izvori

 

 

Кореспонденцията на магистър Лъв Хиросфакт с княз Симеон

 

Skylitzes Simeon at Bulgarophygon 896Лъв Хиросфакт (Χοιροσφάκτης), или Лъв Магистър, е един от изтъкнатите представители на византийската култура от края на IX и началото на X в. Той се е родил около 845 — 850 г., а е починал около 919 г. Лъв Хиросфакт получил солидно образование по философия, астрология, медицина, проявил се като писател, а по-късно станал учител по математика.

Лъв Хиросфакт се намирал в родствени връзки с император Василий I Македонец, при двора на когото заемал важни длъжности. По времето на Лъв VI Лъв Хиросфакт бил изпращан на няколко пъти с дипломатически мисии при българите и арабите. Скоро след 907 г. той паднал в немилост пред императора и бил изпратен на заточение, от което се върнал едва след неговата смърт (912).

Особен интерес за нас представлява кореспонденцията на Лъв Хиросфакт. От запазените общо 27 писма 14 са разменени между него и българския цар Симеон. Те се отнасят за времето, когато Лъв Магистър като пратеник на византийския император е бил затворен от Симеон в крепостта Мундрага (895 — 896). В кореспонденцията на Лъв Магистър се съдържат извънредно ценни известия за българо-византийските отношения от края на IX и началото на X в. Дават се сведения за войната между България и Византия през 894 — 896 г., за проникването на българите към Адриатическо море, както и за техния опит да заемат Солун непосредствено след изтеглянето на арабските пирати, които го опустошили в 904 г. Поради личното му участие в събитията и широката му осведоменост сведенията, които Лъв Хиросфакт дава, се отличават с голяма точност и достоверност.

 

Публикувано по: ГИБИ, т. IV, БАН, 1961

 

 

Лъв Хиросфакт (магистър)

Преписка

 

1. Симеон, княз на България, до Лъв Магистър, изпроводен в България като пратеник за първи път

 

Поминалата година твоят цар1 се показа премного достоен за учудване, като ни съобщи за слънчевото затъмнение и времето му: той посочи не само месеца, седмицата и деня, часа и минутата, но така също и колко време ще трае това затъмнение. Казват, че той знае и много други неща за движението и хода на небесните тела2. Ако това е истина, разбира се, той знае и за пленниците; и понеже знае, той би могъл да ти каже дали ние ще ги пуснем, или ще ги задържим, И тъй обади ни едно от двете и ако познаеш нашата скрита мисъл, то като награда както за предсказанието, тъй и за пратеничеството, Бог ни е свидетел, ще получиш пленниците.3 Здравей!

 

2. Лъв Магистър до княза на България

 

Ние вече узнахме това, ο най-човеколюбиви от князете, което си ни известил. Обаче ние не съобщаваме чрез жива реч, защото речта, която се превежда от един език на друг чрез преводач, е най-несигурна. Но движейки писалката, предсказваме, че ти ще изпратиш ромейските пленници, по никакъв начин няма да ги задържиш, но ще ги предадеш, и то не срещу дарове или откупи. И това ти ще извършиш по подражание на твоя пребожествен отец. Защото, кой би могъл да те принуди на това тебе, който срещу злото водиш вътрешна и доброволна борба и имаш мнение, противно на него? Ето ти предсказанието и ти ще изпълниш това. Здравей!

 

3. Симеон, княз на България, до Лъв Магистър

 

Никак не позна, ο магистре, бъдещето и тайната, като ни написа това, що си написал. А и твоят цар прочее, който се занимава с небесните движения, никак не знае бъдещето. Наистина имах на ум, имах — бог ми е свидетел, — да възвърна пленниците. Обаче няма да [ги] върна, тъй като ти не позна бъдещето и лъжливо помисли, че няма да бъдат изпратени, нито можа да получиш награда за предсказанието. Здравей !

