 руб.

Със задължението за събиране на Осман челеби: с. Коджа Ахмедлу неверници — 21/2 ханета; с. Ташкесен — мюсюлмани — 31/2 руб; с. Ташкесен — неверници — 21/2 ханета; с. Берник мюсюлмани — 21/2 руб; с. Сводие — 1 руб, Оплетна — 21/2 руб; с. Бирмечлево, заедно с Балван — 21/2 ханета; с. Гурмазова — 31/2 руб; с. Черчел — 1 руб; с. Богледеч — 11/2 руб; с. Илианче — 3 руб: с. Искърч — 1 хане и 1 руб; с. Ракофча — 2 ханета и 21/2 руб; с. Столник — 3 ханета и 3 руб; с. Гърдоман — 1 хане и руб...

 

Из „Наблюденията“ на Жан-Клод Флаша

от средата на XVIII в.

 

Френският търговец и промишленик Жан-Клод Флаша пътува много и престоява доста години в Османската империя. Впечатленията му от пътуванията из българските земи съдържат интересни подробности относно живота и материалната култура на поробеното население. Печата се по Б. Цветкова, Френски пътеписи..., с. 300 — 301. Превод на Б. Цветкова от Observations sur le commerce et sur les arts d'une partie de l'Europe, de l'Asie, de l'Afrique, et même des Indes Orientales. Par Jean-Claude Flachat. A Lyon, 1766, t. I

 

Поради чумата не се спряхме в Керкеселесия, град, който дължи името си на 40-те черкви, които се наброявали някога там. Повечето от тях били превърнати в джамии и почти няма турци там. Гърците там биват много тормозени. Изглежда, този град е стар — на това навежда начинът на строеж на пътищата. Те са калдърмосани като старовизантийските. Едва тук забелязах, че житото се вършееше в Турция съвсем различно в сравнение с нас. Всеки си има начин — не ще реша кой е най-добрият, но ще се задоволя да съобщя нещата, както съм ги видял. На голям харман разстилат класовете, като ги нареждат в голям кръг, да са навсякъде по равно, да излезе житото и сламата да се смели добре. Те правят от нея дебел пласт и се грижат постоянно да я обръщат. За целта имат две дъски, дълги по пет стъпки, широки всяка по стъпка и половина и дебели три пръста. От едната страна свършват с остър ъгъл, където се свързват с конския или волския впряг. От едната страна се забиват множество малки резливи камъни... Над сламата се поставя брана, притискат я с голям камък, служещ за седло на този, който държи поводите с едната ръка и камшик в другата, за да направлява по свое усмотрение животните. Той обикаля така цял ден ту от едната, ту от другата страна, докато сламата добре се окълца и класовете се изчистят. Тогава той (камшикът) се хвърля във въздуха, както го правим по нашите хармани. Житото остава струпано на куп на няколко крачки и скълцаната слама образува пък друг — малко по-далеч. Жал ми бе, като гледах как се кълца сламата, защото мислех, че тя е загубена така. Казаха ми обаче, че добитъка я яде така с удоволствие и че я продават доста скъпо на крина.

Никъде не бях видял толкова жито, колкото имаше край  градовете и селата, откъдето минахме. То бе струпано из пожънатото поле. Би казал човек, че селяните искат да си направят от него укрепления — всяка купа бе около 50 стъпки дълга. Това е главното богатство на страната.

 

Из съдебен протокол от 1766 г.

