Първа българска държава

Писмо на цариградския патриарх Теофилакт до българския цар Петър

Посещения: 561

 

Публикува се по ГИБИ, т. V, С., 1964 г.

Увод, превод и бележки: Ив. Дуйчев

 

Persecution of PauliciansПосланието на цариградския патриарх Теофилакт (933 — 956) до българския цар Петър (927 — 969) — запазено в единствен препис — представлява най-старото свидетелство за историята на богомилското движение в българските земи. От съдържанието на писмото узнаваме, че преди това българският владетел бил отправил до своя сродник патриарха — чичо на българската царица Мария-Ирина — писмо с молба да му даде разяснения относно „новопоявилата“ се в българските земи богомилска ерес. Изглежда, че патриаршеският отговор е бил твърде общ или неясен и поради това цар Петър се принудил да се обърне към него с ново искане да му бъде разяснена същината на еретическото учение и да му бъдат препоръчани мерки за борба против него. Както двете писма на българския владетел, така и първият отговор на цариградския патриарх са загубени. Във второто патриаршеско послание не е посочена никаква дата, поради което то трябва да се отнесе общо към 933 — 956 г., когато Теофилакт е стоял начело на цариградската църква. Началото на писмото не може да бъде разчетено добре в ръкописа, но от онова, което се вижда, трябва да се заключи, че писмото ще да е било съставено от името на патриарха от хартофилакса на цариградската патриаршия Йоан. Тъй като текстът на наслова не личи напълно ясно, възможно е също да става дума за връчване на патриаршеското послание в ръцете на българския цар чрез посредничеството на хартофилакс Йоан. В съдържанието на посланието нигде не е упоменато изрично името на поп Богомил, считан за основоположник на богомилското движение у нас, а за самата ерес е казано, че представяла „манихейство, смесено с павликянство“. В своите писма до патриарха българският владетел му съобщил някои вести относно основните догми на новоизникналото еретическо учение. Патриархът от своя страна свързал това с познатите нему от историята на Византия еретически движения. Дадените във втората част на посланието анатеми не споменават нито една личност от български произход, а се отнасят само до ересиарси от византийското минало. Това показва, че в същност както за цар Петър, така и за цариградския патриарх водачите на еретическото движение в България още не са били поименно познати. От думите на патриарха трябва да се заключи, че ереста е намерила разпространение също и всред самото българско духовенство. Като една от най-главните отлики на еретическото учение, за което става дума и което несъмнено трябва да се отъждестви с богомилството, се сочи неговият дуализъм.

 

ПИСМО НА ЦАРИГРАДСКИЯ ПАТРИАРХ ТЕОФИЛАКТ
ДО БЪЛГАРСКИЯ ЦАР ПЕТЪР

 

До Петра, царя на България, послание от патриарх Теофилакт, съставено от Йоан, хартофилакс на (цариградската) църква.

Колко велико нещо е, духовни наш сине и най-добър и най-прочут измежду (нашите) сродници, вярната и боголюбива душа на началник и вожд, каквато е вашата душа, която знае да обича и почита добрите и полезни работи. Защото тя, като живее благоразумно и върши полезното, мисли доброто не само за себе си, но и като промишлява твърде покровителствено за всеки поданик, съветва за най-доброто и спасителното. А що е по-добро или по-спасително от истинска и искрена вяра, както и от здраво разбиране за божеството, чрез което с чиста съвест се покланяме на единния пречист и пресвет бог? Защото това съставя същината на нашето спасение. Ти не само почиташ това като едно от най-важните неща и всякога го прилагаш с всяко усилие, но и постоянно, всеки ден и час посочваш и водиш към него всеки поданик. И ако корен на горчивина и лош плевел са били тайно посеяни от родоначалника на злото и сеяча на тези неща защото проклетият1 никога не се отказва от злините, нито изоставя своето коварство и козни, — ти сам из корени ги изтръгваш, като ги прочистваш твърде трудолюбиво и нас ни подбуждаш, призовавайки ни на помощ, та чрез божествения огън на истината, змеевидната и многоглава хидра на неблагочестието да бъде погубена напълно и заедно с нея да бъде превърната в пепел всяка подпалка на лъжата и лъжливата сеитба и цялата нива на поданиците да ти бъде запазена чиста във вярата. А тъй като според твоите питания вече ти бе отговорено относно новопоявилата се ерес, сега отново — както поиска, — след като от вас узнахме по-пълно престъпността на учението, ти пишем по-ясно и по-пространно. Пишем ти с ясно слово, излагайки голите неща чрез прости писмена, както сам ти поиска.

