Първа българска държава

Писмо на папа Лъв III до Карл Велики

Посещения: 68

 

Публикува се по: ЛИБИ, т. II, 1960 г.

Увод, превод и бележки: Ал. Милев


Papa Leone IIIЛъв III заемал папския престол от 27 декември 795 г. до 12 юни 816 г. За утвърждаване на властта си той се опирал твърде много на подкрепата от страна на франкската държава и на нейния владетел Карл Велики, когото в 800 г. коронясал за император. Лъв III е един от големите крепители на идеята за върховенството на папата.

В кореспонденцията на Лъв III са запазени десет писма до Карл Велики. В едно от тях се говори за война на византийския император Лъв V Арменец (813—820) срещу българите, като се дават и недостоверни сведения.

Писмата са запазени в един единствен ръкопис - Codex Guellerbytanus 287.

 

Папа Лъв донася на император Карл I слуховете за император Лъв V, които му съобщили някои гърци.

Лъв, епископ, раб на божите раби, поздравява преблагочестивия император Карл1, победител и триумфатор, любим син на бога и на господа нашего Исуса Христа.

След като изпратихме на ваша светлост писмото на сицилийския патриций Григорий заедно с нашето писмо2, при нас пристигна един наш кораб с неколцина гърци. Един от тях ни каза, че докато Лъв3, който сега е провъзгласен за император4, се сражавал срещу българите, Прокопия, съпругата на император Михаил5, имала един приятел, на име патриций Константин, когото насърчавала да се ожени за нея. Тя му обещавала голямо скрито богатство, което казвала, че имала от баща си6. С това богатство той трябвало да склони народа да го избере за свой император. Тогава наистина..., подбуден от думите ѝ и от опасния ѝ съвет, той привлякъл мнозина към себе си, като раздавал щедро дарове. След това го въвели в царския дворец, като го славословили. Сам Константин наредил да повикат при него патриарх Никифор7 и му заповядал да го короняса, както е императорският обичай. Понеже патриархът отказал да го короняса, той със собствените си ръце го...; а съпругата8 на император Лъв убил и погубил малкия му син. Когато император Лъв, който бил на война в земята на българите, чул това, той започнал да укорява с отчаяни думи патрициите и оптиматите, които били заедно с него. Той им казвал: „Добри мъже християни, защо пожелахте да ми причините такава неправда, като ме избрахте за свой император? Ето сега убиха и съпругата, и сина ми, и си избраха друг император“. Тогава всички, обхванати от голям ужас, му отговорили: „Предобри господарю, нека не предизвикваме никакъв смут, преди да сме в състояние да се завърнем в държавата си“. И като взел решение, свалил императорската си дреха и облякъл войнишка. Той взел със себе си пет хиляди въоръжени мъже, избрани за бой, и като се върнал пред стените на град Константинопол, започнал заедно с тях, извън стените, да славослови с висок глас император Константин и да казва: „Многая лета за великия император Константин“. Като известили [на Константин], че много войници са избягали от Лъв и, хвалейки го, са дошли при него, той наредил да им отворят вратите на града, че трябвало да им даде дарове. Но когато влезнали, те не пощадили нито мъже, нито жени, нито дори децата, които могли да намерят. И погинали, както разказват, шестнадесет хиляди мъже и жени. Тогава император Лъв съжалил народа си и пожелал да се бие с Константин, за да не се пролива заради двама кръвта на толкова християни. След това предложение излезли и двамата на мястото, което се нарича Хиподром; и Константин бил убит от император Лъв. В същото време убил и патриция Теодор и всички, които участвали в заговора. А Прокопия, съпругата на император Михаил, той убил и като разкъсал тялото ѝ, разхвърлял го по градската стена. След като си отмъстил по такъв начин и уредил държавата си, както трябва, върнал се при войската си в земята на българите9.

По-сетне обаче при нас дойде един човек на патриция Григорий, който ни каза, че не са убили нито патриарха, нито са погубили съпругата на император Лъв, че дори и син му не е убит; само Прокопия, съпругата на император Михаил, наредила да убият една [нейна| малка дъщеря.

Когато чухме това от гърците, ние се погрижихме да го съобщим на ваша светлост.

Като ви известяваме за това, нека всемогъщият и милостив бог ви пази със своята закрила и след низ от много години да ви доведе до вечна радост. Небесната милост да пази преблагочестивата власт на господаря и да му подчини всички народи.

Изпратено на 25 ноември [813 г.].

 

1Карл Велики, франкски император (768 - 814).
2Писмото на патриций Григорий било изпратено с папското писмо на 11. XI. 813 г.
3Лъв V Арменец, византийски император (813 820).
4Лъв станал император на 11 юли 813 г .
5Император Михаил (811—813) бил победен от българите при Версиникия и абдикирал на 22. VI. 813 г.
6Никифор I Геник, византийски император (802—811).
7Цариградският патриарх Никифор заемал патриаршеския престол от 806 до 815 г. Умрял в 829 г.
8Теодосия.
9Целият разказ е измислен от гърка.