izvori

 

 

Куберовите българи в Македония


Из „Деянията на Димитър Солунски“

Превод на В. Тъпкова-Заимова в ГИБИ, II, с. 158 -165.

 

Lead seal of MaurosКакто знаете, христолюбци, в предишните глави ние разказахме отчасти за славяните, т. е. за така наречения Хацон, и за аварите. Разказахме и за това, че те опустошиха почти целия Илирик, именно провинциите му: двете Панонии, също и двете Дакии, Дардания, Мизия, Превалитана, Родопа и всички други провинции, а още и Тракия, и земите при Дългата стена край Константинопол, както и останалите градове и селища. Те завлякоха цялото това население в отвъдната земя към Панония до река Дунав. Главен град на тази провинция някога беше така нареченият Сирмиум. И тъй там, както се каза, споменатият хаган настани целия пленен народ, вече като подвластен нему. Именно оттогава те се смесиха с българи, авари и с останалите племена, родиха им се деца от това смешение и станаха огромен и много голям народ. Всяко дете наследи от баща си вродените качества и влечението на рода към ромейските предели. И както еврейският народ се размножавал в Египет при фараона, така и тук по същия начин чрез православната вяра и светото и животворящо кръщение се разрастваше християнското племе. Те си разказваха един на друг за земите на бащите си и взаимно запалваха в сърцата си желание за бягство.

Защото вече бяха изминали около шестдесет години и повече, откакто варварите бяха извършили нападение над родителите им, и ето появи се там друг, нов народ. Мнозинството от тях бяха станали с течение на времето свободни и хаганът на аварите, като ги смяташе за свой народ, както беше обичай у аварите, постави им за началник Кувер. Той, като научи от някои, които му били по-близки, че този народ копнее за градовете на бащите си, започна да обмисля. После вдигна целия този прокуден ромейски народ заедно с други племена, както е разказано за юдеите в Мойсеевата книга „Изход“, т. е. пришълците тръгнаха заедно с покъщнината и оръжията си. Те се вдигнаха и въстанаха, както казахме, срещу хагана, така че когато самият хаган узна, започна да ги преследва. Те влязоха в пет или шест сражения и във всичките той беше победен от тях. Той удари на бягство с останалата си войска и се оттегли по-навътре в северните места. И тъй Кувер премина победоносно казаната река Дунав с целия споменат народ, който беше с него, дойде в нашите земи и завладя Керамисийското поле. Те, като се настаниха там, поискаха да се върнат в родните си градове, главно защото бяха запазили православната си вяра; едни -- в нашия, пазен от мъченика град Солун, други пък в прещастливия град и царица на градовете, а трети в останалите градове на Тракия.

А докато народът желаеше това, злонамерени съветници коварно поддържаха мнението, че никой от тях не трябва да се удостои с това, което желае, но че сам Кувер трябва да владее всички и да им стане предводител и хаган, защото са излезли заедно. Защото, ако той се опита да отиде при този, който е отреден от бога да царува над нас, то императорът щял да вземе целия му народ и да го разпръсне, а него да лиши от властта. И тогава престорено Кувер отправи пратеници до владетеля на скиптъра с молба да остане там с народа, който беше с него, и да се заповяда на драговитските племена, които се намираха близо до нас, да им доставят достатъчно количество храни. Така и стана. Когато повечето от тях влизаха по този начин в колибите на славяните за храна, те разпитваха за нашия град. И като научиха с точност, че не е далеч, мнозина от тези ромейски потомци започнаха оттогава да навлизат с жени и деца в този наш богоспасяем град. Тези, които се грижеха за управлението на града, веднага ги изпращаха с кораби в столицата.

Споменатият предводител Кувер узнал за това. Не можейки да скрие коварството, което лежало в сърцето му, за своя гибел и по свое усмотрение той направил съвещание заедно със съветниците си и тайно взел следното решение. Един от неговите първенци, който бил изтъкнат и лукав във всичко, знаел нашия език, както и езика на римляните, на славяните и на българите, и накратко казано, бил изкусен във всяко отношение и изпълнен с всяка дяволска хитрост. Той трябвало да се вдигне и привидно да прибегне като другите до нашия богопазен град, да се престори на покорен пред верния император и така да вкара със себе си при нас твърде много хора, които споделяли ужасния му план. И след това той щял да превземе града по този начин, именно чрез междуособна война. След превземането му, разбира се, гореказаният Кувер щял да се настани в него със своето имущество и с останалите първенци. А след като се укрепи, той щял да излезе срещу околните народи, да ги покори и да тръгне на война срещу островите, срещу Азия и дори срещу този, който обладаваше царската власт.