 

4. Лъв Магистър до Симеон, княз на България

 

Ако имаше секретари, които четяха добре, ο най-човеколюбиви от князете, ако разполагаше с люде, които да умееха да поставят запетая там, дето трябва, то ти, като четеше писмото ми, щеше добре да разбереш, наистина щеше да разбереш, че ние сме познали бъдещето и че чрез писмото сме ти го известили. Защото там стои така: „τὴν αίχμαλωσίαν ἀποστελεῖς οὐδαμῶς κατέχων αὐτήν.“ Ако прочее твоите секретари бяха поставили препинателен знак след думата „ἀποστελεῖς", а думата „οὐδαμῶς" бяха отнесли към „κατέχων αὐτήν" и ако не бяха прескочили погрешно „ἀποδώσεις"  до отрицателната частица, поставяйки там препинателен знак, но бяха отнесли отрицанието „οὐ" към  „δώροις δὲ ἡ τιμήμασιν", а освен това, ако не бяха схванали някак си частицата  „ἢ τα" разделително, когато тя тук има съединително значение, то ти би разбрал, че сме ти писали, че без дарове или някакъв откуп ще ги възвърнеш, а не ще ги дадеш. Нека да изясня и останалото. Ако бяха разбрали правилно думите: ἀντιμιμούμενος — βιάσασθαι — αὐθαίρετον — ἐνδιάθετον — πόλεμον — ἀντικαθιζο - μένην γνώμην κακοῖς", а именно, ако бяха схванали „ἀντὶ“ в смисъл на „равно", но не в смисъл „против“, а другото не че се отнася до гняв и война, но до мисъл, която се бори и отхвърля жестокостта и безчовечието на твоето предишно разположение, то тогава аз щях да бъда възхвален, понеже съм познал бъдещето и истината, и не само щях да бъда възхвален, но и като награда за предсказанието щях да получа пленниците4. Ето ти нашата предсказателна сила, която ние предварително бяхме узнали от нашия цар. Върни на баща си - пророка исканото. Защото ти вече веднъж си казал за пленниците, ако не си забравил, че ще ги изпратиш, както и твоите хора сега ми казват5. Здравей!

 

5. Симеон, княз на България, до Лъв Магистър

 

Ο магистре Лъве, не съм обещавал за пленниците; нищо не съм ти казвал; няма да ги изпратя и особено понеже не позна бъдещето точно.

 

6. Лъв Магистър до Симеон, княз на България

 

Прочетох намиращото се в ръцете ми твое писмо, ο най-велики от князете, което съдържа следното: „οὐχ ὑπεσχόμην περὶ αἰχμαλώτων οὔ σοι ἐλάλησά τι οὐκ ἐξαποστελῶ.“ И тъй аз ще превърна в съгласително писмо това, което дава повод да изглежда отрицателно, а именно като отделя с точка първата част от изречението чак до втората отрицателна частица включително, така „οὐχ ὑπεσχόμιν περὶ αἰχμαλώτων οὔ“, сиреч не съм обещавал отрицателно, а положително, тъй както според Стагирита6 двете отрицания имат значение на едно утвърждение, а пък изразът „σοὶ  ἐλάλησα“ трябва да се прочете утвърдително, както ако ти беше казал: „oἶδας ὄτι κατεδέαην λαλῆσαί σοι." После, като се придаде на частицата „τί" въпросително значение, а пък „οὐκ ἐξαποστελῶ" би схванал иронично, тогава целия смисъл на твоите думи ще превърна в благодеяние, присъщо за твоето човеколюбие. Но някой би рекъл, че това прави четенето двусмислено. А и аз бих рекъл същото за оногова, който казва това. И тъй двусмислено е, понеже се чете по различен начин. Но ако е двусмислено, то нека човеколюбието надвие, а пък човеколюбие е да бъдат освободени пленниците. И наистина нека бъдат освободени. Защото ти, както ясно е засвидетелствано от всички, притежаваш справедливост и човеколюбие. Ако пък изобщо някой би намислил с лицемерни запетаи да обясни смисъла на твоето писмо, то и в такъв случай опитът да те склони би се оказал труден7.

