izvori

 

 

Градската икономика на османска България през XVIII в.

 

Публикува се по:  Цв. Георгиева, Д. Цанев, Христоматия по история на България, т. III


Из кондиката на абаджийския еснаф

в Пловдив 1703... 1800 г.

 

Печата се по М. Апостолидис, А. Пеев. Кондиката на пловдивския абаджийски еснаф — ГНБМ — Пд., 1928 — 1929, I — II, с. 12, 14, 65, 88, 95, 96....

 

Събра се руфетът на абаджиите, малки и големи, и  свещениците и миряните, и намериха за полезно и се съгласиха всички, та поставиха първомайстор най-почитания Киричи Христодулаки, да го имаме първомайстор — за каквото дело се случи на руфета да ни го решава заедно с другите десетима: благочестивия поп кир Константин и кир Дросин и кир х. Димо и кир Димитър Битли и кир х. Захо и кир х. Папу и кир Атанас Кесабоглу и кир Константино и кир Вълко и кир Димитър. Тези намерихме за добре да изберем. Каквото съединат или разединат с Бог и с душата си, всичко приемаме до следущата година. И туряме чауш Папазооглу Киричи Никола... [1703].

...Спомен, че се събраха майсторите абаджии, стари и млади, в църквата на светия славен великомъченик Димитър и намериха за разумно, та направиха първомайстор кир Георги Соитала, пазител на правдините във всички дела на руфета, т. е. каквато и работа да се случи на руфета да я свършва добре — да се счита добре свършена. И ако някой измежду нас по някакъв начин се покаже непокорен, да го накаже с каквото намери за добре. За това стана настоящето съгласително писмо в присъствието на най-уважаваните духовни лица и благочестиви свещеници и най-честните майстори. И ако се случи някой да излезе майстор без съгласието на събранието, да плати гроша 200 извън угощението си... [1706].

...Съгласиха се майсторите да отидат в манастирите подред. Куклен — 1785.

Втори път на следната година — в Бачковския манастир. На третата година — в манастира „Св. Кирик“.

На четвъртата година — в манастира „Св. Петка Молдовска“.

На петата година — в манастира „Св. Георги“. [1784]

...За спомен, че дадохме за царската орда данък — асл. 336.

Взехме от калоферци асл. 140

От аджарците взехме асл. 44

От карловците взехме асл. 44

От копривщенците взехме асл. 45

От клисурците взехме асл. 32

321… [1788]

...Константин, син на Фосиф доктора, чирак на Иван, плати майсторството си 40 гр. Даде и ергенския си данък гр. 8.

Манол, син на примикиря Теодор, чирак на Никола Аджар, плати майсторството си гр. 40. Плати и ергенлика юний 6, гр. 10.

юний 7. Авраам, син на Нено, чирак на Андон Амасхяли, плати майсторството си гр. 40. Плати и ергенлика си гр. 15.

юний 7. Васил на Никола Такяджи, чирак на Добри Казанджи плати майсторството си гр. 40. Плати и ергенския данък гр. 40.

юний 7. Сотир син на Сондали, чирак на хаджи Георги Гюмюшгердан, плати гроша 20 и ергенския данък плати гр. 10.

юний 8. Анастас на Никола, чирак на Димо Сливненеца, плати гр. 40, даде и ергенския данък гр. 40.

1795 юний 11. Плати Илия на Стойко чирак на Къврака гр. 40 Даде и ергенския данък гр. 10... [1794]

... Дадохме на калаузите на Трандафил гр. 130.

За свещите, дето даваме на черквите на свещаря, гр. 1 п. 20.

За кафе и захар, които изпратихме на мюфтията, гр. 12 п. 30.

Дадохме за бакърите наем на стаята гр. 15.

Едни шалвари на Яшим гр. 3.

Шаек на Яшим гр. 4.

Милостиня за моста 1:5 асл.

На бирника кантар парасъ и аршин парасъ гр. 56.

На един беден за пленените му деца дадохме гр. 3.

 

Изложение на самоковци от 1727/28 г.

 

Печата се по превод, публикуван в Положението на българския народ под турско робство. Документи и материали. Съст. и ред. Н. Тодоров, С, 1953 г., с. 69. Оригиналът се съхранява в НБКМ, Ор. отд. ΟАΚ 45/8.

 

Още от старо време за нашата каза се изпращаха 4200 листа за данъка джизие, [плащан] съвместно с Ихтиманската каза. За споменатата каза имаше отделно 480 листа. Общо двете кази получаваха 4680 листа. Но в нашата каза има работници и в железните рудници и разхвърлянето на джизието съвпадна с летните дни, когато в казата ни се намираха кяфирите-работници в рудниците. Затова в казата ни бяха раздадени 1800 — 1900 листа повече. По тази причина бяха облекчени Скопската и Кюстендилската кази. При това положение в нашата каза дойде през зимата джизиедар, който е наел събирането на джизието с 5800 листа. При раздаването на листовете той обложи [с данък] грохналите старци, слепите, куците, юношите и децата. А след това, за да не остане дял от джизието, който да не бъде събран, той разпредели и останалите листове така, че на къща в селата се падат по два-три дяла. Тъй като парите бяха събирани насилствено, положението на бедната рая в казата се влоши твърде много. Освен, че тя е угнетявана и тормозена, нанесени ѝ са и големи щети. Понеже мъките и неправдите нямат край, повечето раи се пръснаха, а ония, които са останали, ще бъдат разорени по същите причини. Молим да се издаде височайши ферман разхвърлянето на данъка да става зимно време и листовете да бъдат раздавани в установения от старо време брой.

 

Цени на някои стоки в Русе в 1736 г.

 

Печата се по Н. Тодоров, Балканският град XV — XIX в. Социално-икономическо и демографско развитие, С., 1972, с. 130 — 131.

 

Цените, уточнени от събранията на еснафа и градските първенци за град Русе през 1736 г.    

 

  акчета   акчета
180 драма хляб 1 1 ока грозде резекия „коту“ 16
115 драма симид 1 1 ока грозде резекия „турия“ 15
1 ока гов. месо 5 1 ока червено грозде 15
1 ока чисто масло 40-50 1 ока черно грозде 15
1 ока чист мед 17-20 1 ока нахут 9
1 ока сирене 12 1 ока бадеми 40
1 ока тлъста пастърма 9 1 ока сусамено масло 30
1 ока египетски ориз 15 1 ока зехтин 45-46
1 ока евтина пастърма 8 1 ока пипер 180
1 ока пловдивски ориз 13 1 ока желязо 15
1 ока ленено семе (безир) 30 1 ока европейска стомана 50
1 ока лимонена вода 20 1 ока дебела памучна прежда 110
1 ока измирски сапун 36 1 ока навлажнен памук 42
1 ока бял лен 45 1 ока суров памук 50
1 ока пепеляв лен 38

1 ока обработен памук за

дрехи и прежда

60
1 ока смокини 10
1 ока смокини в кутии 14 1 ока хубава черна прежда 100
1 ока смокини жълти 8-12    
1 ока леблебии 15    
1 ока лешници 10    

    

Из „Проучването“ на Шарл дьо Пейсонел

от 50-те — 70-те г. на XVIII в.

 

Френският дипломат и книжовник Шарл дьо Пейсонел има лични впечатления и натрупана документация върху различни страни от действителността в Османската империя през XVIII в. С оглед на френските търговски и икономически интереси Пейсонел дава описание на търговската дейност и перспективи на българския черноморски бряг. Печата се по Б. Цветкова, Френски пътеписи..., с. 306 — 314. Превод на Б. Цветкова от Charles de Реyssonnel, Traité sur le commerce de la Mer Noire, I-II, Paris, 1787.

 

640px thumbnailБургас е едно от главните пристанища на България за черноморската търговия. Там достигат всички стоки от Татария и други крайбрежни райони, предназначени за Румелия. Това е голяма паланка, в която има много търговци: пристанището е много добро; дъното е пясъчно и всякакви плавателни съдове могат да намерят там убежище през зимата.

