izvori

 

 

България и Византия в края на VII - VIII в.


Из „Хроника" на Теофан Изповедник

 

Превод на В. Бешевлиев и Г. Цанкова в ГИБИ, III, с. 265 — 277 и 285, от Throphanes, с. 365 — 468 и 497.

 

 

teofan izpovednikПрез тази година [688] Юстиниан се отправил на поход срещу Славиния и България. Той отблъснал българите, които тогава го пресрещнали, и нападайки чак до Солун, заловил голямо множество славяни, едни с война, други пък доброволно минали на негова страна, и като ги прекарал през Абидос, поселил ги в областите на Опсикион [в Мала Азия]. На връщане бил причакан от българите в теснините на клисурата и едва успял да премине, като голяма част от войниците му били избити и мнозина били ранени.

***

 

[Юстиниан] избягал тайно от Фанагория и пристигнал в Томи [Кюстенджа]. Той се измъкнал невредим от бурята и навлязъл в река Дунав. След като изпратил Стефан при Тервел, господаря на България, [с молба] да му даде помощ, за да завладее царството на прадедите си, обещал да му даде премного дарове и собствената си дъщеря за жена. А този обещал с клетва да му се подчинява във всичко и да му помага, приел го с голяма чест и вдигнал цялата нему подчинена войска от българи и славяни. И през следващата година, като се въоръжили, стигнали при столицата [705 г.].

През тази година Юстиниан, след като стигнал до столицата, разположил се заедно с Тервел и неговите българи на стан при Харсийската врата и до Влахерните. В продължение на три дни се опитвали да влязат в разговор с хората, които се намирали в града. Но онези ги обиждали и не искали да чуят ни дума. Юстиниан влязъл без борба през водопровода с неколцина свои сънародници и предизвиквайки смут с появяването си, превзел града и след малко се наставил в двореца на Влахерните.

 

***

 

През тази година [708 г.] Юстиниан нарушил мира между ромеите и българите, прехвърлил конните отряди в Тракия и като въоръжил флота, потеглил срещу българите и Тервел. А като пристигнал в Анхиало, накарал флотата да пусне котва пред крепостта, а на конните отряди заповядал да се разположат на стан непредпазливо и без всякакво опасение в намиращите се по-горе полета. А когато войската се разпръснала като овце но поляната, за да събира фураж, съгледвачите на българите видели от планините глупавите разпоредби на ромеите. И като се струпали, неочаквано се нахвърлили като зверове и унищожили ромейското стадо, като взели много пленници, коне и оръжие освен убитите. А Юстиниан избягал в крепостта с оцелелите и за три дни затворил вратата. И като видял настойчивостта на българите, той пръв прерязал жилите на коня си и заповядал всички да направят същото. След това поставил трофеи на стените, качил се през нощта на корабите, отплувал тайно и пристигнал в столицата със срам.

А българите [през 712 г.] тайно нападнали през Филея Стенон [Орманлий на Босфора] и извършили голямо клане. Те нахлули чак до града и намерили много хора, които били преминали там, богати сватби и пищни угощения с различни сребърни и други съдини. И след като стигнали до Златната врата и опленили цяла Тракия, завърнали се невредими в своите земи с безброй добитък.

 

***

 

Договорът [през 716 г.] очертавал границите от Милеона в Тракия; [определял да се дадат) одежди и червени кожи на стойност до 30 литра злато; освен това бегълците от едната и другата страна да бъдат връщани взаимно дори ако се случи да заговорничат срещу властите; търгуващите в двете страни да бъдат снабдявани с грамоти и печати, а на тези, които нямат печати, да им се отнема това, което имат, и да се внесе в държавното съкровище.

 

***

 

С тях [арабите] започнали война и българите [през 717 г.] и, както казват добре осведомените, избили 22 хиляди араби.

 

***

 

Император Константин [V Копроним] заселил в Тракия сирийци и арменци, които довел от Теодосиупол [в Сирия] и Мелитена [в Армения]. От тях се разпространила павликянската ерес. Той довел също от островите, от Елада и от по-южни области цели родове в столицата, чиито жители намалели поради настъпилия мор, заселил ги в столицата и я направил по-гъсто населена. През същата година [756] българите поискали данък за построените крепости. И след като императорът не почел техния пратеник, те се отправили на поход, стигнали чак до Дългата стена и предприели нападение срещу столицата. Те направили големи опустошения, отвели пленници и се завърнали невредими в земите си.

 

***

 

Императорът се отправил на поход срещу България [през 760 г.] и като стигнал в теснината до Верегава, посрещнали го българите и избили много от неговите хора, между които и Лъв, патриций и стратег на тракезийците, също и другия Лъв, логотет на дрома, както и много войска. Българите взели оръжията им, а те безславно се завърнали.