 

7. Лъв Магистър до Симеон, княз на България

 

След като си получил моите две различни четения, които отхвърлят твоето единствено и двусмислено четене, приеми и трето, несходно с другите. Защото като обясних „οὐχ ὑπεσχόμιν" със сарказъм и „περὶ αἰχμαλώτων" включително до „σοὶ  ἐλάλησα“ разбрах утвърдително, то останалото „τι οὐκ ἐξαποστελῶ“ бих разбрал изобщо въпросително, че ти щe изпратиш всичко, каквото си взел, и по тоя начин твоето нечовеколюбиво за неуките писмо бихме разбрали като най-човеколюбиво, понеже то е сходно, но не и несходно с твоето разположение и естество. Здравей!

 

8. Същият до Симеон княз на България

 

Знае, ο най-дивни от князете, знае Бог да обръща езика към противоположното, когато бихме пожелали да предпочетем лъжата пред истината и нечовеколюбивото пред човеколюбието; и това говорят книгите, па и животът често го проявява с дела. Сега обаче Бог не само езика, нито преди него разума, но и ръката, която пише несправедливи работи, насочва към друго писание. Защото може да се пише и без да се поражда съмнение, ако и някой да би се мъчил да изменя написаното в друг смисъл. А възможността да се изтълкува първото ти съгласие трояко вместо по един начин е изпитание от страна на провидението, което според поета наблюдава всяка справедливост и престъпление. Ти виждаш, че Бог те изпитва, а самата ръка, която е била движена от него, е написала едно вместо друго с двусмислие против тебе или по-добре за тебе. Здравей!

 

9. Същият до Симеон, княз на България

 

Узнах, ο най-велики от князете, тайната на писмото, ако и да го прочетохме, както искаш. Като правдив и живеещ добродетелно, ти обичаш да се ползваш с доверието на всички във всичко и изпитваш оногова, комуто и пишеш. И ако някой повярва, че писмото е написано нечовеколюбиво, и понеже те е смятал за недобър, ти справедливо ще го ненавиждаш, бидейки обиден, и не ще го слушаш. Ако пък не повярва, че е така написаното, понеже има ум и понеже вярва, че ти си добър, то ти като удостоен с чест, очарован от приятелство, знаеш да го слушаш. И тъй ние не повярвахме, че ти си лош, и затова ще бъдем обичани, а като обичани, бихме могли да получим това, което ни е приятно, а приятно ни е да бъдат отпуснати пленниците. Здравей!

 

10. Същият до Симеон, княз на България

 

Човек се състои от две части, ο най-велики от князете: сиреч от тяло и душа. А двойно е словото, от една страна, устно и писмено, а, от друга — умствено и вътрешно. Именно когато устното и писменото слово следва вътрешното и душевното, ние бихме повярвали, че се говори истината, а като повярваме, бихме го приели с удоволствие. А когато не го следва, не ще го повярваме и ще го отхвърлим. Следователно, като знаем, че устното и писменото слово не следва вътрешното и умственото, ние не ще го приемем и ще го отхвърлим. Но може би някой би казал: как можеш да познаваш вътрешната мисъл? По добрите дела, бих казал. А когато делата на човека са добри, то и написаното се смята за добро. Ако тоя, който праща писмо, е добър по душа и това всички признават по  делата му, а ако пък онова, което някога и един път е написано, не е добро, то ние бихме казали, че това е изпитание, а не истина, и шега, а не сериозност, или грешка на оногова, който е написал писмото, а не на оногова, който е заповядал да го напишат. Защото никой от добрите не може да се бори сам със себе си, нито да противопостави устното слово на вътрешната мисъл, нито пък някое, и то случайно, дело на ежедневната си дейност. Защото това е свойствено на ония, които поради злоба сами бунтуват против себе си и против другите. Здравей, здравей ми ти, който си недвоен по разум и двоен по състав!

 

11. Същият до Симеон, княз на България

 

Светлото и чистото, ο най-велики от князете, което ти дълбоко притежаваш по природа и което ти укрепяваш с ум и увеличаваш всекидневно, не може да бъде победено от писма, написани с черно мастило. Защото едното е вродено и трудно отстранимо, а другото се добива чрез изкуство и прилежание и затова се заличава и отмива с вода. Аз добре зная, че ще остане естественото, а ще се заличи прибавеното и изкуственото в това писмо; защото нито стъклото може да надвие блясъка на драгоценния камък, нито баграта — цветето, нито изображението — живото същество, нито пък домът — небето. Така нито писмо, написано с мастило, не ще надвие онова, що речта от душа вече е обявила, тъй като прибавеното и изкуственото не може да надвие същественото и естественото. Здравей!