Независимо от транзитната търговия, която е много значителна в Бургас, както вносната, така и износната, там се докарват много стоки за нуждите на жителите. Вносните стоки са ориз, кафе, френски такета, шалове, вълнени пояси от Жербе, зехтин,  черни маслини, сапун от Смирна, ямурлуци, елеци и гащи от Солун, сиво ленено платно, кърпи от Кайро, барут, стърготини, малко дърво за боядисване, памук, вълна, анатолийски платна, сол от Крим, памучен или копринен плат от Бруса и Цариград, малко платове от Хиос. Продажбата на френски сукна е незначителна там, от тях консумират само съвсем малки количества. Цената на всички тези стоки е същата, която посочих за анадолските райони. Областта на Бургас не произвежда нищо друго освен зърнени храни, от които в Цариград се докарват 30 - 40 товара, и малко сирене.

Варна е най-голямото пристанище на България. Това е транзитно място за всички български и влашки стоки, предназначени за Цариград, и онези, които се прекарват от столицата за двете провинции. Градът е малък, но добре населен. Там се наброяват 16000 жители. Има пет джамии, един обществен пазар и около 200 дюкяна. Градът е разположен в дъното на един залив, дълбок 8-10 мили, обкръжен от високи планини. Всякакви видове плавателни съдове могат да влязат и зимуват там с пълна сигурност. Има 14 — 15 каика, 20 — 22 пики дълги и много други малки съдове отредени за пристанището. Почти всички жители са еничари, но доста отдадени на търговия. Във Варна могат да се продават доста голямо количество стоки за потребление в града извън транзитните. Вносната му търговия се състои в следното:

5 бали сукно от Франция — от 110 пари до 3 пиастра пиката;

20 чувала кафе мока — от 90 — 100 пари оката;

10 квинтала френска захар, чиято цена не знам;

2000 пики ангорски шалове;

за 5000 пиастра венециански атлаз;

за 5000 пиастра златни и сребърни жици по 24 — 25 пари мискала  от един и половина дирхема;

за 2000 пиастра ширити;

6 сандъка с кинкалерия от всякакъв вид;

2000 оки калай — по 80 — 90 пари оката;

за 4000 пиастра подправки: пипер, канела, индийско орехче, каранфил и др.

1000 оки стомана;

20 бали памук;

4 сандъка френски и туниски такета — големи и малки;

2000 пояса от Жербе, разноцветни, но не от високо качество - по 30 — 40 пари;

2000 шала от Кайро — по 45 — 50 пари;

10 бали малки кърпи от Кайро — по 12 — 15 пари едната;

500 чувала сапун от Смирна — по 12 пари оката;

1000 чифта черни ботуши с подкови — от 110 пари до 3 пиастра;

1000 платнени чалми — от 100 пари до 31/2 пиастра;

50 — 60 квинтала каирски лен — по 20 пари оката;

50 товарни коли ориз от Дамиета — по 55 — 60 пари килето;

50 квинтала къна — по 10 пари оката;
10 сандъка стъкла — по 4 — 5 пари парчето;

1000 аби или солунски гащи — по 55 — 60 пари едната;

30 — 40 бали хартия — по 2 — 4 пари педята;

4 товара сол;

няколко товара сухо грозде и смокини — по 7 пари оката;

5 товара лешници — по 5 — 51/2 пиастра квинтала;
товар орехи и пестил, пестилът по 6 пари оката, а орехите — по 20 пари голямо количество от тях.

Износната търговия на този град се състои от зърнени храни и дървен строителен материал. Районът му произвежда такива в много голямо количество.

Вносна търговия на България

Вносната търговия на България е огромна. Няма нито едни вносна чужда стока, която да не се продава там с печалба. Но понеже всички градски търговци отиват в Андринопол и на прочутите панаири в Селимна и Узунджова, тази вносна търговия се отдалечава от темата ми и ще предизвика много дълго изложение. Одринската търговия и тази, която се извършва на посочените два панаира, е при това толкова известна, че ще бъде безполезно да се говори за нея. Ще се огранича с износната търговия, която е по-близо до темата ми, защото главното ѝ дебуше е Черно мое.

Износна търговия на България

Износната търговия се състои във восък, коприни, вълни, биволски и волски кожи, мед, масло, тютюн, сахтияни, желязо, селитра, солено месо, коне, ориз, вино и др.

Восък

От България се изнася огромно количество восък. Той е жълт, великолепен по качество. Продават го чист, без фирата. Цената му е 38 — 42 пари оката според годината. Главни места, откъдето го събират, е Тернови, Ямболи, Плевна, Ниеболи, Систов, Русджук, Тутраки, Силистрие, Преват, Базарджик, Айдос, Загора, Кизанлик, Чирпан, Шумла, Разград.

Коприна

Коприната е извънредно изобилна в България, без да говорим за тази в Одрин, която е станала сега значително търговско перо. В този град има близо 300 работилници за точене на коприна. Този артикул се дължи на жителите на Бруса, които са дошли да се настанят в този край и са посадили там огромно количество черници. Българската коприна е много доброкачествена. Тя почти винаги е съвсем бяла, приближава брусенската. Най-висококачествената излиза от Загора, Чирпан и Казанлик. Обичайната ѝ цена е около 10 пиастра оката. Второкачествената идва от Хаскени: пасмата ѝ са по-къси, най-често я употребяват в работилниците за копринени ризи. Цената ѝ е осем пиастра оката. Почти изцяло отива в Цариград.

Вълна

От цяла България се събират вълни. Количеството е огромно. Всички тия вълни са непрани, не мият никак овцете, преди да ги острижат. Тя е от две главни качества: едното къдраво, другото — плоско. Къдравата вълна е най-ценена, тя е много по-тънка от другата. Най-търсена е тази от Никополи. Обичайната ѝ цена е 8-10 пари оката. Правата вълна струва само 5 — 6 пари.

Има малко черна вълна — една четвърт от всичката. Търговците я продават отделно в различни краища на Европейска Турция, където има манифактури на ямурлуци и аби. Вълните на Южна България минават в Цариград, а тези от Северна се разпространяват из Германия и във Венецианската република. Никополските са откарвани най-вече от немците. Говори се, че тези вълни могат да служат за производство на сукно. Увериха ме, че ако се направи внимателно прочистване, може от [тази вълна] да се извади по-висококачествена, годна да замени испанската вълна. Това е проблем, който много заслужава да бъде задълбочен. Ако това е вярно, не ще бъде трудно да ги докарват с малки разноски до Цариград по Дунава и Черно море. Би могло дори по същия път да се докарват и вълните от Босна, които са с много хубаво качество и в много голямо изобилие. От Йени Базар, Зибра, Чаница, Йенидже, Ташелидже, Препол — градове в Босна, излизат повече от 20 000 бали ежегодно от по 85 — 90 оки всяка. Тези вълни отиват във Венеция за сукнените манифактури — прекарват ги с коне в Спалатро, Зара и Дубровник, трите търговски пристанища на Босна. Дори има пет-шест години откак гърците са започнали да ги докарват в Германия и на панаира в Лайпциг. Те се упътват по Дунава. Цената на тези вълни е също  8-10 пари оката според редкостта или изобилието ѝ. Дубровничаните започнали тази търговия от незапомнени времена, но от неотдавна я изгубили и са допуснали турците и гърците, на които те отворили очите, да им я отнемат. Във Венеция и Германия правят прочистване на тези вълни и уверяват, както вече казах, че изкарват от тях качество като испанското.

Кожи

От България се изнасят огромни количества биволски и волски кожи от различно качество. Биволските кожи тежат между 18-70 оки, продават се по 2 — 13 пиастра, волските — 12 — 25 оки, цената им е 11/2 — 31/2 пиастра.

Мед

Медът е съществен артикул на търговията в тази страна. Той е по-добър от този на Влахия и Молдавия. Най-хубавият идва от околностите на град Ямболи. Обичайната му цена е 7 — 8 пари оката. Този мед отива в Цариград, изнасянето му оттам е дори забранено и само с много труд може да се транспортира в други райони на Черноморието.

Масло

Маслото е доста изобилно в България, по-малко обаче, отколкото във Влашко и Молдавия. В големи количества го събират покрай Дунава. Цената му е 13 — 14 пари. Изцяло го събират в Цариград. Другаде може да отиде само контрабандно.

Лой

Лойта, която се изнася от тази провинция, е огромна. Събират я във всички села. Цената ѝ е 8 — 9 пари оката. Най-голямата част отива в Цариград, Одрин и Родосто. Другаде може да се откара само контрабандно.