Всички такива, христолюбче, нека бъдат разпределени от твоята богоуправлявана власт на три раздела, защото не е добре, нито е справедливо онези, които сгрешават поради простота и невежество, и онези, които поради злост и лукавство, и учат другите и ги тласкат към гибел, да получат еднакви наказания. Нека обаче първите от тях, които са учители на чуждите за църквата учения, като се отвърнат и прокълнат своето безбожие, да бъдат кръстени отново съгласно 19-ото правило на никейските (отци), и над тях да се извърши всичко по образеца на кръщаваните. Защото тяхното нечестие е манихейство, смесено с павликянство. И тъй поради това трябва да се отхвърли и тяхното свещенство. Другите пък от тях, които и са били заблудени от по-прежните, и са били привлечени не поради лукавство, но поради собствената си простота и глупост, без да бъдат в състояние да преценяват точността на догмите, при все това обаче са се съгласили и са възприели ереста като имат кръщение от православните, нека не бъдат кръщавани отново, но само да получат печата чрез помазване със светото миро, както при новопросветените деца. А техните свещеници, като прокълнат и те по същия начин ереста и дадат писания, писмено отказване от ереста и изповедание на православната вяра, нека бъдат приемани. Онези пък от третия разред, които нито са учили, нито сами са се учили, или са понесли или извършили нещо според гнусните им обичаи, но поради неведение, без да подозират, са се присъединили към тях като към отшелници и уж като благочестиви и добри, та дори ако са прекарали известно време заедно с тях, за да узнаят по-пълно ереста, после, след като са научили за отвратителността на учението, са го осъдили, отдръпнали са се и се отвърнали от тях, те всички, след като бъдат отлъчени четири месеца, нека бъдат приети, тъй като са се въздържали да поддържат пълно общение с тях. А свещениците безпрепятствено да получат отново своето свещенство. А онзи пък свещеник, който е извършил донесение, нека бъде достатъчно като наказание неслуженето му досега, а занапред свещенодействието му да бъде свободно. И нека ваше благоприличие да извърши по този начин тези неща спрямо разкайващите се.

Божията църква, като отсече като гнили и съвършено гибелни членове онези, които пък упорстват в злото и болеят от неразкаяние, като ги предаде на вечно осъждане, подлага ги на проклятие. Гражданските закони на християните — понеже ти, най-разумни от мъжете, помоли да ти се напише и относно тях какви са - определят за тях смърт, като ги наказват със смъртно наказание, и особено когато виждат, че злото все повече пълзи, напредва и погубва мнозина. При все това обаче ние, като не допускаме това, защото не е позволено, посочваме онова, което подобава за църковното и наше положение, именно (да не се допуска) никога възвръщане (във вярата) преди покаяние или преди някои от тях да прогледат и да ги излекува единият човеколюбец и милосърден и онзи, който не желае смъртта на грешника, „за да се обърне“ — казва той — „и да живее“2. А пък анатемосването на всички тези заедно нека става така. Проклет да бъде от светата и единосъщна и покланяема троица, от отца и сина и светия дух всеки, който не мисли и вярва, както светата божия вселенска църква в Рим и Цариград, в Александрия и Антиохия и в Светия град, накратко, (църквата) от крайнините до крайнините (на света) според каноните и определенията и ученията на светите и вселенски седем събора.

1. Онзи, който казва и вярва, че има две начала — добро и зло — и че един е създателят на светлината и друг на нощта, един на човеците и друг на ангелите и на останалите живи същества, да бъде проклет.

2. За онези, които празнословят, че лукавият дявол е творец и властител на материята и на целия този видим свят и на нашите тела, анатема.

3. За онези, които злословят за мойсеевия закон и казват, че пророците не били от добрия (бог), анатема.

4. За онези, които отхвърлят законния брак и злословят, че умножението и продължението на нашия род били узаконение на демона, анатема.

