izvori

 

 

Траките в Троянската война

 

Публикувано по:  Хр. Данов, Христоматия по история на Стария свят, т. I, 1976

 

Траки, които населявали Северна Гърция и участвали в похода срещу Троя

 

Илиада, II, 591 — 602

След тях вървяха онези, които обитават Пилос и привлекателната Арена и Трион, през които тече реката Алфей; сетне онези, които населявали грижливо изградения Епи и Кипариса, и Амфигения, Птелей, Хилос и Дорий1, където музите някога завариха тракийския певец Тамирид и отнеха песните му. Той се връщаше от Ехалия2, от дома на Еврит Ехалийски, обзет от гордост, той се хвалеше, че ще надпее музите, даже и ако самите те, дъщерите на гръмовержеца Зевс, рекат да се надпяват с него. Разгневени, музите го лишиха от зрение и му отнеха вълшебната песен, и го направиха да забрави изкуството на звучната арфа. Тези войски бяха предвождани от войнствения конник Нестор Геренийски3. Него следваха деветдесет хралупати кораба, построени в редици.

 

Тракийски и други балкански племена участват в Троянската война като съюзници на Троя

 

Илиада, II, 844 — 850

Траките бяха предвождани от Акамант и от хероя Пейрой; това са траки, обитаващи брега на бурно вълнуващия се Хелеспонт.
Евфем пък, синът на Трезен, роден от богородния Кей, предвождаше войнствените кикони4.

Пирехъм пък беше начело на криволъките пеонци, дошли от далечния Амидон на широкотечния Аксий, който разлива своите красни води из просторните полета.

 

Смъртта на тракийския вожд Пейрой при Троя.

Бягството на етолеца Тоант под напора на траките

 

Илиада, IV, 517 — 538

Тогава съдбата принуди Диорей Амаринкейда да се изложи на опасност, която причини смъртта му. Той бе ударен от остър камък, хвърлен с ръка, в пищялката на десния крак до глезена. Хвърлил го бе вождът на траките Пейрой, син на Имбрас, който бе дошъл тук от Енос. Безсрамният камък му разкъса напълно двете жили и костите. И той се сгромоляса възнак на земята, простирайки двете си ръце към своите скъпи другари, и издъхна. А Пейрой, който го бе ударил, се затича напред и заби копието си в пъпа му, та всичките му вътрешности изтекоха на земята и мракът покри неговия взор. А пък етолецът Тоант, като се втурна напред, улучи Пейрой с мощното си копие в гръдта, точно над зърната и медното копне проникна в дробовете. Бързо дотича сега Тоант към него и изтръгна мощното стъбло на копието си от гърдите му; след това той изтегли острия си меч, замахна с него, удари го в корема и му отне живота. Доспехите и оръжието му обаче той не смъкна, защото наоколо му стояха неговите другари траки със своите вчесани на остър перчем на темето коси и с дългостволи копия в ръка. Те отблъскваха назад от себе си хероя Тоант, колкото могъщ и едър, колкото и прославен да беше той, тъй че той най-сетне бе принуден да отстъпи и побягна от страх.

 

Одисей и Диомед нахлуват в стана на тракийския цар Рез и убиват него и много негови другари

 

Илиада, X, 426 — 431

Нему на [Одисей] отвърна на тези думи Долон, Евмедовият син: „Ще ти разкажа аз това съвсем охотно и съвсем точно. До морето са се разположили на почивка редом с карийците криволъките пеонци, а също тъй и лелегите и кавконите, пък и благородните пелазги. Към Тимбра пък стануват ликийците, буйните мизийци фригите-конеборци и конеукротителите меонци."

 

Илиада, X, 433 — 440

Ако искате да нахлуете с войска в стана на троянците, там в окрайнината на стана, настрана от другите, са се разположили новодошлите траки. Всред тях е цар Рез, син на Ейоней. Неговите коне, най-красивите и едри коне, които съм виждал, са по-бели от сняг и се носят бързо като вихър. Той се озова тука, като носеше грамадни златни оръжия; да ги гледаш — цяло чудо! Не подхожда на смъртните люде да ги носят, а по-скоро на безсмъртните богове.

 

Илиада, X, 468 — 501

493px Rhesos krater Antikensammlung Berlin 1984.39И тъй те [Одисей и Диомед] крачеха напред през оръжия и черна кръв и скоро стигнаха до стана на тракийските мъже. Те спяха, изнурени от труд и усилия, а красивите им оръжия лежаха до тях на земята, наредени прилично в три редици; при всеки от тях стоеше двойка коне. Рез спеше в средата, а до него стояха бързите му коне, завързани за най-задния пръстен на колесницата. Одисей, който го зърна по-рано, го посочи на Диомед: Ето, Диомеде, това е мъжът. Това са конете. За тях ни даваше подробни сведения Долон, когото ние убихме. Хайде, покажи юнашката си сила; не бива да стоиш празен с оръжията си, ами отвързвай конете или убивай мъжете, а аз ще се погрижа за конете." Тъй рече Одисей, а бухалооката Атина вдъхна смелост на Диомед. Той започна да избива наоколо си и се вдигна ужасен стон от загиващите под убийствения меч траки и земята се обагри от кръв. Както когато лъв нападне беззащитно стадо от овце или кози, връхлита върху него с гибелни помисли, тъй и Тидеевият син обхождаше траките, додето изби дванадесет души от тях. А когото Диомед погубваше с меча си, Одисей го хващаше за нозете и го извличаше назад, за да могат китногривестите коне да минат лесно и да не се уплашат, когато стъпят върху мъртъвци, тъй като не бяха привикнали още на това. А когато Тидеевият син стигна до царя и лиши и него, тринадесетия, от сладкия живот, той тежко изстена, защото му се бе явил злокобен сън. В това време смелият Одисей отвърза конете бързобеги, привърза ги един ο друг с ремъци и ги изведе от стана, като ги удари с лъка си, защото не бе се сетил да вземе лъскавия бич от пъстрата колесница на Рез.

 

Скъпоценна тракийска чаша между даровете на Приам

 

Илиада, XXIV, 228 сл.

Тъй рече Приам и вдигна красивите капаци на сандъците. Извади оттам дванадесет изящни постелки, дванадесет обикновени наметки, подир това дванадесет килима и още толкова красиви завивки, а освен това и толкова ката долни дрехи. Освен това Приам извади оттам два бляскави триножника, четири легена, както и една прекрасна чаша, голяма скъпоценност, която тракийски мъже бяха подарили на Приам, когато той бе отишъл при тях като пратеник. Даже и нея не пощади старецът в двореца си, защото желаеше извънредно скъпо да откупи милия си син5.

 

1Градове в Югозападен Пелопонес
2Ехалия е град в Тесалия.
3Несторова резиденция бил гр. Герения. Оттам и неговото прозвище Геренийски.
4Според Одисеята, IX, 198 сл., киконите живеели около гр. Измар, недалеч от по-сетнешния гр. Марония, на брега на Егейско море.
5Т.е. тялото на Хектор, убит от Ахил.