Тютюн

Тютюнът е един от главните търговски артикули на България. Има много качества от него. Първото е йенидженското. От това първо качества има различни класи - от 12 пари до 1 пиастър оката. Второто качество е от Кумарлу, което се продава 8-10 пари оката. Третото качество е от Кирджали на малко по-ниска цена. Четвъртото качество се нарича казил дели, страшно силен тютюн, който отива в Египет в Арабия. Цената му е 8 — 9 пари оката.

Сахтияни

В България се произвеждат огромни количества разноцветни сахтияни, кожи и...(?). На много места има работилници. Но главните са в Русджук на Дунава.

Желязо

В Самоков и в Кюстендил в България има извънредно богати железни мини. Те доставят на Цариград и на всички райони по Черноморието. Този метал е един от главните търговски артикули на посочената провинция. Тези мини са имущество на султана, давано на откуп. Той продава желязото на място по 41/2 - 5 пиастра квинтала. От тази провинция се изкарва също огромно количество обработено желязо. Цевите на пушките и револверите в Сливен са извънредно търсени и съперничат на тези от Цариград. Продава се и огромно количество подкови и клинци от всякаква големина, които се произвеждат в София и Одрин и които се разпространяват по цялата Османска империя.

Селитра

Във Филипополи, Базарджик и Ямбол се събира много доброкачествена селитра. Но я вземат изцяло за държавата. Частни лица могат да я купуват само контрабандно.

Солено месо

Търговията с пастърма и солени меса в България е също много значителна. Тя има огромно дебуше в Черно море. Вече надълго говорих за тази стока и посочих цената ѝ в различните краища, където я докарват.

Коне

Българските коне и най-вече тези от Доброже са много ценени. Те са малки и силни, както татарските коне, но по-стройни и по-тънки. Красотата и добротата им определят цената.

Зърнени храни

България и най-вече тази част, която е от провинцията покрай Дунава, е неизчерпаем извор на зърнени храни. Не без основание турците наричат тази река баща-хранител на Цариград. Износът им е забранен под страх от най-строго наказание. Те могат да се прекарват само в столицата. Житото обикновено се продава по 35 — 36 пари килето, което е от 48 оки в Южна България, но в Северна килето е от 120 оки и струва 60 пари. Цената на ечемика е 18-20 пари съответно за малко и за голямо киле. Просото е на същата цена. Сусамът струва 65 — 70 пари.

Ориз

Областта на Филипопол произвежда огромно количество много доброкачествен ориз, но много по-лошокачествен от каирския. Разпространява се в цялата Османска империя. Обичайната му местна цена е 35 — 36 пари килето от 10 оки. Този ориз е имущество, давано на откуп от султана, и Портата дава от този откупен обект пенсии на лица, които иска да възнагради. [Пенсиите] са определени в ориз — известно количество килета на ден.

Вино

България и Доброже произвеждат твърде голямо количество червено вино, но лошокачествено. Изнася се от Исакча, Тулча, Дая кьой, Мачин, Мизеврия, Дели Орман. Ежегодно идват 5000 — 6000 коли от Русия и Полша, за да товарят вина, които обикновено струват на място 50 пари квинтала.

Забележки

Монетите в Турция, венецианските секини, тези на Холандия и империята, екюто на Германия, тия на Дубровник, монетите на Испания, наречени патини, и изобщо всички монети, които минават в Цариград, имат същия курс в България, както в столицата. Монетите имат няколко разновидности по панаирите, за да се насърчи търговията. Севилската монета никак не е позната. По всички места по дунавското крайбрежие се срещат плавателни съдове, построени специално за корабоплаването по тази река — от 150 до 4000 квинтала обем. Може изцяло да се плати навлото им или да се плати навло само за стоките, натоварени на тях. Малките кораби са по-подходящи от големите и по-пъргави — движат се денонощно при всякакво време и спират навсякъде. Големите плавателни съдове се движат само денем, много се плашат от бури, понеже не могат да спират навсякъде. Използват ги само за прекарване на зърнени храни. Навлото е по-голямо, когато са срещу течението, отколкото по течението на реката, защото тогава вятърът е насрещен, екипажите страдат много и са задължени да теглят съдовете с шлепове.

От Русджук до Видин за плавателни съдове с обем 200 квинтала, когато се наемат срещу навло, се плащат по 14 — 15 пиастра. На връщане за онези, които се наемат с навло, за да се смъкнат от Видин до Русджук, се плащат само 6 — 7 пиастра. Ако някой наеме с навло тези същите съдове, когато иска да иде от Русджук до Видин, тогава за тях се плаща 12 — 13 пиастра и на връщане могат да ги имат срещу 9 — 10 пиастра. Ако тези съдове се наемат от Видин до Галац - 15 — 20, от Видин до Сюние —  едно от устията на Дунав, се плаща 50 — 55 пиастра. От Галац до Черно море обикновено не се намират речни плавателни съдове, освен тези, които се връщат от Русджук и Видин и ги наемат евтино. Тук говорих само за плавателни съдове с обем 200 квинтала. Другите навла са съобразно с големината на съдовете и отдалечеността на различните места. Стоките от Дунавска и Средиземноморска България поемат обикновено пътя от Варна по суша и ги натоварват оттам по Черно море за Цариград или за различните места, за които са предназначени. Транспортът става на волски или конски коли. Волските и биволските коли носят обикновено 500 — 800 оки. Конските — 6 150 оки според броя на впрегнатите коне. От Русджук до Варна се плаща за конски коли в размер на 34 — 35 пари стоте оки и до пиастър зиме. Волските и биволските са по-евтини, защото вървят по-бавно. Кирията други места е съобразно с отдалечеността им. Дубровничаните използваха дълго време почти единствени търговията на България. Те бяха установили значителни колонии в Русджук, София и различни други места. Но тези колонии изцяло западнаха. Вече няма никой в София и когато минах в Русджук през февруари 1759 г., имаше вече само 3-4 дубровнишки къщи, които живееха много бедно и не изглеждаше да вършат голяма търговия.

Откак съставих този труд, французите разгърнаха много търговията си в България през Одрин. Някога тук имаше само представители на цариградските търговци. Но днес там са установени 4 — 5 френски търговски къщи, получават направо от Марсилия вносни стоки и също експедират там износните през пристанищата Енос и Родосто.

В България възникна ново търговско перо, за което не успях да говоря, защото по това време то бе съвсем непознато. Това е артикулът заешки кожи, от които през Одрин се изнася за Франция огромно количество и чиято продажба е толкова значителна, че цената им в Марсилия се покачи...

Ако продължават да се търсят така, както сега, търговията да намалее скоро, защото не е възможно селяните в България, които имат от лова на зайци големи печалби, да не намалят или може би да унищожат напълно този вид.

 

Из съдебен протокол от 1761 г.

 

Печата се по Румелийски делници..., с. 274 — 275. Превод на М. Калицин от оригинал, съхр. в НБКМ — Ор. отд., Соф. сидж., № 21, с. 88, док. I.

 

Гъркът Мано от казата Костур се е заселил в с. Горна Малина, спадащо към Софийската каза. Той се яви в шериатския съд и направи оплакване срещу жителя на с. Потоп — Мустафа, син на Вели, който стана причина за записване на документа. В присъствието на неверниците от споменатото село [Потоп] — Велчо, син на Донке, Коле, син на Пелид, другият Велчо, син на Геро, Ванчо, син на Пелид, Павле, син на Мишо — той [Мано] заяви следното: „Бидейки от сдружението на гърците, аз продавам стоки по селата, спадащи към споменатия град София. Преди 7 дни обикаляйки, стигнах до споменатото село Потоп. Докато бях зает с разпродаването на стоката, споменатият Мустафа ме нападна с пищов, поради което аз избягах, а стоката ми (10 топа плат „богасък“, 6 оки коприна, 20 мискала конци, 5 лакти чоха, 30 топа бяло златишко платно, 5 топа червено мосулско платно, 15 броя колани, 10 оки различно боядисана вълна, 20 лакти бяла аба, 10 тестета памучни такета, 2 топа груби забрадки, 2 топа фини забрадки; 5 топа истанбулски гайтан, 10 тестета ибришим, 100 дирхема каранфил, 1 ока сакъз, 2 оки тамян, 10 тестета такета от синя „богасъ“, 10 тестета такета от плат сандал и други дребни неща) изгоря в споменатото село. Една част от тези неща раята спаси и ми ги предаде в съда, а една част е оплячкосана...“ Стойността на оплячкосаната и унищожена стока възлиза на 50 гроша. Тъжителят я получи от споменатия Мустафа, за което на последния бе издаден документ...