 

Печата се по Румелийски делници..., с. 64. Превод ма М. Килицин от оригинал, съхр. в НБКМ — Ор. отд., Соф. сидж., 22, с. 87, док. II

 

...Продадохме със законна и окончателна продажба при условия, приети и съгласувани от двете страни, изключващи всякакви недоразумения, на споменатата Хатидже Хатун, за 1865 гроша чифлик и принадлежащите към него земеделски имоти, които до сключване на сделката бяха наша собственост, получена в наследство от споменатия починал. Чифликът с вътрешна и външна част се намира в село Кациляне, спадащо към Софийска каза. В неговата вътрешна част се числят: 8 чифта волове, 1 бивол,  1 биволица, 2 малака, 16 глави малки и големи говеда, 31 глави коне, малки кончета, катъри и магарета, 101 броя дойни овце и шилета, 1 черен товарен кон, 20 софийски килета пшеница, 90 килета ечемик и в хамбара 3 шиника, или 15 килета пшеница, 57 килета ечемик и 10 килета овес, 5 кошера, 9 коли, 9 рала; 3 плуга, 8 брадви, 8 железни вили, 1 железен ръжен, 3 мотики, 1 лопата и пр. оръдия и принадлежности. Освен това към споменатия чифлик спадат обработваеми 13 броя ниви, даващи по 60 софийски килета зърно и ливада, даваща реколта по 200 коли сено.  След извършване на предаването и приемането на имота, определената сума от 1865 гроша беше напълно предадена и ние я получихме и приехме изцяло, лично като наследници и по поръчителство...

 

Из съдебни протоколи — опис на имуществото

на починалия Чолак Осман Беше от София, 1762 година

 

Печата се по Румелийски делници..., с. 61 — 63. Превод на М. Калицин от оригинал, съхраняван в НБКМ — Ор. отд., Соф. сидж. 21, с. III.

 

...Къща в махалата „Хас Бига“, 1 — 24 120 акч.; друга къща в споменатата махала — 21 600 акч.; дюкян в близост на двореца - 24 600 акч.; лозе в село Курило, 1-1200 акч.; шуба-джюбе от бяла „чоха“ — 1010 акч.; шуба-биниш от синя „чоха“ — 3685 акч.; шуба-биниш от зелена „чоха“ с кожа от главата — 2410 акч.; шуба-биниш от червена „чоха“ — 1205 акч.; чакшири от „чоха“, 1 — 500 акч.; антерия от дамаска „аладжа“, 1 — 351 акч.; антерия от „кутни“, 1 — 310 акч.; шуба-джюбе от зелена „чоха“ — 357 акч.; пояс от о-в Хиос, 1 — 363 акч.; ямурлук от „оба“, 1 — 200 акч.; пушка фълънта, 1 — 660 акч.; пушка бойлия, 1 — 161 акч.; пищови, 1 чифт — 631 акч.; черна сабя, 1 — 161 акч.; друга сабя, 1-120 акч.; 1 бакърена тепсия от 41/2 оки, по 201 акч. — 904 акч.; оглавник и нагръдник — 31 акч.; изтъркан фенер, 1 — 90 акч.; малък сандък, 1 — 45 акч.; стари дисаги — 91 акч.; 2 железни халки и една брадва — 25 акч.; теглилка, 1 — 30 акч.; бакърени съдове, 29 оки по 151 — 4374 акч.; кожа от камила, 1 — 130 акч.; стари чували, 2 — 70 акч.; други два чувала — 70 акч.; железен търнокоп, 1 — 24 акч.; стар бакър, 2 оки по 91 — 182 акч.; стар нож ханджер, 1 — 600 акч.; тъмночервен товарен кон с принадлежностите — 4440 акч.; пшеница в хамбара, 36 килета по 480 — 17 280 акч.; ечемик, овес и смесено зърно в хамбара, 7 килета по 480 — 3320 акч.; бяла пшеница, 1/2 киле — 600 акчета; камъни, 50 коли — 240 акч.; мед 50 оки — 1050 акч.; налични пари — 3480 акч.

Всичко имущество - 121 127 акч.

