izvori

 

 

Българи в Италия

 

Публикувано по:  Хр. Данов, Христоматия по история на Стария свят, т. I, 1976


От Фредегарий

Фредегарий (VII в.) е автор на „Хроника“, написана на вулгарен латински език. Превод на Стр. Лишев в ЛИБИ, I, с. 389, от MGH — SRM, II, Hannoverae, 1888, с. 157.

 

Борбата на българите срещу аварите и изселването им в Италия

През тази година [631 г.], в Панония, в царството на аварите, наричани още хуни, възникнали ожесточени разпри, тъй като един от аварите и един от българите спорели за властта, кому от двамата се пада да я наследи. И така, като събрали хората си, двамата почнали да воюват помежду си. Най-сетне аварите надвили българите. А като били победени, девет хиляди българи заедно с жените и децата си, изгонени от Панония, отишли при Дагоберт и го помолили да им позволи да останат в земята на франките. Дагоберт заповядал на баварците да ги приемат да презимуват, докато се посъветва с франките какво трябва да се направи по-нататък. И като били разпределени по домовете на баварците, за да презимуват, по съвета на франките Дагоберт заповядал на баварците в една нощ всеки един от тях да избие в своя дом българите заедно с жените и децата им. Това било изпълнено незабавно от баварците. И никой от тези българи не останал жив, освен Алциок. Той със седемстотин мъже заедно с жените и децата им се спасил във Венетската марка.

 

От Павел Дякон — „История на лангобардите“

Превод на Μ. Войнов и Стр. Лишев в ЛИБИ, I, с. 412 — 413.

 

Alboins Italy itАлбоин заселва заедно с лангобардите българи и други племена

По това време [569 г.] градът Тицинум, ако и да понасял обсада повече от три години, храбро се държал, а войската на лангобардите се била разположила близо до града откъм западната му страна. Между това Албоин със събрана войска завзел всичко чак до Тусция с изключение на Рим, Равена и някои крепости, разположени на морския бряг. Тогава римляните не проявили храброст, за да могат да дадат отпор, тъй като и чумата, която се появила при Нарзес, била погубила грамаден брой хора в Лигурия и Венеция, пък и след годината, за която споменахме, че била плодородна, настъпил твърде голям глад, който опустошавал цяла Италия. Известно е, че тогава Албоин довел със себе си в Италия множество хора от различни племена, които били покорени или от други крале, или от самия него. Затова и до днес селищата, в които те живеят, наричаме „Гепиди“, „Българи“, „Сармати“, „Панонци“, „Свеви“, „Норици“ и с други такива имена.