izvori

 

 

Българите в Приазовието и Прикаспието

 

Публикувано по:  Хр. Данов, Христоматия по история на Стария свят, т. I, 1976

 

Из „Пратеничеството“ на Менандър Протектор (VI в.)

Превод на В. Бешевлиев в ГИБИ, II, с. 220-221, 224-226.

 

Meister von San Vitale in RavennaИ когато тези работи вървели така, а пък хуните на Заберган били прогонени нейде далеч от ромейската империя, тогава Юстиниан (понеже мислел, че котрагирите ще дойдат пак, за да опустошават Тракия) настоявал пред Сандилх, вожда на утигурите, и не преставал да го увещава да започне по какъвто и да е начин война срещу Заберган. За тая цел той пращал често пратеници и го подбуждал веднъж така, друг път иначе. Императорът обещал освен това, че ако Сандилх победи котрагирите, той ще му прехвърли парите, които били определени да се дават годишно от ромейската държава на Заберган. И тъй Сандилх, който искал да бъде предан на ромеите, съобщил следното на императора, че „не е справедливо, нито пък прилично съвсем да се унищожат съплеменниците ни, които не само говорят език, еднакъв на нашия, и са наши съжители, а имат и същото облекло и бит, но са и наши сродници, ако и да са подвластни на някои други вождове. При все това (защото Юстиниан е заповядал) ще отнема веднага конете на котрагирите и ще си ги присвоя, за да нямат какво да яздят, та да нанасят вреди на ромеите.“

 

Баян предлага мир и съюз на Юстин

Вождът, на аварите Баян решил да проводи пратеници и да направи предложение за мир; а от Виталиан поискал да му даде злато, за да не върши грабежи през време на примирието. Виталиан решил да действа на своя глава и като взел от управителя на Илирик не по-малко от осемстотин номизми, дал ги на Баян. Именно затова вождът на аварите изпратил Таргитий заедно с преводача Виталиан, за да кажат на императора да му бъдат дадени Сирмиум и обичайните пари, които котрагирите и утигурите получавали от император Юстиниан, понеже хаганът бил покорил тези две племена, а също така и гепида Усдибат... А императорът отговорил: „Ти си дошъл, както изглежда, Таргитие, не за да вършиш службата на пратеник, но по-скоро от желание да запознаеш нас, неосведомените, с нравите на аварите. Ако дадем, както казвате, на вас това, което Юстиниан даваше неотдавна на хуните по-скоро от съжаление, отколкото от страх, то смешно би било да се покажем същите и към тези, към които трябва да проявяваме човеколюбие, и към онези, на които трябва да се противопоставяме, тогава, когато нещастните котрагири и утигури, за които твърдите, че получавали от нас пари, са съвършено унищожени: отчасти след като избягаха оттук, отчасти след като бяха избити от нас.“

 

Из „Църковна история“ на Евагрий Схоластик

Евагрий Схоластик (536 — края на VI в.) е автор на „Църковна история“, която обхваща времето от 431 до 593 г. Превод на В. Тъпкова-Заимова в ГИБИ, II, с. 265 от J. Bidez et L. Parmentier, The Ecclesiastic of Evagrius with the Schelia, London, 1898, c. 96, 136.

 

За Дългата стена

Същият император Анастасий извършил твърде голямо и достойно за споменаване дело, именно така наречената Дълга стена, която здраво стои в Тракия. Тя отстои от Константинопол най-много на 280 стадия и се простира като някакъв провлак от едното до другото море на разстояние 420 стадия. Така градът от полуостров станал почти остров. И на тези, които искали да преминат от така наречения Понт в Пропонтида и в Тракийско море, тя давала пълна сигурност. [Дългата стена] пречела и на варварите, които правели набези от тъй наречения Евксински Понт, от Колхида, от Меотидското езеро и от земите отвъд Кавказ, както и на тези, които били пръснати в Европа.