[Вземания:]

Дадени като откупуване за мезрата Балван за 1762 година — 10 920 акч.; дадени за откупуване на сина на Нух Ефенди от село Банчовци за същата година — 12 000 акч.; дадени като откупуване за село Ибричево за същата година — 4800 акч.; дългът на Игнат, Марко, и Тодор от с. Горни Богров, с разписка — 3420 акч.; дългът на Чукура Миладин, Паун, Стойчо и Митре, Стойчо от с. Горни Богров, с разписка — 630 акч.; дългът на Молла Ибрахим и Ессеид Осман Беше, с разписка — 1320 акч.; дългът на Петко и сина му Симеон от с. Банчовци, с разписка — 2580 акч ; дългът на Бошка от с. Погледец, с разписка — 1008 акч.; дългът на поп Стоян от с. Бухово, с разписка — 1260 акч.; дългът на Ильо Атанас от с. Горни Богров, с разписка — 360 акч.; дългът на Стоян Цветко и Татар Цветко от с. Хаджи Караман, с разписка — 2520 акч.; дългът на Велчо от с. Хаджи Караман, с разписка  - 840 акч.; дългът на синовете на Спас от с. Синделци, с разписка - 168 акч.; [тук са пропуснати 6 страници от списъка на длъжниците и техните дългове]... дългът на Нено Цветан от с. Хаджи Караман — 1 и 1/2 килета и 3 чанака пшеница — 729 акч.; дългът на Стоян и Коце от с. Бистрица — 1 и 1/2 килета пшеница — 180 акч.; дългът на Лило Стоян от с. Банчовци — 1 киле и 3 чанака пшеница — 840 акчета; дългът на Митре от с. Богров, от фуража — 240 акч.; дългът на Стоян от Волуяк, от фуража — 120 акч. и от заем — 240 акч. = 360 акч.; дългът на Геро и Карл от Богров, от фуража — 240 акч.; дългът на куция ескиджия Ахмед Беше от с. Мрамор, от фуража — 240 акч.; взети и продадени овце, според подробния регистър, който представляват дълга на раята — овце и агнета — 124 по 201 акч. и 18 шилета по 120 акч. = 27 064 акч.; взети и продадени 32 бр. крави, юници, телета-бозайници, кобили и кончета, което представлява дълг на раята — 31 200 акч.; друга крава с теле — 990 акч.; 1 черен кон — 2160 акч.; друга крава с теле на съхранение у Катъроглан в с. Черква — 600 акч.; други 4 телета, по 600 — 2400 акч.; килим от Шехиркьой, 1 — 960 акч.; 1 каца и 4 малки бъчви — 360 акч.; стари ботуши, 1 чифт — 120 акч.; свещник, 1 — 180 акч.; 2 яна от басма 180 акч.;

Всичко: 440 649 акч.

Имущество - 121 127 акч.

 

Султанска заповед от 1787 г.

 

Печата се по Стр. Димитров, Османски кадийски документи...

 

Ферман до кадиите на Силистра, Умур факъх, Ямбол, Невахи-и Ямбол, Русокастро, Хатун-или, Сливен, Месемврия, Мангалия, Нови пазар, Козлуджа, Айтос, Анхиало, Чардак, Кара су с друго име Текфур гьол, Баба даг, Хаджиоглу Пазарджик, Балчик, Провадия, Карнобат, Хърсово, Варна, Мачин, Исакче, Тулча и Бургас, до другите офицери в казите. „За сметка на 1202 г. на споменатите кази, разположени в Силистренския санджак, придадени в мукатаата джелепкешан-и агнам на канцеларията на дясното крило, се числят 44 583 глави джелепкешан-и агнам и 879 гроша суми на отсек, които са дадени като маликяне на съдружниците ходжаганът от султанския диван Кенан и на Абдуррахман. След като са внесли откупа за тях, даден им е подпечатан и украсен с тугра списък от мукатаата за овцете, за да събират онова, което е определено в списъка... да се вземат за всяка глава по 36 акчета за държавата, по 8 акчета адет-и гулямие и по 4 акчета като заплата или всичко по 48 акчета, които да се внасят и предават на назначените от тях лица. Да не се допуска никои да се отклоняват от плащането на вписаното в списъка под предлози, че „ние сме ешкинджии, или дербенджии, или мостари, или оризари (чалтъкчии), или на някаква подобна служба, заради което сме освободени“. 14 мухарем 1202 (26. X. 1787) г.

