izvori

 

 

Из „История на халифите“ на Гевонд


Арменският монах и книжовник (вардапет) Гевонд е живял през втората половина на VIII в. Той е написал „История на халифите“. В нея хронологически е проследил отношенията между Византия и Арабския халифат.

Превод на В. Гюзелев от изданието История халифов вардапета Гевонда, писателя VIII века, перевод с армянского Κ. Н. Патканяна, СПб., 1862. с. 10—11, 90—91, 109—110.

 

През управлението на патриция Ашот и през втората година от царуването си [686] император Юстиниан изпратил в Армения войска, която, като опустошила и ограбила страната и превърнала в пепелища множество великолепни сгради, се върнала в отечеството си. Но гръцките царедворци, ненавиждайки Юстиниан, му отрязали носа и го изпратили на заточение, a нa негово място поставили един след друг Лъв, Апсимар-Тиберий и Теодосий. Но Юстиниан, като отишъл в земята на хазарите, се оженил за дъщерята на хазарския цар-хагана и поискал от него помощ. Тъстът на Юстиниан изпратил силна войска, а начело на войската си някой си Трвег [хан Тервел], мъж могъществен. Като достигнал до Цариград, Юстиниан победил в битка съперниците си и отново се утвърдил на царството. Между другото Трвег бил убит в сражението, а хазарската войска била обратно изпратена с великолепни подаръци и голяма придобивка.

В неговите дни [752 г.] гръцкият император Константин, син на Лъв, тръгнал от императорската резиденция начело на огромна и тежко въоръжена войска и насочил своя път към Каринската област и град Теодосиопол. Като превзел града, той заповядал незабавно да разрушат неговите градски укрепления. Като открил съкровищницата, той взел със себе си голямо количество злато и сребро, намирайки там между съкровищата и кръста господен — също го взел със себе си. Той преселил в Гърция [на Балканския полуостров, [в околностите на Филипопол] също цялата войска на града и даже жителите-сарацини заедно с целите им семейства. Много от жителите на града молели императора да отхвърлят измаилското [арабското] иго и да тръгнат с него. Като получили позволение те стегнали своите имущества и се отправили на път, уповавайки се на силата на кръста господен. По такъв начин, като напуснали родината си, те преминали на страната на благочестивия император.

Остава ни да разкажем за още едно събитие. На седмата година от царуването на халиф Махмед умрял император Лъв. [780 г.], син на Константин, а на негово място се възцарил синът му Константин, който бил малко дете. Като чул за смъртта на императора, Махмед, владетелят на Измаил [Багдадския арабски халифат], събрал силна войска и като назначил за главнокомандуващ Аарон, своя син, я изпратил срещу гръцкото царство. Когато войските на Измаил достигнали до гръцките предели, незабавно срещу тях излезли войските на гърците и започнали да следят действията им, заемайки всички проходи, така че войските на Измаил не можели да излизат за фураж и да си набавят храна. Силен глад започнал да свирепства в стана им. Но Тачат, син на Григорий от рода Анвеваци, за когото ние вече споменахме (той избягал от владетеля на Измаил в гръцката империя при император Константин, който го приел с голяма радост и го обградил с големи почести заради храбростта му, тъй като по слух знаел за мъжеството му; и сам се уверил в това, когато Тачат му показал своята доблест в страната на сарматите, наречена Бул-Карк [България], откъдето се върнал победител, тогава отишъл при арабите след 22-годишна служба при гърците [от 752 до 780 г ]. По такъв начин, знаейки за неговата храброст, императорът [Константни V] го бил назначил за пълководец на 60-хилядна войска. И Тачат бил при него на служба цели 22 години.