И тъй, след като обсъдили и взели това решение, те го потвърдили с клетва. Тогава един от тях, на име Мавър, се яви уж като беглец в нашия град и с благи измамни думи, придружени с клетви, убеди най-напред управниците да съобщят за него на преблагочестивия император много хубави и препоръчителни неща. Така благодетелят на всички, убеден от това, което му съобщили, им изпрати веднага писмена заповед за назначение на този Мавър за консул и знаме — в знак на благоволение. Той заповяда да се поставят под заповедите на Мавър всички керамисийци, които бяха избягали от хората на казания Кувер. Тази заповед беше оповестена и вписана в матрикуларния регистър. Оттогава целият прибягнал тук народ беше поверен на този Мавър и той стана негов военачалник. Някои от ромейския род знаеха истината около Мавър, именно че той никога не спазвал честната си дума, но поради злоба, клетвопрестъпничество и коварство винаги бил твърде лош по нрав и разорил много места и народи, та не трябвало да му се вярва. Но чрез доноса на тези, които му бяха близки по характер и държане, той узна и обезглави ония, които тайно разкриваха неговия страшен замисъл, а жените и децата им продаде, както му бе угодно и където искаше.

Поради това другите християни не смееха да издадат, каквото знаеха за засадата, готвена срещу града. Те оплакваха и себе си, и града, но никой не смееше да се противопостави на Мавър, а дори и тези, които уж управляваха тогава, се страхуваха от него. Защото този Мавър назначи за стотници, петдесетници и десетници хора, които му бяха съмишленици в коварния му план. А войниците му, които бяха смели мъже, бдяха там денем и нощем, като получаваха издръжка от хазната. Ето какви бяха намерението и планът им: през нощта на велика събота срещу големия празник, когато градът заедно с всички щеше да празнува тържеството на спасителното Христово възкресение, именно тогава той заедно със своите опитни във военното дело хора щеше да предизвика гражданска война, да хвърли огън на някои определени места и така да завладеят града.

Но този, който беше получил от бога властта, по невидимо вдъхновение и знак (защото, както е писано, сърцето на императора е в божите ръце и той го наклонява като вода, накъдето иска), още преди да бе научил за коварния замисъл срещу града, реши да заповяда на Сисиний, който тогава беше стратег на корабите, мъж разумен и в думите, и в делата си и отдаден всецяло на бога, да влезе заедно с подчинената си морска войска в този град, пазен от победоносеца. Той трябваше да охранява казания Мавър и тези, които бяха преминали с него, та при наличността на една такава войска хората на казания Кувер по-охотно, да прибягват тук. Този преславен стратег Сисиний, като искаше да изпълни заповедта, излезе от областта на Елада и стигна на остров Скиатия в неделя преди първия ден от светата страстна седмица. Тази неделя се празнува от всички в православните градове и се нарича Връбница. И тъй, като стигнал на този остров, който беше необитаем от твърде много години, той намерил един от тамошните пресвети храмове, обрасъл с дървета и храсти. Той заповядал на покорната си войска да прочисти една част от него и там да се отслужи божествената литургия. Това било и направено.

На другия ден, който беше светият понеделник от седмицата на страстите господни, духали ветрове, противни на пътя им към Солун. Като събрал цялата си войска, този отличен мъж първо казал, че никой не трябва да се отпуска, но да прочистят цялата останала част от храма и светия баптистерий, който се намирал в него, и всички да се приготвят достойно за светото Христово възкресение, та да отпразнуват празника според обичая. Когато тези негови думи станали достояние на всички, те усърдно почнали да се надпреварват за прочистването на храма и на светия баптистерий. Едни сръчно правели палатки, други задружно приготвяли необходимото за празника, на трети пък било наредено да ловят риба и дивеч. С една дума казано, всички смятали и се надявали да приготвят потребното за предстоящия празник, като никой не знаел за намерението нa казания Кувер, Мавър и съмишлениците им. И тъй след божественото богослужение в този свят понеделник всички вечеряли и според обичая отдали богу благодарност. Тогава този прославен мъж, след като се погрижил за стражите, за съгледвачите и за всичко останало, което било нужно за охраната, заповядал цялата останала войска да си почине.