Каза Хаджиоглу Пазарджик: овце — 1903 ½

Овце на отсек — с. Осман факъх — 18 гроша

                              с. Азиз бей  — 45 гроша

                                                    63 гроша

 

Султанска заповед от 1788 г.

 

Печата се по Стр. Димитров, Османски кадийски документи...

 

[Ферман до валията на Очаков, до кадията на Варна.] „Мустафа от тайфата, която доставя соколи, е изпратил в щастливата ми столица изложение. Той владеел със свещен императорски берат соколарски тимар от 3760 акчета в село Кьопеклю и др., Провадийска нахия, Силистренски санджак. Към него се включвала общината (джемаат), наричана Дер-вади Дюдюкчи (на реката Дюдюкчи) от село Мустафа факъх, подчинено на Варненската нахия, с доход 4500 акчета. Понеже тя била регистрирана в императорския регистър и записана като съдружническа, била вписана и в берата му, то никой не трябвало да му се вмесва и да не му пречи, когато съобразно закона и списъка пожелае да взима и да събира получаваните произведения и налози, тъй като никой нямал връзки с тези приходоизточници.

Пак на Варненска нахия било подчинено селото Каварна, което било част от императорските хасове и се владеело като маликяне от онези, които станат войводи на хаса. От 1190 (1776) г. насам онези, които владеят това село от страна на споменатия хас, не се задоволявали само с него, но му казвали и за общината Дер вади-и Дюдюкчи на селото Мустафа факъх: „Ти нямаш дял и връзка тук; тя е придадена към хаса!“ и с тези думи противозаконно и противно на императорския списък произволно се вмесвали и го задържали за себе си, събирали и вземали за себе си приходите от производството и на лозите, с което ги ощетявали. Той и преди бил съобщавал за това, а сега иска да се издаде заповед и да се нареди общината Дер вади-и Дюдюкчи на селото Мустафа факъх съобразно императорския дефтер да се държи лично от него като съдружник и той да събира и задържа закона и списъка, произведенията и налозите му, а също така да се забрани и възпрепятства на онези, които държат като войводи споменатия хас, противно на императорския закон и списък да правят разнообразни пречки и да се вмесват.

След като се направи справка в сумарния и в подробния регистри, пазени в рузнамето на императорската ми хазна, се оказа, че намиращата се във Варненска нахия община Дер вади-и Дюдюкчи на селото Мустафа факъх, с 18 души рая и с доход от саларие, от облагане с ресми-и чифт, от пшеница, ечемик, ниябет, десятъκ от градини с плодове, джурм-и джинает, ресми-и арусане, дещебани, ресми-и хаймане-ресми агъл с къшлак за външните, ресми тапу-и земин и други всичко 4500 акчета номинални, които в подробния регистър са описани перо по перо, а в сумарния регистър са събрани заедно с тези на подчиненото на Провадийска нахия село Кьопеклю и др. и са обединени в едни тимар от 17520 акчета, предоставен на лицата, донасящи соколи. От този общ сбор сумата 8760 акчета са записани на Мустафа, а остатъкът - на съдружника му.

Пак във Варненска нахия е записано с махалите и хората му село Каварна с доходи от саларие, от облагане с испендже, от пшеница, ечемик, ниябет, джурм-и джинает, ресм-и арусане, захан (?), хаймане, дещибане, ресм-и агъл, къшлък от външните, юва, качкун, бейт юл-мал, мал-и гамбмал-и мефкуд и всичко с другите 32 666 акчета номинални, които в подробния регистър са записани перо по перо, а в сумарния регистър са посочени като мой императорски хас.