 

Из „Спомените“ на Франсоа дьо Тот

от 60-те — 70-те г. на XVIII в.

 

Френският генерал и дипломат барон Франсоа дьо Тот (от унгарски произход) заема и служба на военен консултант на турската армия. В „Спомените“ му за пътуванията, наблюденията, служебните му впечатления се критикуват открито недостатъците и слабостите на Османската империя. Печата се по: Б. Цветкова, Френски пътеписи..., с. 318, с. 324. Превод на М. Киселинчева от Mémoires de Baron de Tott sur les Turcs et les Tartares, I — IV Amsterdam, 1784

 

Според думите на европейците би могло да се повярва, че митата при турците са по-леки, отколкото при другите народи. Наистина французите плащат само три на сто. Аз няма да включвам в сметката униженията, които трябва да се понасят при всички обстоятелства; те са чужденци: тяхното положение не ни интересува при изследването на нравите и управлението на местното население. То е задължено да плаща седем на сто, а за много стоки за потребление и десет на сто мито. Поради милост, с която дори се хвалят, този данък се събира в натура: но какво се получава? От сто калкана, които един рибар носи, вземат му се   десетте най-хубави, които само струват колкото всичката дребна риба, която му оставят.

Използването на постоянни гарнизони от турците, прибавени към недисциплинираността на войските, им дава известно чувство на собственост върху мястото, където са настанени. Там те упражняват права, осветени от обичая, които техният съюз пази и които постоянно противоречат на реда, който би трябвало да се въведе. Съгласно този принцип галионджиите, които имат правото да продават агнета в Константинопол, с принуда ги изкупуват от стопаните им. Турските войски във всеки град се ползват от подобен вид привилегия за монополно право на търговия с някаква стока; тяхното единство поощрява стремежа им към измама, при което страда фискът. Тази нечестност се забелязва по цялото крайбрежие на архипелага, където извличането на жито е станало основа на контрабандна търговия...

Сеченето на дървета по бреговете също е изложено на грабеж. Най-могъщият собственик на страната си присвоява правото да разполага с тези собствености и морският капитан, който купува контрабанда се стреми винаги да подобри пазара си, поощрява естествено този грабителски дух, унищожаващ всяка дисциплина, и оставя на държавата, осигуряваща му моряците, само неизчислими загуби.

 

Из съдебен протокол от 1761 г.

 

Печата се по Румелийски делници..., с. 96. Превод на М. Калицин от оригинал, съхраняван в НБКМ — Ор. отд., Соф. сидж., 21, с. 3, док. I.

 

... 200 дирхема хляб — 1 акче; 132 дирхема баница и симит - 1 акче; 44 дирхема бюрек — 1 акче; 1 ока овнешко месо — 12 акч.; 1 ока овче месо — 8 акч.; 1 ока говеждо месо 6 акч.; 1 ока овче масло — 18 акч.; 1 ока краве масло 12 акч.; 1 ока масло за горене — 28 акч.; 1 ока чер сапун 20 акч.; 1 ока рафинирано олио — 40 акч.; 1 ока мед - 18 акч.; 1 ока дървено масло - 40 акч.; 1 ока чисто масло — 30 акч.; 1 ока ориз - 16 акч.; 1 ока шарлаган — 42 акч.; 1 ока влашка сол - 5 акч.; 1 ока нишесте — 30 акч.; 1 ока бакла — 5 акч.; 1 ока фасул - 5 акч.; 1 ока леща — 5 акч.; 1 ока оцет — 10 акч.; 1 ока чисто сирене - 12 акч.; 1 ока бито сирене - 6 акч.; 1 ока катран - 6 акч.

 

Из съдебен протокол от 1772 г.

 

Печата се по Румелийски делници..., с. 85 — 86. Превод на М. Килицин от оригинал, съхр. в НБКМ — Ор. отд., Соф. сидж., 26, с. 79, док. I.

 

...Пред шериатския съд се явиха Абдулбаки Ефенди от обущарското пазарище на големия град София и кехаите на това пазарище - Елхадж Ахмед, син на Абдуллах, Халил Ага, син на Ибрахим, Махмуд Ага и Осман Ага, синове на Елхадж Мустафа, другият Мехмед Беше, син на Мустафа, Исмаил Беше, син на Иваз, Менля Абделгафур, син на Осман, Елхадж Осман, син на Абдуллах, Йомер Беше, син на Хасан, Сюлейман Беше, син на Салих, Мехмед Ага и Мустафа Ага, син на Елхадж Ахмед. В присъствието на членовете на дикиджийския еснаф немюсюлманите Павун, син на Кръстю, Тоне, син на Никола, Велко, син на Стоян, Вучан, син на Димо, Пейо, син на Игнат, Велчо, син ни Герго, Митре, син на Станчо, Тодор, син на Петре, Миладин, син на Златан, Игнат, син на Стоян, Тодор, син на Стоян, Коле, син на Стоян, Паун, син на Михаил, Анто, син на Миладин, и Славко, син на Недялко, които станаха причина за написването на документа, те заявиха следното:

„От старо време членовете на дикиджийския еснаф можеха да продават на намалени цени обувките, изработени в специално определените за тях работилници, след като задоволят нуждата на споменатия пазар, продавайки при посредничеството на кехаите. От няколко години насам няколко членове на споменатия еснаф работят некачествено и като не изнасят на споменатия пазар [стоката си], я продават в своите работилници. Така те причиняват загуби на хората и пречат на нашата печалба. Нашето желание е те да не работят лошо и като предоставят на кехаите {своята продукция] и я продават с тяхно посредничество, да  задоволяват нуждите.“

След като бяха запитани, дикиджиите дадоха следния отговор: „Наистина както по-рано, след като изнесем на споменатия пазар достатъчно количество от видовете обувки, които сме произвели в нашите работилници и ги продадем посредством кехаите, ние продаваме с намалени цени на търговци, дошли от други места, и на бедните от споменатия град. Майсторите, недоволни от това положение, без да имат право, под наблюдението на кехаята на пазарището, закупуват цялата изработена от нас стока на по-ниска цена. [По такъв начин] те стават причина за загуби в печалбата ни и за разпръскване на еснафа ни. Поради това преди известно време майстори от нашия еснаф влязоха в съдебен спор с майстори от еснафа на обущарите, след което двете страни поеха задължение да спазват [досегашния] ред и ни бе връчен хюджет в този смисъл, че щом изнесем на споменатия пазар достатъчно количество от произведените от нас обувки, ние можем да продаваме на дошли от други места търговци и на бедните от споменатия град.“

След като всичко това беше заявено и шериатският хюджет показан още веднъж, противната страна беше разпитана отново и след като го отрече, от споменатите [дикиджии] бяха поискани неоспорими доказателства за станалото. [Тогава] присъстващите в шериатския съд компетентни и незаинтересовани мюсюлмански големци Ешшейх Ибрахим Ефенди, син на Ешшейх Хюсеин Ефенди, и гордостта на проповедниците — Абдулрахман Ефенди, син на Хасан Ефенди, запознати с мнението на мюфтията, заявиха следното:

Наистина на дикиджийския еснаф бе връчен шериатски хюджет в смисъл, че двете страни трябва да постъпват според старите принципи и да действат според установения ред, като споменатите дикиджии продават част от произведените от тях стоки на дошлите в техните работилници чужди търговци и на бедната рая, след като са предали достатъчно количество от тях на майсторите на обущарите. Ние така знаем този случай и така свидетелстваме.“

Според свидетелските показания, които всеки един от тях направи, съдът постанови следното: забранява се на обущарските майстори да оказват съпротива на шериатското решение...

 

Из „Пътешествие“ на Шарл Сонини

от 70-те години на XVIII в.

 

Френският пътешественик Шарл Сонини е автор на много съчинения върху търговията с Леванта, по земеделие и др. През 1777 г. заминава с експедицията на барон Дьо Тот в Леванта. Пътува из Египет, Гърция, Мала Азия, Крит и др. Печата се по Б. Цветкова, Френски пътеписи..., с. 3-8. Превод на Б. Цветкова от Charles Sonnini, Voyage en Gréce et en Turquie. Paris, 1801, I — II.