 

12. Същият до Симеон, княз на България

 

Тя се уповаваш на истината, ο най-справедливи от князете, ти се уповаваш на най-похвалните дела; искаш пък на твоето да се вярва не еднакво с онова на другите. Да, ти искаш, щото и привидният за шега отказ да е и да се счита за еднакъв с истинското съгласие на другите. Следователно писмото на дело се показва правдиво, ако и на хартия да изглежда лъжливо, та твоите мъдрошеговити и остроумни измамни слова да бъдат по-горе от предполагаемата истина на другите. И това е чудно, и това е пълно с човеколюбие, та ако и ти, когато изглеждаш, че лъжеш, говориш истината, то кога заговориш право, кой ще може да повярва, че ти някога си го лъгал? Ο написана лъжа, пълна с действителна правда! Така, когато ти изглеждаш, че лъжеш, ти говориш истината, а като говориш истината, ти няма пък да се обърнеш към лъжата. Здравей!

 

13. Лъв Магистър, проконсул, патриций до Симеон, княз на България

 

Ти си известил, както току-що научавам, на твоя отец и цар, че ще изпратиш пленниците, които притежаваш. А нам пък писа писмо, че няма да ги изпратиш, та да го разберем и ние, като го прочетем, както ти искаш. Прочее запази най-човеколюбивото обещание спрямо твоя отец, но не и насмешливия, както аз мисля, отказ спрямо неговия раб, като, от една страна, вършиш достойни за твоята добродетел дела, а, от друга — като желаеш, щото доброто и първото да не бъде победено от последното и лошото. Защото по такъв начин ти ще покажеш себе си и баща си съвсем не-погубени и ще наследиш непреходна награда; а нас не само ще направиш неоскърбени, тъй като не ще бъдем пренебрегнати, но дори ще ни окажеш чест, че добре сме изпълнили пратеничеството си. Здравей!

 

14. Лъв Магистър, проконсул, патриций до Симеон, княз на България

 

Получих писмото ти, което нямаше, в началото, както е обичаят, кръстния знак, и се учудвам на величието и славата на твоята справедливост, как ти с двусмислеността на онова малко писмо и с неначертания в началото знак някак незабелязано даде да се подразбере неистинност. И така ние ще повярваме на онова, което е написано по-рано, не само защото е най-човеколюбиво и недвусмислено и отправено до баща и император, но и поради това че в началото имаше кръстния знак; както е обичайно, обаче, не ще повярваме на това твое писмо, или по-скоро на тази малка отсрочка на шега, защото изглежда, че то съдържа всичко противоположно на предното.

 

1Става дума за византийския император Лъв VI.
2Лъв VI се занимавал с астрология и изобщо минавал за много учен.
3Сиреч за тия пленнипи, които Симеон взел във войната с Византия през 894 г. Тук Симеон се подиграва на учеността на византийския император Лъв VI. Изобщо с това писмо той затруднява Лъв Магистър в изпълнението на мисията му.
4Лъв Магистър се опитва да изтълкува отрицателния отговор на Симеон за връщането на пленниците, като стоварва вината върху неговите секретари, които били изтълкували погрешно смисъла на някои изрази в писмото.
5Лъв Магистър напомня на Симеон за обещанието, което той дал да върне пленниците в преговорите с друнгария Евстатий, водени при устието на р. Дунав през 895 г.
6Става дума за гръцкия философ Аристотел (384 — 322), който бил роден в гр. Стагира (в Халкидическия полуостров). Както е известно, Аристотел е създател на формалната логика.
7В това писмо Лъв Магистър чрез разместване препинателните знаци в писмото, а и като апелира към човеколюбието и справедливостта на Симеон, се опитва да го склони да пусне пленниците.