А на Сисиний, който заспал веднага, му се явил не насън, а в действителност този, който винаги се труди и грижи за недостойните си раби и за града си и който добре подготвя спасението ни, именно победоносният божи мъченик Димитрий. Той му казал така: „Стани, защо спиш? Разпъни платната, вятърът е благоприятен.“ А Сисиний, като разбрал, че видението е действителност, веднага попитал капитана на кораба какъв е вятърът. Той му казал: „Вятърът е насрещен, а и освен това много по-силен от вчерашния.“ Когато казаният стратег щял отново да заспи, след кратко време същият [мъченик] пак се явил, взел да го буди и като го мушнал в ребрата, му казал: „Стани, казах ти, и разпъни платната! Вятърът е благоприятен.“ И тъй Сисиний станал отново и попитал тези, които спели до него, както и нощните стражи, кой му е говорил и го е разбудил, за да отплува. Но всички твърдели, че не са видели никого и че не са чули нищо от никого за това. Тогава той пак попитал дали вятърът е благоприятен, както му било казано. Но всички му рекли, че е насрещен. И тъй, понеже стратегът изпаднал в затруднение от онова, което чул и видял, поради голямата си загриженост той щял отново да поспи малко. Но мъченикът за трети път се приближил до стратега и му казал с немалко загриженост и безпокойство: „Не бъди нехаен! Събуди се и разпъни платната, вятърът е благоприятен. Ето, ти спиш, а други разпъват платната.“ Тогава прочее този чуден и достоен за удивление човек, наистина близък приятел на бога и на мъченика, се събудил и разбрал, че това подканяне за път идва, по божие откровение, а не от въображение. Той станал веднага, не попитал никого повече за това нещо и започнал да обхожда корабите. После заповядал да потеглят към нашите брегове. Някои казвали, че ветровете са насрещни и че се били погрижили да приготвят там всичко за празника. „Къде иска да ни заведе на друго по-пустинно място? — казвали те. Но той, понеже видял защитника на нашия град, Димитрий, и уверен от третото появяване на мъченика и от неговото упорито настояване, че плуването му ще бъде благополучно, заповядал да почнат да гребат, за да потегли корабът. Тогава именно той видял един кораб, който като че ли идвал откъм Халкидика направо срещу тях. И си спомнил за онова, което му било казано при откровението.

И тъй корабите потеглили веднага напред и вятърът, както казахме, бил насрещен. Но внезапно, по знак от бога и чрез застъпничеството на победоносеца, в гърба им задухал попътен вятър. Като заплували леко и се носели благополучно, в седмия час на светата сряда от страстната седмица те пристигнаха в този богоспасяем град благодарение на неговия закрилник Димитрий. Ето защо прочее страшно замисленият и подготвен заговор за междуособна война бе изоставен след това от Мавър и хората му. Веднага, обзет от страх и отчаяние, Мавър изпадна в страшна треска поради униние и лежа на постеля много дни. Поради това той дори щеше да напусне този свят, ако казаният всеславен стратег, който не знаеше за този заговор, не го успокои с думи и клетви. Той разказваше на твърде много хора за това, което беше видял, т. е. какво беше наредил мъченикът за плуването, и по тоя начин разгласяваше за неговото усърдие и грижа към града. И тогава той заповяда на Мавър и на всички негови подчинени от хората на Кувер, както и на самата войска от корабите, да се установят на стан в западните части извън града, та керамисийците, които искаха да избягат от славяните, да идват там без страх и безпрепятствено. Така изминаха много дни.

Но след това до гореказания боголюбив стратег пристигна царска заповед да бъдат доведени често споменаваните керамисийци с казаните кораби и с корабите, изпратени за това. Тогава същият Мавър заедно с тези, които бяха избягали с него, се яви при боговенчания император, където беше приет и стана началник. Но дори и в този случай внушената по божия воля предвидливост на победоносеца не остана бездейна, а чрез самия син на Мавър доведе до благочестивите уши на императора за заговора, готвен срещу града ни от Мавър и от Кувер. Той му разкри хитрия и коварен план на често споменавания Мавър и че в тракийските области той замисляше да извърши покушение срещу живота му. И стана ясно, че това е наистина така, защото често споменаваният Кувер, който спазваше уговореното помежду им, не беше докоснал никого от хората или от нещата на Мавър, а дори отдаваше на жените му същата почит, която имаха по-рано, дори и по-голяма. Казаният преблагочестив император, като се уповаваше винаги за своето царство на бога, който му бе дал властта, предостави нему и самия Мавър. Не го предаде на смърт, а го лиши от достойнството му и го заточи да живее в предградията под стража. Отне му и властта, и войската, която имаше.