 

Считан за военен град, Солун в същност няма такова значение. Една обкръжаваща крепостна стена без ровове и зле поддържана и още по-зле отбранявана от съвсем малко лоши артилерийски оръдия и позволяваща само слаба съпротива. А недисциплинираните войскови сили, които образуват гарнизона, са неспособни да заместят със смелостта и тактиката си тази липса на укрепления. Но ако този град не представлява никакъв интерес като крепост, той е от много голям интерес заради съсредоточената в него търговия, която при друга власт би процъфтяла много повече. Разположен в един от най-хубавите краища на Европейска Турция, той е значително търговско стоварище. Там се товари много памук, събиран най-вече из богатите и просторни равнини, обкръжаващи града Серес, древния Серо... Корабите взимат оттам голямо количество много ценен тютюн, зърнени храни от удивително плодородните полета, много хубави вълни, коприна и пашкули, от която я изваждат, восък, мед и пр. Какъв обилен източник на благосъстояние! Какво просторно поле за индустрията! Първото изисква само отстраняване на пречките, които спират развитието му, а второто налага едно не така разпръснато и не така робско население.

 

Из „Пътуване“ на Жан-Батист Льошьовалие

от 80-те г. на XVIII в.

 

Френският пътешественик Жан-Батист Льошьовалие е частен секретар на френския посланик в Цариград (1784 — 1786 г.). Престоява известно време в Яш на служба при молдавския княз. Събраните от него сведения и наблюдения върху търговията в Черноморския басейн са интересни и с оглед на българските земи. Печата се по Б. Цветкова,, Френски пътеписи… с. 354-355. Превод на Б. Цветкова от J.-В. Lechevalier Voyage de la Propontide et du Pont Euxin..., I — II, Paris, 1801.

 

Die Gartenlaube 1854 b 427От Кара Харманлък до Варна, главно пристанище в тази област, се намират Кюстендже, Каварна и Балчик, където корабите отиват да вземат някои хранителни припаси. Но те товарят в други безлюдни заливчета дърва, с каквито са покрити планините, и зърнени храни, докарани от вътрешността на страната. Варна, голям град на морския бряг при устието на река, образуваща голямо езеро и блата в долината му, е била оградена в предпоследната война в обърнатата към полето част с прост землен окоп без фланкове. Откъм морето и реката, които обкръжават почти половината ѝ обиколка, плетовете на градини, къщи, палисадите и някои малки части от окопа са ѝ служели за ограда. Този град, единствен устоял на напора на русите, има едно старо укрепление с кули. Работено е да се възстанови лошият ходник, който го покрива, като се следва същото трасе, но придавайки повече ширина на рова и дебелина на парапета. Заливът на Варна, който изглежда сигурен и годен да приеме една ескадра, е οграден от едната страна от нос Галата, а от другата — от този на Соганлик. Там непрестанно пристигат голям брой плавателни съдове, които товарят за Константинопол зърнени храни, птици, яйца, масло, сирене и вино за Херсон.

...В Бургас именно, главното пристанище на този залив и стоварище на голяма транзитна търговия за Константинопол и за различни пристанища из Черно море, се товарят аби или вълнени платове, самоковско желязо, зърнени храни, вълна, масло, сирене и вино.

 

Из „Пътешествието“ на Еспри-Мари Кузинери

от 70-те — 90-те г. на XVIII в.

 

Печата се по Б. Цветкова, Френски пътеписи..., с. 385. Превод на Б. Цветкова от Е. М. Cousinery, op. cit., I — II, Paris, 1831.

 

Новият град Серес е главно средище за продажба на такъв вид производство. В него се намират пазарите, през които минават всички търговски прехвърляния. Там се виждат да пристигат през пазарните дни земеделците от цялата долина, прорязана от Стримон от Меленик до района на Зигна. Отдалеченият от пазара жител докарва там мостри от памука си, върху този показен материал се уговаря цената и се споразумяват за деня, в който всяко село ще може да получи доставката. Купувачът докарва  после на уречения ден плъстените торби. Там се правят балите, коитo се товарят на коне за различни направления. Много народности посещават панаира на Серес. Някои от тях създават там постоянни колонни. Турците, които населяват придунавските области, идват там ежегодно, за да правят едри закупки на памук, който дават в голямата му част да се изпреде в собствените им страни и го експортират в Полша или чак из черноморското прибрежие. Забелязва се, че тези турци са всички емири; не е ясна много причината за това общо сродство с Мохамедовата раса, нито пък защо на тези търговци се дава името кержал или кержали — гърците от Серес, както и власите, търгуват главно в Германия. Броят на балите памук, който те изпращат там, се изчислява на повече от тридесет хиляди. Те изпращат също и марокени, стока, чиято изработка е най-красива в Турция. Тези търговци изнасят от Германия много манифактура, украшения, платове и най-вече сукно. Последното средство за размяна (т. е. сукното — б. пр.) придоби голямо значение за Германия, откак нашето сукнено производство не се цени вече в Солун, където ние някога имахме твърде значително дебуше. Гърците и власите овладяха тази продажба. Фабриките на Брабант и на Белгия ни изместиха в този вид производство.

Тези сукнени материи се внасят в Македония през Серес. Броят на ежегодно внасяните бали се изчислява на 1200. Европейците купуват ежегодно на този пазар от 7 до 8 хил. товара памук от долината на Стримон, който прекарват по пътя през Лахана и по големия път, когато са натоварени в Драма или Орфано.

 

Из „Пътешествието“ на Еспри-Мари Кузинери

от 70-те — 90-те г. на XVIII в.

 

Печата се по Б. Цветкова, Френски пътеписи…, с. 379. Превод на Б. Цветкова от Е. М. Cousinеry, op. cit., I — II, Paris 1831.

 

Производството на по-тънки и по-дебели аби изглежда много старо в Европейска Турция. Преди употребата на нашите сукна турците са се обличали през зимата с такива платове; днес те са в употреба само у селяните, хората от народа и незаможните пътешественици. Казвам, че това производство е главно в Европейска Турция, защото не познавам никакви манифактури в съседните на Смирна земи; знам само, че ежегодно гръцки търговци заминават за Солун и се пръскат из вътрешността на Азия било за да продават абите си на едро, било за да станат шивачи на този род облекла.

Доста дълго време нашите солунски къщи доставяха в Марсилия аби, които пак се изнасяха в островите ни, където служеха за опазване здравето на негрите, като ги предпазваха от зловредното въздействие на росата; днес този клон от търговията е съвсем западнал, без съмнение там става попълнение с някой нов плат от нашите фабрики.

 

Из съдебен протокол от 1792 г. — Опис на стоките

на починалия търговец Павел от София

 

Печата се по Румелийски делници..., с. 96 — 98. Превод на М. Калицин от оригинал, съхраняван в НБКМ - Ор. отд., Соф. сидж. 23, с. 192, док. I.

 