При това положение според императорския регистър общината Дер вади-и Дюдюкчи на село Мустафа факъх се владее като съдружническо владение от споменатия соколар Мустафа, а владелците на императорските ми хасове не трябва да имат с нея никаква връзка. Макар че това е трябвало да бъде така, бившият дефтер-емин е направил доклад, за да се действа според доклад, през първата десетдневка на сафер 1191 (11-20 март 1777 г.) и после пак през 1194 и 1195 (1780, 1781) г., че онези, които са станали войводи на споменатия хас, противно на височайшата заповед и в разрез с императорския списък са се вмествали в споменатата община Дер вади-и Дюдюкчи на селото Мустафа факъх, за което се е донесло...

 

Из съдебен документ от 1789 г.

 

Печата се по превод, публикуван в Положението... Съст. и ред. Н. Тодоров, с. 169 — 170. Оригиналът се съхранява в НБКМ. Ор. отд., Шум. 14/87.

 

Скромният молитствувател долага на височайшата държавна власт следното:

Праведните, благочестивите, имамите, проповедниците, благородните и цялата бедна рая, живущи в град Шумен, масово се явиха в шериатското съдилище и изложиха своето окаяно положение, както следва:

„Бившият капудан, Негово Превъзходителство Хасан паша, изпратен да замине за фронта, като се настани със своята войска в село Чалъкавак, Шуменска околия, изпрати в града ни предписание чрез своя оръженосец, придружен от около 70 души делии, с поръка да му приготвят хранителни продукти за 10 дни, достатъчно количество хранителни припаси за войската и фураж от 3000 дажби за конете, и да се пренесат в казаното село. За следния път, понеже възнамерявал да се настани в село Драгой, той заръча да се набавят двойно повече провизии и хранителни подукти, да се наемат ангария коне и коли и да се изпратят и предадат на приемчиците. Без да се отклони от правия път, той се отбил и в селото Кюлефча, Новопазарско, отдето със заявление и съдебно решение му било съобщено, че поради сушата в селото настъпил глад и немотия и жителите, освен че били лишени от насъщния хляб, но нямали с какво да нахранят добитъка си вечерно време. Пашата не обърнал никакво внимание на това, казвайки, че той имал височайши ферман да прибере всичките държавни храни и изпратил фермана в шериатското съдилище.

След това той разгънал шатрите си в местността „Кушмейдан“, под самия град, и наредил да се прибере всичката реколта по нивите на един час разстояние от града, и да се отнесе в армията за храна на добитъка. Същевременно той поискал от шериатския съд да му предаде ключовете от държавните складове с ечемик и изнесъл оттам всичкия ечемик...

 

Списък на тимари от последната четвърт

на XVIII в.

 

Печата се по Румелийски делници..., с. 132 — 133. Превод на Ст. Андреев от оригинал, съхраняван в НБКМ — Ор. отд., ΗΠΤА 10/37

 

Тимар на Хумбараджъ Ахмед, син на Хумбараджъ Нуман Село Криводол, спадащо към споменатата нахия Враца в ливата Никопол. [Приход]: - 3000 [акчета]. 17. XII. 1781 - 6. XII 1782 г. [Бележка]: С височайша заповед се обясни, че [Ахмед] е бил назначен за комендант на крепостта Бендер. 12. XII. 1788 година.

Тимар на Хумбараджъ Мехмед, син на Хумбараджъ Али. Село Горно Глогефче, спадащо към споменатата нахия Сиришник в ливата Кюстендил. [Приход]: — 7188 [акчета]. 26. XI. 1783 - 13. XI. 1784 година. [Бележка]: С височайша заповед се обясни, че [Мехмед] служи в крепостта Браила. 14. V. 1788 година.

Тимар на Хумбараджъ Осман, син на Хумбараджъ Давуд. Село Якорит, спадащо към споменатата нахия Самоков в ливата Паша. [Приход]: - 3475 [акчета]. 26. XI. 1783 - 13. XI. 1784 г. [Бележка]: Тъй като [Осман] е умрял без наследник, по официално предложение на военачалника му Мустафа и по донесение на главния дефтердар Сюлейман, [тимарът] се даде на Мехмед, син на Осман. 20. X. 1787 година.

