izvori

 

 

Писмо на император Деций до гражданите на Филипопол

 

Публий Дексип, Скитска история, фрг. 27

Публикувано по: ГИБИ, т. I, С., 1954; Превод: В. Бешевлиев.

 

Aureus Trajan Decius RIC 0029aРимският император Деций ... се страхувал от тракийската войска1, понеже се опасявал да не би тя да направи някакъв преврат срещу установената държавна власт2. Без да се издава, какво мисли в същност, той се опитал с писмо да ги възпре да не излизат срещу неприятелите. Императорът се преструвал, че се опасява да не би тези неопитни във война люде да проявят ненавременно усърдие, като отидат доста далеч напред, преди да им дойде изпратената от него помощ. И той изпратил ... А след като царският бързоходец дошъл с писмо при Приск3, който бил управител на македонските и тракийски градове и много залягал за мира, тогава страх от войната обзел града на Филипа. [Приск] издал заповед всички да се съберат в стадиона (който бил вътре в града4), понеже имал нещо да съобщи на народа от страна на императора. А когато [хората] се събрали, той прочел писмото, което имало следното съдържание:

„Граждани, бих предпочел да нямаше нужда да ви поощрявам с писмо, но като се явя лично, да ви насърчавам по-скоро с дела, отколкото с думи…5, защото не е еднакво сигурно да видиш нещо с очи или да го научиш по слух. Пътуването ми е бавно, понеже имам грижа за току-що спечелената победа6 и за довършването на войната, а и се движа заедно с войската. Аз предполагам, че същото е и с варварите, тъй като те са разпръснати на много места. Затова, преди ние да пристигнем и да се присъединим към вас, необходимо е да ви упътя предварително с наставление и заповед, какво би трябвало да вършите, за да бъдете в безопасност и да останете под моите заповеди, ако нашето пристигане при вас би се забавило поради някаква неизбежна пречка. Съобщават ми, че вие неуместно се уповавате на множеството и на младостта си, като смятате, че с това ще внушите страх у противниците. Тъй като не сте участвали в по-раншни сражения и сте неопитни във война, вие ще се сблъскате с тях по-скоро смело, отколкото предпазливо. Вашето намерение не е съвсем осъдително, защото има за цел добро дело. Но аз бих пожелал да можете и чрез опит да станете по-полезни. Аз намирам, че във войните храбростта, съчетана с опитност, е сила, а без нея е слабост, и че смелост, лишена от разсъдък, пропада заедно с неуместния храбрец. А по-силни са тези, които знаят повече от разум ползата от това, което ще стане, отколкото ония, които се хвърлят буйно в сраженията. Съветвам ви следователно да не се поддавате на прибързано решение и на непостоянството на тълпата, като имате предвид общото благо. Защото така вие без никаква нужда ще изложите на опасност своята сигурност, а и ще проличи, че вашият разум повече се смущава, а няма правилна представа за онова, което ще сполети целия град. Обаче еднакво виновен е както този, който се отказва от предстоящата борба поради страхливост, така и онзи, който се впуска дръзко в ненужни опасности, ако и да може да се спаси, без да рискува. А в по-голяма безопасност се намира онзи мъж, който се доверява на разсъдъка си, отколкото този, който се устремява с колата на неопитността към неизвестния ход на нещата. А и военните сблъсквания или дават по необходимост смелост [на бойците], за да се изравняват с по-голямото безстрашие [на противника] в опасностите, или [им] внушават предпазливо благоразумие, та прибързано да не извършат нещо по-скоро от страх, отколкото от предвидливост.

И тъй, като вземете под внимание тези неща, докато не ви дойде поддръжка не тръгвайте на борба срещу мъже, които настъпват с мощна войска и с голяма конница, и разполагат с тежковъоръжени и лековъоръжени войници. А при това те са опасни поради бойната си опитност, страшни са с външния си вид и са твърде способни да изплашват предварително с размахване на оръжията, със заплашвания и силен вик тези, които излизат за пръв път в ръкопашен бой с тях7. Затова не рискувайте да влезете в борба с тях, докато можете безопасно да се защищавате от стените. Защото тези, които за пръв път влизат в сражение, са обладани от голяма надежда, обещаваща им сигурна победа, но когато почне истинското сражение, тогава става напълно ясно, [че не е така]. В същност, очевидно е, мисля, че е извънредно опасно да влезете в сражения сами, без военачалник, дори при равни сили. А пък напълно безопасно е, когато бъдете предвождани от военачалник и се изправите срещу опасността заедно с други както в плановете, така и в действията, понеже така лесно можете да бъдете подпомогнати от съюзника. И по-добре е да спечелите по-малка слава, като победите заедно с другиго, отколкото да претърпите поражение, като непредпазливо нападнете сами. Когато този, който може да ви помогне, се намира далече от вас, тогава, понеже сте били изоставени сами на себе си, е извинително, ако извършите нещо лекомислено. Но когато недалече се намират мъже, които отлично умеят да водят война и са придобили опит да побеждават, а при това (вие) междувременно сте осигурени срещу опасностите поради здравината на стените [то ако тогава] правите нещо без съгласието на военачалника, дори да излезе сполучливо, това не е безукорно, понеже сте проявили неподчинението си към началника и сте го предприели без сигурни изгледи за успех.

Ако някой скърби, че се лишава както от приятните имения извън града, така и от жилищата си и от целия блясък на богатствата си8, нека разбере, че болката е малка и че тя ще се чувства кратко време, понеже се отнася за имоти, и понеже ние ще дойдем не след дълго време, за да попречим на пълното им разрушение и не е изключено той отново да получи в изобилие приходите от тях. Иначе той не ще отстрани опасността за своето спасение. Затова, като противопоставя на временната си болка пълната си безопасност, нека има предвид, че мъката не засяга всички, а само заможните, които са силни с богатството си и без нашата помощ бързо ще си възстановят ограбеното. И тъй, вие трябва да възпирате вашия устрем и да останете в укрепленията, ако не искате да извършите нещо опасно за вас самите и против волята на владетеля си. Но вярвайте, че ние не сме престанали нито да се приготвяме, нито да мислим за общото спасение и след няколко дни ще дойдем заедно с войската си. И докато вие стоите зад градските стени, ние ще се погрижим да спечелим сражението извън тях. Че обещанието ни не е далеч от истината, е ясно от това, което извършихме при Никопол9, ако и да не трябва да се хвалим. Нужно е обаче да използваме в най-големите сражения тези съветници, а също така и помощници, които в по-раншните си деяния са дали ясни доказателства за своята полезност, опитност в работите ***10.

 

1Сиреч войската, която се намирала в провинция Тракия.
2Този текст издава подражание на Thucyd., II, 89, 1; IV, 55,1. Тук Дексип загатва за предателството, което по-късно било извършено от Приск (вж. за това тук бел. 30).
3Приск (Lucius Priscus) предал по-късно Пловдив на готския предводител Книва, понеже се надявал с негова помощ да стане император
4Стадионът на Пловдив се е намирал между днешните хълмове Сахат и Таксим, чиито склонове били използвани за седалища. Неговата писта е била под улица Кн. Александър.
5На това място ръкописът е нечетлив.
6Авторът има пред вид поражението при Nicopolis ad Istrum (вж. за това тук бел. 36).
7Това място представя подражание на Thucyd., IV, 126, 5.
8Този текст е написан под влияние на Thucyd., II, 62,3.
9При Nicopolis ad Istrum имп. Деций принудил готите да прекратят обсадата на града и, след като дали 30 000 жертви, да се оттеглят в пазвите на Хемус.
10Тук от ръкописа е загубен един лист.