... Гребени от чимшир 1000 — 8 гроша и 30 пари; „манта“ 40 топа по 80 пари = 80 гроша; боядисани памучни конци 12 оки по 90 пари = 27 гроша; бели памучни конци, 21 оки по 80 пари = 42 гроша; драмско платно, 215 топа по 35 пари = 163 гроша и 5 пари; ленени конци, 4 оки по 80 пари = 8 гроша и 25 пари, плат за чалми, 25 топа по 25 пари=15 гроша; черги, 11 по 95 пари = 26 гроша и 5 пари; хавлии, 36 чифта по 25 пари = 20 гроша; маниста, 79 оки по 40 пари = 79 гроша; „богасъ“, 25 топа по 55 пари = 34 гроша; плат за тюрбани, 40 топа по 35 пари = 521/2 гроша; синьо платно, 20 топа по 45 пари = 221/2 гроша; вносно платно, 98 топа по 50 пари = 122 и 1/2 гроша; „басма“, 90 топа по 25 пари = 56 гроша и 10 пари; гладки кърпи, 27 по 16 пари = 10 гроша; „докузлук“, 60 топа по 45 пари = 671/2 гроша; копринена „аладжа“, 20 топа по 3 гроша = 60 гроша; „богасъ“ 110 топа по 50 пари = 137 гроша и 30 пари; друго синьо платно, 22 топа по 45 пари = 24 гроша и 30 пари;, груб „йашмаклък", 32 топа по 30 пари = 17 гроша и 10 пари; „докузлук“, още 43 топа по 37 пари = 37 гроша и 25 пари; газена ламба, 1 = 50 пари; дюшеклици, 5 по 5 гроша = 25 гроша; още маниста, 48 оки — 48 гроша; колани, 4 тестета = 8 гроша; сини кърпи, 2 тестета по 110 пари = 51/2 гроша; токатска „басма“, 8 топа по 3 гроша = 24 гроша; груб „шал“, 172 лакти по 30 пари = 129 гроша; памучна „аладжа“, 25 топа по 110 пари = 68 гроша и 31 пари; фесове, 21/2 тестета по 81/2 гроша = 21 гроша и 10 пари; лен, 13 от по 60 пари = 191/2 гроша; пипер и бахар, 11/2 оки по 3 гроша = 41/2 гроша; конци, 122 топа по 30 пари = 911/2 гроша; бронзова тел, 1 ока от 100 дирхема по 90 пари = 2 гроша и 22 пари; тенеке, 90 листа по 6 пари = 13 гроша и 1/2; бакърена тел, 3 тестета по 26 пари = 2 гроша; отрова „балък оту“, 7 оки по 50 пари = 8 гроша и 30 пари; хавлия, 103 топа по 25 пари = 64 гроша и 15 пари; тамян, 10 оки по 40 пари = 10 гроша; шикалки, 40 оки по 80 пари = 80 гроша; боядисан плат за чалми, 5 топа по 45 пари = 5 гроша и 25 пари; още „богасъ“, 5 топа по 70 пари = 8 гроша и 30 пари; още плат за тюрбани, 4 топа по 35 пари = 3 гроша и ½; пояси 8 по 8 пари = 1 грош и 24 пари; прах за почерняме, 2 оки по 55 пари = 2 гроша и 30 пари; платно за възглавници, 2 топа = 51/2 гроша; калай, 4 оки и 100 дирхема по 60 пари = 6 гроша и 15 пари; още „докузлук“, 45 топа по 35 пари =39 гроша и 15 пари; анасон, 3 оки по 12 пари = 36 пари; груб плат за чалми, 341/2 топа = 41 гроша и 16 пари: пищимал, 31/2 тестета по 5 гроша = 171/2 гроша; груб „йашмаклък", 13 топа по 30 пари = 9 гроша и 30 пари; ножове, 13 тестета по 12 пари = 39 гроша; груби кърпи, 9 тестета по 100 пари = 221/2 гроша; кеневирени конци, 2 оки = 4 гроша; възглавници, 2 чифта = 10 гроша; памучни конци, 300 дирхема = 3 гроша; още 36 оки маниста = 36 гр.; памучни конци, 12 оки по 70 пари = 21 гроша; груба „чоха“, 5 лакти по 90 пари = 257 гроша и 25 пари; червена „чоха“, 81/2 лакти по 3 гроша = 251/2 гроша; нишадър, 100 дирхема по 4 пари = 81/2 гроша; оловен окис, 26 оки = 61/2 гроша, коприна, 13 оки по 16 гроша = 208 гроша; хартия, 23 тестета = 63 гроша и 10 пари; бакам, 10 оки = 4 гроша; кантар, 1 — 4 гроша; ендазе, 2 — 10 пари; ножици, 2 — 1 гр.; бяла коприна, 3 оки = 39 гроша; памучни конци, 171/2 оки = 35 гроша; коприна, 5 оки = 80 гроша; конци, 32 топа по 30 пари = 24 гроша; самоковски гайтан, 36 топа — 4 гроша и 2 пари; дамаска „аладжа“, 1 топ = гроша; куркума, 3 оки — 3 гроша; други фесове, 8 — 10 гр.; бели фесове, 5 — 5 гроша; още платно за тюрбани, 13 топа – 11 гр. и 15 пари; още „богасъ“, 4 топа — 8 гроша; груба „басма“, 44 топа — по 30 пари — 601/2 гроша; кърпи, 1 тесте — 2 гроша и 30 пари; други кърпи, 5 — 2 гроша и 1/2; „мютеневи", 6 - 12 гроша; копринена „аладжа“, 1 топ — 7 гроша; дребни маниста 1 грош; памучен ширит, 250 лакти — 5 гроша; пищимали, 2 - 1 грош; книги — 41/2 гроша; газена ламба — 50 пари; влашки „шал“, 251/2 лакти = 9 гроша и 27 пари; „иплик аладжасъ“, 2 топа = 6 гроша; груб „йемени“, 10 деирми = 10 гроша; ризи, 2 = 31/2 гроша; памучни конци, 21/2 оки = 10 гроша; „басма“, 5 топа = 7 гроша; още хавлии, 51/2 чифта = 3 гроша и 27 пари; „йашмаклък“, 3 топа = 2 гроша и 10 пари;... 8 топа — 24 гроша; салеб, 10 оки - 8 гроша; чивит, 1 ока и 100 дирхема = 10 гроша; игли, 22 топа = 2 гроша и 1/2; калай, 2 оки — 3 гроша; варак, 11/2 тестета = 11/2 гроша; още пиринчена тел, 2 оки и 100 дирхема = 41/2 гроша; едра захар, 1 ока и 80 дирхема =  3 гроша; самоковски гайтани още 2 топа — 3 гроша; антерии, 7 — 101/2 гроша; лица за елеци, 11/2 тестета — 2 гроша и 10 пари; бял плат за тюрбани, още 3 топа — 2 гроша и 35 пари; боядисан плат за тюрбани, още 4 топа 41/2 гроша; още маниста — 119 оки — 119 гроша; още плат за чалми, 30 топа — 21/2 гроша; платно за възглавници, 11/2 топа - 4 гроша и 5 пари; чорапи, 5 чифта — 5 гроша; арсеник, 2 оки - 1 грош; още тамян, 6 оки — 6 гроша; още памучни конци, 1 ока — 2 гроша; черги, 3 — 3 гроша; хартия, 1 тесте – 11/2 гроша; драмско платно, 2 топа — 2 гроша; още „йашмаклък“ — 2 топа - 2 гроша; още „басма“ — 55 пари; „шал“, 1 лакът — 30 пари; дреболии в дюкяна — 4 гроша; везни, 2 — 2 гроша; ножица — 25 пари; „манта“, 27 топа — 54 гроша; вълчи кожи, 5 — 6 гроша и 10 пари; чалми, 10 чифта — 11 гроша и 10 пари; още бакам, 2 оки — 1 грош; още една газена ламба — 50 пари; още хартия, 3 тестета — 8 гроша; филджани, 41 — 8 гроша и 8 пари; още един лист тенеке — 24 пари; още един топ плат за чалми 1 грош; везна, 1 — 1 грош; ножица — 1 грош, вземания, според подробния регистър — 540 гроша; налични пари в дрехите 30 - гроша;

Всичко [стоки в дюкяна]: 3750 гроша и 39 пари…


Из Хрониката на Арие от 1793 г.

 

Печата се по Румелийски делници..., с. 274. Превод на Е. Ешкенази в Хроника на семейство Арие от Самоков. 1768 — 1900. Ръкопис....Част от евреите в Самоков били занаятчии — златари, които изработвали предмети от злато и сребро, бронз и мед; тенекеджии, които изработвали фенери, джезвета, котли и фунии, таблички и всичко онова, което се изработва от тенекия; опинчари, които купували волски и биволски кожи, изсушавали ги на слънце, като ги опъвали и заковавали на дъски. След това ги режели на ленти с ширина колкото едни крак (20 — 25 см) и на дължина 35 — 40 см и ги продавали на селяните и на някои граждани, тъй като те служели за обувки. Други от тях ходели по улиците, където живеели турците и християните, с бохчи на рамо, пълни с разни видове платове. Те носели и един аршин, мярка за количество, което продавали. По този начин по цели дни ходели и викали, за да узнаят хората, че минавал бохчаджията...

 

Из „Пътешествие...“ на Гийом Антоан Оливие

от 90-те години на XVIII в.

 

Печата се по Б. Цветкова, Френски пътеписи..., с. 488 — 497. Превод на Л. Генова от G. A. Olivier, oр cit., Paris, 1801.

