izvori

 

 

Засилване на отделни тракийски княжества след изчезването на Келтското царство в Тракия


Гръцки надпис, намерен в Несебър (ант. Месемврия) и издаден от Ив. Гълъбов в Известия на Бургаския народен музей, I, 1550, стр. 7 сл., и от Хр. Данов в Годишник на Софийския университет, Философско-исторически факултет, 1951—1952, стр. 121 сл., и във Вестник древней истории, 1954, кн. 2, стр. 174 сл.

Този надпис по формата на буквите си и по своето съдържание датира от втората половина на III в. пр. н.е. Той съдържа хвалебствия за един тракийски княз (цар?) на име Садалас, който трудно може да се свърже с известните ни досега представители на Одриската династия и на нейните разклонения. Бил е по-скоро базилевс на някое от онези тракийски „царства", които изникнали в резултат на отслабването и разпадането на Одриското царство.

 

На Садалас [да се изкаже похвала] колкото е възможно по-скоро; той да бъде увенчан със златен венец в качеството си на благодетел на града [Meceмврия] на празника Дионисий в театъра; да се даде нему и на потомците му правото на месемврийски гражданин, а освен това проксения, проедрия1, както и правото да влиза и излиза с корабите си в пристанището на Месемврия, без да бъде подлаган на ограбване и без [предварителен] договор. Той [Садалас] да бъде увенчаван всяка година с венец на стойност от петдесет статера, а касиерът, след като нанесе текста на клетвата и спогодбата на мраморна стела с вдлъбнати букви, да я постави в храма на Аполон при мраморните стели на неговите предци Мопсиестий, Тарутин, Медиста и Котис.

 

1Привилегията по време на състезанията да заемат почетните места в театъра.