5. За онези, които богохулстват, че единният от светата троица единосъщен син и слово на бога и отца е станал човек само въображаемо и привидно, а не наистина и без грях, анатема.

6. За онези, които си въобразяват разпятието, смъртта и възкресението на Христа като нещо привидно, анатема.

7. За онези, които не вярват според истината в тялото и кръвта Христови, за които той казва на апостолите „вземете, яжте“3 и (им ги) предаде, но разказват чудновати неща, че става дума за евангелието и апостола анатема.

8. За онези, които празнословят, че пресвета Богородица не била девата Мария — дъщеря на Йоаким и Анна, но Горния Йерусалим, в който, казват, влязъл и излязъл Христос, анатема.

9. Онзи, който злостно измисля, че приснодевата Богородица след неизречимото рождение на сина и словото божие родила от сношение с мъж и другиго, да бъде проклет.

10. Начинателите и учителите на тази стара и новоявила се ерес да бъдат проклети.

11. Египтянинът Скитиан, създателят на тези богохулства, който, бидейки твърде дързък, не се побоял да нарече сам себе си бог отец, както и неговият ученик Теревинт, наречен още и Буда, който, син - на гибелта, също не се уплашил да се нарече син божий, после Курвикий, назован и Манес4, престъпникът, който също побеснял против името на утешителя и светия дух, тези трима врагове и противници на светата троица, които са си присвоили божествената слава, и дванадесетте ученици на Манеса и техните учения, да бъдат проклети.

12. Павел и Йоан5, скверните чада на скверната Калиника, по които бе назовано отстъпническото сборище, и арменецът Константин Манаилитис, назован още и Лъже — Силван, и Симеон, наречен и Тит, да бъдат проклети.

13. Другият Павел, арменец, Теодор и Генезий, неговите пренечестиви синове, Йосиф, наричан и Епафродит. Захарий и мръсният Ваанис, да бъдат проклети.

14. Сергий, синът на Друин, сиреч престъпникът Тихик, който, бидейки въодушевяван от лукавия, се гордеел, че и той бил друг утешител и свети дух, както той самият и неговите съчинения, така и цялата останала върволица от тяхното сборище, нека бъдат предадени на вечно проклятие, заедно с всички, които общуват с тях и които, знаейки, ги приемат или в собствения си дом, или в селището, поради което и те самите са се опитали да изхвърлят нашия бог, или дори са го изхвърлили, доколкото това зависи от тях, от собственото му творение и владичество, което са прехвърлили на лукавия демон, техния съотстъпник. Онези — ο най-благородни и най-състрадателни човече, — които пред църквата прокълнат всичко това, сиреч и личностите, и ученията, и писанията, нека бъдат удостоени съответно да бъдат приети според вече казания ред. Онези пък, които не се покоряват, нека те според разбирането на ваше благочестие да бъдат подложени било на църковно провъзгласяване на проклятието — защото, казва апостолът, „отбягвай човек еретик, след като го посъветваш веднъж и дваж, знаейки, че той се е развратил и върши грях, бидейки от само себе осъден“6 — било и на правосъдието на гражданското наказание. Обаче въпреки това трябва по всякакъв начин, още и още, да се грижите (за тях), от една страна, посредством заплахи и някакви по-строги мерки, а, от друга, чрез постоянни поучения и увещания, и никак да не се отчайвате в тяхното спасение. Но ти, христолюбче, бъди ми възвестител на благочестието, учител на православието, изправител или гонител и унищожител на еретическата заблуда, и най-силен и най-отличен във всичко най-добро, с което аз ще се хваля не по-малко, отколкото с родството и приятелството. И нека, чрез застъпничеството на пресветата Богородица и на всички светци, и царството небесно сияйно те приеме тебе, сияйния. Амин.

 

1Евфимистично обозначение за дявола.
2Срв. Йезекиил, XXXIII, 11.
3Матей, XXVI, 26.
4Персиецът Мани, живял през III в. н. е., се смята родоначалник на манихейската ерес.
5Името на павликянството се извежда според някои учени от имената на синовете на Калиника Павел и Йоан.
6Срв. Послание към Тит, III, 10 — 11.