 

Слабото доверие, което вдъхва правителството, което много често е несправедливо, несигурността за богатствата на частните лица, увереността за загубата на парите, ако човекът, на когото са дадени назаем, умре на служба или бъде осъден на смърт за истинско или мнимо злоупотребление, тиранията, която упражняват всички, които имат власт, продажността на съдилищата, всичко това в Турция вдъхва такова недоверие в търговските работи, че човек дава парите си само срещу много голяма лихва и предоставя стоките си на кредит само на извънредно висока цена. Много често никаква сделка не става, ако кредиторът не получи предварително залог, превишаващ стойността на парите, които е дал в заем, или стока на кредит. Паричната лихва се е повишила поради риска: за европейците тя е от 8 до 10 на сто, за търговците мюсюлмани, евреи, арменци и гърци е от 15 до 20 на сто и 30, 40 и дори 50 на сто за турците, които са правителствени чиновници. За частните лица тя е 25 и 30 на сто, но почти винаги в градовете се иска гаранция за сигурността на кредита.

Добросъвестността не е напълно прогонена от Османската империя. Европейските търговци знаят, че селянинът изпълнява почти винаги без затруднения задълженията, които е поел, че  посредникът е роб на думата си, че е рядко търговецът да не изплати дълга си...

Евреите и арменците са се натоварили с подробности, за които европейските търговци не са способни. Биха ли отишли като тях по селата да пръснат парите си предварително, за да купят на ниски цени продуктите от реколтата? Биха ли искали да получат незаконен лихвен процент от парите си? Могат ли да ги следят и биха ли направили като тях постъпки и обичайните парични жертви по отношение на пашите и кадиите, когато трябва да събират дълговете от лошите длъжници? Не по всяка вероятност. Е добре! Да оставим на тези евреи и арменци всички подробности на една покупко-продажба, което може да бъде изгодна само за тях, и да се ограничим да разменяме с тях нашите произведения, за които по-добре от нас знаят да намерят купувачи, които продават на дребно в градовете или които дават на селяните за сметка на техните продукти.

Вълна

Вълната е главният артикул за износа от Константинопол и вторият за целия Близък Изток. Средно годишно вълната от Константинопол, Родосто, Дарданелите и Енос, която френските търговци изпращат в Марсилия, се оценява на 1 500 000 франка. Тази стойност надминава понякога 2 000 000. Вълната произхожда от околностите на Босфора, Пропонтида и Хелеспонта, както и от Румелия, България, Бесарабия и южните брегове на Черно море. Само месарниците на столицата доставят значително количество. Вълната на овцата с проста опашка от България, Бесарабия, която идва в Константинопол през Варна или през Андринопол, за да се натовари в пристанището на Енос, се цени най-много.

Биволски кожи

В Константинопол се донася голямо количество от Румелия, България, Бесарабия, Влашко, Молдова и много малко от вътрешността на Мала Азия. Кожите на биволите са по-ценени от тези на биволиците. Те са по-дебели, по-здрави и много по-тежки. Годишно в Марсилия отиват пет-шест хиляди кожи, чиято цена едно в друго е 15 франка. В Анкона, Ливорно и Месина също се употребява голямо количество... Тези, предназначени за Марсилия и Анкона, само се насоляват, докато тези, които се пренасят в Ливорно и Месина, се приготвят и щавят с жълъда на дъба велани.

Биволски език

Пушеният биволски език, който се приготовлява в Румелия е много ценен: много се употребява в Константинопол. Всяка година се изнасят 700 до 800 парчета в Марсилия. Италианците също купуват голямо количество...

Заешки кожи

Заекът е толкова разпространен в цяла Мала Азия, Румелия, България, че го ловят за кожата му и я изпращат от Адрианопол, Бруса, Константинопол само за Марсилия от 300 до 400 бали, оценени 400 000-500 000 франка.

Сахтияни

Фабриките за сахтияни в Галиполи, Дарданелите и в някои градове в Мала Азия са най-известните в Близкия Изток. Те обработват кожите на козите и пръчовете, заклани в столицата, и тези, изпратени от Румелия и от вътрешността на Азия.

Обикновените сахтияни се продават по 2,50 франка парчето. Френските търговци изпращат годишно от Константинопол хиляда и двеста до хиляда и петстотин. Другите европейски народи купуват също, но малко количество.

Коприна

Преди вълненията в Персия кервани донасяли в Константинопол и в Смирна много коприна от Гуилан, Шивран и от Азербайджан, която французите и англичаните бързали да закупят; от известно време тази коприна отива по Каспийско море в Русия, а една част минава оттам през Балтика в Англия... Днес в Константинопол е известна само коприната от Бруса, Адрианопол и България. Тази от Бруса е повече и е по-ценена. Тя е почти цялата бяла, конецът е фин, много гъвкав.

Коприната от Адрианопол и от България е почти цялата бяла и по качество се доближава до тази от Бруса.

Восък

Голямо количество восък идва от всички брегове на Черно море, Пропонтида и Хелеспонта, а също така и от Румелия, България, Влашко, Молдавия, та френските търговци, установени в Константинопол, изпращат всяка година за 300 000 франка. Изпраща се също в Генуа, Ливорно и Венеция. Англичаните и холандците също купуват; между другото се употребява много восък и в гръцките и арменски черкви и във всички частни къщи, особено през рамазана.

Конски влакна

Конският косъм е артикул, който годишно възлиза на 4000 франка. Идва главно от България и Бесарабия.

Жито

Житните райони са задължени да доставят в столицата на свои разноски известно количество, цената на което се определя, и плаща от Портата според реколтата и обстоятелствата. Житата от Румелия и България и всички, които се произвеждат в изобилие в околностите на Дунава, се смятат за много по - добри по качество от всички останали в Османската империя.  Въпреки че износът на жито е забранен, но понякога се намира начин това да става с един или повече натоварени кораби, идващи от западните и северните брегове на Черно море в Дарданелите.

Хранителни продукти

Константинопол получава от Филипополис голямо количество ориз, който се цени по-малко, отколкото този от Египет... Кайсиите, прасковите, гроздето, смокините, тиквите, краставиците, дините, младите тиквички, патладжаните и различните други зеленчуци идват от съседните села, от крайбрежието на Пропонтида и от западната и южната част на Черно море. От всички брегове на Черно море докарват мед, масло и лой.

Най-хубавото сирене в Близкия Изток е от Канди, донасят много от България, Влашко и околностите на Пропонтида.

В България, Бесарабия и придунавските страни се предпочита кафето от Америка пред това от Йемен и повечето от него се доставя в тези страни през Константинопол.

За горивен материал се използват дърва, доставяни от южната част на Пропонтида и от крайбрежието на Черно море, от Босфора до Синоп. От същите места се получават въглищата, строителният и дърводелският материал...

 

Из „Военно пътешествие" на Луи-Огюст Феликс Божур

от 1794-1799 г.

 

Печата се по Б. Цветкова, Френски пътеписи..., с. 411. Превод на Μ. Киселинчева от Felix Beaujour, Voyage militaire dans l'Empire Othoman, ou, Description de ses frontières et de ses principales défenses, soit naturelles, soit artificielles, avec cinq cartes géographiques. I — II, Paris, 1829.

 

Един друг път се изкачва право на север, върви нагоре по течението на Тонца по левия ѝ бряг до излизането и от планините към град Ямбол, стария Янполис, и пресича веригата на Балкана над град Селимния, разположен, както Кейшанлик, в подножието на най-високите планини сред розови градини. Пролет млади български момичета се разпределят на групи в тези градини и берат всички разцъфнали рози, които отнасят в града в плетени кошници или араба, т. е. груби каруци, теглени бавно от биволи. Свежестта на тези берачки, елегантните им фигури и облекло, косите им, заплетени в дълги плитки, спускайки се по раменете им, и лекият воал, веещ се над главите им, напомнят на пътника сцени от пасторалния живот, така добре описани от древните автори. Понякога тези млади момичета оставят кошниците си на земята и танцуват в кръг при звука на кавала на някой овчар или като си съпровождат сами с песните си: това са най-красивите и най-добри селянки в Турция. Град Селимния изглежда доста добре населен и има също своя индустрия. Тук много добре обработват мед и дестилират розово масло, търсено в цяла Турция.

 

Писмо от Димитраки Хаджитошев от Враца

до Хаджи Тошо Ценов от Оряхово

от 15 декември 1808 г.

 

Печата се по Архив Хаджитошеви, I, 1751 — 1827; Съставители: Кирила Възвъзоза-Каратеодорова, Зина Маркова, Елена Харбова, Васил Харизанов Под ред. на К. Възвъзова-Каратеодорова и 3. Маркова, С., БАН (под печат), Оригиналът се съхранява в ОИΜ — Враца, ф. I, а. е. 1, л. 3.