 

***

 

Българите, като въстанали, избили господарите си, които произхождали от канския род, и поставили мъж злонравен, на име Телец, на 30 години. А мнозина славяни, като избягали, преминали към императора [Константин], който ги настанил при Артана [река във Витания]. На 16 юни [763 г.] императорът излязъл срещу Тракия, като изпратил и през Черно море флота до 800 хеландии, носеща всяка по 12 коня. А Телец, като чул за похода по суша и море против него, взел като съюзници 20 хиляди от съседните племена, поставил ги в укрепленията и се обезопасил. Императорът, като дошъл, разположил се на стан в Анхиалското поле. На 30 юни, първи индикт, ден пети от седмицата, се явил Телец. Той дошъл с множество племена и започнали сражение. Те дълго се избивали помежду си. Телец бил обърнат в бяг. Сражението продължило от 5 часа до късно и голямо множество българи били погубени, мнозина пък били пленени, други преминали [към неприятеля]. А императорът, възгордян от тази победа, отпразнувал я с триумф в града [Цариград], като (влязъл въоръжен с войската, прославян от демите. Той влачел в дървени окови пленените българи, които заповядал да бъдат избити от гражданите извън Златната врата. Българите, като се възбунтували, убили Телец заедно с неговите войводи и поставили Сабин, който бил зет на техния някогашен господар Кормесий [Кормисош]. Но когато Сабин изпратил веднага пратеници при императора и поискал да сключи мир, българите направили събор и се противопоставили твърдо на Сабин, казвайки: „Чрез тебе България ще бъде поробена от ромеите." Станал бунт, Сабин избягал в крепостта Месемврия и преминал към императора. А българите си поставили друг господар на име Паган.

 

***

 

През същата година [764] Паган, господарят на България, изпроводил пратеници при императора да моли да се види лично с него. И като получил отговор, слязъл при него с болярите си. Императорът седнал, като заедно с него седнал и Сабин, приел ги и ги укорил за тяхното безредие и за омразата им срещу Сабин. И сключили привидно мир. А императорът, като изпратил тайно хора в България, заловил княза на северите Славун, който бил направил много злини в Тракия. Заловен бил и Християн, отстъпник от християнството и главатар на скамарите, комуто отрязал ръцете и краката в пристройката при храма на св. Тома. След това го занесли на лекарите, които го разрязали жив, от пъпа до гърдите, за да узнаят устройството на човешкото тяло. И тъй го предали на огъня. Императорът пък, като излязъл внезапно от града и като намерил клисурите без стража поради лъжовния мир, навлязъл в България чак до Чика [Камчия]. И като хвърлил огън в аулите, които намерил, със страх се завърнал, без да направи нещо доблестно.

На 21 юни [766 г.] през 4 индикт императорът се вдигнал срещу българите и изпратил към Ахело [Поморие] 2500 хеландии [кораби], като ги снабдил с войници от всички теми. А когато тези хвърлили котва при бреговете и задухал севернякът, насмалко щели да се разрушат всички хеландии и се издавили много войници, така че императорът заповядал да опънат мрежи, за да бъдат събрани мъртъвците и да бъдат погребани. И на 17 юни той влязъл безславно в столицата.

 

***

 

А през месец октомври на 13 индикт [774 г.] императорът получил съобщение от България от тайните си приятели, че господарят на България изпраща 12-хилядна войска и боили, за да пороби Верзития и да пресели [жителите ѝ] в България. За да не го познаят, че предприема поход срещу българите, защото били дошли при него пратеници на господаря на България, той се престорил, че предприема поход срещу арабите, докато тези още били в града. И потеглили знамената и прислугата. И като освободил пратениците, и като узнал чрез съгледвачи за тяхното отпътуване, вдигнал войската и бързо потеглил. Той събрал войниците, отрядите и тракезийците и като присъединил оптиматите към отрядите, направил ги 80 хиляди. Той отишъл в едно място, наречено Литосория, нападнал ги ненадейно, обърнал ги в бягство и спечелил голяма победа. Императорът се завърнал триумфално в града и с много плячка и пленници и като влязъл със свита, нарекъл тази война благородна, — понеже никой не му се противопоставил и не станало клане и проливане на християнска кръв.

 

***

 

А Телериг, господарят на България, като узнал, че от неговите приближени императорът научавал намеренията му, писал му: „Възнамерявам да избягам и да дойда при тебе. Но изпрати ми обещание, че няма да пострадам, и ми съобщи кои приятели имаш тук, за да им се доверя да ми помогнат.“ А този от лекомислие му писал и онзи, като ги узнал, изтребил всички. Като чул това, Константин изскубал много от побелелите си коси.

 

***

 

А Филит, стратег на Тракия, отишъл в областта на Струма и като се разположил на стан без охрана, българите внезапно го нападнали и го убили заедно с мнозина други [789 г.].

През месец април [791 г.] Константин се отправил на поход срещу българите и дошъл в т. нар. местност Проват, до рекичката Св. Георги. Той срещнал Кардам, господаря на България. След една малка битка, станала привечер, ромеите се уплашили, избягали през нощта и се завърнали безславно. А и българите, уплашени, се завърнали.

А през месец юли [792 г.] императорът се отправил на поход срещу българите и застроил крепостта Маркели [при Карнобат]. И на 20 юли излязъл Кардам, господарят на България, с цялата си войска и се установил в укрепленията. А императорът, въодушевен и убеден от лъжепророци, че негова ще бъде победата, завързал сражение необмислено и безредно и претърпял страшно поражение. Завърнал се като беглец в града, загубвайки мнозина не само от обикновените войници, но и от началниците, между които и магистъра Михаил Лаханодракон, и патриция Варда, и протоспатария Стефан Хамей, и бившите стратези Никита и Теогност, и немалко царски хора, и лъжепророка и астронома Панкратий, който му бил предсказал, че ще победи. Българите взели и обоза, пари, коне и императорската палатка с цялата нейна прислуга.