Тимар на Хумбараджъ Мустафа, син на Хумбараджъ Хюсеин. Село Сиракова, спадащо към споменатата нахия Враца в ливата Никопол. [Приход]: 600 акчета. 4. III. 1775 - 20. II. 1776 година. [Бележка]: С височайша заповед се обясни, че [същият] е бил назначен на секретарска длъжност в крепостта Варна. 22. IV. 1791 година.

Тимар на Лагъмджъ Мустафа.

Село Охатлар, спадащо към споменатата нахия Пловдив в ливата Паша. [Приход]: 6000 акчета. 17. XII. 1781 - 6. ХII. 1782 година. [Бележка]: С височайша заповед се обясни, че Мустафа е бил назначен в крепостта Силистра. 17. II. 1790 година.

 

Из „Пътешествие“ на Еспри-Мари Кузинери

от 70-те — 90-те г. на XVIII в.

 

Печата се по Б. Цветкова, Френски пътеписи..., с. 379 - 380, 381 — 385. Превод на Б. Цветкова от Е. М. Cousinery, Voyage dans la Macédoine contenant des recherches sur ľhistoire a geographie et Ies antiquités de ce pays. I— II, Paris, 1831.

 

То [вероятно Киречкьой (Пейзаново), дн. Азвестохорион в Гърция] от цялата община единствено е населено с българи. Това население, което говори старинния си език, а също и гръцки и турски, понеже няма много земи за обработка, е избрало занятие, което най-много подхожда на природата на местожителството му. Прави вар и с това е станало много полезно. Дружина от тези селяни никога не пропуска да посети Предна Азия и след като прекара известно време там, бива заменена от друга. Тези  българи пътуват на мъскѝ, които използват за пренасяне на варта; движат се по пътя през крайморска Тракия. Щом стигнат бреговете на Марица, древния Хебрус, вървят покрай залива Мелac и минават в Азия през Галиполи. Там намират големи кораби, които ги прекарват от единия бряг на другия: щом пристигнат в Азия, обикалят много области.

...Едно от най-забележителните между обичайните изнудвания, на които бях свидетел, е това, което принуждава жителя на някое село спрямо агата, да чисти памука, произхождащ от десятъци, като го очисти от сърцевината, към която е прилепен. Десятъкът се събира върху най-добрата част от реколтата.

Чиновникът на агата разпределя шушулки във всяка къща според данъка; ако даде за чистене десет квинтала неочистен памук, иска да бъде върнато същото количество очистен. Така след продължителен и мъчителен труд жителят трябва да даде и една част памук, равна на теглото на сърцевината и шушулката, които остават.

Основното очистване на реколтата ангажира всички членове на всяко семейство от седем-осемгодшните деца до старците и трае почти цяла зима.

От четири часа сутрин цялото семейство е накрак. Мъжете търкалят шушулките в голям върбов барабан, за да отстранят остатъците от сухи листа, залепени отвътре, докато още са на растението. После децата измъкват памука от шушулката, а жените изваждат сърцевината с малък цилиндър, който държат и въртят на коленете си.

 

Из данъчен регистър от XVIII в.

 

Печата се по Румелийски делници и празници от XVIII в., С., 1978, с. 59 Превод на Ст. Андреев от оригинал, съхраняван в НБКМ — Ор. отд., ф. 79, а. е. 1393.

...Село Кяфир хаджъ (Благунци, Хасковско), [към] нахията Юскюдар, подчинена на Одрин.

Земя на Коста, син на попа:

Засети ниви — 169 дьонюма, лозя — 1 дьонюм, незасети ниви — 105 дьонюма. Всичко: [Ниви] — 274 дьонюма, лозя — 1 дьонюм...

Земя на Ябанджи Стойко:

Засети ниви — 8 дьонюма, незасети ниви — 32 дьонюма. Всичко: [ниви] — 40 дьонюма...