 

1808 декемвриа 15 ден, Враца

Благопочтено поздравление до ваша милос, хаджи бабако.

Ако имаш питати ради нас, фала богу сви сме купно у здраве. И немаме вамо що писати, само да знаеш, че си дойдоме мирно. И имамо малко саклет, илем како е кабил, проминашеме. На, гледай, та нагласи говедата и свилата прекарай у Влашка. И  земи на во[е]водата що ти запреща [поръча] курк, кабил е [?], че ма пита земе ли ги. И язе му рекох зел е хаджията. И лено, гледай, та го прати. И да знаеш ради... [неразчетено], че нема работа. Костο си дойде от Пазарджик и едвам дал по 46 пари оката. И да обадиш на Абдията, че му е зело да прорастава житото. И поз[д]рави кир Янака и му обади ради жа[л]тици дорде са не дигне аскеро, защо е яко лошу по патищата. Не е кабил да се пратат сега, защо и жа[л]тици кой има не дава сеги, нити язе смея да питам [?]. Но са надам до три дни да стане калабалако е язе ста [вм. „ще“] соверши тогава тая работа защо сеги не е време, защо са е фанал свеки за себе си. И калабалако ще доде камто вазе, така се гласат. И ради полиците да знаещ, че ги са пратиле на Ашак Хасана, ама не знаят он прати[л] ли ги е на Ста[м]бол или не е. Нища да ида язе самси. Или некой човек ща прата при него, та ако не ги е пратил, а он да ги прати.

Будете у здраве совише. Димитраки хаджи Теодорович. ваше чедо.

[На c. 4 адрес:]

Сие писмо подати се на рука кир хаджи Тошу чесно ему ва руце Хорехов.

 

Писмо от Йованчо Алтипармакоглу от София

до Хаджи Тошо Ценов във Враца

от 6 април 1812 г.

 

Печата се по Архив Хаджитошеви... Оригиналът се съхранява в ОИМ — Враца. ф. 1, а. е. 4, л. 30.

 

1812, април 6, София

Здравст[в]айю вашей милос, кир хаджи Тошо,

Ваше писмо приех сас турчино и що писуеш разумех, како сака агата 4 хилада гроша джереме. И писувате како кир Костадин да е дал 1500 гроша. Тука Димитраки назе каза, како истина сака агата 4 хилада, ала досега още ни е пара не е узел; което по що имам тамо язе стока не тре[бва] да дава никой пара за моето джереме — стоката сама може да са отплати.

Знайте како ма е викнал деспото владиката код неколцина хора похристиянла и ония лакардие свите остаха долу ликвидираха се.

Само сега есо иде на Мухти ефенди я човек сас Риджа Кехади заради тая стока. И надам са да сварши, което ви молим да фанете кираджия и да натоварите стоката у вазе що имам и у кир Костадинови, та да я испратите за Видин.

Пак по Великден щем дой[да] да са опростимо.

Щото има кир Димитраки и кир Статко да дават на Серез да ми пратя[т] [па]рите тука. Да пишеш да са платат на Серез.

И тако остаю Юванчо Алтипармакоглу.

[На с. 2 адрес:]

Кир х[аджи] Тошу одати се у Враца.

 

Писмо от Врачанския епископ Методий от Търново

до Димитраки Хаджитошев във Враца

от 2 ноември 1816 г.

 

Печата се mо: Архив Хаджитошеви... Оригиналът се съхр. в НБКМ — БИА, ф. 40, а. е. 2, л. 77 — 78.

 

Мой епитроп, кир Димитраки, молитва и благословение от деспотия [вер. търновския митрополит Макарий] до вашея милости и до хаджиата.

Да знаеш, какво ми донесоха кавето и тугуна. Eси писал заради виното — да станат поповете мукает да го зберат. И поповете, кои д[ъ]ржи села, да излезат по селата да зберат захарето, кое село колку има да ми дава. Аз сам писал на поп Серафим — кое село неще да извриши работа да е запрено. И бахчарете думаха дават захере, ха[д]жната стана кефил за них, а сега рекли - не дават. Да видиш тая работа; ако не дават, да са запрени.

Да станеш мукает да фанеш две-три кола да ми збереш  сеното на Крапец, защо зян стана. Това сено, що има на лазорова каща, да го дигнеш, да го туриш при ново сено, дека [е] у церковата. Аку артиса нещу и ви турите на отлуканата.

И ако дойде Георги, ваш кумец, да идат да му кажеш молитва и благословение от мене. Да идат сас кир Йованча и сос ха[д]жи Йованча да фанат юнците какво думахме да са харни. Да даде кир Георги на негови говедаре да са научат.

И за попа Димо що си писал за парите даде ли, или не е. Ако не е дал и той нека збере защо и д[а] излезе по негови села, и сабере захерето и по други села. И един поп да ходи со Серафима.

1816 ноември 2

Врачански Методий и в Христа молитствувател.

[В оригинала датата и подписът са на гръцки].

[На с. 4 адрес:]

Подати ся на кир Димитраки со здраве ему благопочтено у Враца.

 

Писмо от Димитраки Хаджитошев от Новачене

до Хаджи Йованчо Хаджитошев в Узунджово

от 28 ? август 1817 г.

 

Печата се по: Архив Хаджитошеви..., Оригиналът се съхр. в НБКМ - БИА, ф. 40.

 

1817 августос 28? ден, Новачене

Поздравлаю вашей милост, [Йо]ванчо. Брате, за више не ми е писмото, ами знай, брате, че ходихме [здраво] и мирно и сега у сторник владаме са у Враца. А тебе брате, за више немам що да ти пиша, нити да та уча. Само виш брате, ка[к] те господ учи, така работи. И ако е помогнал Господ да сте продале стоката, а ти зе парите, яко недей харчи за стока да купуваш, защо яко харне знаеш, че имаме саклет за пари. Защото пашата ще да дойде до 10 дни и сака пари. И виш можеш, какво можеш, да си дойди[ш] посарчено, защо егa да ма завариш, че сакал пашата да ма води мутлак. Така ми каза Мути ага на София.

Шей земи за дукяно сос пари до 1500 гро[ша]. А на вера уземи до 4 [х]иладе гро[ша], ако ти дават на вера сос ваде до Сливен; или вече виш, брате, ка[к] те Бог учи и ка[к] е добре. Са[мо] побарзвай да си дойдеш. И на гата земи 1 шам[а]дан алти, да е до 15 гро[ша] или 20.

Добро видение, да ни подари Господ видити се, буди еу здраве.

Димитраки ха[джи] Теодорович

[На същата страница на полето послепис:]

И кога са варнеш от панаиро, а тизе земи нашите пари от Златица от Палазолията А[х]мета и от Сулумана Муратолията. Ако ти ги не дадат, а тизе ги дигни на аянино да ги [у]кове. Парите са 350 гро[ша].

Поз[д]рави на бая Нина и на Гена и на Йована и на сите си дружина и на си достове, кои питат за нас. И земи за назе 2 или три кожи бохарски за калпаци, ако има и ако са на хесап.

 

Заповед на Великия везир до валията

в Силистра от 1822 г.

 

Печата се по оДБИ, III, ДТДА, I (1564 — 1872), С., 1940 г., с. 68. Превод на П. Дорев.

 

Миналата година, поради въстанието (в Гърция — б. пр.) сливенският панаир не се състоя. Тази година под сянката на Н. В. Султана се възстанови редът и спокойствието. Получихме писмото Ви, с което ходатайствате да се открие овреме въпросният панаир и да се изпратят до околиите по десния, средния и левия ръкав на Румели (по черноморското крайбрежие, към Пловдивско и София и към Серско — б. пр.) по трите направления височайши заповеди за прииждането на търговци. Вашето писмо се представи на Н. В. Султана за одобрение. Истина е, че определените за държавата приходи от Сливен идват главно от покупко-продажбата на стоки, които се донасят от търговци, а пък мнозинството на раята от Сливен и околностите е българско и досега не се е проявило, както гръцката тайфа, в нищо противно на верноподанството. Одобрява се откриването на сливенския панаир, който докара благополучие на българката рая и според излязлото ираде на Н. В. Султана са написани височайши заповеди на десния, средния и левия ръкави, както и на други потребни лица. Съобщава Ви се горното.

В 29 джемази-юл-ахър, 1237 г.

23 март 1822 г.